Каролайн Линдън
Да покориш херцог (5)

Четвърта глава

Теса се скри и изчака вратата да се затвори пред чаровната усмивка и безупречното поведение на лорд Грешам. После веднага се нахвърли върху компаньонката си:

— Юджиния! Какви ги вършиш?!

Юджиния само дето не подскочи. Замечтаната й усмивка изчезна и тя доби разтревожен вид.

— О, скъпа, наистина ли постъпих лошо? Та той се държа толкова възпитано, толкова мило, толкова съчувствено…

Теса махна нетърпеливо.

— Ти ме накара да обещая да го избягваме на всяка цена! Какво те накара да се заговориш с него?

— Той пръв ме заговори — отвърна възрастната жена предпазливо. — С Мери току-що се бяхме върнали в хотела… Това ме подсеща, скъпа, господин Скот е оставил писмо за теб. Мери, къде е писмото за госпожа Невил?

— Ето го — прислужницата взе плика от полицата над камината.

Теса, все още съсредоточена върху Юджиния, го пое, без да го погледне.

— Благодаря, Мери. Засега си свободна.

— Съжалявам, скъпа. — Юджиния кършеше ръце и изглеждаше разкаяна. — Но не забеляза ли? Той не се сърди как го нарече. Никак даже. Сега спокойно ще кажа на лейди Удол, че сме се запознали с Негова светлост и знаеш колко много ще се зарадва тя. — Поколеба се, но продължи: — Наистина ли беше толкова ужасно? Не промени ли мнението си за него след проявата на тези изискани маниери днес?

Теса въздъхна и си разтърка челото. Думите на Юджиния звучаха напълно логично и, ако лорд Грешам ги запомни с добро, Луиза ще е обезоръжена, когато чуе за необмислената забележка на Теса по-рано. Нямаше начин Юджиния да го премълчи, особено сега — нали това щеше да хвърли светлина как въобще се е запознала с графа. Рано или късно ще го сподели с Луиза и Теса бе наясно, че единственият начин да избегне упреците на сестра си е като се държи дружелюбно, или поне учтиво с джентълмена.

Но нещо продължаваше да я притеснява.

— Как се срещна с него? — попита тя Юджиния. — Когато се разделихме изглеждаше съвсем добре, макар и малко уморена. Нямах представа, че ти е прилошало.

— Ами… — Компаньонката й свъси вежди и се замисли, докато се настаняваше на стола. — Нямам спомен. Върнахме се в хотела и възнамерявах да пия чай, но щом Мери се качи горе, той се появи до мен и се поинтересува за здравето ми. Вероятно не съм изглеждала добре… Или съм залитнала… Бях доста уморена пък и знаеш, откакто напуснахме Ръшуд, ме наболява глезена. Лорд Грешам ме придружи до чайната и поръча първокласно шери. Лично господин Лукас го донесе, скъпа! И проведохме приятен, дружелюбен разговор.

— За какво искаше да говорите? — осведоми се Теса, все така изпълнена с подозрение.

— За нищо конкретно, скъпа. Любезно се осведоми какво ни води в Бат, откъде сме и така нататък. Споменах, че след две седмици ще бъдем в Лондон, а той отговори съвсем охотно и любезно на всичките ми въпроси за столицата. Лейди Удол ще бъде доволна какво научих от Негова светлост за Лондон.

Така представен, разговорът звучеше безобиден. Теса не успяваше да определи защо продължава да се притеснява от общуването на Юджиния с графа, но нещо наистина я глождеше.

— Това ли беше всичко? Не пита ли за мен?

— Да, малко, но си спомних… — прочисти гърло. — Станах по-сдържана, за да не го подсетя какво каза за него, но той не даде вид да е недоволен. Когато ти се появи в салона, бих казала, че изражението му стана направо… заинтригувано, скъпа.

Тонът й бе пълен с надежда, докато Теса я гледаше озадачено.

— Юджиния, направо ме шокираш. Убеждавай ме колкото искаш, че е изпитал голяма загриженост за здравето ти, но си луда, ако си въобразяваш — млъкна внезапно. — Това са глупости! Не говори такива неща!

— Но ти си много хубава жена — настоя предпазливо Юджиния. — А и той е толкова привлекателен.

— Той е граф! — сряза я Теса. — Титулуван благородник и не би обърнал внимание на жена с моето социално положение. Фантазираш, Юджиния, и те умолявам да престанеш.

— Да, разбира се. Не исках да те разстроя.

Възрастната жена се сви и съвсем потъна в обемистия фотьойл.

