Каролайн Линдън
Да покориш херцог (7)

Шеста глава

Госпожа Невил си тръгна, а госпожа Бейтс се разстрои.

— Май е редно да я последвам — отбеляза тя, вгледана в гърба на младата дама, вече на десетина крачки от нея. — Вероятно не й е добре. Госпожа Невил рядко моли за помощ, защото е много способна и умна, милорд.

Чарли бе повече от сигурен, че госпожа Невил по-скоро изпитваше желание да се отдалечи от него, макар още да не бе в състояние да определи защо. Демонстрираше враждебност към него, а не неудобство или озадаченост. Този факт започваше да го измъчва. Какво се криеше зад поведението й? Жените винаги го харесваха. Реши да се откаже от цялото хитруване.

— Имам чувството, че не ме харесва — обяви той, докато я гледаше как се отдалечава сред тълпата. Тъмносинята й пола се вееше от енергичната й походка, а сламената шапка се бе килнала леко на една страна. Ако бяха в Лондон, щеше да каже, че му обръща гръб. — Обидил ли съм я с нещо? Определено не е било нарочно.

— Не, не — побърза да възрази госпожа Бейтс. — Държите се като образцов джентълмен. Тя просто…

— Да?

Откъсна поглед от отдалечаващата се фигура, тъй като госпожа Бейтс се поколеба повече от необходимото.

— Тя не… се чувства свойски в обществото — обясни най-накрая компаньонката. — Прекалено… пряма е.

И той го бе забелязал. Добре би било госпожа Невил да проявява известна въздържаност в Лондон, ако иска да се впише в живота там. И по възможност да не обсипва с неодобрение други графове или подобни персони.

— Нима с действията си я карам да се чувства неловко? — продължи да разпитва той. — Познавате я много по-добре от мен, госпожо Бейтс. Ще ми е неприятно, ако съм я разстроил, макар и несъзнателно.

— Не се сещам да сте я обидили с нещо — увери го възрастната дама, но страните й бяха пламнали и избягваше да го погледне в очите.

Значи все пак имаше нещо.

— Много сте мила, госпожо — подхвана той с нежен упрек, — но по-скоро ми се иска да чуя къде съм сбъркал, отколкото да живея в неведение и да отблъсна госпожа Невил завинаги.

Госпожа Бейтс прехапа устни и поклати глава; на лицето й бяха изписани вина и нерешителност.

— Не е редно да ви го казвам, милорд, наистина… Госпожа Невил е най-доволна, когато джентълмените се отнасят с нея, както биха се отнасяли с други мъже. Не й допадат ласкателствата и намеците, че трябва да е предпазвана. Страшно умна е, но тъкмо защото е и толкова прелестна, понякога господата погрешно я вземат за типична жена. Аз лично не разбирам интереса й към инвестиции и дялове в каналите, но пък и не притежавам нейния ум. Лорд Марчмонт доста разчита на нея. Та тя би управлявала Ръшуд къде-къде по-добре от него! Не й липсва нежното женско сърце, разбира се — побърза да добави тя, за да не очерни прекалено приятелката си. — Но не смята за първостепенно… да си намери съпруг. Обяви, че това е приключило след…

От силното зачервяване и внезапно настъпилата тишина Чарли се досети, че госпожа Бейтс вече съжалява за последните си думи и така само разпали любопитството му. Запита се какъв точно удар е понесла госпожа Невил, за да е доволна от статута си на вдовица. Разбили са сърцето й? Замесили са името й в скандал? Или нещо по-лошо? Наистина бе жалко такава прелестна жена да е сама…

Сепна се, защото си даде сметка, как несъзнателно се пита какво би я съблазнило. Не! Той не бе тук, за да прелъсти госпожа Невил, която — напомни си той строго — е възможно и да е участник в плана да го съсипят. Без съмнение острият й език е държал настрана всеки, пожелал да се сближат, и ако сърцето й е разбито, това е толкова по нейна вина, колкото и на мъжа. След като намираше него — графът на Грешам, наследник на древното и богато графство Дърам — за ленив и недостоен, стандартите й кое е достойно явно се различаваха от изискванията на другите жени в Англия. Макар да притежаваше изкусителни устни и прекрасна фигура, тя не го интересуваше; интригуваше го и го предизвикваше, но не дотам, че да я преследва.

