Алекс Кош
Принципът на равновесието (7)

Глава 6

Все пак трябваше да отработи тренировката с Иван, а той изобщо не се шегуваше по повод чупенето на тухли без използване на чи. Но пък за всяка счупена тухла здравенякът реши благосклонно да приспада от наказателните точки и в резултат на това към края на занятието Алекс си върна загубените позиции в клубната класация. Между другото, в момента ситуацията на дъската изглеждаше доста стабилна: Алекс — 43 точки, Дългуча — 45, Малката — 35 и Неудачника — 121. Иван все така упорито продължаваше да тормози Тьома и дори се смили над Алекс най-вероятно само защото спонтанно му беше дал допълнителни наказателни точки и сега се опитваше да намери повод да оправи нещата. Според Алекс въвеждането на наказателни точки не бе много удачно и бързо се превърна в безполезен и напълно излишен спектакъл. Примерно по подобен начин изглеждаше неразбираемата система от поощрителни точки за факултетите в „Хари Потър“, които се даваха по всякакъв повод и дори без повод, често просто от глупост. На всеки беше ясно, че Иван може да намери грешка във всичко и да даде произволен брой точки, така че какъв беше смисълът да се напрягаш и да следиш ситуацията на дъската?

Но така или иначе Алекс чупеше тухлите с такава свирепост, сякаш животът му зависи от това. За съжаление, за разлика от Тьома, той не владееше „желязната риза“ дори на най-елементарно ниво, така че когато напусна залата, Селин оставяше след себе си капки кръв от разкървавените си кокалчета. А след това с тези наранявания той трябваше да проведе и пробна битка с Иван. Тя се оказа много кратка и бързо завърши с нокдаун. Изглежда, че на самия Иван му писна да се занимава с един ученик и реши да не проточва битката, ограничавайки я само до няколко удара. Въпреки обещанието, че няма да използва вътрешна енергия и че спарингът ще бъде „честен“, само с чиста техника, Алекс загуби. Това беше разочароващо, защото Селин искрено вярваше, че уменията му в бойните изкуства не би трябвало да отстъпват много на уменията на Иван.

— Уау — посрещна приятеля си Машка на изхода от залата. — Усещам, че си победил всички тухли, а някои дори с лицето си.

Младежът изчака, докато Иван се отдалечи на достатъчно разстояние, и тихо отговори:

— Не всички, едната ме нокаутира.

— Три наказателни точки за глупави шеги! — извика здравенякът от долния етаж.

— По дяволите.

— В някои отношения е прав, шегата наистина беше неуместна — отбеляза момичето. — Хайде, ще ти сложа мехлем и превръзка на ръцете. Утре ще бъдеш като нов.

Но Машка явно целенасочено го чакаше от тренировката. Притесняваше се. За Алекс това беше доста ново усещане, необичайно и някак топло, както и докосването на момичето върху наранената му ръка. Макар самата Машка да уверяваше, че просто е искала да му върне конфискувания телефон, и двамата разбираха, че това е само част от истината.

„Толкова е приятно, когато някой се грижи за теб“ — неочаквано за себе си осъзна Алекс. Въпреки че в студентска възраст грижите по-често предизвикват негативни емоции, свързани с прекомерната родителска опека, той беше лишен от такова пристрастно отношение: второ дете в семейството, млади родители, които продължават да развиват собствените си кариери. Най-често го оставяха на грижите на по-голямата му сестра, а там вече и дума не можеше да става за грижи.

След като намаза наранените ръце с мехлем, Машка накара Алекс да обещае, че няма да се обажда на Корольова, целуна го по бузата и излетя от стаята, оставяйки го да седи на леглото и тъпо да гледа в една точка. Разбира се, Алекс искаше да я задържи и да я помоли да остане, но… интуицията му подсказваше, че Машка ще откаже. Особено след днешната сцена с Корольова, когато той напълно загуби контрол над себе си. След подобно нещо ще бъде доста трудно да си върне доверието й…

Алекс замислено повъртя телефона в ръката си.

