Сабрина Джефрис
Една дама никога не се предава (22)

Глава двадесет и първа

Докато Джаксън описваше събитията от последните два дни, Силия се възхищаваше от спокойствието му. Тя бе напълно объркана, а той говореше с обичайния си овладян тон, все едно не бе прекарал страстна нощ, все едно помежду им нямаше нищо.

Как го постигаше? Ще го опознае ли някога истински?

Хладнокръвно и без никакви емоции описа съня на Силия и молбата й да разбере доколко е действителен. Заради това се стигнало дотам двамата да отпътуват заедно за Хай Уайкомб. Но когато стигна до частта за връзката на майка й, Минерва, и баба й ахнаха.

— Не! — възрази Минерва. — Изключено е. Не го вярвам!

— Отначало и аз не вярвах — призна Силия. — Но, опасявам се, май е истина. В много отношения обстоятелствата се потвърждават.

— Госпожо Плъмтри — обади се Джаксън, — имате ли представа кой може да е бил с дъщеря ви?

— За пръв път чувам подобно нещо, кълна се. — Баба им бе видимо потресена. Тръгна към камината, като потропваше с бастуна. После се върна до мястото, където стоеше Джаксън. — След като Джошуа почина, вложих всичките си сили в пивоварната. Много малко време прекарвах тук. Нямах представа, че Луис и Прю познават толкова добре семейство Родон. А Прю да е имала любовник…

Гласът й заглъхна и тя въздъхна.

— Никого ли не подозирате? — попита Джаксън.

— Не. Съжалявам.

— Възможно е Силия да греши — обади се Минерва. — Най-вероятно наистина е било само сън.

— Вероятно — кимна Джаксън, — но като имам предвид думите на бавачката, едва ли.

— Щом Оливър се върне, ще го обсъдим по-подробно — отсече баба им. — Дано знае повече, отколкото си дава сметка. Ще пратя да го повикат. Последно чух, че заедно с Мастърс са в градската къща и чакат да чуят къде си. — Тонът й стана по-строг. — Но първо искам да разбера защо сте прекарали нощта в гората и сте се крили от убийците.

Силия въздъхна тихо. Подхващаше се щекотлива тема.

С леко кимване Джаксън се впусна в силно съкратена версия на случилото се. Силия и не очакваше друго — в края на краищата той беше джентълмен — но се смая, че го прави с такава лекота. Ако се бе наложило тя да разкаже историята, щеше да се изчерви цялата, не се съмняваше.

Джаксън впи очи в баба й.

— Разбирате, че нямахме друг избор, нали? Не биваше да рискуваме безопасността на лейди Силия, като се придвижваме слепешком през гората в тъмницата.

— Естествено — кимна баба й. — Действал си, за да я защитиш и сме ти благодарни. Оливър ще те компенсира подобаващо, не се съмнявам…

— Не искам компенсация, задето спасих живота на Силия — сряза я Джаксън. Досега това бе единственото загатване за истинските му чувства. Той сякаш се усети и тонът му стана по-официален. — Държах се както щеше да постъпи всеки джентълмен.

— Определено — обади се Минерва. — Баба не искаше да те засегне, убедена съм.

— Във всеки случай — продължи Джаксън сковано, — предвид обстоятелствата, единственото подобаващо нещо, което мога да направя, след като прекарах нощта насаме с милейди, е да й предложа брак.

Подобаващо?! Смяташе брака с нея за подобаващо поведение?

Порядъчния Пинтър бе изплувал и Силия бе готова да го удуши. Как е възможно да говори пред баба й за брак, сякаш просто разрешава досаден проблем? Та той дори не я поглеждаше, да го вземат дяволите!

— Много мило от твоя страна — откликна баба й. — Наистина е джентълменско. Но не виждам причина да вземаш подобно прибързано решение в момента. — Тонът й стана по-суров. — Освен, естествено, ако нещо… по-скандално не се е случило по време на пребиваването ви в колибата.

След кратка напрегната пауза Джаксън заяви:

— Не, разбира се. — Тонът му стана по-нежен. — Милейди никога не се държи скандално.

Наистина бе мило от негова страна да защитава честта й пред семейството, но защо не я поглеждаше? И защо така студено направи предложение за брак?

Снощи реши, че го познава. Изглеждаше така безвъзвратно увлечен по нея, дори влюбен. Но тази сутрин се превърна в съвършено различно същество: по-горд и арогантен от всеки лорд, когото познаваше, и изглеждаше твърдо решен да я убеди, че брак помежду им никога няма да провърви. Наистина ли смяташе, че никога няма да се впише в неговия свят?

