Димитър Цолов
Проклятието на Белиал (20)

2

Като хирург ми се е случвало да наблюдавам пациенти с ужасяващи наранявания, сравнително спокойно понасящи състоянието си, и обратното — виждал съм други да припадат след убождането на пръста им при вземане на кръв.

Различните хора реагират по различен начин на болевите дразнения, но ако се изключат адептите на някои култове, които в състояние на транс могат да търпят или да си причинят сами тежки увреждания без видима реакция, всеки човек има определен праг на болката, след който се пречупва.

Истинското изкуство обаче идва след момента на пречупването.

Целта е да запазиш разсъдъка на измъчвания достатъчно трезв, за да си сигурен, че извлечените от него признания не са лъжата, която си искал да чуеш.

— Човешкият скелет — информирах Динко — е съставен от двеста и шест кости.

Обикалях край него с ленивата походка на стар котарак, за да му дам възможност добре да огледа чукчето в ръцете ми.

Младият кукер вече трепереше. Лежеше гол на пода, с крайници, вързани за четири дълги по около педя железни пръчки, ориентирани в правоъгълник и явно забити в бетона още при изливането на плочата. Нямах представа каква е била функцията им, но сега ми вършеха прекрасна работа.

Върнах се при куфарчето с инструментите. Оставих чукчето и разгънах скатания дъждобран.

— Традицията повелява да започна от фалангите — продължих, а шумоленето на промазаната материя се сля с думите ми. — Това са късите тръбовидни кости на пръстите на ръцете и краката. По две на палците и по три на останалите пръсти.

— Да го духаш! — озъби се младият кукер, но — накъсана от чаткането на зъбите му — обидата имаше по-скоро комичен ефект.

Вече плътно опакован в найлона, поставих очила с пластмасови прозрачни стъкла на лицето си, пак хванах чукчето и се приближих към живата буква X на пода.

— Времето обаче ни притиска — усмихнах се благо, — та ще караме по съкратената процедура.

Чукчето не беше достатъчно тежко, затова вложих голяма сила при замахванията. Металното му тяло се вряза с тъп звук в капачките на коленете на Динко и ги раздроби.

Изключих ума си точно когато момъкът писна от болка.

Започнах да сипя удари върху беззащитното му тяло.

Единствената мисъл, въртяща се в главата ми, бе, че преди да го подхвана и с бокса, ще трябва да го приведа във вертикално положение.

3

Динко се пречупи на първия час и запя, макар песента му да не погали слуха ми.

Сътрудничеството между Лукан и Калигулас Нергал — преизбрания Сенчест водач на вампирите в Многополисната Общност — датирало от десетилетия. Младокът бе събрал отделни частички от пъзела и бе стигнал до извода, че наставникът му най-вероятно е вербуван още по времето на постъпването си в Кукерското братство.

Това не успя да ме учуди. Не ме изненада и фактът, че въпреки наглед ефективните мерки — внимателното проучване на биографията на всеки кандидат, менталните бариери, залагани в подсъзнанието му след приема в организацията, и прочие механизми за осигуряване на надеждната защита на същата — сигурността явно се е пропукала. Реалист съм и знам, че няма идеална затворена система, която да не може да бъде пробита.

Из основи обаче бях разтърсен от гнусните дела на Лукавия през всичките тези години. Спрямо него самоубилият се в Три Ка-бърлогата си псевдовампир Нивън бе като невръстно кърмаче. Потръпнах от неволното сравнение, което бях направил наум.

Защото фъфлещият през кървава слюнка Динко ми обясни, че едно от най-атрактивните бизнес начинания на мазньото напоследък било именно доставката на човешки бебета за клубовете на Калигулас Нергал. Този деликатес, както според младока го наричали самите кръволоци, бил закупуван от отчаяни хора — самотни, алкохолизирани или пристрастени към дрогата майки, както и съпружески двойки, изпаднали в нищета. А най-ужасното беше, че и самите родители може би не са вярвали на приказките за новия живот, който, уж, щял да бъде осигурен на отрочетата им в приемни семейства, но тези пари им трябвали, за да оцелеят.

Така или иначе стотици невръстни деца били изсмукани на частните партита на вампирите, с активното съдействие на Лукавия.

Що се отнася до историята, която най-много ме интересуваше, научих, че пак той бе измислил и задействал сложния план по дискредитирането на Гай Гришнак — основен конкурент на Калигулас Нергал за водач на вампирите в Общността. Съпругата ми случайно се оказала една от пешките, жертвани в тази зловеща жива шахматна партия, но пък радостта на стария ми враг, който съвсем не допускал такова развитие на нещата, била още по-голяма.

Сладък десерт!, с тези думи описал смъртта на Шели през смях, Сладък десерт!

Почти три месеца отнела подготовката на операцията, така че да стане факт непосредствено преди поредната Кървава декада и избора на новия Сенчест водач. Изработването на фалшивия втори Зъб на архивампира Белиал и кутийката с древните символи, разкриващи стойността на артефакта, поставянето им в гробницата на територията на Полис Кръстовище, насочването на иманярите към нея, информирането на Гай Гришнак за предполагаемата безценна находка и пр. и пр.

Всичко щяло да бъде наред, ако в последната половин година Лукан съвсем не се самозабравил, започвайки да води живот, доста по-лъскав от този, осигурен му от предполагаемото положение в организацията.

Популярността му сред братята главоломно нараствала и така влязъл в полезрението на Григо, явно от години наблюдаващ трупащите влияние кукери, които можели да се превърнат в реална заплаха за авторитета му. Неговите уши и очи случайно прихванали една от срещите между хората на Лукавия и вампирите, а това рискувало успеха на цялата конспирация. Е, мазникът не му бил изпуснал съвсем края, успял да реагира навреме, като наредил замитането на всички следи, елиминирайки и наблюдателите на Главния, и своите дребни играчи.

На дясната му ръка — Динко — пък се паднала честта да отрови Григо по време на празничен банкет.

— Нищо работа — размазаната физиономия на младока се бе деформирала още повече в гнусна усмивка — веднъж отпушил се да говори, не знаеше да спре. — От един познат кардиолог взехме хапченца, които да скапят и без това скапаната помпичка на Главния, ха-ха. Пуснах ги, стрити на прах, в чашата му. Беше толкова фиркан и дрогиран, че не се усети. Другото го знаеш…

Тук някъде бях престанал да слушам.

Гневът в гърдите ми — дракон, бавно изпускащ струйки горещ дим през ноздрите си — разпери могъщи криле и блъвна ослепително бял пламък.

Когато се опомних, в ръцете си стисках отрязаната глава на Динко.

В този миг вече знаех, че освен пакетчето, съдържащо диктофона с признанията на младия кукер, което бях предвидил да доставя по куриера на Ванчо, ще има и доста по-голяма пратка, адресирана до друг.

Исках да всея смут в главата му — точно както думите, които бях слушал допреди малко, бяха всели смут в моята.

Исках да разбере, че някой е влязъл в дирите му, някой, който няма да се откаже, докато не се окъпе в кръвта му.

Исках да се гърчи от страх за жалкия си живот.

Включих апаратчето, превъртях записа с Динко и след него продиктувах кратки инструкции за единствения от Кукерите, на когото в момента можех да се доверя.

Малко по-късно извадих от куфарчето портативната флекс машина, заедно с още няколко инструмента, и се заех да поработя върху отрязаната глава.