Кити Кели
Вести от кралския двор (19)

18

„Абсолютен Връх е по отношение на парите — разправя херцогинята на Йорк. — Истински, истински връх.“

Със склонността си да използва жаргон Сара описва на съпруга си Джон Браян като факир. Предлага да седнат с тридесет и пет годишния американец и да обсъдят финансите си. „Той може да ни помогне — казва тя. — Просто съм сигурна, че може.“

През 1991 година херцогът и херцогинята харчат четири пъти повече от годишния си доход и кралицата вече не желае да плаща надхвърлящите кредита им суми. Сара, която прахосва с размах, отказва да се ограничи. Колкото повече бракът й се срива, толкова по-лудешки пилее тя и натрупва зашеметяващи сметки. Продуктите в кухнята й включват хайвер, малини (в сезона и извън него), голямо разнообразие от вносни сирена и поне тринадесет вида сладолед. В течение само на една година похарчва 102 000 долара за подаръци и 84 560 долара за медиуми. Тогава Стив Уайът я представя на приятеля си Антъни Джон Ейдриън Браян младши, известен сред семейството и приятелите си като Джони. Той обещава да й се притече на помощ с финансови съвети. „Джони се появи на хоризонта — пише журналистът Таки Теодоракопулос — и се зае с финансите на Фърджи, така да се каже.“

Самообявилият се за финансов магьосник Джон Браян владее изкуството да сключва сделки. Познава сложните пътища за откриване на сметка в швейцарска банка, както и начините за укриване на данъци. Разнищил е мистерията на сложните финанси и е свел заплетените транзакции до проста логика. Той вдъхва увереност на хора като Сара и Андрю, които не знаят как да се оправят с парите си. След като Браян им обяснява какви са данъчните предимства, ако литературните изяви на Сара и приходите й от „Бъджи“ минават през корпорация, те с готовност се съгласяват да я регистрират. Браян им помага да основат „АСБ (Андрю Сара Браян) пъблишинг Инк.“ и по настояване на Андрю и Сара става член на борда.

Херцогът и херцогинята, податливи на въздействието на разни гуру, астролози и гадателки, са привлечени от бързорекия американец. Техните цели са и негови цели: да направят пари — големи пари — или, както той го нарича, мегамилиони.

По време на първата им среща, спомня си секретарят, присъствал в стаята, Браян си спечелва благоволението на херцога на Йорк, като предлага да подобри имиджа на херцогинята в пресата. „Почти всичко, написано за нея, е пълен боклук“, заявява Браян. Андрю кимва в знак на съгласие. Въпреки проблемите в брака им той продължава да изпитва привързаност към съпругата си и иска и останалата част от света да я види с неговите очи.

„Сър — казва почтително Браян, — желая да покажа всеотдайността, с която Нейно кралско височество се посвещава на благотворителната дейност, и да подчертая колко очаровано е кралското семейство от добрите й дела.“ Сара се усмихва, докато Браян хвърля стръвта си, без да трепне. Говори спокойно и авторитетно. По-късно споделя с един писател, че се ръководи от принципа „леко, внимателно… улови рибата“. След първите петнадесет минути от срещата латернаджията е хванал леко и внимателно херцога на Йорк на въдицата си.

Андрю и Сара седят като омагьосани, докато американецът превръща дълговете им в активи. Рисува финансовото им бъдеще като блестящо. Плешивият чародеец звучи така, сякаш може да продаде перуки и на растафарийците^[1]. И е толкова сладкодумен, че в неговата уста молците заприличват на пеперуди.

„Беше умен и определено разбираше от бизнес — твърди един англичанин, запознал се с Браян след преместването му в Лондон. — Но и амбициозен като Гордън Геко от (филма) «Уолстрийт». Джони много се натоварваше, влагаше невероятна енергия; живееше на ръба. Както казвате вие, американците, работеше на батерии.“

Джон Браян изпълнява силнотоковия си номер със стил. Той разбира значението на външния вид и на първото впечатление. Изглежда богат. Облича се с шити по поръчка костюми, носи ръчно изработени кожени обувки и златни копчета за ръкавели. Кара ски, играе голф и скуош в частни клубове. Състезава се пламенно на тенискорта. Излиза с манекенки и дебютантки.

Но зад луксозната фасада няма почти нищо. Браян не притежава никоя от отличителните черти на богатството — нито имоти, нито пари. Харчи почти всичко, което изкарва — че и повече. Когато бизнесът му в Ню Йорк, Лондон и Мюнхен започва да буксува и остава без средства, той обявява банкрут и напуска града.

Прави така за първи път в Ню Йорк. След като приключва с обучението си в Тексаския университет през 1979 година, получава магистърска степен по бизнесадминистрация в Питсбъргския университет. Премества се в Манхатън и основава малка комуникационна компания с 1 милион долара, набрани от частни инвеститори. Обещава им големи приходи, но след четири години компанията фалира.

