Алекс Кош
Принципът на равновесието (10)

Глава 1

И в следващия момент Алекс рязко отвори очи и се отлепи от пода.

— Още не сме приключили!

— Извинявай, пич, но отдавна вече всичко приключихте — през смях каза Даня.

Оглеждайки се, Алекс осъзна, че седи на пода в залата, а Александър отдавна го няма.

— Той си тръгна преди двадесетина минути — каза му Машка и го погали успокоително по бузата.

— Нараних ли го? — попита Алекс с надежда.

— Нарани го, нарани го — усмихна се момичето.

— Дали го нарани? — попита Даня. — Ти му счупи и двете ръце! Изглеждаше много страшно: очите ти изведнъж почерняха, а гласът ти прозвуча не като човешки, а като компютърен, абсолютно без емоции! И също така хвърли… даркбол в него.

— Това по аналогия с файърбол ли? — каза Тьома. — Не е зле.

Разбира се, Алекс помнеше какво се случи. За разлика от пристъпа на ярост, свързан с огнената енергия на дракона, тук той напълно осъзнаваше и контролираше своите мисли и действия. Но от друга страна, всичките му емоции бяха отстъпили на заден план, а в него се настани такъв студ, сякаш току-що е изпълзял от ледена дупка. И цялото му същество беше устремено към една конкретна цел — да накаже изрода, дръзнал да целуне Машка.

— Кога успя да научиш такива трикове? — нетърпеливо попита Даня.

— Никога — честно отвърна Селин. — Усвоих ги в движение. Много странно усещане, сякаш мозъкът анализира много варианти и избира най-оптималния практически без твоето участие…

— А ще можеш ли да го направиш отново? — с интерес попита Тьома.

— Не съм сигурен. А и може да бъде опасно — намръщи се Алекс. — Мисля, че това е някак свързано с втория ми дух пазител, така че ще трябва да поговоря с него, преди да опитам отново.

Осъзнавайки изведнъж, че конфликтът с Александър може да сложи край на тяхното сътрудничество, Алекс напрегнато попита:

— А какво стана с Александър след това?

— Той толкова се ядоса, че едва не те уби — свивайки злобно устни, процеди Машка. — За щастие навреме си спомни, че все още има нужда от теб, и се въздържа. А после в залата неочаквано се появи Елена, такъв натиск лъхаше от нея, че блондинчето веднага падна на колене и започна да се извинява.

Алекс, намръщен, предпазливо докосна стомаха си. Ребрата като че ли бяха цели.

— Ех, жалко, че не видях това.

— Да, заслужаваше си да направим снимка и да я качим в мрежата — отмъстително изсумтя Машка. Тя продължаваше да гали Алекс по бузата, а след това нежно го придърпа към себе си и го целуна по устните. — Това е от момичето за теб — за подвига.

Тьома и Даня зяпнаха от изненада.

— Уау! Какво става!

— Е, това беше, настъпи краят на света, най-накрая започнаха да се срещат! — с някаква бащинска усмивка каза Тьома.

— О, стига! — изобщо не се смути Машка. — Няма нужда да се пришпорват събитията. Това е просто целувка.

Алекс кимна малко вяло в знак на съгласие:

— Да, просто приятелска целувка.

И веднага получи лек шамар по тила.

— Или все пак не е приятелска? — лукаво присви очи той.

— Ох, това беше! — махна с ръка момичето. — Просто реших да те прегърна, докато все още мога. Сега ще надебелееш и ще станеш съвсем необхватен.

Алекс въздъхна.

— Смяташ ли, че това е още актуално?

— Разбира се — успокои го Тьома. — Ако оставим настрана емоциите, резервният план на русокосия не беше чак толкова лош… — виждайки изражението на Алекс, той припряно добави: — Но той все пак си позволи твърде много и заслужено си го получи. Само бих искал да те посъветвам след този епизод да бъдеш по-внимателен с него. Младежът вероятно е обиден, че толкова много пъти го унижават: и Иван, и ти, и Елена…

— Да, след такава вечер високомерният изрод може да се нуждае от помощта на психолог — изкиска се Машка.

