Каролайн Линдън
Да покориш херцог (13)

Дванадесета глава

Рано на другата сутрин Теса събра, доколкото успя, достойнството си и изпрати ултимативно писмо на господин Скот, за да му съобщи, че ако до следващия ден не й покаже счетоводните книги, ще го сметне за отказ да го направи, а тя ще се върне в Лондон, за да посъветва брат си да не инвестира. Написа го в стил, от който Луиза би припаднала: директен и остър, но на Теса й беше все едно. Почти се надяваше Скот да не откликне; щеше да й послужи за оправдание да напусне Фром, без да признае поражението си.

Остро поставеното искане обаче коренно промени поведението на мъжа. След час получи отговор с дълбоко извинение за забавянето и покана в удобно за нея време да посети железодобивната фабрика, където книжата я чакат. Донякъде умилостивена, Теса реши да му повярва и вместо да прати отговор се облече, за да отиде до Меле.

— Няма ли да кажеш на Негова светлост? — престраши се да попита Юджиния, докато я наблюдаваше как си връзва шапката.

— Защо?

Теса не откъсваше очи от огледалото. Не разказа на Юджиния почти нищо за ужасната вечеря. Ограничи се само да отбележи колко била неприятна и как си загубила времето. После побърза да си легне, за да предотврати следващи въпроси, особено свързани с лорд Грешам и защо не я е изпратил. Никой не биваше да узнава какво се бе случило. Ако можеше да го заличи от паметта си, щеше да го направи — особено последния опияняващ и издайнически момент.

— Да беше те придружил, скъпа…

Гласът на по-възрастната дама замря, защото Теса се обърна и я изгледа строго.

— Не ми трябва придружител. Не е нужно някой да ме кара. И аз мога да управлявам карета. А ако иска да прегледа счетоводните книги — добави тя и видя как лицето на Юджиния грейва, — добре дошъл е да ги види по всяко време.

Наистина бе добре дошъл; Хайрам Скот би скочил от леглото посред нощ, за да покаже на лорд Грешам всичко свързано с канала.

Лицето на Юджиния се издължи от разочарование.

— Какво, за бога, стана, скъпа Теса? Не криеше действията си от него преди.

Лицето на младата жена пламна.

— Не ми трябва да се грижи за мен от Фром до Меле! Изненадана съм, Юджиния, задето ме караш да се натрапвам на един зает човек.

Сега бе ред на Юджиния да се изчерви.

— Само защото се притеснявам за теб. Пътищата са отвратителни, както знаеш — и ти го призна, — и жена да пътува сама…

— Да, май си права. — Теса отиде в спалнята и се върна със заредения си пистолет в ръка. — Ще взема и това.

Юджиния ахна изплашено и се дръпна от оръжието.

— Боже, наистина ли би застреляла някого?

— Определено.

Пусна пистолета в чантичката. Дръжката му стърчеше навън, но в сегашното си настроение не й пукаше. Нека всички във Фром знаят, че е въоръжена. Беше добър стрелец и в момента бе готова да застреля някого.

Юджиния се завайка, но не направи опит да я спре. Теса слезе и нае карета. Очите на ханджията се спряха върху пистолета, но коментар не последва. Все пак се намираха в провинцията, а не в Лондон, и тук смятаха жените за по-способни да се бранят, отколкото градските дами. Или пък изражението й му подсказа да си замълчи? Каретата пристигна бързо.

Пътуването до Меле мина безпрепятствено, макар да й се стори по-дълго, отколкото когато измина същото разстояние с лорд Грешам. Докато караше съсредоточено по окаяните пътища, се стараеше да не мисли за Негова светлост, но се оказа невъзможно. Защо всичко й напомняше за него? Стигна до един особено тежък участък от пътя и свъси вежди. Постара се да не мисли с каква непринуденост го преодоля той само преди няколко дни и колко чаровно осъдителен беше, подхвърляйки небрежно как се надява с времето тя да погледне на него като на мил човек. Мил ли?! Та той бе най-опасният мъж, когото някога бе срещала.

Първоначално си повтаряше, че е бил пиян и затова я целуна. Забеляза с каква охота пиха снощи присъстващите мъже, но Грешам надмина всичките. Та той е лондонски джентълмен с по-декадентски вкусове и навици, напомни си тя. Така или иначе не бе свикнала да се сблъсква с подобно поведение. Но се налагаше да признае, че до последния момент не изглеждаше пиян — просто я погледна със странно изражение. Унесен ли беше? Впечатлен? Дори недоумяваше как да го опише. А после я целуна.

След това, със срам си призна Теса, вината вече не бе изцяло негова. Макар да беше пиян, а тя да се тресеше от гняв към Атуд, целувката й се стори така естествена, необходима и тя загуби всякакъв контрол над разума и отвърна на ласката. Не въздържано, което би оневинило една дама, а диво, страстно и отчаяно. Все едно нещо заключено в нея най-после се бе освободило и тя не усещаше друго, освен как я обгръщат ръцете му, как устните му се впиват в нейните и как нашепва името й. А след като тя започна да го целува, не бе никак сигурна дали някога ще спре, ако прислужникът не беше потропал.

