Каролайн Линдън
Да покориш херцог (15)

Четиринадесета глава

През нощта той не мигна. След вечеря заваля; отначало леко, но постепенно се усили и забарабани по наклонения покрив и заудря по прозорците. Чарли изпрати Барнс и другите прислужници да лягат, седна пред камината във всекидневната, пи бренди и се отдаде на разсъждения.

Какво, по дяволите, правеше? Дойде в Съмърсет да залови изнудвач, да открие Дороти Коуп и да унищожи всяка заплаха за наследството си. До момента попадна на Хайрам Скот, но не бе влязъл в директен сблъсък с него, не бе чул и дума за Дороти и не бе научил нищо, което да спести на него или на братята му бедност или опозоряване. Вместо това си спечели завинаги симпатиите на възрастна дама, пи с инженери и работници и хлътна до ушите по пряма, самоуверена жена, която го мислеше за нещо като идиот. Вероятно, като вземеше предвид всичко, бе точно такъв.

Отпусна глава назад и въздъхна. Защо Теса Невил не се оказа весела жена на средна възраст? Защо Скот не се прояви като пресметливия крадец, какъвто си го представяше? Защо не бяха дошли Едуард или Джерард, а той да продължава да води безполезния си, но щастлив живот в Лондон?

Последната мисъл се изпари още щом се мерна в главата му. Едуард и Джерард нямаше да знаят как да разговарят с Теса. Тя щеше да учуди Едуард, да ужаси Джерард, а двамата определено не биха оценили никое от достойнствата й. Поднесе чашата с бренди към устните си. Не съжаляваше, задето Теса е такава, каквато е. В това се състоеше проблемът му: прекалено много я харесваше точно каквато е и не знаеше какво да предприеме. Затова седеше на тъмно, пиеше сам и се питаше как да подобри настроението й след съкрушителния удар днес следобед. Дали да не отиде да пребие Хайрам Скот? Така щеше да задоволи едновременно две потребности. Тъкмо когато почти се убеди колко брилянтна е тази идея, на входната врата се потропа тихо.

Теса Невил стоеше на прага мокра до кости. Тъмните й къдрици, измъкнали се изпод шапката, бяха прилепнали по шията й. Капки дъжд се стичаха от върха на носа й. Погледна го с великолепните си зелени очи и обяви:

— Бяхте прав.

— Шокиран съм не по-малко от теб — увери я той. — Скрий се от дъжда.

— Откъде знаехте?

— Щастливо хрумване — отвърна Чарли. — Пеша ли дойде?

Зад нея не се виждаше карета или кон. Истинско чудо бе, че не се е загубила или талазите дъжд не са я помели.

— Не ви вярвам. Не е било хрумване — възрази тя.

— Влез — подкани я той отново. — Вали силно.

— Откъде знаехте какво да попитате? — Стоеше на прага все едно не е чула поканата му. Той се пресегна, хвана я за ръката и я дръпна навътре. Тя не оказа съпротива. — Как се сетихте да напиете инженера? Да…

Замълча и кихна шумно.

— Така постъпват пройдохите, скъпа. Напиваме се с всеки, готов да вдигне чаша с нас. — Свали мократа пелерина от раменете й и я хвърли навън, после затвори вратата. Отвън, на стъпалата, нямаше да се намокри повече, отколкото беше. Извади от джоба си носна кърпичка. — Заповядай.

— Издирили сте инженера — продължи тя и му позволи да обвие пръстите й около кърпичката, понеже тя не посегна да я вземе. — Защо?

Чарли сви рамене и развърза панделките на шапката й. Теса стоеше пред него бледа, подгизнала и отнесена.

— Случайно.

Наистина не търсеше недостатъци в строежа на канала; дори да имаше такива, те въобще не го интересуваха. Надяваше се да научи нещо за Скот; каквото и да било, само и само да му подскаже защо е изнудвал Дърам с писма. Наистина се оказа чиста случайност инженерът да го вземе за скептично настроен инвеститор — достатъчен повод да му изложи съмненията си и в какво се състои неговата вина.

— Не сте пройдоха — промълви тя. На приглушената светлина очите й бяха неземни. — Не сте и негодник.

— Знаех, че ако разполагам с достатъчно време, ще съумея да те накарам да подобриш мнението си за мен. — Свали й шапката и отметна влажен кичур от челото й. — Трябва да се изсушиш — констатира той, но не отмести ръката си, която продължаваше да докосва кожата и косата й.

