Лора Трентъм
Целуни ме така (20)

Глава осемнадесета

Думите й се забиха в съзнанието му. Той се надигна на лакът.

— Не съм герой.

Тя отвори очи, все още блеснали от сълзите.

— Добре. Какъв си тогава?

Интимността на вечерта задейства в главата му предупредителна сирена като за предстоящо торнадо. Да има за цел сексуално удовлетворение за двамата беше едно, но да я прегръща, докато плачеше за майка си, съвсем друго. А болката в гърдите и нуждата да изтрие огорченията от детството й и да ги замени с щастие дори не подлежаха на обсъждане.

Опасявайки се, че отговорът може да го издаде, той я целуна отново. Устните й бяха меки и солени от сълзите. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Може би сексът наистина щеше да прекъсне странната връзка, породила се в миналото. Вероятно спомените за споделените пълнолунни нощи само смущаваха страстта, избликнала между тях като възрастни. Сексът можеше да прочисти въздуха и да му даде възможност отново да вижда ясно.

Премести ръката си от кръста й нагоре, за да обхване ребрата на няколко сантиметра от гърдите. Палецът му погали голата кожа и се пъхна под ръба на деколтето, за да надникне вътре към вече втвърдените зърна.

Устните й изсмукаха всичкия въздух от дробовете му. Пъхна длан под плата и покри гърдите й, притискайки с длан зърната. По същия начин, както беше чел инженерните книги на Сойер, Кейд беше усвоявал техниките, чрез които можеше да достави удоволствие на една жена, но оргазмът за него беше въпрос на его, а основната му цел винаги беше да удовлетвори нуждите на собственото си тяло.

Нежната кожа под пръстите му действаше като тоник върху обърканото му съзнание. Плашещата истина проблесна като неонов надпис на Таймс Скуеър. Сексът само щеше да заздрави връзката им. Нуждата да сложи ръце върху раменете й беше по-силна, отколкото искаше да признае.

Светлината от заглушения телевизор потрепваше. Монро се изви, притискайки се още по-плътно към дланите му. Пръстите й оставиха косата да се увива около китката му и притиснаха неговите по-силно към тялото й. Когато той се отдръпна, от устните й се изтръгна похотлив стон и ноктите й се забиха в кожата му.

Смъкна роклята от рамото й, отмести плата и разголи едната гърда. Тя разхлаби хватката си. Контрастът между загорялата му мазолеста ръка и меката бледа кожа го накара да осъзнае още по-ясно нейната женственост.

Гърдите й с малки розови зърна не бяха големи, но съвършената им форма сякаш беше създадена за неговите длани. Погали голото зърно с палец и го притисна, преди да го стисне леко. Тя се гърчеше и стенеше под него със затворени очи. Всяка част от нея ли беше толкова чувствителна?

— Погледни ме — нареди той дрезгаво.

Очите й веднага се отвориха, големи и сини, все още подпухнали от сълзите. Изглеждаше невинна. По дяволите, тя беше невинна в сравнение с него. Дали? През живота си се беше преборила с много демони, които все още се промъкваха в сънищата й. Той разбираше това.

Наведе се и подразни с език зърното. Тазът й се притисна към слабините му. Натискът беше болезнен и крещеше отчаяно за освобождение. Беше се борил с проклетата си възбуда, откакто влезе в стаята й. В откосите на светкавиците от бушуващата зад прозореца буря бледата й кожа сякаш блестеше.

Притисна я силно към възглавниците и засмука зърното. Бедрата й подскочиха импулсивно и краката й се увиха около неговите.

— Кейд, моля те. — Отчаянието в гласа й казваше повече, отколкото би могла да изрече с думи.

— Позволи ми да се погрижа за теб — прошепна той, докато езикът му дразнеше втвърденото зърно. Въпреки вложения подчертано сексуален смисъл, дълбоко в него някакво семенце, което смяташе за отдавна изсъхнало, пусна корени и разцъфна.

Вярна на себе си, тя плъзна длан между тях и дръпна панталона му. Той я улови за китката и притисна ръката й към възглавницата. По-бавно и по-сурово, отколкото бе възнамерявал, за да не й даде възможност да му възрази, повтори:

— Позволи ми да се погрижа за теб, дявол да го вземе!

Тя отметна глава назад, преглътна тежко и косата й се развя около тях. Предишното напрежение беше изчезнало, въпреки че тялото й продължаваше да се стреми към неговото, вече със съвсем друга цел. Позата й беше умоляваща.

Примитивното чувство за собственост вървеше ръка за ръка с нуждата му да я закриля. На колко мъже беше поверявала контрола върху удоволствието си? Можеше да се обзаложи, че на нито един.

