Марк Хименес
Тексаска история (22)

21

Бук отвори очи, но остана да лежи неподвижно. Беше утро, но нещо не бе наред. В стаята имаше някой. Или още по-точно — в леглото му. Нечия ръка бе преметната през голите му гърди. Нечие лице с разпиляна черна коса се притискаше в рамото му. Той завъртя глава.

Беше Надин Хъниуел.

Той си спомни. Снощи изстрелът строши нейния прозорец. Затова тя спа в стаята му. Той й предложи леглото, но тя предпочете дивана.

Надин се размърда, събуди се и осъзна къде е. Не се отдръпна.

— Стана ми страшно на дивана.

— Казах ти, че можеш да спиш на леглото.

— Така и направих.

Тя вдигна ръка и отдръпна лице от рамото му.

— Извинявайте.

Тя се обърна по гръб. Двамата се загледаха в тавана. Накрая тя заговори тихичко.

— Никога не бях спала с мъж.

— Само спахме, госпожице Хъниуел.

— Веднъж правих секс, но не беше с преспиване. Още в гимназията, на задната седалка с един тъп съученик. Опитах още няколко пъти, но, както ви казах, щом си сваля дрехите, винаги се оказва, че човекът е гей. Много притеснително.

— Било си е за притеснение.

— Не, имам предвид сегашния момент.

Тя полежа мълчаливо, от което моментът стана още по-притеснителен.

— Извинявайте, професоре. Като се притесня, почвам да споделям какво ли не.

Той реши да смени темата.

— Искаш ли да потичаш с мен?

Тя изстена.

— Не ми казвайте, че едва се разсъмва.

— Боя се, че е така. Е, какво ще кажеш?

— Моля ви, професоре. Моето поколение не тича на разсъмване. Ние стоим до късно и спим до късно.

— Ще ти донеса закуска.

— Значи багета с яйце, сирене и шунка, гофрета с шоколадов сироп и бита сметана, шейк с ягода и банан и голямо кафе с истинска сметана.

— Страхът не ти е убил апетита.

— Все нещо трябва да се яде.

— Ще се върна след час.

— Аз ще съм си тук.

Бук стана от леглото. Беше по дълги боксерки. Надин се зави презглава и каза:

— Заключете вратата.

 

 

Един час по-късно Бук бе пробягал осем километра из града и отскочи до „Скуиз Марфа“. Купи закуска и се отправи обратно по Линкълн Стрийт към хотела. Зави зад ъгъла на Хайланд авеню и видя кола на областния шериф спряла пред „Паисано“. Побягна натам, изтича покрай рецепцията…

— Още една нощ ли оставате, професоре? — попита дежурната.

— Още няколко.

… втурна се нагоре по стълбището и хукна по коридора към стаята си. Завари Надин под душа. Из банята се носеха облаци пара.

— Добре ли си?

— Професоре!

— Извинявай.

Той остави закуската на кухненската маса, после излезе и отиде в стаята на Надин. Там шериф Мун стоеше до строшения прозорец, а млада полицайка човъркаше с джобно ножче в мазилката на отсрещната стена. Русата й коса беше пристегната на тила, но няколко кичура падаха над лицето й; тясната униформа очертаваше пищните й форми. С големия кожен кобур на колана приличаше на Мерилин Монро в шерифска униформа. Тя се усмихна.

— Ехо, здрасти!

Жената сложи ръка върху кобура и лекичко поклати бедра. Хвърли му театрално свенлив поглед; той беше само по шорти и маратонки. Усети лек дъх на парфюм — нещо твърде рядко при повечето полицаи, с които се срещаше. Тя духна настрани един от непокорните кичури.

— Как ти е името, каубой?

— Това е професорът — обади се шерифът откъм прозореца. — Продължавай да чоплиш, Шърли.

Бук се приближи до Мун, който кимна към помощник-шериф Шърли.

— Племенницата ми.

Бузата му беше издута от тютюн за дъвчене. Той се приведе през прозореца и изплю навън кафява струя. Бук надникна да види дали долу няма пешеходци.

— Е, със сигурност ще трябва да сменят прозореца — каза шерифът.

— Това води ли се за мръсна игра?

— Така изглежда. Къде е малката? Добре ли е?

— Нищо й няма. В моята стая е.

Шерифът вдигна вежди и изсумтя.

— Не — каза Бук. — Няма такова нещо. Страхуваше се да спи сама, затова дойде при… Няма значение.

— Дежурната камериерка долу казва, че чула изстрела и видяла тъмен пикап да се отдалечава с мръсна газ — каза шерифът.

— Кафяв?

— Питах я. Не можа да каже. Предполагам, че си говорил с Били Боб и знаеш цвета на колата му.

— Разговаряхме.

— И научи ли нещо?

— Че не го харесвам.

— Не е голяма новина.

— Шерифе, Нейтън Джоунс е бил убит.

Шерифът изстреля през счупения прозорец нова струя тютюнев сок.

— Може би. Или пък онези момчета от „Падре“ не обичат да ги пердаши някакъв си професор и са решили да те осветлят по въпроса. Между другото, смятам, че си получиха заслуженото, но недей да си въобразяваш, че можеш да се правиш на Рамбо в моя район — наясно ли сме, приятел?

— Сачми за птици, шерифе — обади се помощник-шериф Шърли. Тя огледа една сачма. — Номер осем, вероятно от пушка дванайсети калибър.

Шерифът изсумтя, после отново плю.

— Ако са искали да те убият, професоре, нямаше да използват сачми за птици. Просто са те посъветвали да си вървиш у дома.

 

 

— Кога можем да си тръгнем?

— Когато открием кой е убил Нейтън Джоунс.

Двамата закусваха на откритата тераса. Надин приключи с батетата, гофретата и шейка, после отпи от кафето.

— И как ще го направим?

— Снощи някой захапа въдицата. Мисля, че знам кой. Сега трябва да изтеглим тлъстата риба.

Тя въздъхна.

— Не ми звучи особено привлекателно.