Алекс Кош
Принципът на равновесието (5)

Глава 5

Разбира се, не им оставаше нищо друго, освен по най-бързия начин да се върнат в клуба. Сега, вече осъзнавайки проблема, Алекс установи, че му е много по-лесно да контролира поривите си, въпреки че това все още му създаваше известно неудобство. И по-специално, всеки поглед към Машка го караше да изпитва изгаряща вина, сякаш подло е изневерил на жената, която обича. Звучеше налудничаво, но не можеше да опише това състояние по друг начин.

— Защо ме гледаш така, сякаш току-що съм удавила коте пред очите ти? — подозрително попита Машка.

Удивително колко точно винаги е забелязвала състоянието на Алекс.

— Не говори глупости — може би твърде грубо отвърна Селин.

„Дрънкам тук за всякакви глупости, вместо да изпълня обещанието си и да помогна на Настя да намери Рогов — раздразнено си помисли той и веднага се усети: — Стоп. Разбира се, струва си да се опитаме да помогнем на Корольова, но това определено не е приоритет за мен. Брр, не, не е така! Защо изобщо трябва да й помагаме?“

— Може би тя е истинска вещица? — предположи Тьома. — Омагьосала те е още при първата среща. Помните ли, видяхме момиче в първите мачове на Рейтинга, което обработваше противника си с феромони? Каква е вероятността блондинката също да владее нещо подобно?

— Близка е до нула — изсумтя Машка. — По-скоро бих повярвала, че Льошка сам си е направил това. Никога не съм харесвала експериментите му със самохипноза. За какво? Що за глупост изобщо?

— Е, да — съгласи се Тьома с нея. — И най-важното, какъв е смисълът в това? Няма бойна употреба за такива трансформации. Зубрач-трансформер, пълни простотии.

Алекс се намръщи.

— Хей, аз всъщност съм тук до вас!

— Толкова по-добре, слушай разсъжденията на умните хора и мълчи — сряза го Тьома. — Сега как си, желанието да изпълниш всяка прищявка на блондинката не изчезна ли?

Селин се заслуша в усещанията си:

— Засега нищо не се е променило.

Решавайки да не губи време по пътя към учебния център, Алекс се обади на Планинеца и накратко разказа за изчезването на Рогов. Младежът дълго време псуваше, когато чу, че един от учениците от неговата секция е отишъл на изпитание в мним клуб от Рейтинга.

— Защо тези млади глупаци винаги искат всичко и веднага?! — изплака в слушалката Планинеца. — И не слушат стария и опитен наставник!

Всъщност той едва ли беше много по-голям от Стас Рогов, максимум година-две, така че старческото му мрънкане звучеше доста смешно. От друга страна, напълно вероятно беше майсторите в Рейтинга да са много по-добре запазени от обикновените хора и реалната възраст на Планинеца би могла да е доста по-различна от външната. Поне десетина години.

— Рогов поиска разрешение да премине към следващото ниво на тренировки, но аз реших, че все още не е готов — продължи Планинеца. — И явно се оказах прав. Но си мислех, че ще има достатъчно мозък да не ходи там, където не трябва, и да прояви търпение.

— Това явно не е от добродетелите на Рогов — усмихна се Алекс. — Ако изобщо има някакви добродетели. По-добре ми кажи как да го намеря сега? Жив ли е изобщо?

Тримата приятели наостриха уши и приближиха плътно до Алекс. Вярно, те и досега вървяха, държейки го в „кутия“, за да не реши случайно да избяга.

— Клубовете от Рейтинга наистина понякога провеждат тестове при приема на ученици. Но, първо, на тях канят конкретни и доказани бойци, и второ, Рогов вече е член на нашия клуб, просто е на ниво външен ученик.

— Външен?

— Всеки клуб тренира вътрешни членове, свързани с Рейтинга, и външни — обикновени спортисти, които най-често дори не знаят за Рейтинга, така да се каже, „за растеж“ — обясни майсторът от Рейтинга. — И като правило не е прието такива ученици да се примамват в други клубове, това може да доведе до сериозни конфликти.

Ами да, така си го представяше и Алекс. Все пак те вече комуникираха с други членове на Рейтинга и успяха да си съставят груба картина на случващото се.

— Но нали клуб „Белия дракон“ не съществува — напомни той на Планинеца.

— Именно — съгласи се той. — Затова нямам никаква представа какво всъщност може да се случи на това изпитание и с каква цел са събрани тези бойци. Нека да потърся цялата възможна информация по моите си канали и да ти се обадя след половин или час.

