Алекс Кош
Принципът на равновесието (3)

Глава 3

Алекс беше сигурен, че имат какво да обсъждат, и дори грубо си представяше как да започне разговора. Но когато се стигна до дела, всичките му мисли се изпариха някъде. Той застина в нерешителност.

— И за какво искаше да говорим? — усмихна се момичето, докато се облягаше на рамката на вратата.

— За нас, разбира се — веднага отговори Алекс и сам се ужаси от това колко банално прозвуча това. — Ами, тоест за моето предложение да излезем на среща.

Машка се направи на изненадана:

— И какво стана с него?

Селин познаваше много добре характера на момичето и сега тя явно беше решила да го тормози. Можеше да го види в лукавия й поглед и да го чуе в гласа й. Дори характерното накланяне на главата й показваше, че тя откровено се забавлява от настоящата ситуация.

— Защо отказа? — попита той предпазливо, сякаш се страхува да не предизвика снежна лавина.

— Ти забрави ли, че си имам гадже? — напомни Машка. — Твой приятел, между другото.

Разбира се, Алекс много добре знаеше за Вася, но, честно казано, се опитваше да не мисли за това. Все пак той се срещаше с Машка само от седмица, за каква сериозна връзка изобщо може да става дума? Затова пък момичето познаваше Алекс почти през целия си съзнателен живот! Така приблизително той се опитваше да успокои съвестта си.

— Да, не се получи добре — неохотно призна Алекс. — Това по начало си беше моя грешка.

Момичето присви опасно очи.

— Да ме каниш на среща?

— Не — бързо се поправи Селин. — Да гледам как се срещаш с друг и да мълча.

— Е, нали знаеш както казва китайската поговорка: „Докато едни са щастливи, други са неспокойни“ — изкиска се Машка.

Алекс внимателно погледна момичето в очите.

— А ти щастлива ли си?

— Това е много философски въпрос — уклончиво отговори Машка.

Усещайки, че разговорът отива някъде другаде, Алекс се опита да се върне към основната тема:

— Но съгласи се, че между нас има нещо. И това не е просто приятелство.

— Преди винаги беше именно то — напомни му Машка. — Нещо се е променило?

— Разбира се!

— Само защото ти така си решил? — лукаво се усмихна момичето.

Алекс озадачено замълча.

— Добре — съжали се Машка. — А ти сигурен ли си, че точно това искаш?

До този момент самият той постоянно си задаваше този въпрос. Не, Алекс знаеше със сигурност, че харесва Машка и като приятел, и като момиче. Но дали е готов да премине чертата и да рискува? И сега, застанал пред нея и гледайки я в очите, Селин ясно разбра, че е готов да рискува!

— Сигурен съм — каза той твърдо и хвана ръката на момичето. Трябваше да бъде много внимателен, защото кокалчетата й, както и неговите, сега представляваха огромен подкожен кръвоизлив. — Изглежда през всичките тези години съм се държал като пълен глупак.

— Това е факт — съвсем сериозно се съгласи Машка, но не махна ръката си. — А какво ще кажеш за това, че си имам приятел?

И отново Селин замълча. Разбира се, много би искал да й каже да зареже Василий, но щеше да прозвучи някак нахално и не много честно по отношение на приятеля му.

— Ох, добре, момчетата понякога сте толкова тъпоумни — каза Машка след няколко мига. — Може би в началото на разговора се изразих не съвсем точно, аз не имам, а имах гадже. Ние се разделихме.

— Кога? — изненада се Алекс, опитвайки се да скрие радостта си.

— Днес, точно преди тренировката, отидох при него да обсъдим всичко очи в очи.

— Значи вече си свободна!

Алекс се опита да я прегърне, но Машка с лекота се изплъзна.

— Да. Но раната в душата ми все още не е зараснала — видимо престорено въздъхна момичето. — Затова не мога веднага да хукна по срещи, а и не искам… — тя погледна замислено Селин. — Но с времето нещата могат да се променят.

Алекс едва се сдържа да не опита отново да прегърне момичето.

— Между другото, ако искаш кандидатурата ти да бъде разгледана, съветвам те да започнеш с доверието.

— С доверието?

— Ами да. Наскоро се обзаложи с мен на едно желание и все още не си го изпълнил — коварно му напомни момичето. — Как мога да изляза на среща с човек, който не държи на думата си?