„Да звъня на Корольова? Защо бих?“

В момента изпитваше прекалено сложни емоции към своята съученичка. Появата на рижия дракон в историята за спасението й изискваше сериозно осмисляне, за което сега той нямаше нито сили, нито желание. А да споделя информацията, получен благодарение на регресията, с Машка и останалите Алекс засега нямаше намерение, включително и защото не беше сигурен в нейната стопроцентова достоверност. Може би само самият Сенсеич би могъл да изясни този въпрос, но той не обичаше да отговаря на директни въпроси, дори и когато не е в кома, а сега изобщо не си струваше да разчита на неговата помощ. Може би имаше смисъл утре да направи опит да убеди Рон-Тиан да намери рижия дракон на Сенсеич в своя свят и да го попита, но шансовете за положителен резултат също не бяха големи — вторият дух пазител помагаше много по-неохотно от тигъра.

Но самата Корольова не знаеше за трудностите на Алекс, така че той получи съобщение от нея веднага след като отключи телефона си. Момичето сякаш нарочно беше стояло и търпеливо изчаквало момента, в който той ще се появи онлайн.

„Привет. Извинявай, че те притеснявам, но исках да попитам има ли новини?“

Алекс имаше новини, но изобщо не искаше да ги споделя. А и едва ли на Настя ще й стане по-леко, ако разбере, че Рогов се е забъркал с триадата и, макар и с духовни, но все пак наркотици.

Алекс дълго мисли какво да каже на своята съученичка.

„Попитахме всички, които познаваме, сега чакаме резултати“ — написа той накрая.

„Надявам се, че на търсенето няма да повлияе факта, че в института не бяхте много добри приятели със Стас?“

Алекс дори препрочете съобщението няколко пъти.

Не били много добри приятели? Тя изобщо в кой свят живее?

„Хайде. Аз изобщо не съм злопаметен“ — излъга той.

„Освен това си струва да спасим Рогов дори и само за да го просне после Смирнов на ринга — отмъстително си помисли Алекс. — Между другото, утре трябва да взема Игор със себе си, нека се порадва, когато избивам глупостите от приятелчетата на Стас.“

„Стас всъщност е добър — не спираше Корольова. — Просто хуморът му е малко специфичен.“

Алекс се намръщи. „Да, да, помня този хумор — да натъпче Смирнов в коша за боклук или да ми вземе записките, а после да ме кара пред всички да го моля на колене да ми ги върне. Но всъщност Рогов наистина рядко собственоръчно участваше в побоищата, за разлика от своите приятели.

«Между другото, ти каза на срещата, че Холин и Власов по никакъв начин не могат да помогнат на Стас. Защо? Би трябвало да знаят къде е отишъл.»

«Женя и Игор не са толкова запалени по бойните изкуства като Стас. Освен това те изобщо не повярваха на разказа му за тези ваши клубове и супер способности.»

Хм, значи Стас все пак им е казал къде ще ходи. Идеята да разпита подобаващо Холин и Власов сега изглеждаше на Алекс все по-логична. А, честно казано, първоначално просто си мислеше, че е намерил подходящ повод да докопа тези двамата и им тегли по един бой.

«И самата аз нямаше да повярвам, ако не бях видяла призования от теб дракон. Между другото, как ги използвате? Те нещо като домашни любимци ли са?»

«Там нещата са малко по-сложни» — уклончиво отвърна Алекс.

«А ето и още един въпрос: има ли все пак някаква глобална цел този ваш Рейтинг? Например мир по целия свят или спасение от някакви космически нашественици? — продължи с въпросите момичето. — Или всички тези тренировки, битки, супер способности са самоцел?»

Алекс отново се намръщи. От устните на Корольова това звучеше някак пренебрежително и най-важното, което беше особено неприятно, доста логично. В играта «Mortal Kombat» бойците се бият, за да защитят земята от нашественици от друг свят, а и всеки филмов супер герой винаги има някакви глобални цели и врагове. В техния случай всички проблеми касаеха изключително клуб «Рижия дракон»… От друга страна, внимавайте какво си пожелавате, за да не се наложи впоследствие наистина да се борят с някакво глобално зло. Все пак съществуването на астрала и духовете пазители само по себе си намекваше за факта, че светът около нас е изпълнен с много опасности, непознати за обикновените хора.

