Каролайн Линдън
Да покориш херцог (22)

Двадесет и първа глава

Чарли замина и часовете започнаха да се влачат. Теса копнееше да знае какво прави той и се притесняваше за реакцията на лорд Уорли. Щеше й се да забрави намеците му за привързаността му към лейди Уорли, колкото и да я изпълваха с любопитство и неувереност. Обичаше ли я още? Лорд Уорли ще го предизвика ли на дуел? Или той ще предизвика на дуел лорд Уорли? Образът на простреляния Чарли, независимо от причината, не й даваше мира часове наред. Появилите се сърдечни страдания я караха да се упреква, задето не му спомена, преди той да отпътува, колко дълбоко държи на него.

За да си запълни времето, излизаше на разходки. Нямаше значение накъде върви или с кого. Първия ден Юджиния я придружи, но после помоли да не излиза. Теса й се извини — съзнаваше, че е напрегната и неспокойна — но Юджиния само се усмихна.

— Напълно те разбирам, скъпа. Напълно — потупа я тя съчувствено по ръката. — И аз някога бях млада и полудяла по мъж.

Теса се засмя притеснено.

— Полудяла ли? Убедена съм, че веднага си омаяла господин Бейтс. Ти си хитруша, Юджиния, колкото и да го отричаш.

— Хитруша? — Юджиния поруменя. — Не разбирам за какво говориш. — Дяволитата й усмивка обаче я опроверга. — Но вярно, моят Хенри имаше нужда от малко насърчаване.

Два дни по-късно по време на разходката си се поддаде на изкушението да мине край Мил Котидж. Само видът на къщата щеше да я успокои, пък и Барнс може да е отвън и да спомене дали е чул нещо от господаря си. Чарли едва ли щеше да пише на камериера си, особено след като възнамеряваше да отсъства броени дни, но Теса раздразнено отхвърли този рационален довод. Той й липсваше много и единствено това имаше значение.

Огромната карета на чакълестата пътека пред къщата я шокира силно. Беше впечатляваща — с черен лак и оцветени в яркочервено колела — и толкова не на място във Фром, колкото и ако се бяха появили кралят и кралицата. Зяпнала, Теса замръзна на място и едва тогава различи герба на вратата. Видя същият и върху документите на Дърам. Следователно това беше градската карета на Чарли. Разбира се: най-вероятно се бе върнал в Бат и е решил да пътува удобно на връщане. Помнеше как бе пристигнал в хотел „Йорк“ точно с такава импозантна карета.

Стоеше на пътя и се надяваше да се е върнал. И тогава го видя. Седеше на огряната от слънце поляна, както и първия път, когато мина насам. Тъмнокосата му глава беше наведена, защото четеше нещо. Сърцето на Теса подскочи и трепна. Импулсивно тръгна бързо по тревата към него. Слънцето блестеше пред нея и тя присви очи, когато лъчите се отразиха върху пръстена печат. Вече съвсем наблизо забеляза, че си е подкъсил косата. Тя го харесваше с по-дълга коса, но призна, че така повече прилича на херцог.

Обгърна го през раменете и допря буза до слепоочието му.

— Върна се — прошепна тя. — Липсваше ми.

При допира й той остана напълно неподвижен.

— Нима? — попита той след малко.

Теса премигна и отскочи ужасена назад. Не Чарли, а друг мъж се изправи и се обърна към нея. Приличаше на Чарли — същия прав нос, същите извити вежди — но очите му бяха сиви и в изражението му нямаше никаква закачка. Освен това бе малко по-слаб. Мозъкът й сякаш отбелязваше всички тези разлики, докато тя стоеше пред него, зяпнала като лунатичка.

— Помислих ви за Чарли — промълви тя глуповато. — Аз… Аз смирено се извинявам, сър.

Той се усмихна. Сега заприлича повече на брат си, защото, естествено, пред нея стоеше някой от братята Де Лейси.

— Така и си помислих. Аз съм Едуард де Лейси, негов брат.

Изчервена до корените на косата си, Теса направи реверанс и промърмори някаква любезност.

— В момента не е вкъщи — обясни лорд Едуард, гледайки я с интерес. — Никой не знае кога точно ще се върне.

Тя навлажни устни.

