Пол Андерсън
Прокълнатият меч (30)

Речник

АБАНОС: Много твърдо, черно тропическо дърво, особено ценно за изработване на мебели.

АВАНГАРД: Предна войскова част, която предпазва главните сили от неочаквано нападение, събира сведения за противника.

АБОРДАЖ: Способ за водене на морски бой, при който екипажът на единия кораб се прехвърля на борда на другия.

АГОРА: Название на народното събрание у древните гърци, а също и на мястото, където то се е събирало. Обикновено това било тържището, край което е имало храмове и обществени сгради.

АДМИРАЦИИ: Поздравления, приветствия.

АИД: Подземно царство в древногръцката и древноримска митологии, където са отивали душите на умрелите. Мрачно, неприветливо място.

АКАНТИОН: Късо копие за хвърляне, дротик.

АКИНАК: Къс меч у древните персийци.

АКОЛАДА: Церемония по въздигане в рицарски сан. Обикновено избрания се подлага на еднодневни лишения, пост и молитва. После препасан рицар го докосва с меч по рамото и го провъзгласява за равен нему. Препасва се с рицарски пояс и му се връчват златни шпори.

АКОЛИТ: Привърженик на даден култ, низш жрец.

АКОСТИРАНЕ: Приставане на кораб до брега.

АЛАБАСТЪР: Фин гипс за художествени изделия.

АЛЕБАРДА: Старинно комбинирано оръжие, съчетаващо дълга пика и бойна брадва.

АМБРОЗИЯ: Храна на боговете, даряваща безсмъртие.

АПЛАУЗИ: Вдъхновени, прочувствени поздравления.

АПОГЕЙ: Най-висока точка, висша степен, връх в развитието на нещо.

АРКАН: Дълъг ремък или връв, с примка на края, за лов на животни.

АРМАДА: Голяма група бойни кораби с части морска пехота на борда си.

АРИЕРГАРД: Войскова част, която се движи след главните сили за охрана, защита.

АРМАГЕДОН: Денят на Страшния Съд. Според повечето митологии — края на света.

АРТЕФАКТ: Рядка старина, неповторима по своята същност, обладаваща понякога свръхестествени свойства.

АРХИДЕМОН: Същество, надарено с огромни магически сили, призвано да служи на Мрака.

АРХОНТ: Термин, означаващ влиятелен човек, началник, феодал.

АСАГЕЙ: Вид късо копие с широко острие, използвано предимно за близък бой.

АТАМАН: Предводител на казашки части, главатар.

АТРИУМ: Още — атрий. Средна част на италийското и древноримското жилище, представляващо покрит вътрешен двор, към който се откриват останалите помещения. Парадната зала в богатите дворци в Рим, гостна.

АУДИЕНЦИЯ: Официален прием при високопоставено лице.

АУЛ: Селище на номадско племе, постоянен стан.

БАЗИЛИСК: Митическо чудовище с глава на петел, тяло на жаба, опашка на змия и корона на главата. Убива или вкаменява само с поглед.

БАК: Предна част на плавателен съд, нос.

БАЛДАХИН: Навес и завеси над престол, легло и др. Синоним на благоденствие и благополучие.

БАЛИСТА: Древна метателна бойна машина, която мята тежки стрели, греди, камъни и други предмети на разстояние до хиляда крачки. Използва еластичността на снопове влакна — сухожилия, косми и др.

БАЛРИ: Особено надарени от боговете бойци според келтската митология.

БАЛРОГ: Митично чудовище, обладаващо колосална сила и ръст. Могъщ демон, родствен на огнените ефрити.

БАЛЮСТРАДА: Проход между два балкона, прикрита тераса.

БАНД: Още бандон. Военна единица от византийската армия, равна на една десета от друнгата, или на 50 войника.

БАНШИ: Митични създания, приличащи на облаци, заредени с магическа енергия. Оплакват падналите войни или предвещават нечия смърт. В древноскандинавската и келтската митологии — женски феи, прикрепени към някое семейство или клан. В Шотландия ги наричали каойнеат.

БАРКАС: Голяма гребна лодка, използвана за продоволствени курсове и за пристанищно обслужване на кораб.

БАРС: Голям хищник от семейство котки. Пантера, леопард.

БАРХАН: Голяма сърповидна дюна в дълбоката пустиня.

БАСТАРНИ: Племе от германски произход с примес от келтско-сарматски елементи.

БАТАЛИЯ: Грандиозна битка, голямо сражение.

БЕРСЕКЕРИ: /Още и БЕРСЕРКИ/ Обхванати от боен бяс войни, почти недосегаеми за неприятелското оръжие.

БИГА: Древна колесница, теглена от два коня.

БИЗАНМАЧТА: Предна мачта на плавателен съд, на която се опъва платното бизан.

БЛОКХАУС: Укрепена сграда в крепост или палисада, обикновено със собствен водоизточник.

БОЖИ СЪД: Широко използван в средновековието способ за разрешаване на спорове. Освен в двубои със строго регламентирани правила, Божия съд се е изразявал и в преодоляването на най-различни изпитания, напр. носене на нагорещено желязо от олтара до вратите на църква, ходене по нагорещени въглени и др.

БОЙНА ФАЛАНГА: Вид тактическа постройка на войскова единица или цяла армия. По-известни са Македонската фаланга, Римската Костенурка и Английското Каре.

