Алекс Кош
Принципът на равновесието (1)

Глава 1

Алекс седеше и шокирано гледаше появилият се на екрана на телефона надпис: „Обаждането приключи“. Усещанията бяха толкова странни, че той просто не знаеше как да реагира на случилото се.

— Какво стана, той от покрива ли падна току-що?! — прозвуча старчески глас наблизо.

— Разбира се, бабо, направо от покрива — потвърди Димон. — Не се притеснявайте, ние тук снимаме филм, това е специално обучен каскадьор, обезопасен е.

Докато Димон разкарваше любопитната бабка, Алекс се изправи и се изтупа от праха. Главата му още звънеше, но той подозираше, че причината изобщо не е в скока от покрива.

От входа изскочи Тьома и се втурна към него.

— Наранен ли си? — притеснено попита той, оглеждайки Алекс от краката до главата.

— Много — честно отговори Алекс.

— Сигурен ли си, че не си си счупил краката? Може би трябва да те закараме в клиниката или да извикаме такси? Все пак е безплатно.

— Спокойно, с краката всичко е наред — махна с ръка Селин. — Говоря за друго. Машка току-що отказа да излезе на среща с мен.

Тьома се взираше удивено в приятеля си известно време.

— И как успяваш да правиш всичко? — каза той накрая със смесица от възхищение и недоволство. — И да скачаш от седмия етаж се научи, и Машка на среща покани.

— Само да отбележа, че всичко това е за около две-три минути — слабо се усмихна Алекс.

Стас се появи от входа и с енергична крачка тръгна право към момчетата.

— Жив си — с леко недоумение констатира той, след като разгледа дупките в асфалта и огледа преценяващо Алекс. — Но при третата ни среща няма да имаш този късмет.

Алекс се усмихна иронично в отговор.

— А може би ти няма да имаш късмет третия път.

— Аха — подсмихна се плешивият. — Мечтай си. По принцип вие не сте лоши момчета, но който излезе на двубой срещу мен, при всички случаи ще умре — той погледна Алекс в очите. — И ако си ти, по-добре приключи всички важни неща в живота си.

След като завърши патетичната си реч, мършавият младеж с огромна татуировка на дракон върху торса тръгна надолу по улицата, подсвирквайки си весела мелодия.

— За какво става дума? — заинтригувано попита Димон.

— За това защо никога няма да ти позволя да се присъединиш към Рейтинга — направи гримаса Алекс. — Един от нас трябва да се бие до смърт с този тип след седмица.

Димон се втренчи в приятеля си изненадано:

— Битка до смърт? И толкова спокойно си говорите с него?!

— Какво толкова? — сви рамене Алекс. — В момента така или иначе не можем да му направим нищо.

— При цялото ни желание — добави мрачно Тьома. — Ако пожелае, може да ни пребие и двамата без проблем.

Изпровождайки плешивия младеж с погледи, приятелите бавно се отправиха към мястото за събиране — настроението им да продължат Играта изчезна напълно. След кратко мълчание Димон отново се опита да разбере ситуацията:

— Чакайте, вие ще се биете до смърт? Това е нещо като „Mortal Kombat“^[1], нали?

— А защо веднага „Mortal Kombat“? — изведнъж се възмути Алекс. — Може да е „Street Fighter“^[2].

Като цяло на Алекс не му пукаше, той изобщо не харесваше бойните игри, предпочиташе RPG игрите пред тях, но падналото му дори по-ниско от пробития от собствените му крака асфалт настроение го караше да започне спор.

— Там нали се биеха до смърт? — със съмнение попита акробатът и веднага се опомни: — Стига, спри. Сега говорим за друго. Някой от вас ще се бие с човек, който е по-силен от двама ви заедно? И това е ваше съзнателно решение?!

Тьома и Алекс се спогледаха и свиха рамене.

— Да, може и така да се каже. Помолиха ни много настоятелно.

