Алекс Кош
Принципът на равновесието (14)

Глава 4

— Сериозно? — попита Олег, извади телефона и се обади. — Просто така сами ще дойдат?

Тьома се изправи и се изтупа.

— Надявам се — той погледна Машка: — Моят дух пазител за първи път се свърза с мен и ще бъде жалко, ако помощта й се окаже никаква.

— Страхотно е, че най-накрая се появи — сърдечно го прегърна Машка. — Е, сега ще покажеш на Иван кой от вас е неудачник!

Олег говореше по телефона, обяснявайки къде се намира сега, но с крайчеца на ухото си слушаше разговора на приятелите.

— За какво говорите? — не се сдържа да не попита той.

— О-о, това е дълга история — махна с ръка Машка. — Освен това е тайна… вероятно. Да говорим за духовете пазители.

— Звучи като някаква фантазия — скептично се намръщи плешивият полицай.

Машка се усмихна.

— О-о, дори представа си нямаш!

Чу се тихо скърцане и вратата, водеща към стълбите до покрива, се отвори.

— Някой идва — напрегна се Олег.

Иззад вратата надникна късо подстриган мъж в униформа на охранител.

— Ей, какво правите тук? Това е затворена зона, само за служители на бизнес центъра.

В нормална ситуация Олег щеше да се легитимира и да реши проблема, но сега да се разкрива беше абсолютно нежелателно.

— Просто искахме да направим няколко снимки на покрива — бързо се ориентира Машка и се усмихна лъчезарно. — Охранителят ни разреши.

— Охранителят? — повтори мъжът. — Определено нищо не съм ви разрешавал.

— Другият охранител — включи се в разговора Тьома, като импровизира в движение. — Дори му дадохме пари.

Охранителят раздразнено измърмори под нос:

— По дяволите, Егор, казах ти никого да не пускаш тук — и по-високо добави: — Добре, давам ви пет минути.

— Стигат ни — увери го Машка.

Охранителят остана да гледа любителите на снимки по покривите, а Машка наистина трябваше да се прави на модел, докато Тьома и Олег я снимаха. Разбира се, в бронежилетка фигурата й вече не беше толкова стройна, но спортното облекло се оказа много подходящо. Момичето дори направи няколко акробатични елемента пред обектива, когато иззад гърба на охранителя се появиха още няколко мъже. Едни — в костюми, други — в ежедневни дрехи. Общо десет души.

— Задържах ги, както поискахте — съобщи на новодошлите охранителят. — Казват, че са дошли да се снимат.

— Дали? — насмешливо попита един от мъжете, слаб, с дълга бяла коса, видимо около петдесетте. — А защо тогава всички усетихме призива, който буквално ни принуди да дойдем тук? Кой от вас тримата дотолкова е повярвал в себе си, че да предизвика на бой целия клуб „Змиите“?

— „Змиите“? — неволно се изтръгна от Машка. — Не нефритени или златни, стоманени или отровни? Просто змии?

Мъжът игнорира въпроса й.

Затова пък Олег сръга с лакът Тьома:

— Виж, това са онези двамата от фоторобота.

И наистина, сред качилите се на покрива хора бяха и главорезите от фоторобота на полицията.

Нямаха голям избор, така че Олег показа удостоверението си:

— Полиция. Провеждаме специална операция по залавянето на престъпници. Всички трябва да останете на място.

Той вече беше готов да хукне след престъпниците, които логично би трябвало да се опитат да избягат, но те останаха на място и само подигравателно се ухилиха.

— Разсмя ме — без сянка на усмивка каза сивокосият. — Когото и да искате да арестувате, всички тези хора са под моя защита.

— Тогава ще трябва да арестувам и вас — уверено заяви Олег.

— Малко вероятно — ухили се мъжът. — Мисля, че ще е по-лесно да ви хвърлим от покрива и да се престорим, че никога не сме ви срещали. И тъй като тук не е много високо, за всеки случай ще падате вече мъртви.

Олег дори не успя да ги заплаши, че сградата вече е обградена и група оперативни работници идват да им помогнат. Шестима души веднага скочиха към тях, а в ръцете на двама, като с магия, се появиха железни телескопични палки. Явно не бяха гледали холивудски филми и не се редяха на опашка, за да атакуват един по един, а нападнаха всички заедно, при това действаха доста умело. Още с първите им движения стана ясно, че всички тези бойци не просто се занимават с бойни изкуства, но и имат определени умения в управлението на вътрешната енергия. Във всеки случай те видимо се движеха много по-бързо от обикновените хора.