„Загубих над 50 000 долара заради този тип — разказва казва Таки Теодоракопулос. — Инвестирах заради приятелството… и трябва да призная, че съм дълбоко разочарован. Каза ми, че вложението е сигурно, че не може да загубим и че моите 50 000 долара ще се превърнат в милиони. След като компанията се срина, за известно време той се покри и после се появи в Лондон с Фърджи.“

Британското Министерство на вътрешните работи не желае да му издаде разрешително за работа, защото не е убедено, че той може да се издържа. Лондонският му апартамент, който едновременно му служи и за офис, е взет под наем. Също и мебелите. Наема и провинциална къща в Глостършир. „Именно там го срещнах — спомня си журналистът Рори Найт Брус. — Беше облечен с американски костюм от туид и пушеше марихуана.“

С взетата под наем кола натрупва толкова много квитанции за неправилно паркиране, че го арестуват и глобяват 800 долара. След като заплаща глобата, продължава да прави нарушения. Накрая полицията прибира колата и му се налага да пътува с таксита. От време на време наема лимузини, които минава за сметка на бизнеса си — преди бизнесът му да пропадне. Рядко плаща в брой за каквото и да било, освен понякога за кокаин.^[2] „Фърджи също доста смъркаше — казва Таки, който дружи с двойката. — Нямаше как да не го знам. И аз имах своя дял.“

Макар Браян да е описван като тексаски мултимилионер, той е роден в Уилмингтън, Делауер. На деветгодишна възраст отива да живее в Хюстън, след като баща му се развежда с майка му и се жени за тексаската наследничка Джоузефин Ебъркромби. По време на втория си брак баща му започва любовна връзка с Памела Зодерер Саковиц (за която по-късно се жени), съпругата на наследника на универсалния магазин „Саковиц“ Робърт Саковиц — вуйчо на Стив Уайът.

Пред един писател Браян се хвали, че е член на „американското висше общество“, защото Феликс Дюпон му е кръстник, а майка му, която се е омъжвала три пъти, е вписана в Социалния регистър^[3]. Пред гаджета се фука, че майка му някога е излизала с Франк Синатра и че роденият му в Англия баща е завършил Харвардския бизнес колеж.

„Едва ли е чиста случайност, че бащата на Джони си поставяше за цел да завърти главите на богати, влиятелни и понякога омъжени жени, включително и моята“, казва Памела Зодерер Саковиц след развода си с него. Макар че бащата се е женил четири пъти, и то успешно, никога не е имал за съпруга херцогиня.

Плъзгайки се по повърхността на лондонското общество, Джон Браян посещава сервиращи по сметка ресторанти и нощни клубове като „Анабелс“ и „Тремпс“. След като става финансов съветник на семейство Йорк, той прониква в по-изискани кръгове. И все пак изключителният свят на „Уайтс“ и „Брукс“ (частни мъжки клубове в Лондон) остава недостъпен за него. За английската аристокрация той е американски мошеник, преследващ кариера. За херцогинята на Йорк обаче е рицар на бял кон.

Обещал е да я направи богата и да възстанови имиджа й. Благоговее пред титлата й, колкото и самата тя, и я хвали, задето е поправила Мария Шрайвър пред камерата, когато репортерката на Ен Би Си се е обърнала към нея със „Сара Фъргюсън“. „Аз съм Нейно кралско височество — изтъкнала е Сара. — Аз съм херцогинята на Йорк.“ Браян посочва колко е важна титлата й за бизнеса. „Твоят имидж е всичко, с което разполагаш — повтаря й отново и отново. — Стопроцентово това е най-големият ти актив.“

Правейки капитал от Фърджи, той я превръща в най-важната си клиентка и придобивка. Броени дни след раздялата й с Андрю Браян поема контрола над живота й. „Когато Сара се прехвърля от Сънингхил Парк в къщата под наем «Роменда Лодж» в Уентуърт, Джон й помагаше в такива подробности като договорите с прислугата, споразуменията за наема, охраната, декларациите за спазване на поверителността“, спомня си баща й майор Фъргюсън.

След преместването Сара твърди, че ще получи нервна криза, ако не отиде на почивка. Така че Джей Би, както го наричат тя и децата й, организира екстравагантно шестседмично пътуване до Далечния изток. Той планира маршрута заедно с чартърните полети, лимузините и луксозните хотели. Заявява, че ще поеме разходите: 135 000 долара. Присъединява се към херцогинята, двете й деца, бавачката им и телохранителите във Факет, курортен остров близо до Тайланд, и пътешества с тях през Индонезия.

Фотографиран е с херцогинята и е описан като неизвестния мъж, видян да носи принцеса Юджини на раменете си. По-късно той обяснява, че е семеен приятел, изпълняващ ролята на брачен съветник на херцога и херцогинята, който се опитва да ги помири. Заявява също и че е бил помолен от кралицата и принц Андрю да се заеме с финансите на Сара. „Пълен абсурд е да се намеква, че има нещо непрофесионално в приятелството ми с херцогинята — отсича той. — Действам единствено в качеството си на експерт.“

След няколко седмици двамата със Сара посещават майка й във фермата й за отглеждане на понита за поло на четиристотин мили западно от Буенос Айрес. Сара иска Браян да посъветва Сюзън Барантес как да ръководи имотите на съпруга си. Той й заявява, че може да я превърне^[4] в „мегамилионерка“, ако се съгласи да направи филм за играта на поло в Аржентина.

