Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (12)

Глава единадесета

Същата вечер Джаксън стоеше в ъгъла на просторната бална зала в Халстед Хол; пресушаваше чаша след чаша пунш и мечтаеше да е навсякъде другаде, но не и тук. Ала от всички замислени развлечения за няколкодневното събиране нямаше начин да отсъства от бала в чест на рождения ден на Негова светлост. Дори лорд Басто се реши да остане тази вечер, а не се прибра вкъщи при сестра си, макар да обяви, че по-късно все пак ще се върне в Лондон.

Джаксън оглеждаше залата, като се стараеше да не се съсредоточава върху единствения човек, който го интересуваше. Силия танцуваше весело с проклетия Лион и позволяваше на херцога да плъзга ръце по нея, а Джаксън само стоеше и гледаше.

Днес доста оплеска нещата; допусна чувстват му да проличат и сега плащаше за това. Цяла вечер Силия или го пренебрегваше напълно, или му хвърляше завоалирани погледи, които не знаеше как да тълкува.

Междувременно той трудно откъсваше очи от нея. Тя танцуваше все едно е същество от друг свят — истинска горка фея. Навярно е бил омагьосан, за да си въобрази, че има шанс тя да е негова, ала илюзията не го напускаше, колкото и да се опитваше да я прогони. Усетил веднъж вкуса й този следобед, изпитваше болезнена необходимост да предяви претенции над нея пред всички.

Чиста лудост. Мястото й бе сред своите, а не в Чийпсайд с копеле. Евентуално един ден, ако стане главен магистрат…

Но тя никога няма да допусне братята и сестра й да загубят състоянието си. Ще избере ухажор много преди това.

Ухажорът може да си ти.

Потисна горчивата си усмивка. Напразни илюзии! До момента тя не бе дала знак, че случилото се следобед е нещо повече от моментно развлечение. Ако искаше да я заловят с него, имаше тази възможност. Така щеше да реши проблема как да си намери съпруг, защото той щеше да поиска ръката й на секундата.

Но тя се паникьоса да не би баба й да ги завари заедно. Явно се бе оставила на ласките му като жена, задоволяваща любопитството си относно мъжете.

Не за пръв път жена се закачаше с мъж с по-ниско обществено положение, само защото й доставя удоволствие. Бе виждал достатъчно млади дами, увлечени по лакеи, което не водеше до нищо, или се прехласваха по преподавател, за когото не възнамеряваха да се омъжат. Нямаше основание да смята, че поведението й е продиктувано от нещо повече от неразумно любопитство.

А дори да й минаваше през ум, идеята за евентуален брак с него, дори да успее да я убеди, че не преследва състоянието й, с какво щеше да промени нещата? Омъжена за него, тя нямаше да е щастлива, като се има предвид какво щеше да е положението им в обществото. Беше изключено.

На входа на балната зала се появи лакей и обяви с глас, който едва се чуваше над музиката:

— Господин и госпожа Дезмънд Плъмтри и господин Едуард Плъмтри.

Джаксън зяпна.

— Те пък какво правят тук? — промърмори той, докато Дезмънд влизаше със съпругата и сина си.

— Дезмънд е все пак мой племенник — обади се някой до него.

Самата госпожа Плъмтри. Джаксън мигом застана нащрек. Още нямаше представа защо тя се появи в северното крило следобед и дали е разбрала, че е бил там насаме с внучката й.

— Моля за извинение, мадам — промърмори той вдървено, допи пунша и се приготви за схватка с госпожа „Макиавели“ Плъмтри. — Не исках да проявя неуважение.

— Повярвай, разбирам изненадата ти. — Загледа се към мястото, където племенникът й и синът му разговаряха със Стоунвил и се оглеждаха неловко наоколо. — Минерва предложи да ги поканим.

— Дори след като двамата заплашиха живота й?