БРАМСЕЛИ: Въжета, с които рейте с платната се натъкмяват спрямо вятъра и курса на кораба.

БРАУНИ: Тъмнолики, рошави, облечени в кафяво дребни феи, която помага на хората, докато спят. В келтската митология ги наричат още пикси.

БУШПРИТ: Наклонена мачта на самия нос на плавателен съд, служеща за закрепване на косото платно.

ВАЛКИРИИ: Жени-войни, безумно смели и отмъстителни. Появяват се на бойното поле по заръка на някой от върховните богове и накланят везните на победата в една или друга страна. Отвеждат падналите герои в царството на Валхала.

ВАЛУН: Голям объл камък, обла скала, морена.

ВАЛХАЛА: Царство на падналите в бой герои в древноскандинавската митология.

ВАХМИСТЪР: Подофицерски чин в казашката войска, старшина.

ВАХТЕН: Термин в корабоплаването, обозначаващ дежурен матрос, отговарящ за реда на кораба.

ВЕЕРНА ЗАЩИТА: Термин във фехтовката, ветрилна защита. Особено ефективен способ за противодействие срещу многоброен противник.

ВЕНДЕТА: Вражда, кръвно отмъщение, което се предава поколения наред.

ВЕНЗЕЛ: Преплетени начални букви на име и фамилия, един от символите на владетел.

ВЕЩЕР: Опитен магьосник, отдал се на бялата магия. Синоним на вещ, учен човек.

ВИНЧ: Приспособление на корабите за навиване на дебели въжета и вериги, вид макара.

ВИРА: Парично обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.

ВИТИЯ: Сладкодумен оратор, виртуозен майстор.

ГАБИОН: Висок цилиндричен кош, пълен с пръст, който се е използвал за прикритие.

ГАЛЕРА: Древен плавателен съд, с изключително гребно задвижване. Използван за превоз на стоки, търговия и бойни действия.

ГАЛОН: Мярка за вместимост /за течности и зърно/, равна на 4.546 литра в Англия и 3.785 литра в САЩ.

ГАЛС: Термин в корабоплаването, означаващ спазване на определен курс по отношение на вятъра.

ГИНЕКЕЙ: В Древна Гърция — женската половина на дома, в задната част на двора. Във Византия — държавна или частна работилница, където работят както жени, така и мъже-роби.

ГНОМИ: Дребни духове, живеещи обикновено под земята, грозни и безобразни създания. Наричани още „Земни стихии“, тези подземни духчета пазят съкровищата на земята.

ГОБЛИНИ: Митични създания, таласъми подобни на орките. Не обладават особени магически сили и умения.

ГОРТАТОР: Старши надзирател в гребния трюм на галера.

ГРИФОН: Митични чудовища с орлови криле и глави и тела на лъвици, които пазели златните находища.

ГУНЯ: Вид дебела горна дреха, използвана от древните келти. Правела се обикновено от плътен тепан вълнен плат.

ГУРАХ: Полубог, съратник на бог Моллох. Създал множество чудовищни създания, едно от които е Глутницата на Гурах.

ГУРМАН: Любител на изтънчените кулинарни удоволствия, гастроном.

ДАГО: Още ДАГА. Вид кама с особен предпазител на ефеса, служещ за задържане и пречупване на вражеското острие.

ДАЖБОГ: В славянската митология — бог, свързан със Слънцето.

ДАЙКА: Скална жила.

ДВУРЪЧЕН МЕЧ: Дълго право хладно оръжие с двустранно наточено острие и удължена дръжка. Поради своята тежест се използвало предимно с две ръце и затова е наречено двуръчно.

ДВУЯНКА: Музикален инструмент от трако-елинската античност. Състои се от две разперени под ъгъл конусовидни флейти с общ накрайник.

ДЕЛИРИУМ: Състояние на бълнуване и безсъзнание.

ДЕПЕША: Спешно писмено съобщение от командващ офицер до подчинените му.

ДЖЕЙНАР: Животно от рода на газелите, сега обитава полупустинните райони на Европа и Азия.

ДЖИН: Дух, който излиза от бутилка и обладава значителни магически сили.

ДИОНИСИЙ: Божество от тракийски произход, бог на плодоносещата сила на земята, на растителността, на лозата и на виното.

ДИСЛОКАЦИЯ: Прехвърляне, разместване на сухопътни войскови части.

ДОЗОРИ: Изпратени пред линията на основната войскова част малобройни разузнавателни отряди. Задачата им е да следят за придвижването на противниковите сили.

ДРАКАР: Старинен малък боен кораб, предимно с ветроходно снаряжение. По изключение се е движел и на весла. Любим плавателен съд на древните викинги.

ДРЕЙК: Малък неотровен дракон, подобен на уивърна. Големината му рядко надминава тази на едро куче. Живее на ята.

ДРИАДИ: Горски нимфи, самодиви в древногръцката митология. В келтската и уелска митология — духове на дървета, с които друидите се свързвали за вдъхновение.

ДРОМОН: Голям древен плавателен съд, с предимно търговски функции. Във Византия — боен кораб със сто души гребци и толкова екипаж.

ДРОТИК: Леко метално копие, използвано за лов и война. Острието му обикновено е изработено от кост, метал или камък.