През цялото лято на 1992 година Браян и Сара са забелязвани да пазаруват в Ню Йорк, да ходят по партита в Лондон и да танцуват в Париж. И все пак той продължава да твърди, че връзката им е само платонична. Когато Клив Гудман от „Нюз ъф дъ уърлд“ го пита за романа им, Браян се преструва на засегнат: „Дори предположението за подобно нещо е не само грубо, но и нелепо и оскърбително.“ По това време е прехвърлил дрехите си в гардероба й в „Роменда Лодж“ и е оставил чехлите си под леглото й.

С военна прецизност Браян се заема да управлява финансите й. Въпреки че самият той е голям прахосник, Браян изразява изненадата си от размаха, с който тя харчи — по негови изчисления близо 81 000 долара на месец. Казва й, че разходите й са почти 1 милион долара годишно, далеч повече, отколкото печели. Сара вдига рамене. Все още е снаха на най-богатата жена в света. „Беше лудост — споделя той по-късно — да харчиш заради самото харчене, без да мислиш за настоящето, да не говорим за бъдещето.“ По онова време обаче се шегува, че ще основе благотворителна фондация, наречена „Херцогинята в беда“.

Финансовият съветник е очарован от инвестицията си. Когато писателката Елизабет Кей го сравнява с Пепеляшка, Джон Браян не възразява. „Аз наистина съм като Пепеляшка — казва той. — Това е такава прекрасна любовна история.“ Съвсем сериозно очаква да се ожени за херцогинята след развода й, но приятелят му Таки е скептичен „Това никога не ще се случи — предрича той. — Браян няма достатъчно пари за Фърджи.“

Превръщайки се в незаменим за нея човек, Браян се грижи за инвестициите й, за ваканциите й, за гардероба й и дори за диетата й. „За Джони беше много важно Сара да изглежда добре и да продължава да отслабва“, твърди майка му. Нищо не убягва от вниманието му. Той дори подрежда мебелите й. Редовно събира репортери, за да ги осведомява за работата й в Асоциацията за борба със заболяванията на двигателната мускулатура. Гордо заявява, че 25 процента от приходите на благотворителната организация са нейна заслуга.

Благодарната херцогиня му се отплаща с щедри подаръци: куфар от „Луи Вюитон“ за 1500 долара, върху който са гравирани инициалите му; часовник „Таг Хюър“; ризи „Търнбъл енд Асър“ с огромен джоб за мобифона му; кафемашина от „Хародс“; копринени виненочервени боксерки; екскурзия до Париж; и струващо 20 000 долара парти за рождения му ден под специален навес с джубокс, свирещ любимите му песни.

За тридесет и третия й рожден ден той й се отплаща с бельо за 1000 долара, включително роба за 330 и жартиери за 22.

„Сякаш си бяха обявили състезание по разточителство — разказва техен приятел, според когото победител е Джон Браян с пътуването до Сен Тропе през лятото на 1992 година. — Поне що се отнася до радиоактивния отглас.“ Той намеква за сензационните снимки, направени тайно от мощен широкообхватен фотообектив, докато херцогинята и любовникът й се забавляват край един басейн. Тя е без горнището на банския си костюм на червени и жълти цветчета и пикантните полуголи снимки от лудориите им на Лазурния бряг във Франция предизвикват истински скандал.

Сара е заснета да се излежава на шезлонга до Браян, чиято плешива глава блести на слънцето. Уловен е как вдига стъпалото й, за да целуне свода. Щрак. Масажира крака й, трие нос в рамото й, гали гърдите й. Щрак. Щрак. Тя маже плешивата му глава с плажно масло. Той става от шезлонга си и ляга върху нея. Щрак. Щрак. Щрак. Тя обвива ръце около него и го целува по устата. Щрак. Щрак. Пушат обща цигара. Около тях играят двете деца на Сара; до момичетата двамата кралски телохранители се пекат на слънце. По-късно те загубват работата си.

Смущаващите фотографии са публикувани, докато Сара почива с кралското семейство в замъка Балморал в Шотландия. Тя е пристигнала с охладнелия си съпруг и децата им за една седмица. Сутринта в четвъртък, 20 август 1992 година, херцогът и херцогинята се появяват за закуска, а дъщерите им остават в детската стая. Сара и Андрю са предупредени за предстоящото публикуване на снимките, но не са ги виждали. Така че не са подготвени за шока: на първата страница на „Дейли мирър“ е Джон Браян по плувки, легнал върху Сара, която е с голи гърди. „Откраднатите целувки на Фърджи“, гласи текстът. „Ивнинг стандарт“ пуска снимките под тлъсто заглавие: „Херцогинята опозорена“.