След като с помощта на шеги свалиха малко напрежението, те се върнаха към сериозни теми и подробно обсъдиха последния бой. Алекс сподели своите усещания и заключения с приятелите си като единствения, който се е бил с няколко силни бойци от Рейтинга и може да сравни техните сили и умения. Излизаше, че победеният от него в първия официален двубой „рептилоид“ изобщо не знае как да използва вътрешна енергия. Да, той беше силен и як, но такова чувство на натиск при всеки удар, както от Александър, изобщо нямаше. Всички способности на „рептилоидите“ най-вероятно имаха само физическа основа. „Котките“ също не демонстрираха и една десета от уменията на Александър, което означаваше, че за тези няколко дни „драконите“ са успели напълно да ги надраснат. Алекс не се ласкаеше, знаейки много добре, че приятелите му по никакъв начин не му отстъпват като цяло, изоставаха само в овладяването на сатори. Те също можеха да прилагат защитни покрития от чи и да усилват мускулите, оставаше само непрекъснато да практикуват, усъвършенствайки тези умения. Но начинът, по който Алекс поглъща енергията на някой друг и я трансформира в тъмнина, беше нещо фундаментално ново.

После Машка накара Алекс да отиде в кабинета на специалист от „Небесната сфера“, да мине за всеки случай общ преглед. Изненадващо, Назим, така се казваше лекарят, изглежда притежаваше супер способност — да се изтрива от паметта на хората веднага щом се извърнат от него. Дори самото присъствие на нисичкия слаб мъж с азиатски черти практически не се усещаше. Прегледът не отне и пет минути, след което Назим увери Алекс, че е в перфектно състояние, като му препоръча единствено порядъчно да хапне и да поспи, като каза, че с тяхното ниво на подготовка храната и сънят са най-доброто лекарство.

Иван и Елена, сякаш нищо не се е случило, седяха в трапезарията и пиеха кафе, когато момчетата дружно нахлуха вътре.

— Е, деца, наиграхте ли се с приятелчето си? — саркастично попита Иван.

— Той определено не ни е приятел — гнусливо се намръщи Машка.

— Има различни приятелства — отбеляза Елена. — Виктор и главата на „Сребърния дракон“ също са имали трудни отношения, но винаги са се притичвали един друг на помощ. Така че можете да се смятате за законни наследници на завещанието на Виктор.

— Те са били приятели? — шокира се Данил. — Защо тогава той отвлече Машка и ни шантажира, принуждавайки ни да се бием със Стас?

— Хора като тях мислят различно от обикновените хора — отговори Иван. — Може да има много причини и цели, свързани с неговите действия. Освен това, както каза Лена, приятелството им е било много странно.

— Или може би Сергей го е направил просто от любопитство, без конкретна цел — добави Елена. — Решил е да ви сблъска със стар познат и да види какво ще се случи. В Рейтинга половината хора имат много специфични възгледи за живота, а една трета са направо с болни мозъци.

За съжаление, момчетата не успяха да измъкнат повече информация от двойката за миналото на Сенсеич и главата на „Сребърния дракон“. За обгърналата ръцете на Алекс тъмнина братът и сестрата също не можаха да кажат нищо.

— Всички сили, свързани с духовете пазители, са тайна, известна само на техните носители — обясни Елена. — Както и специалните умения, тренирани от отделните клубове. Ето защо ние ви учим само на класическите техники за работа с вътрешна енергия. За всичко останало ще трябва да говорите с Виктор, когато дойде в съзнание, или да ви помогнат духовете пазители.

— Аха, ще дочакаш помощ от тях, как не — раздразнено изръмжа Тьома.

