Димитър Цолов
Проклятието на Белиал (9)

2

Ако не знаех, че мъжът срещу мен е близнак на Рутгер — главатаря на върколаците в Кръстовище — щях да реша, че точно той ме е посрещнал в просторния салон на имението в баровския квартал на Паралел.

— Здравейте, доктор Кимерия — дори тембърът на Волфганг, притежаващ лицево окосмяване с цвят на ръжда и онази по-скоро лисича хитрост, сякаш прекопирани от чертите на брат му, беше идентичен с този на Рутгер. — Напоследък много слушах за вас, но не подозирах, че ще се видим на живо толкова скоро.

Отвърнах му с уморена усмивка. Самият аз не бях допускал, че вероятността да се озова в главното леговище на вълчата глутница в Полис Паралел е голяма. Ала нападението над Малвина стана твърде внезапно, за да успея да се придвижа до другите места, които предварително си бях набелязал в този град.

Вече ви обясних за плановете и резервните варианти, нали?

Времето в Кръстовище, подир получаването на пратката с диктофона от Григо, не бях прекарал само в безпаметно наливане с уиски, както казах на Кара Танас. Прекарах го в наливане с уиски, разбира се, но в компанията на добра приятелка, с която се свързах веднага щом разбрах, че трябва да пътувам към Паралел за погребението.

Кончината на главатар от такъв ранг обикновено е придружена със сътресения в организацията. Подозирах, че тези сътресения, макар и косвено, могат да ме засегнат и понеже не знаех къде е мястото ми в цялостната картина, исках да имам възможности за бързо изтегляне, които не включват участие на членове от кукерското братство.

Наученото от бандитските ми години си казваше думата.

Очаквай неочакваното.

Подозирай опасност на всяка крачка.

Не се доверявай на никого.

И може би ще успееш да оцелееш.

Затова бях поканил Тания на питие, помолил я бях да вземе една карта на Полис Паралел и докато споделяхме бутилката „Еднозъба кокошка“, върколачката надраска няколко червени хикса с удобни според нея леговища там — три хотела в различни точки на града, една морга за пневмобили и за всеки случай, бърлогата на местния главатар на върколаците — Волфганг — братът близнак на Рутгер.

Час преди да ме въведат в салона при него, бях протегнал ръка над страничното стъкло на пневмобила, показвайки стоманен жетон с изсечени върху двете му страни вълчи глави на охраната при подвижната, висока около три метра решетъчна ограда с остри шипове. Секунди по-късно оградата се бе плъзнала настрани по релсите, за да пропусне колата, а някакъв дангалак с посребрени слепоочия, свързани с рунтави бакенбарди, и издължено лице на чакал махна с ръка към едноетажна постройка, падаща се вдясно от основната сграда.

— Къщата за гости. Изчакайте там. Главатарят ще ви приеме при първа възможност.

3

Многополисната Общност, каквато я познаваме, е възникнала след столетия на военни конфликти. Териториално преразпределение, унищожаване на голям процент от старото население, прекрояване на генофонда на оцелелите под влияние на мутации… Редица фактори, изследвани и неизследвани, са оказали роля в моделирането на съвременния облик на Автономните градове.

В резултат жителите им — хора и нехора — са все така заети с взаимното си унищожение, но агресията им през вековете постепенно се е канализирала вътре в Полисите, сиреч от глобална към момента се е трансформирала в локална.

Всеки Полис е сам за себе си, макар че бандитските групировки, организирани първоначално на расов принцип — вампири, върколаци, хора и пр., излизат извън пределите на административните автономии.

Ръководните органи — Полисните Съвети и служителите на реда, Стражата, които са под пряко тяхно подчинение — се явяват основните балансьори, грижещи се за статуквото.

Животът в Полисите по принцип не струва пукната пара, но погледнато философски, именно завишената смъртност е естественият механизъм, осигуряващ преживяването на оцелелите с постепенно изчерпващите се природни ресурси.

И все пак има места — здравни заведения, религиозни храмове и т.н. — които притежават статут на Убежища — животът на намиращите се в тях същества е неприкосновен. Всеки, дръзнал да оскверни Убежище, като причини смърт в него, бива безмилостно погван и от властите, и от бандитските шайки, за да свърши на свой ред като жертвата си.

Преди месец и половина бях отказал да умъртвя Дориан — брата на Тания, постъпил по спешност в клиниката ми в Кръстовище — Убежище, в смисъла, който уточних преди малко. Отказът задвижи събитията с отвличането на съпругата ми Шели от вампирите, които желаеха смъртта на върколака, но пък ми спечели симпатиите на неговия клан и главатаря му — Рутгер. В резултат получих въпросния стоманен жетон, който можеше да ми осигури пропуск във всяко леговище на вълчите кланове по цялата територия на Многополисната Общност.

С Тания нещата стояха малко по-различно. Усещах, че освен взаимната симпатия, която изпитваме, момичето може би се е поддало и на по-дълбоки чувства към мен, но все още не бях готов да им отвърна.

Не и толкова скоро след смъртта на Шели.

4

— Здравейте, Главатарю Волфганг! — поклоних се леко на домакина, допирайки разперена десница към сърцето си. — Поехте голям риск, като ни приютихте, за което съм ви безкрайно благодарен. Моля да извините спътничката ми, че не се отзова на поканата ви. Твърде много неща се струпаха върху главата и напоследък и остана в къщата за гости, за да си поеме дъх.