— Минерва не мисли така. Смята го за недоразумение, произтичащо от идиотското презрение на Дезмънд към семейството ни. Все пак Джарет помага на Дезмънд и Нед мелницата им да заработи по-успешно и с Минерва прецениха, че ще е добре различията да се изгладят. Идеята ми допада, признавам. В края на краищата и те са мое семейство.

Танцът свърши и херцогът отведе Силия до един стол край стената срещу новопристигналите Плъмтри. Тя изглежда не бе забелязала присъствието им — беше прекалено отдадена на танца, за да чуе кога са ги обявили. Херцогът й каза нещо и се отправи към масата с пунша.

Щом той се отдалечи, Нед изостави родителите си и тръгна към Силия. Тя го зърна и пребледня.

Джаксън присви очи.

— Според мен не всичките ви внуци одобряват това — кимна той към мястото, където Силия бе се надигнала вдървено, за да поздрави Нед.

Госпожа Плъмтри проследи погледа му.

— На Силия никога не й е харесвало, че Дезмънд наема деца да се трудят в мелницата. Джарет сложи край на тази практика, но тя продължава да не харесва братовчед си.

— Не Дезмънд е дразнителят й.

Нед пристъпи по-близо, а тя бързо направи крачка назад. Джаксън усети как настръхва. Понечи да тръгне напред, но госпожа Плъмтри постави ръка върху неговата.

— Не те засяга, господин Пинтър.

— Дори вие да вярвате на този човек, мадам, аз не споделям възгледите ви — тросна се той. — Вижте каква поза е заела внучката ви: готова е да побегне. Погледнете лицето й. На него не е изписано неодобрение към баща му. Тя изглежда подплашена. Или по-скоро се опитва да скрие колко е изплашена. Не съм я виждал досега такава.

— В такъв случай херцогът ще се погрижи — отвърна госпожа Плъмтри спокойно. — Сега се приближава.

Джаксън затаи дъх. Лион застана до Силия и тя видимо се отпусна. Каза нещо на херцога, той й подаде ръка и я отведе. Едва тогава Джаксън издиша. Ала Нед продължаваше да я гледа с нескрит интерес, който го притесняваше.

Силия погледна към Джаксън, видя баба си до него и изписалите се на лицето й емоции повторно го разтревожиха. Какво бе казала госпожа Плъмтри на Силия след като той се изниза от салона следобед? Каквото и да е било, тя явно бе нащрек спрямо него. Бог да му е на помощ. Не знаеше какво да мисли за отношението й към него и странната й реакция към Нед.

— Видя ли? — отбеляза госпожа Плъмтри. — Херцогът се справи.

— Очевидно — едва успя да промърмори той.

Никак не му бе приятно, че херцогът, а не той я защити.

— Тактичен отговор — промълви тя, загледана в танцуващите двойки. — От теб ще излезе чудесен главен магистрат според мен.

Забележката й го шокира, ала той се постара да не му проличи. Значи знаеше, така ли?

— Аз съм само един сред няколко кандидата, мадам. Оказвате ми голяма чест да смятате, че ще изберат мен.

— Според Мастърс назначението ти е в кърпа вързано.

— Тогава Мастърс знае по въпроса повече от мен.

— И повече от внучката ми.

Стомахът му се сви. Дяволите да я вземат госпожа Плъмтри и нейните машинации.

— Несъмнено вие сте я уведомили.

Тя се поколеба, после хвана дръжката на бастуна с две ръце.

— Редно е според мен да знае всички факти, преди да се хвърли в неподходящ съюз.

Гръм и мълнии. Госпожа Плъмтри вероятно е загатнала как една богата съпруга ще спомогне за кариерата му. Лесно бе да се досети как ще реагира Силия на подобна информация, особено след като й се нахвърли така страстно.

Обзе го гняв. Госпожа Плъмтри не би го одобрила за партньор на внучката си — това беше повече от предположение. Защо не съобрази колко напразни са надеждите му?

