Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Многополисна общност (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
cattiva2511 (2022)

Издание:

Автор: Димитър Цолов-Доктора

Заглавие: Проклятието на Белиал

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: GAIANA Book&Art Studio

Редактор: Кети Илиева

Художник: Емилия Богданова

Художник на илюстрациите: Емилия Богданова

ISBN: 978-619-7354-32-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3005

История

  1. — Добавяне

Глава XII
Приятел мой, враг мой

1

Преходът от изкуственото осветление в лабиринта от коридори на храма към дневната светлина ме накара да покрия с шепа носа си, за да сдържа могъща кихавица. Малвина вървеше до мен, леко отнесена, все още под влияние на ефектите от сеанса.

Шепнещият не ме бе допуснал да присъствам на него, само помоли да му предам словесния ключ и се оттегли с дъщерята на Григо в помещение, разположено зад онова, в което ни бе приел.

Около половин час по-късно изплува като кораб през тежките завеси и постави диктофонче в ръката ми, но не преди да сграбчи „драконовия дъх“ от другата.

Хрумна ми, че именно тук Главния бе открил начина, по който да ми предаде съобщението в Полис Кръстовище.

— Предположенията ви са били верни и словесният ключ пасна — каза шептящия, докато ми връчваше диктофончето. — Извлякох информацията. Разполагате с десет минути, за да я чуете в мое присъствие и да се уверите, че не сте хвърлили полкредитите си на вятъра. След това момчето ще Ви заведе обратно при изхода, където ще ви чака вашата спътница. Първите няколко часа може да е замаяна, но това са обичайни странични ефекти, които ще отшумят без последствия.

Започнахме да слизаме по стълбите. Бях вкопчил пръстите на ръката си под извивката на рамото на пристъпващата до мен Малвина, за да предотвратя падането й. В главата ми продължаваше да отеква монотонният и глас от прослушания запис, рецитиращ сякаш безкрайни поредици от цифри и имена. Бързо осъзнах, че става въпрос за номера на сметки и сейфове в банкови къщи, пръснати из цялата Многополисна Общност.

Като ръководител на могъща организация Григо явно бе успял да задели средства настрани, в типично негов стил бе измислил хитър начин как да съхрани тази информация, но все пак някой беше разбрал и бе пожелал да се добере до нея.

В края на краищата май всичко щеше да излезе доста по-тривиално от опасенията ми за мащабен заговор сред кукерското братство. Трябваше да се досетя, че както в болшинството от случаите, събитията и този път са били задвижени от ламтеж за пари. Което обаче не правеше опасността за живота на Малвина по-малка.

Опитах се да прочистя ума си от тягостни мисли, за да огледам внимателно улицата пред храма. Беше празна, с изключение на пневмобила ни, спрян почти при основата на стълбите. Кара Танас се бе облегнал на шофьорската врата, закривайки я с тяло, така че не можех да видя Тания, в ръката му димеше цигара.

Макар и от метри разстояние, долових някаква напрегнатост в позата му.

Има такива моменти на свръхестествена прозорливост — привидно всичко изглежда наред, ала сякаш с цялата си съвкупност от клетки чувстваш опасността, която скоро ще те връхлети. Усещането може да се сравни с оня миг на съвършено спокойствие, преди внезапно да се разрази лятната буря — всичко е застинало, небето е като ясно немигащо око, обаче косъмчетата по кожата ти са настръхнали от натрупалия се електрически заряд и знаеш, че всеки момент ще удари светкавица.

Колкото и немислимо да бе, разбрах, че Кара Танас е част от тази заплаха.

Спрях се, уж да подхвана девойката до мен по-добре. Наведох се към ухото й, при което едва доловима сладникава миризма нахлу в ноздрите ми. Не можах да я разпозная, но ми стана ясно, че Шепнещия е използвал някакво вещество, най-вероятно опиат, по време на сеанса.

— Чуй ме, малката — зашепнах трескаво, — зная, че още не си на себе си, ала трябва да свършиш нещо много важно. Трябва да се върнеш, да потропаш на вратата на храма и да влезеш, щом ти отворят. Обясни, че търсиш Убежище, такова няма как да ти бъде отказано. Обещавам при първа възможност да дойда за теб!

