Каролайн Линдън
Да покориш херцог (19)

Осемнадесета глава

Сивата кула на малката старинна църква в Нънней се издигаше над спретнатите градини наоколо. Чарли отвори портата и даде път на Теса първа да мине по пътеката към солидната дървена врата. Вътре беше хладно. Теса изпита чувството, че отново върви към олтара, стъпвайки по цветните петна по пода, хвърляни от светлината, която се процежда през витражите. Беше тихо и спокойно, а сърцето й бе свито, защото мечтаеше Чарли да открие тук търсените отговори.

Стигнаха до олтара. Никой не се появи да ги посрещне. Чарли прочисти гърло.

— Добър ден — поздрави той високо и гласът му изкънтя в помещението. — Има ли някого?

Отговор не последва. Теса го погледна. От начина, по който стискаше ръката й, усещаше напрежението му.

— Да отидем сами да разгледаме надгробните паметници — предложи тя.

— Добре — съгласи се той, след като огледа още веднъж празния Божи храм.

Отидоха до гробището отзад — малко, спретнато и добре поддържано. Между гробовете се виеше тясна пътека. Търсеха стар надгробен паметник и не им отне много време да го открият.

— Ето го — спря той рязко.

Теса погледна плочата пред тях. Леко килната на една страна, тя стърчеше над скромен гроб. Сред тревата по него растяха диви цветя, леко поклащани от вятъра.

Хестър Дороти

Съпруга на Хайрам Скот

Четирийсетгодишна

Погребана на 7 декември 1773 г.

Ето го доказателството.

Усети как тръпка премина през тялото на Чарли. Пръстите му леко отпуснаха ръката й.

— Мога ли да ви помогна.

Теса се сепна от приятния глас зад тях и се обърна. Мъж на средна възраст, в расо, стоеше на пътеката и им се усмихваше.

— Едгар Томас, свещеникът.

Тя направи реверанс.

— Благодаря, сър. Това е лорд Грешам, а аз съм госпожа Невил.

— Приятно ми е да се запознаем. Определен гроб ли търсите?

— Да — отвърна Чарли. — Този. Отдавна ли сте в енорията, господин Томас?

— От близо двайсет и пет години — отвърна той усмихнат. — Предишният енорийски свещеник бе служил тук четирийсет години. — Погледна надгробния паметник зад тях. — Роднини ли сте на семейство Скот?

— Познаваме господин Хайрам Скот от Меле — обясни Чарли. — Той ни насочи насам. Да влезем някъде да поговорим.

— Разбира се. — Господин Томас ги поведе към близката къща и изпрати прислужницата си за освежителна напитка. — Всички седнаха и той попита: — Как да ви помогна?

С добре обмислени думи Чарли обясни какво им трябва и подаде на господин Томас писмото от Хайрам Скот, с което го молеше за помощ. Чаят пристигна. Теса го наля мълчаливо и се приготви да слуша.

След като Чарли намери вписания в регистъра брак, тя се върна във Фром с усещането, че идилията е свършила. Предишният ден Чарли се бе видял със Скот; после се бе отбил във Фром и я бе попитал дали ще го придружи до Нънней, за да потърсят гроба на Дороти. През цялото време бе изключително сериозен и вглъбен; разказа й за посещението си при Скот, но не така разпалено и емоционално, както тя очакваше.

Личеше си с какво старание избягва да отговори на въпросите й за истинския изнудвач, лорд Уорли. Като се изключи беглото му споменаване от господин Скот по време на злополучната вечеря, Теса не бе чувала за него. При опита да попита обаче защо би пращал заплашителни писма на херцога, Чарли смени темата. Самата тя не умееше да лъже, но определено долови нежеланието му — каквато и да беше причината — да й отговори. Останалият без отговор въпрос замря, но в сърцето й се загнезди зрънце съмнение, че грижите на Чарли няма да приключат с откриването на Дороти Коуп.

— Боже, доста деликатно положение — възкликна господин Томас след разказа на Чарли. — С радост ще удостоверя, разбира се, кога е починала госпожа Скот, но се надявам това да не бъде широко огласявано. Господин Хайрам Скот и по-малкият му брат са от тази енория и не ми се ще да им причиня болка или неудобство. Говорите за събития станали преди десетилетия.