— Защо дойдохте във Фром? — Дрезгаво прозвучалият й глас унищожи окончателно съпротивителните му сили. — Само заради канала ли?

— Да — излъга той. — Остави ме… Остави ме да извикам Барнс. Редно е да пийнеш чай… или кафе…

— Не искам чай. — Извърна към него поразителните си зелени очи. От подгизналите й дрехи се стичаха капки по пода, но никой от двамата не помръдна. — Какво ще направите, ако ви целуна? — прошепна тя.

Той я изгледа дълго и изпитателно. Дори мокра до кости и почти посиняла от студ, тя беше красива. Наистина беше великолепна във всяко отношение.

— Ще отвърна на целувката ти — увери я той. — И ще те отведа в леглото си, където ще ти се наслаждавам цяла нощ и през по-голямата част от утрешния ден. — Устните й се разтвориха и той с мъка си пое дъх. — Затова е редно да те откарам до „Златната кошута“ и да те оставя в безопасност под грижите на госпожа Бейтс. Трябва ти гореща вана, сухи дрехи и чаша чай, а ако останеш тук…

— Люби ме — прошепна тя. — Изнасили ме.

Той стоеше неподвижен.

— Според мен не се счита за изнасилване, ако жертвата го желае.

Тя го погледна и докосна гърдите му. Пръстите й се заиграха с копчетата на жакета му.

— Не ме интересува как го наричаш. Желая те.

Сърцето му биеше лудо. Ръцете му трепереха, докато я милваше по брадичката, по шията, по ключицата.

— Боже, Теса, жена не говори такива неща на мъж…

Тя премигна. Пръстите й се плъзнаха надолу.

— И ти ме искаш…

Чарли си пое дълбоко дъх и затвори очи.

— Госпожа Бейтс ме предупреди, че не си като другите жени — прошепна той през зъби. — Не подозирах колко е права…

Тя се облегна на него и прилепи гърди към неговите.

— Не ме ли искаш?

Желаеше я толкова силно, че дори не му трябваше легло. На три метра от тях имаше диван, а зад Теса — стена. Отново си пое дълбоко въздух и се постара да не лепне бедра към нейните, макар цялата му същност да копнееше точно за това.

— Разстроена си. Сутринта…

Тя прокара устни по брадичката му.

— Според теб не съм на себе си ли?

— Просто преживя ужасен шок — опита се да обясни той. Боже, ръката й се движеше още по-надолу по корема му, а той не проявяваше елементарната почтеност да се отдръпне. — Недей… Ще… съжаляваш…

— Желая те — повтори тя с по-уверен тон. — Още преди да ме целунеш онази нощ. Моля те, Грешам… Чарлс…

И преди тя да успее да добави каквото и да било, устните му се впиха в нейните. Това бе Теса: волева, самоуверена и дръзка. Имаше чувството, че цял живот я е искал, а сега, когато и тя копнееше за него… не биваше да губи и миг в безсмислени протести.

Теса се измъкна от странноприемницата във Фром с пълното съзнание, че ще се озове в леглото на Грешам. Той я искаше, а тя не възнамеряваше да се съпротивлява повече на факта, че и тя го иска. Онази целувка, онзи бездиханен миг заличиха разумните й възражения срещу него. Сега й се струваше, че душата й най-после е намерила своята половинка. В продължение на два дни се стара да не мисли за това; душите нямат половинки, а дори нейната да има, тя не е на богатия, невероятно привлекателен, сладкодумен граф на Грешам. Много по-вероятно е нейната сродна душа да е вселена в практичен селски търговец, който бди за всяко пени. Но по причини, абсолютно неразгадаеми за нея, с всеки изминат ден тя се влюбваше все по-дълбоко и безнадеждно в Грешам. Сърцето й отхвърляше всеки довод, оформил се в ума й. Тя не искаше да се влюби; дори не искаше да го харесва. А ето я сега, подгизнала до кости, обвива врата му с ръце и отвръща на целувката му, сякаш животът й зависи от това.

Той простена и прекрати целувката.

— Мокра си — отбеляза той, а пръстите му сръчно се захванаха с копчетата на роклята й. — Трябва да я съблечеш…

Теса кимна.

— Да, побързай.

Тя се залови с копчетата по-долу. Почти не усещаше вече студа. Пръстите й трепереха не от студ, а от копнеж, докато се справяше с копче след копче. Неговите пръсти действаха по-бавно от нейните, но пък той същевременно целуваше шията и брадичката й. Най-после и последните копчета бяха измъкнати от илиците и той без никакво колебание смъкна бюстието от раменете й.