Алекс отново усети, че адреналинът започва да го залива.

— Защо толкова дълго?! Сега е ценна всяка…

Тряс! Машка грабна телефона от ръката му и каза в слушалката:

— Много ти благодаря! Ако се появи информация, можеш да звъниш на мен или на Тьома. Алекс временно ще е недостъпен.

Приключвайки разговора, тя прибра телефона на Селин в джоба си.

— Обеща да се контролираш — напомни на Алекс с искрена загриженост в гласа.

Междувременно Тьома си пишеше по телефона с Роман от „Диамантената котка“ и той също обеща да събере цялата възможна информация за клуб „Белия дракон“, обещаващ обучение по тайни бойни техники, и за изпитанията за „обикновени“ хора.

— Ех, жалко, че Сенсеич не е с нас — тъжно въздъхна Машка, гледайки потръпващия в поредния пристъп на героизъм Алекс. — Бързо щеше да оправи мозъка на Льоха.

Тук Алекс беше напълно солидарен с нея. Сенсеич рядко даваше конкретни съвети, но след разговор с него винаги му ставаше по-леко на душата и се очертаваше поне една груба посока накъде си струва да продължи. Но, честно казано, Алекс подозираше, че Сенсеич умишлено се е самоотстранил, влизайки в болницата, или като просто е симулирал мозъчна травма, или като от самото начало е нагласил сцената с изстрела. Или не точно подозираше, а по-скоро много се надяваше? Приятелите не обсъждаха това, но всеки от тях вярваше, че учителят им не може да умре от някакъв си куршум в главата. Те дори не обсъждаха състоянието му, страхувайки се да изплашат остатъците от вяра в учителя.

— Може би Иван ще ни помогне? — без особена увереност предположи Алекс. — А още по-добре, ако участва заедно с нас в търсенето… пфу, глупости!

Глупавото състояние, когато и сам не можеше да разбере откъде идват желанията му, изобщо не му харесваше. Доскоро той искрено вярваше, че сам контролира психиката си, а не обратното. И дори изблиците на ярост, провокирани от огнената енергия на дракона, бяха нещо разбираемо, лесно отделимо от собствената му личност.

— Е, той определено може да избие всички глупости от главата ти! — ухили се Даня.

— Не, по-добре да се обърнем за помощ към Елена — предложи Тьома. — Мисля, че психологията е по-близко до нея, отколкото до Иван. А и в нея има повече състрадание…

Алекс примижа неодобрително към своя приятел, готов да използва всеки предлог, за да прекара допълнителни минути до „бойната икономка“. Въпреки че ако трябваше да се избира между Елена и Иван, тя наистина вдъхваше много повече доверие.

— Изобщо не е трудно да си по-състрадателен от паве — изсумтя Машка. — Но ако ще избираме от тях, по-добре наистина да помолим за помощ Елена.

Уви, „бойната икономка“ не беше в тренировъчния център. Охранителят каза, че след закуска тя е излязла по работа и още не се е върнала. Приятелите трябваше да отидат да се молят на Иван, който вече ги чакаше в тренировъчната зала. Алекс имаше чувството, че ако преди здравенякът винаги можеше да го намериш на входа, сега той просто е преместил дежурното си място в главната зала.

— Поразходихте ли се? — посрещна той учениците. — Чудя се на спокойствието ви: след седмица и половина един от вас ще трябва да се бие до смърт, а вие спокойно си пиете кафе и хапвате чийзкейк. Надявам се, че това все пак е демонстрация на здрави нерви, а не на банална глупост?

— Почивката е неразделна част от тренировката — вече по навик отговори Даня. Това беше любимата му фраза още преди да разберат за Рейтинга.

— А къде е Елена? — припряно попита Машка. — Не можахме да я намерим никъде. Имаме нужда от нейната помощ по един въпрос.

Иван сви рамене.

— Търси снайпериста, който стреля по Виктор, къде другаде.

— Сама?! — възмутено попита Тьома.

„Ех, жалко, че я няма, Елена можеше да ни помогне да намерим Рогов — помисли си Алекс и едва се сдържа да не се удари в лицето. — Стига вече!“

— Разбира се, че сама — спокойно отговори Иван.

— Но ние бихме могли да й помогнем! — присъедини се към русия паркурист Машка.

Здравенякът насмешливо погледна момичето.

— Малката, ти вече помагаш с това, че си тук и не си взета за заложник. Нека засега спрем дотук.

Машка се намръщи, но не можа да намери достоен отговор.