— Така е. Не уточни, когато тръгна.

— Ясно. — Наклони глава. Теса стисна зъби, за да не свъси вежди; не й допадаше да я зяпат така изпитателно. — Знаете ли къде отиде?

— Не. — Вирна брадичка. Инстинктивно реши, че Чарли не би искал тя да сподели каквото й бе доверил. — И вие ли не знаете?

Едуард свъси вежди замислено.

— Не…

Теса се поколеба, но той изглежда не възнамеряваше да добави друго. Дълбоко съжаляваше, че дойде насам. Дори да беше Чарли, върнал се от частната си мисия, беше редно да изчака той да я потърси. Нищо ли не бе научила от Луиза?

— Ще вървя — обяви тя. — Скоро ще се върне и ще се радва да ви види, убедена съм.

— Така ли мислите? — Лорд Едуард гледаше хората сякаш знае какво искат да кажат, независимо дали го изричат, или не. — Едва ли ще се зарадва. Дошъл съм да го върна в Лондон.

Сърцето й се сви.

— Нима? — попита тя, като се стараеше да звучи незаинтересовано. — Той и без това се канеше да се връща.

Той кимна и придоби сериозно изражение.

— Много хубаво, защото се налага да се върне, независимо дали иска, или не.

Съзнаваше, че не бива да казва нищо, но Теса изведнъж си спомни, че Едуард е също толкова заинтересован от съдържанието на писмото на господин Томас, колкото и Чарли.

— Той го намери — съобщи тя изневиделица. — Доказателството, което му трябваше за Дороти Коуп.

Лорд Едуард се напрегна, а очите му светнаха.

— Доказателства? — повтори той. — Законни доказателства?

Тя кимна.

— Смъртта й е описана в църквата в Нънней. Ние видяхме надгробния паметник. — Забеляза какво беше чел брата на Чарли: брачните регистри. — Погледнете в онзи с петното във формата на прасе — посочи тя към регистрите. — В края на първата третина е. Истинското й име е Дороти Суайн и е погребана в църковното гробище на Нънней през декември хиляда седемстотин седемдесет и трета.

Лорд Едуард я гледаше през присвити очи.

— Ние? — натърти думата той.

Теса кимна, но лицето й отново пламна.

— Предложих помощта си. Беше тягостна работа, но Чар… лорд Грешам бе твърдо решен да я отметне.

Той продължи да я наблюдава.

— Благодаря — обади се той най-накрая. — Дълбоко съм ви признателен за помощта. Това е отлична новина за моето семейство.

Теса само кимна.

— Ще тръгвам — повтори тя. — И се извинявам за лошите си маниери.

— Няма защо — отвърна той с бегла усмивка. — За мен беше удоволствие, госпожо…

— Невил. Тереза Невил. — Направи бърз реверанс. — Хубав ден, милорд.

— И на вас, госпожо Невил.

Едуард де Лейси проследи с поглед как тя бързо се отдалечава, без да се обръща назад. Доста интригуващо посещение, помисли си той.

— Коя е тази жена, Барнс? — обърна се той към камериера, току-що донесъл поисканата хартия, перодръжка и мастило.

Барнс погледна към отдалечаващата се фигура.

— Госпожа Невил — отвърна той. — Овдовяла дама.

— Така ли? — Едва не го нарече Чарли. Прегърна го и само дето не го целуна, докато го смяташе за брат му. — Често ли гостува?

— Не мога да знам, сър — отвърна камериерът с безизразно лице.

— Ясно. Случайно брат ми да я е срещнал в Бат, преди да дойде във Фром?

Барнс се поколеба.

— Май тя и компаньонката й бяха отседнали в същия хотел в Бат, както и Негова светлост, сър.

— Разбирам. — Едуард си припомни любопитната история, разказана му от Джерард: Чарли бил омаян от жена, която видимо го презира. — Това е всичко засега, Барнс.

Отново се настани до масата и взе регистъра, посочен от госпожа Невил. Позагледа се в корицата с петното във форма на свиня и се усмихна.

— А Чарли се присмя на мен, задето съм се влюбил — промърмори той. — О, как му го връща съдбата.

* * *

От енергичното вървене, докато едва се въздържаше да не хукне, Теса пристигна в „Златната кошута“ с остри болки в прасците.