Вялото му предложение определено подсказваше точно това. В такъв случай тя се колебаеше дали иска да се омъжи за него. Определено не искаше до края на живота си да слуша лекции колко е разглезена и колко е несъвършен характерът й, независимо колко добър е този мъж в леглото.

— А ти, господин Пинтър? — обърна се баба й към Джаксън. — Ти държиш ли се скандално?

— Ни най-малко — намеси се Силия. — Господин Пинтър винаги е извънредно порядъчен, повярвай ми.

Той видимо се напрегна, но иначе не даде признаци да е доловил язвителната й забележка.

— В такъв случай — подхвана госпожа Плъмтри — ще потулим целия инцидент. Въобще не се налага ти и Силия да се жените. Съгласен ли си, господин Пинтър?

Баба й и той сякаш си размениха тайно послание, защото когато Джаксън се обърна към нея, кръвта й замръзна — толкова безнадеждност имаше в очите му.

— Щом така желае милейди.

А милейди всъщност искаше някакъв знак, че сладките му думи и ласки от предишната нощ не са били импулсивни действия. Милейди искаше той ентусиазирано да заяви желанието си да се ожени за нея, а не да се остави баба й да го принуди да отстъпи.

Очевидно обаче милейди нямаше да получи желаното. Това я подтикна да нанесе удар. Не само той, дяволите да го вземат, може да е „порядъчен“.

Насили се да се усмихне хладно.

— Милейди би се зарадвала на гореща вана и хубав, продължителен сън, както и нещо за хапване. — Преглътна надигащата се в гърлото й болка. — Както ти внимателно ми напомни днес сутринта, господин Пинтър, ние, дамите въобще не понасяме добре лишенията.

В очите му проблесна гняв, което й подсказа, че и него го е заболяло. Но след това изражението му отново стана неразгадаемо.

Неволно си припомни думите му от снощи: искам теб. Само теб.

Тя глупаво му бе повярвала. Въобрази си, че най-после вижда истинския Джаксън Пинтър. Но е възможно снощният Джаксън да е въображаем, а истинският да е горд, порядъчен и практичен.

— В такъв случай ще вървя — обяви той. — Докато следите са пресни, ще пратя стражари да претърсят пътищата близо до Хай Уайкомб и да разпитат евентуални свидетели.

И просто ей така, изведнъж, той отново се превърна в тайния полицейски агент от Боу Стрийт, изцяло съсредоточен върху далеч по-важни въпроси, отколкото глупавите мечти на една дама да прекара бъдещето си с него.

Обърна се към баба й.

— Междувременно смятам, че не е добре да позволявате на Силия да напуска тези стени, докато не открием кой е искал да я нарани. Трябва да се сложи стражар пред вратата й…

— Стражар! — възкликна баба й. — Нали не мислиш, че някой от присъстващите в Халстед Хол е стрелял по вас? Вчера следобед, докато вас двамата ви нямаше, всички бяха тук.

— Всички? — попита той с вирнати вежди. — Всички ухажори, всички от семейство Плъмтри, всички прислужници?

— Да! — сопна се баба й. — Всички! Минерва ще го потвърди.

— Вярно е, господин Пинтър — обади се Минерва. — Всички гости бяха тук. Беше ни трудно да ги забавляваме, защото непрекъснато питаха как е Силия. Що се отнася до прислугата, нали не смятате, че някой от тях би я наранил?

— Освен това — намеси се и госпожа Плъмтри, — защо някой ще ходи в гората да я застреля, когато лесно би се вмъкнал в стаята й и там да го направи?

— Независимо от това… — не се предаваше Джаксън.

— Всичко с мен ще бъде наред, господин Пинтър — успокои го Силия. След като не е достатъчно разтревожен, за да остане лично да я пази, тя няма да приеме семейството й и половината слуги да я дебнат. Особено след като единствено й се щеше да се затвори в стаята си и да плаче. — Моля те, не се притеснявай за моята безопасност.

Думите й пробудиха някаква реакция у него, но той бързо я потули.

— Чудесно. След като всички сте убедени, че тя е в безопасност тук, ще отида да търся похитителя на лейди Силия другаде. Ако Негова светлост пита за мен из Лондон, то леля е уведомена за моето отсъствие, затова ще съм ви благодарен, ако му пратите бележка, че съм добре. Предайте на Стоунвил намерението ми да се върна довечера, ако успея, за да го информирам какво съм открил. — Тонът му стана по-суховат. — И да се уверя, че лейди Силия е добре, разбира се.