— Дори долната ти риза е мокра — промърмори той.

Теса отново кимна и започна да сваля мократа риза, а той подхвана фустата. Остана само по бельо и отново почувства студа. Ръката му я обгърна през кръста, когато тя потрепери, но в следващия миг Грешам спря. Нежно, почти с благоговение, плъзна пръст по шията й и надолу към гърдите. Там хвана набъбналото под камизолката зърно.

— От край време чакам този момент — прошепна той гърлено.

Теса навлажни устни.

— И аз…

Докосна кожата й с палец и тя неволно изви гръб.

Погледите им се срещнаха. Никога не го бе виждала толкова напрегнат и сериозен. Погали го по бузата.

— Толкова ли си изненадан? — попита тя и се опита да се усмихне. — Бях убедена, че знаеш…

— Това е! — Той я взе на ръце. — Искам те… — Целуна я, докато прекосяваше всекидневната — … гола… в леглото ми… дълги часове.

— Никъде няма да ходя — обеща тя, докато той отвори вратата и с ритник я затвори.

— Наистина дълго ще си тук — съгласи се той, остави я да стъпи и я завъртя, за да се захване с корсета. — Свали всичко — подхвърли той.

Тя поклати глава.

— Ти си свали жакета и жилетката.

Усмивката му бе опасна и пълна с обещания. Той започна да се разсъблича.

— Сега ботушите — продължи тя, отстъпвайки към леглото.

Тъмните му очи не се откъсваха от нея, докато я приближаваше.

— Ризата и панталоните — прошепна тя.

— Искам те гола — отвърна той, изхлузвайки ризата през глава.

Тя се блъсна в рамката на балдахина. Протегна ръка, за да се хване и запази равновесие. Той бе толкова красив с широките си рамене и дългите крака. Косата му падаше свободно по слепоочията, разрошена от нейните пръсти, но не скриваше горещината в погледа му. Без елегантните дрехи той не беше величествен граф, а просто мъж… който я желае така отчаяно, както и тя го желаеше.

Изпиваше я с поглед. В очите му нямаше никаква насмешка. Лицето му говореше за обзелата го страст.

— Трябваше да донеса още една лампа — промърмори той, без да откъсва възхитения си поглед от нея.

— Аз ще отида да донеса — предложи тя дрезгаво.

Дяволитата усмивка веднага се появи.

— Няма да успееш да стигнеш дори до вратата.

— Нима?

Тя се престори, че се готви да отиде натам, но той направи две крачки и я задържа.

— Наистина ли искаш да си тръгнеш? — прошепна той. Отмести косата й, за да я целуне по тила, а ръката му се плъзна към гърдата. — Не си играй повече с мен, Теса…

Тя потрепери от думите му и от начина, по който галеше зърното й.

— Не си играя…

Чарли я погали по корема.

— Подлудяваш ме…

— Не исках…

Тя млъкна, защото ръцете му я обгърнаха.

Той я целуна по рамото, а горещият му дъх изгаряше кожата й.

Теса простена и навлажни устни.

— Чарлс…

Чувстваше се дръзка и готова за всякакви интимности. Да, беше гола, притиснала гръб към неговото полуголо тяло. Гледаше леглото с копнеж.

— Чарли — прошепна той. — Мразя името Чарлс. Толкова е помпозно.

Теса неволно се засмя.

— В момента ти си всичко, но не и помпозен.

— Дълбоко се надявам да е така. — Плъзна ръка по бедрата й. Този път тя простена още по-сладостно. — Омайваща си — промълви той. — Направо неповторима.

— Чарли… — Коленете й се подкосяваха. Красивите му ръце не преставаха да обхождат тялото й. Тя успя да се извърне с лице към него и с разтреперана ръка го докосна по лицето. — Люби ме…

— Да — той говореше сякаш е изтръгнат от сън. Със смайваща лекота я взе на ръце и я отнесе до леглото. — Обезателно…

Скоро всякаква въздържаност изчезна в леглото. Теса си мислеше, че никой мъж не бива да поражда такива чувства у една жена. Всеки сантиметър от тялото й ставаше все по-чувствителен. Не беше на себе си от блаженство. Тя не бе девствена и предполагаше, че знае какво да очаква от Чарли… Междувременно дори не бе усетила, кога я е обърнал да легне по корем. Плътно прилепен към нея, той не й позволяваше да мисли за каквото и да било, освен за чувствата й, свързани с него и как двамата попадат в един и същи ритъм.

