Алекс Кош
Принципът на равновесието (26)

Глава 6

Алекс едва се сдържа да не изругае. Не че се притесняваше да псува, просто не искаше да показва на китаеца колко много го е засегнал подобен избор на бойци. В крайна сметка Ли очевидно го направи нарочно, макар че не е много ясно с каква цел.

„По дяволите, как хората се справят с емоциите в трудни ситуации? — помисли си той. — Ако не беше състоянието на откъснатост, досега щях да съм се втурнал към Ли и охраната. И майната им на оръжията. Ръцете ме сърбят да изтрия тази усмивчица от лицето му.“

Алекс неволно докосна скритите в ръкава винтове. Разбира се, може да се опита да помогне на някой от бойците, но на кой точно? Той обеща на Корольова да спаси Рогов, въпреки че като човек този надут красавец никога не се е харесвал на Селин. С Локи беше много по-приятно да се общува, но те се познаваха съвсем отскоро, беше прекалено рано да се правят изводи за личността му. И като цяло, ако се замисли, Алекс искаше и двамата да живеят.

Обективно погледнато, Рогов имаше повече шансове за победа. Или му беше даден по-подходящ вариант на наркотика, или тялото му по-добре възприемаше „рубина“, но Локи дори изглеждаше не особено готов за битка. В него нямаше нито заряд агресия, нито усещане за неестествена сила, както при Рогов.

След като не измисли нищо по-добро, Алекс засече Рогов пред ринга и заговори бързо:

— Слушай, за мен ти си рядък козел, но Корольова е намерила нещо в теб. Не е нужно да играеш по техните правила, не се превръщай в убиец.

— Притесняваш се за твоето приятелче ли? — усмихна се Рогов. — Сам чу: или той, или аз. Нямам намерение да давам живота си за неговия. И като цяло, след като си обещал на Настя да ме измъкнеш оттук, трябва да си на моя страна.

— Каквото и да си мислиш, всички сме на една и съща страна — на страната на тези, които искат да се измъкнат оттук живи — тихо прошепна Алекс. — Надявам се да постъпиш правилно.

Рогов направи гримаса като от зъбобол.

— Разкарай се, няма да се поддам. Освен това все още искам да стана един от техните ученици!

— Дори и да не ми вярваш, че те не са от Рейтинга, ти не си убиец.

— Хей, стига приказки! — извика им Ли. — На ринга!

Алекс хвърли гневен поглед на китаеца. Като цяло можеше да се опита да убие Ли. Вярно, не се знае какво може да постигне с това. А и когато хвърли монетата, Алекс не се замисли особено докъде ще доведе това, той просто искаше да спаси Локи. Но съвсем обмислено да убие някой просто така, дори такова подло създание, беше много по-трудно…

Локи и Рогов стъпиха едновременно на бетонната площадка и „таралежът“ атакува веднага щом прозвуча сигналът за началото на боя. Локи явно разбираше, че неговото състояние няма да му позволи да издържи дълго на ринга. Затова той вложи вътрешна енергия още в първия си удар. И може би това беше единственият му шанс за победа, който той успя да реализира в идеалния момент. Рогов не очакваше, че един обикновен прав удар с юмрук, лесно блокиран с рамото, може да причини толкова сериозни щети. Ключицата пое основната тежест и изхрущя толкова силно, че се чу из цялата зала.

— Шибаняк! — изсъска през зъби Рогов и моментално ускори.

Върху Локи се посипаха удари с крак, на които той просто не успяваше да реагира. Два удара под коляното, принудили го да загуби равновесие, след това удар във врата, от който Локи моментално се олюля, но все пак успя да запази съзнание и някак като по чудо да избегне довършващия в главата. Всъщност още по време на своя бой с Рогов Алекс разбра, че той не владее сатори, а само интуитивно използва чи, за да ускори движенията си. Затова отстрани изглеждаше, че се движи малко потрепващо, защото мозъкът продължаваше да работи с обичайната си скорост и му трябваше време, за да реагира. Само това спаси Локи: очевидно той притежаваше достатъчно опит, за да започне да реагира на най-вероятния удар, преди Рогов да го направи. В крайна сметка миг преди удара се извършва определена подготовка: отделните мускули се задвижват, тежестта на тялото се измества, и всички тези знаци могат да подскажат на опитен човек какво да очаква от противника. В същото време навикът на бойците от школата по муай тай да използват лакти за блокове няколко пъти изигра лоша шега на Рогов, тъй като с неговата скорост беше много по-опасно да удари с юмрук остра кост, отколкото сам да получи удар. В резултат на това той нарани и другата си ръка, но с това късметът на Локи свърши.

