Алекс Кош
Принципът на равновесието (21)

Глава 2

Стас неохотно вдигна глава.

— Лицето ти ми се струва познато — отбеляза той, оглеждайки Алекс от главата до петите. — Но моят познат изглежда… по-млад и тежи два пъти по-малко. Случайно да имаш брат на около двадесет години?

„Вариантът с ослепяването отпада — мислено си отбеляза Алекс. — Определено все още вижда.“

— Стига, това съм аз — раздразнено каза той. — Не се прави на глупак, Рогов.

— Селин? — изненадано възкликна Рогов, взирайки се в лицето му. — Какво правиш тук?! И защо си толкова… дебел?!

— По-тихо! — изсъска Алекс. — Какво си се развикал? За всички тук аз съм Женя Холин, твой приятел, решил също да участва в този идиотизъм.

Рогов се напрегна:

— Това не е идиотизъм, а приемен изпит в клуб от Рейтинга.

От такова заявление Алекс за момент загуби дар слово. Може би, ако не беше състоянието на студена откъснатост, сега щеше да удари съученика си между очите с всички сили.

— Сериозно? — попита накрая той. — Наистина ли мислиш, че планират да приемат някого? И, между другото, къде „да приемат“? Ще ти кажа под секрет — в Рейтинга няма клуб „Белия дракон“.

Стас затвори очи и бавно издиша.

— Слушай, остави ме на мира, а? — тихо изръмжа той. — Не знам защо си тук, но просто не се меси.

Вълна от омраза буквално заля Алекс, за миг той дори оглуша.

— Дошъл съм, защото Корольова ме помоли да те спася, идиот такъв — отвърна леко раздразнено. — Нали си наясно, че тук се бият до смърт?

— В Рейтинга винаги се бият до смърт — пренебрежително изсумтя Рогов.

— Какво?! — окончателно се втрещи Селин. — Откъде го измисли това?

Тук младежът загуби агресивната си настройка и неуверено промълви:

— Така казват всички.

— Глупости — категорично заяви Алекс. — Рейтингът няма нищо общо с това. На първо място там е важно уважението между бойците. Битки до смърт има само в екстремни случаи и те се договарят отделно.

Рогов известно време мълча.

— Дори да е така — каза накрая, — това е мое решение. Не ми се меси.

Алекс тъкмо се канеше да хване съученика си за врата и хубаво да го разтърси, когато от високоговорителите се разнесе гласът на китаеца:

— На ринга са поканени новодошлите. Четири ринга, четирима нови бойци. Номера тридесет и три, тридесет и четири, тридесет и пет и тридесет и шест, като техни противници ще бъдат съответно номера от двадесет до двадесет и три.

Алекс и Рогов едновременно погледнаха ръцете си. Стас беше номер двадесет и едно.

— Уау, колко бързо ще се срещнем на ринга — ухили се Рогов.

— Напразно се радваш — поклати глава Алекс.

Той се обърна и се насочи към един от ринговете, усещайки, че Рогов го следва. Но точно до ринга пред тях като с магия се появи Ли.

— А, не — спря той крачещият зад Алекс блондин. — Какъв е смисълът да ви изправям един срещу друг? Ти върви на втори ринг.

И Стас послушно, без да спори, закуцука към другия ринг. Въобще той не изглеждаше като човек, готов за сериозна битка. Тези два дни в тренировъчния център очевидно са били много трудни за него и той беше натрупал предостатъчно контузии.

„По дяволите, надявам се да не се избият един друг — помисли си Алекс. — Все пак обещах на Корольова да върна Рогов жив, а Локи си е доста забавен тип.“

На самия Алекс за съперник се падна момиче. Мускулесто тяло, покрито с множество татуировки, обикновено европоидно лице и тъмна коса, сплетена в стегната плитка.

— Каква поничка получих — някак нездраво се изкиска момичето. — Обещавам, че ще бъда нежна с теб. Щом съм ти първата.

Алекс не се интересуваше особено, че пред него е представителка на нежния пол. В света на смесените бойни изкуства те учат да се отнасяш към момичетата по същия начин като към мъжете. И да се биеш с абсолютно същата сила. Още повече че всяко пренебрегване или, не дай боже, жалост към бойците-жени Машка беше избила от момчетата още в детството: на всеки опит да я жалят в боя тя отвръщаше с утроена сила и ярост. В живота, да, там непременно подавай ръка при излизане от кола и задържай вратата на входа.