Теса си пое дълбоко въздух. Нищо няма да спечели, ако се сопва на компаньонката си. Ако лорд Грешам е забравил или не се интересува от неприличната й забележка, тя е голяма късметлийка. Ако намира заради какво да я харесва, толкова по-добре, защото това поне ще опази доброто настроение на Луиза. Но намекът на Юджиния бе пълен фарс, а и малко я плашеше. Последното й желание бе да привлече вниманието на мъж от рода на графа на Грешам. Нещо проблесна в очите му, когато се обърна и я видя как се напряга да привлече вниманието на Юджиния от прага на салона за чай. Дори не успяваше да определи какво точно беше; изглеждаше… почти доволен да я види и това я озадачаваше. Свързваше ги само неприличната й забележка, но той с нищо не показа да е засегнат или обиден.

Напротив — бе олицетворение на чаровността. Отблизо графът изглеждаше още по-привлекателен с тъмната си леко чуплива коса и живи, тъмни като греха очи. Устните му сякаш постоянно бяха извити в лека, насмешлива усмивка. Нищо чудно защо Юджиния се бе разтопила от щастие, докато я бе обсипвал с внимание. Дори Теса, изградила твърда предпазна обвивка около сърцето си преди години, усещаше до мозъка на костите си топлината от усмивката му. Именно подобно съблазняване я възпираше да му вярва. Такъв очарователен мъж трябва да има основателна причина да обсипва Юджиния с ласкателства и да я пои с шери. Но каква точно?

Тръсна леко глава, за да избистри мислите си. Беше нечестно неизменно да подозира във всевъзможни пороци и предателства всеки срещнат привлекателен мъж. Само защото един привлекателен, чаровен мъж се оказа подлец, наумил си да я измами и да я използва, не означаваше, че всички мъже са толкова отвратителни.

— Не съм сърдита. Просто се разтревожих, когато ви видях да седите заедно. Но явно се е държал почтено и подобаващо, за което съм му благодарна. Не храня илюзии, че ще ме забележи отново, но както казваш: „Винаги е приятно да ти се възхищават“. Предпочитам да съм в добри отношения с него. — Дали бе достатъчно изчерпателна и ясна в обяснението си? Почти. — А понеже заминаваме утре сутрин, вероятността да го срещнем отново е минимална. Това успокоява и последните ми притеснения. Извинявай, задето ти се нахвърлих така.

— Но в Лондон може да… — Юджиния млъкна, видяла как Теса рязко поклати глава. — Мислиш, че е малко вероятно ли, скъпа? Според теб ще си вирне носа и няма да ни забележи ли?

— Едва ли — успокои тя компаньонката си нежно. — Но не забравяй: Лондон е несравнимо по-голям от Бат. Едва ли ще се движим в едни и същи кръгове, дори да се осъществят и най-дръзките мечти на сестра ми. Не вярвам той да ни потърси, а не подобава ние да го търсим. Не разчитай да го видим в Лондон.

— Права си — промърмори Юджиния след малко. — Така е, съзнавам го. Но въпреки това… — въздъхна и придърпа шала около раменете си.

На Теса й стана жал за компаньонката. Никой толкова елегантен и със светско държание мъж като граф Грешам не бе обръщал някога внимание на Юджиния; тя явно бе зашеметена от преживяването. Чувстваше се ужасно, че отнема цялата радост на възрастната жена от факта, че е пила чай с графа, но щеше да е по-тежко, ако Юджиния живееше с постоянната надежда да го срещне отново в Лондон — или по-лошо: да създаде у Луиза илюзорната представа как ще се запознае с него.

— Толкова чаровен ли е, колкото изглежда? — попита тя, за да смекчи малко разочарованието. — Досега в Бат не сме срещали по-привлекателен мъж.

Лицето на Юджиния засия.

— Да! Знаех, че дори ти няма да отречеш колко е привлекателен. И е още по-чаровен! По неговите думи съм приличала на леля му, графинята на Даулинг. Представяш ли си, скъпа? Напомням му на графиня!

Теса се усмихна.

— Вече го харесвам повече.

Малко повече, но отговаряше на истината. Не всеки джентълмен би обърнал такова мило внимание на дама като Юджиния. Предполагаше, че графът го е направил от християнско съчувствие, но не бе изключено да го съдеше прекалено строго. Имаше склонност да постъпва така, ако се вярва на сестра й.

— Спомена брат си, който това лято живее в Бат. Капитан от армията е, отличен е с медали, женен е отскоро и бил впечатляващ. И… — Избухна в смях. — Ето нещо, което ще те развесели. Обича да пие кафе, точно като теб! Но няма особено високо мнение за кафенетата тук, в Бат. Ти кое харесваше? Опитах се да си припомня, за да му го препоръчам.

— „Гарднърс“ — отвърна Теса.

— Да, сега се сетих. Но според него всички били лоши и затова в Бат пие само чай.

— Колко е принципен. Кой не би харесал такъв диамант. — Изправи се и целуна Юджиния по бузата. — Съжалявам, че се появих и те лиших от компанията му. Защо нещо наполовина толкова приятно не се случи с мен?

