Каролайн Линдън
Да покориш херцог (18)

Седемнадесета глава

На следващото утро Чарли се облече както подобава на херцог. Беше занижил обичайните си изисквания към шивашкото изкуство, ала сега си възвърна не само отличната форма, поддържана в Лондон, но дори я надмина. Барнс се суетеше, обръсна го с обичайното си старание и донесе кутия с обсипани със скъпоценни камъни игли за вратовръзка и сребърни ланци за часовник. Чарли си хвърли последен поглед в огледалото и дори той остана впечатлен.

Отиде с карета до Меле. Намери Скот в офиса му в леярната, предоволен да го приеме.

— Влезте, милорд, влезте. — Скот побърза да придърпа стол. — Да ви предложа ли нещо освежително?

Чарли отказа. С крайчето на окото си видя дървения надпис отвън „СКОТ И СУЕЙН, ЖЕЛЕЗОДОБИВ“

— Не и днес, благодаря. Дошъл съм по работа.

— Чудесно. — Усмивката на Скот стана по-широка, а очите му заблестяха. — Радвам се да го чуя.

— Не се съмнявам — промърмори Чарли. — Разкажи ми за леярната си. Семеен бизнес ли е?

— Да, сър. От три поколения. Дядо ми я основа.

— Скот или Суайн? — попита Чарли импулсивно.

Леко изненадан, Скот премигна.

— Всъщност Суайн. Бащата на майка ми. Моят баща се включи, когато се ожени за нея и я пое след смъртта на дядо.

Чарли кимна, подреждайки информацията в ума си. Най-после се появи някаква връзка.

— И сега е твоя?

Домакинът му изглеждаше малко смутен.

— Да. Татко е доста възрастен и се оттегли преди няколко години.

— Хммм… — Чарли закрачи из помещението, мислейки усилено. — Много добре…

— Имате ли други въпроси? — обади се Скот след малко. — Ако желаете да видите всички счетоводни книги, които господин Толбойс донесе от Пул, с радост…

— Какво става с шлюзовете? — попита Чарли внезапно.

Скот застина за миг.

— Какво за тях, сър?

— Чух, че са изпробвани само веднъж — отвърна Чарли. Най-после седна на стола, предложен му от Скот преди малко. — Правени ли са повторни изпитания?

Скот бавно се отпусна на стола срещу него.

— Да, частични. За да се определи здравината на клапите.

— Приемам, че си доволен от конструкцията на шлюзовете. — Направи пауза и повтори нещо чуто от Теса. — На места по трасето на канала има големи спадове. За успеха на начинанието са жизненоважни надеждни шлюзове. Разбираш, предполагам, моята загриженост.

— Естествено. Уверявам ви: шлюзовете ще изпълнят предназначението си, милорд.

Усмивката на Скот бе малко вдървена; видимо лъжеше.

Чарли размисли. След като разпозна, че в момента Скот лъже, тогава какво да каже за случаите, когато се опита да го притисне за изнудването? Или сега се досети, че е лъжа, благодарение на информацията от господин Лестър?

Чарли се отърси от обзелите го съмнения. Явно Скот бе пуснал онези писма и по един или друг начин той възнамеряваше да го принуди да си признае или се издаде.

— Да ви впиша ли в списъка на акционерите? — обади се Скот, за да наруши мълчанието на Чарли, продължило прекалено дълго. Извади тефтер от чекмеджето и вдигна поглед; дежурната усмивка отново се бе появила на лицето му. — Ако нямате други въпроси, разбира се.

Чарли наклони глава и се приготви да нанесе удара си.

— Да, обезателно. — Наблюдаваше как Скот отваря мастилницата и топва вътре перодръжката. Изчака да приближи перото до хартията. — Най-добре да използвате новата ми титла. Сега, след като баща ми почина, скоро ще стана херцог Дърам.

Скот вдигна очи; лицето му изразяваше неподправено удивление.

— Херцог на Дърам?! Боже, Ваша светлост… Нямах никаква представа!

— Нима? — усмивката на Чарли бе тънка и студена. — Подозирахте, струва ми се.

— Ни най-малко, сър — възкликна Скот. — От къде на къде?