— Лелче, малко сте старичка за мен — направи гримаса Алекс.

Нападките на момичето изобщо не го впечатлиха, но нямаше да е излишно малко да я ядоса преди началото на боя.

Всичко се случваше толкова бързо, че Алекс нямаше време да разработи някаква тактика и да се опита да се придържа към нея. Трябва ли да печели боевете или да ги губи, за да не привлича прекалено много внимание към себе си? И колко добър трябва да е Евгений Холин в бойните изкуства?

— Леле, то знаело и да се шегува! — възхити се момичето. — Но няма да е за дълго.

Противничката се хвърли в атака незабавно, рязко и остро. Като цяло Алекс беше забелязал, че всички момичета в бойните изкуства предпочитат атакуващи тактики и действат много агресивно. Дори Машка действаше по същия начин, въпреки че в живота беше доста кротък човек.

За начало момичето се опита да го изненада с удар с крак с отскок. Алекс щеше да го приеме като обида, ако не помнеше как изглежда в момента. Може би, ако тежеше колкото противничката си, той също би опитал да се възползва максимално от инерцията на тялото, за да засили удара. Но реши да не я унизява и просто се отдръпна. Момичето не се изненада и го обсипа с градушка от удари с крака, като се стараеше да не скъсява много дистанцията. Очевидно се страхуваше, че дебелакът е борец или просто случайно може да падне върху нея и да я задуши със собствената си тежест.

„Господи, тя е много зле — помисли си Алекс, преструвайки се, че с огромни усилия избягва атаките й. — Всички ли тук са такива? Или просто прекалено съм свикнал със спарингите с Иван, който дори не с глава, а с няколко торса е над мен по майсторство?“

В крайна сметка реши да не проточва битката, тъй като това можеше да разкрие нивото на уменията му, престори се, че се спъва, и нанесе удар по лицето на противничката си. Нокаут.

Алекс се справи достатъчно бързо, за да има време да погледа боя на Рогов, който беше получил за съперник веселия „таралеж“. А там се случваше нещо странно. Стас по принцип не изглеждаше много бодър, за разлика от Локи, затова пък се движеше невероятно бързо, макар и с някакви подскоци. Подобни ускорения му позволяваха да избягва някои от ударите на Локи и периодично да отвръща, въпреки контузения си крак, но като цяло Рогов все пак губеше.

На другия ринг Гриша с усмивка търкаляше противника си по пода, без да му позволява да се изправи, а Турал беше успял да приключи боя си преди Алекс.

Рогов се биеше настървено, сякаш за последен път. Едно след друго той се хвърляше към Локи, готов едва ли не да го разкъса със зъби, и на практика не обръщаше внимание на защитата си.

„Не съм забелязал преди такава настървеност в него — изненадано си помисли Алекс. — Точно обратното, Рогов винаги е бил много предпазлив. Дори с насинено око никога не съм го виждал.“

— Това приятелят ти ли е? — озадачено го попита Турал. — Той добре ли е психически?

— Никога досега не е правил нещо подобно — увери го Алекс. — Явно това е ефект от препарата, който тестват върху нас. Въпреки че аз не усещам нищо подобно, но ние получихме само първата доза, може би ще се прояви по-късно.

„Или става дума за победата? — изведнъж се замисли Алекс. — Защо Рогов толкова упорито и с последни сили се бие с Локи?“

Колкото и да е странно, постоянството на Рогов се отплати и накрая успя да изтощи Локи, въпреки че той беше свеж и отпочинал. В резултат на това веселият младеж получи удар в челюстта и загуби съзнание.

— Да! — яростно изкрещя Рогов, пръскайки слюнки и кръв. — Да-а!!!

Алекс удивено погледна Стас, не можеше да повярва, че това наистина се случва. Той приличаше на полудял.

— Следващите да се бият са… — Ли започна да обявява номерата на бойците в микрофона, а те захвърляха оковите на пасивността и излизаха на ринга.

Алекс се срещна с Рогов в залата.