— А с този какво се е случило, защо зениците му са толкова малки? — попита Иван, бегло поглеждайки Алекс. — Излезе нормален, доколкото по принцип е възможно за тийнейджъри, отгледани от Виктор. Да не си зобил нещо?

— Не, разбира се! — възмути се Селин. Той наистина не искаше да споделя подробности от личния си живот със здравеняка, но изглежда нямаше голям избор. — Затова търсихме Елена. Ще се опитам да обясня какво се случи…

— Давай, но много кратко — намръщено го предупреди здравенякът. — С две думи, а най-добре — с една.

— Да, направо без думи — намеси се Машка. — Телепатично. Нека се разберем: или ще ни помогнете, или по-добре да изчакаме завръщането на Елена.

Иван явно сериозно се замисли над предложението й, но в резултат явно се сети, че като временен треньор трябва поне да се опита да помогне на един от учениците. Алекс също не гореше от желание да общува от сърце със здравеняка, но трябваше да разкаже за проблема си. Иван изслуша много внимателно разказа на Селин, а след това зададе сериозен и балансиран въпрос:

— И какво?

— Трябва да разберем какво се е случило с Алекс: това под влиянието на момичето ли е или той сам си е направил нещо? — раздразнено каза Машка. — Не е нормално.

Мъжът се намръщи.

— Мразя психологията. Тази простотия определено не е за мен, но Виктор винаги е обичал такива неща. По дяволите, колко ненавреме хвана куршума!

„Аха, все едно можеш да хванеш куршум в главата навреме — отвлечено си помисли Алекс. — Не мисля, че може да има подходящ момент за това.“

— Вие сте нашият треньор — раздразнено напомни той на глас.

— Треньор, а не бавачка — изсумтя Иван. — И като цяло какво значение има кое точно е предизвикало това въздействие? По дяволите, духът е най-силната страна на един боец! Можете да отстъпвате в сила на някой, който се е подготвял по-дълго, а в техника — на някой, който е тренирал по-добре. Но духът на истинския боец е непоклатим! А ти сега ми казваш, че не можеш да контролираш собствените си действия и желания? Веднага ти записвам плюс сто точки.

С тези думи здравенякът наистина отиде и поправи числото на таблото.

Алекс направи гримаса, но беше принуден да признае, че наистина има логика в думите на новия треньор. Просто от осъзнаването на този факт му стана още по-гадно, а неочакваните наказателни точки сериозно удариха по статистиката му.

— Ами „Белия дракон“ и изчезването на моя съученик? — навъсено попита той.

Искаше му се да плюе на всичко и да се втурне да търси Рогов, но разбираше, че това желание определено е неадекватно. А и нелогично, защото нямаше идея къде да търси гаджето на Корольова.

— Това не е наш проблем — веднага отвърна здравенякът. — Вие трябва да се подготвяте за боя, а не да тичате из града да търсите незнайно кой. Въпреки че… можете да го правите в свободното си от тренировки време. Едно хубаво сбиване дори ще ви е от полза.

— Но ние не знаем къде да ги търсим! — намеси се Тьома.

— Добре, добре. Ще се обадя на нашите познати от правоохранителните органи, може би те ще успеят да изровят нещо, а и аз ще помисля. А сега имаме тренировка — напомни Иван. — Вие тримата ще продължите да се занимавате с тухлите, имате още много работа за вършене, а ти — той хвърли недоволен поглед на Алекс — иди в стаята за медитация и стой там, докато се върнеш към нормалното. За всеки час закъснение за тренировка — десет наказателни точки.

Алекс озадачено попита:

— Имаме стая за медитация?

— Зад басейна — сръга го с лакът Машка. — Ти какво?

— Вече съм добре — наежи се Алекс. — Не искам заради някаква дреболия да пропускам тренировка и да получавам наказателни точки.

— Похвално желание, но преценката е моя — сряза го здравенякът. — Вътрешната ти енергия е в абсолютно хаотично състояние. Просто не можеш да направиш нищо. Опитай, ако не ми вярваш.

След кратко замисляне Алекс наистина се съсредоточи върху четиридесет и осма форма и направи няколко движения, за да усети потока от вътрешна енергия. За съжаление все още му трябваше известно време, за да го направи. Случайно или не, но героите от китайските екшън филми също правеха нещо подобно: преди началото на битката те често правеха комплекс от движения, за да се настроят за работа с вътрешната енергия. И Алекс усети своето чи, но беше напълно невъзможно да го контролира, сякаш обичайният поток енергия се беше превърнал в непредсказуем водовъртеж.