Когато вижда вестниците на масата, Сара пребледнява. „Едва не се задавих“, спомня си тя. След броени секунди Единбургският херцог е застанал до нея. Преди няколко месеца я е наругал, че е присъствала на партито по случай четиридесетия рожден ден на Елтън Джон, за когото вестниците тръбят, че е замесен в сексуален скандал. Той я критикува, че е удостоила с кралското си присъствие човек, предизвикал сензационни публикации. Тя се чувства реабилитирана, когато рокзвездата прибира 1,8 милиона долара по извънсъдебно споразумение със „Сън“, който несправедливо го е изобличил, че е използвал услугите на мъжка проститутка. Но дотогава Филип вече е хвърлил срещу нея обвинението, че е поставила кралското семейство в неудобно положение, като е отишла на ски ваканция по време на войната в Залива. Така че сега Сара очаква нов удар.

Но Филип, известен със слабостта си към женския пол, я поглежда със съчувствие. „Виж какво — казва й меко той, — може би ще искаш да знаеш, че с волята божия аз съм до теб.“ Изправя рамене и високо обявява, че възнамерява да отиде на лов за яребици с Чарлс и Андрю. Обръща се рязко и излиза от стаята.

Сара остава в Балморал още три дни, докато сър Робърт Фелоус не й намеква многозначително, че „може би ще се чувства по-спокойно, ако отведе децата си у дома“. Думите му имат силата на заповед. Усещайки кралския ритник, Сара заминава.

След раздялата й е забранено да представлява кралското семейство на публични места. Тя показва безразличие към изключването й от събития като Аскот и тържественото посрещане на знамето с думите: „Голяма работа! Тъкмо ще спестя от шапките“. Но доброто й настроение помръква, когато не я допускат в кабинета й в Бъкингамския дворец. Обвинява придворните, които нарича „ротвайлерите на кралицата“.

За нейно огорчение вестниците по цял свят отразяват с пълна сила полуголите й лудории. „Монархията е в калта“, крещи италианският „Да Стампа“. Масово четеният в Германия „Билд“ тръби: „Фърджи гола по време на любовна игра“. „Ню Йорк дейли нюз“ пуска снимка на Джон Браян със следния текст: („Аз не смучех пръстите на краката й, а целувах свода на стъпалото й“) под заглавието: „Кракосмукачът и херцогинята на Вулгарността“. „Ю Ес Ей тудей“: „Обективът не лъже“.

Редакторът на уводната страница в „Уошингтън поуст“ отбелязва: „Ако някоя средностатистическа американска майка, която получава социални помощи, бе фотографирана като нея, с голи гърди как я опипва любовникът й пред очите на невръстните й деца, това вероятно щеше да е достатъчно социалният работник да получи съдебно разпореждане да отведе децата от нейния дом. Ние бихме използвали думи като «неморална» и «извратена».“

Но майката на херцогинята я защитава — в известен смисъл. „Сара не съжалява, че са я хванали без горнище с Браян — казва Сюзън Барантес пред италианското списание «Дженте». — Тъй като с принц Андрю са разделени, тя може да прави каквото си иска. Но й е тъжно, защото е сигурна… че някой… е искал да се добере до нея и да я представи в лоша светлина преди развода.“

Джон Браян, който се е опитал и не е успял да получи съдебна забрана за публикуването на снимките, се захваща за работа. „Ще обърнем нещата в наша полза — обещава на Сара. — Повярвай ми. Ще му видим сметката на това копеле… Ще хвана тези дворцови копелдаци за топките.“ Той завежда във Франция дело за 5 милиона долара срещу нарушилия уединението им фотограф, който се е окопал в частна собственост в продължение на два дни с мощните си обективи. Браян съди и „Пари мач“, заявявайки, че френското списание е имало намерение да навреди на херцогинята. „От личност, будеща възхищение — пише в документите от процеса, — тя се превърна във фигура, предизвикваща подигравки.“ Един френски съдия проявява разбиране и й присъжда 94 000 долара. Тя обявява, че парите ще отидат в Британския институт за умствено увредени деца. „Уместно е, не мислите ли? — отбелязва Сара. — Повечето журналисти също са умствено увредени.“

И все пак тя съзнава, че световната преса я представя като глупачка. „През последните седем години толкова ме критикуваха, че загубих самоувереност и самоуважение“, споделя. Плаче от текста под една снимка: „Фърджи — заключителна бележка под линия“. И се свива, когато вижда уличните търговци в Лондон да продават пръсти на крака, направени от шоколад. „Ужасно е — казва на баща си. — Нямам сили да чета вестници.“ Един английски репортер пише, че откакто тя е станала херцогиня на Йорк, да „отразяваш кралското семейство е като да пътуваш по канал с отходни води в лодка със стъклено дъно“. Някои писатели се ровят в историята, за да правят злонамерени сравнения между Фърджи и дебелата, безвкусна Каролин Брунсвик, която се омъжва за Уелския принц през 1795 година. Английският критик Макс Биърбоум казва за склонната към промискуитет^[5] принцеса: „Съдбата й отреди най-страшната трагедия и тя я изигра по чорапогащи.“

Сара обаче не гледа толкова безгрижно на нападките. Крие се в къщата си в продължение на пет дни, за да не й се налага да вижда хора. Една жена я съжалява и й пише писмо, предлагайки й „приятелско рамо“, на което да поплаче.