— Юджиния! — извика тя с влизането в стаите им. — Юджиния!

— Какво има, скъпа? — Юджиния изскочи от спалнята. По роклята й бяха полепнали конци от ръкоделието й. — Нещо не е наред ли?

— Откъде ти хрумна? — Теса си свали шапката и пое дълбоко въздух. — Утре заминаваме за Лондон. Мери, приготви багажа — нареди тя на появилата се прислужница.

Момичето кимна и отново изчезна.

— Утре ли? — зяпна Юджиния.

Теса кимна.

— Прекалено дълго отлагаме. Луиза ни чака и не бива да се бавим. Твоят багаж е почти готов, нали?

— Да, но Теса, скъпа… — Юджиния закърши ръце. — Ами лорд Грешам?

Малко бе да се каже, че когато Теса се върна след прекараната извън странноприемницата нощ, надеждите на Юджиния относно намеренията на лорд Грешам скочиха до небесата. Повереницата й се зави с одеяла, за да поддържа версията, че е настинала от дъжда. Юджиния се суетеше около нея все едно тя се е поболяла. Но се усмихваше многозначително, а Теса се питаше дали вече не е пратила до вестниците съобщение за предстоящ брак.

— Интересно, че го споменаваш — отвърна Теса лъчезарно. — И той скоро ще бъде в Лондон. По време на разходката срещнах брат му. Дошъл е да го отведе в столицата.

Общо взето отговаряше на истината.

Теса обаче й спести какво си мислеше по пътя. Лорд Едуард попита дали са намерили законни доказателства; той се занимаваше с правните искове относно херцогството Дърам и каза, че Чарли трябва да се върне в Лондон независимо дали иска, или не. Теса го изтълкува като начало на делото, заведено от Комитета по неприкосновеност на титлата в резултат на оспорването от братовчеда на Чарли. Според нея това водеше до три неоспорими заключения.

Първо: известно време Чарли ще бъде ангажиран в Лондон с гледането на делото. Разполагаше с необходимите доказателства, но не се знаеше колко лесно или бързо Комитетът ще ги приеме.

Второ: нямаше да има много време за нея. Естествено. Предстоеше му да се бори за нещо, което му принадлежи по рождение и за което е бил подготвян цял живот. Теса не искаше да го разсейва, макар сърцето й да се свиваше. А след това той щеше да е херцог, благословен от Бога и Краля, и с прекалено висок статут, за такива като нея.

Затова — трето: най-разумно бе да отиде в Лондон сега. Като се бави, само отлага неизбежното.

Колкото и трудно да й бе да тръгне без да се сбогува, тя предпочиташе да е така. Ако тръгне, преди той да се върне във Фром, ще спести обещания, за които по-късно да се съжалява. А и ще му отнеме възможността, като се върне, да й съобщи, че всъщност още е влюбен в лейди Уорли или току-що е осъзнал, че е херцог и от него се очаква в Лондон да се ожени за подходяща херцогиня. Няма да има неприятни сцени. А и какво бе очаквала тя всъщност? Да я придружи заедно с Юджиния до столицата ли? Спомни си лъскавата черна карета пред Мил Котидж и тръсна глава, смаяна от собствената си наивност.

Повтаряше си, че така е най-добре. Ако случайно той пожелае да я види отново, тя също щеше да е в Лондон. Ако пък не иска да я среща — Лондон е достатъчно голям. Разделиха се приятелски, без следа от скандал или лошо отношение, за което Теса бе безкрайно благодарна. Така се избягваше клопката отново да изпадне в глупаво положение.

Юджиния обаче я наблюдаваше потресена и Теса с усилие задържаше усмивката на лицето си.

— Хайде — насърчи тя компаньонката си, — знаехме, че ще отидем в Лондон. Вероятно отново ще го срещнем там, ако е писано.

— Бягаш ли от него, Теса? — попита Юджиния тъжно. — Боже, заради онзи подъл мъж, нали?

Теса пое дълбоко дъх. Въобще не се бе сетила за Ричард.

— Няма нищо общо с господин Уилбър. Не бягам. Придържам се към плана си, който ти споделих преди седмици в Уилтшър. Наех карета и се надявам да отпътуваме утре сутринта.

