Каролайн Линдън
Да покориш херцог (12)

Единадесета глава

Вечерята премина почти изцяло според очакванията на Чарли, но все пак с няколко значими изключения.

Първото изключение бе видът на Теса, когато мина да я вземе от „Златната кошута“. Вече бе свикнал с доста практичните й рокли и остана шокиран — изненадващо приятно шокиран — да я види в златиста рокля, разкриваща бюста й по начин, за който само бе мечтал. Тъмните й къдрици, вдигнати на тила в семпла прическа, оголваха ушите й. Чарли бе запленен от гледката и изпита внезапното, но не ново изкушение да притисне устни към меката й кожа и да я целуне по шията в основата на ухото.

— Колко си прелестна! — възкликна госпожа Бейтс. — Теса, скъпа, много се радвам, задето последва съвета на лейди Удол и взе поне една вечерна рокля.

— Да — усмихна се суховато младата дама и наметна пелерината, която прислужницата й подаде. — Сестра ми се оказа права. Признавам. Една дама винаги трябва да е готова за официална вечеря, където и да отиде. Готов ли сте, сър? — обърна се тя към Чарли.

Той си наложи да се усмихне, за да прикрие похотливите си мисли.

— Да ви предложа ръката си ли? Разбира се.

Тя му хвърли кос поглед и се усмихна.

— Имах предвид за вечерята с господин Скот.

— За това съм готов, колкото човек е готов да отиде при зъболекар — отвърна той. — Със стоическо мъжество и твърдата решимост да не заплача.

Тя за малко не прихна.

— Не се говори така!

— Шегувам се. Но нямам търпение да ви придружа до банкета. — Сложи си шапката и й подаде ръка. — Тръгваме ли?

— Довиждане — обади се госпожа Бейтс. — Желая ви приятна вечер.

— Благодаря, че дойдохте да ме вземете — погледна го госпожа Невил, щом тръгнаха.

Разстоянието до „Мечката“ не беше голямо, а вечерта бе приятна. Небето още не бе притъмняло напълно, а светлина от вратите и прозорците на околните къщи очертаваше пътя им по тротоара. Край тях минаваха хора, забързани към вкъщи, към близката пивница или към игралната зала. Фром бе малък, но не и заспал град.

— Не исках да се появя сам — отвърна Чарли. — Правите ми услуга.

— Подмазвате ми се — засмя се тя.

Той се ухили, както правеше винаги, ако я разсмее.

— Така е. Самата мисъл да се изправя лице в лице с банкерите… — Той потрепери. — А сега ще пристигна с прелестна дама под ръка и тя вероятно ще се окаже най-добре информираната от всички.

Чарли говореше шеговито, но погледът, който Теса Невил му хвърли, не беше такъв. Изгледа го колебливо, с любопитство и известна бдителност — сякаш искаше да приеме думите му сериозно и се питаше дали той ги е изрекъл така.

— Колко необичайно, милорд, да кажете такова нещо.

Чарли наведе глава към нейната.

— Не съм като повечето мъже, така да знаете, госпожо Невил.

— Определено — отвърна тя така разпалено, че на него не му остана нищо друго, освен да се ухили.

— Определено — повтори той доволен. — Боже, как само си играете с мен.

— О, нима?

Очакваше той да я порицае, но вместо това той продължи:

— Никога не съм наясно какво точно имате предвид. Например: „О, не, лорд Грешам, вие не приличате на никой мъж, когото познавам. Толкова сте безочлив“.

— Боже, не — отвърна тя веднага и се засмя облекчено. — Ако мислех така, само щях да се усмихна и да промърморя нещо възпитано.

— Значи е било комплимент. — Закрачи някак по-бодро. — Благодаря, мадам, задето признавате превъзходството ми над другите мъже.

Веждите й се стрелнаха във въздуха.

— Както желаете, милорд.

— Да, знаех си, че не мога да се надявам на комплимент.

— Да. Не се надявайте — отвърна тя. Бяха стигнали до „Мечката“. — Не очаквайте такъв и тогава всеки ще ви се стори приятна изненада.