«Извинявай, но ни е забранено да разкриваме нашите тайни на непосветени» — избегна отговора Алекс, кой знае защо се почувства малко обиден. — Появи ли се някаква информация, веднага ще ти пиша. А ти ми съобщи, ако той се появи.“

Доскоро той щеше да е щастлив да размени дори само две съобщения с Корольова, а сега не знаеше как да се отърве от нея. Макар Алекс да разбираше, че момичето наистина се тревожи за гаджето си, и това безусловно вдъхваше уважение. Както, между другото, и фактът, че Рогов й е казал за Рейтинга и за това къде смята да ходи. Това показваше определено ниво на откритост и доверие. Кой би си помислил, че самовлюбеният спортист въобще е способен на такова нещо. Въпреки че все пак е козел — кара момичето, което искрено го обича, да се тревожи за него, контактувайки с мафията и наркотиците. За какво?!

Спомняйки си наставленията на Бяко Тен, Алекс дори не започна вечерната тренировка за управление на вътрешната енергия, а се постара просто да заспи. Но се отнесе преди още да е започнал сериозно да опитва.

* * *

Закуската в кръга на… не семейството, но нещо много подобно, постепенно се превърна в традиция. Разбира се, Алекс далеч не беше Доминик Торето^[1], но той отдавна смяташе момчетата за нещо като братя и… Не-е, определено няма да нарече Машка своя сестра, още повече сега. Дори Костя, ако се замисли, можеше да бъде наречен нещо от рода на заблудено и глупаво по-малко братче, решило да си пробва силите във външния свят. Между другото, как ли е той там сега? С какви ли методи го тренират в „Сребърния дракон“ и докъде е напреднал?

Алекс бавно похапваше овесената каша с ядки и плодове и гледаше приятелите си. За ранно утро Тьома изглеждаше доста бодър: изглежда в клиниката не само го бяха закърпили, но и са му инжектирали сериозна доза нещо общоукрепващо. Даня, както винаги, гледаше някакъв видеоклип на телефона си, Машка обсъждаше с Елена спецификите при мятането на двуръчни мечове, а Иван мълчаливо се хранеше, демонстрирайки с целия си вид, че няма намерение да общува с никого извън тренировките. Идилия.

— Има ли новини за Виктор Михайлович? — унищожи цялата спокойна атмосфера Тьома.

— Няма промяна — отвърна Елена с тъжна въздишка. — Вчера бях при него.

— А може ли и ние… — започна Машка, но Иван веднага категорично я прекъсна:

— Определено не.

— Виктор беше преместен от основната сграда на клиниката от съображения за сигурност — спокойно обясни Елена. — Въпреки че снайперистът, който стреля по него, вече е неутрализиран, рискът все още остава.

Машка погледна жената със смесица от страх и възхищение:

— А „неутрализиран“ означава…

— Убит — отново се намеси Иван. — Елена го проследи, уби и накълца на парчета.

Жената се намръщи.

— Иван, как само се изразяваш. Ние не сме в Санкт Петербург.

— Извинявай. Просто го проследи и уби — поправи се Иван.

Даня се откъсна от телефона и попита:

— И говорите толкова спокойно за това на всеослушание?

— Тук всички сме свои — ухили се Иван. — Освен това трябва да свикнете с факта, че с влизането в света на Рейтинга животът става много по-опасен. Всеки от вас рано или късно ще се окаже в ситуация, в която ще трябва да убие или ще бъде убит — той със сила стисна огромния си юмрук и го вдигна пред учениците. — И в този момент не трябва да има никакви съмнения!

Елена успокояващо сложи ръка върху юмрука му и го свали надолу.

— Е, не е нужно да плашиш децата.

Приятелите я погледнаха с благодарност.