ДРУЗА: Група сраснали, слепена с обща основа група кристали, оформена само в свободния си край.

ДУМВИР: Еди от двамата равнопоставени командващи флота или военна кампания в античния свят.

ДЮЙМ: Мярка за дължина, равна на 2.50 сантиметра. Използвана от народите в Северна Европа, сега останала само в Холандия.

ДЪН: Укрепено селище на сакси, келти и брити в Средните векове.

ЕГЕР: Въоръжен ловен надзирател, или предводител на ловна хайка. В някои армии от 17 — 19 век — вид леко въоръжена конница.

ЕГИСИАСТ: Прокълнатия меч, известен още в скандинавската митология и като Счупения меч. Последното оръжие, изковано от легендарния трол Трейн. Носи проклятие на притежателя си. По време на Великата война между държавите на елфи и троли — Елфхайм и Тролхайм, е поправен от бога на скандинавските ковачи — Болверк. В ръцете на човека Скефлок, отгледан от елфите, спомага за разгрома на армията на тролите. Става причина за смъртта на Скефлок и природения му брат — берсерка Валгард.

ЕЙЛ: Вид силно черно английско пиво.

ЕКЗОРСИСТ: Вид заклинател, прогонващ зли сили прокълнати или омагьосани с черна магия хора.

ЕЛФ: Митично същество, обладаващо свръхестествени дарби. Живее хилядолетия и е добронамерено спрямо хората.

ЕЛДА: Едногодишно фуражно и медоносно растение, чиито зърна се ползват вместо жито.

ЕНИГМА: Сложна логическа задача за разрешаване.

ЕСАУЛ: Низш офицерски чин в казашката войска.

ЕСКАДРА: Група кораби под общо командване.

ЕСКАЛИБУР: Мечът на владетелите. Най-популярното оръжие в земната история. Творение на ковача-трол Трейн. Отначало атрибут на владетелите на елфите, след изчезването на тяхната цивилизация се появява в средновековна Британия. Езерната лейди Немю с посредничеството на магьосника Мерлин го дава на крал Утер Пендрагон, а след това и на сина му Артур.

ЕФЕС: Предпазна част на хладно оръжие, между острието и дръжката.

ЕФЕСТРИДА: Плащ с многобройни закопчалки, предимно фибули.

ЕФТАЛИТИ: Обединени племена от ираноезичен произход, наречени още бели хуни.

ЕШМЕДЕМЕ: Голям пир, угощение.

ЗАБРАЛО: Подвижна предна част на шлема, която може да се спуска, за да защитава лицето.

ЗАКЛИНАНИЕ: Словесна формула, израз с реална или предполагаема тайнствена магическа сила, която предизвиква добро или зло.

ЗАКЛИНАТЕЛ: Лице, което произнася заклинание.

ЗАЛМОКСИС: Тракийски жрец-цар, вероятно от племето на гетите, обожествен след смъртта си. Образът му постепенно се слива с този на гръцкия бог Дионисий — бога, комуто е служил.

ЗАНДРАК: Отровна гъба, петниста мухоморка.

ЗЕМЕЛА: В гръцката митология — любима на Зевс таванска царица, дъщеря на Кадм и Хармония. Майка на бог Дионисий.

ЗООМОРФИЧНА ФОРМА: Изделие с формата на животинска глава.

ЗУНИЦА: Дъга след дъжд.

ИАНТА: Столицата на Офир.

ИНВАЗИЯ: Широкомащабно нападение, нахлуване.

ИНКУБ: Митично чудовище от мъжки пол, което напада жените по време на сън. Също — синоним на изкуствено създадено магическо същество, кадавър.

ИНЧ: Мярка за дължина, равна на 1/12 част от фута или на 2,54 сантиметра.

ЙОМЕН: Свободен селянин в средновековна Англия.

КАБЕЛТ: Морска мерна единица за разстояние, равна на 185.2 метра, или една десета от морската миля.

КАВХАН: Висша титла при някои номадски народи.

КАГАНАТ: Вид на държавно управление, характерно за номадските народи в древността. Представлява обединение на няколко племена, понякога дори с различен етнически произход, с общо управление, но само по време на война.

КАЛУНА: Растение от семейство житни, дива ръж.

КАЛЪЧ: Нож, острие /турски/.

КАМБУЗ: Корабна кухня.

КАНАРТИКИН: Престолонаследник при конните народи.

КАНДЕЛАБЪР: Свещник с много рамена и гнезда за свещи.

КАНДЖА: Кука, въдица. Също и дълъг прът с кука на края за притегляне на плавателни съдове.

КАНИЯ: Ножница, калъф за хладно оръжие.

КАНОНИР: Низш военен чин в артилерията.

КАПЕР: Военен кораб, получил разрешение от дадена държава да напада неприятелски плавателни съдове и пристанища. Служещите на такива кораби са се наричали корсари.

КАПИЩЕ: Древно светилище на езическо божество, кромлех.

КАРАКОНДЖУЛ: Митично същество, зъл нощен дух, подобен на вампир. Върлува главно от Коледа до Водици /Богоявление, Йордановден — 6 Януари/.

КАРБУНКУЛ: Скъпоценен камък, червен гранат.

КАРИЕР: Най-бързия конски ход.

КАРМА: Съдба, орис у източните народи.

