Никола Юн
Всичко, всичко (31)

Тайни

Непрестанното чатене с Оли си казва думата. Заспивам по време не на една, а на две филмови вечери с мама. Тя започва да се тревожи, че нещо не е наред, че имунната ми система е отслабена. Казвам й, че е много по-просто от това. Просто не си доспивам. Ясно ми е защо, като се има предвид нашата ситуация, лекарският й мозък автоматично се насочва към най-лошия сценарий. Тя ми казва нещо, което вече знам — че липсата на сън е вредна за някой в моето състояние. Обещавам й да се оправя. Тази вечер си чатя с него само до два часа през нощта, вместо обичайното три.

Странно е усещането да не мога да говоря с мама за нещо, някого, който става толкова важен за мен. Между нас с мама се появява дистанция, ала не защото прекарваме по-малко време заедно. И не защото Оли заема мястото й. Появява се дистанция, защото за първи път през живота ми аз имам тайна.