— Помолиха ви: идете и умрете от ръцете на това чудовище? — уточни Димон. — Наистина не разбирам. Може би ще е по-лесно да откажете боя и да предадете този пич на полицията? Или, ако е толкова опасен, наемете някой още по-силен, за да му счупи краката преди боя!

И двамата ученици от клуб „Рижия дракон“ направиха гримаси като от зъбобол. Дори мисълта за толкова подла постъпка ги ядоса.

— Това е подло — навъсено отвърна русият паркурист. — Принципите на Рейтинга, а и най-важното — нашите собствени принципи, няма да ни позволят да направим подобно нещо.

— Значи предпочитате да умрете? — подсмихна се Димон.

Алекс не се замисли много.

— Да — отвърна и сам беше шокиран от отговора си. — По дяволите, това наистина е трудно за обяснение!

— Така са ни възпитали — предположи Тьома.

Като извади от джоба си вибриращия телефон, той прочете съобщението и бързо започна да пише отговор.

— Машка пита дали наистина си паднал от седмия етаж и дали всичко с теб е наред — обясни той на Алекс. — Притеснена е. Между другото, обясни най-накрая как стана това!

— Когато ме изхвърли от покрива, влязох в сатори, и тогава…

Русият паркурист махна с ръка.

— Не, за това — по-късно. Как покани Машка на среща!

— Звъннах й и я поканих — смутено отговори Алекс. — Попитах я дали би искала да излезе на среща с мен. Какво е толкова сложно?

— Без обяснения? — уточни Тьома. — Просто едно изречение?!

Алекс започна да подозира, че нещо е пропуснал.

— Ами да.

Тьома се хвана невярващо за главата.

— Е, много щях да се изненадам, ако се беше съгласила.

— В смисъл?! — ококори се Алекс. — Ти сам каза, че трябва да го направя!

— И сега ти го казвам. Но си бил глупав твърде дълго, за да се съгласи тя просто така. Съжалявам, братле, но ще трябва да измислиш нещо по-добро от „здравей, десет години те гледах като приятел и днес изневиделица реших да те поканя на среща“. Не-е, трябва да й докажеш сериозността си.

Алекс се почеса по тила.

— Сериозен ли си?

— Сега ще те перна по врата! — заплаши го Тьома.

— Шегувам се — криво се ухили Алекс. — Просто е странно, че точно ти ме учиш как да изграждам взаимоотношения. Никога не съм те виждал с момиче.

— Между другото, да — намеси се Димон, който през цялото време внимателно слушаше разговора на двамата приятели. — Тук само аз имам опит в хармоничните и дълготрайни отношения. Ако ще се съветвате, аз съм насреща!

Поглеждайки към приятеля си, Алекс завъртя пръст в слепоочието си:

— Срещате се от няколко месеца, а се надуваш — все едно вече отглеждате второ дете.

— Не спори, а по-добре кажи на великия гуру какъв е твоят проблем — невъзмутимо предложи Димон.

Алекс искаше да каже още няколко шегички, но като се замисли, реши наистина да изслуша какво има да каже Димон за настоящата ситуация, още повече че те с Машка вече се познаваха. Приятелите стигнаха до старта, взеха си нещата и седнаха в близкото кафене, където Алекс описа трудностите си.

— Е, какво да кажа, Вася е наш приятел, но истината е по-ценна — важно заяви акробатът, отпивайки от капучиното си. — Момичето има право да избере този от вас, към когото изпитва истински чувства. За теб най-важното сега е веднага да й кажеш какво чувстваш към нея, а не да се въртиш в кръг. Познавате се от хиляда години, не би трябвало да е проблем открито и честно да обсъдите всичко.

Тьома не можа да се сдържи:

— Разбира се! Какъв е проблемът. Десет години си пудрят мозъците един друг, а после изведнъж открито ще обсъдят всичко като възрастни. Не става така!

— Ами ако става — неуверено каза Алекс.

