Никола Юн
Всичко, всичко (55)

Подобие на живот

Странно нещо е да осъзнаеш, че искаш да умреш. То не става изведнъж, под формата на внезапно прозрение, а постепенно, като въздух, изтичащ от спукан балон, ала на обратно.

Образът на Оли, който плаче сам на верандата, ме преследва.

Непрекъснато разглеждам снимките, които ми изпрати от училище, и си намирам място във всяка една от тях. Мади в библиотеката. Мади, застанала до шкафчето на Оли, преди да влезе в час. Мади, позираща за училищния албум.

Запечатвам в съзнанието си всеки сантиметър от семейната ни снимка, опитвайки да открия тайните й. Дивя се на не-болната Мади, бебето Мади, чийто живот се разстила пред нея, пълен с безкрайни възможности.

Откакто се появи Оли, има две Мади — онази, която живее чрез книгите и не иска да умре, и другата, която живее и подозира, че смъртта е цена, която си заслужава за това, да бъдеш истински жив. Първата Мади е изненадана от посоката на мислите си. Втората Мади, онази от снимката в Хаваите? Тя е като божество — неподвластна на студ, глад, болести, естествени и причинени от човека нещастия. Неподвластна на никаква сърдечна болка.

Втората Мади знае, че това бледо подобие на живот не е живот.