Алекс Кош
Принципът на равновесието (22)

Глава 3

Някъде в Подмосковието.

— О, планът ви е бил страхотен — призна Иван, едва сдържайки смеха си. — Обмислен, балансиран. Направо съм в шок, че нещо се е объркало.

Той стоеше до Даня и Костя и гледаше разрушения хангар. Изненадващо, но до този момент все още не бяха пристигнали нито полицията, нито пожарната. Вярно, на практика вече нищо не гореше, но взривът беше забележителен, все някой би трябвало да се заинтересува.

— План като план — неуверено отвърна Костя.

— Можехте да ни проконтролирате, щом всичко е толкова зле — навъсено отбеляза Даня.

— Аз съм ваш треньор, а не майка — ухили се Иван. — И то временен. Кажи благодаря, че зарязах всичко и веднага дойдох тук. Значи искате да кажете, че онзи тарикат от „Сребърния дракон“ е бил затрупан?

Даня и Костя кимнаха:

— Да, не успя да излезе.

— Тоест — скептично уточни здравенякът, — ти, Дългуч, си успял да избягаш, а главният ученик на първия клуб на Рейтинга — не?

— Хм… ами да — вече не толкова уверено потвърди Даня.

— Мисля, че нещо пропускате. Ами онези, които се опитаха да ви убият?

— Мъртви са — неохотно отвърна Костя.

Иван се усмихна.

— Така. Един е в болница, един е изчезнал, а двама са живи и здрави — измърмори той под носа си. — Като цяло не е зле. Надявам се Виктор да не се разстрои много, че сме намалили наполовина броя на учениците в клуба.

— Ей! — възмути се Даня. — Стоп… а кой е в болница?

— Неудачника, кой друг — изсумтя здравенякът. — Всъщност беше предсказуемо. Поел е няколко куршума, отровил се е със смъртоносна отрова… но в „Небесната сфера“ уверяват, че ще оцелее. Най-вероятно.

Даня просто не можеше да подбере подходящите думи, за да попита Иван дали им се подиграва или казва истината. Това, че Тьома и Машка не отговаряха на обажданията, беше малко смущаващо, но не чак толкова, че безусловно да вярва на думите му.

— Все пак постъпих правилно, като напуснах „Рижия дракон“ — отбеляза Костя. — Слушай, Дан, ако искаш, ще да говоря с главата на „Сребърния дракон“, може и да приемат още един ученик? Защо ти е да оставаш с тези… хора?

Иван само скептично се усмихна.

— Аха, успех с това. Между другото, ето го вашият приятел, който уж бил убит от взрива.

Александър излезе иззад една от оцелелите сгради, носейки някакво тяло на рамото си.

— Ти си жив! — изненада се Костя.

— Пфу, разбира се — високомерно се намръщи Александър. — Просто ми отне известно време, за да хвана ето този — блондинът хвърли мъжа на земята. — Наблюдаваше отстрани какво се случва в склада.

— Уф — облекчено въздъхна Даня. — Значи планът работи.

— Не съвсем — не се съгласи Александър. — Мъртъв е. Успя да погълне капсула с отрова.

Иван кимна с разбиране.

— Триадата.

— И какво ще правим сега? — нервно попита Даня.

— Ще се опитаме да разберем всичко за този и другите — спокойно отговори Александър. — Вече се обадих на нашите познати от ФСБ. Алекс сега е твърде далеч, за да усетя омразата му, но ще се опитаме да изчислим приблизителната посока и ще обиколим близките градове.

— Да, ще трябва много да се постараеш — отбеляза Иван. — Ако стане нещо, ще бъдеш отговорен за смъртта му.

— В случай, че не сте забелязали, аз правя всичко по силите си — раздразнено отвърна Александър.

— Това мен изобщо не ме интересува. Ще се обясняваш на сестра ми — с усмивка каза Иван. — Тя беше тази, която те предупреди.

