Каролайн Линдън
Да покориш херцог (20)

Деветнадесета глава

Ъпъркоум, седалище на графовете на Уорли от времето на Тюдорите, представляваше огромно имение върху хълмовете на Съмърсет над Килмърсдън. Докато яздеше по лъкатушната алея към къщата, Чарли хвърли бърз поглед за признаци за занемареност, но не забеляза такива; впрочем и не очакваше да види. Ако Уорли е изпращал писмата, то не е било нито от липса на средства, нито е било свързано с Дърам; дори не е имало нещо общо с Едуард или Джерард.

Причината бе, макар и краткотрайната връзка на Чарли с лейди Уорли.

Така и не забрави огорчението от отказа на Мария Гроноу на отчаяното му предложение да му пристане. Остави го съкрушен на моста в гората до Ластингс, след като го увери в дълбоките си чувства към него… Но не достатъчно дълбоки, за да се противопостави на баща си и да избяга с него. След по-малко от два месеца се омъжи за граф Уорли и така помрачи живота на Чарли, загубил завинаги любимата жена заради безапелационната намеса на баща си. Години наред таеше гняв, задето баща му отказа да благослови съюза и винеше Дърам за загубата на Мария. Замина за Лондон, готов на всякакви своеволия, само и само да отмъсти на херцога за причинената болка.

След година-две обаче престана да мисли толкова много за Мария. Многобройните други удоволствия запълваха дните му. Семейство Уорли не прекарваше много време в столицата, а през по-голямата част от годината живееше в провинцията. Чарли периодично дочуваше, че лейди Уорли е родила поредното дете, с което да запълни детската стая в Ъпъркоум, и беше убеден в щастието й. Вероятно се бе влюбила в Уорли и се бе превърнала в предана съпруга и майка и вече не бе омайващата млада сирена, изпълнена с копнеж да застане начело на лондонското общество редом с него. Повтаряше си, че тя заслужава подобно щастие и с времето болката в сърцето му значително намаля, когато мислеше за нея.

Защо не прояви разум да остави нещата така?

Спря коня пред къщата, но не слезе от седлото. Дали да не се обърне и да си тръгне? Намери брака, вписан в регистъра, откри гроба на Дороти и осигури нужните доказателства, че баща му е имал пълно законно основание да се ожени за майка му. Наследството и титлата на Чарли бяха подсигурени и нито Уорли, нито друг можеше да възпрепятства това. Какво щеше да спечели, като разчопля стари рани и минали грешки?

Чарли слезе бавно от коня. Прислужник дотича да поеме юздите. Дължеше на братята си изчерпателно обяснение, включително и извинение за своите действия. Заслужаваше предстоящото възмездие. И трябваше като мъж да се изправи пред последствията от постъпките си, каквито и да се окажат.

При входната врата го чакаше иконом.

— Кажи на лорд Уорли, че съм тук заради писмата му — нареди Чарли и постави върху подноса картичката на баща си.

С изписаното с елегантен шрифт под родовия герб „херцог на Дърам“ сега тя по право му принадлежеше. Едуард бе сложил визитките заедно с другата документация на баща им, когато предаде кожената чанта на Чарли.

Не се наложи да чака дълго. Икономът го въведе в библиотеката, където лорд Уорли бе облегнал лакът върху полицата над камината. Не отрони и дума, преди икономът да затвори вратата.

— Лорд Грешам — поздрави той с известно злорадство в гласа, — на какво дължа удоволствието от вашето посещение?

— Наричайте ме Дърам — отвърна Чарли.

Нито един от двамата не понечи да се поклони.

Веждите на Уорли се стрелнаха във въздуха.

— Малко прибързано, според слуховете, които се носят.

Чарли само се усмихна.

— Не бива да им давате ухо, сър.

Устните на графа също се свиха в насмешлива усмивка.

— Но те доставят и голямо удоволствие. Слабостите на себеподобните ни са по-добри дори от фарсовете, които ни предлагат на сцената, не намирате ли?