След тези думи тръгна към вратата. Сълзи напираха в очите на Силия. Наистина ли щеше да се държи сякаш нищо не се е случило помежду им? Как е възможно?

На минаване край нея той спря и я изгледа дълго и многозначително.

— Дотогава, милейди, ако ти е нужно нещо — каквото и да било…

За миг й се стори, че вижда Джаксън от предишната нощ.

Усмихна й се тъжно.

— Но семейството ти е до теб. И се навърта херцог, готов да се ожените. Защо ще ти е нужно нещо от мен?

Сърцето на Силия се късаше, докато наблюдаваше как се отдалечава. Защо й говореше за херцога, когато знаеше, че никога няма да се омъжи за него? Поведението му наистина бе невъобразимо! Джаксън бе наследил повече от благородническата кръв на баща си, отколкото бе склонен да признае.

Баща ми очевидно е бил привлекателен, но съвсем разглезен лорд…

Гърлото й се сви. Баща му, семейството й, тя самата — за него всичките бяха еднакви. Той дори не й даваше шанс!

Искаше й се да прокълне деня, когато го срещна, но не можеше. Обичаше го. И не бе в състояние да направи нищо срещу това.

Сълзи потекоха по страните й. Минерва ги видя.

— О, скъпа — промълви тя и се приближи до Силия. — Искаш ли да го върна?

— Да не си посмяла! — сряза я баба й. — Нали не искаш сестра ти да встъпи принудително в брак, защото е преживяла неочакван инцидент?

Силия погледна баба си обидено.

— Не. Далеч повече предпочитам да встъпя принудително в брак, заради глупав ултиматум.

Баба й се намръщи.

— Казах ти вече: просто искам…

— … да се омъжа по любов, да се омъжа по свой избор. — Посочи вратата с пръст. — Е, изборът ми току-що излезе, защото не очаква да се справя в неговия свят. Междувременно ти смяташ, че няма да се справя в моя. И тогава къде оставам аз?

— Какво? — смая се баба й. — Никога не съм казвала, че няма да се справиш…

— Нима? От една дама се очаква само да се омъжи добре. Понеже ти реши, че аз — а и който и да е от нас — няма да успее да го направи без известен натиск, съчини глупавия си ултиматум.

Баба й стоеше и я гледаше възмутено, но Силия продължи:

— Имам изненада за теб. Отказвам да играя повече игричката ти. Няма да се омъжа за никого. Щом искаш да оставиш всички ни без наследство, направи го! Предпочитам да живея в канавка сама, отколкото да се омъжа за човек, когото не обичам, само и само за да изпълня изискванията ти.

Хукна през вратата. Беше й дошло до гуша от манипулациите на баба й и от липсата на вяра в нея от страна на Джаксън; не можеше да се примири, че братята й и сестра й приеха налудничавите изисквания на баба им. Време беше някой да се опълчи на старата жена.

И остана само тя да го направи.

* * *

Хети свъси вежди. Стори каквото трябва и отказваше да се чувства виновна, каквото и да говореше Силия.

— Честито, бабо — обади се Минерва хладно. — Току-що унищожи шанса й да е щастлива. Браво на теб.

— Не говори глупости. Щастието й не е свързано с господин Пинтър. Не чу ли вялото му предложение за брак?

— Тогава се надявай да не е бременна. Лично аз не повярвах на нито една тяхна дума как са прекарали заедно нощта.

Хети пребледня.

— Според теб господин Пинтър е…

— Той е толкова влюбен в нея, колкото и тя в него, а двама влюбени невинаги се въздържат. Макар че и двамата постъпват глупаво, като не ти казват.

— Не, грешиш — отсече Хети твърдо. — Ако той я обичаше, щеше да настоява да се венчаят. А той го направи съвсем между другото, защото се надява, ако се ожени за нея, аз да…

Прекалено късно се усети какво приказва.

— Какво ще направиш? — Минерва се приближи с присвити очи. — С какво го заплаши, бабо?

Хети изправи рамене вдървено.

— Постъпих както трябваше да направя и с Прю. Действах, за да съм сигурна, че господин Пинтър не я преследва заради богатството й. И не съжалявам…

— Какво му каза? — настоя Минерва.