Виждайки по лицето си, че опитът да контролира чи е неуспешен, Иван написа:

— Плюс пет точки за това, че не се доверяваш на всезнаещия учител. Виктор вероятно ви е учил на някакви техники за самоконтрол. Така че ги практикувай, а ако и това не помогне, то духовете пазители затова са ви дадени, за да решават подобни проблеми.

По принцип не си струваше да разчита на помощта на здравеняка, но той даде страхотна идея. Алекс напълно беше забравил за духовете пазители: те можеха да видят движението на неговата чи отвътре; може би и за психиката нещо щяха да го посъветват. Тигърът — със сигурност, нали точно той помогна на Алекс да разбере причината за изблиците на „драконова“ ярост.

— Времето тече — напомни му Иван.

И Алекс неохотно остави приятелите си, за да слезе до басейна и да намери незабележимата стая за медитация. Оказа се доста удобно място: голямо помещение с дървен под и хартиени стени в японски или китайски стил. Алекс не беше много наясно с архитектурата, но подобни стени се виждаха предимно в японското аниме. Като цяло приятна обстановка, дори без медитация действаше успокояващо. А на Селин точно това му трябваше сега — поне малко да се успокои и да разбере какво изобщо се случва.

„Добре, може би наистина си струва да се заема с медитация и да разбера какво става с мен — реши той. — За начало ще се опитам да се справя без помощта на духовете пазители, те са прекалено суетни.“

Седнал на пода, Алекс започна дихателна практика, за да се настрои напълно за работа. Първата стъпка беше да намери ненужните емоции и желания, а след това някак да разберете причината и да се отърве от нея. Проста схема, но колко трудно беше да се направи! Каквото и да се случваше с него, Алекс така или иначе знаеше — молбата на Корольова подейства като спусък за чувствата му. Но откъде се взе толкова силна власт над него?

— Опитай с регресивна терапия — внезапно се раздаде глас до него.

Алекс едва се сдържа да не скочи на крака. Изглежда отново не забеляза как се е пренесъл в астрала.

— Бяко Тен?

Черният тигър седеше пред него като обикновена котка, с наклонена на една страна глава и си играеше с дългата опашка.

— Почувствах, че имаш проблеми, и реших да помогна.

— Кога си успял да овладееш психологията? — скептично попита Алекс.

— Ти самият мислиш за това — изсумтя тигърът. — Не забравяй, че мога да чета твоите мисли и някои от спомените ти.

Алекс въздъхна с известно облекчение.

— Тогава няма смисъл да казвам на глас какво ме притеснява. Какво ще ме посъветваш?

— Регресивната психология е чудесен избор: връщаш се назад във времето, намираш проблема и го третираш подходящо — Бяко Тен застина за миг. — Макар че, чакай малко, защо „третираш“? Проблемите трябва да се решават, а не да се третират. Що за глупава дума?

— Така е прието да се казва — сви рамене Алекс.

— Глупаво. Толкова глупаво, колкото да правиш пълноценна тренировка и спаринг, въпреки че те посъветвахме да не използваш активно чи.

Тук Селин се смути:

— Честно казано, забравих…

— Глупости, помниш всичко! — изсумтя тигърът. — Просто не можа да се сдържиш. Ето че получих отговора.

— В смисъл?

— Наясно си, че чи не е само енергия, която може и трябва да бъде управлявана? Тя също те управлява. След падането от покрива ти сериозно се пренатовари и трябваше да почиваш поне няколко дни.

Алекс си представи как казва на Иван, че иска да разпусне за няколко дни, и се ужаси. Веднага щеше да получи милион наказателни точки!

— Но какво общо има пренатоварването с това, че Корольова ми въздейства хипнотично само с няколко думи? — усъмни се Алекс.

— Мисля, че ако беше в нормално състояние, нищо нямаше да ти се случи. Е, може би щеше малко повече да съжалиш момичето, но със сигурност нямаше да хукнеш да си трошиш главата, за да изпълниш молбата й.

Да, в това Селин можеше да повярва. Той наистина от вчера се чувстваше малко опустошен.

— Това, че бях в отслабено състояние, го разбирам, но защо тя изобщо има такова влияние върху мен?

— Хайде да видим — предложи тигърът. — Знаеш, че мога да приема твоите мисли и спомени. Просто трябва да ти помогна да видиш и усетиш какво се е случило при вашата първа среща с това момиче. Може би отговорът се крие там.

