Джефри Арчър
Иде часът (19)

17.

— Е, как мина снощи? — попита Джени, докато слагаше две яйца в тенджера с топла вода.

— Не можеше да е по-зле — отвърна Надира. — Изобщо не мина така, както планирах.

Джени се обърна и видя, че приятелката й е на път да се разреве. Завтече се през кухнята, седна до нея и я прегърна през раменете.

— Толкова ли лошо беше?

— По-лошо. Втория път го харесах още повече. И обвинявам теб.

— Защо мен?

— Защото ако се беше съгласила да дойдеш на балета с мен, това изобщо нямаше да се случи.

— Но случилото се е хубаво.

— Не, ужасно е. В края на вечерта го оставих, като му казах, че не искам да го виждам никога повече.

— Какво е направил, че те е ядосал така?

— Това, че се влюбих в него, а нямах такова намерение.

— Но това е фантастично, стига и той да изпитва същите чувства.

— Но ще приключи катастрофално, когато родителите ни…

— Сигурна съм, че родителите на Себ ще те приемат радушно в семейството си. Всичко, което съм чела за тях по вестниците, говори, че са изключително цивилизовани хора.

— Не се тревожа за неговите родители, а за моите. Те просто няма да сметнат Себастиан за подходящ…

— Живеем в модерен свят, Надира. Браковете между различни раси стават нещо съвсем нормално. Трябва да заведеш родителите си да гледат „Познай кой ще дойде на вечеря“.

— Джени, чернокож, който иска да се ожени за бяла жена в Америка през шейсетте, е нищо в сравнение с индуистка, влюбила се в християнин, повярвай ми. Забеляза ли, че в онзи филм изобщо не ставаше въпрос за религия, а само за цвета на кожата? Зная, че не е необичайно индийка да се омъжи за някой от друга раса, особено ако и двамата са християни. Но един индуист никога не би помислил за подобно нещо. Иска ми се изобщо да не бях ходила на онзи мач по крикет.

— Но отиде — каза Джени. — Така че се налага да се справиш с реалността. Дали ще опиташ да изградиш пълноценна връзка със Себастиан, или ще угодиш на родителите си, като се омъжиш за човек, когото дори не си виждала?

— Не е толкова просто. Снощи се опитах да обясня на Себ какво е да израснеш в традиционно индуистко семейство, в което традицията, дългът…

— Ами любовта?

— Тя може да дойде след брака. Знам, че е станало точно така при майка ми и баща ми.

— Но баща ти се е срещал със Себастиан, така че със сигурност ще те разбере.

— Възможността дъщеря му да се омъжи за християнин изобщо не би му минала през ума.

— Той е международен бизнесмен, който те е пратил в „Сейнт Пол“ и се е гордял, когато са те приели в Кеймбридж.

— Да. И направи така, че да постигна тези неща, без да поиска нищо в замяна. Но когато става въпрос за кого да се омъжа, ще бъде непреклонен и от мен ще се очаква да му се подчиня. Винаги съм приемала това. Брат ми беше оженен за жена, която изобщо не бе виждал, а по-малката ми сестра вече се подготвя да мине през същото. Бих могла да се опълча на родителите си, ако смятах, че след време ще го приемат, но зная, че това никога няма да стане.

— Но нали са приели, че са настъпили нови времена и нещата са се променили?

— Не и към по-добро, както неуморно повтаря майка ми.

Джени изтича до печката и спаси от кипящата вода двете много твърдо сварени яйца. Двете се разсмяха.

— И какво ще правиш? — попита Джени.

— Нищо не мога да направя. Казах му, че няма да се видим отново, при това съвсем сериозно.

Някой решително почука на вратата.

— Обзалагам се, че е той — каза Джени.

— Тогава ти трябва да отвориш!

— Съжалявам. Трябва да сваря нормални яйца и не мога да си позволя да правя една и съща грешка два пъти.

На вратата се почука отново, още по-решително.

— Действай — каза Джени, без да помръдне от печката.

Докато отиваше бавно към антрето, Надира съчини цяла реч.

— Съжалявам, но… — започна тя, след като отвори вратата и млъкна. На прага стоеше млад мъж с червена роза в ръка.

— Вие ли сте мис Надира Гуман? — попита той.

— Да.