КАСТРОФИЛАКС: Началник на крепост в древна Византия.

КАТАПУЛТА: Древна метателна бойна машина, изстрелваща грамадни копия на голямо разстояние.

КАТОРГА: Военен гребен плавателен съд, където са отработвали присъдите си осъдени престъпници. По-късно става нарицателно име за място за принудително полагане на общественополезен труд.

КВАДРИГА: Колесница, теглена от четири коня.

КВАРТА: Мярка за вместимост, равна на една четвърт от галона — 1.136 литра в Англия и 0.946 литра в САЩ.

КВЕСТОР: Висш сановник, обикновено сенатор, който брои гласовете при провеждане на вот, и се грижи за реда в законодателен орган.

КЕСАР: Общо обозначение на върховни владетели в древността: Цар, император, хан, емир, крал и др.

КИРАСА: Масивна броня от стомана или желязо, защитаваща горната част на тялото.

КЛИНОПИС: Писменост на древните шумери, акадци и хети, при която писмените знаци са били подобни на малки клинове с различно разположение.

КНОРР: Скандинавски търговски кораб от средновековието. Подобно на дракара се движи и от платна, и от гребци.

КОБЛУНАЙ: Уелски мъничък дух, който почуквал там, където има руда.

КОБОЛД: Митично същество, от народ, поробен от елфите. Силни и интелигентни, коболдите са добри бойци и занаятчии.

КОИЛО: Род тревисто растение от семейство житни.

КОЛО: Хоро у южните славяни.

КОЛОБЪР БОИЛ: Жрец-войн при източните народи.

КОМИТ: Началник на банд /отделение от 50 човека/ във византийската армия.

КОНЕТАБЪЛ: Висша военна длъжност, — командващ войските на дадена област в Средновековието.

КОНУНГ: Владетел, крал в северните земи.

КОНЧОВ: Подгъв на високи ботуши, горен край. Подходящо място за криене на малки метателни оръжия.

КОРАЛ: Оградено място за добитък, обикновено за коне. Изгражда се на открито от дървени стволове, греди, бодливи храсти и т.н. Използва се и за улов на стадни животни.

КОХОРТА: Войсково подразделение в античните армии, една десета част от легиона, т.е. около 600 души.

КОШЕВОЙ АТАМАН: Върховен предводител на казаците от дадена област, подвластен само на хетмана.

КРАТЕР: Античен съд с две дръжки, във форма на обърната камбана и с голяма вместимост. Използвал се за смесване на вино с вода.

КРИС: Голям извит боен нож, използван от туземците по островите в Индийския океан.

КРИЦА: Продукт от непосредственото възстановяване на желязо от руда при температура над 1100 градуса в старинни пещи. Представлява буца с тежест от десетина килограма, състояща се от възстановено желязо и шлак.

КУМИС: Алкохолна напитка от ферментирало кобилешко мляко, особено популярна в Средна Азия и Ориента.

КУНЛУНСКИ КОРАБИ: Малайски платноходки кораби.

КУРЕН: Войскова единица в казашката армия, полк, формира се на териториален принцип.

КЪПОНИ: Вид теглилка, везни с кобилица и две блюда.

КЪРЧАГ: Пръстен съд за вода или вино, стомна.

ЛАЗУРИТ: Вид полускъпоценен камък с небесносин цвят, особено ценен от източните народи.

ЛАРИ: Домашни духове, покровители на семейното огнище в древния Рим.

ЛАСТАР: Издънка от дърво, младок.

ЛЕВИТИ: Съсловие от свещеници и низши храмови служители у древните евреи.

ЛЕГИОН: Крупна военна единица в античните армии /3600-6000 души/.

ЛЕЗВИЕ: Острие на хладно оръжие, активна част плюс странична плоскост.

ЛИГА: Мярка за дължина, равна на 4.83 километра.

ЛИНДЕРМАН: феодал, който получава в ленно владение земи и доходи от краля, обикновено за заслуги.

ЛИТАВРА: Старинен ударен музикален инструмент.

ЛИТРА: Още се нарича гръцки фунт — 324 грама злато. Единица на монетната система във Византия. От нея се сечели 72 златни монети — номизми или перпери. Една перпера = 12 милиарсия = 24 кератии = 288 фола.

ЛОГОТЕТ: Висш администратор във Византия с ранг министър.

ЛОКИ: Един от главните богове в древноскандинавската митология, олицетворяващ двуличието, лъжата и покварата. Той е интригант, измамник, позор за богове и хора.

ЛУЧИНА: Треска от смолисто дърво, използвана за осветление.

ЛЯХИ: Западни славяни, живели на територията на днешна Полша.

МАГИСТЪР: Върховен административен чиновник във Византия.

МАЙОРДРОМ: Виеше длъжностно лице във франкската държава при меровингите.

МАЛВАЗИЯ: Много гъсто и сладко вино.

МАНДАТОР: Вестите в древна Гърция и Византия.

МАННА: Нещо ценно, което човек получава неочаквано.

МАНУСКРИПТ: Грамадна древна книга, подвързана с животинска кожа.

МАРКИТАНТ: Търговец, който пътува с армейските обози и снабдява войската с различни стоки и изкупува трофеи.

МАРСОВИ МАТРОС: Дежурен наблюдател на кораб, покачен на главната /марсова/ мачта на кораба.