„Просто си помислих: «Горкичката!» — казва Тио Елърт, шефка на «Ейнджълс интернешънъл». Благотворителната фондация със седалище в Лондон набира пари за болните от левкемия деца в Полша“. — „Състоянието на херцогинята беше отчайващо и когато й предложих да дойде с мен в Полша, тя моментално се съгласи и рече: «Имам нужда да се занимавам с другите, за да отклоня мислите си от себе си.»“

Джон Браян вижда в пътуването възможност да възстанови имиджа й. Той е твърдо решен да я представи като вършещата добри дела херцогиня. „Ако се наложи, сами ще платим за пътуването, така че никой да не може отново да излезе с номера за «авантаджийката Фърджи», заявява на секретаря й.“ „Забрави английската преса. Ще разгласим изявата ти по американската телевизия, където си струва… Ще дадем изключителен достъп на някой като Даян Сойър в Праймтайм лив^[6]… тя е най-добрата… има нужда от рейтинга… но без лични въпроси… само сериозно интервю, по същество, за работата ти…“

С френетична енергия Браян започва да преговаря зад кулисите. „Използваше една съпружеска двойка за прикритие — спомня си продуцентът на Ей Би Си за Прайт тайм лив, — но определено той ръководеше всичко.“ Браян казва на Сара, че ще контролира интервюто и въпросите, които ще й бъдат задавани. Даян Сойър обаче не си спомня такова нещо. Продуцентът й споделя, че Сара се е страхувала най-много от въпроси за отношенията й с принцесата на Уелс и с останалите членове на кралското семейство. „Това я тревожеше повече от снимките със смученето на пръстите“, споделя той. В края на интервюто Даян Сойър вмъква въпрос за Джон Браян. „Какви са отношенията ви? Какво можете да ни кажете за него?“

Сара е подготвена. „Той свърши чудесна работа, що се отнася до финансовите ми проблеми — заявява тя в ефира, — и ми беше фантастичен приятел.“

„Но той не е само финансов съветник“, притиска я Сойър.

„Не съм споменала такова нещо. Казах, че ми беше фантастичен приятел, който ми помагаше да се справям с финансовите си проблеми.“

Въпреки смелото й представяне „Ейнджълс интернешънъл“ се отказват от нея. „Репутацията й беше лоша и от фондацията не желаеха да имат нищо общо с херцогинята — споделя Тио Елърт. — Казах им: «Ако не искате нея, не можете да имате и мен.» И те се отказаха от услугите ми.“ Така че Тио Елърт помага на Сара да основе своя собствена благотворителна фондация — „Деца в криза“, за да набира средства за децата в бедни страни като Албания, Полша и бивша Югославия. След създаването на тази организация на херцогинята най-сетне й се предоставя възможност да си спечели добро име. Ала не умее да следва поетия път. „Сара имаше всичко — пише баща й в мемоарите си, — но го захвърли.“

Тя се опитва да се превърне в посланик на добрата воля, подобно на принцесата на Уелс, критикуват я обаче, че търси лична изгода. „Не мога да се сетя за по-неподходящ човек за този пост (главен пълномощник на Обединените нации за бежанците) — казва депутатът на торите сър Никълъс Феърбеърн. — Тя е дама, която не може да се похвали с хубава външност, не умее да се облича, има фигура на чудовище от Джурасик парк, много е алчна, не се слави с такт и иска да засенчи всички останали.“ Фърджи не е назначена.

Кралските военновъздушни сили не желаят да я приемат за свой почетен полковник, тъй като според висш офицер тя е „повлекана и не смятаме, че притежава необходимия имидж“.

Когато повежда група умствено изостанали деца на алпинистка експедиция в Непал, я иронизират, че си е взела апартамент в най-луксозния хотел на Катманду. По време на изкачването тя носи само шишенцето си с парфюм, подтиквайки „Спектейтър“ да й се присмее:

Добрата стара херцогиня на Йорк

качи до върха в планината

своите десет хиляди мъже

и пак ги свали на земята.

Когато двадесет и две годишният шерп приема поканата й да напусне отдалеченото си селце в Хималаите и пътува за Англия с нея, я обвиняват в експлоатация. „Може би капризната херцогиня просто спазва благородната аристократична традиция да си наеме туземец и да си го доведе у дома“, отбелязва презрително „Дейли телеграф“. Шерпът, който й е готвил и й е носил раницата, докато се е катерила в планината, се оказва, че трябва да прави почти същото в „Роменда Лодж“. Една жена казва: „Тя го използваше като момче за всичко и не му плащаше.“

„Той е гост на херцогинята — заявява говорителката й. — Тя сметна, че за него ще е добре да види друга част от света.“

Сара, която е убедена, че придворните ще използват всякакви средства, за да намалят шансовете й за изгодно бракоразводно споразумение^[7], нарежда на шерпа да си стяга багажа. Браян се опитва да разсее страховете й, като отново се кълне да й осигури „мегамилиони“. Жадуващ да създаде благоприятен за нея климат, той се опитва да дискредитира съпруга й.