И така направиха. Юджиния надзираваше как Мери опакова, но изключително сериозното й и вглъбено изражение напрягаше Теса и тя едва смогваше да поддържа наложената си ведрост. На сутринта нямаше и следа от тези две настроения. След безсънната нощ Теса призна пред себе си, че всъщност бяга. Беше доволна от решението си да наеме каретата; ако се бяха забавили, тя вероятно щеше да загуби ума и дума и да хукне отново към Мил Котидж, защото… бе влюбена в него и сърцето й се късаше пред неизвестността ще го види ли отново.

Дали Чарли щеше да я потърси в Лондон? Този въпрос я измъчва цяла нощ, докато гледаше тавана. Има такъв шанс, прецени тя, но по-вероятно е той да се запита какво е видял в нея, особено след като се върне сред отбраното общество. Как можеше да се състезава тя с жена, в която е бил влюбен от години? Как ще изглежда в сравнение с красивите и изтънчени дами в Лондон? Няма да е добре, прецени тя; или по-скоро ще е онова, което е: провинциалистка към тридесетте, без съществено богатство и особена елегантност.

Веднъж й разбиха сърцето и тя се съвзе, защото беше изпълнена с гняв. Ричард я излъга, възползва се от нея и я съблазни и тя му желаеше само лоши неща. Не можеше обаче да мрази Чарли за каквото и да било. Знаеше, че никога няма да го забрави и никога няма да мисли за него, без да се разплаче.

Юджиния, от своя страна, на сутринта бе изпълнена с надежди.

Погледна Теса на закуска и подхвана с успокоителен тон:

— Такова удоволствие ще бъде да видим отново лейди Удол и децата, а също лорд и лейди Марчмонт. Права си да се върнеш при семейството си, скъпа. Сигурна съм, че лорд Грешам няма да губи време и веднага ще ни потърси.

Теса се усмихна вяло.

— Може и да си права, Юджиния.

След два дълги, прашни дни на път стигнаха в Лондон късно следобед. Този път Юджиния нито веднъж не се оплака от неудобствата, но и да беше мърморила, Теса нямаше да я чуе. Беше потънала прекалено дълбоко в мрачните си мисли. Нямаше настроение да е дружелюбна и Юджиния сякаш се досещаше.

— Ще се обади — повтаряше тя уверено. — Ще го направи, скъпа, ще видиш.

Младата жена не знаеше какво да отговори. „Може би“? „Вероятно, ако му остане свободно време“? Да се засмее ли и да изрази надежда, но и да не възлага прекалено големи надежди? Или просто да се съгласи с Юджиния и да остави подмятанията без коментар, а не да изброява всички причини защо може той никога да не дойде да ги види?

Главата я заболя, докато стигнаха до площад „Сейнт Джеймс“, където Луиза бе наела къща. Юджиния спомена колко е приятен площадът, но Теса дори не го погледна. Слезе от каретата изтощена и скована, все едно бе вървяла пеша от Фром.

Луиза ги посрещна с приповдигнато настроение.

— От няколко дни ви очаквам — възкликна тя, допря буза до лицето на Теса и прегърна Юджиния. — Е, скъпи мои, не е ли прекрасно тук? Радвам ви се. Сега къщата заприлича на истински дом.

Теса успя да се усмихне леко, развърза панделките на шапката и я подаде на застаналия наблизо прислужник.

— Благодаря, Луиза. Чудесно е най-после да сме тук.

Не отговаряше на истината. Несравнимо повече предпочиташе през следващите няколко десетилетия да е във Фром или още по-добре — в Мил Котидж и изцяло да разполага с Чарли; дори в Ръшуд щеше да се чувства по-добре.

Луиза я изгледа изпитателно и се намръщи.

— Какво има? Не изглеждаш добре. За бога, Теса, да не си се разболяла от нещо на канала? Предупредих те, че е глупаво…

— Луиза, скъпа, как са децата? — побърза да се намеси Юджиния. — Липсваха ми. Сигурно са пораснали през последния месец и едва ли ще ги позная.

— Добре са. Не знам защо още не са слезли — отвърна Луиза, без да откъсва очи от Теса. — Чули са ви да пристигате…

Още преди да довърши изречението, се дочу топуркане на крачета и децата на Луиза нахлуха в салона с радостни възгласи.