Чарли го наблюдаваше внимателно. Скот очевидно бе изненадан, но не показваше видима паника или вина. Нямаше логика. Или през цялото време Скот е бил наясно кой е той и е имал предостатъчно време да се подготви за този сблъсък, или в момента откриваше, че обектът на неговото изнудване обръща нещата в своя полза и следователно е редно да бъде разтревожен. Вместо това Хайрам Скот бе само леко смутен, макар и видимо доволен. Въобще не приличаше на притеснения човек относно шлюзовете.

— Беше оповестено във вестниците.

— Да, да… Видях нещо, свързано с името… Вярно… — Скот прочисти гърло. — Нямах представа, че вие сте наследникът, милорд… Ваша светлост.

— Аз съм. — Чарли направи пауза. — Нима не чу нищо свързано с титлата? — Нещо пробягна по лицето на Скот, но не и тревога. Положението беше вбесяващо. Чарли искаше мъжът да се гърчи като червей на кукичка, да разбере, че е заловен и да трепери пред евентуалното възмездие. — Но това няма да повлияе на решенията ми днес.

— Но естествено! Дори не съм предполагал подобно нещо — обади се бързо Скот, така изненадан, че очевидно смайването му не бе подправено. — Тук, в Съмърсет, не следя лондонските клюки. Пък и аз съм бизнесмен. Стига някой да иска да направи инвестиция, насреща съм. Не ме интересуват подробности от личния живот на хората. Кой няма от време на време неприятности заради жена или игра на карти?

Засмя се и хвърли на Чарли красноречив поглед.

— Така е. Но изглеждаш притеснен. Исках само да успокоя колебанията ти относно намеренията ми.

Скот се усмихна, видимо отново в добро разположение на духа.

— От графа на Дърам?! Не, нямам съмнения. Положението на Ваша светлост и състоянието на именията ви са добре известни, дори в провинцията. — Все така усмихнат се наведе напред и сниши глас. — Дори се чувствам някак свързан с Ваша светлост. Стара семейна история, доста разкрасена през годините, но вероятно ще ви е забавна. Някога майка ми се е познавала с баща ви.

Чарли запази безизразно изражение, макар и силно шокиран. Нима Скот възнамеряваше да продължи с изнудването си и сега, лице в лице срещу него? Та тогава той е най-дръзкият или непохватен престъпник в историята на Англия.

— Така ли? — възвърна той нехайния си тон. — И как по-конкретно?

— Не е била най-изисканата връзка. — Скот отново се засмя. — Срещнали се в Лондон, когато баща ви е бил млад мъж, а майка ми — красиво младо момиче — и… Ами… Тя винаги се изказваше ласкаво за него. Бях малък, когато тя почина, но помня как щастливо се засмя, когато откри, че е наследил херцогство. „Можех да съм херцогиня“, обичаше да повтаря тя. „Почти да си хвана херцог“. — Скот се усмихна широко. — Колко странно да се срещнем след толкова години и да се захванем със съвместен бизнес.

Чарли не помръдна. Опасяваше се, че ако го направи, няма да се въздържи и ще размаже самодоволното лице на Скот. Как смее този негодник да се отнася с подобно нехайство към злепоставящия брак на Дърам и да гледа на грешката на баща му като на забавна шега? Как смее да го изнудва чрез писма, да заплашва да провали живота и на Чарли, и на братята му, а после да седи ухилен насреща му като самодоволен котарак, изпил млякото?

— Майка ти е била Дороти Суайн — процеди той през зъби.

— Да, да. Точно така. — Скот се усмихваше приятно изненадан. — Да разбирам ли, че баща ви си е спомнял за нея? В такъв случай тя щеше да е много доволна.

— Да, господи Скот, спомняше си я. Даже прекалено добре. — Чарли извади първото изнудваческо писмо от джоба си, постави го на масата и го остави да се отвори. Проклетите думи се виждаха ясно. Знам за Дороти Коуп. — Както ти се погрижи да стане.

Лицето на домакина му бе така лишено от всякакво изражение, че почти беше комично.

— Моля, сър? Какво имате предвид? Коя е Дороти Коуп?

Чарли измъкна и второто омразно писмо и го постави върху първото. Тайната ви ще бъде огласена.