— И аз, уверявам ви, не желая да се разчува излишно — побърза да го успокои Чарли. — Позоваването на името на дамата ми е нужно само за да уточня, че е починала преди родителите ми да се венчаят. Нито възнамерявам да огласявам тайната й женитба с баща ми, нито да причинявам излишни тревоги на семейството й. Хайрам Скот е съгласен да не застрашава по никакъв начин основателните ми претенции към полагащата ми се титла.

— Добре, милорд. — Свещеникът се изправи. — С радост ще ви дам писмо. Изчакайте ме няколко минути.

Той излезе, а Теса погледна Чарли несигурно. Продължаваше да е разсеян и напрегнат, а ръката върху коляното му бе стисната в юмрук.

— Нали само от това се нуждаеш? — престраши се да попита тя най-накрая. — Има ли друго, което да попречи на искането ти?

Той й бе предоставил да прочете всички документи от брат си, включително и иска, заведен в Министерството на вътрешните работи в Лондон. Теса не беше адвокат, но според нея само този ранен брак се явяваше препятствие Чарли да получи титлата херцог.

Той се изтръгна от унеса си.

— Едва ли трябва да представя нещо друго на адвокатите си.

— Но нещо друго ли не е наред?

Почти се страхуваше от отговора. Очевидно нещо не беше наред, но нямаше представа какво е.

В продължение на няколко минути той не отговори, а след това заяви:

— Нещо, за което само аз съм виновен.

Чутото въобще не й хареса. Вторачи се в чашата си с чай. И двамата потънаха в мълчание, изчаквайки господин Томас да се върне.

— Заповядайте, сър — връчи той писмо на Чарли. — С радост ще го запечатам, след като го прочетете.

— Благодаря. — Чарли го прочете и му го върна. — Много ми помогнахте. Няма да го забравя.

— Благодаря, Ваша светлост. — Господин Томас се поклони и запечата писмото. — Ако има друго, с което да помогна, с радост ще откликна.

— Добре. Желая ви приятен ден.

На връщане към Фром мълчаха. Чарли бе потънал в мислите си, а Теса не искаше да го безпокои. Не намираше как да определи поведението на Чарли в Нънней, освен като „високомерно“. Той не бе веселият й, очарователен любовник, а наследствен херцог, вглъбен в себе си. Чувстваше се глупаво, че след като така често го бе упреквала в несериозност, сега й се иска отново да е безгрижен и нехаен.

Ала вероятно в това се състоеше грешката й. Той въобще не бе неин и е възможно това да е истинската му природа.

По пътя до Мил Котидж тя едва издържаше.

— Какво стана при господин Скот? — не се стърпя да попита тя, когато каретата спря. — Защо лорд Уорли изнудва баща ти? Очаквах днешния развой на събитията да те удовлетвори, но явно не се получи. Какво има, Чарли?

Той мълчаливо я хвана за ръката и така бързо я дръпна, че тя едва не загуби равновесие. Заобиколиха конюшнята и я отведе на тревистата морава, където преди няколко дни пиха лимонада. Теса прикрепяше шапката си с ръка, за да не падне, докато той я теглеше към рушащите се каменни стъпала на старата мелница.

— Какво има? — настоя тя повторно, останала почти без дъх, когато той я придърпа към мястото, където някога се бе въртял воденичният камък.

— Нищо — отвърна той и я целуна, притискайки я към стената.

Тя неволно затвори очи, потопила се в магията на настойчивите му и настоятелни устни. Едната му ръка придържаше тила й, а другата се приплъзваше по гърба, талията и накрая по бедрата, за да я притисне по-силно към себе си, та тя да усети ерекцията му.

— Чарли… — успя тя да промълви, когато устата му се откъсна от нейната.

Сърцето й биеше лудо. Неволно се вкопчи в ръкавите на жакета му.

— Тихо… — Той отмести ръката й от своята и свали ръкавицата й. — После ще говорим. — Постави дланта й върху слабините си. — Разтвори си краката за мен.