— Несъмнено ви е била благодарна за информацията.

В края на краищата това въоръжаваше Силия с извинение да продължи да търси брак с някой велик лорд.

— Тя заяви, че помежду ви няма нищо.

— Права е.

И никога не бе имало. Глупак е да си въобразява, че е възможно да има.

— Радвам се да го чуя. — Косият й поглед беше преценяващ. — Защото ако правилно си изиграеш картите, имаш по-добра перспектива от главен магистрат.

Той застина.

— Какво имате предвид?

— Вероятно не знаеш, но министърът на вътрешните работи е мой приятел. Робърт Пийл. Той ти е началник.

— Съвсем наясно съм кой ми е началник.

— Иска да изгради по-широка полицейска мрежа — продължи тя. — Убеден е, че ще успее, когато се стигне да назначава комисар, който да наблюдава работата на цялата мрежа в Лондон. — Изгледа го изпитателно. — Този човек може да си ти.

Джаксън се опита да прикрие изненадата си. Беше чувал, естествено, приказки за намеренията на Пийл, но не знаеше, че толкова са напреднали. Още по-малко — че събеседничката му е в течение.

Изведнъж проумя защо му съобщава всичко това.

— С други думи този човек може да съм аз, ако оставя внучката ви на мира?

На устните й се появи бегла усмивка.

— Явно правилно съм преценила острата ти проницателност, господин Пинтър.

Наложи се да впрегне цялата си воля, за да потуши гнева си. Не обичаше никой да го командва, и особено жена от аристокрацията, въобразила си, че има право да се разпорежда с когото поиска.

— А ако не приема подобен „подкуп“, мадам? — навъсено попита той.

Тя леко се скова и насочи поглед към Силия: внучката й отново танцуваше с проклетия херцог.

— Нищо не ми пречи да я оставя без състояние.

Той я зяпна.

— Ще я лишите, макар да е изпълнила ултиматума ви?

— Бих могла. Ако не направи разумен избор. — Страните й поруменяха. — Никога не съм се обвързвала с обещания да им дам парите си, ако се оженят. Казах, че няма да им ги дам, ако не го направят.

— А аз ви мислех за жена на честта. Май не съм чак толкова проницателен, колкото смятате.

Тя трепна.

— Останалите ще получат наследство. Само тя ще бъде изключение. — Погледна го в очите. — Ако преценя, че така е най-добре.

Усети как го обзема безполезен гняв, без да е сигурен защо. От самото начало бе наясно, че нищо няма да излезе от глупавото му увлечение по Силия.

Но въпреки това, ако получи наследството си, може и да склони да зареже високото си обществено положение и да се омъжи за него. Така поне няма да се налага да се лишава от всички обичайни за нея удобства.

Но без пари?

Беше по силите му да издържа съпруга, но не така. Хвърли поглед към облечените в ливреи лакеи, блестящата бална зала е кристални полилеи, озарени от свещи от пчелен восък и преглътна надигналата се в гърлото му горчивина. Спомни си колко небрежно му предложи скъпата гривна като отплата, вероятно защото имаше още много подобни.

Как въобще му мина през ума, че тя ще се откаже от всичко това заради него? Ако богатството и общественото положение са без значение за нея, в момента тя нямаше да си търси благородник за съпруг.

Насили се да посрещне въпросителния поглед на госпожа Плъмтри.

— Както споменах, между мен и внучката ви няма нищо. Тя не проявява интерес към брак с копеле. — И чийто скромни доходи са крайно недостатъчни да я задоволят. — В най-скоро време положително ще избере ухажор по ваш вкус.

— Не ме разбра правилно — прекъсна го тя раздразнено. — Само се опитвам да я предпазя.

Като я тласкате в обятията на първия титулуван мъж, който й предложи? Независимо дали тя го обича, или не; дали той я обича? Толкова ли малко държите на нея?

Госпожа Плъмтри го изгледа свирепо.