— Освен това съм сигурна, че Виктор ги е подготвил добре за подобни ситуации и всеки враг ще бъде унищожен без сянка на съмнение — завърши Елена.

Все пак те с кръвожадния си брат бяха твърде подобни — от смекчаването на формулировката смисълът на думите им не се промени особено. В този момент Алекс си спомни въпроса на Корольова защо изобщо им е всичко това — тренировките, битките до смърт, изучаването на мистични техники. Нима е само за да се определи кой е най-силният? Е, и парите, разбира се, но все пак няма някаква по-висша цел.

— Може би ще задам много странен въпрос — каза той бавно и внимателно. — Но ето има духове пазители, астрал, променени хора, като „рептилоидите“, а има ли и някакви други създания?

— Какви например? — с насмешка попита Иван.

— Ами, някакви чудовища, от рода на върколаци, призраци…

Той искаше да попита дали има нещо, от което светът или поне хората да трябва да бъдат защитени, но не посмя да каже такова нещо на глас.

— Ти сериозно ли? — засмя се Даня, вдигайки за миг поглед от телефона. — Върколаци?

— Може би тогава и вампири? — присъедини се Машка към него.

Елена отговори на въпроса му неочаквано сериозно:

— Напразно се присмивате. Много хора, влезли в контакт с вътрешните стилове на бойните изкуства и още повече с духовете пазители, започват да се замислят какво друго от източната мистика има реална основа. Все пак вашите дракончета със самото си съществуване потвърждават едновременно две теории — за паралелните светове и за наличието на някакви духовни същности.

Алекс наостри уши.

— И?!

— Нито ние, нито нашите познати сме се срещали с призраци или с други същества, които не са били първоначално хора — огорчи го жената. — Виждали сме само малко… мутирали хора. Може би именно заради такива бойци, изменили себе си за повече сили, са се появили всякакви легенди за чудовища и демони. Често въздействието на енергията на духовете пазители може съществено да промени и самите бойци.

Машка веднага спря да хихика.

— А драконите? — притеснено попита тя. — Няма да се покрием с люспи, нали?

— Не се тревожи — успокои я Елена. — Без специални ритуали и тренировки нищо подобно няма да се случи.

Иван също спря да се усмихва и сериозно добави:

— Между другото, все още има школи по бойни изкуства, които практикуват поглъщането на жизнената енергия на други хора. Може би именно тях някога са наричали вампири. Вярно е, че подобни техники са забранени и всички хора, които ги практикуват, негласно са преследвани според негласния закон на Рейтинга.

Алекс леко се изненада от неочаквано разкритата информация.

— Но чудовища все пак не съществуват, нали? — уточни той.

— Всички противници, които може да срещнете на пътя си, са хора — увери го Елена. — Но хората в известен смисъл са по-лоши от чудовищата в приказките. Всъщност точно затова Рейтингът съществува — за да може по някакъв начин да се сложи ред в света на бойните изкуства, като не се позволява на околните да страдат от действията на бойците.

След закуската приятелите леко загряха, а след това започнаха тренировки със спец частите. По вече установена традиция Даня и Тьома се занимаваха с голямата група в основната зала, а Алекс и Машка тренираха напреднала група в малката зала. Колкото и да е странно, докато отработваше прости захвати и удари със своите доста по-възрастни ученици, Алекс същевременно можеше да тренира и себе си. Всичко, което трябваше да прави, беше да поддържа чувството за контрол върху циркулацията на вътрешната енергия, докато продължава да говори на глас и да прави различни упражнения. След час и половина тренировка той забеляза интересен ефект: мускулите му бяха много по-малко уморени, отколкото би трябвало, затова пък общото му състояние напомняше на изцеден лимон. Все едно е бил два часа на много скучна лекция.

— Защо си толкова блед? — попита го Машка в края на тренировката.

— Движех чи през цялото тяло — отвърна Алекс.

— През цялата тренировка?

— Ами да.

