Каролайн Линдън
Да покориш херцог (3)

Втора глава

През първите два дни късметът съпровождаше Теса. Само два пъти чу името на лорд Грешам и двата пъти успя да се обърне настрана или да се изплъзне, без да я видят. От дочути в коридора разговори подразбра, че е отпътувал от града и макар да продължаваше да държи стаи в „Йорк“, персоналът не бе осведомен дали ще се върне. Въздъхна облекчено от тази новина. Попадна в неприятна ситуация, но сега нещата се оправяха и тя щеше да подхване своите дела.

Юджиния бавно се съвзе от парализиращия ужас Теса да не ги изложи и отново заприлича на себе си: тоест малко глуповата и склонна постоянно да се притеснява дали няма да се разболее, но иначе с благ характер и готова да не пречи на Теса. Кратък престой в сладкарница „Моландс“ чувствително подобри настроението й, а посещението в „Пъмп Рум“ я докара почти до екстаз.

— Такава лечебна вода — възкликна тя, независимо от гримасата, докато я пиеше. — Теса, скъпа, редно е и ти да вземеш една чаша. Човек никога не знае какви ужасни болести го дебнат в провинцията.

— Ще се справя и без помощта на водата. — Теса бе опитвала минералните води на Бат и нямаше никакво желание да ги пробва отново. Юджиния от своя страна бе готова да поглъща всякакви препоръчани лекове. — Без капка колебание се заклевам, че палтото на онази дама е десет сантиметра по-дълго, отколкото бе модно миналия сезон — добави тя нехайно.

Така минералната вода бе забравена, а компаньонката й се посвети да изучава старателно всеки моден детайл в салона.

След два дни пазаруване Теса слезе в чайната на хотела. Всъщност това бе истинската причина да дойде в Бат: на двадесетина километра южно от града щяха да строят канал и по него да докарват въглища от мините между Меле и Колфорд първо в Бат, а после и в Лондон. Вече съществуваше добре натоварен канал и той щеше да е в основата на новия ръкав. Трасето бе огледано, чертежите — окончателно утвърдени и Теса, по-точно брат й, виконт Марчмонт, бе получил покана да купи дялове от новия клон. Уилям, както обикновено, се колебаеше. Оглеждаше всеки възникнал въпрос от всички възможни страни и, ако зависеше от него, никога нямаше да вземе решение. Стигна се до единодушно решение, че е най-добре Теса да се срещне с един от собствениците на мината за желязна руда близо до трасето на канала — Хайрам Скот, който охотно набираше инвеститори. Теса никога не изпадаше в захлас нито от изящната кройка на нечий жакет, нито от убедителната му реклама. Благодарение на практичния си — почти безжалостен, по думите на сестра й — начин на мислене, тя правеше мъдри вложения, а благодарение на целенасоченото си поведение изтръгваше истината.

— Госпожо Невил — посрещна я господин Скот усмихнат.

Бяха се срещали в дома на брат й и по онова време господин Скот не изрази никакви възражения да преговаря с жена. И защо да възразява? От решението й зависеше доста крупна инвестиция и той не си правеше никакви илюзии.

— Господин Скот — поздрави на свой ред тя. Направи лек реверанс в отговор на неговия поклон и седна на любезно предложения стол. — Много мило да приемете да се срещнем в Бат.

— Надявам се да отговоря на всичките ви въпроси, мадам, и да ви спестя пътуването на юг. — Разположи се срещу нея и постави папка с чертежи върху масата. — Каналът не е подходящ за посещения от дама.

Теса не каза нищо, само вдигна очи и го погледна премрежено.

— Възразявате ли дама да го посети?

Уилям даде ясно да се разбере, че ще разчита единствено на нейните сведения, за да реши дали ще купи дялове. Ако господин Скот има някакви задръжки да й предостави счетоводните си книги, най-добре да го съобщи сега и да спести раздразнението и на двамата.

— Ни най-малко — увери я той свръхлюбезно. — Просто желая да спестя на инвеститорите си неудобствата. Моя е грижата да дам честен и точен отчет за мината. Ще се постарая да го направя така, че да не сметнете за необходимо да дойдете лично на място. — Сви рамене с усмивка. — Вашето посещение, смея да твърдя, ще е твърде приятно за нас, които сме привикнали на тежките условия и усещаме липсата на красиви посетителки.

Тя му се усмихна леко.

— Ласкаете ме, сър. Опитвам се да дам на брат си цялостна картина, преди да вложи толкова много пари в проекта.

И двамата се надлъгваха, както тя добре знаеше, но господин Скот поне охотно се включваше в надиграването. Мнозина мъже се отнасяха с нея сякаш няма грам мозък в главата. Отдавна се научи да се въоръжава с писма от брат си с недвусмислено изложеното му становище, че той разчита изцяло на нейните препоръки. Бързо се убеди колко много променя този лист хартия отношението на мъжете, защото ясно схващаха възможността да отхвърли предложенията им с една дума. В този случай Уилям обмисляше доста голямо вложение в размер на шест хиляди паунда и не бе готов да ги хвърли с лека ръка. Инвеститори в „Съмърсет коул канал“ бяха получили сериозна възвръщаемост от дяловете си, което говореше в полза на канала. Но сумата не бе никак малка — почти едногодишният му доход, — а най-големият страх на Уилям в живота бе да не загуби приходите си. Подобно на баща си, той бе роден без капка усет за бизнес. Но Теса, подобно на майка си, разполагаше с такъв за трима. Брат й имаше достатъчно разум, да го осъзнае и да я включва във всичките си делови начинания.