— Да. Но същевременно е разумно да се отнасяме към тях точно като поднесен от сцената фарс. В живота има повече измислици, отколкото и в най-хубавата драма.

— Но, както и в пиесите, мълвата често съдържа истина.

От разговора им Уорли изпитваше наслада повече от очевидна за Чарли.

— Или поне предположения, както е във вашия случай — поправи той домакина си. — Стара история, довела до заплаха от изнудване.

— Човек прави каквото може — отвърна Уорли неопределено.

— Но въпреки това не сте подписали писмата. Смея да твърдя, че веднага щяхте да получите отговор, ако не бяхте укрили самоличността си.

Уорли се засмя удовлетворен.

— Да не би да мислите, че не съм искал да знаете кой стои зад писмата? В такъв случай сте толкова глупав и лекомислен, колкото ви описват. — Веселието в погледа му изчезна, мигом заменено с открита омраза. — Държах да знаете — просъска той свирепо. — Не очаквах дори на вас да ви отнеме толкова дълго време да се досетите, но никога не съм възнамерявал да го крия от вас.

— Следователно не биваше да ги адресирате до баща ми — сряза го на свой ред Чарли. — Повече от година той не спомена за тях пред никого. Ако сте се наслаждавали на причинената му агония, за ваше сведение тя започна едва след смъртта му, когато открихме писмата.

Уорли присви очи.

— Да, лошо прецених обстоятелствата. Очаквах брат ви Едуард да ги отвори и да извади всичко на бял свят. С удоволствие щях да наблюдавам как баща ви страда от моето отмъщение.

— Подценявате и баща ми, и брат ми. Братята ми и аз, всеки по свой начин, е достоен син на Дърам. — Чарли разпери безпомощно ръце. — Например, както виждате, не се колебая да застана пред вас и не възлагам на трети лица, които нямат нищо общо, да изпращат вместо мен писма с цел изнудване.

Усмивката на Уорли стана отровна.

— О, горкият Скот, значи най-накрая ви е казал?

— Сам се досетих — възрази Чарли. — Откъде разбрахте, че Хестър Суайн всъщност е Дороти Коуп?

Това бе единствената липсваща брънка от веригата, доколкото знаеше.

— Нима щяхте да повярвате, че баща ви е ухажвал някакво момиче от простолюдието от Меле? Само предполагах, признавам, но историята се оказа по-заплетена. Изпратих човек да поразпита и той откри стария Джерема Скот — същинска златоносна жилка. Бутилка силно порто бързо развърза устата му. Признал, че е съпруг на двуженка. Изпитал е облекчение, предполагам, след като толкова дълго е крил тайната. Да, Дърам се бил оженил за нея! Удивително е какво са готови да направят мъжете, за да накарат една жена да разтвори крака.

Чарли стисна ръце в юмруци, пое дълбоко въздух и бавно отпусна пръсти. Уорли видимо се наслаждаваше на всеки момент и Чарли изпитваше непреодолимо желание да заличи победоносното му изражение. Отпусна ръце.

— Несъмнено. Именно това е причината за посещението ми. Не биваше да си губя времето с лейди Уорли.

При споменаването на името й Уорли трепна, а изражението му стана мрачно. Устните му се извиха, но този път от гняв.

— Цял живот си луд от любов към нея, нали? От години и двамата само чакате да си отида от този свят. Тогава овдовялата лейди Уорли ще стане новата херцогиня на Дърам, както копнее от край време. Все се питам дали сте били истински запленен от нея, както тя неизменно твърди. Беше девица, когато се ожених за нея. Значи и теб те е карала да играеш по нейната гайда, както накара и мен.

Чарли бе потресен до дън душа.

— Откакто е с вас не съм я виждал — тросна се на свой ред той. — Да, някога, преди години, исках да се оженя за нея. Но тя ми отказа. Откакто отказа да ми пристане въпреки волята на баща ми, не съм я виждал. Тя замина за Бат и се омъжи за вас. Не съм говорил с нея отново до…

Млъкна.

