Никола Юн
Всичко, всичко (12)

Отблъсната

Когато се връщам в стаята ми, незабавно отивам на прозореца. Бащата си е дошъл от работа и нещо не е наред, защото е гневен и с всеки изминал миг все повече се ядосва. Грабва кекса от Кара и го запраща по Оли, само че Оли е прекалено бърз, прекалено пъргав. Успява да го избегне и кексът пада на земята.

Колкото и да е невероятно, на кекса като че ли му няма нищо, чинията обаче се строшава на алеята. От това бащата още повече се ядосва.

— Изчистете го. Веднага го изчистете.

И той нахълтва в къщата, последван от майката. Кара поклаща глава срещу Оли и му казва нещо, от което раменете му увисват. В продължение на няколко минути той просто си стои там и се взира в бунда. След това изчезва в къщата и се връща с метла и лопатка. Изобщо не бърза, докато смита натрошените парчета.

Когато най-сетне привършва, се покатерва на покрива, вземайки кекса със себе си, и минава цял час, преди да се върне в стаята си.

Аз се крия на обичайното ми място зад пердето, когато изведнъж усещам, че повече не искам да се крия. Запалвам лампата и се връщам на прозореца. Дори не си давам труда да си поема дълбоко дъх. Няма да помогне. Дърпам пердето и откривам, че той вече стои на прозореца си и се взира право в мен. Не се усмихва. Не ми махва с ръка. Вместо това се протяга и пуска щорите.