Момичето завъртя пръст в слепоочието си:

— Не бива да се претоварваш толкова. Прави почивки. Това е като във фитнеса, само че твоето упражнение е по-стресиращо за мозъка, отколкото за мускулите. Тренираш десет минути, след това също толкова време почиваш. Духовете пазители не ти ли казаха?

— Бяхме заети с други неща — призна Алекс. — Или лекувахме вътрешните канали, или решавахме въпроса с Корольова.

— И как е, между другото? — сякаш между другото се поинтересува момичето. Личеше си, че този въпрос много я вълнува, но тя беше успяла да се сдържи и да не се нахвърли на Алекс с въпроси още снощи. А и сега попита много внимателно, осъзнавайки деликатността на темата.

— Все още работим по въпроса — уклончиво отвърна Алекс. — Веднага щом разбера, непременно първо на теб ще кажа.

— Само обещаваш — изсумтя момичето и лукаво се усмихна. — Между другото, виждам, че скутерът на Иван все още е на паркинга до центъра.

— Значи все пак искаш смъртта ми — направи гримаса Алекс. — Признай си честно.

— Нищо не знам — изпя момичето. — Подвигът за дамата трябва да бъде извършен!

Алекс лукаво примижа.

— За целувка?

— Алексей. Имаш къса памет — престорено сериозно го упрекна Машка. — Това е наказание за загубен облог. Целувка тук може да получиш само като бонус за интересно и смело изпълнение. Дерзай!

На фона на останалите проблеми историята със скутера изглеждаше като дреболия. Но за Алекс беше трудно дори да си представи колко наказателни точки ще получи, ако Иван се досети кой точно временно е експроприирал превозното му средство. От друга страна, самият Селин се чудеше дали изобщо е възможно суровият наставник да бъде заблуден.

След работата като треньор дойде време за собствените им занимания с Иван.

— Днес ще продължим да унищожаваме строителни материали — с доволна усмивка съобщи здравенякът.

В ъгъла на залата още от сутринта стояха няколко палета, покрити с плат, и Иван се отправи към тях.

— Пак тухли? — обречено попита Алекс.

Благодарение на чудодейния мехлем раните по ръцете му вече бяха зараснали, но спомените за висящите от костите парчета месо бяха пресни в паметта му.

— Все още не са доставили нови тухли — усмихна се Иван. — Днес ще преминем към друг материал от строителния сектор.

— Дърво? — предложи Алекс с надежда.

Той вече си мислеше кои от зрелищните тренировки на китайските майстори по бойни изкуства може да се използват за работа с вътрешна енергия. Чупенето на дъски с ръце и крака можеше да демонстрира укрепването на различни части на тялото с помощта на чи в момента на удара по тях. И той дори психически се подготви за нещо подобно, защото досега се бяха научили да обгръщат с вътрешна енергия само юмрука, и прилагането на тази техника върху други части на тялото беше напълно логично продължение на тренировката.

— Почти — ухили се здравенякът и дръпна покривалото. — Стоманени пръти.

— Какво?! — рязко попита Алекс, като веднага си представи, че желязото се използва като ударен инструмент вместо дъските.

В палетите наистина имаше арматура, нарязана на пръти с дължина метър и половина.

— Надявам се да не се налага да удряме по тях — намръщи се Даня.

— Или още по-лошо, да ги избягваме — предположи Машка.

Тьома тъжно въздъхна.

— Току-що се върнах от клиниката. При такива темпове ще ми бъде по-лесно да се преселя там веднага.

— Харесва ми начина, по който разсъждавате, но не — усмихна се Иван. — Ще ги огъвате.

Приятелите с недоверие погледнаха стоманените пръти. В палетите имаше арматура с различна дебелина, от около сантиметър до три, което означаваше, че Иван говори напълно сериозно.

— Да ги огъваме с ръце? — скептично уточни Машка. — Е, момчетата може и да се справят, но аз определено не мога.

— Вие всички ще се справите — увери я Иван. — Да използвате чи за ускоряване на реакцията криво-ляво се научихте. Концепцията за предвиждане един от вас я усвои, може би дори твърде добре. Как да тренирате защитно покритие с чи също ви обясних. Днес ще се опитате да използвате вътрешната енергия за усилване на мускулите.