Изведнъж той рязко се отдръпна. Теса се извърна.

— Какво има?

— Всичко е наред.

Възбудата му бе повече от очевидна. Това само я накара да си даде сметка колко голяма е и нейната възбуда. Той разтвори коленете й и се наведе над нея.

— Искам да видиш колко те желая, иначе няма да можеш да си го представиш.

Тя се изчерви, но не от свян.

— Бих ти повярвала…

Той само поклати глава. Изражението му бе напрегнато. Отметна кичур от челото й и плъзна пръст по шията й, по едната гърда, по талията й и после докосна косъмчетата между бедрата й. Погледът й следваше пътя на ръката му. Теса се изви в леглото; след краткотрайното спиране сега удоволствието й се стори още по-голямо.

— Да, точно така те искам — прошепна той гърлено. — Да се виеш, да ме умоляваш, да си превъзбудена от копнеж…

— Моля те — задъхано успя да промълви тя.

— Боже, да…

Той се надигна и с плавно движение проникна в нея.

Тя въздъхна сладостно. Той отметна глава назад. За миг и двамата не помръднаха. Изживяваха удоволствието от сливането си. Чарли отвори очи и Теса видя своята страст, отразена в тях. В този момент тя имаше чувството, че всичките му задръжки отпадат и той е готов да разголи душата си пред нея.

— Пак — помоли тя, а гласът й потреперваше от възбуда.

Устните му се извиха в усмивка. Той стегна бедра и започна отново и отново да прониква в нея.

— Да… Пак…

Движенията му ставаха все по-настойчиви. Сърцето й ликуваше и тя изпитваше невероятно блаженство. Вдигна ръце, за да го привлече към себе си. Кръвта й кипеше във вените. Обгърна го с крака през кръста. Разтвори се още по-широко за него. Дишането й започна да звучи накъсано и учестено.

Усети как в очите й напират сълзи.

— Чарли… — успя да простене тя.

Той хвана ръката й и я поднесе към устните. После плъзна своята към мястото, където телата им се сливаха. Успя да пъхне пръст между срамните й устни…

По тялото й се разля наслада и цялото й напрежение изчезна. Той също задиша учестено и след още няколко тласъка застина. Телата им стигнаха едновременно до освобождението.

Известно време и двамата лежаха застинали. Теса нямаше никакво желание да помръдне, а Чарли, защото… Вероятно защото тя така силно го стискаше с крака, че той не можеше да помръдне. Тя не искаше да го пусне. Той бавно се надигна, внимавайки да не я смаже с тежестта си. Взе я в обятията си и я притегли към себе си. Дъхът му пареше ключицата й, когато се приближи да я целуне по шията. Вената на врата му пулсираше учестено, в синхрон с нейния пулс. Тя затвори блажено очи и на устните й се появи усмивка.

* * *

Сигурно се бе унесла, но почти нищо не се бе променило, когато отвори очи. Чарли все още я притискаше към себе си, а главата му бе до рамото й. Свободната му ръка нежно докосваше тялото й. На моменти се спираше върху гърдите, на моменти се плъзгаше нагоре към лицето.

Теса не знаеше дали случилото се преди малко му се е отразило както на нея, но каквито и недостатъци да имаше, тя не лъжеше себе си и не биваше да лъже и него.

— Не съм вдовица — прошепна тя.

Пръстите на мъжа до нея спряха нежното си приплъзване по талията й.

— Разбирам — обади се той след малко. — Господин Невил по-вещ ли е с пистолета, или да пратя Барнс да донесе сабята?

Тя се засмя леко.

— Нито едното, нито другото. — Навлажни устни. — Господин Невил не съществува. Никога не го е имало. Измислих го. Никога не съм била омъжена.

Той въздъхна облекчено.

— Чудесно. Преди години се отказах от омъжените жени.

Тя извърна глава. Не искаше да знае с какви жени е бил преди нея. Почака го да я попита защо е излъгала, но той мълчеше. Пръстите му отново зашариха по тялото й.

— Не искаш ли да знаеш защо?

— А ти искаш ли да ми кажеш? — попита той след малко.

Не. Не искаше никога повече да говори за това, но не беше честно да не му каже. Не и когато лежаха прегърнати и голи в леглото му. Колкото повече избледняваше доскоро обзелата ги страст, толкова по-трудно й ставаше да го подведе.