Обажда се във вестник „Пийпъл“, английска версия на „Ю Ес Ей тудей“ и съобщава, че принц Андрю има любовна връзка. „Знам с абсолютна сигурност, че излиза с момичето, знам също и че тя често прекарва нощта в Южен Йорк — заявява Браян. — Ще ви кажа име. Но искам 30 000 долара, защото ще ми се наложи да преровя личното му тефтерче с адреси… и държа всичко това да бъде публикувано, маце. Настоявам да ми се плати веднага.“

В редакцията изготвят договор и Браян го коригира три или четири пъти. Когато най-сетне разкрива името на предполагаемата любовница на Андрю, вестникът решава, че в тази история няма нищо вярно и не я пуска. Вместо това е публикуван записът на разговора му с представител на Пийпъл: „Богаташът Джон иска 20 000 долара за лъжата си за Андрю.“

Без изобщо да се смути, Браян твърди, че това е било само практична шега. Казва, че е предизвиквал вестника. Но Сара е съсипана. „Разкрещя ми се: Няма да си позволяваш подобни неща с херцога на Йорк — това е напълно безотговорно“, доверява Браян на свой приятел, разказвайки му за редовните си разправии с херцогинята. При този случай тя го изхвърля от дома си. Но след няколко дни те се сдобряват и той се връща обратно. За „добре дошъл“ му подарява сребърен глобус, върху който е написано „Заедно можем да го завладеем“.

След като пресата публикува скандалните снимки с интимните им лудории на Лазурния бряг, двамата решават да бъдат дискретни. Вярвайки, че могат да скрият връзката си, те вече не се появяват заедно на публични места. Когато Браян пътува от Лондон до къщата на Сара в Съри, тя изпраща човек от персонала си да го чака на гарата. Дегизиран с бейзболна шапка и слънчеви очила, той се скрива в багажника на колата й и бива откаран до „Ромен-да Лодж“ като крадена стока. Публично Сара си дава вид, че е смутена от развода с Андрю. Казва, че го смята за свой „най-добър приятел“. Но пред близки се оплаква от него. „Според мен тя съзнаваше, че никога не би могла да легне отново с него — твърди Тио Елърт, — че сексуалният им живот не е бил добър от самото начало и не може да бъде спасен сега.“ Мисис Елърт прави тези коментари след горчивата си раздяля с херцогинята; споделя, че Фърджи не я е подкрепила като главен ръководител на благотворителната им организация. „Според мен тя смяташе, че й отнемам от славата.“

Търсейки напътствия от всички около себе си, Сара се консултира със своя кръг от медиуми, астролози и гадатели. Обажда се на мистиците от Ню Ейдж в Лос Анжелос, на медиуми в Ню Йорк и ясновидци в Лондон. Съветва се също и с един босненски свещеник, известен в светите места в Меджугорий като Очите на Христос.

„Върни се при съпруга си — напътства я отец Светозар Кралйевич. — Най-доброто нещо за теб, за душата ти, за твоите деца и за кралското семейство е да се помирите.“

„Не мога — простенва Сара. — Ако го сторя, ще трябва да живея като монахиня.“

Той й препоръчва да прекара известно време с монахините в един метох в Босна. „Те ще те научат как да живееш непорочно“, казва й.

Отхвърляйки суровия му съвет, търси мнението на приятеля си Алистър Макалпин, който пише по повод на частния им обяд: „Тя често иска съвет, благодари разпалено на събеседника си и после прави онова, което си е наумила от самото начало. Може би смята, че онези, които й дават съвети, ще останат доволни от самата чест, че се е обърнала към тях. Колко погрешна е представата й за човешката природа.“

Сара казва на лорд Макалпин, че иска да се разведе със съпруга си. „Той е толкова скучен — заявява тя. — Интересуват го само голфът и научнофантастичните видеофилми.“

Лорд Макалпин я съветва да не се развежда. „Именно тогава ме уведоми, че принцесата на Уелс мислела да напусне съпруга си в същия ден, но решила да изчака месец-два, според думите на херцогинята, «за да види как се справям аз».“

Докато Даяна остава на завет, Сара решава да скочи във водовъртежа. Но признава, че се бои от обществената реакция и от това как ще се отнесе към нея кралското семейство. Макалпин пояснява: „Тя, разбира се, имаше предвид — финансово.“

Като катеричка, която подскача и търси жълъди, Джон Браян припка във всички посоки, опитвайки се да осигури пари за Сара. Непрекъснато е на телефона. Бомбардира медиите с предложения и й урежда най-високите цени: 25 000 долара за специални снимки и между 50 000 и 200 000 за интервюта. Диктува правилата на журналистите: дава им въпросите и иска редакторски контрол върху отговорите. Когато договаря снимка на корицата със списание „Дарпър енд Куин“, държи да дойде най-добрият им моден фотограф, а след това настоява за правата върху фотографиите. „Знаете ли колко снимки използва тя годишно? — спори той. — Понякога изпращаме хиляда, може би дори две хиляди. Те са й необходими за благотворителни брошури, за програми, за корици на книги, за коледни картички… Иска да има свободен и неограничен достъп до снимките по лични причини, да ги използва така, както намери за добре“.