Вече ставаше късно, а на Алекс все още му предстоеше да прекара два часа във ваната, затова той вечеря набързо и веднага се отправи на сеанс „водна терапия“. Вярно, че първо все пак показа капсулите на Елена и уточни съществуват ли изобщо такива лекарства и дали главният ученик на „Сребърния дракон“ не иска просто да го отрови? Но Елена потвърди съществуването на подобни чудеса на медицината и дори небрежно успя да определи, че капсулите от Александър определено не са отровни.

— А ако все пак нещо се случи с теб, аз ще го убия — увери го жената дали на шега, дали напълно сериозно.

— Това е много успокояващо — леко нервно се усмихна Алекс. — Но трябваше да му се каже преди да ми даде капсулите. Тогава шансовете да не бъда отровен щяха да са по-големи.

Шегата настрана, но Алекс беше сигурен, че никой няма да го отрови. Нямаше смисъл. Те не бяха чак такива врагове, а освен това арогантният младеж едва ли щеше да падне толкова ниско.

— Ако нещо се случи с Льошка, аз самата ще убия този изрод — заплашително каза Машка и очите й блеснаха гневно. Според нея счупените ръце не бяха достатъчно наказание за действията на Александър и сега блондинът беше вписан в списъка й с пожизнени лични врагове. Всъщност към момента в този списък имаше само един човек.

— Не се ласкай, малката — поклати глава Иван. — Блондинчето е по-силно от четиримата ви, взети заедно. Твоят бойфренд успя да му счупи ръцете само защото онзи по начало не прие битката на сериозно, просто искаше да тества нивото ви. И имайте предвид, че Алекс все пак загуби боя.

— Подценяването на врага е голяма грешка — важно кимна Даня.

— Хм, той всъщност във вас дори противници не видя — изсумтя здравенякът. — Алекс нямаше никакъв шанс за победа без неочакваното и, трябва да призная, много успешно използване на взетата назаем сила на неговия дух пазител. И дори тогава той изпадна в безсъзнание само от един удар.

— Но счупените ръце… — опита се да възрази Алекс.

— За него това изобщо не е пречка — махна с ръка Иван. — И подобна контузия при боец от неговото ниво ще заздравее напълно само за час и половина.

— А пък аз се чудя, ти изобщо помисли ли какво ще облечеш утре? — неочаквано попита Тьома, решавайки да смени темата. — Плюс двадесет килограма. Няма да се побереш в нито един от панталоните си.

— Ще му подберем нещо от дрехите на Иван — предложи Елена. — Едва ли ще му стоят добре, но поне ще може да отиде до най-близкия магазин. Наблизо има дрехи втора употреба, най-добре е да купите всичко оттам.

Честно казано, Елена изобщо не приличаше на човек, който купува дрехи от магазин втора употреба. Дори домашната пижама в нейния случай изглеждаше като купена в най-скъпия щанд на ЦУМ. От друга страна, ако наистина е била професионален убиец, би трябвало да подбира незабележими и семпли дрехи, за да се слива с тълпата.

— Ще ти намерим нещо утре сутринта — обеща му Машка и го побутна в гърба: — Хайде, не се туткай и върви да дебелееш вече.

Десет минути по-късно Алекс лежеше във ваната и изпи първата капсула. Предстояха му още два часа да не прави нищо, така че реши да се свърже с Рон-Тиан и да го помоли за помощ. Изненадващо, но той се отзова на призива веднага.

— Идиот — подхвърли вместо поздрав драконът, прочитайки веднага от мислите на Алекс какво прави, лежейки във ваната. — Не използвай подобни лекарства, без предварително да се консултираш с нас! Те могат да влязат в конфликт с това, което пиеш, за да прочистиш тялото си.

— Могат? — предпазливо попита Алекс. — Но не са?

— Този път имаш късмет — изсумтя драконът. — Но за в бъдеще никога не поемай такъв риск. Нас можеш да ни считаш за твои диетолози.

„Добър прогрес. Доскоро дори отказваха да говорят с мен, а сега и диетолози“ — помисли си Алекс с насмешка.

— А какво друго да правим, като си такъв бездарен носител — издиша малко огън драконът. — Налага се да те наглеждаме. Добре, какво искаш сега?