— Почти се омъжих — подхвана тя несигурно. — Веднъж. Много отдавна. Той сякаш ме разбираше. Приемаше странните ми, неженствени маниери, както ги наричат близките ми и не им обръщаше внимание.

— Било е някакво перверзно увлечение — промърмори той.

Теса свъси вежди.

— Не ми се присмивай сега.

— Извинявай — целуна я той по рамото. — Продължавай.

Целувката я смути. Той приемаше думите й доста спокойно.

Или не я слушаше внимателно? Или не го интересуваше истински?

— Повярвах на обещанията му. Твърдеше, че ще имаме хубав брак, че сме създадени един за друг. Аз, а и всички останали, му вярвахме. Само Юджиния не го хареса от самото начало, но не обърнах внимание на възраженията й. Юджиния ми е много мила, но понякога е малко глуповата. Не взех под внимание приказките и предупрежденията й, защото мислех, че той ме обича. Винаги съм била доста решителна… направо твърдоглава…

— Не ти вярвам.

Тя се изчерви, защото взе репликата му за присмех. Въпреки това продължи.

— Чух го да говори с брат си в деня преди сватбата. Брат му ме нарече най-странната жена, която някога е срещал и вместо да възрази, той се засмя и се съгласи. Сподели, че не би бил с мен, ако не съм притежавала някои качества. Математическите ми способности щели да му помогнат да опази състоянието си, имала съм връзки в обществото и съм била достатъчно привлекателна, за да ме отведе без притеснения в леглото. — За неин ужас усети как гласът й трепери от кошмарния спомен. — Увери брат си, че до година ще ме е дресирал достатъчно кога и какво да говоря, да си стоя вкъщи и да гледам децата, които ще ми направи, а той ще използва зестрата ми, за да се установи в Лондон. Там, естествено, щял да има любовница, защото жена с моя начин на мислене едва ли е удовлетворителна в леглото.

Дълго време той не отрони дума. Теса упорито не отместваше поглед от леко открехнатата врата на дрешника. Чувстваше се отново наивно деветнайсетгодишно момиче, въобразило си, че е влюбено в джентълмен, който приема откритите й маниери и уважава интелигентността й. Отново се сети с каква тръпка обсъждаше инвестиции или авоари в банката, а не домакински разходи, както се очаква от една жена. Сети се какво внимание й обръщаше Ричард и каква радост й доставяше това. Ала най-много я болеше от унижението, че не е забелязала истинското му отношение: той не се интересуваше от нея, а я използваше, а тя — заслепена в самозаблудата си — му беше благодарна.

— Поне е признал, че в интелектуално отношение си го превъзхождала — обади се Чарли най-накрая.

Тя свъси вежди и извърна глава, за да го погледне. На лунната светлина лицето му изглеждаше бледо, но все така привлекателно, за да й се свие сърцето.

— Не беше така — прошепна тя. — Допуснах да ме съблазни, защото мислех, че го обичам.

Той стисна зъби.

— Не схващай погрешно следващия ми въпрос. Страшно съм доволен, задето си се отървала от него, но… баща ти или брат ти предприеха ли нещо?

— Не им казах. Само Юджиния знае, а я заклех да си мълчи. Бях млада, бях наранена и изпитвах желание да го нараня и аз. Изчаках да стигнем до църквата. — Направи пауза. — Трябваше да съм сигурна, че няма да се върне. Ако просто бях развалила годежа, родителите ми щяха да настояват да премисля. Никой друг не бе искал ръката ми и неговата поява истински ги ощастливи. Но аз бях сърдита, Чарли. Жадувах да го унижа, както той постъпи с мен. Затова изчаках да се изправим пред олтара в присъствието на моето и неговото семейство и, когато свещеникът попита дали го вземам за мой съпруг, високо и ясно отговорих: „Никога, защото е хленчеща шушумига с мозък на овца“.

Чарли започна да се тресе от смях. Понечи да прочисти гърло, но се задави. Разтревожена, Теса го хвана за раменете.

— Какво?!

Той легна по гръб и прихна от сърце. После протегна ръка и я притегли към себе си, за да я целуне по челото.

— Боже, как ми се ще да съм бил там! Щях да се изправя на крака и да ти изръкопляскам.

— Не, нямаше — възрази тя. — Свещеникът загуби ума и дума, а майка ми се разпищя.