Докато излага изискванията си, става шумен и напорист, като високоскоростно водно колело, цепещо водите на Темза. „Мистър Браян караше всички да правят реверанси и да приготвят чай“ — спомня си една изтощена секретарка. — „Много го биваше да подвиква: «Мадам, ако обичате», щом някой от нас за момент забравеше да раболепничи пред Нейно кралско височество.“

Разколебани от настъпателността му, представителите на списанието накрая се оттеглят от преговорите, защото Сара не желае да даде интервю. Иска снимката й да се появи на лъскавата корица, но отказва да отговаря на въпроси. Свързва се с редакторката Вики Уудс, за да се опита да промени решението й. Мис Уудс по-късно пише, че е била изтощена от непрекъснатите, „ужасни телефонни обаждания“ от страна на Джон Браян.

„Горкичката — казва Сара на мис Уудс. — Сигурно си мислите, че се смятам за знаменитост… но аз съм сериозен човек и не го правя само за да си осигуря безплатни коледни картички или нещо такова…“

Редакторката заявява на херцогинята, че може да се уговори с фотографа както желае, списанието обаче няма да плати, без да получи интервю от нея. Сара се позовава на дворцовия протокол и започва да се оплаква: „Винаги аз опирам пешкира, винаги мен обвиняват за подобни неща; винаги аз греша и вече ми дойде до гуша; затова искам да се измъкна от всичко това, за да мога да продължа живота си… Толкова съм уморена да нося отговорността заради всички тях. Бях изкупителната жертва на принца и принцесата на Уелс през последните четири години.“

След като снимките са готови, Джон Браян се обажда да дразни редакторката. „Това е най-страхотната колекция, която някога ми е попадала — изтъква той. — Наистина изгубихте… Едва ли някога ще постигнете нашия стил. Тя е дяволска професионалистка, а не някакъв си тъп, обикновен, шибан, скапан, нищо и никакъв модел.“

През следващите шестнадесет месеца Браян непрекъснато лети между Ню Йорк, Лондон и Париж, сключвайки сделки за Нейно кралско височество. Опитва се да я пласира като модел, писателка, посланичка. Ухажва издатели и продуценти, за да продаде правата върху „Бъджи — малкото хеликоптерче“ за телевизионен анимационен сериал. „Това дело беше напълно мъртво, когато се заех с него — спомня си той. — Нямаше никакви шансове, никой не желаеше да се захване с него — никой не искаше да го докосне дори и отдалеч с прът…“

Но Браян успява да пробута творението на телевизията, след което продава търговските права за какви ли не артикули с образа на Бъджи: водни пояси, бански костюми, плажни хавлии, поздравителни картички, опаковъчна хартия за подаръци, нощни лампи, абажури, балони. Изгодният договор гарантира на херцогинята 3 милиона долара, плюс процент от продажбите. Британските медии съобщават за сделката с известно страхопочитание и с огромна завист.

Кралицата-майка чува новината, докато седи в дневната си в Кларънс Хаус и отпива джин с тоник. След още две чашки ще вдигне телефона и ще се обади на кралицата.

„Мога да ви уверя, че тя не беше пияна — казва бившият иконом, обиден от предположението. — Нейно величество кралица Елизабет кралицата-майка не се напива. А точно онази вечер не беше дори и пийнала.“

Кралицата-майка внимателно изслушва съобщението по телевизията:

Херцогинята на Йорк се готви да получи осем милиона лири (около 12 милиона долара) — произнася напевно говорителят. — Нейната книга „Бъджи — малкото хеликоптерче“ тръгва по телевизионните канали из целия свят. Херцогинята е продала авторските права за заснемането на телевизионен сериал. Също така е подписала лицензни договори с тринадесет американски фирми за изработването на сувенири, вариращи от прибори за хранене до седалки за тоалетни чинии.

„Седалки за тоалетни чинии? Седалки за тоалетни чинии ли каза?“, пита кралицата-майка.

„Да, мадам — отвръща икономът с въздишка. — Боя се, че тъкмо това каза.“

Кралицата-майка махва да й донесе още един джин с тоник и иска вестниците от деня. След няколко минути получава ново питие от масичката, която служи като барче в дневната й. Откриването на вестниците отнема малко повече време; тя вече рядко чете заради пердето на лявото си око. Икономът се появява с брой на „Дейли мейл“ от същия ден, 19 април 1994 година, и го отваря на интересуващия я материал.

Кралицата-майка остава безизразна, докато той й чете на глас статията за посещението на херцогинята в Кан през уикенда: Сара е дала по думите й „грандиозна вечеря“ за двестате ключови купувачи, присъстващи на най-голямото в света събиране на телевизионни продуценти.

