Алекс Кош
Принципът на равновесието (4)

Глава 4

Алекс определено нямаше намерение да участва в ситуационна комедия. Затова той дръпна Машка настрана и й разказа за обаждането на своята съученичка.

— И защо това трябва да ме вълнува? — с любопитство попита тя.

— Просто реших да кажа на момичето, което харесвам, за среща с позната. Съдейки по гласа й, явно има някакви проблеми. Но ако не те интересува…

— А, не, ще остана да чуя какво толкова иска да ти каже, щом толкова бърза да се срещне с теб през половината Москва — изсумтя Машка, слагайки ръце на кръста.

Алекс сви рамене.

— Е, тя каза, че ще бъде тук след половин час, така че това не е половин Москва, а много по-близо.

Машка го заплаши с юмрук:

— Не ми се прави на умник.

Тьома приближи до тях:

— Ей, да се връщаме в залата, а? Роман предлага да поседим още малко или дори да се преместим в нощен клуб, но лично аз не искам.

— Трябва да се подготвяме за боя — съгласи се Машка с него. — Не ни е до купони.

— А и Иван никъде не ни е пускал, скоро е вечерната тренировка — напомни Алекс и направи гримаса. — Днес и с него ще имам спаринг… и нямам никакво желание, честно казано.

— Не ми напомняй — направи гримаса Тьома. — Но всеки опит е от полза. Имаме само седмица и половина за подготовка, ако не си забравил.

— Според мен Иван просто ни се подиграва, и най-вече на теб. Майната му на такъв опит — изсумтя Алекс. — Безполезна загуба на време и здраве.

Разбира се, Алекс никога не забравяше за боя със Стас и дори искрено вярваше, че точно той ще се бие с него. Но дали опитът от битката до смърт с „рептилоида“ имаше ефект, или изменената психика работеше по този начин — в него нямаше страх и фанатично желание да тренира всяка секунда. Останалите също се стараеха да запазят спокойствие, но все пак усещаха силно напрежение. Това не означаваше, че Селин се влага на тренировките по-малко от другите, по-скоро точно обратното, но все пак смяташе ежедневните спаринги с Иван за истинска подигравка.

— Няма от какво да се притесняваш, ти си му любимец — пошегува се русокосият паркурист. — Така или иначе всички синини ще са за мен. Хайде да вървим, стига сме дрънкали.

— Вие вървете, ние малко ще се забавим — отговори Машка и за Алекс.

— Еха! — изненада се Тьома. — Романтичен обяд за двама?

— За трима — поправи го момичето. — Алекс реши да се обади на своята състудентка за пълнота.

Паркуристът примижа подозрително.

— Каква състудентка?

— Същата — многозначително отговори Машка.

За известно време Тьома онемя, гледайки шокирано ту нея, ту Алекс.

— Това сериозно ли?!

— Тя просто се нуждае от помощта ми — опита да се оправдае Селин.

„Във всеки случай аз поне така мисля — добави той мислено. — Гласът й беше доста развълнуван или дори напрегнат. На среща не те канят точно така. А и защо би го направила?“

— Еха, това ще е срещата на века! — възхити се Тьома. — Определено няма да пропусна такова нещо. Чудя се дали тук продават пуканки?

— Ти си зъл — упрекна го Алекс.

— Пфу — изсумтя Тьома. — Поне да видим твоята… — той погледна косо към Машка — състудентка.

Момичето изсумтя.

— О, хайде без недомлъвки. Сякаш не знам, че Льошка съхне по това момиче през последните три години.

— Е, не точно съхна… — предпазливо се опита да възрази Алекс.

— Изкука — поправи се момичето, като предизвикателно и дори яростно завъртя пръст в слепоочието си. — Така по-добре ли е? И в буквален, и в преносен смисъл. Доколко трябва да си се побъркал, че да се прехвърлиш в друг институт?

— Може би тя го е хипнотизирала? — предположи Тьома.

— Дори това би било по-реалистично обяснение, отколкото приказката за несподелената любов — недоволно каза Машка. — И между другото, чудя се как така всичко изведнъж се промени?