Все пак скоростта беше твърде важен фактор, така че боя излезе доста кратък. Локи пропусна мощен удар с крак в корема, а след това и неочаквано камшичен удар с наранената ръка в очите. Падайки на пода, той веднага получи още няколко удара с крак в корема и гърба. Тук нямаше съдия, който да спре боя, след като съперникът падне на пода и загуби съзнание, така че Рогов още известно време обработваше Локи с крака, докато той окончателно замря.

Алекс нямаше намерение да стои и да гледа как убиват негов познат, затова пристъпи на ринга с намерение да спре Рогов, но той вече се отдръпваше от противника си.

— Няма да го убия — навъсено процеди Рогов.

Алекс замръзна на края на ринга в състояние на лека изненада. Изобщо не очакваше такава самоотверженост от Рогов.

— Жалко — въздъхна китаецът и кимна на един от охранителите: — Приключи.

Мъжът вдигна автомата, но в този момент Алекс метна предварително подготвеното болтче, уцелвайки корпуса на оръжието. Прозвуча изстрел, но куршумът удари встрани от Локи и Рогов. В залата имаше повече от дузина охранители и всички моментално насочиха оръжията си към Алекс.

— Какво е това, бунт? — насмешливо попита Ли.

Този път той, разбира се, успя да види хвърлянето на Алекс. За първи път в живота си Селин усети толкова силна опасност. В този момент всеки от насочилите оръжието си към него охранители се усещаше като огромна заплаха. Почти усещаше как куршумите разкъсват плътта му, макар че още никой не беше натиснал спусъка.

Китаецът бавно запляска с ръце.

— Браво! Това е страхотен борбен дух! Най-сетне някой тук се опитва да се държи като воин, а не като глупава овца, отиваща на заколение. Вече мислех, че наркотикът напълно ви е лишил от воля.

Алекс и Рогов все така стояха на ринга и напрегнато гледаха доволно ухиления китаец. Селин се подготви да започне да се движи веднага щом почувства, че изстрелът ще бъде неизбежен, ускорявайки чи в тялото си до краен предел. Едва ли щеше да успее да избегне всеки куршум, но поне ще се опита да вземе Ли със себе си, пробивайки главата му с втория болт. Може дори да успее да го направи, преди гривната на крака му да избухне. В този момент всички терзания на младежа за хладнокръвно убийство на човек изчезнаха, сякаш никога не ги е имало. Самият Алекс дори не подозираше колко силно е станало убийственото му намерение, но околните го усетиха. Дори застаналият зад него Рогов неволно отстъпи крачка назад, а самият Ли пое целия натиск, но по някаква причина остана напълно спокоен.

— Ще уважа желанията на такива обещаващи бойци, но това е изключение, за което някой ден може да ми се отплатите — продължи той, като махна с леко трепереща ръка към охраната да свалят оръжията си. — Нека хлапето живее.

Алекс все още не вярваше, че всичко се реши толкова просто, но усещането за опасност наистина отшумя. Локи беше небрежно натоварен на носилка и изнесен от залата.

Алекс приближи към Рогов, стисна здравото му рамо и каза:

— Респект. Не очаквах да се вслушаш в думите ми.

— Ох, разкарай се — махна ръката му Рогов. — Ти нямаш нищо общо с това, аз самият нямам намерение да ставам убиец. Те тук снимат всичко на видео.

„А него наричам идиот — помисли си Алекс изненадано. — Напълно забравих за камерите.“

Въпреки че Локи беше отнесен в манипулационната, Алекс съжали, че не може да проследи как ще го лекуват. На хитрия китаец нищо не му костваше просто да заповяда да го удушат с възглавница. Но не посмя да продължи да нахалства пред Ли и да напусне залата. Оставаше му да се надява, че за китаеца просто няма смисъл да лъже хора, чийто живот и без това е в ръцете му.