— Тук?!

Тя го зяпна въпреки обзелата й страстна замаяност.

— Направи го — подкани той с кадифен, но не търпящ възражения тон.

Теса усети как гърлото й се свива. Бяха навън… Вярно, не на показ, но…

Тя отмести десния си крак няколко сантиметра.

Сега очите му бяха по-черни от въглени.

— Още — изръмжа той приглушено.

Приплъзна ръката й нагоре-надолу, за да й покаже колко е възбуден.

Теса вирна брадичка. Дяволите да го вземат, сега и тя бе възбудена. Покорно вдигна коляно и обви крака му със своя.

— Така… — промълви той и отново впи устни в нейните.

Освободи ръката си от неговата и започна да гали възбудения му член. С другата си ръка го обгърна през врата, за да запази равновесие. Без да откъсва устни от нейните, той започна да вдига полите й. Пръстите му се плъзнаха по меката кожа между бедрата й. Теса неволно простена. Палецът му напипа онова чувствително място и леко се плъзна в нея. Тя само мечтаеше той да го прави отново и отново. Свали ръка от врата му и се захвана с копчетата на панталона му.

Теса едва си поемаше въздух, когато плъзна длан под плата. Усети как мускулите на гърдите му се стягат и как той пъха пръст още по-дълбоко в нея. В следващия миг я изненада, защото я повдигна във въздуха и остави срамните й устни да обгърнат члена му. Теса впи ръце в раменете му и се притисна още по-силно към Чарли. Той се облегна на стената и започна да обладава Теса с бърз, равномерен ритъм. Не спря дори когато тя, достигнала върха, извика. Само я повдигна по-високо, а после я отпусна и на свой ред затрепери, достигнал до оргазъм.

— Скъпа…

Целувката му бе нежна, макар ръцете му да потреперваха, а гърдите му да поемаха накъсано въздух.

Все още със затворени очи Теса облегна буза на рамото му. Скъпа… Той й бе повече от скъп, повече от любовник. От първия миг, когато го зърна, знаеше, че Чарли е опасен. Не предполагаше обаче до каква степен ще попадне под чара му и ще бъде готова да се подчинява на всичките му желания. Той нахлу в живота й, спечели уважението й, изцяло плени тялото й, а сега бе откраднал и сърцето й.

Бе готова изцяло да му се пренесе в жертва. Чувстваше се като сламка, която пламва всеки път, когато той я докосне.

Той си пое дълбоко дъх и бавно я пусна да стъпи. Трябваше им известно време, за да освободят преплетените си крайници. Като я хвана ласкаво за ръка, Чарли я изведе от мелницата и я поведе към масата и столовете на поляната. При вида на каната прясна лимонада и чашите, явно подредени от ръката на невидим прислужник, Теса се изчерви. Какво ли си е помислил Барнс за тях, когато хукнаха така към мелницата, а сега се появяват отново?

Седна и напълни две чаша, но Чарли остана прав. Безгрижното му изражение изчезна, когато извади писмото на свещеника от Нънней.

Теса чакаше, но той мълчеше. Отпи лимонада. Питаше се какво ли е върнало сериозното му изражение.

— Още ли си гневен на баща си? — Той я погледна озадачен. — Заради скандала — уточни тя. — Заради всичките трудности, които ти създава.

Чарли въздъхна.

— Да съм гневен? Не… — Поколеба се и отново прибра писмото в джоба. — Трябва да предприема кратко пътуване.

— О? — Теса премигна. Вероятно щеше да иде при брат си. — До Бат ли?

— Не.

— До… Лондон? — попита тя неуверено.

Налагаше се да отиде в Лондон, да предостави писмото на свещеника, за да уреди титлата си, а отиде ли — нямаше причина да се връща във Фром.

— Не.

Не я гледаше, бе вперил взор в пътя.

Тя навлажни устни.

— Да се видиш с лорд Уорли ли?

Кимна едва забележимо.

Тя отново отпи от лимонадата. Той не бе докоснал своята. Тя остави чашата си и тихо попита:

— Какво ще правиш?

