Никола Юн
Всичко, всичко (56)

Довиждане

Мила мамо,

Преди всичко — обичам те. Ти вече го знаеш, но може би няма да имам възможност да ти го кажа отново.

Затова — обичам те. Обичам те. Обичам те.

Ти си интелигентна и силна, и добра, и себеотрицателна. Не бих могла да мечтая за по-добра майка.

Няма да разбереш онова, което ще ти кажа. Не съм сигурна дали самата аз го разбирам.

Заради теб, мамо, съм жива и съм ти толкова, толкова благодарна за това. Заради теб оцелях толкова дълго и получих възможността да опозная своето малко късче от света. Ала то не е достатъчно. Вината не е твоя. А на този невъзможен живот.

Не го правя само заради Оли. А може би е само заради него. Не знам. Не знам как да го обясня. Заради Оли е и едновременно с това — не е заради него. Като че ли вече не мога да гледам на света така, както преди. Когато го срещнах, открих една нова част от себе си и тази нова част не знае как да бъде мълчалива и неподвижна и просто да наблюдава отстрани.

Спомняш ли си, когато с теб за първи път прочетохме „Малкият принц“? Толкова се натъжих, когато той умря накрая. Не разбирах как е възможно да избере смъртта само за да се върне при своята роза.

Мисля, че сега разбирам. Не е избирал смъртта. Неговата роза е била целият му живот. Без нея вече не е бил истински жив.

Не знам, мамо. Не знам какво правя, знам само, че трябва да го направя. Понякога ми се иска да можех да се върна назад, отново да бъда онази, която бях преди, преди да знам каквото и да било. Ала не мога. Съжалявам. Прости ми. Обичам те.

Мади