МАСТАБА: Царска гробница в древен Египет.

МАХАЙРА: Древно оръжие — крив меч, нож, ятаган.

МЕГАЛИТ: Голям каменен къс с правилна форма.

МЕДИМНА: Мярка за зърнени храни в Древна Гърция и Византия, равна на около 20 килограма.

МЕДОВИНА: Напитка от ферментирала мед и билки. Особено популярна сред скандинавските и славянските народи.

МЕНЕСТРЕЛ: Трубадур, бард, средновековен поет и певец.

МЕНТЕЛЕТА: Голям пулт с подпора, който се поставя на земята.

МЕОТИДА: Древногръцкото наименование на Азовско море.

МЕНХИРИ: Древни гробници, в които са положени тленните останки на видни личности: (келт.) Доисторически паметник от неолита във вид на побит вертикален камък или каменен стълб в Скандинавия, франция, Англия и др.

МЕХАЙРА: Къс извит меч у древните парти и траки.

МЕШКА: Вещева торба, използвана от войниците при поход, чувал.

МИДГАРД: Света на хората според скандинавската митология.

МИЛЯ: Мярка за дължина, равна на 1609 метра. Морската миля е по-дълга — 1852 метра.

МОДИЙ: Мярка за зърнени храни, една шеста част от медимната. Обикновено реколтата от декар е била толкова, затова и земната площ, даваща модий, се е наричала модия.

МОДИЯ: Мярка за земя в древна Гърция, около един декар.

МОНСТЪР: Чудовище, уродливо страховито създание.

МОРТИРА: Вид късо оръдие с много широко дуло, използвано предимно за изстрелване на картеч.

МУСКАЛ: Малък съд за благовония у източните народи, направен от теракота или стъкло.

НАВКЛИР: Владелец или капитан на кораб.

НАРД: Етерично растение, от което се добива ароматно вещество със същото име.

НАСТОЙКА: Течност, която съдържа в себе си екстракт от накиснати в нея вещества, предимно билки.

НЕЖИТ: Нечист дух, който скита по земята според древногръцката митология.

НЕЙД: Бог на войната на древните келти.

НЕКРОМАНТ: Чернокнижник, отдал се на науката за съживяване на мъртъвци. Достигнали висша степен некроманти могат да управляват голямо количество съживени от тях мъртъвци на неопределено разстояние.

НЕКРОПОЛ: Гробище, гробница.

НИМБ: Светещ кръг, ореол около главата на светец.

НОВЕЛА: Закон, указ на върховната власт във Византия.

НОВЕЛИСИМ: Висш сановник във Византийската империя, подписващ указите на императора /новели/.

НОМИЗМА: Златаа византийска монета.

НОРМАН: Член на голяма група северни племена, живели на територията на днешните Скандинавски страни, франция и Бенелюкс. В ранното средновековие норманите се разселват експанзионистично във Великобритания, Иберийския полуостров и цяла Северна Европа.

НОРНИ: Свръхестествени създания от древно исландските саги, повелителки на Съдбата.

НОТАБИЛИ: Знатни и богати хора в древността.

НЬОРД: Бог — покровител на корабите и морето в скандинавската митология.

ОБОЛ: Дребна медна или бронзова монета в древността.

ОБСИДИАН: Вулканично стъкло, тъмноцветно, до черно, понякога на петна и ивици.

ОДАЛИСКА: Наложница у някои източни народи.

ОДИН: Древноскандинавски върховен бог, първоначално на мъдростта, вятъра и бурите. Има още много имена и прякори — Хаптагют — Бог на боговете, Иг — Страховития, Хертейт — Войнолюбивия, Харбард — Сивата брада. По-късно Один е почитан като бог на войната и покровител на търговията, мореплаването и поезията. Председател на Съвета на боговете.

ОЛДЪРМЕН: Управител на голяма област, наместник на краля в средновековна Англия. Имал е неограничена власт в рамките на поверената му територия. По-късно става почетно звание, член на градската управа.

ОЛИФАНТ: Старинен рог от слонова кост, използван за подаване на звукови сигнали.

ОНАГЕР: Вид стенобойна машина в древността.

ОНАГРА: Още Кулан. Нечифтокопитно животно от рода на конете.

ОРК: Дребен горски дух, злобен и отмъстителен.

ОРЛИ НА СЪТВОРЕНИЕТО: Митически същества, бдящи за справедливостта. В Древния Рим олицетворяват непобедимостта на римските легиони и са носени като символи на непреходността на римското господство.

ОФИКОВА ПАЛМА: Тропическо дърво с широка корона и дребни, особено вкусни плодове.

ПАЛАДИН: Рицар, дал обет да охранява Светите земи от мюсюлманите.

ПАЛАНКИН: Закрита носилка за важни особи в източните страни.

ПАЛЕСТРА: Название на гимнастически салони в античния свят.

ПАЛИСАДА: Ограда от колове с фортификационно предназначение.

ПАНОПТИКУМ: Музей от восъчни фигури на бележити личности, причудливи живи същества или други необичайни предмети.

ПАНТЕОН: Храм, посветен на всички богове, или обща гробница, посветена на бележити хора.

ПАРАКИМОМЕН: Висок придворен чин в древна Византия, началник на императорските покои.