Машка направи рязко движение с ръка, щраквайки във въздуха.

— Добавянето на чи към удара за усилване вече го овладях доста добре.

— Малката, напълно си извън темата — изсумтя Иван. — Ти просто изстрелваш вътрешна енергия от юмрука си, това е частен случай на външно използване на чи. За всеки случай ще изредя как изобщо можете стандартно да използвате вътрешната енергия — Иван започна да свива пръсти. — Първо: плавно да я движите по външния кръг, така подхранвате тялото и му помагате да се справи с натоварванията, да премахва токсините и да подобрите възстановяването. Второ: да ускорите потока й в тялото с цел засилване на възприятията — така нареченото сатори. Трето: да я кондензирате около тялото като цяло или около някои отделни негови части, за да се защитите. Четвърто: да изстреляте импулс, за да добавите сила към удара или да симулирате невидимо острие. И пето: да подсилите мускулите, за да подобрите движението като цяло.

Даня присви очи.

— Тоест мога да усиля мускулите си с помощта на чи, да отида да вдигна двеста килограма от гърди и да стана майстор на спорта? Никой допинг тест няма да засече чи.

— Можеш да усилиш мускулите си, но сухожилията ти просто няма да издържат голямо натоварване — пренебрежително се подсмихна Иван. — Въпреки че ако овладееш пълноценно „желязната риза“, тогава можеш да постигнеш по-голямо усилване. Но дори и без това, ако приложиш това умение, определено ще добавиш двадесетина килограма към вдигането от лежанка. Може би дори за първи път в живота си ще вдигнеш сто наведнъж.

Баскетболистът се възмути:

— Ей, аз и така мога да вдигна сто и двадесет…

— На никой не му пука колко вдигаш — прекъсна го Иван. — Запомнете главното: усилването на мускулите е много важно умение, но то трябва да се използва много внимателно. Ако процесът не се контролира, може да разкъсате всичките си мускули и връзки преди още да разберете какво изобщо се случва. Така че това трябва да се прави много плавно…

Според Иван процесът на усилване на мускулите бил дори по-лесен от предишното упражнение с трошенето на тухли. Достатъчно било просто да „загребеш“ чи в дан-тиан, а след това да го концентрираш в онези мускули, които участват в движението. Ако това е удар, тогава в идеалния случай, за да се постигне максимална сила, трябваше да се усилят краката, гърба, рамото и ръката. Но дори с концентриране на чи само в мускулите на ръката можело да се постигне нелошо увеличаване на силата на удара.

— Не бързайте — отново ги предупреди Иван, сякаш наистина се притеснява за здравето на учениците. — Не искам от глупост да губите ден или дори два пълноценни тренировки.

Това никой от тях не го искаше, и особено Алекс, който вече беше пропуснал вчерашната тренировка.

В резултат на това самото занимание изглеждаше по следния начин: арматурните пръти бяха монтирани в предварително подготвени от Иван фиксатори, а учениците просто застанаха пред тях в стойка гонг бу^[2], опряха ръка в тях и започнаха да натискат, опитвайки се да ги огънат.

— Концентрирайте чи в мускулите много бавно — за пореден път повтори Иван. — Често съм виждал хора да усилват мускулите си прекалено и накрая от престараване просто чупеха собствените си кости.

Колкото и да е странно, и четиримата разбраха общия принцип на усилване на мускулите. И с лекота огънаха най-тънките арматури, но след това процесът спря.

— Когато се почувствате уверени, опитайте се да комбинирате усилването на мускулите със защитно покритие на дланта — посъветва Иван, виждайки напредъка им. — Докато тренировката е статична, можете по-добре да се съсредоточите върху контрола.