Освободи китката й, но ръката й остана неподвижна, без да поощрява, но и без да му отказва достъп до тялото й. Смъкна и втората презрамка на роклята и разголи двете гърди. Докато смучеше и целуваше едната, пръстите му галеха и притискаха другата.

Търкането на бузата му в меките възвишения я накара да вдигне ръка и да се вкопчи в ризата му, сякаш искаше да се слее с него. Той я положи по гръб и легна отгоре, като се стараеше да не прехвърля цялата си тежест върху нея.

Монро разтвори крака, приканвайки го да се настани между бедрата й, и той се намести с един тласък; от нетърпение тялото му крещеше. Позата беше прекалено изкусителна, затова се превъртя от едната й страна и преметна крак върху нея.

Улови със зъби по-близкото зърно и плъзна длан по бедрото й, повличайки полата на роклята нагоре. Синият плат се уви около кръста й. Оскъдни прашки се опитваха неуспешно да прикрият крайната му цел.

Дръпна страничния ластик, оставил лека вдлъбнатина върху кожата й.

— Това е най-сексапилната и най-безполезна част от дамското бельо, която някога съм виждал.

Тя само изсумтя и раздвижи бедрата си. Без да бърза, Кейд проследи с пръсти връзките. Когато най-накрая дръпна малкия триъгълник, я намери гладка и влажна.

Притисна втвърдения си член към бедрото й и допирът му достави достатъчно удоволствие, за да може да задържи вниманието си върху нея. В продължение на няколко безкрайни минути я галеше и проучваше, за да узнае какво я радваше и какво я докарваше до лудост.

Пъхна средния си пръст до половината в нея, опитвайки се да обуздае въображението си, заето да си представя колко плътно влажната плът щеше да обхване твърдия му член. Без да изпуска зърното от устата си, притисна клитора й с пръст.

Без предупреждения тя избухна в ръцете му като фойерверк. Движението вкара пръста му дълбоко, стените на влагалището й вибрираха в ритъма на ханша й. Той вдигна глава, за да наблюдава оргазма й. Гърдите и лицето й поруменяха.

Синевата на очите й беше като лазерен лъч. Искаше му се да отклони поглед, но не можеше. Нейната уязвимост разтърси нещо дълбоко в него. Издърпа пръста си веднага щом тялото й се отпусна.

Настойчивостта й премина в нежност. Прокара пръсти по слепоочието и долната му устна. Той целуна върховете им. И първи отклони поглед, привлече я към себе си и зарови лице в косата на тила й.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му надолу към хълбока.

— Твой ред е — прошепна тя със замаян, дрезгав глас.

Кейд го очакваше с нетърпение, но повече от това искаше тази вечер да бъде само за нея. Копнееше да му повери тялото си, душата си, мечтите си… всичко. Предишните й обвинения проехтяха в съзнанието му. Той нямаше да остане в Котънблум. Честно ли беше да поиска всичко, а после да си тръгне?

— Не сега. Може би по-късно.

Обърна се на една страна и я притегли към себе си, без да престава да гали гърба й. Едната презрамка беше все още смъкната от рамото, полата на роклята й бе навита около кръста.

Кейд не можеше да прецени колко време мина, преди тялото й да се отпусне и дишането й да се задълбочи. Сънят му убягваше. Накрая се измъкна от прегръдката й, стана от дивана и се загледа в нея. Роклята я прикриваше само наполовина, излагайки на показ извивката на бедрата и гърдите й. Монро изглеждаше като истинско въплъщение на невинност и чувственост, сдържаност и откритост, сила и уязвимост.

Когато я вдигна на ръце като малко дете, тя издаде гърлен стон, но не се събуди. Кейд я сложи в момичешкото й легло, дръпна розовата завивка на цветя върху нея, но дяволчето в него остави роклята в същия безпорядък.

Надяваше се, че на сутринта няма да се събуди изпълнена със съжаление, но ако все пак се случеше, не искаше да е тук, за да види сянката в сините й очи.

Майка й спеше дълбоко, хъркаше и не даваше никакви признаци, че скоро ще излезе от алкохолното опиянение. Той се върна в кухнята да си обуе обувките и да изключи всичко. Взе ръждясалия ключ, излезе и заключи вратата. Дъждът беше спрял, оставяйки след себе си окъпани улици и хладен въздух. Загледа се към къщата и изпита желание да може да проникне с поглед вътре като рентгенов лъч.

Откакто напусна Котънблум, не беше допускал усложнения в живота си. Придържаше се към простите неща. Но в чувствата, бушуващи в гърдите му, нямаше нищо просто. Градът очевидно го подтикваше към неблагоразумие.