Следващите на ринга бяха Гриша и един от азиатците. А за здравеняка наличието на морални въпроси за убийството се изчерпваха с думата „никакви“. Въпреки че азиатецът също успя да изненада, когато плесна с ръце пред себе си и отхвърли Гриша назад с ударна вълна. Това беше някакъв напълно нов начин за използване на вътрешната енергия и човек можеше само да се чуди как е успял да се сети за това. После се оказа, че азиатецът също така отлично блокира удари с помощта на чи, но това не спря Гриша. Осъзнавайки, че дори усилените му удари не причиняват никаква вреда на противника, здравенякът хвана азиатеца в мощна прегръдка и просто го стиска, докато спре да диша.

Следващите две битки минаха покрай Алекс, защото не му пукаше за техните участници. Само с крайчеца на окото си наблюдаваше как остроносият номер четири пронизва с длан гърдите на мъжкараната, а дългокосият пънкар преби с юмруци втория азиатец. За чест на пънкаря той не довърши противника си или просто не успя, но охранителят се справи с тази задача вместо него. Прозвуча изстрел и локва гъста кръв се разля по пода. И точно в този момент Алекс осъзна, че всичко, което се случва, идва към логичния си край.

„Проклет «Сребърен дракон» — раздразнено си помисли той и за пореден път мислено изпрати лъчи на омраза към Александър. — Ако умра, ще му се явявам като призрак по нощите.“

И ето че дойде реда на Алекс. Първи номер стъпи на ринга, застана в центъра и се взря пред себе си с немигащ поглед, без да показва нито една емоция. Докато Селин бавно излизаше на платформата, внимателно наблюдавайки противника си, онзи дори не мигна. И най-важното, плешивият мъж беше не по-малко опасен от Елена или Иван в демонстрирането на убийствено намерение.

— Късмет! — извика му Рогов. — Но ако те убие, няма да тъжа.

„Уж започна да се държи като нормален човек, но не продължи дълго — отвлечено си помисли Алекс, без да откъсва поглед от своя противник. — Но от друга страна, ние дори не сме приятели, какво друго да очаквам от него?“

Усещайки напрежението от предстоящата битка, Селин отчетливо разбра, че няма смисъл да се сдържа. Поводи да го убият вече беше дал предостатъчно, а и домакините можеха да го направят във всеки един момент. Затова да крие уменията си беше просто глупаво, както и да пази енергийните си канали, особено след като противникът изглеждаше прекалено опасен.

Алекс ускори своето чи до краен предел, навлизайки в сатори, и почти веднага усети как гъста енергия се просмуква през енергийните канали и принуждава мускулите и връзките му да се напрягат до краен предел. Телесната му температура се повиши толкова много, че кожата се зачерви и от нея заизлиза пара, но Алекс не обърна много внимание на това. Усещаше тялото си едновременно леко в движенията и тежко в заредените с енергия мускули. Двата пръста на дясната му ръка не се движеха и му пречеха дори да свие дланта си в юмрук, така че той насила ги сви с другата си ръка. В главата му мина мисълта, че съдбата на пръстите може да сполети цялото му тяло, но нямаше друг избор.

Първи номер оставаше безизразен, но в същото време пое инициативата да атакува. Той се движеше наистина бързо, но в сатори Алекс по никакъв начин не му отстъпваше по скорост и най-важното, в допълнение към бързите реакции и движения, той можеше доста уверено да работи с вътрешната енергия. За няколко секунди първи нанесе десетина удара, усилени с чи, включително опита да го хване с пръсти първо за ръката, а след това и за гърлото. Очевидно, ако Алекс не се беше защитил със слой вътрешна енергия, първи просто щеше да откъсне парче месо от ръката му. За част от секундата Алекс разбра, че подобни опити да „хапе“ с пръсти не представляват особена опасност за него, но въпреки това реши да спаси гърлото си и бутна ръката му настрани. И веднага след това усети, че и двете му ръце започват да изтръпват. Изглежда духовете пазители ненапразно го предупреждаваха за опасността от насочване на прекалено плътна енергия чи в мускулите — те просто не издържаха.