В почивките между опитите да огъне арматурата Алекс размишляваше върху това, което бяха научили напоследък за вътрешните техники. И така, използването на чи не беше супер оръжие и нещо толкова мощно, че да превърне обикновения човек в супермен. Малко по-добро възстановяване, малко по-бързи рефлекси, малко по-силна защита и леко усилване на мускулите. Всяко едно само по себе си не беше толкова яко, но заедно даваха огромно предимство пред обикновените хора, разбира се, ако говорим за ръкопашен бой. И всяко действие с вътрешна енергия изискваше концентрация и добре отработени умения. Дори комбинирането на защитно покритие на юмруците и усилването на удара на този етап се оказа невъзможна задача. Всъщност за това трябваше да се контролират два различни потока вътрешна енергия, които носеха в себе си различни функции. Това е като да вземеш по един маркер във всяка ръка и да се опиташ да пишеш различни фрази на два листа хартия, при това с лявата ръка да пишеш на руски, а с дясната — на английски. Алекс никога не беше опитвал да се занимава с подобни глупости, но по някаква причина именно тази асоциация възникна в главата му.

За цялата двучасова тренировка нито един от учениците не успя да огъне втората по дебелина арматура, но пък и травми не получиха. Многократните предупреждения на Иван накараха „драконите“ да действат много предпазливо. В същото време Алекс определено усети, че с увеличаване на концентрацията на чи нещо се случва в мускулите, те сякаш ставаха по-горещи и по-тежки, но усилването им все още не беше достатъчно за победа над сантиметър и половина дебелата стоманена пръчка.

— Довечера ще имаме полоса с препятствия, гответе се — предупреди Иван. — Сега ще хвърлям топките много по-силно, а вие трябва да се опитате да ги избягвате или да ги блокирате с помощта на чи.

Нещо подсказваше на Алекс, че на полосата основното предимство пак ще е за Даня, тъй като само той можеше да предвиди точно къде ще удари топката. Останалите ще трябва да разчитат на концентрация и късмет. Вярно, Даня също имаше трудности: въпреки че знаеше точно къде ще попадне топката, засега той управляваше енергията чи значително по-лошо от останалите.

Графикът на тренировките в клуба беше съставен по такъв начин, че собствените тренировки на учениците се редуваха с работните. Затова след три часа безплодна борба с арматурата отново трябваше да тренират силите за сигурност. По същото време в залата се появи и Смирнов. Дебелакът изглеждаше изгубен, докато стоеше в ъгъла на залата и гледаше как младите хора в тъмнозелени униформи загряват. Алекс смяташе да посрещне Игор и да го заведе в малката зала, за да не травмира психиката му, гледайки военните, но Иван го изпревари.

— Пелменчето, а ти какво стоиш встрани? — извика му здравенякът. — Отивай в общата група.

Смирнов така пребледня, че Алекс го видя чак от другия край на залата.

— Но той още не е готов! — възмути се Алекс. — Не е за него да тренира с всички!

Иван само се усмихна в отговор.

— Ако искаш пелменчето да отстоява себе си, няма смисъл да пазиш психиката му. Нека тренира с всички и може би благодарение на това ще се превърне от безжизнено парче месо, увито в тесто, в нормален човек — здравенякът за миг се замисли. — А може би ще се научи и как да се бие.

Алекс сякаш искаше да спори, но в известен смисъл смяташе, че Иван е прав. Колкото по-дълбоко се потапяше в света на Рейтинга, толкова по-дребнави му се струваха проблемите на обикновените хора и по-специално на Смирнов. Страхът от най-безобидни ученически спаринги и преди му се беше струвал смешен. А вече сега, когато дори рутинните тренировки с Иван можеха да завършат с множество фрактури, страхът от няколко синини изглеждаше някак съвсем по детски.

— Иди да тренираш — окуражаващо кимна той на Смирнов и дебелакът обречено тръгна към групата ученици, които се подготвяха за обща загрявка.

Тази тренировка беше изцяло посветена на отработка на методи за задържане, тоест елементи от борбата и болезнени захвати. Тьома и Даня бяха отговорни за занятието, така че Алекс имаше време да провери телефона си. И много навреме — на екрана светеше пропуснато обаждане от Планинеца.