Машка и Тьома веднага се хвърлиха срещу тях, за да прикрият Олег. Все пак техните умения далеч надхвърляха стандартната подготовка на един полицай. Русокосият паркурист пое трима, Машка — двама, но един все пак стигна до Олег. Колкото и да е странно, техническото ниво на подготовка на тези шестимата се оказа не чак толкова добро, колкото изглеждаше отначало, и дори полицаят успя да окаже прилична съпротива на противника си, макар и отначало да пропусна няколко силни удара поради разликата в скоростта.

Тьома избягна първия удар, веднага прихвана ръката и я изви с болезнен прийом. Хряс! И лицето на „рептилоида“ се отпечата в покрива, а ръката му силно изхрущя. Веднага след това трябваше да избегне телескопичната палка, последвана от цяла градушка от удари от всички страни, посрещани с твърди блокове. За съжаление той все още не можеше да влиза в сатори толкова бързо, колкото Алекс, така че компенсира липсата на скорост с уверени, твърди блокове. Уменията му за контрол на чи бяха достатъчни, за да покрие цялото си тяло с равномерен слой допълнителна защита, не много плътна, но силно отслабваща всеки добре насочен удар. В това състояние дори удар с телескопична палка върху ръката можеше да остави само малка синина.

Машка, напротив, лесно избягваше абсолютно всички удари и отговаряше на всеки с два свои. След няколко минути всичките шестима души бяха размятани по покрива, при това някои от тях получиха доста сериозни наранявания. Макар да помнеха думите на Уваров, че телесните повреди са забранени, беше проблематично да се обездвижат такъв брой противници, без изобщо да се нанесат щети.

— И това е всичко? — изсумтя Тьома, като демонстративно изтупа ръце. — Сигурни ли сте, че сте включени в Рейтинга? Слабичко!

— Господи, любовта към анимето ще те убие някой ден — изсумтя Машка. — По-малко се вживявай.

Тьома хвърли недоволен поглед към приятелката си. Всъщност, въпреки че обичаше аниме, той никога не е имал склонност към позьорство. Просто трябваше някак да разговорят незнайно откъде появилата се тълпа противници до пристигането на основните сили на полицията. А и му се искаше да получи повече информация: що за клуб са, как се казва сивокосият мъж? Ако е местният майстор, то определено не си струва да влизат в битка с него.

— Сега виждам, че предизвикателството не е хвърлено случайно — зловещо се усмихна сивокосият мъж. — Започва сериозен разговор — и извика на пострадалите: — Вие ме позорите!

Олег също се беше справил с противника си и сега го държеше притиснат към покрива, с извита зад гърба ръка. Класически полицейски захват.

— Не мърдай — посъветва го той. — Или ще ти счупя ръката.

— Пфу — неясно изсумтя в отговор „рептилоидът“ и рязко се обърна с цяло тяло, като просто завъртя уловената си ръка в ставата със силно и отвратително изхрущяване.

Олег, от друга страна, получи ритник в главата и отлетя на няколко метра, и изглежда беше нокаутиран. „Рептилоидът“ скочи на крака и демонстративно завъртя извадената си ръка, като я върна на мястото й.

— Пошегувахме се, стига толкова — озъби се той.

И веднага получи ритник в лицето от стоящата наблизо Машка. При това момичето явно го беше усилила толкова много, че незабавно нокаутира „рептилоида“. След това тя бързо провери пулса на Олег, за да се увери, че просто е загубил съзнание.

— А може ли просто да ги застреляме? — попита един от мъжете в униформа на охранител, изваждайки пистолет изпод якето си.

— Ако не можете да се справите с двама тийнейджъри, тогава какъв е смисълът изобщо да ви държа? — започна да се ядосва сивокосият. — Давам ви още един шанс. Справете се с тях за две минути, в противен случай ще трябва да се намеся лично.

Боят с няколко противници не е нещо, което може да се отработи добре в тренировките. Твърде много различни фактори. Но от друга страна, това е точно случаят, когато става възможно да демонстрираш абсолютно всичко, което си успял да натрупаш през годините на тренировки. Дори в състояние сатори Машка нямаше време да изгради някаква тактика и още повече, да се придържа към нея, а Тьома изобщо трябваше да действа само по инстинкти. Но и двамата се стараеха да не нанасят сериозни наранявания на противниците си, както искаше условното началство.