— Драконът на моя учител. Искам да го попиташ какво ми е направил преди две години…

Алекс не разбираше как духовете пазители разделят информацията в главата му на вече известна и такава, която трябва да бъде озвучена. Решавайки да експериментира с предаването на информация към духа пазител, той прогони от ума си всичко, което се случи по време на сеанса с регресия с тигъра.

— Аха, разбрах — каза драконът. — А името на рижия дракон?

— Мисля, че е Гаар — неуверено отвърна Алекс.

— Гаар? Дори и да исках, не бих могъл — веднага отговори Рон-Тиан. — Ние принадлежим към различни, така да се каже, социални класи. Представи си, все едно на теб да ти кажат да отидеш при президента на Америка, за да си говорите с него за живота.

— Толкова голяма ли е разликата? — попита Алекс.

— Разбира се! — увери го драконът. — Ние имаме ясно очертана класова йерархия, с която е просто невъзможно да се борим. Както, между другото, и с политиката на отношенията между храмовете. Дори и да исках, не бих могъл да си сътруднича с проскубаната котка.

— Но ти и Бяко Тен някак си успяхте да намерите общ език — отбеляза младежът. — А доколкото разбирам, храмовете ви очевидно не са в добри отношения.

— Само извън нашия свят — видимо не много охотно обясни драконът. — В нашия свят дори не бихме посмели да си говорим. Същото е и с дракона от кралското семейство: ако се срещнем във вашия свят, можем да говорим, но у дома не съм му равен. И, между другото, дори тук силно се съмнявам, че ще отговори на въпросите ти.

„Е, да, ако драконът избира носителя по някои общи характеристики, то Гаар също ще обича да нагнетява тайнственост по подобие на Сенсеич. От него определено няма да получа нормални отговори“ — раздразнено си помисли Алекс.

— Други въпроси имаш ли? — нетърпеливо попита драконът.

— Имам два, но основния, вероятно, не трябва да задавам на теб.

— За тъмната енергия ли? — уточни драконът.

— Именно.

— Да, това явно е нещо от уменията на проскубаната котка. Дори е странно, че още не се е появил, ако аз бях на неговото място, щях да ти дам да се разбереш за източване на енергия без разрешение. Което всъщност и направих навремето.

Алекс погледна със съмнение дракона.

— Мислиш, че се е случило същото, както при теб? Обърнал съм се към неговата енергия?

— Най-вероятно, но не мога да кажа със сигурност — драконът издуха тънка струйка дим от носа си. — Ако наистина знаех как работят способностите на тигъра, щях отдавна да съм го убил.

Думите на дракона изобщо не смутиха Алекс. Съдейки по поведението на духовете пазители, те се биеха повече формално, отколкото сериозно. Може би това се дължеше именно на политиката на клановете, която може да не се следва извън техния свят. Но ако бяха естествени врагове, то при среща там биха могли да се бият до смърт.

— И вторият въпрос — каза Алекс, като реши да не си пълни главата с излишни мисли. — Днес имах бой и много бързо се изчерпах, нямах достатъчно запаси от вътрешна енергия. Как мога да ги увелича?

— Максимално често прокарвай вътрешната енергия по цялото тяло — веднага отговори драконът. — По-често се раздавай докрай в тренировките. Не до изтощение, а до лека слабост. И преди сериозна битка, медитирай и уплътни в дан тиан максимални запаси от чи.

— Значи мога предварително да се запася с повече енергия?

— Точно това казах — раздразнено отвърна Рон-Тиан. — Вярно, увеличаването на запасите чи ще бъде незначително, но в боя всяка капка сила е важна. Какво друго?

Алекс досади на дракона още малко, опитвайки се да намери отговори на въпроси, свързани с последния бой. Как да накараш ръката на противника да залепне за теб, което Александър направи с него днес? Как да се научи по-добре да икономисва енергия? И драконът дори го посъветва да практикува няколко упражнения, което беше доста неочаквано.

