Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (25)

Глава двадесет и четвърта

На Джаксън му идеше да ликува, когато тя разтвори устни, за да посрещне целувката му. Разбираше гнева й. Ако бе почтен мъж, щеше да направи както иска тя: да се върне сутринта и да направи „прилично предложение“ пред цялото й семейство.

Нямаше обаче да рискува тя да промени решението си с настъпването на утрото. Този път ще я остави да копнее за него така, както той копнееше за нея, дори ако се налага да прекара цялата нощ тук.

Прокара устни по брадичката й, после по шията й, за да се наслади на нежната кожа. Тя извърна глава, за да го гризне по ухото и прошепна:

— Въобще не трябваше да оставям пистолета, дявол такъв.

— Предупредих те — отвърна той. — Не насочвай пистолет, ако не възнамеряваш да го използваш.

— Ще ми се да бях те застреляла, когато имах възможност, задето се държа така студено сутринта.

Сериозно я беше засегнал, по дяволите.

— Ще ти се реванширам. — Заигра се с гърдата й, после и със зърното, а тя ахна. — След тази нощ никога няма да имаш основание някога отново да се съмняваш в мен.

— И преди ме люби — напомни тя, а той само засмука гърдата й през плата на долната й риза. — Нищо не означаваше.

— Означаваше всичко! — Отдръпна се и се огледа, докато не откри каквото търсеше. — Слушай. — Протегна се, хвана шнура със звънеца за прислугата и го пъхна в ръката й. — Ще ти покажа колко означаваш за мен. Ако в някой момент се усъмниш в моята искреност, дръпни шнура. Някой ще пристигне и ще се наложи да се венчаем.

Тя вирна вежди.

— Слугите не пристигат веднага, защото къщата е голяма. Ще разполагаш с предостатъчно време да се скриеш.

Той стана от леглото, разкопча си жакета, а после и жилетката.

— Не и ако сме голи, а аз съм в леглото ти, вътре в теб. — Тя премигна от натуралистичното му описание, а той сниши глас. — Свали си долната риза, сладурано.

С типичното си упорство тя продължи да го наблюдава, докато той събличаше дрехите си и остана пред нея само по бельо.

— Явно си решила да ме измъчваш, заради жестокостта ми сутринта.

— И какво, ако е така? — Гласът й леко трепереше, а очите й го изпиваха.

В резултат членът му набъбна от желание. Не бе сигурен дали е в състояние да се въздържи, докато я задоволи както искаше, но щеше поне да се постарае.

— Имаш право да ме измъчваш, признавам. — Коленичи пред краката й. — Но се надявам да ми позволиш да променя решението ти.

Преди тя да разбере какво е намислил, той вдигна долната й риза, разкри триъгълника от косъмчета по интимните й части и целуна срамните й устни.

— Джаксън! — изпищя тя. — Какво правиш?!

Той отмести косъмчетата и разкри влажната й вече вагина.

— Променям решението ти — обясни той и отново я целуна.

— О… мили… боже… — прошепна тя, докато езикът му я обхождаше, а тя се гънеше под него.

Той се усмихна триумфално и продължи с ласките си, все в стремеж да я възбуди до крайна степен.

— Джаксън… за бога… Джаксън, негодник такъв…

Никой никога не го бе наричал „негодник“, но при сегашните обстоятелства му прозвуча като комплимент. Вкусът на соковете й възпламени кръвта му. Членът му съвсем се втвърди и той мислеше, че ще умре, преди да я обладае. Със сетни усилия на волята продължи да я целува, ала не спираше да мисли за желанието си да проникне дълбоко в нея.

За щастие не след дълго тя се надигна да посрещне устните му и стигна до оргазъм — после извика, притиснала главата му към корема си.

Докато тя лежеше и потреперваше, той започна да я целува по корема и по бедрата. Ако не бе така възбуден, щеше да я целува навсякъде, за да маркира всеки сантиметър от нея като своя територия.

Негова. За пръв път започна да мисли, че е възможно.

Близна и целуна пъпа й.

— Твоята… жестокост… не спира… да ме удивява, сър…

— Казах ти: всеки път, когато съм до теб, мечтая да правя всякакви неща с теб.

Плъзна се нагоре по тялото й и същевременно притегли долната й риза нагоре. Вече виждаше и докосваше прекрасните й гърди, които така измъчваха въображението му.

Очите й, пълни с желание, срещнаха неговите.