Тьома се ухили и отстъпи назад:

— Е, аз няма да ви безпокоя, ще отида да заема място на първия ред.

— И така, какво се промени? — повтори въпроса Машка.

Самият Алекс не можеше да отговори категорично. Ако се оставят настрана експериментите с психиката, може ли човек да харесва две момичета едновременно и по различен начин? Как в такъв случай нормалните хора правят избор? Едва ли пишат списъци с плюсовете и минусите на всяко от момичетата, щеше да е твърде пошло и някак „кинаджийско“. А в случая с Алекс би било напълно невъзможно да се създаде такъв списък, тъй като изкукването по Корольова беше в състояние „зубрач“, а самият той… всъщност не мислеше за връзка. Разхождаше се, забавляваше се, а когато се озоваваше в института, играеше на страдалец с несподелена любов. Играеше не като актьор, по-скоро това беше пресметнат акт на самохипноза, създаден от него, за да избяга от реалността, в която харесваше Машка. Вярно, че самият Алекс не можеше точно да си спомни кое беше първо — чувствата към спасеното момиче или създаването на психоматрицата на „зубрача“. От друга страна, това сега нямаше особено значение, тъй като той беше решил да се откаже и от едното, и от другото. Затова на въпроса на момичето Алекс отговори съвсем уверено:

— Аз се промених.

— Добър отговор — похвали го Машка. — Приема се.

Петнадесет минути по-късно „котките“ се сбогуваха с „драконите“ и си тръгнаха, а Тьома и Даня седнаха през една маса от Машка и Алекс и зачакаха появата на тайнственото момиче. Въпреки че много пъти бяха слушали за Корольова, все още не я бяха виждали лично. За щастие в кафенето нямаше много хора, така че приятелите можеха да изберат удобно място, където спокойно да наблюдават предстоящото действие.

Момичето се появи в кафенето точно както беше обещала — след половин час. Още щом прекрачи прага, зеленооката блондинка привлече вниманието на всички присъстващи мъже, въпреки че беше облечена много скромно. Корольова сякаш нарочно беше облякла торбест суичър и широки панталони, но дори широките дрехи не можеха да скрият стройната й фигура. Виждайки Алекс в компанията на красиво тъмнокосо момиче, тя замръзна на място, но след миг уверено тръгна към тях.

— Привет… Льоша — поздрави тя Алекс, като погледна предпазливо седящото до него момиче.

Изглежда първоначално съученичката му искаше по стар навик да го нарече по фамилия, но в тази ситуация щеше да прозвучи някак глупаво.

— Привет — Алекс стана от масата и издърпа стол на Настя. — Какво се е случило? Защо изведнъж поиска да се срещнем?

Той беше леко изнервен от едновременното присъствие на двете момичета, към които не беше безразличен. Освен това нямаше идея как да се държи с Корольова, нали тя познаваше Алексей Селин като съвсем различен човек.

— Имам нужда от твоята помощ, но… — Настя седна на масата и погледна изразително Машка. — Надявах се да поговорим насаме.

— Няма да стане — насмешливо заяви Машка.

И млъквайки, продължи да гледа блондинката с ироничен поглед. Тя не искаше да проявява открита агресия към момичето, което всъщност не беше направило нищо лошо на никого, но и не успяваше да сдържи язвителността си.

— Ами добре — въздъхна Корольова. — Казвам се Настя, аз съм съученичка на Льоша.

— Машка, приятелката на Льоша — представи се Машка в отговор, принуждавайки Алекс да замръзне от изненада. Със сигурност не беше очаквал подобен финт.

Седналите на съседната маса и усърдно подслушващи разговора Тьома и Даня в този момент издадоха приглушени звуци, смътно наподобяващи кашлица. Думите на Машка ги бяха изненадали дори повече, отколкото Алекс.

— Много ми е приятно — кимна Корольова. — Ще прозвучи малко странно, но… моят приятел наистина има нужда от помощта на Льоша.

Алекс погледна шокирано момичето.

— Стас Рогов?!

