Никола Юн
Всичко, всичко (57)

Петте сетива

Слух

Алармената система се опитва да разгласи бягството ми, като изпиуква силно всеки път щом натискам някоя цифра. Мога само да се надявам, че звукът е прекалено неочакван, а стаята на мама — твърде далеч от вратата, за да го чуе.

Вратата се отваря с въздишка.

Аз съм Навън.

Тишината е оглушителна.

Допир

Бравата на входната врата е металически хладна и гладка, почти хлъзгава. Лесно е да я пусна и аз го правя.

Зрение

Четири часът през нощта е и е прекалено тъмно за каквито и да било подробности. Очите ми забелязват единствено очертанията на нещата, неясни силуети на фона на нощното небе. Голямо дърво, по-малко дърво, стълби, градина, каменната пътечка, отвеждаща до порта с дървена ограда от двете страни. Порта, порта, порта.

Обоняние

В градината на Оли съм. Въздухът е натежал от ухания — цветя, пръст, моя усилващ се страх. Скътвам ги в дробовете си. Хвърлям камъчета по прозореца му, опитвайки със силата на волята ми да го накарам да се появи.

Вкус

Оли е пред мен, поразен. Аз не казвам нищо, просто притискам устни до неговите. В началото той е като вкаменен, несигурен и непоклатим, а после вече не е. Изведнъж ме притегля към себе си. Едната му ръка е в косата ми, другата се обвива около кръста ми.

Вкусът му е точно такъв, какъвто си го спомням.