Но защо пък да не използва наученото?

— Напълно разбирам — промълви той. — Следващия път, когато срещна госпожа Невил, ще взема под внимание думите ви и ще се държа сякаш насреща си имам джентълмен.

Недоумяваше как ще го направи. Упреците на леля му ще кънтят в ушите му, ако се държи прекалено неофициално с почтена дама, но все пак мисълта го заинтригува.

Госпожа Бейтс засия от благодарност.

— Толкова сте добър, милорд. Повечето джентълмени не биха го направили. Тя силно ще омекне, убедена съм.

— Ами да опитаме — предложи той, възползвайки се от предоставилата му се възможност. — Да ви посетя ли утре сутринта?

Тя го погледна очарована.

— За нас ще е чест, сър.

Чарли се усмихна.

— Честта е изцяло за мен, мадам.

Не искаше да действа прибързано. Джерард вече щеше да е яхнал коня, със заредени пистолети и да препуска към Меле, за да се разправя със Скот за изнудването, но Чарли се досещаше, че този подход е неправилен. Искаше да узнае възможно повече за този мъж, а ако си изиграе правилно картите, госпожа Невил ще му предостави нужната информация. Искаше да узнае повече и за нея, по други причини, разбира се. Тя го объркваше; интригуваше го; и най-важното; намираше я за привлекателна. Отново се помоли да няма нищо общо с изнудването, защото в противен случай…

Тогава се налагаше да внимава как се държи пред нея.

* * *

Юджиния се върна в странноприемницата със зачервени от удоволствие страни. Теса вече се бе успокоила. Докато крачеше по кривите улици на Фром, се упрекваше колко глупаво и невъздържано се държа. Трябваше да има причина — пък било тя и глупава като отегчение — за интереса на лорд Грешам. Изненада се да чуе, че е дошъл да се види с господин Скот, особено след като последният не го бе споменал; мъжът не пропускаше да се похвали с високопоставените си инвеститори при всеки повод. Очевидно граф Грешам се е появил на хоризонта наскоро.

Нямаше представа какво го е довело във Фром и с какво тя или Юджиния са привлекли вниманието му, но призна, че с нейното поведение доста оплеска нещата. Започна лошо, като го нарече лентяй. Дали бе по-добре да се извини сега, или да се преструва, че не се е случило нищо? Само да не я гледа с тези весели пламъчета в черните си очи. Точно така я гледаше и Ричард някога, преди да я превърне в пълна глупачка и тя да провали живота си като му отвърна рязко. Точно както постъпваше сега, което я изпълваше с раздразнение. Дори лорд Грешам да кроеше сходни планове спрямо нея — а не виждаше причина да го прави — този път тя бе въоръжена с горчив опит и не възнамеряваше да повтори грешката си.

Отсега нататък ще се отнася с графа, когато се срещнат, с овладяна порядъчност и възпитани маниери. Ако желае да придружава Юджиния из града, няма да възразява. Посети ли ги, по време на визитата му ще седи тихо и кротко в ъгъла. Ако пак я подкачи, просто ще се усмихне и няма да му обърне внимание. С дръпнатото си държание само го предизвиква и той, женкар и нехранимайко, естествено не устоява да не я жегне. Не й хрумваше никакво друго логично обяснение.

Взе решението, избута графа от съзнанието си и седна да пише писма. Уилям искаше информация за всеки участък от канала и Теса завлече Юджиния на бъдещото кръстовище на канала във Фром, където строежът вече бе започнал. Юджиния предусети как ще я заболи главата, затова Теса отиде до аптеката да купи соли, а когато излезе, видя, че лорд Грешам ненадейно се е появил във Фром и я обзе безпокойство, точно както стана в Бат.

Не. Бе на път да попадне в същия капан. Прогони тайнствения граф от мислите си и писа на Уилям само за канала. Тъкмо приключи и Юджиния влезе. Теса остави перодръжката, вдигна глава и се усмихна с твърдото намерение да не мъмри повече възрастната жена. Но компаньонката й я изненада.

— Тереза Невил — подхвана строго Юджиния, — къде са ти маниерите? Майка ти би се ужасила от начина, по който се държиш с лорд Грешам!