Въпросът прозвуча глупаво, сякаш момичето може да е имало няколко гаджета, но Алекс беше твърде изненадан, за да се въздържи да не попита.

— Да — потвърди Настя. — Сигурна съм, че сериозно е загазил.

Едва в този момент Алекс забеляза, че гласът й звучи напрегнато, а и ръцете й леко трепереха от нерви.

— Но защо идваш за помощ при мен? — опитвайки се да не бъде твърде груб, попита Алекс. — С него определено не сме приятели. Трябваше да се обърнеш към Холин и Власов.

Момичето въздъхна.

— Те с нищо не могат да помогнат на Стас. А защо точно към теб… Стас ми каза за вашия… как се казва… Рейтинг?

Алекс и Машка напрегнато се спогледаха.

„А той откъде знае? — Алекс беше изненадан. — Въпреки че ако Стас тренира при Планинеца, би трябвало да има някаква информация. Или Планинеца го е просветил след сблъсъка с мен?“

— И какво точно ти каза? — полюбопитства Машка.

— Че има група хора, които тренират специфични техники от бойните изкуства. Че са разделени на кланове или нещо подобно и че ти принадлежиш към един от тях. Основно правило на такива кланове било да крият уменията си от обикновените хора и именно затова ти си се държал толкова… сдържано в института.

Тя погледна предпазливо към Машка, но като не видя никаква изненада в очите й, заключи за себе си, че момичето също е свързано по някакъв начин с Рейтинга.

— Само не разбрах защо представителите на тези кланове трябва непрекъснато да се бият помежду си — продължи неуверено Корольова. — Останах с впечатлението, че това е единствената им цел… Но предполагам, че не е вярно. Най-вероятно ще става дума за влияние, власт и пари, нали?

Подобно описание на Рейтинга беше толкова опростено, че Алекс просто не знаеше как да обясни на Настя погрешността на нейните съждения. Самият факт, че говори за Рейтинга със състудентката си, го объркваше! Беше някак нереално, и в момента му се искаше да се ощипе в опит да се събуди.

— Колко повърхностно — тихо, но така, че всички да чуят, въздъхна Машка.

Тя добре осъзнаваше, че се държи не много учтиво, но това беше по-силно от нея. И така трябваше постоянно да си напомня, че момичето, което седи пред нея, дори не знае, че от няколко години е нейна потенциална съперница.

Ако Настя се смути от тази забележка, то не беше много… Може би защото беше твърде притеснена за приятеля си и изобщо не й беше до заяжданията на непознатото момиче.

— Какво те кара да мислиш, че всичко това е истина? — предпазливо попита Алекс. — Звучи като сюжет на фантастичен роман за тийнейджъри. Аз не съм ученик в Хогуортс.

— Хогуортс или не Хогуортс, аз те видях как говориш с „дракон“ — намръщи се Настя. — Така че не ми беше толкова трудно да повярвам на Стас.

На Алекс му беше трудно да запази спокойствие.

— Къде видя това?

— В двора на института, след изпита по матанализ.

По принцип Алекс в онзи момент наистина се срещна с духа пазител, но това беше в астрала! Тоест Настя по никакъв начин не би могла да го види. Или би могла?

— И как изглеждаше този „дракон“?

— Ами, червен такъв — сви рамене момичето. — Малък, с големина на играчка. Той ти се нахвърли, а след това изчезна.

„О, Рон-Тиан трябваше да я чуе! — мярна се в главата на Алекс насмешлива мисъл. — Нали се смята за висше същество. Но как Настя го е видяла в астрала?! Или ни лъже?“

— Добре, да приемем като налудничава хипотеза, че всичко това е вярно — реши да продължи разговора Машка. — Но от каква точно помощ се нуждае гаджето ти?

— Той реши да се присъедини към един от онези ваши кланове.

— Клубове — поправи я Машка, очевидно решавайки да спре да се преструва, че не разбира за какво става дума. — Е, браво на него, защо не…

— Дори и само защото тормози съучениците си дори без да знае вътрешни техники — остро се намеси Алекс. — Съмнявам се, че трябва да го учат на нещо по-сериозно — той премести поглед към Корольова: — Ако не знаеш — неговите приятелчета онзи ден за пореден път пребиха Смирнов.