ПАТРИЦИЙ: Член на благородническото съсловие, висш чиновник.

ПЕРИАННАТ: Название на хобитите на езика на Елфите, полуръст.

ПЕРИСТИЛ: Колонаден околовръстен ход, предимно във вътрешен двор на гръцко жилище от времето на елинизма. Усвоен от римляните и византийците.

ПЛАНШИР: Профилирана греда по горния край на борда на кораба.

ПОПОНА: Покривало за кон или друго яздитно животно.

ПОРТАЛНА ВРАТА: Магическа конструкция, през която може да се пътува през Време и Пространство.

ПОСОХ: Тояга за подпиране, патерица.

ПОТИР: Металическа църковна чаша за причастие.

ПРАО: Още Проа. Кораб с предимно ветрилно стъкмяване, характерен за далекоизточните морета.

ПРАЩУР: Далечен прародител, прадед.

ПРОРИЦАТЕЛ: Човек, който предсказва бъдещето; пророк, предсказател, оракул.

ПТИЦА РОХ: Огромни орли, живеещи и в южните морета. Нападат и отнасят цели кораби заедно с екипажите.

ПЪБ: Питейно заведение, моряшка кръчма на днешен Судан.

РАВНОДЕНСТВИЕ: Време през годината, когато денят и нощта са приблизително равни. Пролетно равноденствие — около 21 март — началото на пролетта. Есенно равноденствие — около 22–23 септември — краят на лятото и началото на есента.

РАЗЕЗДИ: Малки разузнавателни отряди, които се движат встрани от основната войскова част и се грижат за обезпечаване на безопасността и. Събират провизии и информация за врага.

РЕБЕКА: Старинна цигулка с три струни.

РЕЙД: Място за акостиране на плавателни съдове извън пристанище.

РЕПТИЛИЯ: Общо наименование на влечугите.

РИСТИЛИЩЕ: Арена, където са се провеждали рицарски турнири.

РИТОН: Старинна чаша във формата на рог.

РОГАТИНА: Оръжие за лов на мечки, копие с напречна дръжка, която ограничава острието.

РОДОДЕНДРОН: Вечнозелен храст с лъскави кожести листа и едри цветове, който се среща и в Странджа планина и се отглежда като декоративно стайно и градинско растение.

РОЗОВ ЛОТОС: Растение, чиито листа имат сърцевидна форма и съдържат наркотично вещество. Навярно от рода на перуанската кока.

РУЛ: Устройство за управление на плавателен съд, кормило.

РУЛЕВИ: Термин в корабоплаването, обозначаващ старши матрос, отговарящ за управлението на кораба, кормчия.

РУНИ: Знаци от древна писменост.

САБЛЕЗЪБ ТИГРОЛЪВ: Измрял хищник от семейство котки, смилодон. Носи името си от огромните горни кучешки зъби, подобни на саби.

САЖЕН: Стара мярка за дължина, около 170–190 см. В морска употреба — 6 фута или 182.9 см.

САИБ: Титла на лице от недворянски произход в Иранистан и Вендия. По-късно става обръщение към богати и уважавани хора.

САЙГА: Вид дребна антилопа, особено разпространена в степните и полупустинни области. Обект на масов лов при номадските племена.

САКС: Къс меч, предимно за сечене, любимо оръжие на южните саксонски племена, на които дава името.

САМАРЯНИ: Племе, населявало областта Самария, намираща се между Палестина и Юдея. Сродни с юдеите.

САМОГОН: Долнокачествена високо алкохолна напитка, пърцуца.

САМПАН: Дървен плоскодънен едномачтов плавателен съд, задвижван с весла и платно.

САХТИЯН: Обработена козя кожа, марокен, шевро.

СБРУЯ: Оборудване на впрегатно или яздитно животно, амуниция.

СЕКВОЯ: Голямо вечнозелено дърво от планинските райони на Калифорния, високо над 100 метра, с дебел ствол и ценна дървесина, мамонтово дърво.

СЕНЕШАЛ: Комендант на замък или укрепен град в средните векове.

СЕПУКО: Ритуално самоубийство в древна Лемурия и Япония, харакири.

СИЛАБОРНА ПИСМЕНОСТ: Вид сричково писмо, възникнало на основата на клинописа.

СИЛМАРИЛИ: Според елфическата митология — три безценни камъка, създадени от великия маг Феанор и пръснати по Земята от разселилите се елфически племена.

СИНЕДРИОН: Върховен съд на юдеите, намиращ се в Йерусалим.

СИНКЛИТ: Съвет на знатните при императора.

СИНОВЕ НА КАЗАЛА: Таен орден на почитателите на Казала — богинята на удушвачите. По-късно името се видоизменя на Кали и става едно от главните божества в индийската митология, а последователите й се наричат туги.

СИРИНГА: Музикален духов инструмент, който се състои от седем тръстикови цеви с различна дължина, свързани помежду си.

СКАЛД: Съчинител на песни, бард.

СКОЛЕПЕНДРА: Вид огромна тропическа стоножка, която достига над 30 сантиметра на дължина. Някои видове светят на тъмно.

СОКАК: Тясна извита уличка в ориенталски град.

СОКМЕН: Човек от недворянски произход, който получава земя от краля и се задължава с повинност — военна, парична и т.н.