— Подписала се е в регистъра като Дороти Суайн, но баща ми я е познавал като Дороти Коуп. Пощенският чиновник в Бат те е запомнил. След скорошното ти посещение в града е дал името ти на брат ми. Не сме открили още пощенски чиновник в Лондон, готов да се закълне, че ти си пратил и другите писма, но почеркът съвпада. — Прибави третото и четвъртото писмо, към купчината, без да откъсва очи от Хайрам Скот. Тях ги остави прегънати, но вече знаеше всяка дума наизуст. Пет хиляди паунда в златни монети, оставени до гроба на Джеймс Адисън Флетчър, в църквата „Сейнт Мартин“ ще купят мълчанието ми. Миналото никога не се забравя. Ще те унищожа. — Доколкото знам, изнудването е наказуемо — добави той.

Лицето на господин Скот пребледня, докато гледаше писмата.

— Милорд… Ваша светлост… Не знам за какво говорите — заекна той. — Изнудване? Никога не бих… При никакви обстоятелства…

— Вероятно си забравил съдържанието на писмата. Моля, прочети ги отново. Виж внимателно какво пише.

Чарли постави ръце върху дръжката на бастуна си.

Скот навлажни устни. Докато Чарли вадеше писмата, се бе свил на стола, но сега бавно се пресегна и взе едно наслука. Разчупи печата и прочете единственото изречение вътре.

— Аз не съм писал това — обяви той, дишайки тежко. Взе друго писмо. — Нито пък това. — Взе останалите две и ги прочете. — Ваша светлост, кълна се, не съм писал тези писма!

— Но си ги изпратил! — Чарли се навъси и го изгледа изпепеляващо. — Ако не си ги писал ти, тогава — кой?

Скот остави писмата и опря длани в писалището, сякаш искаше да запази равновесие. Имаше вид на човек, готов да повърне закуската си върху плота.

— Негова светлост — обяви той с дрезгав глас. — Той е единственият…

— Негова светлост — повтори Чарли високомерно, макар сърцето му да се сви при последните думи.

Имаше, естествено, и друг… Но въпросът бе кой го лишаваше от перспективата да открие истината. Чарли имаше лошо предчувствие, че се досеща чие име ще спомене Скот; беше го чул в Бат, макар и мимоходом, и го бе отхвърлил с убеждението, че е прекалено невероятно и явно става въпрос за съвпадение. Възможно е да е грешал през цялото време…

Ала продължаваше зорко да наблюдава Скот.

— Звучи ми неправдоподобно. Пращал си чужди писма, а същевременно не си знаел съдържанието им, така ли?

— Не, не, нямах представа. Направих го като услуга. — Скот гледаше писмата с неприкрито смайване. — Ако знаех… Ако се досещах какво пише, никога нямаше да ги пусна.

— Не съм склонен да ти вярвам. Не си олицетворение на честността, нали? Каза на госпожа Невил, че имаш доста инвеститори, а всъщност набираш средства и отчаяно търсиш нови вложители. Опитваш се да привлечеш и мен, защото очакваш главните акционери да започват да си искат парите обратно, понеже шлюзовете са скъпи и трудно се правят. Ти си мошеник, господин Скот, а мошениците отиват в затвора.

Скот го стрелна с гневен поглед. Гняв измести първоначалното му смайване.

— Лъжец ли ме наричате?

— И изнудвач — добави Чарли.

— Кой ви каза, че шлюзовете са негодни? Да, има известни проблеми, но с малко време…

— Не ме интересува канала — прекъсна го Чарли. — Само писмата.

— Не съм ги писал аз. Нямах представа какво е съдържанието им. В противен случай нямаше да ги пратя. Как смеете да ме наричате мошеник…

— Смея, защото твоята заплаха към баща ми ни навлече доста неприятности! — Чарли светкавично скочи от стола и опря длани върху писалището. Наведе се към Скот, готов да го убие. — Кога почина майка ти?

Все още имаше шанс нещата да се изяснят. Скот каза, че е бил момче по онова време, а бе поне десетина години по-голям от него. Стига Дороти да е починала преди април 1774 година, женитбата на Дърам с херцогинята беше законна; Чарли и братята му се явяваха негови неоспорими наследници. Всичко зависеше от датата…

— Как смеете… — подхвана Скот бесен, но Чарли го прекъсна.