„Изглежда иска смъртта ми — отчетливо осъзна Алекс. — Тренировките под ръководството на Иван и така са кошмар, а ако ме хване да му крада електрическия скутер, тогава дори дежурният лекар в «Небесната сфера» няма да ме събере.“

— Намекът е разбран — тежко въздъхна той.

— Ох, ама че си! — изкиска се момичето. — Той се мръщи. Не си ли чувал, че момичетата трябва да се завоюват? Ето, това ще е първият ти подвиг за мен — тя изведнъж толкова бързо приближи до Алекс, че той дори не успя да реагира. Или може би можеше, но не искаше. — А това е малък аванс.

Машка докосна устните му с устни и веднага се отдръпна:

— Лека нощ.

Алекс остана да стои на прага, гледайки удивено след момичето. Разговорът се оказа много, много странен, но в същото време резултатът не можеше да не го радва. А също и целувката… При среща те често се целуваха по бузата или дори по устните, мимолетно, по приятелски, и във физическо отношение тази целувка не беше много по-различна от другите. Но пък усещанията сега бяха съвсем други: сърцето му все още биеше толкова бързо, сякаш бе спринтирал на сто метра, а мислите в главата му бяха толкова объркани, че се затрудняваше да се фокусира върху нещо конкретно. Момичето го нямаше отдавна, а Алекс продължаваше да стои и да гледа в една точка. После няколко пъти се подсмихна, припомняйки си разговора и неочакваната целувка, и бавно се отправи към апартамента си. Утре му предстоеше много тежък ден: той нямаше да отлага „подвига“ в името на своята дама на сърцето.

— Псст! — повика го Тьома, надниквайки от стаята си, когато Алекс се спусна на жилищния етаж. — Как приключи всичко?

— Ами как да ти кажа — замислено отвърна Алекс. — Всъщност разговорът приключи със сто петдесет и осми член от Наказателния кодекс.

Тьома се намръщи объркано:

— В смисъл?

— Тайно присвояване на чужда собственост — обясни Селин. — В най-добрия случай до две години затвор.

— А в най-лошия? — изгубил окончателно логическата нишка на разговора, по инерция попита Тьома.

— Дори не знам — почеса се Алекс по носа. — Какво може да направи Иван на този, който му открадне електрическия скутер?

Тьома погледна крадешком към камерата, висяща в ъгъла на коридора. Дори Иван да не отговаря вече за сигурността, но предпазливия, както е известно, и бог го пази. Затова той покри устата си с ръка, така че никой да не може да прочете думите по устните му, и уточни:

— А защо ще му крадеш скутера? Пари имаш — иди и си купи същия.

Алекс въздъхна и разказа на приятеля си историята за загубения облог.

— Така вече всичко е логично — произнесе присъдата Тьома. — Дамата изисква героични дела от своя рицар. Само че тук не да убиеш ужасния дракон, а да откраднеш електрическия му скутер.

— Не да крада, а временно да го скрия — поправи го Алекс. — Само на шега.

— За такова нещо той ще ти откъсне краката — ухили се Тьома. — Струва ми се, че чупенето и късането на крака по принцип му е фетиш.

— Ще ги откъсне, ако ме хване — уточни Алекс. — И въобще, ние сме дракони, щом ще отиваме докрай, а Иван… той си е просто Иван.

Тьома неволно докосна покритите с възстановяващ мехлем ребра.

— Иван е същество, много по-страшно от драконите. Но нищо, ние ще го победим. Ти виж, ако имаш нужда от помощ в тази изключително опасна работа, обади ми се, ще се радвам да му направя някоя гадост.

Алекс много внимателно, за да не причини болка нито на себе си, нито на приятеля си, го потупа по рамото:

— Тъй като загубих аз, ще го направя сам.

Тьома кимна с разбиране.

— Лека нощ тогава. Утре ще бъде тежък ден.

— Както всички предишни и всички следващи — съгласи се Алекс и радостно добави: — Но това е най-интересното!

В апартамента Селин бързо си взе душ и внимателно намаза всички синини с миризливия мехлем. Разбира се, учениците на Сенсеич имаха повишена регенерация, но с тренировките на Иван всеки бонус към възстановяването в никакъв случай не беше излишен. А юмруците на младежа бяха толкова силно наранени, че дори се наложи да ги увие в бинтове, за да не изцапа чаршафите с кръв. В същото време, колкото и да е странно, нямаше силни болки, сякаш самото тяло беше намалило чувствителността към болка наполовина.

