Никола Юн
Всичко, всичко (102)

Прошка

Взирам се през прозореца на самолета и виждам километри зеленина, разделена на съвършени квадрати. Дузини мистериозни синьо-зелени езерца проблясват далеч под мен. От толкова високо светът изглежда подреден и умишлен.

Ала аз знам, че е повече от това. И по-малко. Той е организиран и хаотичен. Красив и странен.

Доктор Чейс не е доволен от решението ми да летя толкова скоро. Ала всичко би могло да се случи по всяко време. Безопасността не е най-важното. Животът не е просто да бъдеш жив.

Трябва да й го призная, мама не се опита да ме спре, когато предишната вечер й казах. Преглътна страха и паниката си, макар че все още не вярва напълно, че не съм болна. Лекарският й ум се мъчи да съвмести онова, което толкова дълго е вярвала, с доказателствата на толкова много други лекари, толкова много изследвания. Опитвам се да се поставя на нейно място, да играя игри не на причина и следствие, а на следствие и причина. Връщам се все по-назад и по-назад и винаги стигам до едно и също място.

Любов.

Любовта кара хората да полудеят.

Загубата на любовта кара хората да полудеят.

Майка ми е обичала баща ми. Той бил любовта на живота й. Обичала и брат ми. Той бил любовта на живота й. Обича и мен. Аз съм любовта на живота й.

Вселената й отнела баща ми и брат ми. За нея това бил Големият взрив наопаки — всичко, превърнало се в нищо.

Мога да го разбера.

Почти.

Опитвам се.

— Кога ще се прибереш у дома? — пита тя.

И аз й казвам истината.

— Не съм сигурна, че това все още е моят дом.

Тогава тя се разплаква, но все пак ме оставя да си тръгна и това би трябвало да означава нещо.

Най-сетне облачната покривка става прекалено гъста, за да мога да видя каквото и да било. Затова се отпускам в седалката и препрочитам „Малкият принц“. И досущ като всеки предишен път, смисълът се променя.

ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК^TM

Рецензии със спойлъри от Маделин

„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Предупреждение за спойлъри: Любовта си заслужава всичко. Всичко.