Звучеше логично, но как духът пазител смяташе да го осъществи?

— Само че това е много енергоемко действие и може да се пренатовариш. Така окончателно ще отслабиш енергийните си канали. От друга страна, като се справиш с този проблем, ще можеш да подобриш състоянието си. И така, ще рискуваш ли?

Алекс се намръщи.

— Тогава благодаря, няма нужда. Скоро имам бой, всеки ден с тренировка е от значение. Ще преживея някак си и без тази информация.

— Ако не разбереш причината, може никога да не възстановиш баланса на вътрешната си енергия.

Гледайки недоволно в тигъра, Алекс се замисли. Искаше, разбира се, да разбере какво се е случило, но да рискува ли? Не.

— Не виждам логиката. Първо ми забраняваш да използвам чи, а после сам предлагаш толкова рисков експеримент — подозрително отбеляза той.

— Защото е интересно — изсумтя тигърът. — Аз обичам експериментите. А за теб това може да е полезно.

— С какво?

— Намирайки причината за своята слабост, а това е именно слабост, ти ще можеш да приведеш в ред чи и да укрепиш вътрешните си канали. Всичко в тялото е взаимносвързано: само намирайки се в състояние на вътрешна цялост и спокойствие, боецът може да покаже всичко, на което е способен.

— Добре, убеди ме — въздъхна Алекс. — Да опитаме.

Разбира се, на него също му беше интересно да опита регресивна терапия в изпълнение на духа пазител. Звучеше дори по-фантастично от самия факт на съществуването на духа пазител. Зачуди се дали ще може да му помогне да погледне в минали животи?

— Не фантазирай! — изръмжа тигърът, четейки мислите му. — Ти все пак си в реалния свят, какви, по дяволите, минали животи? По-добре сядай и се съсредоточи. Имай предвид, че аз няма да бъда там, така че ще трябва сам да разбереш какво се случва с теб, но в регресията няма нищо сложно. Просто си припомни всички събития от деня, когато срещна това момиче, и наблюдавай за всякакви странни дреболии. Възможно е не веднага да се настроиш на точния момент, така че в началото може да прескачаш по различни спомени.

Беше оригинално — да медитираш, за да попаднеш в астрала, а после да медитираш вече в астрала, за да се задълбочиш в собствените си спомени. Просто „начало“ някакво…

— Ще имаш три опита да се настроиш на точния момент. Аз ще броя…

Едно.

Потапянето в спомените беше постепенно и вървеше в обратен ред. Първоначално Алекс кой знае защо видя случката в клуба, когато Вася на шега каза, че ще покани Корольова на среща. Избликът на ярост, който го обзе, беше прекалено ненормален, той едва не нападна приятеля си, макар добре да знаеше, че Вася просто се шегува.

Две.

Сега той видя срещата с Корольова в метрото, месец след като я спаси. Щом видя смътно познатото момиче, Алекс загуби ума и дума и я последва като зомби, чак до института. В този момент той искрено вярваше, че я обича. Честно казано, Алекс дори сега вярваше, че просто се е влюбил в спасеното момиче, и в същото време използва чувствата си към нея като котва, за да създаде психоматрицата на „зубрача“. А Тьома, напротив, го уверяваше, че Алекс от самото начало не изпитва нищо към нея и си е самовнушил тези чувства, защото се е страхувал да се сближи с Машка. Изглежда сега, връщайки се към първата среща с Корольова, той най-накрая ще разбере кой от тях е бил прав.

Три.

След миг Алекс изведнъж усети, че тича по покрива в надпревара с Димон. Една от първите вечери, посветени на паркура. Димон мрънкаше през целия път, че това е глупаво и опасно, а няколко дни по-късно вече от първия ред снимаше видео със скокове между сгради. И точно тази вечер Алекс се срещна с Настя Корольова.

Беше много необичайно. Усещаше как тялото му се движи, но не можеше да го контролира. Дори погледът му беше насочен само накъдето гледаше онази вечер. Но сега, когато не трябваше да се концентрира върху движенията, Алекс можеше да забележи дреболии, на които никога не би обърнал внимание в обикновения живот. Графити на стената, плъх, който пробягва малко вляво от десния му крак, бързо тракане на токчета някъде вдясно от гаражите. Да, изглежда, че именно там е бягала Корольова от наглите младежи. После падането на Димон в купчината боклук и вика на момичето…

Освен да наблюдава околното пространство, Алекс можеше откъснато да оценява и собствените си емоции. Вълнение, леко злорадство и насмешка към падналия приятел… а след това изненада и гняв. Виждайки разплаканото момиче и тримата младежи, които я преследваха с доста предвидима цел, Селин толкова се ядоса, че счупи ръката на единия. А Сенсеич строго им беше забранил да нараняват в улични битки.