Когато драконът вече се канеше да изчезне, Алекс изведнъж си спомни, че в предстоящото мероприятие способността да предусеща опасност ще му бъде много полезна. За съжаление, тя беше тясно свързана с психоматрицата на „зубрача“ и използването й заплашваше с откат и вътрешни наранявания от огнената енергия на дракона.

— Научи се да контролираш този процес — препоръча драконът. — Вече знаеш как да управляваш вътрешната си енергия, така че не си позволявай да я изтегляш от мен.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — въздъхна Алекс.

— Тренирай — изсумтя драконът. — Нямам нищо против, стига да не се увлечеш прекалено. Главното е навреме да спреш изтичането на моята енергия. Като цяло сега този процес е по-опасен за теб, отколкото за мен.

— А можеш ли все пак да ми помогнеш? — попита Алекс.

— Е, ставаш доста нахален! — възмути се Рон-Тиан. — Аз не съм птица и ти не си моето пиленце, та да ти сдъвквам всичко и да ти го слагам в устата. Оправяй се сам. Мога само да ти напомня, че двамата с теб сме свързани чрез татуировката на ръката ти, вече си се научил да усещаш тази връзка и да се обръщаш към мен чрез нея. Продължи да я изучаваш.

В резултат на дългия разговор с духа пазител, два часа по-късно Алекс се надигна от ваната не само по-дебел, но и малко по-мъдър. Огледалото отразяваше мъж, в когото той самия едва се разпознаваше: подути бузи и очи, подуто тяло и пръсти-наденички.

— Леле! — неволно се изтръгна от него.

Макар Александър да каза, че до сутринта структурата на тялото ще се подобри, сега той изглеждаше като истински мях с вода.

В стаята на леглото вече го чакаха грижливо донесените от Елена дрехи и, разбира се, те се оказаха твърде големи за него. А пет минути по-късно в стаята нахлуха цялата троица приятели, за да видят резултата от магическите хапчета.

— Откачено! — възхитено възкликна Даня.

Приближавайки до Алекс, той го сръга в хълбока, след това хвана подутите му пръсти и го щипна по бузата.

— Много натурално.

— Разбира се, че е натурално — намръщи се Алекс. — Това не е грим.

Машка приближи и се опита да го прегърне.

— Толкова си необятен и мек — с усилие сдържайки смеха си, каза тя. — Като голяма възглавница.

— По-скоро като воден матрак — въздъхна Алекс.

Дори гласът му беше станал по-глух, а да се движи му беше съвсем странно.

— Чудя се колко ще се промениш до сутринта — с любопитство каза Тьома. — Блондинът уверяваше, че тялото би трябвало да се адаптира към новата маса.

Честно казано, Алекс беше малко ужасен до каква степен се е променило тялото му. Той някак не се беше замислял до какво може да доведе рязкото увеличаване на теглото с двадесет килограма. Дори да ходи му беше трудно, да не говорим за някаква физическа активност. Вярно, на следващия ден, както и Александър беше предупредил, телосложението му ще се промени значително.

Алекс обикновено полагаше усилия да стане сутрин, но в този ден се събуди още преди будилника и веднага хукна към огледалото, за да оцени настъпилите промени. Тялото му беше станало по-набито, сякаш мускулите бяха попили цялата вода. Сега той вече не приличаше на мях с вода, а се беше превърнал в здрав месест тежкоатлет. Това не е ли магия? И възникваше въпросът — защо такива лекарства не се използват в медицината? Във всеки случай поне Алекс никога не беше чувал за подобно нещо. От друга страна, как биха били сертифицирани такива капсули? От какво се състоят, дори да се мисли е страшно.

Решавайки да не тормози главата си с излишни мисли, Алекс бързо се изми и седна в средата на стаята, потъвайки в медитация. Преди всичко искаше да извика Бяко Тен, за да поговорят за странната черна енергия. Уви, на всички опити да се свърже с него духът пазител отговаряше с тотално игнориране. Или още спеше, или просто беше зает с нещо по-важно.

