Кити Кели
Вести от кралския двор (14)

13

В това представление наградата за най-добра поддържаща роля трябва да се присъди на роклята на лейди Даяна Спенсър — дръзка, черна, без презрамки.

Когато се появява така оскъдно облечена в Лъндън Голдсмит Хол през 1981 година, и тя, и роклята й предизвикват ахване. Това е първата й публична поява с принц Чарлс след годежа и пресата се нахвърля върху тях като кондор върху мърша. Бляскат светкавици и ги обграждат хидроглави микрофони.

Докато двойката върви към Кралската опера, коментаторът на Би Би Си заеква, опитвайки се да опише главозамайващата рокля. Запъва се на думата „деколте“ и се мъчи да не гледа към цепката между гърдите на Даяна. С извираща от дълбоко изрязаната рокля плът тя се усмихва срамежливо. Зад камерата хората от Би Би Си си шептят: „Ето една гръд, достойна да покори нацията.“ Американски репортер подсвирва тихо и цитира думите на Реймънд Чандлър от „Сбогом, красавице“: „Беше блондинка. Блондинка, способна да накара епископ да пробие дупка в стъклопис.“

Даяна внимателно е избрала тоалета си за вечерта. Черната дреха от тафта, продаваща се за 1000 долара, й е предоставена от дизайнерите Дейвид и Елизабет Емануел, които шият сватбената й рокля. Тя им е казала, че трябва да изглежда „убийствено красива“, защото на бенефиса ще се срещне с любимата си кинозвезда Грейс Кели и по-късно ще вечеря с нея в Бъкингамския дворец. Даяна не съзнава, че Нейна светлост вероятно е поканена в двореца само защото участва в благотворителното представление.

Кралицата на Англия продължава да възприема принцесата на Монако като холивудско момиче, омъжило се за позьор от малко княжество. Нейно величество не се трогва от ентусиазма на съпруга си, принц Филип, по отношение на красивата руса американка, която е била любимка и на лорд Маунтбатън. Когато Грейс Кели се омъжва за принц Рение през 1956 година, Елизабет отказва да присъства на сватбата им. „Твърде много кинозвезди“, са думите й. Що се отнася до нея, тя не смята хората като Рение за кралски особи, макар той да е на трона най-дълго^[1] от всички короновани глави в Европа.

„Нейно величество може да бъде доста тесногръда, когато става дума за подобни неща — споделя една от придворните й дами. — Твърде много бижута, кожени палта и бързи коли. Новобогаташи, нали разбирате. Принц Филип обаче не мисли по същия начин, особено ако съпругата е хубава.“

Даяна също е очарована от бившата кинозвезда и седи като омагьосана, докато тя рецитира поезия по време на бенефиса. След едночасовия рецитал Даяна влиза на приема за пресата, търкайки хълбока си. Някой я пита дали не си е ударила гърба.

„Не, съвсем не — отвръща весело тя. — Просто усещам иглички на дупето си от това, че седях неподвижна толкова дълго.“

Спонтанността й очарова всички. „Беше просто пленителна“ — казва британската журналистка Виктория Мадър. — Толкова свежа и очарователна. На онзи прием разля малко червено вино върху ръкавиците си, вдигна ръце, за да видим петното, и се засмя. „Оп-па — рече тя. — Май ще трябва да отскоча до «Скечли» (лондонска фирма за химическо чистене).“

Секунди по-късно Даяна показва годежния си пръстен и предлага на една възхитена жена да го пробва. „Но ще трябва да ми го върнете — шегува се тя. — Иначе няма да познаят коя съм.“

Жената се прехласва, съзерцавайки пръстена на ръката си. „О! — възкликва. — Прекрасен е. Никога не съм виждала такъв голям камък.“

„Знам — отвръща Даяна. — Онзи ден дори си одрасках носа с него. Толкова е голям — имам предвид камъка.“

Питат я как се чувства сега, след като се е преместила от Кларънс Хаус в Бъкингамския дворец. „Не е зле — изчуруликва тя. — Но има твърде много официални вечери. Пффф.“

Един млад мъж пристъпва напред. „Мога ли да целуна ръката на моята бъдеща кралица?“

Даяна се усмихва свенливо и накланя глава настрани. „Да, можете“, отвръща и му протяга ръката си.

Младежът целува леко китката й и всички ръкопляскат. Той се изчервява от удоволствие.

„Ще има да си спомняте за това цял живот“, подхвърля шеговито Даяна.