Корольова дори разплакана изглеждаше много сладка, но не чак толкова, че да ти вземе ума само с вида си. А и мислите на Алекс в този момент бяха за нещо друго, той отбеляза само, че спасеното момиче „не е зле“, но това беше всичко. Тогава Алекс дори не взе телефонния й номер. И нямаше никакви изблици на емоции, пеперуди в стомаха или дори банална похот.

„По дяволите, но защо?! — помисли си той раздразнено. — Винаги съм бил сигурен, че съм се влюбил в нея от пръв поглед. Дори помнех тези събития малко по-различно.“

И тогава, някъде с крайчеца на очите, той забеляза нещо необичайно.

— Стоп! — заповяда рязко той и светът около него замръзна.

Първоначално Алекс не знаеше, че е възможно да направи това, и действаше по-скоро интуитивно. В момента, когато придружиха Корольова до вкъщи, на едно от дърветата проблесна тъмно оранжево петно.

Това е рижият дракон на Сенсеич! Но защо следеше Алекс?

Младежът беше объркан. Ако Сенсеич го следеше, защо не го наказа за счупената ръка? И най-важното, защо изобщо е трябвало да следи Алекс?

„Така, добре, майната му на дракона — изсумтя Селин. — В кой момент се появиха толкова силни чувства към момиче, което видях само веднъж в живота си?“

Четири.

И изведнъж пред очите му отново притъмня и той се оказа в собственото си легло. Беше вечерта след спасяването на Корольова. Лягайки си да спи, той дори не помисли за това момиче. Вече затваряйки очи, той видя застаналият на масата до леглото риж дракон, който внимателно го гледаше в очите. Алекс едва успя да се изненада, когато очите на дракона проблеснаха и той тихо каза:

— Спи.

Алекс се събуди седнал в стаята за медитация, тоест в нейната астрална версия. Пред него лежеше, свит на кълбо, черният тигър.

— Откри ли нещо интересно? — попита той любопитно.

— Можеш да четеш мислите ми — раздразнено отсече Алекс. — Какво питаш?

— Това се нарича добро възпитание. Поддържам разговора — измърка тигърът. — И, за да отговоря на неизказания ти въпрос, не знам дали рижият дракон би могъл да те накара да се влюбиш. Със сигурност нито аз, нито огненият дракон бихме могли да го направим.

— Дори и така? Защо успях да го видя сега, но не и тогава?

— Очевидно, драконът е бил призован в реалния свят от твоя учител и е бил напълно материален. Просто по това време ти не си бил достатъчно развит, за да го видиш, но преди лягане… Явно той просто е изтрил спомените ти за този момент.

Алекс потърка слепоочията си, опитвайки да се успокои.

— Но защо се появи в спалнята ми и веднага изтри спомените ми за себе си?

— Това не го знам. Във всеки случай основният принцип на психологията е: намери първопричината за проблема и вече си наполовина излекуван — каза тигърът. — Виждам, че вътрешната ти енергия вече се нормализира.

Едва ли под „първопричина“ психологията има предвид внушение от дух пазител. Но Алекс наистина се почувства много по-добре. Почти от три години той се измъчваше от странно влечение към момичето, дори опита да раздели личността си, за да не мисли за нея поне през една част от времето си. А сега се оказа, че всичко това е предизвикано от… Сенсеич? За какво?! В момента е в кома и не може да отговори на този въпрос, но драконът му…

— А не може ли ти или Рон-Тиан да попитате дракона на моя учител какво ми направи онази нощ?

— Аз определено не мога. Ние и драконите далеч не сме в приятелски отношения — неохотно отвърна тигърът. — А колкото до този безделник Рон-Тиан… Неговото дежурство е утре, ако го призовеш и успееш да го убедиш да помогне, значи има шанс.

— Дежурство?

— Ами да, решихме да си разделим работното време, така че хем да бъдеш наблюдаван, хем ние да имаме повече свобода. Днес аз съм твоята бавачка, а утре — Рон-Тиан.

Звучеше малко обидно, но в същото време и обнадеждаващо. Оставаше някак да се договори с вечно недоволния дракон. Само да не започна да се бие веднага след появата си.