— Нахален си.

— Бих бил още по-нахален, ако е необходимо, за да предпазя лейди Силия от грешка, за която ще съжалява до края на живота си. — Погледна към дансинга, където в момента Басто я притискаше силно по време на валса. — Онзи виконт нито е толкова млад, колкото изглежда, нито финансите му са такива, за каквито ги представя. А графът от години има любовница. Знаехте ли?

— Кое ми гарантира, че казваш истината за тези мъже?

— Но ще повярвате на тях? Бъдещето на лейди Силия е обвързано със състоянието й. Това поставя под съмнение всеки мъж.

— Дори херцогът ли? Той едва ли трябва да се ожени за пари или нещо друго.

Джаксън се напрегна.

— Права сте. С изключение на приказките за лудост в семейството му, той е подходящ кандидат. — А това вбесяваше Джаксън повече от всичко друго. — Но тя не го обича.

Госпожа Плъмтри го изгледа изпитателно.

— Откъде знаеш?

Защото прекара следобеда в моите обятия, остави ме да я целувам и милвам, откликваше на ласките ми. Загатваше, че не само аз изпитвам желание към нея. Докато не ме изхвърли от салона, паникьосана, защото разбра онова, което аз знаех през цялото време: простосмъртни като мен нямат шанс да са с нея.

Това обаче не означаваше да стои настрана и да я гледа как страда в неподходящ брак.

— Защото лейди Силия ми каза.

Наруга се още докато го изричаше. Вършеше предателство; обеща да запази разговора им в тайна, но няма да допусне да се омъжи за човек, когото определено не обича. Беше равносилно да се омъжи за такъв като него и да загуби състоянието си.

— Впуснала се е така необмислено да си намери съпруг само защото вие я насилвате — продължи той. — Ако й дадете шанс…

— Получи предостатъчно шансове досега.

— Дайте й още един. — Сети се за терзанията на Силия, че я възприемат за мъжкарана и добави: — Този малък експеримент вероятно е увеличил самоувереността й с мъжете. Дадете ли й още време, тя ще намери — убеден съм — джентълмен, когото да обича и който, на свой ред, ще я обича.

— Като теб ли? — осведоми се госпожа Плъмтри.

Той се засмя пресилено.

— Внучката ви не е глупачка, за да се влюби в мъж с моето социално положение. Губите си времето, като ме подкупвате или заплашвате, мадам.

— А ти? Ти какво изпитваш към нея?

Цялото това надлъгване му омръзна.

— Каквото и да кажа, вие ще вярвате на онова, което желаете. — Не възнамеряваше да признава какво изпитва спрямо Силия, особено когато той не беше наясно. — А сега моля да ме извините. Важно ми е да говоря с онзи прислужник, там, относно разследването на убийството на дъщеря ви и зет ви.

— Научи ли нещо? — попита тя с леко треперещ глас.

— Попаднах на нови следи, това е всичко.

— Те ще те откъснат ли от празненствата тук?

В тона й имаше само любопитство, но той се досети за желанието й да го разкара от имението възможно по-скоро. Беше му неприятно да угоди на желанието й, но…

Погледна към Силия в компанията на братята си и херцога; разказът й накара Лион да избухне в смях; болката в гърдите на Джаксън стана почти непоносима.

— Да — чу се той да отвръща. — Ако Джон разполага с нужната ми информацията, е добре да замина утре сутринта. До вечерта ще се върна.

Тя го погледна, после насочи очи към Силия и лицето й придоби замислено изражение.

— Ще уведомя Оливър за причината да отсъстваш.

— Благодаря.

Поклони се леко и се отправи към Джон.

Направи всичко по силите си да предпази Силия от неправилен избор. Тя вероятно ще се вслуша в думите му, стига да не е наоколо, за да я провокира. Или пък госпожа Плъмтри ще си възвърне здравия разум.