„Невероятно доволна съм — цитирана е Сара. — Сключих търговски сделки с представители от цял свят благодарение на малката книжка, която написах през 1989 година.“

Кралицата-майка въздъхва, но остава привидно равнодушна. Тя никога не е изричала публично нито една критична дума за Сара Фъргюсън. Преструва се на спокойна дори и когато научава за шегите на Фърджи за нейна сметка. В отдела за хранителни стоки на лондонския универсален магазин „Хародс“ експанзивната херцогиня забелязала метална кутия с бисквити, която й напомня за кралицата-майка. Тя изумила околните, като почукала по капачето и започнала да вика: „Вътре ли сте, скъпа?“

По време на месечните срещи със служителите си Сара ги скандализира още повече, говорейки за смъртта на кралицата-майка като за начин да се измъкне от задължения, които са й неприятни. Един от участниците си спомня: „Ако в близко бъдеще имаше някакъв тежък ангажимент, тя подхвърляше: «О, добре, погледни по-оптимистично на нещата — кралицата-майка може да умре и ще трябва да отменим всичко заради траура».“

От пиедестала, на който я е издигнало обществото, кралицата-майка гледа снизходително на Сара Фъргюсън. На пръв поглед те имат общи черти. И двете са простосмъртни, които са се омъжили за втория син на монарха, за да станат херцогини на Йорк; и двете са майки на две дъщери. И двете са дружелюбни, общителни жени със силна воля, които копнеят да бъдат център на внимание; и двете са невероятни във флиртовете и обичат мъжката компания. Херцогинята има слабост към млади, хетеросексуални мъже, докато кралицата-майка се задоволява с възрастни хомосексуалисти. Нарича ги „моите дружки по плетка“ и „кралиците на кралицата“. Толкова е толерантна към извратената котерия, че веднъж звънва в кухнята на Кларънс Хаус и казва: „Чуйте ме, стари кралици такива, кога ще престанете да клюкарствате там долу? Тази стара кралица тук, горе, има нужда от едно питие.“

Шестдесетте години, които разделят кралицата-майка от херцогинята на Йорк, обуславят различията. По-възрастната жена е традиционалистка; по-младата е модерна. Първата приема високата цена, която трябва да заплати, за да бъде член на кралското семейство; втората отказва да го стори. Вследствие на това вдовстващата кралица е почитана като кралска особа, запазила връзката си с простите хора; младата херцогиня е охулвана, защото си е останала прост човек.

След като икономът прочита на кралицата-майка материала за Кан, той й подава вестника. Но тя махва с отвращение. „Дори Уолис в най-лошите си моменти не е била толкова безсрамна“, заявява, споменавайки заклетия си враг, херцогинята на Уиндзор. Поръчва си още един джин с тоник и вдига телефона да се обади на дъщеря си, кралицата.

„За Фърджи това беше целувката на смъртта — казва един слуга в Кларънс Хаус. — Можете да начертаете графиката на краха й, като започнете от онази вечер.“

Сара вече е лишена от повечето привилегии — кралската охрана, кралския влак, кралските ангажименти, кралските покани. Отнето й е правото да изпраща безплатно писмата си по пощата. Забранено й е да придружи съпруга и децата си в замъка Уиндзор за Великден, но кралицата се чувства виновна, че е трябвало да я изключи от празненството. Както казва Сара на баща си: „Няма да ходя. Андрю ще ходи. Очевидно кралицата ме иска, останалата част от семейството обаче — не.“

Сара е загубила мястото си в кралската ложа на турнира „Уимбълдън“, а восъчната й фигура в действителност е махната от музея на мадам Тисо. След като й е отказан достъп до кралските конни надбягвания в Аскот, тя представлява трогателна гледка, застанала встрани от пътя, хванала децата си за ръце и махаща на кралицата, докато минава с каляската си. Без покровителството на Нейно величество херцогинята ще загуби и малкото, което е останало от положението й в английското общество. А тя няма никакъв шанс да запази добронамереността на кралицата без подкрепата на кралицата-майка.

Прогонена, от Двореца, херцогинята скоро изпада в отчаяние и търси помощта на психиатър. Но без кралската охрана вече не може да разчита на закрила върху личния й живот и посещенията й при лекаря стават публично достояние. Един фотограф я проследява до психиатричната клиника и заснема влизането и излизането й.

„Беше ужасно — казва Фърджи. — Мога единствено да се моля на Бога за помощ.“

Деветдесет и четири годишната кралица-майка знае, че няма защо да си губи времето с херцогинята. На този етап стига и един телефонен разговор. След като разменя няколко думи с Нейно величество, кралицата-майка е убедена, че семейството най-сетне ще се отърве от създаващата неприятности млада жена, която по-късно ги поставя в неудобно положение с признанието, че три пъти си е правила тест за СПИН.

Кралицата-майка знае, че тепърва трябва да се уреди и досадният въпрос с бракоразводното споразумение, но това са само пари. След като бъдат платени, херцогинята на Йорк няма да е нищо повече от една бележка под линия в историята. Възрастната кралица не възнамерява да си отвлича вниманието с дреболии. Като централен стълб, на който се крепи голямата шатра, тя остава съсредоточена върху главното събитие и запазва намаляващата си енергия за онова, което се случва в цирка с три арени.