След като рухна на леглото, известно време той се опитваше да измисли план за най-дръзката кражба на века, но всичките му мисли постоянно се връщаха към устните и целувката на Машка. И към гъвкавата й фигура в прилепнал клин.

„За какво изобщо съм мислел преди? — зачуди се Алекс. — Тя е просто невероятна!“

С тези мисли той заспа.

* * *

Сутринта за момчетата премина по доста предсказуем график, станал привичен за тези няколко дни. Първо започваха с леко загряване, което всеки правеше в стаята си. В по-голяма степен това дори не беше загрявка, а изследване на състоянието на тялото за наранявания и едва след това леко привеждане на мускулите в тонус. За голяма изненада и на четиримата, вчерашните наранявания бяха напълно излекувани, сякаш мехлемът, даден от Елена, се оказа наистина вълшебен. Освен това всеки от тях почувства, че при сутрешната медитация управлението на енергията чи им се удава малко по-лесно от вчера. Разликата може би беше незначителна, но за тези, които съвсем наскоро са започнали да я тренират, това беше истински пробив.

Алекс стоеше в средата на стаята, изпълняваше комплекс от тай чи и се наслаждаваше на усещането за податливостта на вътрешната енергия. Колкото по-плавни и меки бяха движенията, толкова по-добре се усещаше чи. За съжаление опитите да ускори и да насочи импулс в юмрука, дори и да бяха успешни, в повечето случаи напълно нарушаваха концентрацията му и трябваше да започва отначало. Но принципът на действие най-накрая беше ясен и сега му оставаше само да тренира и пак да тренира, усъвършенствайки уменията си, а това Алекс обичаше и знаеше как да прави.

На закуска Селин опита да се държи с Машка както преди, но постоянно се улавяше, че я гледа твърде дълго. Погледът му буквално се залепяше за нея и упорито не искаше да се откъсне, особено след като именно днес момичето беше решило да се облече в плътно прилепнал спортен екип, който подчертаваше стройната й фигура.

Елена беше приготвила кафе и закуска за момчетата, като този път не просто затопли готова храна, а сама изпържи овесени палачинки, бъркани яйца и зеленчуци. Заедно с порцията ядки и предварително приготвените капсули с витамини и различни макроелементи закуската се превърна в истински рай за него.

— Сега ще се погрижа да получите всички необходими хранителни вещества за бързо възстановяване — информира ги жената. — До боя не остава много време и ще трябва да работите усилено, за да се подготвите. Натоварването на тялото ще бъде просто огромно.

— Това магически китайски лекове ли са? — попита Даня, подушвайки белите капсули.

— Не, обичайно спортно хранене. Винаги е по-добре да се възстановиш по естествен път, тъй като всички силно действащи препарати имат странични ефекти. Дори мехлемът, благодарение на който всички се събудихте днес с излекувани юмруци, действа изключително върху вътрешните ви резерви.

— И какъв е рискът? — подозрително попита Машка.

— Ами, първо, след няколко седмици тялото ви ще свикне и ще спре да реагира на мехлема, и второ… после ще имате малък махмурлук, като от лек наркотик.

— Какво?! — изненадаха се всички.

— В светлината на важността на подготовката през тази седмица и половина, подобни странични ефекти могат да се считат за приемливи — успокои ги жената. — Затова бих ви посъветвала да не се страхувате от контузии на тренировките, но и да не ги получавате нарочно.

Сега приятелите погледнаха капсулите, дадени от Елена, още по-подозрително: какво ли друго тя може да смята за приемлив страничен ефект? Въпреки това всички „дракони“ в крайна сметка приеха капсулите. Защо? Защото Сенсеич беше избрал тези хора, което означаваше, че им се е доверил, поне по отношение на бойните изкуства.

— А какво е състоянието на Виктор Михайлович? — попита Машка. — Може би в магическата китайска медицина има нещо, което да му помогне и на него?

— С мозъчните увреждания е по-сложно — поклати глава Елена. — Тук никакъв мехлем няма да помогне. Но има малък шанс на аукциона на „Синия пламък“ да намерим някаква рядка съставка, която да ни помогне. Той ще се проведе след две седмици и половина, като дотогава се надявам да разбера от приятели, които практикуват традиционна китайска медицина, какво точно може да ни трябва.

— Значи има шанс? — уточни Тьома.

