Джефри Арчър
Иде часът (10)

8.

— Боя се, че е невъзможно — каза Джайлс.

— Защо не? — не отстъпваше Гриф. — Повечето хора дори няма да помнят случилото се в Берлин, пък и ако трябва да сме честни, няма да си единственият министър, който се е развеждал.

— На два пъти, при това и двата пъти за изневяра! — отвърна Джайлс. Това накара парламентарния му агент да замълчи за момент. — Освен това се боя, че има друг проблем, за който не съм ти разказвал.

— Давай, изненадай ме — с театрална въздишка каза Гриф.

— Опитвах се да се свържа с Карин Пенгели.

— Какво?

— Всъщност заминавам за Корнуол да видя дали баща й не може да ми помогне.

— Да не би да си изгубил и малкото си акъл?

— Напълно възможно — призна Джайлс.

Лейбъристкият агент за Бристолското пристанище се хвана за главата.

— Това е било просто преспиване, Джайлс. Или си забравил?

— Точно в това е проблемът. Не съм забравил и има само един начин да разбера дали за нея не е било нещо повече.

— Наистина ли говоря с човек, който беше награден с Военен кръст за измъкване от немците, после изгради солидна репутация като министър, а когато му хвърлят въже, което може да го върне в Камарата на общините, го отказва?

— Знам, че изглежда безсмислено — каза Джайлс. — Но ако е било просто преспиване, трябва да ти кажа, че никога не съм прекарвал нощ като онази.

— За което тя несъмнено е била наградена.

— Е, какво ще правиш, след като вече реших? — попита Джайлс, като подмина коментара му.

— Ако наистина не смяташ да се бориш за мястото, ще трябва да назнача подкомисия за избор на нов кандидат.

— Имаш куп кандидати и докато инфлацията е десет процента, а единственото решение на торите е да предлагат тридневна работна седмица, дори пудел с червена розетка ще спечели изборите.

— И именно затова не бива просто да се отказваш.

— Чу ли изобщо какво казах?

— Всяка дума. Но ако наистина си го решил, надявам се поне да си на разположение да съветваш онзи, когото изберем за кандидат.

— Гриф, какво толкова мога да му кажа аз, което ти да не можеш? Да си го кажем направо, ти организираше избори още по времето, когато носех къси панталонки.

— Но не като кандидат, това е уникален опит. Така че ще съпровождаш ли него…

— Или нея… — с усмивка рече Джайлс.

— … или дори нея — продължи Гриф, — докато обикаля улиците и именията?

— Щом мислиш, че това ще помогне, ще съм на линия винаги, когато имаш нужда от мен.

— От това може да зависи дали просто ще спечелим, или ще си осигурим достатъчно мнозинство, за да накараме торите да се изпотят здравата на следващите избори.

— Господи, лейбъристите са късметлии, че имат човек като теб — каза Джайлс. — Ще помогна с всичко, с което мога.

— Благодаря — рече Гриф. — Извинявай за избухването ми. Истината е, че открай време съм си циник. Предполагам, че върви с работата. Така че да се надяваме, че този път греша. Все пак имай предвид, че никога не съм си падал по приказките. Така че ако размислиш за кандидатирането, мога да задържа назначаването на комисия поне още две седмици.

— Никога ли няма да се откажеш?

— Не и докато има поне мъничък шанс ти да си кандидатът.

 

 

Докато седеше сам в първокласното купе на път за Труро, Джайлс обмисли внимателно думите на Гриф. Дали не жертваше цялата си политическа кариера за жена, която може и да не бе помисляла за него след Берлин? Дали не беше позволил на въображението си да надделее над здравия разум? И ако наистина срещнеше Карин отново, мехурът нямаше ли да се спука?

Имаше също вероятност — голяма вероятност, която се опитваше да зарови колкото се може по-дълбоко — Карин да е била човек на Щази и просто да си е вършила работата; в такъв случай неговият агент ветеран щеше да се окаже не циник, а обикновен реалист. Когато „Пензанс Флайър“ влезе в гарата на Труро малко след шест, Джайлс още се чудеше.

Взе такси до „Мейсънс Армс“, където се бяха разбрали да се срещнат по-късно с Джон Пенгели. След като се регистрира, Джайлс се качи в стаята си и разопакова малкото си багаж. Изкъпа се, преоблече се и слезе в бара няколко минути преди седем, тъй като не искаше да кара бащата на Карин да чака.