— От седмици насам мисля само за това — призна той дрезгаво и с мощен тласък проникна в нея. — И това сънувам всяка нощ…

Тя обгърна врата му с ръце и се надигна да го посрещне.

— Не съм си въобразявал, че сънят ще се сбъдне. Не съм си мислил, че дамата някога ще е моя…

— А сега?

Страните й бяха поруменели приятно, а очите й сияеха.

— Сега знам, че нямам избор. — Проникна още по-навътре в нея. — Трябва да направя дамата моя на всяка цена. — Забави малко темпото, за да улови нейния ритъм. Искаше да стигнат до края заедно. — Защото… без нея… няма сънища… Само кошмари…

Погледът й съвсем се разнежи. Тя ахна и изригна, обгръщайки члена му с топлина. Сега вече и той нямаше причина да се въздържа. Потопи се в обзелото го блаженство…

Вече не можеше да избяга от истината: бе загубил битката да пази сърцето си.

— Обичам те — промълви той. — Обичам те, скъпа моя Силия. Винаги ще те обичам…

Известно време лежаха неподвижно, плътно притиснати един към друг и преплели крайници. Най-сетне той слезе от нея, тя се завъртя към него и го погледна несигурно.

— Наистина ли ме обичаш?

— Разбира се. — Целуна я. — Много те обичам, сладурано.

На лицето й се изписа щастие, но много бързо премина в пресметливо изражение.

— Очакваш, предполагам, да чуеш нещо подобно и от мен?

— Продължаваш да ме измъчваш заради сутринта ли?

— Може би.

— Тогава трябва съвсем да те убедя в намеренията си — обяви той и посегна към шнура.

— Да не си посмял! — спря го тя наполовина свъсила вежди, наполовина готова да прихне.

— Обичаш ли ме? — попита той, готов да дръпне шнура.

— Може би — закачливо отвърна тя. — Мъничко. А ти продължаваш ли да ме смяташ за разглезена дама?

— Не по-разглезена от красива жена, която умее да получи всичко от мъжа, който я боготвори.

— Значи ме боготвориш?

— Страстно. До полуда. — Пусна шнура. — И не, не те мисля за разглезена. Ако съм имал някакви съмнения, леля ми ги разсея напълно.

— Леля ти?

— Разказах й всичко… Е, не всичко, но важното и основното. Тя ми обърна внимание, че вероятно съм най-недодяланият ухажор, правил някога предложение за женитба и изцяло защити поведението ти сутринта.

На устните й заигра дяволита усмивка.

— Леля ти май доста ще ми допадне.

— Убеден съм. Двете много си приличате. — Поколеба се дали да сподели и останалото; реши, че тя трябва да знае. — Оказа се права относно приликата между мен и чичо ми. Говорих надълго и нашироко с леля Ейда и се оказа, че чичо Уилям не е онзи, за когото винаги съм го смятал.

Тя веднага схвана подтекста на думите му и той разбра, че тя вече се е досетила.

— Съжалявам, Джаксън…

— Няма защо. Ако от мен зависеше да си избера баща, щеше да е той. — Разказа й всичко и добави: — Сега ти е ясно, че в мен няма и капка благородническа кръв.

— В такъв случай — подхвърли тя закачливо — сватбата отпада.

Той покри гърдата й с ръка.

— Тогава се налага да те убеждавам още.

— Прави каквото искаш, но те предупреждавам: една дама никога не се предава.

— Ще видим — промълви той и започна да обсипва устните й с целувки.

След известно време те отново лежаха с преплетени крайници, напълно изтощени и блажени. Главата й бе на рамото му, когато прошепна:

— Обичам те, да знаеш.

— И аз така си мислех.

Тя се престори на разгневена.

— Нахален дявол! Понякога си по-арогантен от братята ми.

— Дори още повече. Защото ще настоявам да се оженим възможно по-скоро. — Прокара ръка по корема й. — След всичките ни отдавания ти вече може и да носиш моя син. А нито един мой син няма да е незаконороден.

Очите й засияха, но все пак намери сили да възрази:

— А ако е дъщеря?

— И дъщеря ми няма да бъде незаконородена.

— А ще ме оставиш ли да я науча да стреля?

— Няма нужда. Ако имаме дъщеря, няма да позволя на никой мъж да я доближи, преди да стане на трийсет.

Тя се разсмя весело.

— Тогава, в името на детето ни, се моля да нямаме дъщеря. — Сгуши се още по-плътно. — Но ако имаме, искам да я науча да стреля. Не вреди една жена да е подготвена.