Теса веднага се обърна да прегърне племенничките си Пипа и Хелън и да поздрави племенника си Томас, вече по-висок от нея. Безспорно се радваше да ги види. Бяха прекрасни деца и тя много ги обичаше. Докато обясняваха оживено как са пътували до Лондон, как ръката на Пипа пострадала при затварянето на вратата на каретата, как гъска гонила Томас и какви елегантни хора живеели сега около тях, Теса чу Луиза да се кара за нещо на Юджиния. Не разбра ясно отговора на по-възрастната жена, но от ахването на сестра си се досети какво й е казала Юджиния. Увлечение; недискретно поведение; но никаква обвързаност… Горката Теса.

Потисна желанието да се обърне и да отрече всичко. Беше зряла жена, предполагаше се, че е вдовица и животът си беше неин. Никога не бе очаквала предложение от Чарли. Въобще не приличаше на връзката й с Ричард Уилбър. Дори преди да разбере за херцогството, Теса знаеше, че Чарли не би се оженил за нея. Макар и дъщеря на виконт, баща й предпочиташе да ловува из полята с кучетата си, отколкото да седи в светски салон. Майка й, макар и внучка на банкер, със зестра и достатъчно разум да осигури прилично препитание за семейството си, така и не съумя да го въведе в елегантните светски кръгове. От всички в семейството Луиза бе най-близко до доброто общество, но и това бе леко пресилено; виконт Удол не се бе движил в най-висшите кръгове. Семейство Марчмонт просто не бяха светски хора и Теса си даваше сметка, че подобна липса на статут е само един от многото й недостатъци.

Краткотрайната й връзка с Чарли представляваше приятно отклонение, нищо повече. Щом се завърне в своите среди, той ще се запита какво е видял в нея. И дори да прояви интерес да я види отново, ще се наложи да я издири. Даже тя си даваше сметка за лондонските нрави: тук дамите не преследват джентълмени, независимо колко добре се познават. Как да обясни на всички, че са били любовници и тя напълно си е загубила сърцето по него? Първо щеше да скандализира семейството си, а второ… второто си беше единствено нейна работа.

Икономката й показа стаята и Теса веднага обяви, че е изморена и иска да си почине. Дори завъртя ключа в бравата, но това не спря сестра й. Луиза не спря да тропа и заплаши да повика лекар, ако Теса не я пусне, затова най-накрая тя се принуди да отключи.

— Какво стана във Фром? — подхвана Луиза направо. — Юджиния каза, че е имало нещо.

— Да — отвърна Теса, без да я погледне. — Каналът се оказа разочарование. Налага се Уилям да се огледа за друга инвестиция, защото няма да му позволя да даде и десет шилинга на господин Скот. Той е шарлатанин.

— Не говоря за канала — сопна се Луиза. — Знаеш, никак не ме интересува. Какво друго?

Теса се напрегна.

— Юджиния се запозна с един джентълмен. Лорд Грешам. Не ти ли каза? За нея това беше върховият момент от пътуването.

Луиза присви очи.

— Лорд Грешам — повтори тя. — Лорд Грешам, наследник на херцог Дърам, допреди няколко месеца най-желаният ерген в Англия, но около името му се разрази страховит скандал.

— Страховит ли? — Теса се престори на заинтригувана. — Нали продажбата на военни продоволствия от херцога на Йорк и госпожа Кларк миналата година…

— Знаеш какво имам предвид! — Луиза махна нетърпеливо с ръка. — Какво стана във Фром и какво общо има граф Грешам?

Теса отиде до прозореца и се загледа навън. Погледнеше ли надясно виждаше кичестата зеленина на площад „Сейнт Джеймс“. Напомняше й за зеленината около Мил Котидж, където до старата мелница растяха върби, потокът ромолеше, а Чарли я нарече „скъпа“…

— Лорд Грешам бе там да огледа канала. Отби се при мен и Юджиния няколко пъти. Доста мило от негова страна, наистина. Фром сигурно е най-тихото местенце на света, Луиза. Не беше хубаво от твоя страна да изпращаш Юджиния с мен само защото не искаше да ти се пречка.

Луиза постави ръце на хълбоците.