Каквото и да стане, не е в състояние да стои и да наблюдава как се развиват събитията. По-добре да се оттегли и да помисли на спокойствие. Да бъде някъде, където ще може да диша. Няма да става глупак заради жена, която не бива да желае.

Но тя го превръщаше в глупак.

* * *

Хети проследи как господин Пинтър се оттегли и се запита дали не прекали. Начинът, по който той гледаше Силия…

— Ето те — обади се глас до нея.

Обърна се и видя приближилия се генерал Исак Уеверли.

Установи колко е привлекателен във вечерното облекло. Гърдите й трепнаха, а тя се усмихна печално. Кой да предположи, че след толкова години мъж е в състояние да накара сърцето й да бие учестено, а кръвта й да закипи? Смяташе се за прекалено възрастна за такива неща.

Очевидно грешеше.

Исак й се усмихна ласкаво.

— Наредиха ми да ти съобщя, че е време за тортата. — Предложи й ръката си. — Мария иска цялата фамилия да се събере.

Тя премести бастуна от другата страна и с усмивка го хвана под ръка.

— Води ме, любезний господине.

На път през залата той кимна към господин Пинтър, улисан вече в разговор с Джон.

— Какво става там?

— Не съм сигурна, но според мен утре господин Пинтър ще замине за малко. Било свързано със следа за убийството на Луис и Прю. Не навлезе в подробности.

Шум наблизо я накара да извърне глава. Никой не стоеше до тях. И до вратата към салона за карти в съседство не забеляза човек. Тогава защо имаше чувството, че я наблюдават?

Прогони натрапчивата мисъл. Всички тези приказки за убийство я изнервяха.

— Пинтър ще отсъства? — учуди се Исак. — Колко жалко.

— Защо?

— Не си ли забелязала как гледа понякога Силия? Май й е хвърлил око.

— И аз така мислех. Досега.

— Досега?

— Не реагира според очакванията ми, когато аз…

Боже, по-добре да не го споменава. На Исак едва ли ще му допадне.

— Хети? — настоя Исак. — Каква пакост си направила? Не си го предупредила да стои настрана, нали?

Неодобрението в тона му я накара да се наежи.

— И какво, ако е така? Та той е плод на любовта между лекомислена жена и бог знае кого.

Исак стисна зъби и процеди:

— Не те мислех за сноб.

— Не съм — възрази тя. — Но при тези обстоятелства държа да съм сигурна дали се интересува от Силия само заради парите й. Видях как дъщеря ми се омъжи за човек, за когото смяташе, че я обича, а той просто се оказа по-изкусен златотърсач от другите. Не желая да повторя същата грешка.

Генералът въздъхна.

— Добре. Да предположим, че разбирам твоята предпазливост. Но защо гониш Пинтър? Ни най-малко не ми прилича на златотърсач. Винаги говори за титулуваните особи с презрение.

— Това не те ли притеснява? В края на краищата тя е такава.

— На мен ми говори друго: не би се оженил заради титла или богатство.

Тя го стисна за ръката.

— Вероятно. Признавам, намекнах за намерението ми да я оставя без наследство, ако сключи брак с мъж с по-ниско обществено положение…

— Хети!

— Няма да го направя, спокойно. Но той не знае. Така проверявам какво изпитва към нея.

— Играеш си с огъня — възнегодува той. — А Пинтър какво каза?

— Според него тя никога нямало да се омъжи за човек с ниско социално положение като него. Същевременно се опита да ме убеди да оттегля ултиматума си и да я оставя да си избере мъж, когото обича. При това го направи, след като дадох да се разбере, че е изключено да е той. Беше доста красноречив по въпроса какво заслужава тя. Не съм съзнавала стойността й, обвини ме нахалникът.

— Браво на нашия Пинтър — промърмори Исак.

— Моля? — настръхна тя.

— Влюбен мъж ще се погрижи жената, на която държи, да получи каквото заслужава, дори тя да не стане негова. — Исак я погледна накриво. — Дори ако някой се бърка и твърди, че брак с него ще провали бъдещето й.