Уорли отново го погледна; сега по лицето му нямаше изписана омраза, а мрачно примирение.

— До онази нощ? Почти ви вярвам.

Онази нощ. Онази проклета нощ преди три години, когато срещна Мария на бал в Лондон. Напи се почти до безпаметност и изпита старата си изгаряща страст към нея. Заради накърнената си младежка гордост възнамеряваше да флиртува безмилостно с нея и да я тормози с въпроси какво можеше да стане навремето. Вече напълно оценяваше какво е да си привлекателен бъдещ наследник на богато херцогство. Онази вечер поне половин дузина дами в балната зала нямаше да се замислят да му пристанат, ако поиска. Ала докато прекосяваше дансинга той виждаше само Мария, единственото момиче, което някога му бе отказало. Все още беше красива. Когато направи дълбок поклон пред нея тя тактуваше с крак и ахна от учудване.

— Наистина ли си ти? — На устните й се появи щастлива усмивка. — Боже, благодаря на небесата, ти си!

Останалата част от вечерта почти му се губеше. Била нещастна в брака си; след четири дъщери и три помятания Уорли бил недоволен от нея като съпруга. Третирал я по-зле от затворник в Ъпъркоум и през година я водел само за кратко в Лондон. Държал се рязко с нея и имал шокиращи, дори жестоки претенции в жаждата си да се сдобие със син. Призна на Чарли, хлипайки, че горчиво съжалява, задето му е отказала; след онзи ден не знаела какво е щастие; никога не била преставала да го обича, дори когато дългът й повелявал да се отдава на студения си и груб съпруг. Историята й бе пълна със самота и отчаяние и Чарли, под влияние на някогашното си увлечение и солидното количество изпит алкохол, повярва на всяка нейна дума.

Времето минаваше, виното се лееше и Мария сподели всичките си грижи и съжаления. След възклицанието й колко късно е станало, той я хвана за ръка и я придърпа в тъмен ъгъл, за да я целуне. Обяви готовността си да я защитава, да я спаси от всички неволи. И тогава тя го поведе с поканата да отиде с нея в дома й; Уорли отсъствал и сърцето й щяло да се пръсне, ако Чарли не я люби поне веднъж. Последва я, без да се замисли.

На следващото утро той осмисли глупостта на постъпката си. Отваряйки си очите, видя, че е в леглото на друг мъж, със съпруга, която не е негова, и тутакси се укори за безразсъдното решение да я последва. Не познаваше лорд Уорли лично, но знаеше за репутацията му да не забравя и да не прощава. Предизвиканите до момента скандали от Чарли бяха незначителни в сравнение с дързостта му да люби съпругата на ревнив мъж. Мария се събуди и започна да намеква да се видят отново, дори загатна Чарли да й помогне да се разведе. В този миг той осъзна каква ужасяваща грешка е допуснал.

Откъсна се от сълзите и обятията й със съзнанието, че едва се е спасил. Легна с нея, защото беше прекарал огромна част от живота си да си представя как го прави, но инцидентът не промени нищо. Тя продължаваше да е омъжена за друг, а той с изненада откри, че вече не я желае така силно, както някога си представяше. На ярката дневна светлина си даде сметка, че вече не я обича. Вероятността да го въвлекат в съдебен процес, задето е прегрешил с омъжената лейди Уорли му се струваше немислима. Закле се никога повече да не ляга с омъжена жена, а най-малко — с лейди Уорли и въздъхна облекчено, задето не е станало нещо още по-лошо.

Но сега бе ясно, че не се е спасил напълно. Лорд Уорли бе разбрал за измяната на съпругата си и бе съсредоточил отмъщението си върху него, макар случката да бе отпреди три години и Чарли да не бе виждал Мария оттогава. И все пак реакцията на графа му се струваше пресилена заради еднократна греховна нощ. Изнудвачите отиваха в затвора и, ако Дърам го бе открил навреме, Уорли щеше да пострада доста. Ако Уорли наистина искаше да накаже Чарли, то процес за нанесени щети щеше да му свърши чудесна работа във финансово отношение и в обществено. Разбираше източника на гняв на Уорли, но не и избраните от графа методи.