— Аз вярвам в теб — проникновено каза Димон. — И още един важен момент! Има една поговорка: „Жените твърде дълго помнят всички рози, които не са им били подарени“. И ти очевидно й дължиш няколко камиона цветя. Затова започни с хубав букет.

— Сякаш сам нямаше да се сетя за това — недоволно се озъби Алекс.

— Разбира се, че не би се сетил — уверено заяви акробатът.

И тук Алекс беше принуден мислено да се съгласи с него, въпреки че никога нямаше да го признае на глас. И не само че никога не е бил истински специалист в ухажването на момичета, просто след като падна от покрива изпитваше някакво вътрешно опустошение и не можеше да се съсредоточи върху разговора. Като отпускане след много силен прилив на адреналин, толкова силен, колкото никога не е изпитвал в живота си. И това наистина го дразнеше.

— Добре, сега за по-малко важното — реши Тьома, като видя, че Селин започва да се изнервя. — Как успя да паднеш от седмия етаж и да оцелееш? Получил си инсайт^[3] точно по време на падането?

На Алекс не му беше много комфортно да обсъжда личния си живот с приятелите, особено когато ставаше дума за Машка. Имаше чувството, че обсъжда момичето зад гърба й. Затова, когато разговорът премина към магическото му падане от седмия етаж, той почувства облекчение и дори леко се ободри.

— Ох, хайде без тези модерни думички — помоли той с усмивка. — Сега, накъдето и да се обърнеш, навсякъде инсайти и лайфхакове. Аз просто скромно паднах от покрива и използвах освобождаване на вътрешна енергия, за да смекча падането.

Той много подробно описа разговора си с духовете пазители и всичките си усещания, свързани с използването на вътрешната енергия чи. Тьома вече имаше определена представа за тази част от бойните изкуства благодарение на техниката „желязна риза“, така че отлично разбираше за какво става дума, но Димон слушаше Алекс с отворена от изумление уста. За него всичко това беше истинска магия.

— Това не е ли секретна информация? — притеснено попита той, когато Алекс завърши краткия си разказ.

— Ние не сме таен орден — усмихна се Алекс. — Просто аз не искам ти да ставаш официален ученик и да участваш в боеве. Никой не ни забранява да споделяме знания.

— Не, пич, аз самият нямам намерение да се бия до смърт — направи гримаса Димон. — Извинете, разбира се, това трябва да се избие от всяка глава.

По принцип Алекс и сам разбираше, че желанието им да участват в боеве не е нещо много нормално. От друга страна, точно от такива хора и за такива хора беше създаден Рейтингът.

— Много хора смятат, че паркурът е занимание за отритнати — каза Тьома. — Въпросът всъщност е кое ти доставя удоволствие. За нас битката е начин да се почувстваме живи, да видим резултатите от тренировките и най-важното — възможност да преодолеем себе си.

— Колко красиво описа току-що желанието да удариш някой по муцуната — ухили се Алекс. — Но като цяло съм напълно съгласен с теб, не мога да си представя живота без всичко това.

— По дяволите, момчета, можете ли да покажете своите духове пазители, преди да ви убият в следващия дуел? — помоли се Димон. — Вие така или иначе ще умрете, а на мен ми е любопитно!

— Стига и ти — беззлобно изсумтя Алекс. — Нямаме намерение да умираме. Особено сега, когато получих… — той направи гримаса и буквално изплю думата: — … инсайт и започнах да разбирам как да управлявам вътрешната си енергия.

След около половин час приятелите се сбогуваха и Тьома и Алекс се върнаха в тренировъчния център. Изненадващо, но Селин дори знаеше какви цветя обича Машка, въпреки че нямаше представа откъде има такава ценна информация в главата му. Затова той влезе във фоайето на „Рижия дракон“ с огромен букет божури в ръка.

За голямо недоумение на приятелите, на мястото на Иван седеше друг мъж, тъмнокос, слаб и с много тъжно изражение на лицето. А най-странното беше, че това лице беше познато на момчетата.