— Разбира се, винаги има шанс — кимна Елена. — Но трябва да имате предвид, че травмата на Виктор е много сериозна и едва ли ще бъде излекувана магически. Въпреки това, определено можем да увеличим шансовете за възстановяване, при условие че на аукциона има подходящи съставки и можем да ги купим.

Машка, Тьома и Даня се спогледаха.

— Те много скъпи ли са? Ако се наложи, ние имаме пари.

— Пф! — изсумтя Елена. — Дребните суми, които спечелихте, залагайки на двубоя, не се котират на аукциона. Цените на скъпите артикули могат да достигнат милиарди, но по-често се практикува размяна за други артикули или услуги. Поне така беше в Китай. Все още не съм била на местните аукциони на Рейтинга.

Изглежда, че поканата на „Стоманения тигър“ дойде много навреме. Въпреки че Алекс все още не разбираше що за аукцион ще е това.

— Но как тогава ще купим необходимите съставки, ако са толкова скъпи? — притеснено попита Машка.

— Виктор остави прилична сума пари в сметката на клуба, а освен това имам чувството, че някои негови познати ще се радват да ни спонсорират.

Момчетата изобщо не разбираха за кого точно говори, но пронизващ студ смрази костите на всички, освен на Алекс. По някаква причина възникна подозрението, че спонсорството може да не е съвсем доброволно.

След закуска приятелите се разпръснаха по залите, за да тренират със силите за сигурност. При това Алекс отново работеше в компанията на Машка, но сега се чувстваше малко не в стихията си, постоянно улавяше възхитените погледи на военните и полицаите към момичето. Странно, преди като че ли нищо подобно нямаше. Или просто той не е забелязвал? В резултат на това се наложи на няколко пъти да прибягва до дихателни упражнения, за да се успокои и да не нарани никого.

А веднага след вечерята Иван събра всички ученици в главната зала и радостно обяви:

— Поканих вашите стари познати от клуб „Диамантената котка“ на приятелски спаринг. Когато ви тренираше Виктор, представянето ви се получи доста посредствено. Надявам се, че сега ще можете да покажете най-добрия резултат.

— С лекота — усмихна се Тьома.

— Съгласна съм — кимна Машка. — Този път ще размажа любителката на чипс по татамито.

Изненадващо, но и четиримата вярваха, че наистина могат да победят. Въпреки че не беше минало много време, всеки от тях успя да постигне значителен напредък в тренировките. И приятелски спаринг с бойци от приблизително същото ниво можеше нагледно да покаже колко по-силни са станали.

— Не искам пак с онази малката да се бия! — възкликна Даня. — Да теглим нов жребий!

Иван се ухили.

— Никакъв жребий. Аз сам ще реша кой с кого ще прави спаринг.

Разбира се, всеки от загубилите искаше да вземе реванш от същия боец. Но никой не се реши да спори с Иван. Дори и поведението на здравеняка като учител да беше коренно различно от това на Сенсеич, „драконите“ така или иначе нямаха избор. Имаха късмет, че Иван изобщо се е заел с подготовката им.

— Ще дойдат след около пет минути, така че ви съветвам да се подготвите психически — милостиво им разреши здравенякът. — Медитирайте, настройте се за бой.

С това всички бяха съгласни и следващите няколко минути прекараха в загряване и медитация. И когато „котките“ се преоблякоха и се появиха в залата, Иван с жест ги покани да се наредят срещу учениците му: мускулестите Роман и Влад, пъргавата Соня и спокойната, като боа, Даша с пакет чипс в ръцете.

— Физкулт привет! — махна им с ръка Даня.

— Привет, дългуч! — веднага реагира малката Соня. — Днес определено ще те победя!

Този път косата й беше боядисана не в червено, а в синьо, а спортното й облекло заслепяваше очите с девствена белота.

— Мечтай си — недоволно се намръщи баскетболистът. Странно, но обикновено приятелски настроеният младеж реагираше на прекалено активното момиче с едва ли не откровена агресия.

Алекс погледна озадачено приятеля си. Той да не се е влюбил? Твърде нетипична му беше реакцията.

— Приветствам слабаците от приятелския клуб — изръмжа Иван, което накара „котките“ да се намръщят недоволно. — Днес ще се биете с моите слабаци. Не знам как при вас обикновено протичат „приятелските“ спаринги, но сега главното е победата. Разрешава ви се да използвате всякакви техники, които не водят до летален изход. А за най-крайни случаи ето там в онзи ъгъл стои представител на „Небесната сфера“, той ще съживява пострадалите.