— Помолиха ме да ви предам това.

Надира благодари, затвори вратата и се върна в кухнята.

— Той ли беше? — попита Джени.

— Не, но е пратил това — отвърна Надира и показа розата.

— Определено трябва да започна да ходя на крикет — каза Джени.

 

 

— По една на всеки час? — попита Клайв.

— Точно така — отвърна Себ.

— И колко време смяташ да й пращаш по една роза на час? — попита Виктор.

— Колкото се наложи.

— Някъде наоколо трябва да има някоя много щастлива цветарка.

— Кажи ми, Вик, и евреите ли са толкова чувствителни, ако децата им се оженят за човек, който не изповядва религията им?

— Трябва да призная, че когато родителите ми поканиха Рут на вечеря три поредни петъци, разбрах, че единственото, което ще ми бъде позволено да избирам, са зеленчуците.

— Как изобщо можем да започнем да разбираме напрежението, на което е подложена Надира? — каза Клайв. — Съчувствам й.

— Да погледнем откъм по-светлата страна, Себ — каза Виктор. — Това означава ли, че няма да я водиш на „Венецианският търговец“ довечера?

— Изглежда малко вероятно, така че можете да вземете билетите ми. — Себ извади портфейла си и ги даде на Клайв. — Надявам се да ви хареса.

— Можем да хвърлим жребий кой да дойде с теб — предложи Виктор.

— Не, за довечера имам други планове.

 

 

— Мисис Джени Бартън на трета линия, мистър Клифтън.

— Свържете ме.

— Здрасти, Себ. Обаждам се само да ти кажа да потърпиш. Започва да се огъва.

— Но тя не отговаря на писмата ми, на обажданията ми, не…

— Може би трябва да опиташ да се видиш с нея.

— Виждам я всеки ден — каза Себ. — Стоя пред „Хамброс“, когато идва на работа сутринта, и в края на работния ден, когато чака автобуса си. Гледам я дори как се прибира в апартамента си вечер. Ако стана по-настойчив, може да ме арестуват за тормоз.

— Този уикенд ще ходя при родителите си в Норфолк — каза Джени. — И ще се върна чак в понеделник сутринта. С нищо повече не мога да ти помогна, така че действай.

 

 

Беше петък вечерта. Надира излезе от банката, разтвори чадъра си и тръгна със сведена глава, като заобикаляше локвите на път към спирката. Разбира се, чакаше я, както правеше всяка вечер през последната седмица.

— Добър вечер, мис Гуман — каза той и й поднесе роза.

— Благодаря — отвърна тя и се нареди на опашката.

Качи се в автобуса и седна на горния етаж. Погледна през прозореца и за момент й се стори, че вижда Себ да се крие във входа на един магазин. Когато слезе на Фулам Роуд, там я чакаше още един младеж, още една роза, още едно благодаря. Надира изтича към апартамента — дъждът се засилваше с всяка минута. Когато пъхна ключа в ключалката, вече замръзваше. Беше решила да вечеря набързо, да вземе вана и да си легне рано с надеждата, че ще успее да поспи.

Вадеше йогурт от хладилника, когато на вратата се позвъни. Усмихна се и си погледна часовника — последната роза за деня, която щеше да отиде при другите във вазата на масата в антрето. Като се питаше колко ли дълго ще упорства Себ, бързо отиде до вратата — не искаше младежът да стане вир-вода. Отвори и видя него, с чадър в едната ръка и роза в другата.

Затръшна вратата в лицето му, свлече се на пода и избухна в сълзи. Как можеше да продължава да се държи така лошо с него, след като тя беше виновната? Остана седнала в антрето, свита до стената. Мина известно време, преди бавно да се надигне и да се върне в кухнята. Стъмваше се, така че отиде до прозореца и дръпна завесата. Навън още валеше — типично за Англия. И тогава го видя — навел глава, седнал на бордюра от другата страна на улицата, а дъждът се стичаше по чадъра му в канавката. Надира го гледаше през тясната цепка между завесите, но той не можеше да я види. Трябваше да му каже да се прибира, преди да е пипнал пневмония. Изтича до вратата, отвори и извика:

— Себастиан. — Той вдигна глава. — Моля те, върви си у дома.