Тръпки полазиха Хети. Не бе обмислила тактиката си в такава светлина.

— Внимавай, скъпа — продължи Исак тихо. — Свикнала си да се месиш в живота на внуците си, а сърцата им не са ти подвластни, както все забравяш.

Нима е прав?

Не. Пропускаше важен момент.

— Да предположим, че той е истински влюбен. Ами тя? Никога не говори ласкаво за него.

— Но се изчервява, щом се появи. И често го следи с поглед или и това не си забелязала?

— Напротив. — Погледна го и тонът й се смекчи. — Не искам тя да пострада, Исак. Трябва да съм сигурна, че я искат заради самата нея, не заради богатството й. — Поклати глава. — Блъскам си главата как да намеря начин да изключа парите от уравнението.

— Поемаш голям риск. — Погледна към Силия, която разговаряше с херцога. — Наистина ли очакваш да е по-добре с Лион?

Но тя не го обича… Ако й дадете шанс…

— Не знам — въздъхна Хети. — Вече наистина нищо не знам.

— Тогава не се бъркай. Защото не си предвидила едно нещо. Ако изманипулираш нещата по твое желание, нищо чудно тя да се откаже напълно. Тогава сама ще се поставиш в сложното положение или да лишиш всичките от наследство, или да се откажеш от ултиматума си. Според мен отдавна трябваше да зарежеш тази глупост, но отлично знам колко си упорита, захванеш ли се с нещо.

— Така ли? С теб държала ли съм се упорито?

Той я погледна.

— Още не си приела да се омъжиш за мен.

Сърцето й трепна. Не за пръв път той споменаваше брак, но тя отказваше да го приеме на сериозно.

До този момент. Очевидно нямаше да търпи да го отхвърля повече. Изглеждаше искрен…

— Исак…

— Да не ме смяташ за златотърсач?

— Не говори глупости.

— Вече ти казах: готов съм да подпиша всякакъв предбрачен договор, съставен от твоя адвокат. Нямам апетити нито към пивоварната ти, нито към огромното ти състояние. То отива при внуците ти, наясно съм. Искам само теб.

Нежните му думи тя въздъхна като глупаво момиче.

— Наясно съм с това. Но защо не продължим както досега?

Той сниши глас.

— Защото искам да те направя моя във всяко отношение.

Полази я сладостна тръпка.

— За целта не е необходимо да се женим.

— Значи искаш само връзка с мен?

— Не! Но…

— Искам повече от това. Искам да заспивам с теб в ръцете си и да се будя до теб в леглото. Държа на правото да съм с теб, когато желая, денем или нощем. — Гласът му стана по-плътен. — Обичам те, Хети. А когато мъж обича жена, той иска да прекара живота си с нея.

— Но на нашата възраст хората ще кажат…

— Нашата възраст е аргумент в полза на женитбата ни. Едва ли ни остава кой знае колко много време. Защо да не го изживеем пълноценно заедно, докато сме още в добро здраве? Кой го интересува хорското мнение? Животът е прекалено кратък, за да оставиш други да диктуват избора ти.

Облегна се на ръката му. Стигнаха до стълбите към подиума пред балната зала. Той имаше право. Съпротивляваше се на брака им от страх хората да не я вземат за стара глупачка.

Същевременно винаги се бе противопоставяла на общоприетите норми. Защо сега да се съобразява?

— Ще си помисля — прошепна тя, докато отиваха към средата на подиума, където се събираше семейството.

— Явно ще се наложи да се задоволя с това. Засега. — Хвърли й разгорещен поглед. — Но по-късно тази вечер, когато останем насаме, ще опитам по-ефективни методи, за да те убедя. Нямам намерение да се откажа. Упорит съм не по-малко от теб, скъпа.

Тя се насили да не се усмихне. Слава Богу, че е такъв.