Доволни репортери се тълпят, а операторите разбутват гостите, за да се доберат до нея. Принц Чарлс се насочва да поздрави някого, очаквайки представителите на медиите да го последват, но те са завладени от Даяна. Смутена от суматохата, която предизвиква, тя се извинява и изчезва в дамската тоалетна с Грейс Кели. Бъдещата принцеса споделя притеснението си от непрестанния интерес на журналистите и пита Нейна светлост как тя се справя с това. Кинозвездата, станала принцеса, успокоява тийнейджърката, която ще се превърне в кралска кинозвезда. Принцеса Грейс, привикнала към нежеланото внимание от страна на пресата, съветва Даяна да гледа на него като на времето. „Ще стане още по-лошо“, предупреждава я тя с топла усмивка.

И предсказанието й се сбъдва — още на следващия ден. Вестниците са пълни със задъхани описания на Даяна и роклята й, съпроводени от красноречиви снимки и двусмислени заглавия. „Лейди Ди прави решителната крачка“, крещи първата страница на „Мирър“. „Ди провокаторката“, възкликва „Сън“. „Скромната Ди шокира“, съобщава „Дейли експрес“. Дори консервативните издания забелязват роклята, която изглежда твърде екстравагантна за скромната учителка в детска градина. „Скромната Ди е погребана“, е текстът под снимката в „Таймс“.

Даяна е озадачена. „Не разбирам защо всички вдигат толкова шум — шегува се тя пред камериера на принца. — Бих носила подобна рокля така или иначе.“

Камериерът свежда поглед. „Е, определено привлече вниманието на всички“, отбелязва неодобрително. Уволнен е един месец след сватбата.

Репортерката на „Дейли експрес“ хвали решението на Даяна да избере рокля без презрамки. „Нейната «отнесена от вихъра» рокля… изисква смелост и нещо много повече, за да се задържи върху тялото й — пише Джийн Рук. — Но Ди трябва да се научи да обръща внимание на уловените от телевизионните камери тлъстинки, които прилепналите бодита открояват под мишниците на момичетата.“

Даяна се свива от ужас, докато чете отзивите за „надарената си фигура“ и „цъфтящата си физика“. Изпищява, когато вижда телевизионния материал.

„Изглеждам отвратително дебела — простенва тя. — Дебела като крава. Не мога да го понеса.“

Чарлс, който не е забравил колко му е било неприятно, когато съучениците му са го наричали Шишко, я подкача. Фанатично решен да запази фигурата си елегантна, той спортува като маниак и се храни като монах. При пътуванията си носи пакетчета с пшеничен зародиш, ленено семе и сушени сини сливи. У дома вечерята му се състои от две резенчета сушена риба или омлет с гъби, но без жълтък, зелена салата и питие от изстискан лимон и английска сол, което Даяна обявява за „отвратително“. Чарлс казва, че сместа му е необходима, за да „регулира дейността на червата“. Укорява я за слабостта й към сладкишите и я нарича пухкавелка. Докато тя страда заради снимките си във вестниците, той не престава да я закача. „Никакви пудинги вече за теб“, казва й. Подхвърлил е забележката между другото, без да съзнава, че това ще я тласне към булимия^[2]. Но след като се вижда по телевизията, Даяна толкова се разстройва, че скоро започва да се тъпче и да повръща.

Проблемите с храненето се коренят в разбития брак на родителите й, довел най-голямата й сестра Сара до анорексия. Младата жена гладува, докато не достига ужасяващото тегло на дете и семейството й не я принуждава да потърси помощ. Даяна също реагира на страховете си, като тайно започва да гладува. След това обаче отстъпва пред глада и изяжда по няколко купички зърнени варива със захар и гъста сметана от Грънзи^[3]. Поглъща цели пликчета с меки желирани бонбони, последвани от ванилови сладки с бяла глазура, които след това бързо повръща.

Даяна се премества в Бъкингамския дворец няколко месеца преди сватбата, за да свикне с начина на живот в кралското семейство, и когато Чарлс пътува, се храни сама. Повечето пъти й сервират в стаята й. В началото оставя подносите недокоснати и това разтревожва готвача, който смята, че не успява да й угоди. След като започва да я пита за причината, тя изхвърля храната в тоалетната.