— О, би могло, скъпа, ако…

Компаньонката й долепи пръсти към устните си, за да млъкне.

— Ако не избухвах и не обиждах съвършено непознати хора ли? — Теса се усмихна гузно. — Какво щастие е да ме придружаваш и да изглаждаш нещата, след като съм си развързала езика.

Юджиния въздъхна замечтано.

— Той пожела да вечеря с нас. Да вечеряме с граф, представяш ли си?! Ех, ако не заминавахме утре…

— Ех, ако…

Вътрешно обаче Теса бе доволна. Графът може да е дяволски привлекателен и още по-чаровен, но от начина, по който я гледаше, кожата й настръхваше. Колкото по-бързо се отдалечат от него, толкова по-добре.

* * *

Чарли леко се сепна от изобретателността на камериера си. Очакваше Барнс да открие някои светски подробности за госпожа Невил, но неговият човек се върна с неочаквано повече информация.

— Пристигнали са от Малмесбъри в същия ден като Ваша светлост. Госпожа Невил платила сметката предварително, при това доста скъпо.

— Това откъде го разбра?

Барнс вдигна поглед от сандъка, в който прибираше багажа.

— Влязох в кабинета на господин Лукас и надникнах в счетоводните книги.

— Нима?

Веждите на Чарли се стрелнаха нагоре.

Прислужникът въобще не се смути.

— Като камериер на Ваша светлост се чувствам свободен да влизам навсякъде в този хотел и никой да не възразява.

— Така е. Продължавай.

— Дамата е съобщила, че очаква посетител. Господин Хайрам Скот. — Барнс млъкна, доловил внезапното сепване на Чарли. — Ваша светлост?

— Нищо, нищо — промърмори Чарли. — И кой, за бога, е този господин Скот?

— Някакъв бизнесмен. Според сервитьора, който го е обслужвал в чайната, господин Скот носел счетоводни книги и чертежи, а госпожа Невил ги прочела и разгледала най-подробно. Чул ги да говорят за канали.

Чарли присви очи. Каналите бяха новата страст. Припомни си какви разпалени спорове бе слушал за тяхната ефективност, но самият той не знаеше много по въпроса. В неговите представи изнудвачът бе измамник с луксозни вкусове, дългове от комар, слабост към разпуснати жени или нещо друго толкова тривиално. Каналът представляваше доста скъпо начинание; пет хиляди паунда едва ли бяха достатъчни за построяването му.

Но тогава какъв беше Хайрам Скот? Нима е невинен бизнесмен, в чието лице пощенски чиновник погрешно бе разпознал човека, изпратил писмата, изнудващи Дърам? Или е дързък авантюрист, захванал се с няколко неща едновременно? За момент на Чарли му се прииска да разпита госпожа Невил какъв е този мъж, но не смееше да го направи. Тя или не знаеше нищо за изнудването и следователно нямаше какво да му каже, или е наясно, че си сътрудничи с безскрупулен тип — дори одобрява действията му — и също няма да му съобщи нищо полезно.

— Това съвпада с казаното от момчето в конюшнята — продължи Барнс. — Госпожа Невил е наела превоз да ги закара утре във Фром, където копаят канал. Госпожа Бейтс се притеснява от пътуването и вече половин дузина пъти е искала горещи тухли и какво ли не.

Нищо чудно.

— Фром — повтори Чарли замислено. — То е доста близо, нали?

— На двадесетина километра.

Чарли се изправи.

— Отлична работа, Барнс. Прибави в багажа бутилка хубаво шери. И наеми превоз за утре.

Напоследък бе преуморил своите коне: първо дойде от Лондон до Бат, а после помагаше на Джерард да си вземе съпругата. Колкото и да предпочиташе лукса на каретата на рода Дърам, най-добре бе тя да остане в Бат по доста причини. Взе си шапката, изчака Барнс да му помогне с палтото и излезе от хотела.

Разстоянието до къщата на брат му бе кратко. За щастие, завари Джерард вкъщи.

— Влизай, влизай — покани го Джерард. — Браг, донеси порто — нареди той на прислужника, който кимна веднъж и изчезна.

— Не прекъсвам нищо, надявам се — огледа се Чарли. — Къде е очарователната ми снаха?

— Легна си. Почувства се неразположена.

Чарли затаи дъх и се приготви да чуе за предстоящата поява на дете. Повече от очевидно бе увлечението на брат му по съпругата му и Чарли бе убеден, че до края на годината ще стане чичо. Но Джерард само му направи знак да седне.

— Научи ли нещо?

— Хайрам Скот е свързан с каналите — информира той брат си. — Бил е в града, въоръжен със счетоводни книги и карти, за среща с някого.

Джерард вирна вежди.

— Значи това било. Интересно защо никое от моите запитвания не доведе до нищо.