Във втория рунд очите на нападателите започнаха да светят в зелено, движенията им станаха още по-бързи, а ударите — още по-силни. Но и сега те изобщо не показваха някакви особени умения, така че свикналите да се бият с Иван младежи не усещаха никаква сериозна опасност от страна на „рептилоидите“.

Блок с дясната ръка, удар с крак в отговор. Пропуснат удар с крак под коляното, салто по инерция под краката на втория „рептилоид“, захват и чупене на подбедрицата. Тьома се въртеше по покрива като пумпал, стараейки се да извади от строя противниците още в първите секунди. Затова всички удари насочваше или в главата, или с нанасяне на травми на ставите.

„Нещо полицаите не бързат — отвлечено си помисли Машка. — С такива темпове няма как да мине без сериозни травми.“

Момичето мислено посягаше към колана, където имаше скрит гъвкав нож, но всеки път се спираше. Използването на хладно оръжие беше съвсем различно нещо, въпреки че сега помагаха на полицията. Ако се окаже, че сивокосият има куп добри адвокати и те сериозно се заемат с това дело, то проблемите определено нямаше да ги избегне.

— Достатъчно! — рязко извика сивокосият. — Вие сте безполезни.

Четирима „рептилоида“ вече лежаха в безсъзнание, а останалите послушно се оттеглиха: някои — куцайки, други — като се държаха за изкълчените ръце.

Сивокосият направи крачка напред и изведнъж се премести плътно до Тьома. Между тях имаше пет метра, но само миг — и паркуристът едва успя да поеме удара с твърд блок със скръстени ръце. И въпреки това той отлетя на няколко крачки, едва запазвайки равновесие. А след това падна на едно коляно, внезапно почувствал замайване.

— Това е парализираща отрова — обясни сивокосият. — С всяко съприкосновение тя ще отслабва мускулите ти, докато накрая не рухнеш като безволева кукла. И тогава ще ти счупя врата.

Чувайки думите му, Тьома се претърколи встрани, избягвайки следващия удар.

— И някой друг е гледал анимета — измърмори той под нос. — Тук идиотът обяснява способностите си, макар че никой дори не го пита.

— Прости на стареца патетичността — чу го сивокосият. — Но тъй като вече се намесих, си струва да преподам малък урок на моите ученици.

Машка почувства, че сега определено няма смисъл да се сдържа и извади ножа да нанесе няколко къси удара на противника, докато той е разсеян от Тьома. Сивокосият гъвкаво се изви, избягвайки ножа, и едва докосна ръката й. Пръстите й се разтвориха от неочаквана слабост и Машка изпусна ножа върху крака си, за да го изпрати с рязък удар в полет на десет сантиметра над пода, целейки се в крака на сивокосия. Ако пред тях имаше истински майстор, то скритата и бърза атака беше идеален вариант.

Изненадващо, но той дори не махна крака си, а буквално го огъна в неестествена посока, оставяйки ножа да мине покрай него.

— Да видим колко докосвания ще издържите — подсмихна се сивокосият. — Последният ми противник падна след десет, но той беше истински майстор. Между другото, от кой клуб сте, деца? За да знам къде да изпратя съболезнованията си.

Тьома и Машка се спогледаха, но всеки мислеше за своето. Машка се опитваше да разбере дали нейните умения за създаване на „невидими остриета“ ще бъдат достатъчни, за да навредят на такъв противник. Тьома се чудеше дали може да се справи с незнайната отрова и заслужава ли си да се споменава името на клуба им? Едва ли „Рижия дракон“ е толкова известен, че да изплаши някого със самото си споменаване.

Сивокосият не се забави и отново се появи пред Тьома. Паркуристът просто нямаше време да избегне ударите, така че трябваше да поставя блокове. Всичко, което можеше да направи, беше да се опита максимално да усили защитата на чи по ръцете си, надявайки се, че това ще го спаси от отровата. И отново почувства лека слабост и беше принуден да отстъпи.

„Три“ — мислено преброи докосванията той.

Машка успя да увие якето около дясната си ръка, за да се предпази по някакъв начин от отровата, отново се втурна към сивокосия и нанесе няколко удара с невидимите остриета, но противникът ловко ги избягна. И отново момичето блокира няколко от ответните му удари и почувства, че получава още една порция отрова.