— В състояние съм да те съсипя — заплаши той тихо, но решително. — Мога и няма да се поколебая. Кога умря майка ти?

— През седемдесет и трета — изкрещя Скот. — През ноември, седемдесет и трета. Наистина при първия сняг.

Хиляда седемстотин седемдесет и трета. Чарли си пое дълбоко въздух. Датата му подейства като отговор на дълга, отчаяна молитва. Отпусна глава и рамене и изчака гневът да го напусне; 1773 година.

— Слава богу — промърмори той.

Скот отмести стола си и скочи на крака.

— Съжалявам за участието си, колкото и да е било неволно, в неприятностите ви, но прекалихте, сър!

Чарли си пое дълбоко въздух.

— Позволи ми да обясня. Не ти си моят враг, очевидно. — Отново седна. Вече знаеше какво се е случило с Дороти Коуп и не се налагаше повече да мълчи. — Майка ти не само е познавала баща ми. Не е било мимолетна връзка. В продължение на няколко седмици през 1752 година са били женени.

До момента Скот го наблюдаваше с недоверие и неприязън, но сега зяпна.

— Какво?!

— Не го ли е споменавала? Явно не, щом се е омъжила повторно. — Чарли сви рамене. — Сватбата е била в кметството. По въпроса знам само от писмото, написано от баща ми на смъртния му одър. С него ни умолява за прошка, задето толкова дълго е пазил тайната.

Скот се изчерви.

— Разполагате с доказателства за това, нали?

— Имам писмото на баща си, в което описва женитбата, раздялата им и в кой регистър са имената им и саморъчните им подписи. Можеш да го видиш, ако желаеш.

— Милостиви боже. — Лицето на мъжа стана сивкаво. — Но тогава… майка ми е извършила двубрачие — поизнесе той бавно. — Значи брат ми и аз…

Чарли го изгледа непроницаемо.

— Копелета ли? Да. Знам какво е усещането. — Даже прекалено добре; до този момент Чарли се бе опасявал, че ще излезе обратното: той, Джерард и Едуард да се окажат незаконородени и да бъдат лишени от полагаемото им се наследство от баща им. Недоумяваше какво щеше да предприеме, ако Скот бе споменал дата за смъртта на майка си след 1774 година, но това сега нямаше значение. Хвала на всички светци. Започна дори да изпитва известно съчувствие към мъжа срещу себе си. — Извинявам се за грубия си тон преди малко и невъздържаността си, плод на гнева ми.

— Мили боже — прошепна Скот напълно потресен. — Тя така и никога не ни каза…

Думите от писмото — изповед на Дърам отекнаха в главата на Чарли.

— Баща ми е считал брака за разтрогнат и вероятно за невалиден още от самото начало. Въпреки това решил да не се жени отново и почти изпълнил заканата си. Едва като получил титлата, му хрумнало, че в очите на закона може още да е женен за нея. Опитал да я открие, но не успял. — Направи пауза. Възможно е Дороти да е искала не по-малко от него да забрави за женитбата. Ако историята на Скот беше вярна, по времето, когато бащата на Чарли е станал Дърам, тя вече е имала ново семейство и деца, за които да мисли. Ако някой от двамата можеше да бъде обвинен в двуженство, това определено бе Дороти, а не Дърам. Освен това херцогът е щял да получи развод заради повторната й женитба, стига да е знаел как са се развили събитията и да спести на законните си синове всички тези неприятности. — Какво ти е разказвала за пребиваването си в Лондон?

Скот потрепери, сякаш се измъкваше от някакъв унес.

— Ами отишла там доста млада — подхвана той глухо. — За приключение. В Меле е доста тихо и скучно, особено за енергична натура като майка ми. Искала е нещо повече, но успяла да си намери работа рамо като шивачка и две години по-късно се върнала тук.

— Според баща ми била актриса, когато са се запознали.

По-възрастният събеседник трепна, но не възрази.