— Сигурен ли си, че си добре? Това някак си вече не прилича на спорт.

Стас му хвърли яростен поглед с червените си очи:

— Ще съм добре, когато получа наградата си за победата.

— И каква е тя? — подозрително попита Селин.

— Победителите получават допълнителна доза „рубин“ — неохотно обясни Рогов. — За това се и бием.

— Само? — не разбра Алекс. — Какво му е толкова специалното?

— Вие просто още не сте имали време да усетите ефекта му. „Рубинът“ дава сила и лекува раните. А без него настъпва апатия и слабост.

Селин неволно се намръщи:

— Това за нищо ли не ти напомня? Така описват ефекта на наркотиците или стероидите.

— Разбира се, че не ми напомня — саркастично отвърна Рогов. — Само ти си толкова умен, останалите са тъпи. Разбира се, към това нещо почти моментално се развива пристрастяване. Но ако не искам да бъда убит в следващия бой, трябва да увеличавам дозата, а за последствията ще мисля по-късно. Какво друго мога да направя?

Алекс се намръщи.

— Например да не се стремиш да получиш допълнителна доза? — предположи той. — Да използваш в боя уменията си, а не взета назаем сила.

Ако не друго, то поне за опасностите от заемна сила Алекс знаеше от първа ръка.

— Слушай, отдръпни се, а! — раздразнено го бутна Стас. — Ще те видим как ще изглеждаш след втората или третата инжекция.

Характерът на Рогов и преди беше кофти, но сега на Алекс му се искаше не да го спаси, а да го удуши. От друга страна, думите на този „наркоман“ го накараха сериозно да се замисли как местния наркотик ще се отрази лично на него.

Стас избута Алекс настрани и побърза да излезе от залата, очевидно за наградата си.

— Лудница — измърмори Алекс под носа си.

Междувременно на ринга „таралежът“ с помощта на Турал се изправи на крака и заедно се присъединиха към Алекс.

— Как си? — попита го Селин.

— Поносимо. Просто не очаквах такъв… натиск. Този твой приятел е просто ненормален.

— Самият аз съм шокиран — честно си призна Алекс.

Скоро Гриша се присъедини към тях.

— От лесно по лесно — доволно съобщи той.

До тях буквално от нищото се появи Ли.

— Тези, които спечелиха боевете си, трябва да се явят в манипулационната.

— Това задължително ли е? — предпазливо уточни Алекс.

— Казах, че трябва — рязко повтори китаецът и повика един от пазачите: — Ей, придружи ги!

Срещу тях Рогов вече излизаше от манипулационната и изглеждаше значително по-бодър, отколкото само преди пет минути. Дори синините под очите му и отока на половината лице бяха изчезнали. Виждайки доволната усмивка на лицето на едрия Гриша, Стас не пропусна да го подразни.

— Излишно се радвате — каза той с кисела усмивка. — Като противници ви дадоха нас само за загрявка. Останалите бойци са значително по-силни.

— Нещо не се забелязва — изобщо не се смути Гриша. — Лично мен никой не ме впечатли особено.

— О, ще те впечатлят, и още как — увери го Рогов.

— Стига сте дрънкали — охранителят побутна Гриша в гърба. — В кабинета.

Здравенякът бавно се обърна и измери мъжа със свъсен поглед.

— Запомних те.

— Ако сега не влезеш в кабинета, това ще е последният ти спомен в този живот — изобщо не се изплаши от думите му охранителят, забивайки дулото на своя автомат в корема му.

След като получиха втора инжекция, триото, под наблюдението на охранителя, се върнаха в концертната зала, където веднага ги намери Локи. Загубата в битката с Рогов изобщо не беше развалила настроението му, „таралежът“ дори изглеждаше още по-енергичен.

— Как се чувствате след втората инжекция? — заинтригувано попита той.

Всички свиха рамене.

— Като че ли всичко е както обикновено — отговори Гриша за всички.

— Изпуснахте много. Имаше битки на истински чудовища, едно момиче изви врата на противника си! А един друг направи дупка в бетонния ринг с удар с крак!

— Да бе, да! — не повярва Гриша. — По дяволите, а ние не го видяхме.