Щом влезе в бара, забеляза някакъв мъж, седнал на масата в ъгъла. Нямаше да го погледне втори път, ако човекът не стана и не му махна.

Джайлс отиде при него и стисна протегнатата ръка. Нямаше нужда да се представят един на друг.

— Позволете да ви почерпя, сър Джайлс — каза Джон Пенгели с типичен западняшки акцент. — Местният битер не е съвсем за изхвърляне. Или предпочитате уиски?

— Половинка битер ще ми дойде добре — каза Джайлс, докато сядаше на малката, покрита с петна от бира маса.

Докато бащата на Карин поръчваше питиетата, Джайлс се вгледа по-внимателно в него. Изглеждаше на около петдесет, може би петдесет и пет, макар че косата му вече бе побеляла. Сакото му „Харис Туийд“ бе доста износено, но все още му ставаше идеално, което намекваше, че не е натрупал много килограми от времето си в армията и че вероятно се упражнява редовно. Макар да изглеждаше сдържан и дори стеснителен, очевидно не беше непознат в района, защото един от местните, който седеше на бара, го поздрави като отдавна изгубен брат. Колко жестоко е, че трябва да живее сам, помисли си Джайлс, без жена му и дъщеря му да могат да дойдат при него — и то само защото са се родили от неподходящата страна на Стената.

Пенгели се върна след секунди с две половин пинти и постави едната пред Джайлс.

— Много мило от ваша страна, че предприехте такова дълго пътуване, сър. Надявам се да останете с чувството, че си е струвало.

— Моля, наричайте ме Джайлс и се надявам не само да станем приятели, но и да можем да си помогнем един на друг.

— Когато човек е стар войник…

— Не толкова стар — каза Джайлс и отпи от бирата си. — Не забравяйте, че и двамата сме служили в последната война — добави той, опитвайки се да го накара да се отпусне. — Кажете, как се запознахте с жена си?

— Стана след войната, докато бях разположен с британските части в Берлин. Бях ефрейтор в продоволствения склад, където Грета беше общ работник. Единствената работа, която могла да си намери. Явно беше любов от пръв поглед, защото тя не знаеше нито дума английски, а аз не знаех немски. — Джайлс се усмихна. — Но пък беше умна. Започна да схваща езика ми много по-бързо, отколкото аз нейния. Разбира се, от самото начало знаех, че няма да мине по мед и масло. Не на последно място и защото другарите ми смятаха, че всяка швабска пола става само за едно нещо, но Грета не беше такава. Когато службата ми наближи към края си, знаех, че искам да се оженя за нея независимо от последствията. И тогава започнаха проблемите. Натискането с немско момиче е едно нещо, но да искаш да се жениш за него се смяташе едва ли не за предателство, когато нито едната, нито другата страна ти се доверява… Когато казах на прекия си командир, че възнамерявам да се оженя за Грета дори това да означава да остана в Берлин, направиха какво ли не, за да ми попречат. Само за няколко дни ми връчиха документите за демобилизация и ми казаха, че в рамките на една седмица ще ме върнат в родината. Бях отчаян и дори мислех за дезертьорство, което означаваше години в дранголника, ако ме спипат. Тогава един юрист от спалното ми каза, че не могат да ми попречат да се оженя за Грета, ако е бременна. И аз им казах точно това.

— И какво стана? — попита Джайлс.

— Настана същински ад. Заповедта за уволнението пристигна няколко дни по-късно. Изхвърлиха Грета от склада, аз също не можех да си намеря работа. На всичкото отгоре няколко седмици по-късно тя наистина забременя с Карин.

— Искам да чуя всичко за Карин, но след като взема следващите питиета. — Джайлс взе двете празни чаши и отиде до бара. — Пак същото, ако обичате, но нека този път са по пинта.

* * *

Пенгели отпи дълга глътка и продължи историята си:

— Карин направи всички жертви поносими, дори подозрението и подигравките. Обичах Грета, а Карин направо боготворях. Около година по-късно старият ми офицер от склада ми предложи да заема мястото на един, който беше излязъл в отпуск по болест — времето е голям лечител — и така станах цивилен офицер за свръзка между британските и немските работници, защото междувременно, благодарение на Грета, немският ми бе станал доста добър. Англичаните може да имат много добри качества, но са мързеливи, когато става въпрос за научаването на чужд език, така че бързо станах незаменим. Заплащането не беше кой знае какво, но харчех всяко скътано пени за Карин и прекарвах всеки свободен миг с нея. И като всички жени, тя знаеше, че съм наивник. Може и да е клише, но ме въртеше на малкия си пръст.