— Напротив, щях — увери я той и продължи да се тресе от смях. — Боже, наистина си го поставила на място.

— Той почервеня като цвекло. Но аз бях горда от себе си. Връчих молитвеника на сестра си и излязох от църквата, като оставих ужасеното си семейство да се оправя с него. Постъпката ми беше отвратителна, не намираш ли?

След малко той най-после се съвзе. Прокара пръсти през косата й. Теса застина от удоволствие. Никога не си бе давала сметка колко й е приятно да я галят; или той да я гали?

— Какво? Отвратителна ли? Постъпила си много правилно. Наистина е бил същинска овца, ако си е въобразявал, че ще стоиш тихо и кротко в провинцията.

— Не, Ричард беше интелигентен. Въобще нямаше да му обърна внимание, ако не беше…

Той сложи пръст върху устните й.

— Бил е голям глупак — обяви той решително. — Не си мисли, че не е такъв. — Плъзна пръст по шията й. — Съжаляваш ли, задето го отблъсна?

— Не — отвърна тя след крака пауза.

За пръв път го признаваше. Често й се искаше да бе измислила по-умен начин да го унижи и да спести на семейството си причинената болка, но дълбоко в душата си вярваше, че Ричард напълно си е заслужил пренебрежителното отношение.

— Значи повтарям: постъпила си правилно, а той е бил идиот. — Докосна устните й със своите. — Наистина щях да ти изръкопляскам, когато му го казваш.

Теса отвърна на целувката. Беше глупачка да не забележи колко суетен и арогантен е всъщност Ричард Уилбър. Подведе се от интелигентността му, от привлекателното лице, от ласкателното внимание, което й обръщаше. Ако не бе толкова наивна, щеше да забележи как не се интересува от чувствата й, от надеждите й и дори какви развлечения харесва. Той веднага бе забелязал колко недодялана дама е и едва ли би привлякла вниманието на някой джентълмен. Та майка й почти го каза, когато той поиска ръката й. Не очаквахме някога да си намериш съпруг. Теса, доволна, че няма да остане стара мома, както загатваше сестра й, се съгласи. Постъпи като истинска глупачка, сляпа за недостатъците му, защото отчаяно искаше да е като другите млади дами и да не разочарова родителите си.

Но определено не бе станала по-умна. Взе Чарлс де Лейси за ленив, арогантен аристократ, който се интересува само от модната кройка на жакета си. Никога ли нищо няма да научи за мъжете? Той прозря истината за канала на господин Скот, докато тя при цялото внимателно проучване на счетоводните книги и чертежите на строежа не забеляза нищо. Спаси я да не допусне ужасна грешка — тя, която толкова се гордееше със способността си да преценява нещата. Накара я да се почувства харесвана, уважавана и дори красива — така както една жена винаги би искала и би мечтала да се чувства.

— Разкажи ми за измисления господин Невил — помоли той. — Надявам се да е бил по-мил с теб.

Тя се усмихна.

— Несравнимо повече. Беше сериозен и тих и никога не ме дразнеше. А после загина трагично. Идеята е на пралеля ми. Родителите ми ме пратиха при нея да си възстановя нервите, след като…

— Много умно са постъпили — прецени той, когато тя млъкна. — Преди време поисках да се оженя за момиче, което баща ми не одобри и той просто наложи волята си. — Замълча и Теса го погледна изненадана. Беше прекалено тъмно, за да види изражението му, но усети, че лековатият му тон е малко пресилен. — Накрая, разбира се, се оказа прав, но го разбрах едва по-късно, когато заминах за Лондон.

— За да си възстановиш нервите ли? — засмя се тя малко тъжно.

— Поне гордостта си.

Теса се замисли върху думите му. Пребиваването й в Шотландия при нейната пралеля й позволи да постигне същото. Година далеч от семейството и клюките й осигури време да си възвърне самоувереността и да укроти гнева си към Ричард. После си изгради живот, какъвто искаше: замина опозорено момиче, а се върна свободна жена, макар и мнима вдовица.

— Гордостта също е важна — промълви тя.

Той мълча дълго.

— Може и така да се окаже — съгласи се той след време, но така тихо, че тя едва го чу.

Лежаха, докосваха се, наслаждаваха се на присъствието си и наблюдаваха как под лунната светлина по тавана танцуват сенки. Дъждът бе спрял и въздухът бе свеж, както става след буря. Тя се чувстваше по същия начин: сякаш през нея бе преминала буря, бе отвяла напрежението и оставила на негово място спокойствие. Не си спомняше кога за последен път се бе чувствала така, или дали въобще някога се бе случвало.

