Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Everything, everyting, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Никола Юн

Заглавие: Всичко, всичко

Преводач: Вера Паунова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20.09.2016 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник на илюстрациите: David Yoon

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-173-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2731

История

  1. — Добавяне

Краят е началото е краят

Разопаковам подаръка от мама. Оказва се телефон. Отворено е приложението с прогнозата за времето — цялата седмица ще бъде ясно и слънчево.

Трябва да се махна от къщата. Излизам навън, без да знам къде отивам, докато не се озовавам там. За щастие, стълбата е на същото място, където Оли я е оставил. Качвам се на покрива.

Планетарият все още си е там, все така красив. Станиоловите слънца, луни и звезди се полюшват и въртят, и отразяват слънчевите лъчи в по-голямата вселена. Побутвам една от планетите и цялата система бавно се завърта. Разбирам защо Оли я е направил. Успокояващо е да видиш цял един свят наведнъж… да видиш частите му и да знаеш как всички си пасват.

Наистина ли за последен път бях тук само преди пет месеца? Струва ми се, че е било преди цял живот, преди няколко живота. А момичето, което е било тук? Наистина ли бях аз? Имам ли нещо общо с онази Мади от миналото, освен външната прилика и общото име?

Когато бях по-малка, едно от любимите ми занимания бе да си представям свои версии от алтернативни вселени. Понякога бях румено момиче, което обича живота навън, което яде цветя и се разхожда само, катери се по хълмове часове наред. Или скачах с парашут, състезавах се с коли, живеех за адреналина. Или пък бях убийца на дракони с железни доспехи и остър меч. Забавно ми беше да си представям всички тези неща, защото вече знаех коя съм. А сега не знам нищо. Не знам коя се очаква да бъда в новия ми свят.

Опитвам се да определя точния миг, в който всичко се е променило. Мига, в който животът ми е поел по този път. Дали е било, когато са загинали татко и брат ми, или пък още по-рано? Дали е било, когато са се качили в колата в деня, когато са умрели? Дали е било, когато се е родил брат ми? Или пък, когато мама и татко са се запознали? Или пък, когато се е родила мама? А може би не е бил никой от тези моменти. Може би е бил мигът, в който шофьорът на камиона е решил, че не е прекалено уморен, за да шофира. Или пък, когато е решил, че иска да стане шофьор на камион. Или пък, когато се е родил.

Или всеки един от безброй мигове, довели до тук и сега.

Тогава, ако бих могла да променя един миг, кой бих си избрала? И дали бих получила резултатите, които искам? Пак ли ще съм си Мади? Пак ли ще живея в тази къща? Щеше ли момче на име Оли да се нанесе в съседния дом? Щяхме ли да се влюбим?

Според теорията на хаоса дори една малка промяна в първоначалните условия може да доведе до напълно непредсказуеми резултати. Пеперуда помахва с крилца в този миг и в бъдещето се надига ураган.

И все пак.

Мисля си, че ако само успея да открия мига, ако успея да го разглобя на съставните му части, молекула по молекула, докато не стигна до нивото на атомите, до най-важната неосквернена част. Ако само успея да го разглобя и да го разбера, навярно бих съумяла да променя точно това, което трябва.

Бих съумяла да помогна на мама и да направя така, че тя никога да не бъде прекършена.

Бих съумяла да разбера как се е стигнало до този миг, в който седя на покрива в началото и края на всичко.