Теса зяпна.

— Юджиния?!

— Поведението на лорд Грешам е поведение на образцов джентълмен, а ти си рязка и студена с него — продължи тирадата си компаньонката й. — Какви ги вършиш? Не очаквам да припаднеш от възторг заради вниманието му, ако не го харесваш, но прояви малко здрав разум. Той е известен благородник, с връзки в Лондон. Помисли как това би се отразило на брат ти и сестра ти. Та ти направо застрашаваш положението им. — Юджиния направи пауза. На кръглото й лице бе изписано нехарактерно неодобрение. — Какво, за бога, не ти харесва у лорд Грешам?

Изненадана, Теса мълчеше. Всички упреци бяха верни, но бе шокирана колко енергично ги изброи Юджиния.

— Съжалявам — промълви тя. — Обещавам да се поправя.

— Надявам се. — Възрастната жена свали шала и шапката си. Пръстите й трепереха — признак колко е разстроена. — Помоли да ни посети утре и аз приех с удоволствие. Ако ти не виждаш стойността на тази приятелска връзка, аз я виждам.

— Права си — увери я Теса след дълга пауза.

— Знам! — Юджиния вирна брадичка и за секунда почти придоби свиреп вид, но после изражението й се смекчи и на лицето й се изписа объркване. Приближи и седна на стол до Теса. — Какво е направил, за да не го харесваш, скъпа? Забелязал е презрението ти, уверявам те.

С чувство на вина и унизена, Теса завъртя перодръжката между пръстите си.

— Не е презрение. Първоначално мислех, че иска да ме притесни заради невъздържаната ми забележка в Бат. Заслужавах го напълно — добави тя разкаяно. — Не го отричам. Но явно не това е целта му. В пълно неведение съм защо проявява такъв интерес към нас, две жени далеч под неговото социално положение и движещи се в съвършено различни кръгове.

— Има ли значение? — Юджиния звучеше почти умолително. — Помогна ми, когато се почувствах неразположена…

— Много е мило, но той се престарава във вниманието си.

— Спомена, че пътува сам…

— И единствената компания сме му ние? — Теса вирна вежди. — Стига! Богат граф, с обществено положение и добра партия за брак не може да намери друг да седне на масата му, освен две дами, които не е виждал никога?

Юджиния прехапа устни.

— В какво го подозираш? — попита тя жално. — Не се сещам какво ще извлече от познанство с нас, освен удоволствие…

Теса се поколеба и забарабани с пръсти по писалището.

— Не знам — призна тя накрая. — Не спомена, че ще отпътува от Бат едновременно с нас. Остави впечатление, че ще се задържи в града. Изведнъж се появява тук, в градчето, където сме ние. Струва ми се… странно. И е толкова внимателен, Юджиния.

— Да — съгласи се компаньонката й, но по-скоро доволна, отколкото озадачена. — Но се надявам да нямаш конкретно възражение срещу него.

Теса въздъхна. Всъщност нямаше, ако не се броят нейните подозрения и въздържаност към всички привлекателни и възпитани мъже.

— Вече взех решение да съм по-тактична. Не желая да го настройвам срещу нас, наистина. И няма да те лишавам от удоволствието да си в неговата компания.

Юджиния засия.

— Ще намине утре сутринта. Ще го намериш за чаровен, не се съмнявам, Теса, скъпа, също като мен. Не мисли, че е като онзи подъл мъж, когото не споменаваме.

Последното го прошепна, както правеше винаги, заговореше ли за Ричард Уилбър. Теса се усмихна сдържано. Значи и Юджиния бе забелязала приликите между двамата.

— Граф Грешам едва ли е толкова противен. — По нейно мнение това бе непостижимо за никого. — В бъдеще ще се държа безупречно и възпитано с него — обеща тя.

И го изпълни. На следващото утро лорд Грешам се появи, а тя се усмихна, направи реверанс и отговаряше както се очаква. После тихо и възпитано изслуша приказките, с които Юджиния го заля. За нейно облекчение лорд Грешам не насочи провокиращата си усмивка към нея; фактически почти не я погледна, а ако го правеше, я гледаше прямо и искрено — нещо, което нямаше как да не й допадне. Постепенно се включи в разговора, особено когато заговориха за канала.