Чарли спря, сложи ръка на вратата и погледна Теса. Изглеждаше сериозна. Не познаваше дама в лондонското общество, която да не очаква да получи комплимент или да не му се радва. Теса Невил леко се смущаваше, когато й правят комплимент, и очевидно предпочиташе да се отнасят с нея като с равна. Съзнаваше си недостатъците и не се опитваше да прикрие слабостите си; изискваше същото и от него, накърнявайки гордостта му, ако се налага, но и го даряваше със същото внимание, с което се отнасяше и към канала на Скот, когато всички останали щяха да се превиват от смях при мисълта Чарлс де Лейси да купи акции в канала или въобще да знае за съществуването му.

— Вие сте доста необикновена жена, госпожо Невил.

— Да, съзнавам го — отвърна тя с леко отегчена усмивка. — Надявам се да не ми придиряте за това.

— Напротив — отвърна Чарли, все още наблюдавайки я с възхищение. Светлината от странноприемницата падаше върху лицето й и подчертаваше откритото й, прямо изражение. Всяка друга жена щеше да стои вкопчена в ръката му и или да флиртува, или цяла вечер да се прави на свенлива. У Теса Невил нямаше нищо свенливо. — На мен ми харесва.

Очите й се разшириха от изненада, а той галантно й отвори вратата. Тя влезе и съдържателят избърза да ги посрещне и да им покаже салона, където щеше да се състои вечерята.

Чарли я последва, донякъде озадачен как най-после го бе осенила тази мисъл. Теса Невил не приличаше на никоя жена, която познаваше, и това му допадаше; тя всъщност много му допадаше. Това не бе нещо ново. Чарли бе харесвал доста жени; новото бе интересът му какво изпитва тя към него. Първоначално бе хладна, после поомекна и накрая — поне се надяваше — започна да проявява нарастващо уважение. Идеше му да се присмее на себе си; ако лондонските дами се бяха досетили, че като го карат да полага усилие да спечели уважението им, ще го измъчват така, той щеше да е най-презреният мъж в Лондон.

Скот веднага пристъпи напред да ги поздрави.

— Добре дошъл, милорд — поклони се той. — Госпожо Невил, много е мило да дойдете тази вечер.

Чарли само кимна. До него госпожа Невил направи лек реверанс.

— Добър вечер, сър.

— Да ви представя. — Скот й предложи ръка и я поведе към джентълмен, застанал до камината. — Това е господин Толбойс от „Норсуик и Грег“ в Пул. Господин Толбойс е нашият банкер. — Слаб мъж с оредяваща кестенява коса се поклони. Беше невзрачен подобно на всички срещани от Чарли банкери и адвокати. — Сър Грегъри Атуд, чийто имот лежи на трасето на канала. Както ви е известно, всички акционери са добре дошли да присъстват на събранията на директорите, пък било то и дребни акционери.

Скот се усмихна, но Чарли остана с впечатлението, че Атуд по-скоро е толериран, а не добре дошъл. Беше пълен човек с бледи сини очи, доста раздалечени на кръглото му лице. Капки вино вече бяха накапали жакета му. Той дари госпожа Невил с почти похотлив поглед.

— Тази вечер съм поканил също и господин Лестър, нашият местен инженер — посочи Скот последния мъж, застанал зад първите двама.

Беше снажен мъж, на възрастта на Чарли, но с обрулено от вятъра лице и мрачно изражение. Поклони се извънредно учтиво, когато Скот ги представи. — Малка компания сме, но според мен това ще е благотворно тази вечер.

Скот се усмихна широко на всички. Изглеждаше страшно доволен от себе си.

Толбойс, банкерът, се приближи към Чарли, докато Скот отвеждаше госпожа Невил настрана.

— За мен е голямо удоволствие да се запознаем, милорд. Господин Скот спомена името ви и загатна за интереса ви към начинанието ни.

Чарли откъсна очи от госпожа Невил, която си разменяше любезности със Скот и инженера.

— Да, или по-точно може би. Засега не съм решил.

Толбойс се усмихна.

— С радост ще отговоря на всякакви запитвания. Как бих ви убедил?

Милостиви боже, нима ще се наложи да говори за канала?

Въобще не биваше да позволява на Теса Невил да се отдалечи от него.

— Строежът изостава от графика — отбеляза Чарли, сещайки се за една подробност от всичко чуто. — Кога предстои да бъде завършен?

— Забавили сме се само няколко месеца. — Толбойс се впусна в подробни описания на създалия им проблеми акведукт, трудностите при наемането на квалифицирани работници по време на война и така нататък.

