Лора Трентъм
Целуни ме така (24)

Глава двадесет и втора

Монро балансираше с две хартиени торби, пълни с хранителни продукти, а вятърът развяваше роклята около краката й. Верандата, опасваща цялата й къща, предлагаше убежище от приближаващата буря. Обикновено по това време на денонощието през лятото деца тичаха нагоре-надолу по тротоара, следвани от загрижени родители, готови всеки момент да предотвратят сълзите. Тази вечер беше пусто.

Улицата беше очарователна, къщите — солидни. Сградите в стил крафтман^[1] от двайсетте години бяха разположени на разстояние една от друга, за разлика от гъстонаселените квартали в близост до колежа. Вдовици, пенсионери и млади семейства съставляваха миниатюрната, кипяща от живот общност в рамките на Котънблум. Нещо, което тя обожаваше.

Камбанките, висящи на кука от напречната греда, издаваха истинска какофония от звуци, а концертът им се допълваше от скърцането на люлката, тласкана от невидимата ръка на вятъра. Летните бури изпълваха Монро с вълнение и страх.

Обичаше да гледа как дърветата се огъваха под напора на ветровете, носещи се от равнините на Тексас през цяла Луизиана чак до другия бряг на река Мисисипи. Но същите ветрове можеха да се обединят в опустошителната стихия на торнадото. В най-ранните й спомени торнадото бе чудовище в нощта, с което майка й я плашеше.

Бурята, задаваща се от югозапад, не беше плашеща, по-скоро създаваше усещането, че майката природа се опитва да облекчи горещината и напрежението, което ги притискаше като похлупак. Вятърът връхлетя дърветата по улицата на Монро. Тъмните облаци угасиха плъзналите по небето оранжеви слънчеви лъчи и донесоха ранен здрач.

Тя подреди продуктите и взе бърз душ. Следобедът с Кейд, прекаран навън, я бе оставил лепкава от пот и неспокойна. В къси панталони и тениска, излезе отново на верандата с чаша студен чай. Вятърът сякаш й говореше. Вихрещият се хаос съответстваше на сътресенията, причинени от Кейд. Една по-различна буря, но не по-малко разрушителна. След като бяха отгръщали заедно страниците на миналото, той все още можеше да се затвори в себе си и да се отдръпне.

Засмя се безрадостно. Нима сама не бе разпознала отбранителното му поведение много преди този ден? Защо трябваше да се смята за специална? Не беше. По-скоро се държеше като глупачка. Така беше по-добре. Да оставят нещата неясни и неизследвани. А тя щеше да залепи с тиксо пукнатините в сърцето си, преди да е успял да нанесе още щети.

Лампите блещукаха като фарове по протежението на улицата. Мълния проблесна в тъмнината, последвана от тътен и гръм, сякаш боговете се гневяха. Още една светкавица проряза зигзаговидно небосклона. Оглушителният трясък накара Монро да потръпне.

С настъпването на нощта мракът се сгъсти. Уличните лампи вече не осветяваха пътеката и примамливите светлини в съседските прозорци бяха помръкнали, създавайки призрачно усещане за нереалност и пустота. По гръбнака й премина тръпка и тя разтри ръцете си. Температурата беше паднала с няколко градуса в минутите, които прекара на верандата.

Първите дъждовни капки по ламаринения покрив се присъединиха към звъна на камбанките в нестроен хор. Продължиха да се сипят все по-бързо и по-бързо, докато накрая плътна водна стена закри къщите отсреща, подсилвайки усещането й за изолация.

Когато вятърът развя косата й и насочи дъждовните струи към верандата, мокрейки краката й, тя се прибра в къщата. Електричеството можеше да бъде възстановено след минути, но понякога бяха нужни часове. Стискайки малко джобно фенерче между зъбите си, потърси кибрит в едно от чекмеджетата. Докато палеше последната свещ върху камината, силно почукване на входната врата я накара да подскочи и да изпусне кутийката.

Прилив на адреналин изпрати конвулсивни тръпки по цялото й тяло. Но това не беше познатият й, парализиращ сетивата страх, а нещо много по-тъмно, по-опасно. Онова, за което беше копняла, докато се опитваше да разубеди сама себе си. Със сърцето си усети кой стои от другата страна на вратата, а тялото й разбра, че моментът е дошъл.