Тогава Алекс си спомни неочакваната поява на Рон-Тиан в двора на института и зададе на тигъра въпроса, който го тревожеше след разговора с Корольова:

— Между другото, Бяко Тен, обикновен човек може ли да ви види, когато се появявате в астрала?

— Майсторите на бойните изкуства със сигурност ще могат — отговори тигърът след кратък размисъл. — Но ти определено не принадлежиш към тях.

— А обикновен човек?

— Ами, при определени условия… например да е използвал психотропни лекарства в точното време. Някои от вашите наркомани, без да знаят, виждат не халюцинации, а астралния свят.

Хм, едва ли Настя е вземала ЛСД.

— Тоест, когато ние с теб си говорим тук, обикновен човек не може да те види?

— Не, разбира се, че не — уверено отвърна тигърът. — Какви са тези странни мисли? Не вярвам това момиче изобщо да е видяла Рон-Тиан. И определено той не се е проявявал в реалния свят, ние не можем да го правим сами, без вашата помощ. А ти все още не си способен на това.

— Защо? — автоматично попита Алекс.

— Защото си посредствен — спокойно обясни тигърът. — За да се появим в реалния свят, трябва да се научиш да управляваш вътрешната си енергия както трябва и също да я споделяш доброволно.

И в случая Селин прие тези думи не като опит за обида, а само като критика. За разлика от дракона, Бяко Тен не се опитваше да се заяжда с него при всяка възможност, а мислеше и действаше много по-рационално.

— Добре, стига за днес. Знам, че така или иначе няма да ме слушаш, но поне временно не използвай никакви техники, свързани с вътрешната енергия.

— Добре — съгласи се Алекс. — Ще се постарая.

Когато тигърът изчезна, Алекс се върна от астрала и известно време просто седеше, опитвайки се да разбере какво е научил благодарение на така наречената регресия. И картинката се очертаваше не особено приятна, изглежда Сенсеич по някаква причина беше принудил Алекс да се влюби в Корольова. Но защо? Пълни глупости.

Връщайки се в залата, той с изненада видя само празно помещение с изключено осветление. Със закъснение се сети да погледне часовника на телефона и осъзна, че е прекарал почти три часа в стаята за медитация. А вътрешното ми усещане беше за максимум двадесет минути.

Слизайки на жилищния етаж, той веднага се натъкна на Машка, сякаш тя специално го чакаше в коридора.

— О, върна се! — радостно възкликна момичето, но веднага спря пред него, като внимателно се взря в очите му.

— Не ме гледай така — смутено помоли Алекс. — Добре съм.

Той всъщност много се срамуваше от проявената слабост. Иван беше прав: истинският боец не трябва да позволява на никого и на нищо да му влияе.

— Сигурен ли си? Готов ли си да спасяваш своя състудент? — подозрително присви очи Машка. — Не знаем къде е, но не можем просто да седим със скръстени ръце. Тичай из нощния град, търси го.

— Аха, зарязвам всичко и хуквам — усмихна се Алекс.

— Дошъл си на себе си! — зарадва се Машка, от изблик на чувства дори го целуна по бузата. — Но всъщност научихме нещо за „Белия дракон“, ела да ти разкажа.

Алекс, леко нокаутиран от неочакваната целувка, последва момичето до трапезарията, където Даня вечеряше.

— О, върна се — поздрави го баскетболистът, дъвчейки шоколадова мъфина. — Намедитира ли се?

— Повече не мога — кимна мрачно Алекс. — А къде е Тьома?

— В болницата. Нищо страшно, само счупени ребра, обещаха да го върнат утре цял и здрав.

— Изпитанието на Иван? — уточни Алекс.

— Аха — потвърди Машка.

— Ама той… — възмутено започна Селин, но изведнъж усети опасност и рязко млъкна.

— Каза ли нещо? — раздаде се гласът на Иван зад гърба му.

— Аз говорех — бързо се намеси Даня. — Казвах му какво ни казаха „котките“ за „Белия дракон“.

— Любопитно — Иван се облегна на стената и махна с ръка. — И аз ще послушам. И може би дори ще добавя нещо от себе си, нашите другари от правоприлагащите органи любезно споделиха малко информация.

— Колкото и да е странно, доста хора са чували за „Белия дракон“ — започна Даня. — Макар че това име няма много общо с Рейтинга. Казват, че „Белия дракон“ е едно от подразделенията на китайската мафия.

Машка се намеси:

— Аз лично не вярвам на тази част от историята. Триада? В Москва? Що за глупости?