„Задигнала толкова много кутии с бисквити «Келогс» от килера — разказва кралският репортер Рос Бенсън, — че един от лакеите бил обвинен в кражба и едва не загубил работата си. Тогава Даяна признала, че тя е виновна за липсите.“

Отначало никой не й вярва. Персоналът не е готов да приеме, че бъдещата кралица е лакомница, която редовно се тъпче и повръща. „Да си представим лейди Даяна, надвесена над порцелановата чиния — не, не, не — заявява потръпвайки, член на кралското домакинство. — Това беше немислимо за нас.“ Служителите отказват да видят каквито и да било мрачни краски зад слънчевата фасада. „Нямате представа колко сладка изглеждаше — външно — казва една от дворцовите камериерки. — Няколкото избухвания отдадохме на предсватбената треска и с всички сили се стараехме да й бъдем полезни.“ Персоналът не допуска, че Даяна поглъща липсващата храна. Даже след като си признава, смятат, че просто защитава лакея, когото и по-рано са подозирали за дребни кражби. Не приемат случващото се, докато камериерката почистваща апартамента й не съобщава, че е открила следи от повръщане в банята. Дори и тогава повечето от служителите не вярват.

Когато започва да слабее, Даяна ускорява гибелния цикъл на тъпчене и повръщане, достигайки до честота пет пъти на ден. В разстояние на три месеца е отслабнала с девет килограма. Чарлс не си дава сметка за проблема, защото много често не я вижда по цял ден.

През пролетта на 1981 година в продължение на пет седмици той пътува във връзка с поети по-рано ангажименти; прави обиколки из Съединените щати, Нова Зеландия и Австралия, където проучва възможностите за истинска работа. От известно време кралицата и съпругът й се тревожат от факта, че Чарлс се хвърля безцелно от една кауза към друга. „Той не довежда нищо докрай“, оплаква се Филип, който някога е обвинявал жена си, че е нехайна майка. По време на вечерно парти, на което присъства и един американец, кимва към кралицата и нарича Чарлс „твоят син“. И двамата се отчайват всеки път, когато той говори страстно за безработните, бездомните или бедните. Особено Единбургският херцог, който се дразни от загрижеността му за унижените и онеправданите. „Кърши ръце като някоя старица — коментира Филип след една от речите на Чарлс. — Защо не остави мировата скръб на викариите?“ Той предупреждава сина си да не се бърка в политиката и да не обсъжда „свещени крави“, като Англиканската църква и Министерството на здравеопазването. Казва му, че единствената институция, която може да бъде обиждана, е пресата — „Аз самият съм го правил с удоволствие“, заявява Филип, — никоя друга. Чарлс пренебрегва съвета на баща си. Той се дразни, че го приемат като фигурант. Иска да гледат на него по-сериозно, а не като на облечен в златоткани дрехи и махащ за поздрав търговец. „Не ме бива за панаирджийска маймуна“, казва той. Баща му не е съгласен. Смята, че е идеален за ролята си.

Като студент Чарлс е бил в Австралия на разменни начала, затова възприема идеята на майка си да работи там след сватбата. Възнамерява да се преместят с Даяна в столицата Канбера и той да стане генерал-губернатор. Заплатата е по-висока от тази на министър-председателя, но постът не му предоставя голяма власт, освен като главнокомандващ на въоръжените сили. Според австралийската конституция би имал правото да свиква и да разпуска парламента и това би го натоварило с отговорност, а кралицата смята, че синът й има нужда от подобно нещо. Обсъдила е назначението с министър-председателката си Маргарет Тачър, която от своя страна през 1981 година се консултира по този въпрос с външното министерство; след това докладва на кралицата, че на Чарлс се дава разрешението да „проучи неофициално възможностите“ по време на следващото си посещение в Австралия. Но при тази визита той решава, че ако му предложат поста, ще трябва да откаже, тъй като австралийският министър-председател бил твърде сериозен.

„Лошото е, че няма никакво чувство за хумор — казва Чарлс на Даяна по телефона от Австралия — разговор, който тайно е записан. — Ужасно е досаден. Правя неимоверни усилия да бъда забавен, а той през цялото време само ме гледа втренчено.“

Това е един от записаните пет телефонни разговора на Чарлс с годеницата и майка му. Записите, направени от австралийската телефонна компания под давление на антибритански настроени републиканци, са предоставени на един британски репортер на свободна практика, който се опитва да ги продаде в Англия. Тъй като се страхуват от по-нататъшно обтягане на отношенията с Австралия, която от известно време заплашва да излезе от Британската общност, придворните действат светкавично. Обаждат се на адвокатите на кралицата и те заявяват, че записите не са автентични^[4]. Кралският съд приема заключението и издава разпореждане, забраняващо огласяването им в Англия. След това кралските адвокати се опитват да издействат подобна забрана и за Западна Германия, но се оказва, че са закъснели: в списание „Ди актуеле“ вече са се появили откъси, които после са преведени от немски на английски и са публикувани в „Айриш индипендънт“.