Може и да не ме разбра напълно, но все пак навярно усети колко съм сериозен по напрегнатия ми тон, защото, когато я изтласках, се устреми към площадката на върха на стълбите, без да се обръща и да задава въпроси.

Обърнах се към Кара Танас, който тъкмо хвърляше изсмукания фас и бъркаше под елека си. Напипах диктофончето в десния си джоб, извадих го и го пуснах на бетонното стъпало. Раздробих го с тока на ботуша си.

Отгоре изскърца врата. Леко извих глава и с периферията на очите си видях как Малвина хлътва в храма.

— Много усложни нещата, док — просъска Кара Танас отдолу.

Пистолетът му сочеше към корема ми. Един изстрел беше достатъчен, за да ми осигури дълга и доста мъчителна смърт. Все пак събрах сили да се ухиля, докато изричах:

— Върху стълбите на Храма съм, а стълбите са част от неприкосновено Убежище.

Два пневмобила излязоха на улицата. Под гумите им се вдигна прах.

Кара Танас се хвърли към мен. С няколко скока ме достигна и заби дръжката на пистолета в носа ми. Сълзи ослепиха очите ми, докато се търкалях надолу.

— Всъщност — гласът на кукера проникна през пелената от болка, — доста хора могат да потвърдят, че не беше на стълбите…

2

Отворих очи и изпитах усещане за deja-vu.

Разбира се, това не стана отведнъж — известно време опознавах наново кълбото от болка, наречено моя глава, докато събера къс по къс разпиления си разум. И все пак най-накрая успях да фокусирам мътен поглед, за да установя, че се намирам в неприветливо помещение, доста подобно на мазето, в което бе приключил трескавият цикъл от дни след отвличането на съпругата ми Шели.

Подът беше от отъпкана пръст, в цепнатините на каменните блокове на стените пълзяха лишеи с цвят на ръжда, а оскъдната светлина идваше от покрита с паяжини крушка. Дори ръцете ми бяха обездвижени по метод, сходен на оня, който бе използвал Гай Гришнак преди месец и половина — с ръждясали вериги и куки, забити в гредореда на тавана. Единствената отлика се състоеше в това, че похитителите не си бяха направили труда да ме съблекат по бельо. Дрехите и ботушите все така си бяха на мен, та поне не треперех от студ.

Сбърчих нос — заболя ме зверски, ала тежката гнилостна миризма, постоянно витаеща в такива места, не успя да проникне през задръстените му от кръвни съсиреци ходове.

Извън всякаква логика се замислих за съдбата на Гришнак — вампирския водач от Полис Кръстовище. След като тукашният сатрап-кръволок — Калигулас Нергал — ме измъкна от ноктите му, образно казано, за него повече нищо гласно не се чу. Под сурдинка, естествено, се мълвеше, че е претърпял романтична и изпепеляваща среща с лъчите на изгряващото слънце. Знаеше се и че дъщеря му Нерония, предала го, понеже бе поръчал убийството на любимия и — върколака Дориан — се е оттеглила заедно с последния в някаква вила сред Оазисите — облагородените територии от пустините, останали след последните войни.

Изведнъж ме обхвана тревога.

Тания! Какво е станало с Тания?

Тания беше сестра на злополучния любовник Дориан, покушението срещу когото беше задвижило цялата верига от кървави събития.

— Събуди ли се, докторе? — Гласът на Кара Танас долетя откъм гърба ми и ме извади от унеса на мислите.

Сигурно бе седял в някой от мрачните ъгли на мазето, подобно на паяк, дебнещ жертвата си, защото не бях чул да се отваря врата. Приближи се, улови брадичката ми с една ръка, а с другата придърпа шнура на прашната крушка, за да я навре в очите ми. Замижах, тръснах глава и понеже захватът му не бе стегнат, успях да я извъртя, за да изхрача нещо с големината на врабче.

— Колко ти платиха — изфъфлих.

При падането от стълбите явно бях разбил и устната си. Опипах бързо с език, но не открих празнини от липсващи зъби.

Кукерът се разхили, ала смехът му прозвуча пресилено.

— Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари! — отвърна, след като на свой ред се изхрачи. Отново ме улови за брадичката и изви главата ми към източника на дразнещата светлина. — Понякога услугата може да ти се отплати доста повече от каквато и да било сума полкредити. Клонът на Кукерите в Кръстовище винаги е бил хилав и незначителен. Получих уверение от доста влиятелни хора в Братството, веднага след смъртта на Главния, че тази несправедливост ще бъде поправена.

— Тания? — запитах.

Пръстите на Кара Танас болезнено се свиха около бузите ми. Усетих, че трепери от яд.

— Приятелката ти се оказа доста издръжлива… Измъкна се с нож, забит под ребрата, представяш ли си? Но аз съм виновен, не бях предвидил вълчица в схемата и не разполагах със сребърно оръжие.

Усмихнах се мислено. Двама от трима се бяха измъкнали. Поне за момента.

— Това обаче няма да я спаси! Нито нея, нито щерката на Григо! — продължи вбесеният кукер, сякаш прочел какво се върти в ума ми. — Ще преследвам кучката, ако трябва и до ада!

Зениците ми започваха да се адаптират и успях да забележа няколко кървави ивици, издълбани в шията му над ръба на черната яка на ризата. Разбрах обзелата го ярост. Ноктите на Тания му бяха оставили траен спомен на изпроводяк.

— Ще се захващаш ли с разпита, Танасе, или само ще си проветряваш устата?

Въпросните думи бяха придружени от ново проскърцване на кожени дрехи, леко подрънкване на звънчета и омекотени от пръстения под стъпки зад мен. Стана ми ясно, че поне още един паяк се е спотайвал в ъгъла на мазето. Също кукер, без всякакво съмнение. И макар че на погребалната церемония на Григо тоя глас бе звучал доста променен от изпития алкохол, сега не се затрудних да го свържа с конкретна физиономия.

— Здравей, момко, как са топчиците? — опитах се да извия глава встрани, за да срещна лицето с назъбения белег и оформената като паница коса. Пръстите на Кара Танас обаче не ми позволиха.

— Беше ти заповядано да не се показваш! — излая дребничкият кукер към приближаващия се мъж.

— Беше, ама с докторчето имаме да довършваме много важен разговор.

Стегнатата фигура на Динко изплува от сенките. Отмести тежко с рамо Кара Танас, при което последният бе принуден да ме пусне, и застана пред мен.

Близкото разстояние и мътната светлина на крушката разкриха цялата прелест на онова, което бях сторил с лицето му в къта за отмора на хазартния клуб. Въпросното и по форма, и по цвят бе наподобило огромен патладжан.

При фрактура на носните кости отокът обикновено се разпространява около очите, за да ги свие до тесни цепки. Тая картинка, която не се съмнявах, че в момента се наблюдава и върху моята физиономия, даже си има медицинско наименование — „травматични очила“. Не пропуснах обаче да забележа злобните пламъчета, блещукащи в погледа на Динко.

Лошо ми се пишеше.

Я — разсмях се, — ама то имало и по-грозни от мен… Обяснявал ли съм ви принципа за доминантната болка? Нервната система на човека е така устроена, че няма как да регистрира две болежки по един и същи начин едновременно. Да речем, че ти е срязан пръст на ръката — боли, разбира се, но ако в същия момент ти отсекат пръст на крака, мозъкът просто ще игнорира импулсите от пръста на ръката и ще остане само болката, излъчвана от осакатеното ходило. В общи линии е това.

Главоболието изчезна веднага щом ботушът на Динко пресова тестисите ми. В слабините ми се разгоря кошмарен пожар и през гърдите бързо се разпространи към гърлото, от което миг по-късно се изляха лиги и жлъчка. Просто в стомашния ми тракт към момента нямаше нищо друго.

— Сега не си толкова корав, нали? — гласът на Динко дойде приглушен, сякаш минаваше през дебело стъкло.

Последва нов ритник, този път в корема и нова порция секрети бликна от устата ми.

— Ще го убиеш, преди да ни е казал какво знае! — извика Кара Танас.

— Нищо още не е видял той! — изсумтя мъчителят ми.

Въпреки пелената от болка, обгърнала ума ми и притъпяваща донякъде околните звуци, съвсем ясно чух как изпука с кокалчетата на ръцете си.

Канонада от тежки юмруци заваля върху гърдите ми. Захрущяха ребра.

Доста по-късно изгубих съзнание.