Чарли дори не си даде труда да се преструва, че слуша. Гледаше как госпожа Невил кима и разговаря съвсем свободно с господин Скот и господин Лестър. Как издържа, запита се той. Гласът на Толбойс жужеше като досадно насекомо в ухото му. Кой се интересуваше от проклетата цена на желязото или колко тухлари са нужни за канала? Чарли искаше да разбере какво имаше предвид Теса Невил, когато каза, че той не е като другите мъже.

Теса не спираше да мисли за последната забележка на лорд Грешам: била необикновена и това му допадало. Представляваше крачка по-напред от учтиво внимание или да я намира за странно впечатляваща все едно е музеен експонат. Юджиния несъмнено щеше да въздъхне и да се усмихне щастливо, ако го бе чула. Теса се зарадва двойно повече, защото той го промърмори само на нея и то мимоходом.

— Господин Лестър е местният ни инженер — обяви господин Скот при представянето на съответния мъж. — Всякакви въпроси отнасяйте към него.

Господин Лестър кимна.

— За мен е чест да се запознаем, мадам.

— Много мило, задето се присъединихте тази вечер — отвърна тя. — Благодаря, че отделихте време да дойдете. Вероятно сте доста зает с канала.

Той поруменя леко и сведе поглед.

— Той е част от работата ми, мадам. Ще ви обясня всичко, което пожелаете.

Човекът изглеждаше страшно притеснен и Теса остана почти доволна, когато господин Скот го потупа по гърба.

— Стига, Лестър. Няма за какво да се тревожиш. Госпожа Невил едва ли ще поиска да разгледа чертежите ти и да провери сметките.

— Не, разбира се — отвърна Теса усмихната. — Искам да преценя канала като бизнес предложение, а не като инженерно чудо.

Лестър се усмихна сковано и хвърли поглед към господин Скот.

— Не съм си и помислил подобно нещо, мадам.

Скот си прочисти гърлото.

— Лестър, би ли бил така добър да звъннеш да донесат вечерята?

Видимо облекчен, мъжът кимна отново и бързо се отдалечи.

— Много способен инженер е — тихо обясни Скот на Теса. — Навремето започна като строител и добре си разбира от работата. Но такива вечери го смущават. Доста затворен човек е.

— Разбирам.

Отговаряше на истината, макар да се смущаваше от елегантните светски събирания, а не от бизнес вечерите.

— Трябва да ви се извиня. Един от основните ни акционери щеше да присъства тази вечер, но сутринта получих бележка от него, че за съжаление няма да дойде. Лорд Уърли щеше да обсъди подробно с вас всяка част от начинанието. Той е един от най-важните ни защитници и в Парламента, и в местните кръгове.

— Собственик на земя ли е?

Скот кимна.

— Имението му е на запад оттук, сред скалисти, но красиви хълмове, а притежава и богата на въглища земя по на запад, по трасето на канала. Проявява, естествено голям интерес към канала, но е придирчив и изисква най-доброто от нас, уверявам ви. — Скот се засмя. — Смело твърдя, че обръща внимание на всички подробности точно като вас, мадам.

— Колко жалко, че е бил възпрепятстван да присъства.

На Теса й се искаше да се срещне с човек, запознат с проекта от самото начало, особено ако има и задълбочен интерес към начинанието. Скот не би избягвал въпросите й в присъствието на един от основните си акционери.

— Да. — Скот се поколеба. — Особено ми се искаше да се запознаят с граф Грешам. До този момент не успявам да определя колко дълбок е интересът на Негова светлост. Смея ли да се надявам… вие да го попитате? След като отговоря на всичките ви въпроси, разбира се.

Теса присви очи.

— Лорд Грешам положително е в състояние да реши сам. Останах не по-малко изненадана от вас от намерението му да инвестира.

— Разбира се — промърмори Скот. — Разбира се. Естествено, ако посъветвате лорд Марчмонт да купи дялове, ще бъде в интерес и на лорд Грешам да стори същото. Всеки недостиг на пари би бил пагубен за канала.

Веждите й се стрелнаха нагоре.

— Има ли недостиг на пари?

— Не — отговори той веднага. — Никакъв! Но, както вероятно знаете, никой инженерен проект не се къпе в пари.

Скот се усмихна тъжно.

Теса му отвърна със същото.

— Да, знам.

Не възнамеряваше обаче да обещава каквото и да било от името на лорд Грешам.