* * *

Оказа се, че графът има почти същите намерения като нея.

— Смятам да отида съвсем скоро и да се срещна с господин Скот — обяви лорд Грешам. — Някой ми подсказа името му като най-подходящия човек във връзка с канала.

— Госпожа Невил ще се види с него днес — включи се Юджиния. — Какво съвпадение!

— Днес ли? — погледна я изненадан той.

— Да — отвърна Теса учтиво. — Днес следобед.

— Защо да не отидем заедно? — предложи той. — Глупаво е и двамата да наемаме карети и да се друсаме по тези ужасни пътища.

— Да — подкрепи го Юджиния, защото Теса се колебаеше. — Колко сте любезен, сър. Притеснявах се как ще стигне до Меле по тези пътища. Безобразни, меко казано. Ще бъда много по-спокойна, ако знам, че не е сама.

Той се ухили.

— Госпожо Бейтс, излишно се притеснявате. Меле е само на няколко километра. Дори каретата съвсем да се разпадне, пак може да се стигне пеша до едно от двете градчета, за да се потърси помощ.

— Не и ако падне от каретата и пострада сериозно. — Обърна се към Теса. — Моля те, приеми Негова светлост да те придружи.

— Разкрита съм — промълви Теса суховато. — Наистина възнамерявах да отида с карета до Меле с евентуален риск за живота си, но сега ще размисля.

— Пътуването дотам едва ли е приятно, освен ако не се надбягваш с някого — отбеляза лорд Грешам.

— Тогава и двамата да наемем карети и да видим — откликна тя спонтанно.

Грешам само се засмя и отново се обърна към Юджиния, която хвърляше неспокойни погледи ту към единия, ту към другия.

— И вие ли ще пътувате до Меле, госпожо Бейтс?

Юджиния се поколеба.

— Предпочитам да си го спестя — обясни тя предпазливо, поглеждайки плахо към Теса, докато говореше. — Тревожа се, когато госпожа Невил пътува сама и е мое задължение да се грижа за нея, но признавам… никак не ми се ходи.

Не, на Юджиния наистина никак не й се ходеше и се съгласи само защото Луиза изпадна в истерия при мисълта сестра й да пътува сама из Съмърсет. Теса въздъхна вътрешно и се предаде. Нека това бъде част от наказанието й заради проявената грубост.

— Не се налага — погледна тя компаньонката си. — След като лорд Грешам така любезно предлага да ме откара, няма нужда и ти да идваш. Наслади се на новия роман, който купи в Бат.

— О, благодаря! — Юджиния й се усмихна лъчезарно. — Ще карате предпазливо, нали, милорд?

— Толкова предпазливо, колкото госпожа Невил желае — отвърна той ухилен и отново се обърна към по-младата жена. — Удобно ли ви е да тръгнем след час?

Теса прие и скоро след това лорд Грешам си тръгна. Юджиния едва говореше от радостна възбуда.

— Виждаш ли колко очарователен може да бъде? — развя тя ветрилото пред поруменялото си лице.

— Да.

— И колко мил. Какво удобство, че ще пътува за Меле точно днес, като теб и как галантно предложи да те придружи.

— Не ме придружава — напомни й Теса. — Отиваме по един и същ делови въпрос в един и същи момент. Знам какво ти се върти в главата, Юджиния, и те приканвам да престанеш.

Тя я зяпна и придоби страдалческо изражение.

— Наистина не знам какво имаш предвид, скъпа. Тревожех се за безопасността ти, това е всичко.

Теса поклати глава. Знаеше как работи умът на Юджиния и почти чуваше как в главата й кръжат мисли, пълни с надежда за изхода от предстоящото съвместно пътуване с графа. Юджиния си падаше по романи и приказки от рода на „Самотна девица се влюбва в привлекателен герой“. Дори да съществуваше по-привлекателен герой от графа на Грешам, Теса не можеше да си го представи, но и тя не бе безпомощна девица, която търси спасител.

— Тогава всички сме удовлетворени. Аз няма да съм сама, а ти ще си четеш до забрава.