В един от въпросните разговори Даяна споменава за сватбената подготовка и се оплаква от поведението на мащехата си Рейн пред телевизията. Застанала до щастливо усмихнатия си съпруг, графиня Спенсър изобщо не му дава думата. Граф Спенсър, който така и не се възстановява напълно от удара, се усмихва добродушно.

„Накарала е татко да подписва снимки и да ги продава в магазина за сувенири — казва Даяна. — Толкова е унизително.“ Добавя, че мащехата й развежда посетителите из имението срещу заплащане. В цената от 2,50 долара се включва чай с „ужасната розова дама“, както Даяна сега нарича Барбара Картланд. „Сватбата — отбелязва тя — ще бъде пълна катастрофа, ако Рейн продължава в този дух.“

„Не се безпокой толкова много за това“ — успокоява я Чарлс. „Едуард (Адийн) може да организира всичко, когато се върнем. Ще видиш, че кралицата ще съумее да даде необходимите нареждания така, че да няма възражения.“

„Да, знам — отвръща Даяна. — Ала нима не ще имам думата за собствената си сватба?“

„Как не, но позволи на майка ти да те съветва.“

„Добре, обещавам — съгласява се Даяна. — Наистина не искам да се оплаквам, Чарлс, наистина. Утре ще обсъдя всичко с мама. Тя има много добър усет за подобни работи. Толкова е разумна.“

Списание „Спектейтър“ вече е призовало майката на Даяна да поеме нещата в свои ръце. След телевизионното интервю на Рейн консервативното издание пледира: „Елате си у дома, мисис Шанд Кид, вашата страна има нужда от вас.“ В уводна статия, насочена срещу участието на Рейн Спенсър и Барбара Картланд в кралската сватба, Алекзандър Ченсълър пише: „Ако е необходим специален декрет на парламента, то нека го приемат. Защото ще бъде повече от нечестно към всички, ако на тези две абсурдно театрални дами им бъде позволено да превърнат националния празник в пантомима.“

Даяна няма как да отстрани мащехата си от сватбата, но е непреклонна по отношение на майка й. „Тя зачерта Барбара Картланд от списъка на гостите“, казва бивш помощник на принц Чарлс, който се опитал да се застъпи за нея. Шест месеца по-късно бива уволнен.

„Беше толкова жестоко спрямо Барбара“ — споделя той. — „Тя беше съкрушена, наистина се почувства дълбоко наранена, но не можехме да направим нищо.“ Даяна настоява да не бъде допусната до катедралата „Сейнт Пол“ и кралицата не възразява. „Барбара се чувства толкова унизена, че иска да замине в чужбина за деня на сватбата, но синовете й я разколебават, понеже така би изглеждало, сякаш е прогонена.“

За да запази достойнството си, Барбара Картланд устройва парти за доброволците от групата за спешна медицинска помощ на „Сейнт Джон“. Изоставяйки обичайния си костюм от щраусови пера, тя облича шитата по поръчка кафява униформа на Ордена на Сейнт Джон и се появява по телевизията в предаване за организацията. Изтъква, че доброволците от „Сейнт Джон“ са се посветили на каузата да „отвръщат по християнски на проблемите в този тревожен и материалистичен свят“.

По това време дори духовниците гледат да забогатеят от кралската сватба. Архиепископът на Кентърбъри разкрива пред медиите подробности от частния си разговор с Чарлс и Даяна^[5]. А трите хора в катедралата „Сейнт Пол“ вземат по 1200 долара всеки за 250 хористи. В сравнение с всичко това Барбара Картланд изглежда направо великодушна.

В един от разговорите с Чарлс, докато той е в Австралия, Даяна признава, че се чувства смазана от необходимостта да научи толкова много неща за толкова кратко време. „Ужасно се вълнувам и това ми пречи да се концентрирам — споделя тя. — Липсваш ми.“

„И ти ми липсваш — отвръща той и добавя, че закъснява за парти, но домакините му ще трябва да почакат. — Цял ден изпълнявах дълга си, но сега разговарям с годеницата си, която много обичам.“ Разказва й за „двойничките на Ди“, които са го посрещнали на летището в Австралия. „Но не са толкова хубави като истинската“, добавя той. Тя се смее. Чарлс се оплаква от пресата.