— А, ето го и Лестър — възкликна Скот, когато инженерът се появи отново в салона, следван от прислужници, понесли подноси. — Мадам, господа — обърна се той към всички, — да вечеряме.

Господин Скот седна начело на масата и я покани да седне от дясната му страна. Сър Грегъри Атуд седна до нея, а лорд Грешам и господин Толбойс заеха места срещу тях. Господин Лестър мълчаливо отиде в другия край на масата. Скот се усмихна широко, докато наливаха виното.

— Това не е същинско събиране на акционери, но от името на „Саут Съмърсет Коул Канал“ добре дошли.

— Наистина добре дошли — вдига чаша и господин Толбойс. — Радостни сме да сме във вашата компания и се надяваме това да е началото на много бъдещи срещи.

— Да се надяваме — промърмори сър Грегъри, вдигна чаша и я изпи на един дъх. — Да хапнем, Толбойс. Никой няма да купи акции от теб, ако умре от глад.

Скот го погледна обидено, но кимна, и всички започнаха да се хранят. Известно време разговорът се въртеше около скучни и тривиални теми: времето, местната политика — все безинтересни неща. От време на време Теса се опитваше да подхване въпрос свързан с канала, но или господин Скот, или господин Толбойс неизменно отговаряха лековато и бързо сменяха темата. Господин Лестър, когото тя би изслушала с внимание, държеше главата си сведена и не говореше много.

Чарли нямаше нищо против цяла вечер да си разменят празни приказки. И без това не обръщаше особено внимание какво се говори, защото се мъчеше да измисли как да предизвика Скот да се издаде. Този мъж нямаше нищо: нито съпруга, нито деца, никакви страсти или интереси, освен фабриката му за желязо и проклетия канал. Така ли изглежда един амбициозен мъж? Притежаваше най-страхотното самообладание, което Чарли очакваше да види в един изнудвач, и нито за секунда не губеше усмивката си, независимо каква тема се подхващаше на масата. Започваше да го дразни почти колкото и господин Толбойс. Докато Скот се вживяваше в ролята на домакин, Толбойс се мъчеше да спечели благоразположението на Чарли. Само като пъхаше храна в устата си или отпиваше от виното, успяваше да избегне диалога със съседа си. Дори бе за предпочитане да слуша как госпожа Невил разпитва какви са източниците на вода вместо да му стърже гласът на Толбойс.

По едно време, след като Чарли бе парирал словесните му набези за известно време, банкерът се наклони към него и промълви:

— Вие, забелязвам, сте човек, който предпочита да слуша и сам да си прави изводите. Похвално, милорд.

— Да.

Чарли отново вдигна чашата, само и само да не се налага да говори.

— Господин Скот понякога се увлича в своя ентусиазъм — продължи Толбойс невъзмутимо. — Но смея да твърдя, че с неговия ранг и професия е склонен да проявява емоции и амбиции. Търговец е и от дете продава едно друго.

— Говорите за него сякаш е шарлатанин.

Остави чашата и веднага се появи прислужник да я напълни. Чарли се загледа как виното я изпълва. По негово мнение приличното вино бе единственото хубаво нещо тази вечер.

— Не това бе намерението ми — уточни Толбойс бързо. — Имам предвид, че му липсват въздържаността и поведението на истински джентълмен.

Чарли познаваше неколцина джентълмени без задръжки и без подобаващо поведение; дори, честно казано, често и той бе такъв. Ако продължава да пие така, а Толбойс не спре да го дразни, нищо чудно да започне да се държи както обикновено.

Тази мисъл го наведе на друга, а тя — на трета.

— Вие сте банкерът — заяви той рязко. — Вероятно счетоводните книги са у вас.

Толбойс премигна, но кимна възпитано.

— Точно така, сър. Господин Скот също има набор от счетоводните книги. Желаете ли да ги видите?

— Госпожа Невил иска да ги прегледа. Скот не й ги предоставя. Питам се защо.

— А, да, спомена, че дамата проявява интерес. Забавянето е неволно. Казах, че у Скот има набор от книжа, вярно, но той не е пълен. Разбрах, че госпожа Невил настоява да види всичките, затова ги донесох от Пул. Ще й ги предостави скоро, предполагам, както би ги показал на всеки евентуален инвеститор. — Толбойс погледна дамата срещу тях. — Милорд вероятно желае да ги разгледа с нея.