Какво щеше да спечели лорд Грешам тя не знаеше, но той също изглеждаше удовлетворен от уговорката им.

Усмивката на Юджиния подсказваше, че храни сериозни надежди, независимо от думите на Теса.

— Да, скъпа, съвсем доволна съм.

* * *

Според Чарли сутрешната среща нямаше как да протече по-добре. Полагайки усилия, успя да не се вторачва в госпожа Невил и да се преструва, че тя не е красива жена и той не иска нищо от нея. Това сякаш даде резултат, защото тя вече не говореше с предишния си леден маниер. И още по-хубаво: прие да пътува с него до Меле, което щеше да доведе до разрешаването на два проблема едновременно.

Първо: щеше да се запознае с Хайрам Скот. Без да има и най-бегла представа какво го свързва с Дърам или Дороти, Чарли прецени прямия подход като най-добър. Реакцията на мъжа при внезапната му поява щеше да му каже много, ако не и напълно да се издаде. Скот щеше да разбере, че тайната му е излязла на бял свят и навярно щеше да го склони да преговаря и да му предостави всичко налично за Дороти Коуп, а в замяна Чарли ще възпре Джерард да не го убие.

Второ: щеше да се усамоти с госпожа Невил и на отиване, и на връщане. Чарли не отричаше с каква радостната възбуда го изпълва този факт. Щеше да се опита да извлече от нея още информация за Скот. А дори да не успее, пак щеше да разполага с два часа да я предразположи към себе си, което горещо желаеше. Теса Невил бе невероятно привлекателна, когато се усмихва.

Мина да я вземе в уреченото време и остана доволен, че е готова и чака. Тъмнозеленото палто подчертаваше необичайния цвят на очите й и Чарли едва се въздържа да не й направи комплимент. Докоснаха за секунди ръцете си и тя влезе в наетата от него карета. Поеха по пътя за Меле.

— Благодаря, задето предложихте да ме придружите — промълви тя.

Беше си сложила ръкавици и ръцете й лежаха в скута. Стоеше малко сковано на своята част от седалката.

— Никакъв проблем — увери я той и за сетен път си напомни да не се впуска в излишни любезности. — Всъщност, в замяна искам да ви помоля за услуга.

— О?

Усети я как тя трепна и се помоли съветът на госпожа Бейтс да е правилен.

— Отскоро започнах да разпитвам за каналите — повиши той глас, за да надвика шума от колелата по неравния паваж. Беше истинско чудо, че тук въобще се води някакъв делови живот. Госпожа Бейтс имаше право да се притеснява за пътуването до Меле, но не изказа тази мисъл на глас. — Дойдох да се видя с господин Скот, но никога не съм го срещал. Ще споделите ли вашето впечатление от него?

Тя умееше да стисва устни по особено привлекателен начин. Чарли го забеляза с крайчето на окото и се наложи да се съсредоточи върху ушите на коня, за да не се обърне и да не й се възхити открито.

— Много умно умее да подбира най-добрия начин, по който да представи плановете си — обясни тя след малко. — Не се учудвам, че така успешно набира инвеститори.

— Честен човек ли е?

Запита се дали тя ще му каже истината; всъщност, знаеше ли я?

— Нямам основание да мисля друго — отвърна тя изненадана.

— И въпреки това идвате чак в Съмърсет, за да се убедите лично. — Позволи си бърз поглед към нея. — Какви опасения имате?

— Иска доста пари — отвърна тя сдържано. — Не желая да се възползва от брат ми.

Интересно — бе тук да защитава брат си; нормално бе да е по-скоро обратното. Чарли започваше да схваща защо госпожа Бейтс го посъветва да се отнася към нея като с мъж.

— Разбирам. Но кое конкретно от плановете на господи Скот поражда въпроси у вас?

— Всичко.

— Всичко?! — повтори той смаян. — Вероятно сте пълна с информация, за да имате въпроси за всяка подробност, свързана с канала.

— Не за всяка подробност — погледна го тя раздразнено. — Един канал е сложно съоръжение. Има земевладелци, с които да се съобрази трасето на канала. Инвеститорите също невинаги внасят първоначално обещаните пари. Съществуват и инженерни затруднения, които да се преодоляват, свързани с тунели и акведукти. Каналите ще покриват голяма площ и трябва да имат надеждни шлюзове. Не на последно място са проблемите с парите, надниците, работниците… Налице са много начини да затънеш с двата крака.