— Разбрах още, че силата на бойците грубо може да се оцени по поредността на номерата — поверително им съобщи Локи. — Първите десет тук са най-инжектирани и вече са им влели толкова много от този рубинен боклук, че едва ли не прелива от ушите им. И има подозрение, че на всеки боец инжектират малко по-различна версия на наркотика, затова и ефектът е различен.

— Това има смисъл — призна Алекс. — Ние наистина сме лабораторни мишки.

Турал задържа човека, който се опитваше да мине покрай тях:

— Слушай, братле, кажи с прости човешки думи, какво прави това нещо с вас?

— Искаше да кажеш „с нас“ — поправи го човекът. — Скоро ще го усетите сами.

Очевидно всичко тук беше ясно разчетено: всеки от бойците задължително трябваше да участва в един бой в серията. Тоест общо четири боя на ден. Това означаваше четири допълнителни дози химия за тези, които не загубят нито веднъж.

— Всъщност май усещам нещо — неочаквано каза Гриша. — Отвътре ми е приятно топло, сякаш съм ударил един коняк. Но засега това е всичко.

Четиримата се опитаха да извлекат повече информация от околните, но по-голямата част от бойците не искаха да общуват с новодошлите или изобщо с когото и да било. Оказа се, че не е толкова лесно да разберат какво ще се случи, когато веществото подейства.

— Дава усещане за сила, изпълва мускулите с приятен огън. А някои дори откриват супер способности в себе си — сподели един от бойците.

— Гледали ли сте филма „Капитан Америка“? Това е като серум за супервойник, само че действа за кратко — така звучеше версията на втория.

— Прилича на голяма доза тестостерон — каза момичето. — Иска ти се да късаш и да убиваш.

Всъщност не научиха нищо ново — само потвърждение на това, което вече бяха чули преди. Далеч не всички искаха да отговарят на въпроси, а някои дори изглеждаха така, че никой не смееше да доближи до тях.

Когато боевете приключиха, хората не бързаха да напуснат залата. Някои бойци останаха да тренират, други — просто да поговорят. Алекс, от друга страна, беше сериозно притеснен, че вече два пъти му инжектират нещо в кръвта и побърза да се върне в стаята, за да се консултира с духа пазител в спокойна обстановка.

Седнал на пода до леглото, Алекс се съсредоточи върху усещанията си. Благодарение на близкото си познанство с огнената енергия на дракона, той вече знаеше как да разграничи своята вътрешна енергия от взетата назаем, но сега нямаше нищо подобно. Но нови усещания все пак присъстваха. До този момент Селин знаеше, че вътрешната енергия може да бъде ускорена или забавена, увеличена като количество или освободена навън. Изглежда инжектираният препарат действаше по различен начин, буквално уплътняваше чи и я правеше по-гъста.

Сега най-много му се искаше да поговори с разумния тигър, но тъй като днес дежуреше дракона, не можеше да разчита на нормални обяснения. Но и нямаше избор.

Насочвайки чи към татуировката, той почти веднага усети присъствието на Рон-Тиан.

— Така. Обръщам се само за миг, и ти пак си направил нещо със себе си — веднага заяви драконът, появявайки се във въздуха пред него. — Между другото това, че успя да се справиш с ненужните емоции, без да повлияеш на енергията ми, е много похвално. Според мен напълно безполезно, но достойно постижение.

— Нарекох това състояние на студена откъснатост — не без гордост поясни Алекс.

Той харесваше това име много повече от „режим на зубрач“.

— Аха, гордея се с теб — изсумтя драконът. — А сега по-добре ми обясни какво не е наред с твоята чи?

— Точно за това те призовах — отвърна Селин. — На практика насилствено ми инжектираха нещо, което въздейства на вътрешната енергия. На теория това би трябвало да я усилва по някакъв начин, но не е факт…

— Идиот — накратко обобщи драконът. — Добре, сега ще видя какво става с теб… Ох, искра в гърлото ми!

Алекс се напрегна.

— Какво?

— Твоето чи е концентрирано до предела и дори повече — искрено се изненада драконът. — Изглежда е било уплътнено много, много пъти. Така може да се усеща вътрешната енергия на истински майстор по бойни изкуства, а не на новобранец като теб. Какво са ти дали?