Той стана и тя разбра, че трябва да затвори веднага. Себ тръгна бавно през улицата към нея, като очакваше вратата отново да се затръшне в лицето му. Но тя не я затвори, така че Себ пристъпи напред и я прегърна.

— Не искам да продължа да живея, ако не мога да бъда с теб — каза той.

— И аз изпитвам същото. Но трябва да разбереш, че е безнадеждно.

— Ще се видя с баща ти веднага щом се върне от Индия. Не мога да повярвам, че няма да разбере.

— Това няма да промени нищо.

— В такъв случай трябва да направим нещо преди да се е върнал.

— Първото, което трябва да направим, е да те освободим от този костюм. Вир-вода си. — Докато тя сваляше сакото му, той се наведе и започна да разкопчава малките копчета на блузата й.

— Аз не съм вир-вода — каза тя.

— Знам — прошепна той, докато продължаваха да се събличат един друг. Той я взе в обятията си и я целуна за първи път. Движеха се неловко като тийнейджъри, откриваха бавно и нежно телата си, така че когато най-сетне се любиха, Себастиан имаше чувството, сякаш го прави за първи път — а за Надира беше за първи път.

 

 

През целия уикенд не се отделиха един от друг дори за момент. Всяка сутрин тичаха заедно в парка, тя готвеше, докато той подреждаше масата, ходиха на кино, без много да гледат филма, смееха се и плачеха и изгубиха представа колко пъти се любиха. Най-щастливият уикенд в живота й, каза му тя в понеделник сутринта.

— Нека ти обясня големия си план — каза той, докато сядаха на закуска.

— Да не започва с правене на любов в коридора?

— Не, но предлагам да го правим всяка петък вечер. Аз ще стоя навън на дъжда.

— А аз ще ти кажа да си вървиш у дома.

— У дома. Това ми напомня за плана ми. Следващия уикенд искам да те заведа да се запознаеш с родителите ми.

— Тревожа се, че те няма да…

— Да сметнат, че съм достатъчно добър за теб ли? И ще са напълно прави. Подозирам, че истинският проблем ще бъде да убедим баща ти, че никога няма да бъда достатъчно добър за теб, но въпреки това ще се срещна с него веднага щом се върне в Англия.

— И какво ще му кажеш?

— Че съм влюбен в дъщеря му и искам да прекарам остатъка от живота си с нея.

— Но ти дори не си ми предложил.

— Щях да го направя още в Лордс, но знаех, че само ще ми се изсмееш.

— Той няма да се изсмее. Ще те попита само едно нещо — тихо каза тя.

— И какво е то, скъпа?

— Спа ли с дъщеря ми? — едва чуто промълви тя.

— Ако го направи, ще му кажа истината.

— Тогава ще убие или теб, или мен, или и двама ни.

Себ отново я прегърна.

— Ще склони, когато види колко се обичаме.

— Не и ако майка ми вече ми е избрала подходящ мъж и двете семейства са стигнали до споразумение. Защото точно преди баща ми да замине за Индия аз му дадох думата си, че съм девствена.

 

 

През седмицата Себ говори с майка си и баща си и те не само че останаха очаровани от новината, но и очакваха с нетърпение да видят бъдещата си снаха. Надира се ободри от реакцията им, но не можеше да скрие тревогата си как ще реагира баща й. Той й се обади в четвъртък да й каже, че се връща в Англия и има вълнуващи новини за нея.

— Ние също имаме вълнуващи новини за него — опита се да я окуражи Себ.

 

 

В петък вечерта Себ си тръгна рано от банката, като по пътя спря да купи още куп рози. После продължи през града до Фулам Роуд да вземе Надира и да продължат на запад. С нетърпение очакваше да я представи на родителите си. Но първо трябваше да благодари на Джени за всичко, което беше направила, и този път розите щяха да бъдат за нея. Паркира пред апартамента, изскочи от колата и натисна звънеца. Мина известно време преди вратата да се отвори и когато това стана, коленете на Себ омекнаха. Джени стоеше на прага и се тресеше неудържимо. Бузата й беше зачервена.

— Какво е станало? — настоятелно попита Себ.

— Отведоха я.

— Как така?

— Баща й и брат й дойдоха преди час. Тя се съпротивляваше и се опитах да помогна, но те я извлякоха навън, напъхаха я в една кола и я откараха.