Отвори рязко, без дори да погледне през шпионката. Кейд беше подпрял едната си ръка на касата, в другата държеше забравените й сандали. Водата се стичаше по лицето му и капеше от тениската. През дъждовната завеса надничаше ръждивият пикап, спрян на тротоара.

Моментът натежа от неизречени обещания. Съдбата й се бе преплела с неговата още от нощта, в която я беше намерил в лодката.

— Донесох ти обувките. — Гласът му се разля в нея като гъст мед, въпреки че оправданието прозвуча неубедително.

— Карал си в бурята дотук само заради това? — опита се да внесе закачлива нотка в тона си, но не се получи.

Застанал неподвижно, той чакаше. Монро докосна рамото му. Единствената покана, която му трябваше. Влезе в къщата толкова бързо, че тя усети само как я привлече към себе си и подгизналата тениска я намокри. Обви ръцете си около нея в прегръдка, която едва не я задуши. Или може би целувките му — настойчиви, дълбоки, властни, я оставиха без дъх.

Сандалите изтропаха на пода. Кейд плъзна устни по шията й и захапа леко кожата, изпращайки тръпки по цялото й тяло. Зърната й се втвърдиха болезнено, докато се извиваше в ръцете му. Той сграбчи мократа тениска и я изхлузи през главата си.

Можеше ли да прочете мислите й? Широките, топли гърди облекчаваха болката в нейните. Прокара пръсти от раменете, по мускулите на ръцете му и обратно. Те се издуваха и стягаха от нейното докосване.

— Красив си.

Той вдигна глава от извивката на ухото й и попита с дрезгав смях:

— Какво?

Нямаше място за срам.

— Красив си. Съвършен.

Сериозно изражение покри лицето му като рязко спуснати щори.

— Нито едно от двете. Най-малко съвършен.

Кога щеше да се пребори със съмненията си и да повярва, че е достатъчно добър?

— За мен си точно такъв.

Той поклати глава с все още помрачен поглед, но този път не й възрази, а само протегна устни за още една целувка. Тази беше пълна с нежност и копнеж и Монро се надигна на пръсти, за да й отдаде всичко, което има.

— Желая те от дяволски много време. — Устните му се раздвижиха върху нейните, сякаш не можеше да понесе да се откъсне от тях.

Сега беше неин ред да се усмихне.

— Ти си дойде преди по-малко от три седмици.

Сериозното му изражение се върна и изтри усмивката й.

— Сториха ми се цяла вечност.

Не беше сигурна дали го казва в добрия смисъл, или го приема като доживотна присъда. Той прекъсна размислите й, като повдигна блузата с остро деколте. Движенията му рязко се ускориха и дрехата след секунди лежеше като розова локва до краката им. Веднага се зае с копчетата на късия панталон, който се свлече около глезените й.

Прекъснатото електричество допринасяше за романтичното настроение. Свещите потрепваха, разпръсквайки наоколо букет от аромати. Борът и лавандулата се оказаха земна и възбуждаща комбинация, но не можеше да се сравни с чистата, първична мъжка миризма.

Избута я леко назад, повдигна я и я положи върху тежкото антикварно бюро в ъгъла. Студената дървена повърхност охлади кожата й. Монро разтвори крака и той се настани между тях толкова леко и естествено, сякаш го бяха правили хиляди пъти.

Тя се подпря на ръце и позата й изложи на показ простия дантелен сутиен, който бе купен на разпродажба в мола, а не в скъп магазин за бельо. Но това изобщо не му направи впечатление. Дланите му се плъзнаха от кръста нагоре и се обвиха около гърдите. Когато палците му се завъртяха около втвърдените зърна, тя изстена и отметна глава назад.

Здравата му ръка се прокрадна зад гърба й. Сутиенът се разхлаби. В изблик на внезапен срам, тя се изчерви и го притисна свенливо към гърдите си с разперени пръсти.

Вдигна очи, за да срещне неговите. Всичко в Кейд Форнет будеше инстинктивно доверие. Както винаги. Също както преди малко до вратата, той очакваше следващия й ход. Тя смъкна сутиена и го захвърли настрани.