„Мен също“, помисли си Джайлс, докато отпиваше от бирата си.

— За моя радост — продължи Пенгели — от английското училище в Берлин допуснаха Карин да се яви на приемен изпит и няколко седмици по-късно й предложиха място. Всички смятаха, че е англичанка. Дори говореше с моя корнуолски акцент, както сигурно сте забелязали. Така че от този момент не се безпокоях за образованието й. Всъщност, когато стана шести клас, дори имаше планове да учи в Оксфорд, но точно тогава вдигнаха Стената. Така че Карин трябваше да се задоволи с място в източногерманска езикова гимназия, която си беше чиста проба център за вербуване на Щази. Единствената изненада бе, когато тя избра да учи руски като първи език, но пък английският и немският й вече бяха съвършени.

— Когато завърши, единственото сериозно предложение за работа бе да стане преводачка за Щази — продължи той. — Или тях, или без работа, така че нямаше особен избор. Във всяко писмо казваше колко й харесва работата, особено на международните конференции. Имала възможност да се среща с много интересни хора от четирите сектора на града. Дори двама американци и един западногерманец й предложили брак, но тя споделила с Грета, че вие сте първият, в когото се влюбила. Станало й смешно, че сте познали акцента й веднага, макар че никога не е излизала от Берлин.

Джайлс се усмихна при спомена.

— Въпреки няколкото ми опита да се върна при семейството си източногерманските власти не ме пускаха, макар че Грета беше сериозно болна. Мисля, че ми имат по-малко доверие, отколкото на останалите британци.

— Ще направя всичко по силите си, за да помогна — каза Джайлс.

— Карин пише редовно, но само някои от писмата й стигат до мен. В едно от тях сподели, че е срещнала специален човек, но било пълна катастрофа, защото той не само бил женен, но и англичанин, при това бил в Берлин само за няколко дни. И най-лошото било, че не била сигурна дали той изпитва същите чувства към нея.

— Колко е грешила — тихо каза Джайлс.

— Не споменаваше името ви, разбира се, нито защо сте посетили руския сектор, тъй като много добре си е давала сметка, че властите четат писмата й. Едва когато вие се свързахте с мен осъзнах, че има предвид вас.

— Но как се е забъркал Алекс Фишър във всичко това?

— Няколко дни след като подадохте оставка като министър той се появи най-неочаквано в Труро. Откри ме и ми каза, че публично сте се отрекли от Карин и сте намекнали, че била или проститутка, или шпионка на Щази, и сте дали ясно да се разбере, че нямате никакво желание да я виждате отново.

— Но аз отчаяно се опитвах да се свържа с нея, дори ходих в Берлин, но ме върнаха на границата.

— Сега знам, но тогава…

— Да — въздъхна Джайлс. — Фишър можеше да бъде много убедителен.

— Особено когато е майор, а ти си само ефрейтор — каза Пенгели. — Разбира се, следих ежедневно по вестниците делото за клевета срещу мисис Клифтън и като всички прочетох предсмъртното писмо на Фишър. Ако би било от помощ, с готовност ще заявя публично, че в него няма капка истина.

— Много мило от ваша страна, Джон, макар да се боя, че вече е твърде късно за това.

— Но вчера чух по радиото, че още обмисляте дали да не се кандидатирате за частичните избори в Бристол.

— Вече не. Оттеглих кандидатурата си. Не мога да мисля за друго, докато не видя отново Карин.

— Разбира се, като неин баща мисля, че тя го заслужава, но все пак жертвата е огромна.

— Вие сте по-зле и от агента ми — каза Джайлс и се разсмя за първи път, откакто се бяха срещнали. Отпи глътка бира и двамата помълчаха известно време, преди да попита: — Карин наистина ли е бременна?

— Не, не е. Което ме накара да осъзная, че всички други приказки на Фишър за вас са чиста проба лъжи и че единствената му цел е била да си отмъсти.

— Иска ми се да беше бременна — тихо каза Джайлс.

— Защо?

— Защото щеше да е по-лесно да я измъкна.

— Последни поръчки, господа — каза високо барманът.