Поглеждайки в посочената посока, момчетата видяха невзрачен мъж в бели дрехи, седнал на стол с отегчен вид.

— Кога е успял да се вмъкне там? — изненада се Алекс.

— Виталий е тук още от сутринта — отговори Даня. — Наистина ли не го видя?

— Не му беше до това — подкачи го Тьома и като цяло беше прав. Алекс през целия ден беше обсебен от мислите си, без особено да се оглежда. Разбира се, ако Машка не беше редом с него — тогава цялото му внимание беше насочено към нея.

— За моите ученици днес, както винаги, ще действа камшикът — продължи Иван. — По сто наказателни точки за загубилия. За гостите системата за стимулиране е обърната — по сто хиляди за всеки спечелен бой.

Роман погледна въпросително Алекс, но той само сви рамене в отговор. По всичко личеше, че „котките“ не са очаквали приятелските спаринги да се проведат в толкова суров формат.

— Как така? — възмути се Машка. — Защо за нас няма парични награди?

Иван се ухили.

— На вас мога да предложа само парични глоби.

— Не, не, да се спрем на вече обявените правила — припряно каза Тьома. — Устройват всички ни.

— Значи можем да използваме всякакви атакуващи техники? — заяви Роман. — Защото последният спаринг беше без тях.

Съмненията на младежа бяха разбираеми, тъй като на предишната среща „драконите“ загубиха дори в обикновени спаринги, а тук вече ставаше дума за използването на по-сериозни техники, базирани на чи.

— Да, правете каквото искате — потвърди Иван. — И да не сте си помисляли да ги жалите — той внимателно огледа „котките“, за да се увери, че са разбрали думите му. — А сега нека определим вашите противници. Ти ще се биеш с нея — започна да сочи с пръст Иван, — ти си с него…

В резултат по някакви свои си критерии той формира следните двойки: Машка и Соня, Алекс и Роман, Тьома и Влад, Даня и Даша.

Горкият баскетболист отначало се зарадва, че няма да се бие с пъргавото синекосо момиче, но радостта му не трая дълго.

— Защо пак съм с момиче? — възмути се той.

— Ти да не си шовинист? — насмешливо попита Соня. — Между другото, с възмущението си обиждаш Даша.

Въпросното момиче вдигна поглед от пакета с чипс и безизразно каза:

— На мен лично не ми пука.

— Ти като най-недоволен ще се биеш първи — заяви здравенякът на Даня. — Напред.

Баскетболистът унило стъпи на татамито.

— Както кажете.

Този път Даря не трябваше да бъде убеждавана да се бие. Явно обещаните от Иван пари за победа я направиха достатъчно сериозна. Момичето веднага атакува баскетболиста, без да изчака командата за начало. Но от известно време насам беше доста проблематично да изненадаш Даня. Направо беше невероятно как той за толкова кратко време успя да развие бойното предвиждане до такава степен: абсолютно всички удари на момичето бяха лесно блокирани.

— Е, за теб ще е по-лошо — измърмори Даря под нос, осъзнавайки, че по обичайния начин няма да победи младежа.

Даня пое следващия удар с ръка с твърд блок и едва удържа. Ръката над лакътя му стана безчувствена. И веднага след това момичето нанесе разсичащ удар с пръсти, сякаш възнамеряваше да разкъса хълбока на Даня. Той се извъртя, но все пак получи малка драскотина. Отскачайки настрани, Даня започна да тръска пострадалия крайник в опит да възстанови чувствителността си.

— Какво му направи на ръката? — тихо прошепна Машка на Алекс.

— Нямам представа — напрегнато отвърна Селин.

— Или е ударила болезнена точка, или е използвала чи, за да нанесе щети — предположи Тьома. — Елена каза, че с чи можеш не само да укрепваш ударната повърхност, но и да въздействаш върху чи на противника при удара. Изглежда Даня има сериозен проблем.