СОНМ: Събрание, сбор, тълпа, множество.

СТАДИЙ: Старинна мярка за дължина, равна на 177.60 метра. Обикновено толкова са били дълги стадионите за олимпийските игри в древна Гърция.

СТАДИЯ: Мярка за дължина във Византия, равна на 600 стъпки или 192 метра.

СТАМПЕДО: Неконтролируемо движение на стадо изпаднели в паника животни.

СТАНИЦА: Въоръжено казашко поселище.

СТИГИЯ: Древно южно кралство, граничещо с Шем, Туран, Пунт, Кешан, Дарфар и Куш. Прародина на днешен Египет.

СТИЛЕТ: Късо хладно оръжие с тристенно острие, кинжал. СТОУН: Английска мярка за тегло, равна на 6.5 килограма. СТРАТЕГ: Началник на тема /военен окръг/ във Византия. СУЛТАН: Освен като титла на източен владетел, терминът означава и украшение за глава, шлем или шапка.

СХОЛИ: Гвардейски части във Византия.

СЮЗЕРЕН: Върховен повелител във феодалната йерархия, на когото се подчиняват васалите.

СЮНГЕР: Морско мешесто животно, което след съответна обработка се ползва като гъба за баня, изтривалка.

ТАБАРД: Вид наметало, използвано предимно от униформени военни.

ТАГМА: Столична войска във Византия.

ТАЛАСЪМ: Митично същество, зла сила, срещана предимно в изоставени сгради, воденици, мостове, чешми и др. Известни са още като гоблини.

ТАН: Благородническа титла, носена от саксонски владетел на област.

ТАМАРИСК: Южно декоративно растение с широко изрязани листа.

ТАРАН: Прийом при морските сражения, при който чрез дълъг шип на носа на бойния кораб се пробива пробойна в борда на неприятелския кораб. Терминът се използва и като обозначение на древно стенобойно оръжие, и като прийом във въздушния бой.

ТАРАНТЕЛА: фолклорен танц с буйно темпо.

ТЕРАКОТА: Изпечена чиста глина.

ТИКОВО ДЪРВО: Растение с изключително твърда дървесина, използвана за направа на оръжия, важни корабни и машинни елементи и др.

ТИМАР: Вид ленно владение, поземлен имот, отстъпен от султана на заслужило военно лице.

ТИМПАН: Музикален инструмент, представляващ два бронзови сахана, които се удрят един в друг.

ТИНГ: Народно събрание в древна Исландия.

ТИРС: Тояга, обвита с бръшлян или лозови пръчки, с кедрови шишарки на края.

ТИУНИ: Привилегировани слуги при източен владетел.

ТОР: Най-силният бог от скандинавската митология. Кара колесница, в която са впрегнати два огромни козела, и един от прякорите му е Колесничаря. Въоръжен е с огромния вълшебен боен чук Мьолнир. Слави се и като голям покорител на женските сърца. Бог на гърма, бурите и плодородието.

ТОРК: Гердан или лента, служещи за украса, направени от усукан метал и носени от древните гали, келти и брити.

ТРАП: Корабна стълба.

ТРЕБИЩЕ: Място, където се извършва жертвоприношение, жертвеник.

ТРИРЕМА: Голяма галера с три реда весла.

ТРОЛ: Митично чудовище, враждебно на елфите. Уродливи, силни и безпощадни, тролите са синоним на кръвожадност, тъпотия и ограниченост. В някои предания тролите се вкаменяват с настъпването на деня.

ТУ МЕН: Крупен отряд при някои конни народи — повече от десет хиляди души.

ТУР: Някогашен грамаден див бик, населявал горите на Западна Европа. Имал черен цвят и дълги, извити и насочени напред рога. Изчезнал в края на 17 век.

ТУРМА: Военна част във византийската армия с численост около 5000 души, равна на легион.

ТЮРБАН: Чалма, или женска забрадка или шапка, навита като чалма.

У АД И: Стръмна долина в пустинна камениста област.

УАРИ: Племе, родствено на хуните, живяло в Западен Сибир.

УИВЪР: Дребен, отровен дракон.

УИЪРД: Злобна вещица, особено настървена за изсмукване на човешки души.

ФАВЪН: Горско божество у древните римляни.

ФАЛАНГА: Вид тактическо построяване на войскови единици в древността.

ФАЛКОНЕТА: Малко оръдие без лафет, използвано в Средновековието.

ФАЛШБОРД: Продължение на борда на кораб над палубата. Служи като предпазна ограда.

ФАРТИНГ: Старинна английска медна монета.

ФЕНИКС: Баснословна, митична птица, която в предсмъртния си час, на 500 годишна възраст, сама се изгаряла и отново се възраждала от пепелта си. Символ на вечно обновяване, възраждане.

ФЕЪРИ: От англ. — приказен, приказка, фея.

ФИАСКО: Несполука, неуспех, провал.

ФИБУЛА: Игла за закопчаване на дрехи, служи и като украшение.

ФИЛИГРАН: Ювелирна техника за изработване на фини изделия от тънка златна, сребърна или медна нишка, наподобяващи дантели.

ФЛАГМАН: Голям кораб от ескадра, на който се намира командващият офицер.

ФОЛ: Дребна византийска монета.