Първи продължи яростно да атакува, без да показва никаква емоция на лицето си. Странични ефекти, освен проблеми с главата, също не се забелязваха. Но Алекс почувства как с всяка секунда на поддържане на сатори усещането за вътрешно изгаряне и изтръпване в мускулите само се засилва. От кожата му буквално излизаше пара, а тялото му изсъхваше пред очите му.

„Няма да издържа дълго така“ — отчетливо осъзна той.

Плешивият мъж без вежди с червени от наркотика очи изглеждаше страховито, но сега и самият Алекс не изглеждаше много по-добре: зачервена от топлината кожа, болезнено изпъкнали очи. Но в същото време той разсъждаваше съвсем разумно и спокойно. Бързо осъзнавайки, че първи обича най-много да използва пръстите си, подсилени с вътрешна енергия, Алекс му позволи да го хване за гърлото, разбира се, защитавайки го с покритие от чи. За момент първи замръзна, концентрирайки се върху стискането на пръсти, но пак не се получи. Нотка на изненада проблесна в стъклените му очи и тогава Алекс изби ръката му и нанесе удар с всичко, което беше научил под ръководството на Иван. След като фиксира краката си на платформата, той прокара енергията през всички мускули от прасците, през бедрата, през таза, корема, раменния пояс и я вкара в юмрука, разбира се, защитавайки повърхността му.

Последва страховито „хряс“, след което първи просто излетя от ринга. Той прелетя около пет метра, след което още толкова се търкаля по пода. Алекс не знаеше дали противникът му е оцелял или не, но усещането за опасност, излъчвано от него, изчезна напълно.

И това беше всичко?!

Алекс смаяно погледна лежащия на пода като счупена кукла мъж, а след това и окървавения му юмрук. Той дори не можеше да разбере чия е кръвта — негова или на първи?

„Той уби противника си за едно мигване на окото пред очите ми — помисли си озадачено. — Мислех, че е наистина силен…“

Впрочем, това си имаше доста просто обяснение: Алекс до момента на практика не беше използвал сатори, само незначително навлизаше в това състояние в боя с любителя на айкидо и Рогов. И за първи път пълноценно използва усиленото от наркотика чи едва в тази битка. Освен това, като се замислиш, силно намерение за убийство не е равносилно на умение за убийство. Само защото първи имаше намерение за убийство, не означаваше, че е невероятно силен.

Алекс стоя на ринга известно време, без да знае какво да прави. Освен това всяка клетка от тялото му го болеше и той просто се страхуваше да мръдне.

— Великолепно! — запляска с ръце Ли. — Отлична демонстрация на усилване с помощта на нашия препарат! Мисля, че вече избрахме четиримата най-добри и ще спрем дотук.

Осъзнавайки, че в момента никой няма да го застреля, Селин много, много бавно слезе от ринга. И веднага към него отвратително енергично притича Рогов.

— С мен не се би с пълна сила! — избухна яростно той.

Изглежда китаецът не причисли Рогов сред най-добрите заради неговото излишно, според него, милосърдие към противника, което, разбира се, дразнеше Стас. Сякаш това беше някакво състезание, а не битки до смърт между пленени хора.

— Не знам за какво говориш — намръщено отвърна Алекс. — Тогава още не се бях възстановил от последната битка, там ми изкълчиха ръката, ако не си забравил.

— Искам реванш!

За момент Алекс дори съжали Стас, защото все още не знаеше, че използването на „рубина“ най-вероятно вече е увредило твърде много енергийните му канали. Дори Рогов да не стане инвалид, когато действието на наркотика отшуми, пътят към майстор по бойни изкуства вече е затворен за него.

И тогава Селин внезапно усети болезнено убождане на мястото, където кракът му се допираше до гривната-бомба. Беше странно, че изобщо го усети през равномерната болка във всеки мускул, но Алекс нямаше време да се изненада от този факт. Всичко заплува пред очите му и той бавно се свлече на пода, а Рогов падна след него.