Даря явно беше решила да победи възможно най-бързо, така че продължи да атакува Даня. При това някои нейни удари нанесоха допълнителни щети, изваждайки мускулите му от строя за известно време. И по всичко личеше, че предвиждането на баскетболиста предсказваше само самите движения и не можеха да подскажат кой от ударите ще бъде специален. Затова периодично ръцете на Даня просто отказваха да докоснат момичето и той беше принуден да пропуска удари и да увеличава разстоянието, за да възстанови чувствителността в увредените си крайници. Нужни му бяха само десетина секунди, но по време на битката дори толкова малки периоди от време изглеждаха като цяла вечност. Въпреки това той бързо се адаптира към този стил на бой, преминавайки към класическата стойка уин чун. Това предполагаше движение на ръцете и краката през средната линия и работа на близка дистанция, така че когато едната му ръка отказваше, той можеше за известно време успешно да се отбранява с другата ръка.

В един от тези моменти, когато лявата му ръка загуби чувствителност, той за пореден път премина в пасивна защита с дясната ръка. И в момента, когато Даря атакува, той изведнъж свободно се възползва от пострадалия крайник и й нанесе удар в слънчевия сплит, като моментално я просна на татамито.

— Победа за… — Иван отново се запъна на името.

— Дългуча — любезно му подсказа Соня.

Иван хвърли недоволен поглед на момичето, лъхайки на опасност толкова силно, че Соня дори леко пребледня. Изглежда, според него, само той имаше право да обижда учениците.

— Какво беше това? — веднага се нахвърлиха на приятеля си момчетата. — Как блокираше ръцете ти?

— Нямам представа — честно призна Даня. — Ръката просто изведнъж губеше чувствителност.

— Как се справи тогава?

— Използвах същата защита като на вчерашната тренировка — обясни младежът. — Предугадих момента и покрих ръката си с вътрешна енергия. И усетих как нещо й въздейства. После просто се престорих, че ръката ми е поразена, и ето ти победа.

— Не се възгордявай много — сряза го Иван. — Победил момиче. И като стана дума за момичета — той кимна на Машка: — Следващият бой е твой.

Боят със Соня се оказа истинско изпитание за Машка. Това беше първият път, когато се биеше с някой по-малък, по-пъргав и по-бърз от нея. Обикновено Машка подскачаше около противника, нанасяйки бързи и добре насочени удари, а тук самата тя стана цел на такива удари. Още повече, че Соня явно удряше твърде силно за толкова слабо момиче, използвайки чи, за да усили ударите си. И ако Даря при контакт поразяваше мускулите, то Соня просто удряше малко по-силно, но постоянно.

— Аз съм по-бърза, аз съм по-бърза! — сякаш четеше мислите й, повтаряше Соня, докато се въртеше около момичето.

След няколко минути на такъв побой Машка не издържа и сама премина в атака, въпреки че първоначално предпочете да избере защитна тактика. Сред „драконите“ момичето най-добре контролираше вътрешната енергия, така че да я задвижи до максималната достъпна скорост не беше проблем. И тогава изведнъж стана ясно, че Соня не се движи чак толкова бързо, във всеки случай Машка вече с лекота се справяше с всичките й движения.

— Сега ще ти покажа какво е скорост! — доволно се усмихна Машка.

Може би, от гледна точка на Алекс, който владееше сатори по-добре от останалите, тя не ускори чак толкова много. Но на Соня и това й беше достатъчно. Сега вече Машка подскачаше около нея, обсипвайки я с удари, и на нейния фон дребничкото момиче със синя коса започна да изглежда непохватно и бавно. Това беше чиста победа.

— Две на нула — весело обобщи Машка, показвайки с пръсти знака „V“.

Вместо да се разстрои или ядоса след поражението, Соня увисна на врата на Машка:

— Много си бърза! Искаш ли след тези скучни спаринги да се състезаваме по стената за катерене?

Момичетата напуснаха татамито, освобождавайки място за следващата двойка противници.

— Неудачника, твой ред е — извика Иван на намръщения от такова обръщение младеж.

Спарингът на Тьома се оказа най-кратък. Очевидно той ненапразно прекарваше времето си, тренирайки състоянието сатори на топките, а и беше успял да постигне известен успех в управлението на вътрешната енергия.

— Покажи всичко, на което си способен — каза Влад с нотка на превъзходство. Изобщо, от всички „котки“ той беше единственият, който се държеше арогантно и предизвикваше лека неприязън.

— С удоволствие — увери го Тьома.