Сякаш тътен разтърси гърдите му. Принуди я да се облегне на лакти, като я придържаше с една ръка през кръста. Извитото й назад тяло изложи гърдите й на показ и той побърза да се възползва. Обви устни около едното зърно, като едновременно с това галеше другото с пръсти.

Монро успя да погледне надолу и гледката едва не я доведе до оргазъм. Очите му бяха затворени и миглите хвърляха сянка на светлината на свещите. Лицето му беше като маска на удоволствието, примесено с решителност.

Сякаш усетил погледа й, той вдигна глава и пусна влажното, лъскаво зърно.

— Красива си. Съвършена.

Дали нарочно повтаряше комплимента й? В съзнанието й веднага се оформи опровержение, но беше пометено от погледа, устата и ръцете му. Този мъж наистина я караше да се чувства съвършена.

Нетърпението я обхвана като треска. Надигна се, принуждавайки го да се изправи, и се зае с колана на дънките. Влажният плат превърна разкопчаването на копчето в истинско предизвикателство. Издутината, опънала ципа, изобщо не й помагаше да се съсредоточи. С някакво свое собствено намерение пръстите й се плъзнаха по дължината й.

Здравата му ръка се присъедини към усилията й да го освободи от панталона. Най-после копчето поддаде и тя припряно дръпна ципа. Той се предаде. Твърдият му член се озова върху дланта й. Монро го стисна леко и започна да го гали. С настойчиви, бавни, съблазнителни движения. Опита се да го отблъсне леко, за да може да се отпусне на колене, но от гърлото му се изтръгна недоволен стон.

— Знам, че ни е за първи път, но имам нужда да вляза в теб. Веднага.

Думите му я развълнуваха и ужасиха едновременно. Той дръпна грубо бикините и страничният им шев се разпра с неестествено силен звук. Пъхна ръце под коленете и повдигна краката й, но вместо да влезе в нея, остана загледан между тях. Изглеждаше сякаш погледът му физически я облизва, нагоре и надолу, отново и отново.

— Кейд, моля те. И аз имам нужда от теб.

Молбата й разпали ножар в него. Улови краката й, разтвори ги още по-широко, но този път се намести в празното пространство и главата на члена му проникна в нея. Тя прехапа бузата си от вътрешната страна, за да спре оргазма от този първи контакт.

— Ще ми трябва ли презерватив? — Монро изстена, без да му отговори. Той улови брадичката й и я застави да го погледне: — Да използвам ли презерватив? Има ли опасност да забременееш?

— Н-не. Взимам противозачатъчни.

Нищо повече не му трябваше. Натисна и влезе по-навътре, сантиметър по сантиметър. Тя приветстваше това протакане, а когато членът му беше наполовина в нея, усещаше, че се разпада, обгърната от нажежен до бяло пламък. Като в унес го чу да ругае, преди да проникне дълбоко, и само смътно си даваше сметка, че се гърчи в ръцете му.

Повдигна я от бюрото, обвил ръце около хълбока й, без да извади от нея твърдия, топъл член. Гърбът й се притисна към възглавниците на дивана, когато легна върху нея със свлечени дънки.

Улови китките й, вдигна ги високо над главата и започна да движи ханша си на тласъци. Не се чувстваше нито използвана, нито безпомощна. Погледът му не се откъсваше от нейния, дори когато удоволствието се увеличаваше.

Той изстена и затвори очи. Монро притисна пети от двете страни на хълбока му, за да го задържи неподвижен. Каквото и да беше това между тях, то беше дълбоко. Много по-дълбоко от секс и просто съвкупление. Поне за нея.

Свлече се върху тялото й, притискайки тежко гърдите й със своите, и зарови лице в косата й. Ръцете му все още държаха китките й, но хватката се беше разхлабила. Тя ги освободи и плъзна длани по гърба и извивката на хълбока му. Обърна се леко, обсипа страната и челюстта му с целувки и усети устните му върху меката част на ухото си.

След цяла вечност той се повдигна на лакти, допрял носа си до нейния, оставяйки все още твърдия си член дълбоко в нея. Моментът изглеждаше важен, граничещ със свещеното.