— Теса, кажи ми всичко!

Тонът й подсказваше, че е напълно сериозна.

Теса си пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— Според Юджиния той е проявил известен интерес към мен — промълви тя най-накрая. — Не беше нищо повече от светска любезност, убедена съм.

Сърцето й се сви, докато го изричаше, макар да си повтаряше, че отговаря на истината. Луиза би се интересувала само от предложение за брак, а такова не бе отправено.

— Новият херцог на Дърам ти е обърнал внимание? — повтори Луиза сякаш не вярваше на ушите си. — Херцогът на Дърам?

— Още не е — обърна й внимание Теса. — Продължава да е лорд Грешам. С Юджиния узнахме за „дилемата Дърам“… по-късно.

— Кога? — попита Луиза, доловила колебанието й. — След какво?

След като я целуна; след като я люби; след като я увери, че е постъпила правилно по отношение на Ричард Уилбър и не е глупава стара мома; след като си загуби сърцето по него.

— След като го опознахме малко — отвърна тя на глас. — Знаеш, никога не обръщам внимание на клюките.

— Не обръщаш внимание? — Луиза я зяпна. — Теса, това е „дилемата Дърам“! Всички говорят за нея!

— И Юджиния не бе чувала за нея — защити се Теса. — И никой във Фром не говореше за това, уверявам те.

Луиза притисна слепоочия с пръсти.

— Добре — изрече тя напрегнато, — възможно е и да не си знаела. Доколкото те познавам, не бих се учудила. Но колко отблизо се опознахте…

Теса отново се извърна към прозореца.

— Беше там, за да разгледа строежа на канала. Така ни обясни. Помогна на Юджиния, когато не й беше добре и продължи да се държи мило. Закара ме един-два пъти да видя господин Скот, защото и той имаше работа с него. — Сви рамене. — После тръгна за Лондон.

— Да — съгласи се Луиза, — трябва да е тук за делото. В Парламента ще се решава дали ще наследи херцогството, или не.

— Не е дело, а изслушване — поправи я Теса. — И е пред Комитета по неприкосновеност на титлата.

— Знаела си! — извика Луиза победоносно. — Допусках, че си по-наясно, отколкото твърдиш. Колко добре се опознахте? Боже, Теса, това е мъжът, за когото се говори най-много в Англия. Не осъзнаваш ли какво означава това за нас? Ако спечели делото или каквото е там, ще бъде херцог на Дърам! Не разбираш ли какво значи това?

Значеше, че може да избира сред всички жени в Англия. Дори като беден негодник, заради чара и привлекателността му на жените щеше да им е трудно да му откажат; с древна титла и огромно състояние… Щеше да забрави името й до седмица. Теса докосна студеното стъкло с длан и прехапа устни, за да не се издаде какво чувства.

— Трябва да подходим деликатно — наставляваше Луиза с преливащ от радост глас. — Ще организираме среща на обществено място, където всички ще ви видят… Толкова се радвам, че дойде, Теса, скъпа. Това ще ни въведе в най-елитните кръгове. След като се разчуе, че се познавате, ще го поканим на вечеря…

— Не! — Теса рязко се извърна. — Нищо подобно няма да предприемаш! Опиташ ли се да ме изправиш на пътя му, ще напусна Лондон завинаги и, ако се налага, ще стигна пеша до Ръшуд!

Луиза премигна насреща й.

— Какво има, скъпа? — Тя май се досети нещо, което помрачи радостта й от перспективата да се запознае с херцог. — Да не те е подвел?

На Теса не й достигаше въздух. Сърцето й беше свито.

— Не.

Сестра й я погледна намръщено.

— Да не си е играл с теб?

— Не.

— Тогава какво стана? — не успя да прикрие любопитството си Луиза.

Теса понечи да каже нещо, но от гърлото й не излязоха думи.

Влюбих се, искаше да сподели тя. Влюбих се в него, но дори и той да изпитва същото към мен, нищо няма да излезе.

Изражението на Луиза се промени.

— Мили боже…

Имаше вид на човек, който ще избухне в сълзи. Разтвори ръце. Луиза наистина имаше слабост към драматичните ситуации, повтори си Теса, но въпреки това прие прегръдката на по-голямата си сестра и потърси утеха.