Едното ъгълче на устните на Чарли се изви в усмивка. Рядко поглеждаше счетоводна книга и не възнамеряваше да се запознава с документацията на канал, към който нямаше никакъв интерес, пък било то и в компанията на Теса Невил.

— Не. Предпочитам да правя преценки по други критерии.

Толбойс стисна устни раздразнено, но се овладя и кимна.

— Разбира се, милорд. Все така съм готов да отговоря на всякакви въпроси, за да си изградите критерий.

— Чудесно. — Чарли вдигна кутре и прислужникът веднага се притече да му налее вино. — Сър Грегъри — обади се той при едно от моментните прекъсвания на разговорите, — какво е вашето мнение за канала?

Сър Грегъри вдигна глава и погледна Чарли критично. До момента почти не бе промълвил дума, а лекетата по жакета му говореха за истинския му интерес: печения говежди бут. Ако Скот възнамеряваше да привлече инвеститори с хубава храна и вино, той много добре се справяше със задачата. Атуд се наведе напред и избърса мазните капки от брадичката си.

— Той е чиста измама, сър.

Едната вежда на Чарли се стрелна нагоре. Хайрам Скот въздъхна, преди да се усмихне сковано и да отбележи:

— Стига, сър Грегъри. Отстранихме оплакванията ви.

— Не всички — тросна се по-възрастният мъж. Взе си чашата и фиксира Чарли с поглед. — Ще си глупак, ако дадеш парите си на тези хора, Грешам.

— Но въпреки това сте им разрешили да строят на ваша земя — обади се госпожа Невил. — Какво промени мнението ви, сър?

Очите на Атуд леко се ококориха и той се обърна към нея, за да я изгледа презрително.

— Това какво ви засяга, мадам? Промених мнението си. Това е!

— Нямах желание да ви засегна — отвърна тя суховато. — Просто смятам, че се е случило нещо драматично, за да промени така коренно мнението ви за канала.

Атуд изсумтя и щракна с пръсти, за да привлече вниманието на прислужника с виното.

— Не ви засяга според мен.

Чарли видя как лицето й поруменява. Превръщаше се в абсолютна красавица, когато се изчерви, въпреки че това говореше за обзел я силен гняв.

— Напротив, сър — обади се той нехайно. — Дамата обмисля да направи солидна инвестиция в канала. Наложително е да обясните изказването си, особено след като го направихте в присъствието на двама от директорите на канала. Любопитно е, признайте.

Атуд погледна Чарли с присвити очи.

— Дамите не инвестират. Боже, човече, нали не подкрепяш подобно нещо?!

— Сър Грегъри — намеси се Скот, — госпожа Невил е тук от името на брат си, лорд Марчмонт.

Атуд продължаваше да седи все така навъсен.

— Редно е той лично да е тук! Що за мъж праща жена да взема решения вместо него?

Госпожа Невил го гледаше с ненавист в очите. Руменината й се бе свела до две алени петна върху страните й.

— Брат ми цени мнението ми по такива въпроси, сър.

— Значи е глупак! — Атуд насочи пръст към Скот. — Ти също, Скот, задето насърчаваш подобни безсмислици!

— Не казахте кое е променило мнението ви за канала — обади се Чарли. Облегна се удобно и отпи от виното. — Поради някакъв каприз ли, сър Грегъри? Приличате на човек, който взема прибързани решения.

Лицето на възрастния мъж стана пурпурно.

— Сякаш вие разбирате нещо от канали, лондонско конте такова!

Чарли оголи зъби в усмивка.

— Научете ме тогава. Вече узнах много повече от госпожа Невил, отколкото от господин Скот. — Махна с ръка към Скот. — Не сега. Замълчи.

Със стиснати устни Атуд гледаше ту към единия, ту към другия.

— Не съм длъжен да давам обяснения — процеди той.

— Не. Имате пълно право да се държите импулсивно и да сте кисел — промърмори госпожа Невил под нос, но достатъчно високо, за да бъде чута от всички.

— Импулсивен ли?! — сопна се Атуд. — Как смеете!

— Значи внимателно сте премислили решението си. — Очите й блестяха с гнева, който Чарли долови преди малко, но тя се владееше с ледено спокойствие. — Питам се как седите на една маса с мъже, подлъгали ви да направите глупава инвестиция. — Атуд я зяпна побеснял, но тя само вирна вежди. — Или сте сглупили първоначално, взели сте парите за земята си от чиста алчност, или сте попаднали на нова информация за канала, която е променила мнението ви и ви е накарала да съжалявате за вложените пари. Кое от двете?