Чарли сви рамене.

— При посещението си не се е държал особено тайнствено. Отбил се е в местния пощенски клон, говорил е с дама в „Йорк“ и й е оставил писмо. Не е отседнал в хотела.

— Х-м-м-м… — Джерард се облегна назад, протегна крака и ги кръстоса при глезените. Свъси замислено вежди. — Зад всеки ъгъл тук има спекуланти. Заради въглищните залежи, предполагам. Те се транспортират предимно по каналите. Но въпреки това не съм чувал за него.

— Не си знаел, че търсиш Хайрам Скот — утеши го Чарли. — Даже и да си чул името, не е имало причина да го запомниш.

Джерард се поколеба, но призна:

— Възможно е.

— Или защото е шантажирал Дърам, е предпочитал да не го виждат. Навярно парите му трябват, за да си купи дялове и е станал по-отчаян — или безразсъден — след като татко е починал, без да му даде и пени. Кой знае? — Чарли махна нехайно, сякаш отпъждаше собствените си съмнения относно мотивите на Скот. — Или подвежда половината Парламент и се смята за прекалено умен, за да бъде заловен.

Брат му го погледна.

— Нали не си забравил думите ми, че Скот по-скоро предпочита да ни тормози, а не толкова да се облагодетелства от недискретността на баща ни?

Чарли помнеше, но още не знаеше какво да прави с тази хипотеза. Джерард смяташе Скот за човек толкова заинтересуван от Дърам, колкото вманиачен да тормози и притеснява синовете му. Това обясняваше еднократното искане на пари преди месеци, иначе нямаше логика. Защо Скот бе пращал писма само на Дърам, а не и до някой от тях, ако целта му е била да обезпокои тримата сина, а не Дърам? И защо спря да праща нови, след като скандалът стана публичен? Минаха няколко седмици откакто жълт вестник раздуха новината за тайнствената първа женитба на баща им, но вече повече от два месеца не бе пристигнало нито едно гнусно писмо. От всички хора, за които знаеше, че биха искали да го тормозят, Чарли не се сещаше и за един, който би се въздържал.

— Не е пращал ново писмо — напомни той на брат си. — Ако е искал да ни тормози, нямаше ли да се опита да изцеди още малко кръв, след като заплахите му предизвикаха публичен скандал? Едуард бе готов да плати цяло състояние, само и само да сложи край на мълвата, ако Скот го бе потърсил в подходящ момент. Ако единствената му цел е да ни тормози, трябва да е невероятно дисциплиниран, за да се наслаждава на триумфа си мълчаливо, без думичка злорадство.

— Така е. — Джерард се замисли за малко. — Скот с коя дама се е срещал в хотел „Йорк“?

Чарли леко се усмихна.

— Интересно същество. Презира ме.

— Какво си направил? — попита брат му, разяждан хем от интерес, хем от подозрения.

— Създадох й известни неудобства — отвърна Чарли. — Не го направих нарочно, но това я разгневи.

— Тя участва ли в изнудването?

— Нямам представа.

Но не го изключваше. За подобна враждебност трябва нещо повече от неодобрение на външния ти вид. Лентяй! Не е достатъчен само бегъл поглед, за да го прецениш.

— Какво ще предприемеш? — поинтересува се Джерард, готов да действа. — Да накарам ли да разпитат и за нея? Познавам един тук, в Бат, който с радост ще се захване със задачата. Лейтенант Картър, от моя полк.

— Вече научих доста за нея, благодаря. — Едната вежда на Чарли се стрелна нагоре при изненаданото изражение на брат му. — Не ме гледай така смаяно. Всичко се сведе до малко бъбрене с възрастната й компаньонка в чайната.

— В чайната?! — повтори Джерард невярващо, дори с лек ужас в гласа.

Нищо чудно. Да седне с госпожа Бейтс бе непосилно за Джерард. Той никога не успяваше да се заседи дълго на едно място и още по-малко би обсъждал мода с възрастни дами. В това отношение напълно приличаше на баща им.

Чарли реши да го приеме като комплимент за проявеното безкрайно търпение.

— Да. Чудесно място за среща с дами.

— Вероятно си прав — съгласи се Джерард с гримаса. — Какво научи?

Нямаше причина да не разкаже всичко на брат си, но нещо го възпираше. Не виждаше връзка между своето семейство и Теса Невил, с изключение на Хайрам Скот и неведението защо именно той изнудва баща им. Възможно бе пощенският служител да е объркал Скот с изнудвача. Не беше известно дали е на прав път, готвейки се да последва госпожа Невил, но той възнамеряваше да го направи. Освен това нямаше за какво друго да се захване.

— Нищо от особено значение — промълви той бавно. — Но утре напуска Бат, за да последва Скот, според мен, и аз смятам да тръгна след нея.