— Дължа му извинение — отвърна той със странни нотки в гласа. — А той ми дължи обяснение.

Определено не бе тук, с нея, а някъде другаде.

— Ще бъде ли…

Млъкна, защото не бе сигурна как да зададе въпроса. Дали щеше да е опасно; какво възнамеряваше да причини на лорд Уорли? Защо му дължи извинение? И въобще защо се налага да замине? Нима откриването на гроба на Дороти не бе лишило лорд Уорли от отровните му стрели? Не събираше обаче смелост да зададе отново въпроса защо Уорли го изнудва с женитбата на баща му.

— Ще бъде, предполагам, съвсем хладно, но същевременно цивилизовано.

— Цивилизовано?! — повтори тя. — Цивилизовано? Дори след като той е изнудвал баща ти?!

— Баща ми едва ли има много общо в крайна сметка — уточни той след минута.

Думите му я притесниха още повече. Разтърка ръце и съжали, че пи от лимонадата. В устата й остана горчив вкус.

— Защо говориш така?

Той въздъхна. Седна на стола срещу нея и прокара ръце по лицето си.

— Когато се видяхме за пръв път, какво си помисли за мен? — попита той, без да я гледа в очите.

— Преценката ми беше прибързана — побърза да се оправдае тя.

— Но какво бе първото ти впечатление?

Теса прехапа устни.

— Богат, нахален, самонадеян нехранимайко. Направо негодник.

Той кимна.

— Точно така. Не си първата, която си съставя подобно мнение за мен, и то основателно.

Чувството на тревога в гърдите й растеше.

— Как си засегнал лорд Уорли?

— Да направим аналог с разказа ти как твоето семейство те е изпратило в Шотландия да възстановиш нервите и достойнството си. — Теса само кимна предпазливо. — Извадила си късмет. И аз имах злополучна любовна история на младини. Тя беше красива и лукава, а аз млад и нетърпелив. Баща ми не я одобри, възпротиви се на брака и в резултат аз заминах за Лондон с намерението никога да не му проговоря повече. — Придоби мрачно изражение. — Какъв арогантен самодоволен глупак съм бил.

Разтревожена, Теса не бе в състояние да отвори уста.

— Не виждах основателните причини да се противопостави. Отдавах значение само на наранената си гордост и на нещастието ми несправедливо да ме откъснат от единствената ми истинска любов.

Тя навлажни устни и изрече предположението си на глас:

— Лейди Уорли ли?

Той се поколеба, но после кимна.

В този момент тя откри, че не желае да научи нищо повече. Нещо друго казано от него, се завъртя в ума й — отказа му да има работа с омъжени жени. Определено не желаеше да слуша за шеметно красивата лейди Уорли, първата му любов и почти негово опустошение. Избърса длани в полата на роклята и скочи.

— Да, твой дълг е да уведомиш лорд Уорли за напразните му усилия — обяви тя високо, с прекалено жизнерадостен глас. — След писмото на господин Томас нямаш основание да се страхуваш от него.

Чарли също се изправи.

— Ще се върна след няколко дни.

— Нима?

Изгледа го мрачно.

Той отново се превръщаше в познатия й Чарли. Хвърли й кос поглед и се усмихна дяволито.

— Нима се опасяваш дали ще го направя?

— Ти не уточни — парира тя, защото не искаше да признае страховете си дали ще се върне при нея.

Тук, в провинцията, успяваше да пренебрегва факта, че той е — или съвсем скоро ще бъде — херцог. Тук, в тихата къща в Съмърсет не желаеше да мисли за намеренията му, засега неясни и незаявени. Тук можеше да се преструва, че нещата ще продължат да са такива, каквито са, и няма да изпита намесата на семействата, на титлата или на влиянието на жената, в която е бил влюбен години наред.

— Ще се върна — заяви простичко той. — Ще ме чакаш ли?

Тя продължаваше да изпитва съмнения, но както винаги се разтопи под сияещия му поглед.

— Да — отвърна тя, загърбвайки опасенията си. — Ще те чакам.