Никола Юн
Всичко, всичко (10)

Виждам, виждам

Семейството му го нарича Оли. Е, поне сестра му и майка му го наричат Оли. Баща му го нарича Оливър. Него гледам най-много. Стаята му е на втория етаж, точно срещу моята, и щорите му почти винаги са вдигнати.

Понякога спи до обяд. Друг път излиза от стаята си още преди да стана и да започна наблюдението си. Обикновено обаче се събужда в девет часа, излиза от стаята си и досущ като Спайдърмен се покатерва на покрива. Остава там около час, преди да се залюлее и да влезе с краката напред обратно в стаята си. Колкото и да се опитвам, все още не съм видяла какво прави, когато е там горе.

В стаята му няма нищо друго освен легло и скрин. Няколко кашона от преместването си стоят, неразопаковани и натрупани един върху друг, до вратата. Няма никаква украса, с изключение на един-единствен афиш за филм, на име „Обиколка на Лондон“. Потърсих го и открих, че става дума за паркур, което е нещо като улична гимнастика, и героят обяснява как е в състояние да прави всички тези щури неща, които умее. Колкото повече гледам, толкова повече искам да знам.