— Надявам се, че няма да обявите война на „Сребърния дракон“ заради тази грешка — леко напрегнато отвърна Александър, все още си спомняше вълната от убийствени намерения, излъчвана както от този привидно добродушен здравеняк, така и от сестра му. — Все пак Сергей Владимирович е най-силният боец в нашата страна. Няма смисъл да си разваляте отношенията с него заради някаква си дребна грешка.

— Ох, ти май още не си наясно коя е сестра ми. Можеш да попиташ шефа на твоя клуб коя е Мадам Смърт — насмешливо изсумтя здравенякът. — После се молете и бързайте да търсите нашия изгубен. И ако на сестричката ми й се стори, че не си се старал достатъчно, дори Храмът на дракона да те осинови, това няма да те спаси.

* * *

През цялото време до следващите боеве Алекс редуваше тренировки в астрала с тренировки в реалния свят. И на едното, и на другото място той отново и отново много… не, не така — МНОГО плавно повтаряше четиридесет и осма форма. Преливайки от едно движение в друго с такава скорост, сякаш е заспал по средата на изпълнението, и слушайки от дракона безкрайното:

— Къде бързаш?! По-бавно!

— Без ръце ли искаш да остана?!

— Нали знаеш за какво отговаря тази част от енергийните канали? Или си решил да се лишиш от потомство?!

Дори не можеше да каже от какво е по-уморен — от безкрайното бърборене на дракона или от тежките тренировки. Ако в астрала го нервираше Рон-Тиан, то в реалния свят беше леко напрегнат, че във всяка стая има камери. Алекс можеше само да се надява, че охраната се интересува само от присъствието на човека, а не от това какво прави в свободното си време.

— Е, как е ефектът от тренировките? — обърна се към дракона, когато той проверяваше неговото изпълнение на формата за последен път.

— Енергията е загубила около половината от своята плътност — каза Рон-Тиан. — Мисля, че и самият ти можеш да го почувстваш. Вече не е толкова рисковано да я използваш в бой, но е добре да си по-предпазлив.

— Благодаря за загрижеността — искрено му благодари Алекс.

— Просто днес нямах какво да правя — изсумтя драконът. — Не го мисли.

И тогава със закъснение нещо щракна в мозъка на Алекс.

— Слушай, ако наистина нямаш какво да правиш, би ли се свързал с някой от духовете пазители на моите приятели? Да им изпратиш информация за местоположението ми и да разбереш как са нещата при тях?

— Изглежда след днешния ден трябва да разбереш веднъж завинаги колко безполезна е опърпаната котка и колко незаменим съм аз — високомерно произнесе Рон-Тиан. — Мога да се опитам да се свържа с тях, но в нашия свят ще сработи само ако и те ме търсят.

Алекс можеше само да се надява, че приятелите му са се сетили да използват своите духове пазители, за да го търсят. Той каза на дракона името на почивния дом, в който се провеждаха битките, надявайки се, че има само един такъв в Подмосковието. Е, и периодично не пропускаше мислено да изпрати лъчи на омраза към Александър, в случай че той все пак е решил да удържи на думата си да го намери. Но по някаква причина Селин беше сигурен, че блондинът от самото начало има други планове за него.

Следващите боеве, последни за днес, започнаха точно след три часа. По етажите се разнесе съобщение, произнесено с мазния глас на Ли, който вече откровено започваше да се изнервя, и охранителите започнаха да чукат по стаите.

Алекс припряно навлече панталоните и тениската си върху все още мокрото от пот тяло и забърза към концертната зала. Този път Алекс и другарите му не бяха първите, извикани за бой, така че той имаше възможност да се огледа и да оцени другите бойци. И те наистина се биеха яростно, също като Рогов, при това някои определено бяха готови напълно сериозно да сграбчат гърлото на противниците си.

— Ужас — коментира случващото се Локи. — Тука вече не ми харесва.