— Колко ли дълго ще продължи? — прошепна тя. — Опасявам се да не се събудя всеки момент и да открия, че всичко е било сън.

— Не е сън.

Целуна я по рамото.

— Не е. — Обърна се, за да го погледне. — Но едва ли ще продължи.

— Защо не?

Теса отвори уста, но извърна глава.

— Свърших онова, за което пристигнах във Фром. Чакат ме в Лондон. Сигурно и теб.

— Да, предполагам. — Леглото изскърца, когато той се обърна. Едва след време подхвана отново. — Не бях откровен с теб. Аз също дойдох във Фром със специална задача.

— Разбира се — заяви тя леко озадачено. — Заради канала.

— Не точно. — Въздъхна и седна, сякаш щеше да стане от леглото. — Баща ми почина наскоро.

— Съжалявам…

Той махна с ръка.

— Не бях говорил с него от десетилетие. Ние… не се разбирахме.

Той се поколеба, а тя не знаеше какво да каже. Знаеше, че озадачава родителите си, особено баща си. Що за момиче мисли повече за сметки, отколкото за рокли? — чудеше се баща й, но тя не се съмняваше в обичта му, дори след налудничавото си поведение в сватбения ден. Що за човек е бил бащата на Чарли, за да не проговори десет години на сина си?

— След смъртта му братята ми и аз разбрахме, че е имал тайна. — Отново замълча и този път стисна зъби. — Всъщност, ужасна тайна, защото има риск да ни струва наследството, а на мен — титлата.

Теса прехапа долната си устна. Тайната наистина трябва да е чудовищна, ако би довела до загуба на графството. Инстинктивно започна да мисли по какъв начини да разреши проблема.

— Нещата ще се оправят ли? Или тайната ще остане скрита? Ако никой не я знае, не може да ти навреди.

Той я погледна развеселен.

— Ти наистина не четеш жълтите вестници, а? — Тя поклати глава, а той въздъхна. — Баща ми беше херцогът на Дърам, Теса. Аз съм първородният син и наследник на всичко, но… преди шейсет години баща ми се оженил тайно и никой не знае какво е станало с жената. Ако е била жива, когато баща ми се е оженил за майка ми, не е изключено да бъда обявен за незаконороден и да не наследя нищо.

Тя зяпна още някъде по средата на обяснението му.

— Херцог? — повтори тя. — Ти си херцог?

— Ако всичко е наред — да. Трябва да го докажа пред Комитета по неприкосновеност на титлата в Парламента, преди Короната да ми присъди титлата. — Погледна изражението й и се засмя. — Боже, не е чак толкова зле, наистина.

— Не, не — опита се да си подреди мислите тя. — Не казвам, че е зле…

— Такова ти беше изражението.

— А защо се наричаш граф на Грешам, щом всъщност си херцог? Ако знаех, че си херцог…

— Какво? — насърчи я той, защото тя млъкна и свъси вежди. — Щеше да се държиш по-мило с мен ли? Щеше да си заслепена от височайшата ми титла и да ми правиш дълбоки реверанси, когато се срещнем?

— Не говори глупости — сряза го тя и той се засмя.

— Не съжалявам и няма да се извиня, ако това щеше да промени начина, по който се държа с мен. — Плъзна похотлив поглед и го спря върху гърдите й.

Теса усети как се изчервява. Извърна глава, за да не се хвърли отново в обятията му. Когато я гледаше така, той не бе дразнещият лорд Грешам — или херцог Дърам — а Чарли, привлекателен, влудяващ и толкова скъп, че сърцето я заболяваше.

— Още не съм получил херцогството — обясни той вече не така похотливо. — То май и графството още не съм го получил, но ме наричат Грешам от рождението ми. Преди година някой започнал да изпраща писма до баща ми. Твърдял, че знае за някогашната му първа съпруга и искал пари в замяна на мълчанието си. Баща ми реагирал по обичайния си начин: наел цяла тайфа детективи да открият жалкия изнудвач и да сложат край на цялата история. За съжаление те не постигнали нищо и за още по-голямо съжаление за братята ми и мен, баща ни никога не ни призна това. Научихме го едва след като почина и сега на нас се пада задачата да докажем, че сме законородени. Иначе ще загубим всичко.