„Е, добре — изобщо не се разстрои Алекс. — Грях е да се оплаквам, те и така помагат доста добре. А засега ще се опитам да се справя сам.“

Той вече беше мислил над това преди да заспи и можеше да предположи, че странното състояние на студена откъснатост е свързано с изтеглянето на чужда вътрешна енергия. В същото време имаше немалка вероятност инициирането на процеса да е в пряка зависимост от това, че самият той в онзи момент беше напълно опустошен. Може би, ако имаше повече свободно време тази сутрин, би си струвало да направи няколко експеримента, но сега беше по-важно да свикне с новата си физика и да реши как да настрои вътрешното си състояние преди операцията. Какво може да му помогне да приспи бдителността на китайците? При условие, че не може напълно да се върне към психоматрицата на „зубрача“, защото тогава отново ще започне да черпи огнена енергия от дракона. От друга страна, само в това състояние той можеше предварително да почувства опасност, а това умение в подобна ситуация беше по-актуално от всякога. Можеше да го спаси ако не от изстрели, то поне от самия факт на приближаващо нападение.

„В най-краен случай мога за кратко да вляза в психоматрицата на «зубрача» — помисли си Алекс. — Но бих искал да се науча на предвиждане без подобни патерици. Само да знаех с какво точно от целия набор от методи на самовнушение е свързана появата на толкова силно предвиждане.“

Преди да започне да изучава този въпрос, той, по съвета на дракона, се опита да усети по-добре връзката с духа пазител чрез татуировката. Съвсем логично, че именно чрез тази връзка към него се предаваше енергията на дракона. Нямаше да е лошо принудително да прекъсне този процес и да разреши проблема веднъж завинаги, но за начало трябваше поне да го почувства. И именно краткосрочните преходи към психоматрицата на „зубрача“ помогнаха на Алекс да се справи с тази задача. Той дори успя да определи, че енергията на дракона далеч не веднага започва да тече през татуировката. Оказа се, че разполага с неголям запас от време, позволяващо му да използва умението за предвиждане без последствия. Само три минути, но и това не беше малко!

Увлечен от изследователския процес, той дори не разбра веднага, че вече са минали няколко часа. Излизайки от медитация, той погледна часовника и се ужаси — беше девет сутринта!

„Машка и Тьома всеки момент ще тръгнат на лов за «рептилоиди»!“ — спомни си той.

Да, и на самия него му беше време да се подготвя за пристигането на Александър, а дори още не си беше купил нови дрехи. За щастие, веднага щом изскочи от стаята, той намери до вратата пакет с неща, грижливо купени от Елена, и бележка: „Реших да не прекъсвам тренировката ти и подбрах дрехи по мой вкус“.

Е, вкусът на „бойната икономка“ се оказа по-добър от този на самия Алекс. Затова дебелакът започна да изглежда дори по-добре, отколкото в нормалното си състояние. След като се преоблече, Селин побърза към трапезарията, където вече се бяха събрали останалите ученици.

— Привет, пухчо! — през смях го поздрави Тьома.

Машка се ограничи с кимване, явно не беше в най-добро настроение. Алекс дори замръзна за миг, без да знае дали да се приближи и да я прегърне, или, напротив, да не я докосва изобщо.

Даня дотича и го потупа по корема:

— Трудов мазол!

— Боен — с усмивка отвърна Алекс. — Може би, ако не друго, поне от удари ще предпази.

— О, на теб това определено ще ти е полезно след вчера — съгласи се паркуристът с усмивка. — Кой знае какво ще му хрумне на Александър, когато се озовете на достатъчно разстояние от нашия клуб.

Разбира се, Тьома беше абсолютно прав, самият Алекс си го беше помислил. Доколко му беше ядосан блондинът след сблъсъка? Въпреки че всъщност само той и Машка имаха право да се ядосват.

— Нека само да опита — мрачно каза момичето. — Ще му откъсна топките.

Тогава Алекс разбра защо момичето е в лошо настроение. Машка просто се страхуваше за него!