Гриша се ухили и го удари силно по гърба, принуждавайки го да направи неволна крачка напред.

— А когато ти сложиха бомба на крака, всичко те устройваше?

Леле, колко бързо върна на „таралежа“ собствената му шега.

— Е, отначало изглеждаше, че всички тук сме в една лодка, принудени да се бием — обясни Локи, без изобщо не се смути. — А като гледам тези момчета, имам усещането, че всеки е сам за себе си.

Гриша криво се усмихна.

— То си е така. Ако ме сложат с теб, ще те разкъсам.

— О-о, изглежда, някой са го боцкали — отбеляза Локи. — Очите ти започват да почервеняват.

— Да, и аз се чувствам така, сякаш съм пил силен допинг — каза Турал. — Но засега нищо необичайно. И не ме тегли да говоря глупости.

Бялото на очите на кавказеца също беше започнало леко да почервенява, но все още беше далеч от Гриша. Затова пък Алекс и Локи изглеждаха съвсем нормално.

— Слушай, за мен разбирам, биха ми само една доза — отбеляза Локи. — Но ти получи две. Не виждам особени промени в теб, освен че… лицето ти като че ли малко е отслабнало? Какво ще кажете?

Останалите кимнаха в знак на съгласие.

„Изглежда постоянната практика на тай чи започна да влияе на тялото ми — изненадано констатира Алекс. — Принципът на практикуване на китайската гимнастика предполага тялото да постигне хармония, и ето че започвам да се връщам към естественото си състояние. Трябва да видя колко тежа при следващия преглед.“

— Не знам, може би върху мен тестват наркотици за отслабване — сви рамене Алекс.

Като цяло се опита да поддържа вял разговор с другите, но всъщност трескаво обмисляше планове за оцеляване за следващите два дни. Можеше да си позволи максимум две поражения, между боевете трябваше постоянно да практикува тай чи, за да разреди вътрешната енергия, освен това не трябва да показва бойните си умения. Струваше си да губи само от тези, които не искат да го убият, въпреки че, съдейки по усещанията, от тях не бяха останали много.

От познатите на Алекс първи извикаха на ринга Гриша и Турал. Както се оказа, Ли имаше своя собствена тактика: той поставяше само победители срещу победители в боевете и губещи срещу губещи. Затова получилия нова доза „рубин“ винаги се влизаше в битка със също така „зареден“ противник. Гриша нямаше късмет и излезе срещу номер пет: това беше суров брадат мъж, целият в татуировки, приличащ на кечист. На практика здравенякът срещна по-възрастна и по-озлобена версия на себе си.

Очите на номер пет бяха толкова червени, че зениците дори не се виждаха. Но Гриша не се смути от това: от първия момент той премина към близък бой, ловко се измъкна от косматите ръце на противника си и го хвърли на пода с цялата си сила. Раздаде се такъв грохот, че за миг боевете на другите рингове спряха. В бетона остана вдлъбнатина във формата на раменете и главата на номер пет, но той се изправи на крака, сякаш нищо не се е случило. Брадатият не се забави с отговора и скоро хвърли Гриша по същия начин. Алекс смяташе, че тук боят ще приключи, но познатият му също с лекота издържа падането.

„Изглежда наркотикът е започвал да действа“ — логично предположи Алекс.

Звуците на продължилия бой бяха такива, все едно някой забива пилоти на строителна площадка. Грохотът беше ужасен. Но в крайна сметка Гриша успя да победи, завършвайки с толкова силен удар с юмрук, че заби главата на противника си в бетона. След подобен удар дори Иван не би оцелял.

Турал нямаше късмет и се би срещу момиче. И тук кавказецът, както се казва, отплува. За разлика от Алекс, той очевидно не беше свикнал да се бие с момичетата както с мъжете. Възпитанието си казваше думата. В резултат го победиха преди да успее да осъзнае, че това не е подходящият момент да се прави на джентълмен.