— Твърдеше, че се срещнала с мъж, който станал херцог на Дърам, и говореше ласкаво за него. От всичките намигвания и намеци се досещах за неговите ухажвания и доста приятелско държание. Шегуваше се пред баща ми, че е щяла да стане херцогиня, ако не се била върнала в Съмърсет, за да се омъжи за него. Май никой не й вярваше, но майка ми наистина бе пленителна. Баща ми разправяше как бил омагьосан още щом я зърнал. Като момче ми се струваше, че ако мама реши да впечатли мъж, никой няма да й устои, бил той херцог или коминочистач.

Прокара ръка през лицето си. За миг придоби вид на човек, готов да се разплаче.

Чарли се досещаше как се чувства. Преди няколко седмици и той изпитваше същата мъка за майка си, опасявайки се, че паметта й ще бъде осквернена и тя вече няма да е любимата и оплаквана херцогиня на Дърам, а без да подозира съпруга на двуженец.

— Ще ми се никога повече да не говорим за това — подхвърли той вече по-меко. — И ти желаеш същото, сигурен съм. Но ми трябва доказателство за смъртта й.

Скот вдигна тъжен, невиждащ поглед.

— Милорд… Ваша светлост, не знаех. Чух слухове за оспорване на титлата на Дърам, но не съм подозирал съучастие на майка ми. Дори през ум не ми е минавало, че вие сте бъдещият херцог. Кълна ви се във всичко свято за мен: не съм писал тези писма!

Дълго време Чарли мълча. Вече не така овладян и самоуверен, Скот приличаше на изненадан и нападнат човек, но същевременно колкото ужасен, толкова и разгневен.

— Господин Скот, нямам никакво желание да сипя клевети по адрес на майка ти. Нямам интерес да оспорвам законността на брака й с баща ти. Точно обратното. При възможност да докажа, че никога не е била омъжена за баща ми, щях да го направя. Ако съдът обаче реши да приеме брака им за валиден, макар и сключен в странноприемница от съмнителен свещеник, който никога не е имал енория, абсолютно наложително е да докажа, че Дороти Суайн е починала, преди баща ми да се венчае отново.

— За да получите наследството и да бъдете законороден — промълви Скот.

— Да. Ще ти бъда много благодарен за помощта ти. Много.

По-възрастният мъж изглежда долови подтекста. Пое дълбоко въздух и кимна. Ако реши, Чарли можеше да хвърли сериозни съмнения върху наследството на Хайрам Скот. Това бе последното, от което Скот се нуждаеше, особено докато се опитва да спаси бизнеса си и проекта за канала. Да не говорим за тревогите на любимото му семейство, научат ли скандалната тайна на любимата му майка.

Не на последно място стоеше и проблемът със счетоводните книги. Нанесените в скоро време промени показваха розова картина, но няколко неудобни въпроса и недискретни подмятания щяха да предизвикат разследване от страна на Парламента. Без да е най-успешното начинание, във властта на Чарли беше проектът за канала да се осъществи веднага.

Приеме ли да сътрудничи, Скот щеше да си спечели благоразположението на херцога.

— Идете в църквата в Нънней — подхвана Скот тихо. — Пасторът ще ви покаже необходимото. Тя се е омъжила там и е погребана в църковното гробище. Преди да се омъжи за баща ми се е казвала Хестър Дороти Суайн. Всички я наричаха Хестър, но в Лондон вероятно е използвала второто си име.

— Добре. — Чарли събра писмата. Подозираше, че знае отговора на последния си въпрос, но все пак го зададе. — Изпратил си тези писма като услуга. Поне така твърдиш. На кого направи тази услуга?

Хайрам Скот преглътна.

— Един от най-големите ни инвеститори. Разказах му историята на майка си в пристъп на желание да се похваля. Няма как иначе да го определя… Възможно е да съм намекнал за някаква връзка с покойния херцог. Той видимо се развесели — отдавна се познавал с Негова светлост, но от години не разговаряли. Помоли ме да пусна писмата, когато отида в Бат или Бристол, защото не можело да се разчита на пощите в Съмърсет. Доста щедро инвестира в канала и го подкрепи в Парламента. С удоволствие приех да му свърша тази дребна услуга…

— И името му е? — настойчиво попита Чарли, неволно стягайки се.

Скот го погледна и отговори така, както Чарли се опасяваше:

— Графът на Уорли, сър.