Алекс Кош
Принципът на равновесието (6)

Интерлюдия 1

Младите „дракони“ вече бяха по стаите си и спяха, когато Елена се прибра в тренировъчния комплекс. По същия начин, по който и излизаше — през покрива. Едва забележимата сянка безшумно се плъзна по стрехите и след по-малко от минута тя вече беше в стаята си.

— Почти започнах да се изнервям — поздрави я брат й. — Прегладнях, а теб все те няма.

— Хей, не са ли ти казвали, че е невъзпитано да се промъкваш в чужди стаи? — недоволно попита жената.

— За пръв път го чувам — изсумтя здравенякът. — Знаеш, че обичам да вечерям само твоите манджи.

Елена свали малка черна раница от гърба си, изпъна цяло тяло и свали от колана ножница с тънко острие.

— Аз само стоплям готова храна.

— Тогава иди и я стопли — настоя Иван. — Тъкмо ще ми разкажеш как мина срещата с дамата от котешкото семейство.

Те се преместиха в трапезарията, където Елена демонстративно бавно извади от хладилника няколко кутии с храна и ги метна в микровълновата.

— Домакиня — доволно коментира здравенякът.

Най-удивителното беше, че той дори не се присмиваше, а искрено се радваше, че сестра му затопля храна за него.

— Как са децата, още живи ли са? — попита Елена, докато си запарваше зелен чай до микровълновата.

— Засега да — след кратка пауза отговори Иван.

— Обеща да не си прекалено суров.

— Също така предупреждавах, че от мен учител не става — недоволно отговори Иван. — Единствените методи за обучение, които знам, са тези, с които обучаваха нас.

— Само че степента на оцеляване в нашия тренировъчен лагер беше пет процента, и то в най-добрия месец — напомни сестра му. — Имай предвид, че всички ученици ни трябват живи, и без това са твърде малко.

Здравенякът се намръщи.

— Точно в това е сложността, налага се да използвам много по-облекчени версии на тренировките. За щастие малките наистина бързо схващат. Не знам как ги е подбирал Виктор и с какво ги е хранил, но те усвояват за един ден това, което ние учехме с месеци.

— Стига да не се пречупят. Обещах на Виктор, че нищо няма да им се случи. Със сигурност ще ни пита, когато се върне.

Здравенякът се облегна в стола си и се взря в тавана.

— Между другото, ти сигурна ли си, че той… ще се върне, за да ни пита?

— Аз дори не съм сигурна, че наистина е в кома, а не се преструва — сви рамене Елена. — Неслучайно наричаха Виктор Манипулатора.

— Само ти го наричаше така — напомни Иван. — И това беше преди нашата тълпа смъртници да се превърне в отряд на смъртта. Но да не говорим за миналото, по-добре ми кажи какво научи от Светлана?

Елена сложи топлите ястия пред брат си и седна от другата страна на масата.

— Тя твърди, че поръчката е дошла от Китай.

— А по-точно?

— Ще бъдеш много изненадан. Директно от Храма на дракона.

— Наистина?! Мислех, че те не се месят във външните работи, а дори и да го правят, то нали Виктор беше любимецът на настоятеля…

— Ти, както винаги, си пропуснал покрай ушите си всичко, което той каза — усмихна се Елена. — Когато Виктор се появил в храма, любимец на Син Ту Лонг е бил настоящият глава на „Сребърния дракон“.

— А после?

— После Манипулатора се намесил…

В този момент мобилният телефон на Иван иззвъня. Поглеждайки към екрана, той обясни:

— О, това е Надя от клиниката. Ти какво направи там?

— Всичко беше тихо — уверено отговори Елена. — Светлана разбра ситуацията и ме увери, че повече няма да посмее да копае под Виктор и неговите ученици. Аз ненапразно градих репутация десет години, сега тя работи за мен.

Иван постави телефона на високоговорител.

— Да, слушам.

— Привет. Тук, в клиниката, имахме инцидент…

Здравенякът погледна изразително сестра си, която сви рамене в отговор.

— Нещо с Виктор? — попита Иван.

— Не, той е добре, доколкото това изобщо е възможно в такова състояние. Но в коридора до стаята му беше открито тялото на Светлана Наумова, главата на клуб „Диамантената котка“. Отрязали са й ръката, а след това и главата.

Елена направи жест на брат си, че е отрязала само ръката на жената, но определено не е докосвала главата.

— Какво показват камерите?

— На целия етаж са извън строя.

— Странно. Мислех, че при вас имате най-високо ниво на сигурност — недоволно отбеляза Иван.

Сестрата завъртя ръка, оценявайки охраната на болницата като много посредствена.

— ВИП стаите са под специален контрол — увери го Надежда, на което Елена отново поклати глава. — Но за всеки случай ще преместим Виктор на друго място и само аз и още двама лекари ще знаем местонахождението му. Затова сега е най-добре посещенията да се ограничат.

Елена вдигна палец в знак на одобрение.

— Разбирам — съгласи се Иван. — Нещо друго?

— Просто исках да ви предупредя. Светлана дойде да посети Виктор и очевидно са я убили във връзка с това. Странно е само, че не са докоснали самия Виктор.

Братът и сестрата се спогледаха. Ако Виктор наистина се преструва, то неизвестният убиец просто не се е осмелил да се приближи до него или се е решил и е умрял със смъртта на глупавия, но смелия. Или може би самият Виктор е убил Светлана?

— Най-важното е да ни кажеш мястото, където криете Виктор, иначе по-късно няма да го намерим — пошегува се Иван. — И благодаря, че се грижиш за него.

— Това ми е работата.

След като приключи разговора, Иван погледна изразително сестра си.

— Не съм я убила — раздразнено повтори Елена.

— Вярвам ти — кимна Иван. — Повече ме интересува защо не си усетила момента на нейното убийство? Светлана очевидно е била убита веднага след като си я пуснала. Тя дори е нямала време да потърси помощ за отрязаната ръка.

Елена се намръщи.

— Явно е работа на професионалист. Още един. Надявам се той да не се насочи към нашите ученици. Може би засега да ги задържим в учебния център, а?

— Няма да стане — с хищна усмивка отговори Иван. — Очертава им се външна тренировка.

— С кого? — попита Елена, усещайки неприятности.

— С московския клон на триадата.

Жената бавно си пое дъх, за да се успокои, и тихо помоли:

— Оттук нататък давай по-подробно.