— Привет. Ти ли си звънял? — попита Алекс, веднага връщайки обаждането.

— Да. Разбрах се с Холин да дойде в клуба към шестнайсет часа и да ни каже всичко, което знае за изчезването на Рогов. Искаш ли да присъстваш?

— Разбира се! — отвърна Алекс. — Прати ми адреса, идвам веднага.

Леко го смути формулировката, все едно присъствието му дори не е задължително. Сякаш те помагат на Планинеца в търсенето, а не обратното. И защо прозвуча това странно „ни“, сякаш освен Планинеца ще има още някой?

Накани се да се обади на Иван, но бързо се спря. Те са свободни хора, по дяволите! Освен това следващата тренировка е чак вечерта…

Първоначално Алекс планираше да вземе Смирнов със себе си, но той сякаш се включи добре в общата тренировка и дори ентусиазирано обсъждаше нещо с един от учениците по време на отработването на хвърлянията.

„Добре, ще отида сам“ — реши той и се насочи към изхода на залата.

— Ти къде така тръгна? — подозрително попита Машка, като му препречи пътя.

— Планинеца е извикал моя съученик на разпит, колкото и странно да звучи това — отвърна той и събра длани в умолителен жест: — Пусни ме, моля те. Обещавам, че ще се държа добре.

— Не вярвам — заплаши го с пръст Машка. — Аз ще те закарам. И не смей да спориш.

Алекс сви рамене.

— И през ум не ми минава. Кой ще откаже да го вози красиво момиче в луксозна кола? Да тръгваме.

Тренировъчната база на „Стоманения юмрук“ изглеждаше като обикновен спортен център. Неголяма, много по-малка от сградата на „драконите“, и значително по-скромна. Вярно, имаше голяма вероятност това да не е основната сграда на клуба, а просто един от дъщерните филиали.

Планинеца ги посрещна на входа на сградата и изглеждаше леко нервен.

— Веднага казвам — никаква саморазправа — предупреди той Алекс. — Това е наш ученик и не мога да допусна насилие. Просто говорете с него, обяснете ситуацията и помолете за помощ.

— Разбира се, Женя ми е съученик, нямам намерение да го заплашвам — увери Алекс.

Глупости! Как не?! Сега дори с пръст ли да не го докосва?!

— И също така бих ви помолил да следите останалите участници в срещата, за да не си позволяват и те много.

— Защо ние? — озадачено попита Алекс.

— Защото вие имате много по-голямо влияние върху тях от мен… — Планинеца махна с ръка. — А, между другото, ето ги и тях.

Със силен рев, точно зад черната кола на Машка паркира яркосиня спортна кола, управлявана от познатия на Алекс синеок блондин, главния ученик на „Сребърния дракон“, а на седалката до него седеше самият Костя.

— А те какво правят тук? — възмути се Алекс.

Съдейки по краткия разговор преди битката на Сенсеич, блондинът се отличаваше с чудовищно високомерие и общуването с него не вещаеше нищо добро.

— Клуб „Сребърния дракон“ от много време търси достъп до триадата — леко виновно поясни Планинеца. — Като топ клуб в Рейтинга той има задължението да контролира циркулацията на забранени вещества в града, но досега „Белия дракон“ се криеше твърде добре. Така че когато започнах да се интересувам от тази тема, техните хора веднага дойдоха при мен и настоятелно предложиха своята помощ.

— Привет на всички! — малко смутено поздрави Костя, приближавайки към тях.

— Аха, не сме се виждали отдавна, предател — изсумтя Машка.

Блондинът само пренебрежително изсумтя, игнорирайки Алекс и Машка, и се обърна към Планинеца.

— Е, къде е хлапето, което има информация за „Белия дракон“? И имайте предвид — няма да си губя времето в уговорки, той ще ни каже всичко, което искаме, или оттук отива право в болницата.

„А може този младеж да не е чак толкова лош — помисли си Алекс с нотка на радост. — Много се надявам Холин да реши да показва характер.“