Алекс излезе в следващата четворка и получи красив блондин с дълга коса, нещо като млад Тарзан. А и тялото му приличаше повече на тяло на стриптийзьор, отколкото на истински боец. Хипертрофиралите напомпани мускули изглеждаха твърде естетично, но налетите с червено очи и усещането за клокочеща ярост в красавеца го издаваха като опасен противник. Кой знае как му е повлиял наркотикът и какви умения му е дал?

И още с първия удар на Тарзан стана ясно, че от „рубина“ е получил усилване на мускулите, а в неговия случай наистина имаше какво да се усилва. Първият блок на страничен удар с ръка буквално заби Алекс в пода, сякаш беше ударен от Хълк, а не от обикновен човек. Главата му иззвъня, но той бързо се претърколи настрани, избягвайки като по чудо довършващ удар отгоре. Чудото беше, че с корем като неговия се оказа доста проблематично да се търкаля.

„По дяволите, изглежда имам проблем — осъзна Алекс. — Без използването на вътрешна енергия определено няма да сваля този стриптийзьор… По-точно, няма да победя.“

Разбира се, той можеше да избягва ударите за неопределено време, без да използва чи, но това определено щеше да го издаде. Затова Алекс решително не разбираше как да постъпи. Вече стана ясно, че духовните стероиди развиват само една способност в ползвателите. Следователно, независимо как това нещо би се отразило лично на него, за да не привлича твърде много внимание, във всички боеве той можеше да използва само едно от уменията си.

„Какво може да ми гарантира победа в тази и другите битки? — трескаво разсъждаваше Алекс. — Скорост? Сила? Укрепване на тялото с помощта на чи? Ако тук има майстор от нивото на Иван или Елена, няма да успея да скрия манипулациите с вътрешната енергия, но си струва поне да опитам.“

Той вече беше мислил за това преди и стигна до извода, че най-добрият вариант е силата на удара, точно като тази, която демонстрира неговия противник. Само това можеше да му гарантира победа в случай на среща с някой непробиваем здравеняк като противника на Гриша.

Сега от Алекс се изискваха малко актьорски умения, за да насочи вътрешната енергия в юмрука си, да нанесе удар и да се преструва, че е много изненадан от резултата. Но ако някой беше истински изненадан, то това беше Тарзан — вярно, изненадата му не продължи дълго, тъй като вторият удар на Алекс го нокаутира.

След като завърши битката, Алекс слезе от ринга и се огледа. Тренираното му око вече беше започнало да познава онези, които са спечелили последния си бой и са получили своята порция „рубин“, те изглеждаха много по-бодри и по-озлобени от останалите. От тях буквално струеше агресия, която Алекс усещаше перфектно от всякакво разстояние.

Но Локи отново нямаше късмет в заключителната за днес серия боеве. Въпреки че се биеше със загубил, номер дванадесет очевидно беше станал твърде пристрастен към наркотика. Той се хвърляше към „таралежа“ като луд, без да усеща никаква болка. Локи го удряше и удряше с юмруци в лицето, опитвайки се да го нокаутира, но дванадесет продължаваше да се надига и да го атакува. В резултат на това „таралежът“ премина към тактиката на „Mortal Kombat“: постоянно правеше подсечки, събаряйки противника на земята с надеждата, че все някога няма да се надигне. Именно това му изигра жестока шега — в един момент дванадесет успя да подскочи и нанесе удар с крак със скок, като случайно нокаутира Локи. Когато вече беше загубил съзнание, дванадесет се нахвърлил отгоре му и продължил да го удря в лицето. Само намесата на Алекс спря боя. Той изблъска окървавения мъж настрана, като с усилие се сдържа да не го нокаутира.

— Труп? — лаконично попита един от пазачите.

— Просто в безсъзнание — увери го Алекс. — Сега ще се свести.

— Тридесет и три и тридесет и четири, за процедури! — разнесе се от високоговорителите женски глас.