След като си размениха няколко леки удара, те започнаха сериозна размяна на удари от средна дистанция. Влад използваше комбинация от техниките на Соня и Даря, като добавяше малко чи към всеки удар, за да го подсилва, и периодично нанасяше особено мощни удари, от които Тьома буквално биваше изхвърлян настрана. Но паркуристът се хвърляше към противника си като танк, докато накрая успя да нанесе удар с юмрук, усилен значително с помощта на чи. Влад дори загуби съзнание за момент, но се свести сам и без последствия.

Когато дойде ред на Алекс, той отчетливо разбра, че не може да загуби. Ако иска да излезе на двубой със Стас, трябва да бъде не само не по-лош от приятелите си, но всъщност много по-добър.

Съдейки по всичко, от тази четворка Роман беше нещо като старши ученик, тоест на Алекс се падна най-трудния противник. Затова той веднага реши да рискува и да се настрои на предвиждане чрез психоматрицата на „зубрача“. Заедно със сатори и способността да укрепва ударната повърхност с помощта на чи, той имаше всички шансове да завърши битката само с няколко удара.

„Интересно, как ли е Корольова?“ — изведнъж се мярна в главата му частица от секундата преди началото на спаринга и в резултат едва не пропусна първия удар.

И все пак Тьома беше прав, когато каза, че от самото начало Алекс е организирал целия експеримент с психоматриците именно заради чувствата си към Машка. На него изобщо не му хареса факта, че образът на Корольова изведнъж се появи в главата му, но в това състояние не можеше да направи нищо по въпроса.

Избягвайки в последния момент нокаута, Алекс усети откъде ще дойде следващият удар и уверено го пое с предмишницата си. Роман веднага продължи атаката, нанасяйки още няколко удара с ръце и крака в серия, но Алекс успя да блокира всички.

— Много сте напреднали за това време — с изненада и дори с лека завист отбеляза Роман.

Сега Алекс не само се контролираше, но и се движеше много по-бързо от обикновен човек. В съчетание с предвиждането и умението да освобождава енергия чи, той беше наистина опасен противник.

— Ако искаш да живееш, се учиш бързо — отвърна Алекс.

Роман продължи да го атакува, предимно с удари с крак, очевидно ги подсилваше и с чи. Но Алекс не се и опитваше да поеме доста чувствителните удари с твърди блокове — стараеше се да ги отклони. Нали това беше смисълът на тай чи.

А след това с някаква невероятна лекота той отгатна момента и атакува с юмрук, подсилен с чи. А после още веднъж, и още веднъж. В резултат на това Роман пропусна много удари, а и вече не можеше да направи нищо с Алекс. Селин уверено демонстрира пълно превъзходство над своя противник и в техника, и в скорост, и в сила.

Приключвайки боя с мек нокдаун, Селин бързо се върна към нормалното си състояние, усещайки как огнената чи на дракона преминава през вътрешните канали. За щастие той бе за кратко време в режим на потискане на емоциите, за да е извлякъл много енергия от Рон-Тиан. Издръжливостта на Алекс беше достатъчна, за да се справи с разрушителните мисли, нахлули за момент в него.

— И така, за моите ученици — разбор, останалите — свободни сте! — заповяда Иван.

„Котките“ спокойно се разпръснаха из залата, всеки се зае с нещо свое: Даря просто се настани на дюшеците с пакет чипс, Соня тръгна към стената за катерене, а Роман и Влад полугласно анализираха двубоите.

— Е, като цяло не беше зле — призна Иван.

Приятелите си размениха доволни погледи. Колкото и да е странно, в много отношения те спечелиха благодарение на уроците на Иван. Като цяло от предишните спаринги беше минало малко повече от седмица, но вече и четиримата се чувстваха много по-силни от „котките“.

— Макар че всеки от вас правеше една и съща отвратителна грешка от началото до края на своя бой — продължи здравенякът. — Всички вие позволихте на противниците си да наложат техния стил на бой. Ако те бяха малко по-силни, всички щяхте да загубите, преди да имате време да се приспособите и да намерите слабото им място. Истинският боец трябва да контролира битката от началото до края, като не позволява на противника си да се бие по неговите правила.

„Драконите“ леко се разстроиха, но не прекалено, защото и без това бяха сигурни, че Иван ще намери с какво да се заяде.

— Но вие все пак спечелихте — почти ги похвали треньорът. — И се надявам да се представите също толкова добре и тази неделя в двубоите от Рейтинга.

— Какви двубои?! — слисано попитаха учениците.