Боже! Чарли не изпитваше никакво желание да се впуска в анализ на всяка отделна точка. Пет пари не даваше за канала или построяването му. Интересуваше се единствено от Хайрам Скот. И то по различен начин от Теса Невил.

— Каналите се оказаха добро вложение в това графство. — Не му бе трудно да се добере до тази информация. — Няма начин да не са се научили да преодоляват трудностите.

— Точно затова съм нащрек. Всеобщо приемлив факт е, че каналите са доходоносни и вложението в канал, който и да е канал, е умно решение.

— А вие не сте съгласна?

Дори нямаше защо да пита.

— Не приемам мнението на другите за факт. Не.

— Този път накъде са наклонени везните?

— Не бих стигнала дотук, ако не бях склонна да се съглася.

— Значи възнамерявате да направите инвестиция? — продължи да настоява той.

Тя се поколеба, преди да отговори.

— Да, мисля, че е разумно. Изчисленията на господин Скот са точни и впечатляващи. Просто искам да съм сигурна.

Гласът й не трепереше; звучеше убедително.

— Защото не му вярвате докрай ли? — попита Чарли, за да я провокира.

— На никого, който иска пари от мен, не вярвам докрай, милорд.

Погледна я; просто не успя да се въздържи. Тя седеше загледана напред като овладяна жена, наясно с нещата. Зелените й очи изучаваха пътя пред тях; не извърна глава към него. Слънцето осветяваше лицето й и тъмните кичури коса, които се подаваха изпод шапката. Чарли се запита кой ли мъж би мислил за пари, когато я погледне.

— Вие май не вярвате докрай на никого — отбеляза той импулсивно.

Сега тя извърна лице към него; очите й пламтяха. Стисна устни, после ги отпусна.

— А защо да го правя? — попита Теса равнодушно. — Вие на всички ли имате доверие, сър?

Той се засмя.

— Не, не на всички. Но и не приемам веднага, че всеки, когото срещна, не заслужава доверие.

Тя отново извърна глава напред.

— Нито пък аз.

— Не е вярно — възрази Чарли, загледан в сериозния й профил.

Тя не се възмути, само въздъхна и леко поклати глава.

— Мислете каквото искате.

— Вие сте най-бдителната жена, която съм срещал някога — продължи той. — Не мога да реша дали не ме одобрявате, или се опасявате, че оказвам нечестиво влияние върху госпожа Бейтс.

Лека руменина плъзна по страните й, но изражението й не се промени.

— Чухте какво казах в хотела в Бат при пристигането ви, за което дълбоко съжалявам. Мога да се оправдая единствено с раздразнителност след всички неудобства от пътуването. Наистина ви се извинявам.

— Редно е — отвърна той. — Обикновено на хората им трябва половинчасов разговор, за да разберат колко съм ленив.

— Да — хвърли му тя кос поглед. — Виждам.

Той се ухили.

— Точно така. Сега поне не съм обвинен от предразсъдък, а поради собствените ми недостатъци.

Тя отново стисна устни, но те се извиха в бегла усмивка.

— Не бих казала, милорд.

— Вероятно при наличието на достатъчна изобретателност и време ще съумея да подобря мнението ви за мен — заяви той, вече забавлявайки се. — Например следващата седмица да ви се сторя безотговорен, а по-следващата — апатично отпуснат. Но да се надявам ли, че засега ме смятате за… благ?

Този път тя се засмя, макар и за кратко.

— Красноречива змия сте, а?

— Глупости. Безобиден съм като агънце — увери я той тържествено.

Тя присви зелените си очи.

— Дълбоко се съмнявам.

Чарли се престори на шокиран.

— Нима? На какво основание, мадам?

Този път май я залови. Досега бе образец на добро възпитание и маниери — даже неповторими маниери — към нея и компаньонката й. Тя го погледна колебливо, а той й се ухили победоносно.

— Прекалено чаровен сте — отвърна тя накрая.

— Ласкаете ме, мадам — възкликна той жизнерадостно. — Първо лентяй, сега чаровник. Не бива да ме обвинявате в подобни неща. Бих могъл да се шокирам и да изляза от пътя.