— Малката, да не мислиш, че Москва е някакъв специален град? — насмешливо попита Иван. — Мафия има навсякъде, където има пари, а в столицата на Русия те са купища.

— Но триада? — присъедини се Алекс към съмненията на момичето. — Мислех, че тя е само във филмите.

— „Колко много прекрасни открития имаме“^[1] — изрецитира здравенякът. — Моите източници казват същото. И „Белия дракон“ се занимава с продажба на духовни стероиди.

— Какво, какво? — не разбра Алекс.

— Ами, има обикновени стероиди — инжектираш и укрепваш мускулите — започна да обяснява Даня. — А духовните стероиди временно усилват вътрешната енергия, увеличавайки за нейна сметка силата или скоростта, също така укрепват връзките… и много други работи.

Алекс изненадано подсвирна.

— Има и такива неща?

— Значи съществуването на дракони и мутирали хора не ви притеснява, а хапчета, които влияят на тялото, са просто чудо на чудесата — подсмихна се Иван. — Само не изпадайте във възторг. Не съществуват духовни стероиди без странични ефекти. Никой практикуващ бойни изкуства с ума си не би ги използвал, защото те запушват собственото чи, а след употребата им може да последва дълготрайно отслабване на тялото като цяло. Освен това водят до пристрастяване, като истинските наркотици, и дори по-бързо.

Алекс се намръщи.

— Но в ситуация, в която те грози смъртна опасност…

— Да, тогава е полезно да имаш няколко такива магически хапчета, но само в най-краен случай — съгласи се здравенякът. — Аз винаги имам скрити две. Само имайте предвид, че те са много… не — МНОГО скъпи, и не могат да се използват в битки на Рейтинга, това се следи изключително внимателно. Да опиташ да използваш стероиди по време на официална битка е позор за цялата школа. За такова нещо боецът ще го убият неговите хора.

— И на моя съученик са му предложили такива хапчета безплатно? — каза със съмнение Алекс. — Иначе защо би отишъл в „Белия дракон“?

— Първата доза винаги е безплатна — с насмешка отговори Иван. — Но за следващите продавачът ще си поиска неговото. Освен това все още не е известно какво изпитание са измислили за леминги, търсещи безплатна сила. Във всеки случай, ако искате да намерите своя приятел, ще трябва да контактувате с мафията. Можете ли да избягвате куршуми?

Приятелите сериозно се стреснаха. Разбира се, те не можеха да избягват куршуми. Както се изясни наскоро, дори всемогъщият Сенсеич не всеки куршум може да избегне.

— Добре, ако се стигне до това, аз или Елена ще ви подсигурим — неочаквано се смили Иван. — Но първо трябва някак да ги намерите. Проблемът е, че „Белия дракон“ много добре се крие.

— Но моят съученик някак ги е намерил — отбеляза Алекс. — Съмнявам се, че притежава някакви детективски умения или големи връзки с мафията.

— Мисля, че „Белия дракон“ сам го е намерил. Те са му направили предложение, на което момчето, искащо да стане по-силно, не е могло да откаже — Иван лукаво присви очи. — Може би, за да стигнем до триадата, просто трябва да намерим друг такъв глупак. Има ли изчезналият приятели-неудачници, които също се занимават с бойни изкуства?

— Да, но те нищо не са чували за „Белия дракон“ — намеси се Даня и на изненадания поглед на Алекс обясни: — Планинеца се обади и каза, че приятелите на Рогов от института са били на тренировка и са го уверили, че за никакъв „Бял дракон“ не са чували.

„Холин и Власов — осъзна Алекс. — Но не е сигурно, че са казали истината на Планинеца. Може би първото нещо, което ще направя утре, е да намеря тези двамата и да поговоря както трябва с тях. Крайно време беше да го направя.“

— Между другото, виждам, че вече си решил проблемите си — Иван потупа Алекс по рамото. — Тъй като пропусна общата подготовка, аз от добро сърце ще ти уредя индивидуална. Страхотно, нали?

Виждайки в очите на наставника си някакъв нездрав блясък, обещаващ множество наранявания, Алекс бързо изстреля:

— Хм… моят дух пазител ми забрани днес да извършвам каквито и да било действия с вътрешната енергия. Трябва да се възстановя до утре.

— Не виждам никакви проблеми — ухили се Иван. — Ще трошиш тухли без използването на чи, удрянето на твърди повърхности също е отлична тренировка. А след това и тренировъчен спаринг с мен, може би ще спечелиш по-малко наказателни е-точки от неудачника, лежащ в болницата.