Тя се замисли, преди да попита:

— Жената от Фром ли е била?

В очите му се мерна одобрение.

— Нямам представа.

— Не? — Тя се намръщи. — Тогава защо си тук? Мястото не е кой знае колко привлекателно… — Погледна го. — Господин Скот ли е замесен?

Чарли кимна.

— Очаквах да се досетиш. Той е изнудвачът.

Теса зяпна.

— Изключено! Наистина ли? Откъде знаеш?

— Брат ми Джерард проследи изнудваческите писма до Бат, където две от тях са били пуснати. Пощенски чиновник без колебание идентифицира Хайрам Скот като човека, който ги е пратил.

— Невероятно. Но защо ще го прави пред погледа на всички, където всеки може да го види? Дори брат ми Уилям, най-добросърдечното същество на света, би го убил за подобно деяние.

— И Дърам щеше да постъпи по същия начин — съгласи се той със странна усмивка и тя заключи, че Дърам щеше да стовари Божия гняв върху господин Скот.

— Това не го очаквах. — Тя се замисли. — Но всъщност, разбира се…

— Какво?

— Срещнах господин Скот в Бат — продължи да разсъждава на глас тя. — В хотел „Йорк“, където ти отседна. Очакваше ли го, или е съвпадение? Интересно дали не си помислил, че и аз съм замесена, след като си видял да се срещам с него. През цялото време отдавах раздразнението ти на моята забележка. — Погледна го и се усмихна широко, като видя невярващото му изражение. — Отдавна се питах, но сега всичко си идва на мястото. Затова така се залепи за Юджиния. Дошъл си във Фром, за да откриеш господин Скот — ето причината за желанието ти да те запозная с него — подреждаше тя парчетата от пъзела със задоволство. — Питах се от къде на къде ще ни обръщаш толкова внимание, но сега съм наясно!

Той започна да се смее все по-шумно и по-шумно и накрая тя се притесни да не му стане лошо.

— Не виждам нищо толкова забавно — сопна се Теса. — Защо се смееш?

По-пъргав от котка, той се завъртя и я притисна под себе си.

— Ти си невероятна. — Целуна я страстно и ръцете й несъзнателно го обгърнаха през врата. — Теса, скъпа, смайваш ме. Часове наред се чудех как да скрия от теб подозренията си, че си замесена в изнудването. Проследих те до Фром с единственото намерение да изоблича Скот. Трябваше да съобразя, че веднага ще се сетиш каква е истинската картина.

— Не съм засегната — увери го тя. — Всичко съвпада напълно. Естествено е да си ни подозирал. Стараех се да те избягвам, но това не те спря.

— Ни най-малко. — Целуна я по шията. — И не беше любезно от твоя страна да ме избягваш.

— Ако бях решила да те изнудвам, нямаше да го разбереш толкова лесно — обърна му внимание Теса. — Щях да се погрижа никой да не ме види как пускам писмата и…

— А моето отмъщение щеше да е… това. — Той измъкна намоталия се около нея чаршаф и вдигна крака й.

Излегна се отгоре й, наведе глава и я целуна по шията.

Теса едва си пое въздух. Всичките й мисли, целият й разум я напуснаха. Чувстваше се безпомощна в ръцете му. Всяка негова ласка я изпълваше с възторг. Не се чувстваше странно или неловко, когато беше с него. Езикът му се плъзна по пъпа й.

— Кога… Кога реши, че нямам нищо общо? — успя да попита тя.

— Когато те видях във Фром.

— Защото аз… — Загуби мисълта си, когато ръката му се плъзна по бедрото й и леко разтвори краката й. — Защото те запознах със Скот ли?

— Не…

Долавяше присмеха му, но не я интересуваше. Устните му стигнаха до чувствената пъпка между краката й.

— Моля те, престани да мислиш — обади се той приглушено.

— Защото ти позволих да обходиш с мен строежа ли? — не се спираше тя.

— Не…

Докосна чувствената зона и тя безпомощно отпусна глава, но не спираше с въпросите си.

— Защото… Защото аз…

Езикът му се озова на мястото, където само допреди секунди бяха пръстите му.

— Теса… — вдигна глава и я погледна.

Беше най-привлекателният мъж, когото бе виждала; копнежът в очите му разтапяше сърцето й; беше готова да приеме всякакви ласки, които си е наумил.

— Да? — успя да промълви тя гърлено.

— Престани да мислиш.

Той отново сведе глава и този път тя го послуша.