Каролайн Линдън
Да покориш херцог (26)

Епилог

Две години по-късно

Той бе роден, за да бъде обичан.

Чарли стоеше над люлката и гледаше как спи невръстният му син. Изпод шапчицата му се бяха измъкнали черни къдрици и му придаваха вид на новоръкоположен монах, а малките му устни помръдваха все едно сучат, преди да се разтегнат в прозявка. Беше извадил едната си ръчичка върху одеялото и се опитваше да освободи и другата.

— По-активен е докато спи, отколкото повечето хора, когато са будни — отбеляза той запленен от сина си. — Ще се наложи да наемем три бавачки, за да се справят с него.

— Знаех си — обади се Теса. — Знаех, че е необичайно дете да мърда толкова много.

Чарли я прегърна през талията. Макар бебето да бе едва на две седмици, той не можеше да се начуди на слабата фигура на съпругата си. Беше забравил какво е да обгърне цялата й талия с ръка.

— Не си ли уморена?

— Да, но не мога да му се нагледам — сподели тя с нежност, докато се навеждаше над люлката. — Красив е, Чарли, нищо че е сбръчкан и червен.

— Той е най-красивото дете, което съм виждал — съгласи се той. — Дори Джерард ще признае, че синът ми е далеч по-красив от дъщеря му.

— Само ако го принудиш с бой — уточни тя. — Джерард никога не би признал, че си го надминал в нещо.

— Все още му трябва име — напомни Чарли, притеснен от този проблем, защото още не го бяха разрешили. — Днес ще бъде кръстен. Трябва да уведомим свещеника как ще се казва.

— Той е Грешам — обади се тя. — Имам много приятни спомени от това име.

— Трябва му собствено име.

Теса въздъхна.

— Ами, например Чарлс.

— Не, не Чарлс — възрази той както обикновено. — Надуто е. Чарлс винаги е злодеят, досадникът, до когото никой не иска да седне, нескопосаният и нежелан ухажор.

— Ще забраня на Юджиния да идва вкъщи, ако продължава да мъкне онези романи. — Строгата й закана загуби силата си, защото тя се ухили. Чарли й намигна. Юджиния дойде при тях по време на бременността на Теса и донесе цял куп романи. Той започна да ги чете на глас на Теса. Макар да не подобаваше на херцог да разиграва отделни сцени или да преправя гласа си според характера на героя, това я разсмиваше до сълзи. Дори след двугодишен брак той обожаваше да я разсмива. — Харесвам името Чарли.

— Трябва му негово име, скъпа.

Бебето отново се размърда и освободи и другата си ръчичка. Сбръчка личице и проплака. Теса взе сина си и го притисна към рамото си. Опря буза до неговата. Той размаха ръчичка и се вкопчи в яката на робата й. Въздъхна и се усмири.

Чарли знаеше как се чувства сина му. И той бе спокоен и блажен, когато Теса бе в прегръдките му. Все още се смайваше понякога какво силно въздействие оказва тя върху него. Тя не само не се излагаше като херцогиня, а дори се справяше доста по-добре от него. Както се очакваше се захвана и започна да управлява херцогството. И него научи на много неща. Начало сложи желанието му непрекъснато да е с нея и тази близост постепенно прерасна в партньорство. Той подписваше документите и даваше нареждания на банкерите, но само след откровено обсъждане с нея. За пръв път през живота си Чарли си помисли, че изглежда е изпълнил очакванията на баща си.

На вратата се почука плахо.

— Влез — обади се Теса.

Юджиния Бейтс надзърна плахо от прага.

— Скъпи мои, не бих искала да ви безпокоя. Теса, редно ли е да си станала?

— Влез — покани я и Чарли. — Както виждаш, съвсем добре е вече.

Теса го погледна леко намръщена. Тя добре понесе бременността, но Чарли бе постоянно нащрек; караше я да си почива, да не се претоварва, да хапва нещо на всеки час. Всичко това се промени, когато започнаха контракциите. При първите й писъци той се мобилизира, а тя загуби контрол и започна да недоволства, че той приема всичко толкова спокойно.

Юджиния влезе в стаята с малък пакет в ръка.

— Имам дребен подарък за младия лорд Грешам. Той, естествено, ще е в кръщелните дрехи на рода Дърам, но исках да има и нещо малко от страна на рода Марчмонт.

— Много си мила — зарадва се Теса. — Сигурна съм, че въобще не е нещо дребно.

Понечи да върне бебето в люлката, но Чарли протегна ръце. Бебето се прозина и отново сбръчка личице.

— Колко е красива — възкликна Теса, разглеждайки деликатната шапчица, която извади от пакета. — Юджиния, прекрасна е. Благодаря.

Страните на Юджиния порозовяха от удоволствие.

— Благодаря, скъпа. Опитах се да я направя подходяща за момченце. Вплетох герба на Дърам…

— Чудесна е — похвали я Чарли. — Много мило от твоя страна да положиш този труд. — Тя поруменя още по-силно и засия. — Защо не ни помогнеш да изберем име. С Теса не постигаме единомислие.

— Предложих Чарлс, като баща му — сподели Теса.

— Много добре — зарадва се Юджиния. — Убедена съм, че ще стане велик като него.

— Не — възрази Чарли веднага.

Не и това; момчето не заслужаваше цялата тази тегоба. Херцогството щеше да му тежи достатъчно. Синът му щеше да расте, да прави бели и да тревожи родителите си, но винаги щеше да знае, че е обичан. Щеше да допуска грешки като всеки човек, но Чарли щеше да проявява разбиране, когато това се случва и никога нямаше да налага волята си без съответното обяснение. Надяваше се синът му да стане велик човек, но не защото му е предопределено по рождение.

Молеше се всички момчета, навсякъде, да са така обичани.

— Александър — промълви той, загледан в личицето на детето. Очите на баща му бяха също така тъмносини. Всички уверяваха Чарли, че ще се променят, но той знаеше, че това няма да стане. — Ще се казва Александър Франсис Чарлс.

— Прекрасно име! — възкликна Юджиния Бейтс и плесна с ръце. — Толкова силно, толкова храбро, толкова мъжко.

Чарли погледна съпругата си.

— Съгласна ли си, скъпа?

Тя го прегърна през кръста.

— То е всичко, което Юджиния изброи. И му подхожда. — Погледна сина им. — Алекс — прошепна тя.

Бебето премигна насреща й. Чарли нежно го върна в люлката.

— Ще му трябва брат, или дори двама. — Намигна на Теса. — Всяко момче има нужда от брат.

— Или сестра — обади се Теса. — Брат ми щеше да е безпомощен без сестрите си.

— Ако му дадем сестра, още по-добре — съгласи се Чарли веднага. — Особено ако прилича на майка си.

Теса се усмихна и опря буза в рамото му.

— Самостоятелна и вироглава, откровена и пряма…

— Но същевременно интелигентна, находчива и любяща — довърши той вместо нея, хвана я за брадичката и я целуна. — И толкова красива, че не откъсвам поглед от нея. — Отново я целуна нежно по устните. И двамата бяха забравили, че стоят до детската люлка, а Юджиния до тях ги гледа. — Промених мнението си — обяви Чарли. — Нужни са му и сестра, и брат.