Алекс нерешително замръзна над изпадналия в безсъзнание „таралеж“, но Турал му се притече на помощ.

— Ще остана с него — увери го той. — Вървете с Гриша на процедурите, не бива да ядосвате охраната.

По време на процедурите китайците леко се изненадаха, че Алекс е свалил цели пет килограма за три часа. В резултат на това му взеха много повече кръв за анализи, отколкото на здравеняка Гриша, но интересът им се ограничи само до това. След това и двамата бяха инжектирани с нова порция „рубин“ и изведени от кабинета.

Поради забавянето Алекс пропусна боя на Рогов, но свестилият се Локи и Турал му казаха, че отново е спечелил. Изглежда младежът вървеше към успех, е, поне както той го разбираше. Тъй като Алекс все още не беше успял да измисли свестен план за бягство, оставаше му само да наблюдава случващото се и да даде шанс на Рогов сам да се погрижи за себе си.

Очевидно Локи беше получил доста сериозна травма, защото напусна залата с огромни усилия и само благодарение на помощта на Турал. В резултат и четиримата отидоха в стаята на Локи, оказвайки му морална подкрепа.

— И защо ни трябваше да се пъхаме тук? — раздразнено попита Локи, седнал на леглото и стиснал главата си. — Някой да има ибупрофен или нещо подобно?

— Разбира се, че не — саркастично отвърна Гриша. Изглежда от третата доза наркотик той беше изпаднал в състояние на лека еуфория и сега стискаше и разпускаше ръце, сякаш се наслаждава на усещането за необичайна сила.

— Е, с този всичко е ясно — махна Локи към Алекс. — Него просто са го убедили да бъде примамка. А ти какво търсиш тук, Турал?

Кавказецът сви рамене.

— Ами просто исках да се пробвам с наистина сериозни противници. Пари да печеля.

— Пари могат да се печелят и по по-безопасни начини — отбеляза Алекс.

— Възможно е — съгласи се Турал. — Но аз обичам и знам как да се бия. Хубаво е, когато хобито съвпада с работата.

— С това не можеш да спориш — съгласи се Гриша.

— А и спестявам за сватба — гордо продължи Турал. — Да ви покажа ли снимка на булката?

— На какво? — саркастично попита Локи. — Взеха ни всички вещи. Или си успял някак да я пренесеш някъде? На мен точно такава снимка не трябва да показваш.

— О, да — смути се кавказецът. — Условният рефлекс сработи.

— Освен това да показваш снимка на невестата си на главния герой е най-сигурният начин да подпишеш собствената си смъртна присъда! — наставнически добави „таралежът“. — Или изобщо не гледаш филми?

Гриша насмешливо погледна „таралежа“. Взе стъкления пепелник от масата, стисна ръка и го смачка, сякаш е от хартия.

— Ти ли си главният герой? Загуби и двете битки.

— Е, не си ти — изсмя се Локи в отговор. — Къде си виждал толкова неизразителни главни герои?

Здравенякът отърси парчетата от пепелника на пода и присви очи.

— А бой искаш ли?

— Дебелакът не е главният герой, защото това очевидно не е комедия — продължи Локи, напълно игнорирайки заплахата. — А Турал е не само на практика семеен човек, но е и азербайджанец.

Турал изгледа навъсено Локи.

— И какво? Имаш ли проблеми с това?

— Не-е, нямам никакъв проблем — увери го „таралежът“. — Просто никога не съм гледал екшън с главен герой от Азербайджан. Така че и ти не подхождаш. Останах само аз — веселият красавец.

Гриша изсумтя.

— Е, ако утре успееш да оцелееш, тогава дори ще повярвам, че ти си главният герой. Защото сега изобщо не приличаш на човек, който в близко бъдеще ще може да участва в боеве.

— Ще се справя — уверено отвърна Локи и веднага загуби съзнание.