Волфганг сякаш пропусна думите ми покрай ушите си.

— Вино или нещо по-твърдо? — попита, докато ме настаняваше край овална дървена маса с резбована върху плота и вълча глава. Във вдлъбнатините, съответстващи на отворите за очите, ушите, ноздрите и устната кухина, бяха разположени бутилки и чаши.

— Не бих отказал чаша вино — отвърнах.

Уискито винаги е било любимото ми питие, но знаех какъв ценител на качествените вина е брат му Рутгер. Допуснах, че това може би се отнася и за Волфганг и не сгреших, защото видях доволни пламъчета да проблясват в очите му.

— Десетгодишно, собствена реколта — обясни върколакът, разливайки пестеливо тъмна като съсирена кръв напитка в две от чашите. — Климатът в Паралел е значително по-мек от този в Кръстовище и лозарските ни масиви се отблагодаряват подобаващо.

Разклатих чашата, както бях виждал да правят познавачите, поднесох я към носа си, след което отпих и премляснах. Виното беше приятно тръпчиво, усетих стаената в него сила. Точно от такова питие имах нужда, за да ми помогне да се отпусна след последните напрегнати часове.

— Не съм експерт — признах си чистосърдечно, — но сякаш слънцето е уловено в тази чаша. Допада ми.

— И така би трябвало, доктор Кимерия — засмя се Волфганг, — не можеш да сбъркаш в преценката си, ако винаги изискваш най-доброто.

Известно време мълчаливо отпивахме от чашите със съзнанието, че скоро трябва да загърбим тази привидна безметежност, за да изречем сериозните слова. Оставих инициативата в ръцете на домакина ми и след още няколко глътки той я пое.

— Дамата с вас е дъщеря на наскоро починалия кукерски главатар Григо, нали?

Кимнах в знак на съгласие.

— Достоен човек — продължи Волфганг. Въртеше чашата в ръката си с отнесен поглед. — Не крия, че през годините сме имали доста, хм, търкания, стигало се е и до насилие и жертви, но това не ни пречеше да изпитваме взаимно уважение един към друг. Беше мъж, на чиято дума може да се разчита…

Усетих, че трябва да кажа нещо във внезапно увисналата тишина.

— Винаги ще му бъда задължен и този дълг се прехвърля към дъщеря му.

— Да, зная историята ви — на свой ред кимна той. — Нямах честта да Ви видя в действие, защото когато оглавих Клана тук, вече бяхте напуснали Кукерското братство.

— Бях просто поредният арогантен млад глупак.

Върколакът тръсна глава, сякаш отказваше да приеме думите ми или пък искаше да подреди някакви свои мисли, после остави чашата си в една от вдлъбнатините на дървената маса и скръсти ръце, пронизвайки ме с пъстри очи.

— Нека говорим направо, доктор Кимерия. Към настоящия момент в Паралел съществува примирие между организациите. Крехко примирие, държа да уточня. Последното, от което се нуждаем, е улиците да бъдат залети с кръв заради поредната бандитска война. За съжаление, в случая без кръв няма да мине. Когато лъвът умре, хиените се хвърлят от всички страни, за да го разкъсат, а най-добре е, ако трупът му е още топъл. Тогава хапките са изключително апетитни. Стрелбата от тази сутрин го потвърди — хиените вече са скочили.

Изведнъж млъкна — в гласа му се бяха прокраднали дрезгави нотки. Пресегна се към бутилката с вино, за да си налее отново. После обслужи и мен.

Заредиха се поредните минути на мълчаливо съзерцание.

След още няколко глътки тъпото туптене в слепоочията ми бе размито от усещане за приятна отмала. Имах чувството, че започвам да се разливам върху стола. Часовете на безсъние и напрежение си казваха думата.

— Действа като кръвопреливане, нали — засмя се Волфганг, разклащайки чаша, явно забелязал състоянието ми. В същия миг обаче усети как се напрегнах отново и неловко се прокашля. — Съжалявам, чух за случилото се със съпругата ви в Кръстовище. Беше неуместно от моя страна.

— Нямате никаква вина — отвърнах, — а виното е наистина превъзходно.

— Радвам се да го чуя. Но да се върнем на вас. Брат ми ви харесва, което автоматично означава, че и аз ви харесвам. Рутгер никога не се е лъгал в преценката си за хората. Приютявайки ви тук обаче, рискувам да попадна в доста неприятна ситуация, ако враговете ви го узнаят. А колкото по-дълго се задържите, толкова по-голяма е вероятността това да се случи. Така че нека вземем компромисно решение — ще останете в имението до утре сутринта, ще ви осигуря храна, напитки и всичко от каквото имате нужда по време на престоя ви. След това, боя се, ще трябва да напуснете. Разбира се, всяко едно от останалите леговища на клана, които ме информираха, че сте проучили преди пътуването насам, може да ви приеме за период от няколко дни. Ще имам грижата да заменя и пневмобила, с който пристигнахте, с друг. Това устройва ли ви?

— Повече от достатъчно е — отвърнах.

И наистина беше.

С една дребна подробност.

Нямах намерение да посрещам утрото тук.