— Отровата ми минава и през тъкан, и през слабите ви опити да създадете защитна обвивка от чи — високомерно обясни сивокосият.

Изглежда му доставяше удоволствие да демонстрира своето превъзходство над противниците.

Един от „рептилоидите“ погледна към стълбите и извика на сивокосия:

— Полицията вече е тук, качват се!

— Блокирайте вратата — без да се обръща, отговори сивокосият. — Искам да довърша играта.

„Той, разбира се, е силен, но всеки си има слабости“ — помисли си Тьома междувременно.

За съжаление покривът беше почистен твърде добре и наоколо нямаше нищо, което дори отдалече да наподобява оръжие. Всяко парче желязо или дърво щеше да е добре дошло, само и само да не докосва противника по време на боя.

„Ха! Да видим как отровата му ще премине през кевлара“ — внезапно го осени.

Тьома бързо увеличи дистанцията, оставяйки Машка да поеме противника за малко. След това съблече тениската и бронежилетката. Тя се състоеше от две половини, така че младежът лесно я раздели и нави парчетата около лявата и дясната си предмишница, закрепвайки ги с велкрото. Конструкцията се получи малко слабичка, но би трябвало да е достатъчна за размяна на няколко удара.

За краткия момент на отсъствието на Тьома момичето беше получило още две порции отрова и сега изглеждаше откровено болезнено. Тьома забеляза този факт и яростно се хвърли в боя, обсипвайки сивокосия с градушка от удари с ръце, защитени от кевлар. Този път той използва максимална енергия, без да я губи за защита — само за усилване на ударите си. Силата, с която чупеше тухли на парчета, падаше върху ръцете и тялото на сивокосия.

Сега Машка се държеше малко настрана и периодично нанасяше удари с невидими остриета. За съжаление, тя можеше да ги създава само на разстояние до тридесет сантиметра от тялото си. Това не можеше да се счита за истинска отдалечена атака, така че тя трябваше постоянно да стои далеч от сивокосия, за да не поеме поредната доза отрова. А дори само от няколко отровни докосвания момичето вече усещаше слабост в краката и леко треперене в ръцете.

Тук вече сивокосият не можеше да се държи така свободно, както преди, когато противниците се страхуваха от докосването му. Именно затова той говореше за своята отрова, за да ги сплаши и да ограничи действията им. Ударите се оказаха наистина болезнени, а в допълнение към това по тялото му започнаха да се появяват порязвания от атаките на момичето. Оставаше му последното средство: той отгатна момента и издиша отровни пръски слюнка в лицето на русокосия. Но, противно на очакванията му, младежът не се сгърчи от болка и не започна да се дави, а само увеличи натиска. В резултат на това невероятната гъвкавост на сивокосия се пропука и Тьома с мощен удар раздроби ръката му, а Машка добави порязване на лицето му, което моментално напълни очите му с кръв.

Сивокосият се отдръпна в посока на смирено чакащите края на битката „рептилоиди“, придържайки увисналата и недееспособна ръка.

— А големи приказки бяха! — дишайки хрипливо, извика Тьома.

— Какво гледате?! — злобно излая на учениците си сивокосият, докато бършеше кръвта от лицето си. — Убийте ги! Стреляйте!

Двама мъже в униформи на охранители послушно извадиха пистолети и започнаха да стрелят. Машка успя да реагира още в момента, в който те посягаха към оръжията си, и се стрелна зад един от въздуховодите. Тьома също спокойно можеше да се скрие, но с крайчеца на окото си забеляза Олег да лежи близо до парапета. Той все още не беше дошъл в съзнание и лесно можеше да бъде улучен от случаен куршум. Скачайки към него, Тьома падна на колене и сложи увитите в кевлар ръце пред себе си, прикривайки гърдите и лицето, като искрено се надяваше, че стрелците ще пропуснат.

Веднага след изстрелите на покрива се раздадоха още няколко иззад вратата, последва силен трясък и през разбитата врата се изсипаха полицаи.

— Всички да останат на място! — прозвуча силен женски глас.

Но никой от „рептилоидите“ не я послуша, напротив, всички се пръснаха в различни посоки.