— Е, нали боят на Виктор мина. Ние приехме предизвикателство от плешивото момче, а главата на „Сребърния дракон“ потвърди официалния статус на боя — до смърт. По правилата на Рейтинга другите клубове нямат право да ни предизвикват, докато този бой не приключи, и затова трябваше аз да предизвиквам от ваше име онези маймуни, които се опитаха да нашарят нашата сграда с глупави надписи. Това ще бъде добра тренировка за вас.

— Клуб „Черната маймуна“? — уточни Алекс.

— Точно той — потвърди Иван. — Исках да предизвикам тези маймуни на смъртни двубои, но по някаква причина те отказаха. А толкова много говореха да отмъщават за другаря си! — здравенякът се намръщи. — Ако цялото им отмъщение са тези надписи по стените, значи не са никакви приятели или приятелят им не е бил цвете.

„Драконите“ за пореден път се шокираха от наглостта на здравеняка, както на думи, така и на действия. А Алекс отново се ужаси, че този отвратителен човек харесва сестра му.

— За вас има и други добри новини — продължи Иван. — Можете да заложите пари за своята победа и да спечелите малко. Освен това Малката ми даде отлична идея — да въведа система от глоби, и следователно скоро ще ви трябват пари.

Даня хвърли неодобрителен поглед на момичето.

— Не ме гледай така — веднага се възмути Машка. — Нищо подобно не съм предлагала.

След като приключиха спарингите, учениците прекараха още малко време в съвместна отработка на удари. А след края на тренировката приятелите, по общо решение, поканиха „котките“ в най-близкото кафене, за да им благодарят за спаринга и да се извинят за поведението на новия им треньор. Те вече донякъде бяха свикнали с маниера му на общуване, но четиримата гости явно останаха в лек шок.

— Въпреки грубостта, той наистина е добър треньор — каза Машка, сякаш се оправдаваше.

— Освен това след опита за покушение на нашия майстор, той и сестра му поеха всички дела на клуба и ни подкрепиха — подхвана Алекс.

— Не го харесвам — мрачно отбеляза Соня. — Усещането е, сякаш този човек си е поставил за цел да нарани всички присъстващи в залата.

Алекс си спомни начина на общуване на Иван и беше склонен да се съгласи със синекосото момиче. На здравеняка направо му доставяше удоволствие да хвърля обиди наляво и надясно.

Събирайки няколко маси заедно, момчетата се настаниха в ъгъла на кафенето, поръчаха обяд и тихо започнаха да обсъждат последните новини на Рейтинга. Така се случи, че Машка седна сред момичетата, а Алекс се оказа от другата страна на масата с момчетата.

— Съболезнования за вашия майстор — каза първо Роман. — Всички си потрошиха краката да търсят стрелеца. Това е изключителен случай.

— Явно затова и няма да го намерят — каза Тьома.

— Нашият майстор каза същото — съгласи се Роман. — Такъв изстрел може да направи само истински професионалист. Възможно е отдавна вече да не е в тази страна, а може би — и в този свят. В такива високопоставени случаи поръчителите често се отървават от изпълнителите.

Обсъждането продължи по реда си, но темите бяха предимно повърхностни, никой не искаше да обсъжда бойните аспекти на спарингите. Най-вероятно просто не искаха да издават своите разработки и наблюдения. Само в аниметата героите си обясняват един на друг защо са спечелили или загубили битката, в реалния живот никой не би споделил такава информация просто така.

Алекс беше откъснат от разговора от звъна на телефона. Никога не е обичал обажданията от непознати номера. Не, спамърите не досаждаха на студентите, тъй като нямаше какво да вземат от тях, но и добри новини от хора извън списъка с контактите си никога не беше получавал.

— Ало.

— Селин?

Алекс замръзна от изненада.

— Да…

„Корольова?! Откъде ми има телефона и защо звъни?!“

— Трябва да говоря с теб, може ли да се срещнем?

— Ъ-ъ… дори не знам… — той неволно хвърли поглед към разговарящата с „котките“ Машка. — За какво става дума?

— Ще ти кажа всичко, когато се срещнем. Кажи къде да дойда и ще съм там след половин час.

Алекс все още беше леко объркан, но не можа да откаже на момичето и даде адреса на кафенето, в което сега седяха с „котките“.

— Скоро ще дойда — каза тя и затвори.

„Страхотно — озадачено си помисли Алекс. — И какво да правя сега?“