„През цялото пътуване един тип, изглежда, нямаше какво друго да прави, освен да се опитва да заснеме плешивината на темето ми.“

Даяна подхвърля закачливо. „Не знаех, че имаш плешивина.“

„Страшно е глупаво. Върша толкова неща, а единственото, което ги интересува, са тези нелепи подробности.“

„Мисля, че е много забавно.“

„Да. Като деца ужасно се забавлявахме, гледайки как баща ни се опитва да прикрие плешивината си.“

„О, наистина се надявам твоята да не е толкова голяма колкото неговата — отвръща тя. — Във всеки случай, изглежда, ти се веселиш много повече от мен.“

Това е единственото оплакване на Даяна от кралското й обучение. Пред Чарлс се преструва, че обожава кралицата-майка, но пред приятели споделя, че е била „буквално пренебрегвана“ през няколкото дни, в които е живяла с нея в Кларънс Хаус. След преместването си в Бъкингамския дворец получава малък кабинет до този на Оливър Еверет, помощника на личния секретар на Чарлс. Еверет е развеселен, когато Даяна нахълтва за първи път в кабинета му със слушалки на главата и спортен клин. Скоро научава, че седмичният й урок по танци е с предимство пред всички останали дейности и че тя обожава рокендрола. „Всъщност исках да бъда танцьорка — признава Даяна, — но доста надраснах допустимата височина.“ Гледа телевизия денонощно и е страстна почитателка на сапунените опери. Придворният започва да обучава Даяна за ролята на принцеса, запознавайки я с кралските й ангажименти, които са средно по 170 на година и включват Аскот, тържественото посрещане на знамето, Бадминтонските конни състезания, откриването на парламента, изложението на цветя в Челси, Уимбълдън, градински партита, регатата в Кауз, болнични и други благотворителни изяви и всичко, свързано с войските.

Придворната дама на кралицата Сюзан Хъси, помага на Еверет да преведе бъдещата принцеса през лабиринта от кралски правила: носи шапки на обществени места и се обличай в ярки цветове, за да се отличаваш; махай с ръка от лакътя, не от китката; никога не ползвай обществени тоалетни. „Най-ужасното нещо в това да си принцеса — споделя Даяна години по-късно — е да ти се допишка.“

Еверет среща първата непредвидена спънка, когато препоръчва курс на обучение и й дава да прочете няколко исторически книги във връзка с бъдещата й роля като Уелска принцеса. Бореща се с булимията и тъгуваща за Чарлс, тя отказва. След като флигел-адютантът излязъл от стаята, хвърлила книгите на пода, както доверява по-късно на един приятел. „Ако си мисли, че ще чета това — рекла тя, — много е сбъркал.“

Изтощена от загубата на тегло, Даяна често рухва от напрежението при подготовката на една от най-внушителните церемонии в английската история. „Струва ми се, че вече напълно осъзнавам значението на всичко това — споделя тя пред един репортер, — и се чувствам все по-уплашена.“ Избухва в сълзи пред фотографите на един мач по поло и се налага майка й да я отведе. „Дойде й малко множко“, обяснява принц Чарлс на пресата. Пред приятели обаче не скрива, че е разтревожен. „Чудя се дали ще е в състояние да се справи с напрежението.“

Страстна тенисистка, Даяна присъства на финалите в Уимбълдън, но напуска кралската ложа, преди знаменитият американски състезател Джон Макенроу да победи. Той се разправя, ругае и проклина съдията. „Винаги съм бил онеправдаван от шибаните съдии в тази страна“, изръмжава.

„Сега сватбата е немислима — казва телевизионният коментатор, наблюдавайки внезапното оттегляне на бъдещата принцеса. — Ушите на лейди Даяна вече не са девствени.“

В чайната зала долу тя среща шампионката на Уимбълдън при жените Крис Евърт, която я пита защо принц Чарлс не е с нея.

„Не го свърта на едно място — отвръща Даяна. — Той е като голямо бебе. Но се надявам някой ден да го укротя дотолкова, че да ми е приятно.“

Тя споделя пред тенис звездата, че е нервна заради предстоящата сватба. „Аз я уверих, че бракът е страхотно нещо и че няма от какво да се тревожи — казва Евърт, тогава омъжена за английската тенис звезда Джон Лойд, с когото по-късно се развежда. — Посъветвах я да се отпусне и да мисли за други неща.“

Хората, които работят за принц Чарлс, също се опитват да я ободрят и да й помогнат да приеме спокойно бъдещите си отговорности. Показват й дневните и месечните календари с ангажиментите и й разясняват разписанието на пътуванията, които се планират шест месеца предварително. Голямата й тревога обаче са връзките на Чарлс с други жени. Приближените му не знаят как да се справят с настоятелните й лични въпроси. „Попитах Чарлс дали още е влюбен в Камила Паркър Боулс — споделя Даяна с Франсис Корниш, — а той не ми даде ясен отговор. Как трябва да постъпя?“ Помощникът на личния му секретар свежда поглед и променя темата.