Нищо не пречеше на Хети да я смъмри да не се държи нахално и да не се бърка. Не желаеше обаче Минерва да отиде при Силия и да прави всевъзможни догадки. Най-добре бе Минерва да знае истината; тогава ще я разбере.

— Казах, че ще оставя Силия без наследство, ако се омъжи за човек с по-ниско социално положение.

— О, бабо… — възмути се Минерва.

— Оказах се права. Не видя ли колко бързо се отдръпна, когато заявих, че не се налага да се ожени за нея? Очевидно за него този брак е нежелан, щом няма да получи състоянието й!

Минерва я погледна навъсено.

— По-скоро му бе непоносимо да види как любимата жена започва да го намразва, защото е причина да загуби състоянието си!

Исак загатна нещо подобно, но Хети не бе забелязала признаци за подобна дълбока любов у господин Пинтър.

— Приписваш много благородни мотиви на нашия господин Пинтър. Откъде въобще си сигурна дали я обича? Днес се държа доста хладно.

— Според Силия той е хладен през по-голяма част от времето… освен когато не я целува с дива страст.

О, да, забрави всичко за целувките, които Минерва спомена вчера. Глупости…

— Може би я желае, но…

— Ти манипулираше нещата, за да станат по твоему, а аз го наблюдавах. След като обяви, че не се налага да се оженят, той погледна Силия с такова отчаяние… О, бабо, не си даваш сметка какво направи. Тя го обича. И искрено вярвам в неговата любов към нея. Но и двамата са убедени, че другия не го е грижа достатъчно, а ти не помагаш особено. А сега…

— Сега той трябва да се бори за нея. — Хети преоцени разговора им в светлината на доводите на Минерва. — Чу какво каза Силия: „Изборът ми току-що излезе, защото не очаква да се справя в неговия свят“.

— Той мисли така, защото си му казала, че тя ще загуби всичко, ако се омъжи за него!

— И това притеснява ли го? — Хети кръстоса ръце пред гърдите си. — Дори когато двама души са от един и същи свят, бракът е трудно нещо, скъпа. Знаеш го не по-зле от всеки друг. А когато са от различни светове… — Гласът й стана по-уверен и убеден. — Ако той не вярва в способността й да се впише в неговия свят сега, помисли си какво ще бъде, когато се оженят. Трябва да вярва в нея. Ако не може…

— Вероятно — съгласи се Минерва. — Но, бабо, не е твоя работа да решаваш дали той може, или не може. Дали тя е в състояние да приеме предизвикателството, или не. Те сами трябва да решат тези неща. Намеси се където не трябва и според мен ще съжаляваш. Защото ако Силия продължи да се съпротивлява на ултиматума ти…

— Няма — прекъсна я Хети притеснено, спомняйки си как Исак я предупреди за същото. — Ще се опомни.

— И ще се омъжи за мъж по твой избор ли? Дали това е най-доброто? Защото ако не се омъжи за господин Пинтър, остава само херцогът, а тя не го обича.

Хети въздъхна дълбоко.

— Няма как да си сигурна…

— Напротив. И освен това и ти го знаеш, струва ми се. Въобразяваш си, че чрез този ултиматум ще поправиш грешката, допусната с брака между мама и човек като татко. Смяташ, че ожениш ли ни всичките щастливо, ще поправиш онова, което се е случило с тях. — Минерва я погледна със съжаление. — А всъщност повтаряш същата грешка. Защото макар Силия да не се омъжва за златотърсач, ако вземе херцога, тя все пак ще сключи брак с мъж, който я иска не защото е прекрасна. За твое добро, а и за нейно, се надявам да не се отказва от пистолетите си.

Минерва тръгна към вратата, а Хети се провикна след нея:

— Ще й кажеш ли какво споменах за господин Пинтър?

Минерва спря.

— Не съм решила. От една страна, вероятно си права. Той трябва да се бие за нея. От друга, Силия е наранена… — Изгледа Хети мрачно. — За разлика от теб, бабо, не се преструвам, че знам кое е най-добро за всички. Ще видя с какво мога да й помогна.

След като внучката й излезе, Хети остана като вкаменена. От какво се нуждае Силия? От какво се нуждае всеки от внуците й? Смяташе, че имат нужда от човек до тях и определено изглеждаха по-щастливи сега, отколкото преди да се венчаят.

Но ако е сбъркала по отношение на Силия? Ако момичето се нуждае от нещо, което Хети не е в състояние да й даде?

Този тревожен въпрос я измъчваше през останалата част от сутринта.