— О, госпожо Невил! — възкликна Скот.

— Това е нечувано — възмути се Толбойс.

— Къде греша в разсъжденията си? — веднага отвърна тя.

Чарли я гледаше със страхопочитание, а съзнанието му бе замъглено от голямото количество изпито вино. Беше великолепна. Ако имаше сабя в ръката си, без съмнение вече щеше да е отсякла главата и на Атуд, и на Толбойс.

— Тази вечер не бе замислена като бизнес среща — намеси се Скот умолително. — Защо не се върнем към по-безобидни теми?

Тя веднага се обърна към него.

— Бих вечеряла с вас само по делови повод, господин Скот.

Мъжът се изчерви от обидата, но Толбойс се намеси, за да отговори.

— Мадам, бяхме напълно сговорчиви. Изумен съм от вашето недоволство. Възможно ли е интересът ви към канала да не е искрен?

— Значи се опасявате какво би могъл да каже сър Грегъри? — поинтересува се тя. — Не сте ли озадачен защо току-що предупреди лорд Грешам да не инвестира, или знаете от какво се оплаква?

— Сър Грегъри се пошегува — намеси се господин Скот припряно. — Държи всички ни нащрек. Нали така, сър?

Изгледа многозначително въпросния мъж. Атуд само свъси вежди и измърмори нещо неразбираемо.

Чарли със закъснение си даде сметка колко е прав Скот: да, Атуд създаваше проблеми, но също така играеше важна роля в плановете на Скот. Каналът минаваше през неговия имот, което го превръщаше в акционер и му даваше власт над Скот. Атуд можеше да измъкне каквото поиска от Скот, като му е постоянен дразнител и дори очерня канала пред потенциални инвеститори. Тази вечер Атуд вероятно правеше точно това, но в присъствието на други джентълмени, при съпровода на много вино и пури, щеше да оттегли обвинението си, а Скот с радост щеше да демонстрира своята ефективност — заради Чарли — като разреши проблема.

Теса Невил обаче явно не смяташе така. Разсъждаваше логично и съсредоточено, а чашата с вино пред нея бе почти недокосната.

— Сър Грегъри ще намери начин господин Скот да му помогне, не се съмнявам — обади се Чарли. — Нали така постъпвате, Скот? — Изправи се. Стаята се завъртя пред очите му за миг и той се подпря на масата, съжалявайки за изпитите последни няколко чаши вино. Тук, в пустошта, бе загубил способността си да носи на алкохол. — Нуждая се от свеж въздух. Госпожо Невил, да ви съпроводя ли до странноприемницата?

Хайрам Скот вече кимаше, скочил на крака сякаш и той нямаше търпение да си тръгне.

— Наистина. Стана късно. Трябва да вървя. Толбойс, тук ли ще прекараш нощта?

По лицето на Теса Невил се бе разляла руменина.

— Това ли е отговорът ви, сър? Съмнявате се в интереса ми към канала?

— След отличната „Мадейра“ Толбойс едва ли съзнава в какво се съмнява — отвърна Чарли. Толбойс я наблюдаваше с неприязън и май бе достатъчно пиян да й каже нещо дори още по-обидно. — Скот, благодаря за информативната вечер. Атуд, Толбойс, за мен беше удоволствие. — Леко се поклони към двамата. — И господин Лестър — добави той, зърнал инженера, все още отчаяно отпуснал рамене. — Лека нощ, сър.

— Приятна вечер — провикна се Скот, видимо облекчен, че Чарли извежда госпожа Невил от помещението, здраво стиснал я за ръка.

Тя не протестира, докато не стигнаха до вестибюла на странноприемницата, където прислужник побърза да донесе пелерината й и палтото на Чарли.

— Как смеят! — процеди тя през зъби. — Не съм дете, за да ме залъгват! Заслужават да банкрутират, щом се отнасят така с потенциален инвеститор!

Чарли погледна към любопитната тълпа в съседния салон, която ги зяпаше.

— Разбира се — увери я той. Отвори вратата към малък салон и я придърпа в помещението. — Но те са идиоти, Теса.