Машка хукна към Тьома и Олег, още отдалече видя кръвта по тялото на приятеля си. Първият й порив беше да извади пистолета от пазвата на полицая и да се обърне в търсене на „рептилоидите“, които стреляха по тях. Те вече тичаха към края на покрива, явно възнамерявайки да слязат по прозорците и да изчезнат в тълпата. Машка стреляше добре, но не чак толкова, че да улучи тичащ човек в крака. А не искаше случайно да убие някой от „рептилоидите“ с огнестрелно оръжие, така че момичето направи единственото, което умееше да прави наистина добре — тя хвърли пистолета след „рептилоида“, който стреля по Тьома. Тежкият железен пистолет прелетя през половината покрив и улучи бягащия мъж точно в тила, като моментално го нокаутира, а може би дори и уби. Само във филмите от удари по главата с тежки предмети героите просто губят съзнание без последствия, в действителност получаването на мозъчен кръвоизлив е съвсем лесно.

Междувременно от Тьома вече беше изтекла толкова много кръв, че Машка дори не можеше да огледа раните. Въпреки опасността на ситуацията, тя се стараеше да запази спокойствие. Стараеше се, но не й се получаваше много добре. Първо момичето извика линейка на „Небесната сфера“ по номера на визитката, след това се обади на Елена и описа ситуацията възможно най-спокойно.

— Внимателно, но не прекалено стегнато, завържи дрехите около торса му навсякъде, където има рани. Сега, след като е оцелял след изстрелите, най-опасна за него е кръвозагубата — даваше й инструкции жената. — Дръж го в съзнание и чакай линейката.

Машка послушно съблече горнището на анцуга си и превърза корема на Тьома. Но да го държи в съзнание беше много по-трудно, изглежда той беше припаднал. Докато Машка нежно го пляскаше по бузите, към тях притича Татяна.

— Казах да носите бронежилетки! Защо я е свалил? — веднага излая тя, щом хвърли поглед на Тьома.

Машка в този момент избираше дали да удари късо подстриганото момиче в лицето, или просто да я прати по дяволите, но в този момент Тьома се закашля и яростно изхриптя:

— Развържи ме!

— Какво имаш предвид с „развържи“? — повтори Машка. — Без превръзка ще ти изтече кръвта!

— А с превръзка ще умра!

Все още не разбирайки за какво говори Тьома, момичето неохотно развърза анцуга. Младежът веднага легна по гръб и изви гръб в дъга.

— Какво му е? — предпазливо попита Таня. — Спазми?

— Нямам представа — отвърна Машка, докато напрегнато гледаше приятеля си. — Как си?

— Отлично — през стиснати зъби отвърна Тьома. — Но по-добре не ме разсейвай.

От кървавите дупки по корема му сами започнаха да излизат стоманени топчета.

— Какво е това, куршуми? — смаяно попита Таня.

Машка сви рамене.

— Явно, да.

Тьома прокара ръка по корема си и събори куршумите на покрива.

— Сега вече можеш да ме превържеш пак — каза той уморено, като се отпусна по гръб. — Макар че… може и да не го правиш, аз така или иначе ще спра кървенето.

— Как?! — само успя да попита Машка. — Дотолкова си укрепил тялото си, че можеш да издържиш на изстрел от пистолет?

— Да издържа? — криво се усмихна паркуристът. — Така ли го наричаш? Не, просто успях максимално да използвам защитно покритие плюс да уплътня кожата и мускулите. И въпреки това едва успях да спра куршумите, преди да повредят вътрешните органи.

Още преди Сенсеич да ги отведе до следващото ниво на обучение, Тьома се увличаше по физиологията. В това число и вътрешната енергия чи, как се движи тя, къде се кондензира и как с нейна помощ могат да се усилват и уплътняват мускулите. Но до този момент той беше по-скоро теоретик, усвоил само най-простото усилване на тъканите. Но в момента, когато се раздадоха звуците от изстрелите и отчетливо разбра, че сега определено ще получи куршум, в главата му всичките знания изведнъж се оформиха в цялостна картина и той успя да уплътни мускулите на стомаха и гърдите си.

Татяна недоумяващо гледаше момчето:

— Спрял си куршумите? С кожа и мускули?!

— Аз самият съм в шок — уморено се съгласи Тьома, дишайки със силни хрипове. — Но виж, с отровата ще бъде по-трудно.

— Каква отрова? — попита брюнетката.

— Имаше мъж, който плюеше отрова — хрипливо обясни русият паркурист. — Когато пристигне линейката, кажи им, че раните са дреболия, белите ми дробове отказват…

Когато свърши да говори, той затвори очи и отново загуби съзнание.