— Ще се справим — увери я Алекс, приближи и сложи ръка на рамото й.

— Постарайте се — малко се отпусна момичето и леко се усмихна. — В противен случай аз самата ще ви сритам.

Машка и Тьома тръгнаха петнадесет минути по-късно с полицейски мерцедес. Алекс дори не знаеше, че има подобни превозни средства в държавните служби.

Иван ги напътстваше почти като баща:

— Ако някой от вас се върне с травма, ще получи наказателни точки, а като допълнително наказание ще забраня на нашия лекар да ви лекува. „Рептилоидите“ за вас сега изобщо не са противници.

— И бъдете по-внимателни — помоли ги Алекс и, като не можа да се сдържи, прегърна Машка и я целуна по бузата.

— Не се тревожи, пухчо, с нас ще има тълпа полицаи — напомни му момичето. — Но виж ти не рискувай излишно. Ако ситуацията стане твърде опасна, просто бягайте.

— Ами да, аз сега съм такъв бегач — ухили се в отговор Алекс. — Спокойно, ще се справим някак.

След като ги изпрати, Алекс побърза към основната зала, за да потренира малко и да свикне с променените тегло и обем на тялото. За начало той изпълни няколко серии тай чи, след което мина през полосата с препятствия. Изненадващо, но дори центърът на тежестта му се беше изместил леко, така че акробатичните номера се получаваха не много добре и на няколко пъти той дори се приземи лошо, като едва не изкълчи крака си.

— Сега от нас двамата аз съм най-добрият паркурист — подразни го Даня, който през цялото това време му оказваше морална подкрепа.

Алекс му отговори с не особено приличен жест.

— Пробвай сам да качиш двадесет килограма за една нощ и после да скочиш салто!

— Сякаш си нямам друга работа. И не говоря само за натрупване на маса, но и за салта — отказа баскетболистът.

„Драконите“ дойдоха за Алекс малко преди един следобед и Александър отново беше в спортната си кола, явно не предназначена за пасажери. Даня и Алекс излязоха да ги посрещнат, придружени от Елена и Иван.

— Леле, колко много си качил! — избухна в смях Костя веднага щом видя Алекс. — Дебеланко.

Алекс напълно го игнорира, гледайки с интерес Александър:

— Е, привет.

— А ти си доста здрав — каза Александър вместо поздрав. — Бях сигурен, че съм ти счупил няколко ребра.

— Предлагам просто да се ръкуваме в знак на помирение и да забравим за този инцидент — не можа да устои Алекс. — Ако, разбира се, ръката ти вече е зараснала.

Александър криво се усмихна в отговор.

— Такива дребни наранявания дори не си струва да се споменават.

— Децата са толкова сладки, когато се ежат като възрастни — с умиление каза Елена на брат си, а след това се обърна към Александър със съвсем различен тон: — Имай предвид, че ако нещо се случи с нашите ученици, ще питам теб.

— Аз не съм бавачка — направи гримаса Александър, стараейки се да не гледа Елена в очите.

— Разбира се, че не си — съгласи се жената. — Но ако разбера, че дори косвено си се опитал да им навредиш, ще дойда за теб.

И тук Алекс съжали, че точно в този момент е решил да тества Александър с помощта на своето предвиждане. Въпреки че убийственото намерение да беше насочено директно към блондина, Алекс също беше засегнат. Само с невероятно усилие той успя да запази спокойно изражение на лицето и да не падне, когато краката му се подкосиха от слабост.

Александър от своя страна пое основния удар и беше принуден да се облегне на колата си, за да се задържи на крака.

— Дори не съм си го помислял — увери той жената с леко треперещ глас.

В този момент Алекс почувства чувството на опасност, излъчвано от Александър. Но не това, което е преди нападение, а малко по-размито. Сякаш блондинът не възнамерява да го нарани точно сега, но в най-близко време.

„Той определено ще се опита да ме прецака — отчетливо разбра Селин. — Но ще видим кой кого.“