Няколко дни по-късно Майкъл Колбърн, личен помощник на Чарлс, е подложен на по-тежко изпитание. Даяна намира на бюрото му гривна, която Колбърн е поръчал от името на Уелския принц като прощален подарък за любовницата му. Върху златния накит с камък лапис лазули са изгравирани инициалите П.П. (предана помощничка). Даяна притиска Колбърн и настоява да й каже за кого е предназначен. „Знам, че е за Камила — заявява му тя. — Така че защо го криеш? Какво означава това? Защо го прави Чарлс?“ Колбърн неохотно смотолевя, че е поръчал гривната, но отказва да отговаря на други въпроси. Той също загубва работата си малко след сватбата.

Даяна изтръгва от Чарлс признанието, че бижуто от „Асприс“ е за Камила Паркър Боулс. Той казва, че е възнамерявал да й го даде лично, за да се сбогуват. Твърди, че прощалният подарък щял да сложи край на връзката им. Даяна не му вярва. Скарват се и тя напуска кабинета му, обляна в сълзи. По-късно споделя пред сестрите си, че не желае да се обвърже с мъж, който все още обича любовницата си. „Нямаш късмет, Дъч — подхвърля сестра й Сара, използвайки семейния прякор на Даяна. — Образът ти вече е отпечатан върху салфетките за чай, така че е много късно да се отказваш.“ От седмици феминистките носят значки, които я предупреждават: „Не го прави, Ди!“

На следващия ден Даяна си отмъщава, като зачертава името на Камила от списъка на гостите за сватбената закуска. Заличава името и на лейди Дейл (Канга) Трайън. Не може да ги отстрани от сватбата, но настоява да не бъдат допуснати на закуската. Чарлс, който е израснал, наблюдавайки как баща му сменя любовниците си като носни кърпички, решава да не разисква темата с докачливата си годеница. Казва на своя личен секретар, че не разбира внезапните сръдни и лоши настроения на Даяна, а пристъпите й на плач го изнервят. Споделя също, че е разтревожен от съобщението на един от адютантите си за това как седяла часове наред свита в стола, опряла глава на коленете си, напълно безутешна. Чарлс изтъква, че смята подобно поведение за неразумно и неуместно. Личният му секретар го отдава на предсватбена нервност.

Чарлс, който винаги е бил колеблив, започва да се съмнява в правилността на решението да се ожени за Даяна. Посещава сестра си в Гетком Парк и й доверява съмненията си. Принцеса Ан, която след месец очаква раждането на второто си дете, не е в настроение да слуша изповедите на брат си и лекомислено го нарича страхливец. „Чарлс — заявява му тя, — ще трябва да изсърбаш попарата, която си надробил.“ Повтаря му съвета на кралица Виктория към дъщеря й как да се справя с любовта: „Просто затвори очи и мисли за Англия“.

Продължавайки да размишлява над решението си, принцът посещава бившата си любовница Зое Салис в Лондон.

Апартаментът й на Ебъри Стрийт е на няколко ярда от полицейското управление, откъдето един патрул вижда как Чарлс пристига и си тръгва. За да не го познаят, той е нахлупил на челото си сива мека шапка. Няколкото полицаи, които го наблюдават от прозореца, се смеят на кралската маскировка. Един от тях подхвърля: „Прилича на момче с големи уши, което си е сложило боне.“

„По-късно Зое ми каза, че принц Чарлс споделил с нея притесненията и страха си от брака с Даяна — спомня си работещият за «Тайм» Роланд Фламини, — но чувствал, че трябва да следва дълга си.“

Подчинявайки се на благоразумието вместо на страстта, Чарлс посещава Броудландс, където възнамерява да прекара първата част от медения си месец. „Пет дни преди кралската сватба — разказва Джон Берът, клатейки глава, — Чарлс сподели пред мен и лорд Ромзи (внука на Маунтбатън), че Камила е единствената жена, която някога е обичал. Заяви ни: «Никога няма да изпитам към Даяна същото, което изпитвам към Камила.» Лорд Ромзи го увери, че по всяка вероятност чувствата му ще се променят.“

Въпреки че булката страда от булимия, а младоженецът кръшка, външно те са идеалната двойка. Обществеността е очарована от романа им: принцът най-сетне е намерил своята принцеса и след сватбата на 29 юли 1981 година двамата ще живеят щастливо до края на живота си. Абракадабра и фокус-мокус-барба-фокус. Повечето британци имат нужда да повярват в тази вълшебна приказка, за да се откъснат от ужасната реалност на градските безредици, атентатите на ИРА и огромната безработица.