— Максим? — изненада се Алекс.

Точно този мъж от клуб „Костенурката на дъгата“ ги закара до клиниката след битката на Сенсеич.

— Добър ден — унило се усмихна мъжът. — Ако не помните, казвам се Максим. Сега ще работя в охраната на вашия тренировъчен център, а едновременно с това ще отговарям и за вашата безопасност — той тъжно въздъхна. — Можете да се обръщате към мен по всякакви въпроси.

— Съдейки по тона, това явно не е работата на мечтите ви — отбеляза Тьома.

— Да кажем така, нашият клуб плаща за случилото се на двубоя — тъжно отговори Максим. — Ние отговаряхме за сигурността и здраво се издънихме.

Момчетата биха искали да му съчувстват, но, разбира се, не го направиха. В крайна сметка, ако клуб „Костенурката на дъгата“ си беше свършил добре работата, Сенсеич в момента нямаше да лежи в кома.

— И още как се издънихте — навъсено се съгласи Тьома, но не се задълбочи в допълнителни критики. — А често ли се случва в Рейтинга да се опитат да убият човек с огнестрелно оръжие по време на двубой?

Максим сви рамене.

— Случва се, но не мога да кажа нищо за това. По правило такива сериозни нарушения на правилата се наказват много бързо и строго, всички топ клубове се обединяват и намират извършителите за броени часове. И те изчезват безследно.

— И този, който стреля по нашия учител, ще изчезне?

— Ако още не са го хванали, ще го хванат много скоро — увери ги Максим. — Вие просто още не осъзнавате колко широко Рейтингът обхваща всички структури на Москва, а и на Русия като цяло. Ще открият кой, ще разберат защо и ще накажат всички замесени.

„Жалко, че това изобщо няма да помогне на Сенсеич“ — помисли си Алекс.

— Ако получа информация кой е стрелял по вашия учител, веднага ще ви информирам — обеща мъжът.

Оставяйки тъжния охранител на поста му, приятелите се качиха на втория етаж и се сблъскаха с Даня.

— О, привет, виждал ли си Машка? — веднага попита Алекс.

Върлинестият баскетболист погледна изненадано цветята в ръцете му, после и Тьома. Последният мълчаливо кимна в отговор на неизказания въпрос: да, цветята наистина са за нея.

— Излезе — съчувствено поклати глава Даня. — Излетя като куршум от стаята, скочи в колата и подкара с бясна скорост. Дори аз не карам толкова екстремно.

„По дяволите, какъв съм карък — помисли си Алекс разочаровано, въртейки букета в ръцете си. — И какво сега да го правя? Машка може да се върне чак сутринта.“

— Остави цветята в стаята й — предложи Даня, сякаш четеше мислите му.

— Логично — неохотно призна Алекс. — Тогава ще се покатеря през третия етаж…

Тьома го тупна по рамото.

— Ей, „катерачът“, стига с това катерене. Просто помоли Елена да оставиш букета в стаята, тя има ключ.

— Точно така — смутено се съгласи Алекс.

И наистина, Елена беше там и отвори вратата на Алекс, за да сложи букета цветя на леглото на Машка.

— Толкова е мило — усмихна се жената, гледайки изчервилия се под погледа й младеж. — Надявам се, че нямате нужда от лекция по сексуално възпитание? Знаете си всичко, нали?

Алекс просто завъртя очи в отговор и мълчаливо тръгна към стаята си.

— Иван насрочи обща тренировка за девет вечерта! — извика след него Елена. — И не обича закъсненията.