— Няма да кажа нищо за действията на тези двамата, аз самата не ги харесвам — стисна устни в тънка линия момичето. — Но Стас не е толкова лош, колкото си мислиш — уверено заяви тя, което накара Алекс да я погледне скептично. — Фактът е, че преди два дни Стас отиде да премине изпитание в този… клуб и оттогава спря да отговаря на обаждания и съобщения. Вкъщи също не се е появявал.

Машка погледна момичето с доза съчувствие:

— А той няма ли навика да изчезва за няколко дни? Може би просто е отишъл някъде с приятели?

— Досега никога не се е случвало — поклати глава Настя. — Определено щеше да ме предупреди.

Алекс погледна Корольова и по никакъв начин не можа да разбере: тя наистина ли се притеснява толкова много за Стас или просто играе на жертва? И все пак поведението й сега беше много различно от това, което той беше виждал в института. Обикновено момичето се държеше много по-уверено.

— Да, тъжно — въздъхна Машка съвсем искрено, но бързо се върна към подигравателния тон: — Това изпитание може да продължи и повече от два дни, а и това си е било негов личен избор. Какво искаш да направим?

— Защо „вие“? — предпазливо попита Корольова и хвърли поглед към Селин. — Моля за помощ само Льоша.

Алекс започна да усеща, че Машка някак много бързо прихваща нишката на разговора от него и се канеше да се намеси, но получи от нея болезнен ритник под масата.

— Льоша върви единствено в комплект с мен и другите ученици от нашия „Хогуортс“ — обясни Машка. — Това не е игра, всички участници в Рейтинга се бият истински и често до смърт. Ако твоят приятел е отишъл в някой от клубовете на Рейтинга, тогава вече не говорим за обикновено спортно мероприятие, тук всичко е много по-сериозно.

За съжаление, Машка дори нямаше нужда да преувеличава, защото беше точно така.

Настя кимна неуверено.

— Разбирам… вероятно. Но няма към кого друг да се обърна, полицията едва ли ще повярва на тази история, а да го търся сама е просто глупаво — момичето погледна Алекс в очите. — Затова ви моля да помогнете за намирането на Стас и да се уверите, че с него всичко е наред. Може би да отидете на мястото на срещата с онзи човек и да разберете всичко?

Разбира се, Алекс съчувстваше на Настя, но да спасява Рогов? Сериозно? А и Машка като цяло беше права: Стас сам е отишъл да го тестват в клуба, това си е негова отговорност.

— Моля ви — отново помоли Корольова.

За първи път от началото на разговора Алекс погледна в зелените очи на момичето и за момент просто замръзна, забравяйки дори да мига.

— Разбира се, ще ти помогнем — неочаквано емоционално увери той Настя. — Обещавам да направя всичко по силите си, за да намеря Стас.

Машка го погледна със съмнение, но не възрази.

— Кажи всичко, което знаеш, а ние по нашите канали ще се опитаме да разберем къде би могъл да е твоят приятел — с въздишка предложи тя и ощипа Алекс по ръката. — Но не обещаваме нищо.

За съжаление Настя не знаеше много. Очевидно самият Стас Рогов не бил сигурен, че отиването на изпитанието е добра идея, затова разказал на момичето за плановете си като един вид застраховка. Информацията беше оскъдна: само мястото за среща с представителите на клуба и името му — „Белия дракон“. Това вече ги смути, защото те със сигурност знаеха, че в Рейтинга има само два „драконови“ клуба, единият от които — „Сребърния“, а вторият — „Рижия“. Нямаше абсолютно никакви „Бели дракони“ в списъка.

Алекс обеща на Корольова, че непременно ще й се обади, щом открие някаква информация за клуба, в който е ходил Стас. Въобще той се чувстваше така, сякаш е готов да премести планини в името на бедното момиче. Дори когато тя напусна кафенето, Алекс още известно време седеше и очаровано се взираше след нея.