— Беше само една нощ — уточни Чарли, — в неподходящ момент, за което бързо съжалих. Оттогава не съм я виждал.

Мрачното изражение на Уорли изчезна и изведнъж той заприлича на старец.

— През тези години те мразех — промълви той едва ли не на себе си. — Всичко, което правех, тя сравняваше с теб и все аз бях победеният. — Бавно прекоси стаята. — Примирих се с това. Примирих се с мисълта, че е готова всеки момент да ме напусне заради теб. Всеки път, когато й отказвах нещо, ми напомняше, че съм вторият й избор, защото съдбата й е отнела истинската любов. И като глупак аз го приемах и си повтарях, че е моя и винаги ще бъде моя, независимо какво казва в моменти, когато е ядосана. — Дръпна звънеца, за да извика прислугата. — Но всичко това отиде прекалено далеч.

Почти веднага на вратата застана момиче.

— Доведете лорд Кранстън — нареди лорд Уорли.

Прислужницата направи реверанс и изчезна.

— Какво се надявахте да спечелите? — настоя Чарли, като се стараеше да овладее нервите си. Беше съгрешил със съпругата на този мъж; призна го, но се постара всячески да поправи грешката си. Беше разбираемо лорд Уорли да го извика на дуел или да потърси друго възмездие, но схемата да ги изнудва и да обърква живота и на братята му, и неговия, а и да причинява болка на баща му през последните месеци от живота му беше прекалено. Съзнателно проявената жестокост към семейството му го вбесяваше. — Заради онази нощ не избухна скандал. Тя напусна Лондон и аз повече не я видях. Ако сте търсили удовлетворение, защо не ме извикахте на дуел? Защо тормозехте баща ми на смъртния му одър? Ако бяхте направили необходимите проучвания, щяхте да разберете, че заплахите ви са безпочвени. Дороти Коуп е покойница от десетилетия. Бракът на майка ми е законен. Какво спечелихте от всичко това?

Очите на графа проблеснаха.

— Да спечеля?! — Изсмя се мрачно. — Колкото и да мечтаех да ви застрелям, не си заслужаваше. Защо да се излагам на опасност? Не възнамерявах да вгорча последните дни на Дърам, но тайната му женитба се оказа чудесна възможност. Какво щеше да нарани Чарлс де Лейси, всепризнат женкар и безполезен нехранимайко, повече от загубата на наследството му и обявяването му за копеле? Не ме интересува дали е истина, или не. Не ме интересува дали малко съм нарушил подредения живот на братята ви, или съм пратил Дърам в гроба със съзнанието, че лъжите му са го догонили най-накрая. Вие трябваше да бъдете наказан на всяка цена.

Чарли си пое гневно въздух, готов да избухне. В този момент вратата се отвори. Прислужницата се върна с чернокосо момченце, което се отскубна от ръката й и се втурна към Уорли.

— Татко! Татко!

Всякакви следи на яд и гняв изчезнаха от лицето на възрастния мъж и изражението му се промени. На устните му заигра ласкава усмивка, а в очите му се четеше възхищение. Взе детето на ръце и го прегърна за миг.

— Ето ме, Алберт. Какво намери днес?

— Камъни, татко. — Момченцето отвори пухкавата си длан и показа камъчетата. — От градината са.

— Ясно. — Лорд Уорли погледна Чарли предизвикателно и се наведе да остави сина си. Детето се заклати и тупна по дупе. Уорли му помогна да се изправи на крака. — Алберт, поклони се на Негова светлост, херцога на Грешам.

Малкият извърна сините си очи към него и предпазливо се поклони. През цялото време не пускаше ръката на лорд Уорли.

— Ваша светлост — обяви графът суховато, — синът ми Алберт.

Чарли се поклони леко.

— Как си, Алберт?