„Той всъщност нищо не обича освен таблета си и да троши кости — помисли си Алекс. — А аз трябва по някакъв начин да му открадна скутера, нали имам загубен облог.“

Тъй като Машка я нямаше и времето за вечерната тренировка все още не беше дошло, Алекс реши да се възползва от така наречения инсайт и отново да усети движението на вътрешната енергия в тялото си. Но се чувстваше толкова уморен, че четиридесет и осмата форма Чен този път му се удаваше много по-трудно от обикновено. Алекс едва сега започва да разбира истинското значение на тай чи цюан. Цялата тази плавност изобщо не беше ориентирана към работата на мускулите или отработване на движенията. Тоест и за това също, но на първо място — за потока вътрешна енергия. Само с много, много бавни движения, Алекс можеше съзнателно да контролира чи. Но правейки само част от комплекса с усещане за преноса на енергия, той почти падна на пода от умора. Уж нямаше физическо натоварване, но управлението на вътрешната енергия изискваше просто невероятна концентрация.

Селин опита още три пъти да завърши комплекса и всеки път падаше на пода от изтощение. Това беше много странна умора, не физическа, а по-скоро се усещаше като вътрешно емоционално и нервно опустошение. Осъзнавайки, че просто няма достатъчно сили за по-нататъшни упражнения, Алекс се настани в поза лотос на пода и се опита да насочи енергията чи към татуировките на ръцете си. Искаше да поговори с духовете пазители, за да разбере какво точно се беше случило в момента на падането от покрива. И най-удивителното беше, че го направи с лекота!

В стаята едновременно се появиха червен дракон и черен тигър, при това не в реалния свят, а отново в така наречения астрал.

— Уау, наистина ли сте се сприятелили? — изненада се Алекс.

— Не говори глупости — изсумтя Рон-Тиан. — Дракон не може да е приятел с проскубана котка. Просто решихме да дойдем заедно и да ти теглим едно конско, че толкова глупаво се изложи на опасност.

Като чу за „проскубаната котка“, тигърът пъргаво скочи и замахна към дракона с лапа, но той успя да излети към тавана и веднага се опита да изпържи Бяко Тен с огнена струя.

— Но сега ще ми помогнете и аз ще израсна като боец — оптимистично отбеляза Алекс, опитвайки се да не обръща внимание на закачките на тигъра и дракона.

— От къде на къде? — възмутено попита тигърът.

— Но вие ми помогнахте, когато паднах. Значи най-накрая станахте екип…

— И защо реши така? — драконът дори спря да бълва огън от изумление.

— Аз постигнах покой, разбрах какво искам — неуверено каза Алекс. — Усетих истинските си чувства към… момичето и постигнах вътрешно равновесие…

Сега, когато се опита да каже на глас всички тези неща за вътрешната хармония, прозвуча малко глупаво.

— Мислиш, че щом си разбрал коя женска харесваш, и веднага си постигнал дзен?! — някак обидно се захили драконът.

— Просто ти умираше и ние временно решихме да обединим усилия — спокойно обясни тигърът.

— И дума не може да става за каквото и да е сътрудничество с проскубана котка — отново повтори червеният дракон. — А това, дето го надрънка за равновесието, отдавна не бях чувал такива глупости.

— Нека си дрънка каквото иска, важното е, че носителят най-накрая успя да почувства вътрешната енергия — намеси се Бяко Тен, успявайки да скочи и да удари с лапа дракона така, че той прелетя през цялата стая и падна върху леглото. — Трябва да се радваш, иначе той в един прекрасен ден просто щеше да те изсмуче.

— В смисъл? — неразбиращо попита Алекс.

Драконът отново излетя във въздуха и яростно изкрещя:

— Защо си отваряш устата, където не трябва?!

— О, стига, какво толкова има за криене — измяука тигърът. — Ако носителят умре, това е тъжно, неприятно и дори малко позорно, но не е критично. Но от теб той би могъл спонтанно да изпомпи толкова много енергия, че ти просто ще умреш.