Кралицата разбира какво магическо въздействие може да окаже кралската сватба върху обеднялата страна. Въпреки че безработните са над три милиона, Нейно величество не се колебае да харчи парите на данъкоплатците. Тя усеща, че всеки разход по церемонията (само гравираните покани струват 10 000 долара) е преграда пред безнадеждността. Колкото и да ненавижда полъха на шоубизнеса и сравненията между кралските особи и знаменитостите, Елизабет поставя едно достойно за Холивуд пищно зрелище, с барабани, тромпети и каляски. Продукцията й съчетава романтичността на Висшето общество с магията на Фантазията. В нея има по-добри костюми и повече коне, отколкото в „Бен Хур“^[6]. Кралската сватба, която Нейно величество устройва през 1981 година, донася на британската монархия най-високия рейтинг до този момент, а на британския туризъм — най-внушителните приходи. Кралицата съзнава, че короната и страната й зависят от подобни зрелищни мигове. „Това го правим най-добре“, казва нейният лорд-чембърлейн.

Място на действието е катедралата „Сейнт Пол“, тъй като може да побере повече хора от Уестминстърското абатство. „Радвам се, че ще е там — признава Даяна. — Би било твърде болезнено за мен да се омъжа за Чарлс на същото място, където родителите ми са се свързали за цял живот.“ Избраният от нея сватбен химн набляга на „любовта, която не задава въпроси, любовта, която плаща цената и се принася в жертва пред олтара.“

Кралицата разпраща 2500 покани^[7] до приятели, роднини и държавни глави, плюс коронованите особи на Европа. Испанският крал Хуан Карлос отклонява поканата, когато научава, че младоженците ще се качат на кралската яхта в Гибралтар по време на медения си месец. Испания отдавна протестира срещу британската окупация на малката колония на края на Иберийския полуостров и кралят изтъква, че решението на Англия „Британия“ да чака Чарлс и Даяна именно там е груба дипломатическа грешка. Принц Филип заявява в лицето на Хуан Карлос, че е идиот. „До гуша ни дойде от тази история с Гибралтар — казва той — и ни струва много скъпо при това.“

Президентът на Съединените щати също не се отзовава на поканата на кралицата, но само защото служителите на Белия дом настояват. Те заявяват на Роналд Рейгън, че първото му пътуване в чужбина като президент не бива да бъде заради бляскавия спектакъл на британската монархия. Хората можели да останат с погрешно впечатление. Така че съпругата му заминава без него. „Направо съм луда по принц Чарлс“, казва Нанси Рейгън, която пристига с двадесет и шест куфара, единадесет кутии за шапки, седемнадесет служители от секретните служби и чифт взети под наем обеци, струващи 880 000 долара.

Американските телевизионни компании също нахлуват в Лондон, наддавайки за цената на прозорците по маршрута на шествието. Пресслужбата на Двореца редовно издава бюлетини за церемонията, които телевизията предава за 750 милиона зрители. Незапознатите с титлите журналисти научават, че лейди Даяна Спенсър скоро ще стане по-високопоставена от всички жени в кралството, с изключение на кралицата и кралицата-майка. Като дъщеря на граф тя е по-нисшестояща от тридесет и осем категории британски жени, имащи титли, по-високи от нейната. Но след брака си ще се издигне до върха на социалната стълбица. Древната титла на Уелска принцеса й дава правото на дълбоки реверанси от страна на всички други жени кралски особи, включително и на зълва й, принцеса Ан и на лелята на съпруга й принцеса Маргарет.

„По-точно казано, такъв е протоколът“ — обяснява икономът на Маргарет, — но не и действителността. Никога няма да видите принцеса Маргарет да прави реверанс на другиго, освен на Нейно величество или на майка си. В края на краищата Маргарет е с кралска кръв; а Даяна само се омъжи за кралска особа. Има голяма разлика. А що се отнася до принцеса Ан, е, както каза веднъж баща й: „Ако не пърди и не яде сено, изобщо не я интересува.“

Дворцовата пресслужба огласява официалния статут на лейди Даяна Спенсър. „След сватбата ще бъде известна като Даяна, принцесата на Уелс — казва един от служителите. — Тя не е принцеса Даяна, защото не е родена принцеса, нито е принцесата Даяна, защото само децата на суверена имат право на определителен член след титлите си.“ Американците, които не са наясно с подобни тънкости, я наричат принцеса Ди.