Буца заседна в гърлото му, като се сети за всички неща, които я бяха направили толкова бдителна — смъртта на родителите й, идиотията на Нед… стрелбата по нея.

— Това ме подсеща: време е да вървя.

— Така е — съгласи се тя. — Ние се шегуваме, но е рисковано някой да те завари тук. Братята ми са непредсказуеми, а баба вероятно ще те подгони из имението с бастуна си.

— С братята ти и баба ги ще се справя. За жалост те преследва убиец и трябва да разбера кой е.

— Днес научи ти нещо?

Докато се обличаше, й разказа какво бе установил. Когато стигна до писмото за Елзи, тя се надигна.

— Първо при нея ще отидеш, нали?

— Планирах да дойда първо тук, за да ти предложа брак по начин, подобаващ на твоето обществено положение.

— Остави това засега — отхвърли тя варианта. — Направиш ли го, ще прекараме целия ден в обсъждания, в обвинения и контраобвинения и накрая — да се надяваме — в празнуване. Преди това искам да чуя какво има да каже Елзи. Възможно е да знае истината за мама.

— Да, но не храни големи надежди.

— Ако я навестиш достатъчно рано — пресметна тя, — ще се върнеш, преди някой да е станал. — Усмихна му се. — Доведи и леля си. Много искам да се запозная с нея.

— Вече съм наясно, че двете ще си допаднете напълно.

— Надявам се.

При вида на замечтаното й изражение сърцето му се сви. Боже, какво не би дал да остане такава завинаги. Ами ако не успее? Ако…

— О, я недей — обади се бързо Силия. — Вече виждам Гордия Пинтър на път да се появи.

Той се засмя. Тя го познаваше толкова добре.

— Подай ми вратовръзката си — нареди тя и щракна с пръсти.

— Какво?

— Ще я задържа и ако отново се откажеш от мен, ще я оставя в постелята и ще направя така, че Минерва да я открие.

Той пак се засмя.

— Не се налага. — Пристъпи към леглото и я целуна. — При първа възможност утре ще пристигна, готов да се бия за теб, любов моя, кълна се.

— Дълбоко се надявам — промърмори тя. Той тръгна към вратата, а тя добави: — Все още мога да дръпна шнура, нали си наясно?

Той се ухили.

— Давай, милейди. Ще стоя тук, а ти създай хаос в къщата.

Това сякаш я поуспокои, защото тя направи физиономия и го подкани:

— Върви тогава.

Джаксън излезе от стаята усмихнат, но не остана дълго ведър. Запленен от нея, той не се измъкна достатъчно предпазливо и само след няколко крачки си даде сметка, че от другия край на коридора го наблюдават.

Нед. Приближи се с насмешливо изражение. Очевидно бе станал свидетел как Джаксън напуска стаята на Силия.

— Какво правиш тук? — попита Пинтър.

— Не е твоя работа, но играх карти с братовчедите си, които предложиха да прекарам нощта тук. — Изгледа Пинтър лукаво. — Значи почтеният господин Пинтър не е чак толкова почтен. Не съм изненадан, че се възползваш от пренебрежението на красивата ми братовчедка спрямо приличието, но…

Джаксън го стисна за гърлото и го подпря на стената. Докато Нед се опитваше да се освободи от впитите му пръсти, Джаксън просъска:

— Говори за бъдещата ми съпруга само с уважителен тон. Иначе на зазоряване ще има дуел. — Доближи устни до ухото на Нед. — Знам какво си й причинил, когато е била на четиринайсет. Тогава ти се е разминало, защото е била уплашена, наивна и е очаквала всички да обвинят нея. И двамата сме наясно: разберат ли братята й, ще ти отрежат топките и ще ги натикат в устата ти. Ако не се притеснявах, че това ще я смути още повече, лично щях да го направя. — Отстъпи достатъчно, за да погледне Нед в лицето и да се убеди, че е разбрал заканата. — Само да прошепнеш непочтителна дума в нейно присъствие, ще се събудиш в канавката, където никой няма да те намери. Ясен ли съм.

Нед премигна.

— Напълно, сър.

— Чудесно.

Изчака Нед да мине край стаята на Силия, да стигне до своята и да влезе. После Джаксън се отправи към стълбището.

Първото, което ще направи, след като се ожени за Силия, е да прогони братовчед й от Халстед Хол завинаги.