„Но по някаква причина и двата духа пазителя досега мълчаха за това — раздразнено си помисли Алекс. — Значи драконът е бил максимално заинтересован да ми помогне. Защо тогава се надуваше през цялото това време?“

— Той щеше да умре много по-рано от пренасищане или болка — някак не много уверено възрази драконът. — Така или иначе въпросът вече е решен — той ядосано погледна Алекс: — Запомни, ако не искаш да си изгориш каналите отново, не си и помисляй да се обръщаш към моята енергия.

— Не съм си го и помислял — честно си призна Алекс.

— И също така трябва да се научиш навреме да усещаш изчерпването на резервите си. Онзи момент, в който обръщането към чи вече няма да носи полза, а вреда — намеси се Бяко Тен. — Съдейки по състоянието ти, сега си се опитвал да движиш вътрешна енергия през тялото си. И това след скорошно пренапрягане! Глупаво!

— Точно така, никакви пренапрягания! — отново избухна драконът. — Ако изразходиш своето чи, може несъзнателно да посегнеш отново към моето.

— Как да разбера кога съм се изчерпал? — вяло попита Алекс.

— Просто си спомни сегашното си състояние — изсумтя Бяло Тен. — Това е. И като цяло, напразно си бъбрим тук с теб, само засилваме умората ти. Това е. Днес само почивай, а утре някой от нас ще дойде да те провери, за да не направиш някоя глупост.

Драконът и тигърът изчезнаха, без дори да се сбогуват, а Алекс се почувства толкова уморен, че направо от поза лотос се килна на една страна и моментално заспа. Последната мисъл в сънения му мозък беше: „И все пак духовете пазители започнаха да работят заедно, не е ли това чудо?“

Събуди го чукане по вратата.

— Хей, Алекс, хайде към залата! — прозвуча гръмко гласът на Даня. — Иван вика всички на тренировка.

Изправяйки се с усилие, Алекс се протегна и се заслуша във вътрешните си усещания. Най-вече това приличаше на лека слабост след висока температура. Всъщност Селин не беше боледувал от десетгодишен, но споменът за лепкава слабост от настинка беше останал от детството и точно това сравнение му дойде наум сега.

„И защо просто няма скала за енергията или издръжливостта, като в компютърните игри? — раздразнено си помисли Алекс. — Колко по-лесно щеше да бъде да се следи състоянието на вътрешната енергия. А сега иди разбирай кога тренировката на чи е полезна и кога започва да те изстисква като лимон?“

— Да, идвам! — отговори той на приятеля си с леко съкрушен глас. — Само да се измия.

След като си изплакна лицето, за да дойде на себе си, той излезе от банята и хукна към тренировъчната зала.

Тьома, Даня и Машка вече стояха в стойка мирно пред Иван и, усещайки цялата сериозност на ситуацията, Алекс не посмя да отвори уста, а мълчаливо се присъедини към приятелите си. Миниатюрното момиче го изгледа някак ядосано или може би притеснено, и го заплаши с юмрук. Алекс я погледна недоумяващо, не разбирайки причината за толкова агресивен жест, но реши да остави въпросите за по-късно.

— Най-после и последният слабак е тук — изръмжа Иван и хвърли намръщен поглед към четиримата ученици. — И така, дребосъци, отворете си добре ушите. Виктор временно е извън строя, охраната я поеха неудачниците от „Костенурката на дъгата“, така че сега мога сериозно да се заема с тренировките ви. И първото правило е: ще ме предизвиквате през всеки един ден до деня на двубоя. И ако всички успеете да преминете изпитанието, тогава по най-справедливия начин ще решим кой точно ще отиде на двубоя.

— Камък-ножица-хартия? — предположи Даня.

— Почти — ухили се мечкоподобния… сега вече треньор. — Ще се биете всеки срещу всички, докато на крака остане само един.

— Шегувате ли се? — навъсено попита Машка.

— Изобщо — спокойно отвърна Иван. — Особено след като така навреме получихте VIP карти. Благодарение на това уредих в нашия клуб постоянно да дежури специалист от клиниката — той многообещаващо погледна Тьома. — И имам чувството, че той ще ви потрябва още днес…