Не, той не беше мил. Още от самото начало тя усети, че допусне ли го прекалено близо, ще се възпламени от него. И същевременно никога не бе допускала колко сладко може да е жертвоприношението.

Господин Скот веднага долови, че тя не е в настроение да я залъгват. С пристигането й излезе да я посрещне и не спомена вечерята, докато я въвеждаше вътре.

— Счетоводните книги ви чакат, както обещах — увери я той любезно, все едно не се бе бавил две седмици да й ги предостави. — Наредих да ги донесат в тихо помещение ето тук. Разглеждайте ги колкото желаете.

— Благодаря, сър.

Тя дори му се усмихна, макар и хладно.

Господин Скот се поклони и излезе, след любезно обещание да отговори на всякакви възникнали въпроси. Теса се настани на стол, отвори първата книга и долови миризмата на прясно мастило и хартия. Най-накрая нервите й започнаха да се отпускат. В това я биваше; спретнатите колони я успокояваха и тя се почувства добре, докато ги изучаваше. Числата я изпълваха с увереност и компетентност; никога не я караха да се чувства глупава. Цифрите, стабилни и точни, ясно разказваха историята си. Те, разбира се, можеха да увъртат истината и да лъжат, но наблюдателното око щеше да открие лъжите и да изтръгне истината. Не така стоеше въпроса с мъжете. Числата поне наистина бяха мили.

Прекара остатъка от деня в стаята. Само от време на време забелязваше някоя малка аритметична неточност и я отбелязваше в полето. Чиновниците на Скот явно не бяха от най-старателните, а надниците на работниците бяха малко по-високи от предвиденото, но като цяло всичко се движеше по план. Скот дори бе приспаднал цената на някои от преградите на шлюзовете, изработени в неговата фабрика. Според надлежни бележки направата им се е забавила и затова той не ги бе калкулирал. Теса одобри постъпката му. Тя особено зорко дебнеше да няма облагодетелстване. С чувство на задоволство най-накрая затвори последната счетоводна книга. Документацията за канала на Скот бе изрядна, в съответствие с неговите твърдения, и тя се радваше, че пътуването не е било загуба на време.

На излизане от стаята той лично я посрещна, а тя леко се изненада колко късно е станало.

— Виждам, че денят е свършил, сър. Благодаря за разрешението ви да проучвам книгите ви цял ден.

— Глупости. — Поклони й се усмихнат. — Имате ли някакви въпроси? Други изисквания?

Теса поклати глава.

— Събрах предостатъчно информация, за да посъветвам брат си. Окончателното решение, естествено, ще е изцяло негово.

Не че Уилям не би последвал съветите й, но тя винаги казваше така за всеки случай.

— Да, да, разбирам. Моля предайте най-искрените ми поздрави на лорд Марчмонт. — Скот остана все така широко усмихнат, докато я изпращаше до чакащата карета. — Надявам се пътуването ви до Съмърсет да е било ползотворно, госпожо Невил.

Теса се качи и пое юздите.

— Да, така е — кимна. — Хубав ден, сър.

Пътува обратно все едно светът, разтърсен от ненадейното внимание на лорд Грешам, отново бе застанал на мястото си. Постигна целта си тук. Всичко останало беше без значение; не я бе грижа дали господин Толбойс я одобрява; не се интересуваше какво мисли за нея господин Атуд. В крайна сметка те се вълнуваха само от парите на Уилям, така както беше сигурна, че Грешам иска единствено да я съблазни по време на пребиваването си в провинцията. Той беше женкар и негодник и тя никога не бе изпитвала доверие към него; поне не напълно. Намеците на Юджиния, че е влюбен в нея бяха глупости и тя се радваше, задето го осъзна, преди да направи някоя глупост. Отново.

Стигна до „Златната кошута“, когато слънцето залязваше зад покривите. Остави каретата в ръцете на конярчето. Сега, вече изпълнила задачата си, нищо не я спираше да напусне Фром. Макар това да означаваше да се озове в Лондон. В столицата лорд Грешам щеше да е зает с други жени и няма да отделя време да я мъчи повече.

Спря долу само колкото да нареди да й пратят поднос с нещо за хапване в стаята и бързо се качи горе. Юджиния ще бъде разочарована да остави графа, но ще се наложи да се примири. Теса предполагаше, че той ще се отбие да ги види в Лондон от задължение към Юджиния, но тя може да излезе и да избегне срещата с него. В края на краищата, каза си тя, ще бъде доста по-просто, ако никога повече не го види; след няколко седмици в Лондон Луиза ще я пусне да се прибере и тя ще се върне към живота си сред счетоводните книги и сметките, вместо да се самосъжалява, задето почти се е увлякла по привлекателен негодник.

Влезе в малката им всекидневна и си свали ръкавиците. За нейна изненада Юджиния скочи още щом тя прекрачи прага.

— О, ето те най-после — извика тя облекчено. — Лорд Грешам настоява веднага да те види.