— Нямам представа — честно призна Алекс. — Но имам подозрение, че е вредно за здравето.

— Вредно? Това не е точната дума. Разрушително! — поправи го Рон-Тиан. — Чудо е, че още не си получил никакви вътрешни травми. И, между другото, енергията ти има странен привкус, сякаш към нея са добавили малко драконова природа. Това би могло да се случи, ако смесиш енергията си с много малка част от моята.

Алекс въздъхна.

— И в крайна сметка какво да правя сега?

— Най-добре нищо — веднага отговори духът пазител. — Как да го обясня така, че дори ти да го разбереш… Това, което са ти инжектирали, многократно увеличава плътността на твоето чи, но вътрешните ти канали не са разчетени за такава тежест. И, разбира се, те ще получават микротравми всеки път, когато използваш чи, дори самото присъствие на толкова силна енергия вече би трябвало да ги травмира.

— Но не ги травмира? — уточни Алекс.

— По някаква причина все още не — отвърна драконът с леко недоумение. — Може би разрушението ще започне в момента, в който започнеш активно да управляваш вътрешната си енергия. Или ако получиш още една доза от този така наречен „рубин“.

Алекс се намръщи.

— По мои сметки днес със сигурност ще имам още два боя. Мога да ги загубя, за да не получа допълнителни дози, но след третата загуба ще ме убият.

— Просто казвам какво е по-добре да не правиш. А как да го постигнеш, решавай сам — високомерно заяви Рон-Тиан. — Между другото, ако чи придобие драконов оттенък, това може да предизвика силна агресия. Мисля, че добре помниш какво ти се случи, когато моята сила те контролираше.

Алекс се заслуша в усещанията си:

— Но сега не чувствам нищо подобно.

— Ти дори няма да забележиш това въздействие, след като вече си вкусил пълната ярост на дракона. Но обикновените хора могат направо да откачат.

— Да, разбирам какво имаш предвид — съгласи се Алекс, спомняйки си как се държаха Рогов и другите бойци. — Между другото, как по принцип подобна промяна се отразява на обикновен човек, който не знае как да контролира вътрешната си енергия? — попита той.

— Мога да предположа, че с разрушаването на вътрешните канали излишното чи ще се влее в мускулите и вътрешните органи. За кратко време това ще даде усещане за сила и енергичност, но след това увредените канали няма да могат да контролират толкова слаба енергия и тя ще изтече като вода през продупчена кофа.

— Това ще доведе до слабост — предположи Алекс. — А след това, когато отново им инжектират „рубин“, те временно ще почувстват прилив на сила. Но енергийните канали ще се разрушат още по-бързо.

— На теория — съгласи се драконът. — Но всичко е индивидуално. Някои дори ще могат и да издържат на тези колебания в плътността на чи. Човешкото тяло е умно, може да насочи излишната енергия за лечение, например, или за усилване на мускулите. Дори загубена ръка може да порасне отново, ако е необходимо.

Е, това обясняваше защо толкова бързо Рогов си възстанови лицето след боя.

— Но увреждането на енергийните канали в никакъв случай не изключва всичко това. То определено ще се случи. Всъщност всяка такава инжекция отнема година-две от живота на обикновен човек. И във всички случаи всеки, който е бил инжектиран с няколко порции от този наркотик, вече може да се счита за инвалид. Скоро и ти ще бъдеш такъв.

Драконът замълча за известно време, размишлявайки за нещо, а Селин седеше тъжен и се взираше в една точка.

— Знаеш ли, мисля, че има един начин да намалиш плътността на твоето чи, но ще трябва да си много внимателен.

— Какъв е този начин? — ободри се Алекс.

— Можеш да опиташ да движиш плавно енергията с помощта на медитация в движение, но трябва да го правиш много внимателно. С всеки кръг плътността ще намалява с част от процента… малко, но все е нещо. Като цяло това дори ще ти е полезно, ако не завърши с пълно унищожение на системата от вътрешни канали.

Алекс си спомни колко трудно му беше да тренира четиридесет и осми комплекс от тай чи и неволно направи гримаса. Изглежда сега щеше да прави същото, само че още по-бавно.

— Да започваме? — предложи драконът. — Милостиво ще проследя да не се травмираш.