— Готова съм да поема юздите при първите признаци на несигурност — обяви тя с усмивка и Чарли наистина едва не излезе от пътя.

В очите на Теса Невил играеха лукави пламъчета, а устните й се извиваха в прелестна усмивка, когато бе предразположена. Боже, това много му допадаше.

— Което, предполагам, ще решите, че е прекалено чаровно.

— Точно така.

— Това ли е основният ми недостатък, госпожо Невил? — Не откъсна поглед от лявото ухо на коня, но с периферното си зрение все още виждаше спътницата си. — Кажете ми честно. Наистина ме интересува.

Веселието в очите й изчезна. Тя го погледна изпитателно. В едно госпожа Бейтс бе права: определено не биваше да се отнася към госпожа Невил както към другите жени. Никой никога не го бе гледал така откровено. Чарли познаваше разнообразните женски погледи: лукави, пресметливи, изпълнени с възхищение, прелъстителни — но никога не бе изпитвал чувството, че го преценяват цялостно, както в момента. Не заради стойността на титлата му или размера на състоянието му, не заради външния вид или дори заради репутацията му в обществото, а за нещо друго. Госпожа Невил сякаш се опитваше да реши дали да му вярва, поне достатъчно, за да му отговори на въпроса честно.

— Озадачавате ме, милорд — отвърна тя след минута. Чарли запази безизразно лице, но сърцето му заби по-учестено. — Не се сещам за никаква връзка между семействата ни, а проявявате огромно внимание към госпожа Бейтс.

— Напомня ми за моята леля, която много обичам.

— Често ли виждате леля си?

— През седмица, по време на Сезона.

Едното крайче на устната й се вирна шеговито.

— Значи не ви липсва компанията й. Защо засвидетелствате такова внимание на госпожа Бейтс?

— Как да не се наслаждавам на компанията й? На нея видимо й е така драго.

Мечтаеше тя да отмести втренчения си, проницателен поглед. Усещаше как го пронизва, дори без да среща очите й.

— Много повече от драго бих казала — подметна тя суховато. — Не желая да прозвучи невъзпитано, но се притеснявам. Защо точно нас? Какво у нея, или у мен, привлече вниманието ви и продължавате да го фокусирате върху нас?

— Да не мислите, че не сте достойна за вниманието ми? — осведоми се той.

— Не — отвърна тя искрено. — Никак даже. Моето семейство не познава вашето. Никога не сме се срещали. Не притежавам нищо, което бихте искали да имате. Нямам предимства, които да ви предложа. Юджиния още по-малко разполага с такива. Освен ако не ви интересуват последните модни тенденции при шапките или най-новия роман на издателска къща „Минерва“. А ни обсипвате с внимание, сякаш отчаяно искате нещо от нас.

Чарли се замисли за миг, после реши да рискува. Тази жена или бе изкусна актриса, или нищо не знаеше за изнудването.

— Може и така да е, госпожо Невил. — Погледна я и забеляза задоволството в очите й, веднага изместено от подозрение. — Не е нещо голямо. Така се стекоха обстоятелствата, че се налага да попитам вас.

Бяха стигнали в Меле и Чарли намали хода на коня. Свиха към железодобивната мина. Фабриката на Скот се открояваше. Високите й комини се издигаха над сламените покриви на къщите.

— И какво по-точно? — попита жената до него, докато минаваха през портите на фабриката.

Сградата бе солидна, каменна. Прозорците бяха чисти. Над портала имаше огромен надпис. „СКОТ И СУЕЙН, ЖЕЛЕЗОДОБИВ“. Никак не приличаше на бърлога на изнудвач.

Спря коня при входа и нагласи спирачката. Чуваше се далечно подрънкване на метал. Обърна се да я погледне. Госпожа Бейтс отново се оказа права. Със заобикалки нямаше да стигне доникъде пред тази жена. Продължаваше да го гледа със същия изпиващ, проницателен поглед. Никога няма да му прости, ако я подведе или излъже. По необяснима причина Чарли искаше тя да го хареса. А какво искаше от нея…

— Искам единствено да ме запознаете с Хайрам Скот.