Господин Скот я предразположи още повече: поръча чай, а после я остави на спокойствие да се запознае с документите. Теса прегледа топографските доклади, разучи картите на местността и видя къде са терените, осеяни с въгледобивни мини, отбелязани с червено. Прелисти строителната документация, включително и предполагаемите цени. Изчете внимателно и списъка с инвеститори, защото нямаше смисъл Уилям да си рискува парите, ако начинанието е обречено на провал. Зададе няколко въпроса, за да си изясни нещата, а господин Скот й даде разумни отговори. Накрая затвори папката и я плъзна по масата към него.

— Всичко изглежда наред, сър. Но понеже в този случай аз съм очите и ушите на брат си, бих искала да видя строежа.

Той не възрази; дори я увери в готовността си да й осигури достъп навсякъде.

— Съжалявам само, че не съм в състояние да ви придружа дотам — добави той. — Утре трябва да се върна. Отсъствам повече от месец.

Теса прие извинението му с леко махване на ръка.

— Разбирам напълно. С компаньонката ми ще ви последваме до края на седмицата.

— Да се погрижа ли да ви осигуря подслон? Фром далеч не е така елегантен, колкото Бат, но ще намеря нещо прилично, ако желаете. Ще ви уведомя веднага щом наема стаи на ваше име.

— Много мило от ваша страна.

Той й подаде ръка — още една червена точка в негова полза — и тръгна. Теса се върна горе. Завари Юджиния да чете взет от библиотеката роман. Очевидно бе готически, ако се съди по начина, по който притискаше кърпичка към устните си и как се сепна при влизането на Теса.

— Божичко!

— Явно книгата е хубава. — Усмихна се и се настани на стола срещу Юджиния. — Зачервена си.

— Как да не съм?! — Юджиния остави книгата и размаха кърпичката пред поруменялото си лице. — Страшно драматично е. Младо момиче е поверено на грижите на непознато семейство. Предстои й пътуване през мистериозна гора… Очаквам бандити и убийци да я дебнат навсякъде.

— Сигурно, но госпожа Радклиф ще приключи всичко благополучно накрая, не се съмнявам.

— Естествено. — Юджиния кимна решително. — Тя е една от любимките ми. Няма да я чета повече, ако нещата накрая не се оправят.

Теса се засмя. Юджиния постоянно я развеселяваше — хем се притесняваше и от най-лекия повей на вятъра или от няколко капки дъжд, хем обожаваше да чете готически романи, в които над главата на героинята надвисваха десетки опасности.

— Как мина срещата с господин Скот, скъпа?

— Много добре. Получих доста информация.

— Според мен те харесва. — Юджиния се обърна към подноса с чай до себе си и пипна чайника с ръка. — Искаш ли чай?

— Да ме харесва?! — Теса вирна вежди и се постара да не прихне. Юджиния бе непоправима романтичка. — Ласкаеш ме, Юджиния.

— О, не мисля. Не е джентълмен, но е заможен и те разбира. — Възрастната дама я погледна почти лукаво. — И не е сляп, скъпа.

— Нито е глупак — отвърна Теса. — Не съм го окуражавала по никакъв начин.

— И не бива. Брат ти не би одобрил. А и лейди Удол ще се зарадва, ако те види най-после да се заинтересуваш от…

— Няма такова нещо. — Теса се изправи. Небесата да я опазят от прехласванията на Луиза, ако някога даде признаци, че е готова да се омъжи за някого. Веднъж допусна тази грешка и сърцето й бе не само разбито, а направо смазано. — Определено не се интересувам от господин Скот и, ако подведеш с подобно нещо сестра ми…

— Никога! Как бих могла? — прекъсна я Юджиния и отново се изчерви. — Просто споменавам колко ще се радва, ако отстъпиш от твоята клетва да не си с мъж.

Теса стисна устни. Не бе давала никаква клетва да не бъде никога с мъж, а просто да не допусне мъж отново да я подведе с ласкателства и внимание. Един път й бе предостатъчен. Но на Юджиния можеше да се разчита да представи инстинктите й за самосъхранение в такава мелодраматична светлина.

— Интересуват ме само дяловете, които господин Скот предлага на Уилям — отвърна тя суховато. — Съвсем скоро ще се убедиш сама.

— О! — Юджиния остана видимо разочарована. — Значи ще пътуваме до Фром?

Още от самото начало Теса обяви намерението си да види на място работата по канала между Фром и Меле. Не разбираше защо никой не й вярва.

— Да. Ще тръгнем вдругиден. Преди това имам още няколко задачи. Добре е да си вземеш още романи, защото там не е така изискано както в Бат.

Компаньонката й въздъхна.

— Да, скъпа.

На следващия ден Теса свърши това-онова, за да си освободи време за поне двуседмичен престой във Фром. Луиза я помоли да й купи някои неща. Предпочиташе компаньонката й да се погрижи за модните аксесоари на сестра й, но на Юджиния щеше да й трябва месец, за да реши какво точно да вземе. В рамките на един ден изпълни всички поръчки, включително уговори купеното да бъде изпратено на сестра й. За своите покупки тя отдели малко повече време, но за следобедния чай вече беше в хотела. Краката малко я понаболяваха, ала се чувстваше доволна от свършеното през деня. Юджиния се умори още по обяд и се върна по-рано в „Йорк“. Теса влезе във фоайето, свали си шапката и потърси компаньонката си в чайната.

Напълно бе забравила за граф Грешам и неласкавата си преценка за него. От три или повече дни не го бе срещала из хотела — нито него, нито прислужниците му — не бе чула да се споменава и името му. Затова силно се шокира да го види в средата на помещението, седнал с изпънати напред крака — самото олицетворение на спокойствието.

Още по-силното й смайване обаче предизвика Юджиния: разположила се срещу него, тя му се усмихваше лъчезарно.