ФОРТДЕК: Издигнато място на кърмата на кораб, където обикновена стоят стрелците по време на битка.

ФРАНКЛИН: Дребен независим земевладелец в стара Англия.

ФУСТЕ: Бързо въртене на един крак в класическия балет и фехтовката.

ФУТ: Мярка за дължина, равна на 30,48 сантиметра.

ФУТОН: Вид източен юрган, напълнен с вата.

ХАИК: Връхна горна дреха, от главата до петите, използвана в древността от жените в Ориента.

ХАЙЛЕНДЪР: Член на шотландско племе, живеещо в Горна Скотия, планинец. Синоним на независим, безпощаден сърцат войн.

ХАЛЦЕДОН: Вид полускъпоценен камък, разновидност на кварца.

ХАНДЖАР: Тежък извит меч или кама, използван обикновено от туранци и шемити.

ХАРПИИ: Митични чудовища с глава на красиви жени, с тяло и крила на орли.

ХАРТУЛАРИЙ: Чиновник във Византия, завеждащ военните списъци.

ХЕКИМ: Лечител при древните източни народи, доктор.

ХЕРОЛД: Средновековен глашатай, разпоредител на тържества, рицарски турнири и др. Вестител, предвестник.

ХЕТЕРА: Неомъжена жена от добро общество, образована и с изтънчени обноски, която води независим, свободен и разпуснат живот, куртизанка.

ХЕТМАН: Висш казашки предводител.

ХИПОДРОМ: Огромен цирк в Константинопол, построен през 204 г. от н.е. от римския император Септимий Север /193 — 211 г. от Христа/. Дълъг 370 и широк 80, заграден от едната страна с права стена, а от другата с амфитеатър. По оста му се издига тяста тераса, наречена спина, която разделя пистите за надбягване на двата края с тройни гранични знаци.

ХИРОМАНТ: Човек, който гледа на ръка, гадае за характера, съдбата и бъдещето на човека по линиите и формите на дланите.

ХИТОН: Долна дреха, риза у древните народи.

ХЛАМИДА: Връхна дреха, наметало.

ХЛЕВ: Оградено и покрито място за добитък, кошара, конюшня, обор.

ХРОМЕЛ: Ръчна мелница от два камъка, воденичен камък.

ЦАРСТВОТО НА ВАЛХАЛА: Митично кралство, където отиват душите на падналите герои.

ЦЕНТНЕР: Мярка за тежина, равна на 100 килограма.

ЦЕЦТУРИОН: В армиите на древния Рим — военноначалник, предвождащ центурия /стотица/ войни.

ЦЕП: Селскостопанско сечиво от две части, свързани с гъвкава свръзка. Използвало се е за очукване на снопи. В средните векове е било и оръжие. Прародител на днешното нунджако.

ЦЕРЕМОНИЯЛ МАЙСТОР: Висш царедворец, отговарящ за провеждането на всички церемонии, приеми и аудиенции в кралския двор.

ЦИКАДА: Насекомо-жетвар, издава звуци, подобни на щуреца.

ЦИНОБЪР: Червена багра, червено мастило.

ЦИТОЛА: Вид цитра, древен струнен музикален инструмент.

ЧЕРДА: Стадо говеда.

ЧЕРЕН ЛОТОС: Блатно растение със силно наркотично действие. При по-големи дозировки довежда до смърт.

ЧЕРНОКНИЖНИК: Висш магьосник, отдал се на Черната магия. Обикновено се подчиняват на Господаря на Черния кръг и служат на бога Сет.

ЧИРЕП: Къс от счупен, предимно глинен съд.

ЧЪЛН: малка лодка-еднодръвка, като корито.

ШАМАН: Жрец, магьосник и лечител у някои номадски племена. Обикновено с посредствени магически умения.

ШАМБЕЛАН: Главен началник на стражата, обикновено почетна титла в Средновековието.

ШАПИТО: Покривало на пътуващ цирк, голяма шатра.

ШКИПЕР: Командир, капитан на малък плавателен съд.

ШКОЛАР: Книжовно наименование на човек, изучаващ дадена наука. Студент, ученик.

ШЛАК: фино стрита руда.

ШОКА: Растение, чиито листа имат силно наркотично въздействие и водят към пристрастяване.

ЩИРБОРД: Термин в корабоплаването — дясна страна на кораб.

ЩОРМ: Внезапна буря, силен повей на вятър.

ЩУРВАЛ: Кормило на кораб, самолет и др.

ЮМИР: Северен бог на войната и вечната зима в скандинавската митология. В някои транскрипции — Йомир. Той е бил първата форма на живот, зародила се на границата между страната Муспел — гореща и светла, и царството на студа и Мрака Нивелхайм. Юмир бил родоначалникът на расата на ледените великани.

ЮТИ: Северни племена, произхождащи от норманите. Наследници на древните есири от Хайборейската ера, ютите са били най-войнствените и непокорни викинги.

ЯБКУКАГАН: Наместник на кагана, втори по власт след него.

ЯРД: Мярка за дължина, равна на 91.44 сантиметра.

ЯРЛ: Викингски предводител, крупен земевладелец или управител на област.

ЯСПИС: Полускъпоценен камък, вид халцедон с червен, черен или жълт цвят.

ЯТАГАН: Тежък закривен нож, широко разпространено оръжие сред източните народи.