— Момчета, всичко ли чухте? — обърна се Машка към наострилите уши приятели веднага щом Настя се скри зад вратата.

— Разбира се! — отговори Даня и скочи от масата. — Вие се срещате?! И мълчахте за това?!

— Стига, говоря за клуб „Белия дракон“ — завъртя очи момичето. — Това явно е някаква измама, в Рейтинга няма други „дракони“ освен нас и „Сребърния“. Нали?

— Със сигурност няма — потвърди думите й Даня. — Току-що прегледах сайта на Рейтинга.

— Мислиш, че човекът вече е мъртъв? — тихо попита Тьома, като седна на масата им.

— Нямам представа — въздъхна Машка. — Но определено ще трябва да проверим. Дори като изключим факта, че е изчезнал съученик на Алекс и за помощ ни помоли тъжна блондинка, няма нищо хубаво в това някой да се заявява като „драконов“ клуб.

— Можем да се обадим на Планинеца, на „котките“ и да попитаме Иван и Елена — предложи Тьома. — Дори на „Сребърния дракон“ едва ли ще им хареса, че някой използва „драконовско“ име, за да заблуждава хората.

— И нашите нови охранители може да знаят нещо — добави Даня. — Макс въобще е страхотен, с радост ще помогне.

Алекс стисна юмруци.

— Това е напразна загуба на време. Трябва да отидем на мястото на тяхната среща и да обърнем всичко там. Веднага!

— Уау, уау, какво си се разкрещял? — озадачено попита Тьома. — Не плаши сервитьорките.

Машка много внимателно погледна в очите на Алекс:

— Льошка, какво ти е на зениците?

Алекс раздразнено попита:

— В смисъл?

— Свили са се до нула — момичето махна с ръка: — Хей, Тьома, ела да видиш!

Тьома заобиколи масата и погледна в лицето на приятеля си:

— Леле, сигурен ли си, че си добре? Или си омагьосан от един поглед на вълшебната приятелка от института?

Селин намръщено погледна приятелите си.

— Ако това е шега, то е много глупава.

— Глупчо, говорим сериозно — увери го Тьома. — Вземал ли си нещо?

Алекс посочи чайника със зелен чай.

— Същото като Машка.

Приятелите се увериха, че с момичето всичко е наред, но това не промени странния вид на очите на Алекс.

— Стига вече с тези глупости, обещахме на Настя да помогнем за намирането на гаджето й — недоволно напомни Селин. — Засега вие може да се обадите на нашите познати от Рейтинга, а аз ще отида на адреса…

Тьома сложи ръка на рамото му.

— За какво се палиш? Първо трябва да съберем цялата информация и да се посъветваме с Иван. Сега той е наш треньор, без негово разрешение е по-добре да не се забъркваме в такива работи.

Алекс рязко си дръпна рамото.

— Не ме докосвай!

Посетителите на кафенето започнаха да шепнат неодобрително, гледайки момчетата. Сервитьорите също се напрегнаха, но засега стояха встрани.

— Дишай по-бавно — успокояващо го погали Машка по гърба. — Нещо явно не е наред с теб.

Странно, но именно докосването й накара Алекс да дойде на себе си. И не защото усети нещо специално, а по-скоро обратното: на сутринта сякаш ток го удряше от пръстите на момичето, а сега Алекс не почувства абсолютно нищо. Дори фактът, че Машка на практика официално го нарече свое гадже, сега не предизвика никакви приятни емоции.

— Може би си права — неохотно призна той, затвори очи и си пое дълбоко въздух. — Не разбирам защо съм толкова нервен. Дайте ми минута.

Имайки известен опит в това да е под въздействието на яростта на огнения дракон, Алекс успя да почувства несвойствените за него желания. Първоначално не искаше особено да помага в издирването на Рогов, имаше си достатъчно собствени проблеми, но сега единственото, за което можеше да мисли, бяха тъжните очи на Корольова и необходимостта спешно да отиде на посочения адрес. И това определено не беше нормално.

— Мисля, че имам нужда от помощ — призна той, отваряйки очи. — Не се контролирам.