Момчето скри лице. Чарли с мъка задържа безизразното си изражение. Сега вече знаеше защо.

— Много привлекателно дете — отбеляза той.

Уорли стисна зъби.

— Така е. Върни се в детската стая, сине.

Момченцето се затича към чакащата бавачка, но пътьом хвърли нервен поглед към Чарли, който го наблюдаваше как се отдалечава. Беше предоволен от настъпилата пауза. Милостиви боже. Момчето бе на подходяща възраст, а всички други деца на Мария бяха момичета. Обърна се отново към Уорли, когато детето изчезна; стомахът му беше свит.

— Той е моят наследник — обяви графът. Изправи рамене и погледна изпитателно Чарли. — Единственият ми син.

— Така ли? — успя да попита Чарли с пресъхнала уста. Идеше му да хукне след детето, да разгледа по-внимателно лицето му, да потърси чертите на рода Де Лейси в него. Момчето приличаше на Мария, но не и на Уорли. Не приличаше обаче и на Чарли като дете. Нима беше негов син, в резултат на онази нощ с Мария? Имаше ли син, към когото никога да не може да предяви претенции? — Или е мой?

Уорли дишаше тежко и потреперваше при всяко издишане.

— Той е мой! — обяви графът свирепо. — Независимо дали съм бащата, или не.

— Не знаете ли? — възкликна Чарли, също обзет от силни емоции. — Нима сте изнудвали баща ми заради евентуална възможност?!

— Тя ми призна — просъска Уорли. — Каза, че вероятно е ваш. Моят син. Моят единствен, обичан син, може да не е мой, а ваш! — Беше като разярено животно. — Не знаех, че е била с вас, докато не ми го хвърли в лицето при един скандал преди година. А сега… Сега знам, че синът ми може и да е кукувица в гнездото ми…

Юмруците на Чарли трепереха.

— Момчето ли смятате да отхвърлите, или майката?

— Никога няма да дам сина си — процеди през зъби Уорли. — В очите на закона той е мой. Всяка вечер се моля наистина да е мой. — Пое дълбоко въздух и малко се успокои. — Що се отнася до майка му: и тя е моя. Аз не давам нищо мое.

След миг Чарли кимна; разбираше. Уорли бе наясно, че жена му го е предала, но нямаше как неоспоримо да се разбере кой е бащата на детето. Уорли обичаше сина си, ала го разяждаха съмнения. Мария вероятно също страдаше от съмнения, но независимо от това Уорли така или иначе я искаше. И двамата бяха попаднали взаимно в капаните си. Мария бе измамила съпруга си с надеждата да се спаси от брака си, а той я искаше прекалено много, за да й даде свободата. Само Чарли не страдаше. Уорли не бе готов да го допусне. Джерард бе почти прав: единствената причина за изнудването не целеше да бъдат тормозени и тримата сина на Дърам, а само Чарли. Той бе причинил всичко това заради безумното си увлечение към Мария.

Боже, баща му бе напълно прав да се опита да го спаси от собствената му глупост. Без дума повече, той се обърна да си върви.

— Ако дори само чуя, че сте се поклонили на съпругата ми или сте се доближили на по-малко от сто метра до сина ми, ще ви убия със собствените си ръце — подхвърли Уорли, когато Чарли стигна до вратата.

Гостът се обърна и изгледа домакина си. Очите на Уорли бяха пълни с омраза, а тонът — леденостуден. Чарли напълно му вярваше, че всяка дума отговаря на истината.

— Не съм възнамерявал да виждам повече съпругата ви — заяви той тихо. — А до днес не подозирах за съществуването на сина ви.

— Знам, че по законен начин не мога да ви навредя — избоботи Уорли, — но няма и за миг да се замисля да ви убия, ако накърните интересите му.

Чарли поклати глава.

— Не, няма. — Поколеба се и добави: — Бъдете добър с детето. То в никакъв случай не е виновно.

Графът го изгледа свирепо.

— Махайте се от моята собственост! И никога повече не говорете за сина ми!

Чарли кимна и излезе.