Никола Юн
Всичко, всичко (83)

Преструване

С всеки изминал ден все повече укрепвам. Нищо не ме боли, освен сърцето, но аз се опитвам да не го използвам. Държа щорите спуснати. Чета книги. Екзистенциални или нихилистични. Не съм в състояние да понеса книги, които се преструват, че животът има смисъл. Не съм в състояние да понеса нито един щастлив завършек.

Не мисля за Оли. Той ми изпраща имейли, които изхвърлям, без да прочета.

След две седмици вече съм достатъчно силна, за да възобновя някои от уроците си. След още две седмици възобновявам всичките.

Не мисля за Оли. Изхвърлям още от имейлите му.

Мама все още се опитва да ме поправи. Суети се около мен. Тревожи се, щура се и се разпорежда. Сега, когато вече съм по-добре, тя ме придумва да продължим с вечерите майка — дъщеря. Също като Оли, и тя иска животът ни отново да стане както преди. Вечерите ни заедно не ми доставят удоволствие (вече нищо не ми доставя удоволствие), но го правя заради нея. Тя е отслабнала още повече. Притеснявам се и не знам как да й помогна, затова играя на „Фонетичен скрабъл“ и „Pictionary“, гледам филми и се преструвам.

Имейлите на Оли престават.

* * *

— Помолих Карла да се върне — казва мама една вечер.

— Мислех, че вече й нямаш доверие.

— Ала имам доверие на теб. Ти си научи урока по трудния начин. Някои неща трябва сам да преживееш.