— Имам пълното основание да задавам въпроси, особено след като сър Грегъри заявява такива провокиращи неща! — продължи да се възмущава тя. — Как ме нарекохте?

— Теса — отвърна той. — Слушай: Атуд се държи като магаре, за да получи нещо от Скот. Не искаше да те обиди, а просто…

— … се държи пренебрежително с жените по навик? — Издърпа ръката си. — Не съм ви дала позволение да ме наричате по име.

— Но аз харесвам името ти — отвърна той нежно, опиянен от виното и зарязвайки всякаква предпазливост. — Не обръщай внимание на Атуд.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Бих могла — заяви тя след малко. — Но не мога да приема пълната незаинтересованост на господин Толбойс към моите опасения! И не ме наричайте по име!

Чарли кимна. Част от ума му признаваше, че тя има право да е раздразнена. Но друга част от него вече бе забравила за Скот, Толбойс и Атуд и виждаше единствено сияйната й кожа на светлината на уличната лампа. Косата й изкушаваше пръстите му да я докоснат; копнееше да усети как ръцете й обгръщат врата му и да открие каква въздишка би издала, ако бъде целуната; ако той я целуне.

— Всъщност става дума за… — подхвана той, но спря, омаян от начина, по който блестяха очите й и как бе вирнала брадичка към него.

Кога така силно се увлече по нея?

— Да? — подкани го тя.

— По дяволите — промърмори той, наведе се и я целуна.

Тя подскочи и тихо възнегодува, но Чарли вече я бе обгърнал през талията и я притискаше към себе си. Прокара ръка през искрящите й къдрици и отново докосна устните й със своите.

— Теса — прошепна той. — Скъпа. Божичко, Теса…

За миг тя застина. После, с примирена въздишка, обгърна врата му с ръце и се притисна към него, целувайки го така жадно, както правеше в сънищата си. В продължение на няколко минути времето за Чарли спря. Тя бе разгорещена, страстна и напълно женствена в обятията му, а не превзето, студено същество, нито съсухрена вдовица, а жена, която изпитва желания, сходни с неговите. През тези няколко минути нищо на света, освен нея нямаше значение.

Почукване на вратата развали магията. Той погледна Теса; имаше чувството, че са го ударили по главата, но същевременно разсъждаваше по-ясно от всякога. Тя премигна насреща му с нежни, сияещи очи, преди прислужникът с връхните им дрехи да потропа отново. Възкликна тихо, отстъпи и се обърна с гръб към него.

— Да — обади се тя с известно усилие. — Влез.

Теса взе пелерината и я наметна, преди той да успее да й помогне. Не го погледна, докато я закопчаваше. Като изтрезняваше с всяка следваща секунда, Чарли си облече палтото и освободи прислужника.

— Вечерта определено беше необикновена — обади се Теса с потреперващ глас. Надяна качулката и скри изражението си от него. — Госпожа Бейтс ме чака. Лека нощ, сър.

— Да… — едва промърмори той. — Ще се отбия утре…

— Не! — Отдръпна се от протегнатата му ръка. — Аз тръгвам. Лека нощ.

— Нека поне те съпроводя до вратата — предложи той, но тя само го погледна разтревожено.

— Не. Оставете ме на мира!

Извърна се, отиде до вратата и излезе от странноприемницата с високо вирната глава.

Чарли изруга под нос. Нямаше да я остави да се прибере сама. Като съблюдаваше солидна дистанция помежду им, я последва по улиците, докато не я видя да влиза в „Златната кошута“.

Тръгна мрачен към „Мечката“, където го чакаха коня и каретата. Щеше му се да не беше присъствал на вечерята; щеше му се да не бе пил толкова много вино; щеше му се да бе застрелял Хайрам Скот още щом пристигна във Фром; щеше му се да бе запазил самообладание и да не я бе целунал; щеше му се да не я бе пускал, независимо кой тропаше на вратата.

Зави зад ъгъла и за малко да се сблъска с идващия насреща му човек.

— Извинете, милорд — измърмори мъжът, пристъпи встрани и свали шапка.

Беше Лестър, инженерът, който стоя напрегнат и мълчалив цяла вечер.

Чарли спря импулсивно.

— Какво, по дяволите, крие Скот?

Лестър не отговори, но на лицето му се изписа вина. Чарли се усмихна хищнически и загърби всякакви задръжки и скрупули.

— Нека те почерпя едно питие, господин Лестър.