В „Тайм“ британският литературен критик Малкълм Магеридж изразява скептицизъм по отношение на най-грандиозната сватба на века: „Само гадателите, марксистите и Свидетелите на Йехова могат да се ангажират с прогнози дали принц Чарлс и лейди Даяна наистина един ден ще се възкачат на трона като крал и кралица на Англия. През петдесетте години активна журналистическа работа съм видял твърде много катаклизми, за да бъда сигурен в нещо или в някого… Популярността, колкото и да изглежда непоклатима и всеобхватна, може да се изпари за един следобед, а институции, просъществували векове, да изчезнат за една нощ. Така че не ми остава нищо друго, освен да завърша със: «Бог да благослови принца и принцесата на Уелс.» Петнадесет години по-късно думите на критика изглеждат пророчески.“

Вечерта преди сватбата кралското семейство се събира на балкона на Бъкингамския дворец за най-голямата демонстрация на фойерверки след въздушните нападения през Втората световна война. Британската полиция изчислява, че по тротоарите около катедралата „Сейнт Пол“ са се струпани 175 000 души, за да наблюдават процесията от каляски. Тълпите започват да се оформят още предишния ден, когато аристократите пристигат в двореца за бала, който дава кралицата.

„В онази вечер витаеше усещането за Ватерло — спомня си една титулувана англичанка. — Почти се долавяше миризмата на формалдехид от нафталина. Тогава за последен път сложих тиарата си. Беше невероятно забавно. Вървяхме по Мел с диамантите, с изисканите си тоалети, запътили се към едно невероятно величествено събитие, на което всеки искаше да присъства, освен онези, които бяха причината за него.“

След бала Даяна прекарва нощта в Кларънс Хаус. Чарлс — в обятията на своята любовница. Камила Паркър Боулс по-късно доверява на девера си, че е спала с принца в неговия апартамент в двореца. „Тя се успокояваше с мисълта, че притежава сърцето му дори в мига, когато той се жени за Даяна“, казва Ричард Паркър Боулс.

На следващия ден, докато се заклева във вечна вярност, нервната булка разменя реда на първите две имена на младоженеца: Чарлс Филип Артър Джордж става Филип Чарлс Артър Джордж. Въпреки грешката си обаче тя е все така очарователна. „Е — оправдава се по-късно, — при четири имена е трудно човек да се оправи.“ Докато дава обет да сподели с нея всичките си земни блага, младоженецът също е напрегнат. Забравя да спомене думата „земни“. Пророчески пропуск, като се има предвид с какво се разделя петнадесет години по-късно.

Принцесата на Уелс не е готова да отстъпи съпруга си на любовницата му. Даяна е твърдо решена да заздрави брака си, като забременее. Екипира се подходящо за медения си месец със зеления бански костюм, който Чарлс харесва, шест роби от сатен и дантела и няколко прозрачни нощници. Той взема риболовните си принадлежности и пет научни книги от Лорънс Ван дер Пост, които иска да прочете заедно с жена си. Тя пък снабдява с два романа на Даниел Стийл, макар и да знае, че Чарлс не одобрява подобни книги. „Той не обича да чета глупави романи — казва Даяна, — но аз ги харесвам.“

След години тя попада на психологически очерк за един атентатор, чиито престъпления се приписват на саможивостта му. Математически гений на десетгодишна възраст, за една ваканция той си взема книгата „Пътешествие от събирането до висшата математика“. „Напомня ми за Чарлс по време на медения ни месец“, отбелязва Даяна.

На борда на кралската яхта „Британия“ принцесата очарова екипажа от 256 моряци, особено кухненския персонал, от които иска допълнителни десерти. Край кралските покои служителите ходят по чехли с гумени подметки, та да не вдигат шум и да не безпокоят височайшата двойка. „Беше ни наредено да бъдем незабележими“ — разказва морякът Филип Бенджамин. — Трябваше да действаме като невидими. Ако не ни заговореха, не продумвахме, просто гледахме право пред себе си. Но на моменти ни беше дяволски трудно да се правим на слепи, когато принцесата на Уелс тичаше насам-натам по нощница.

Спомням си как един следобед излезе от кралския апартамент по прозрачна бяла нощница с розова сатенена панделка на гърдите — незавързана. Опитваше се да съблазни принца и да го откъсне от книгите му.

„Чърлс — рече му тя предизвикателно, — ела тук и изпълни дълга си. Той четеше на един шезлонг, а Даяна искаше да го накара да влезе вътре и да направи наследник. Аз стоях на пост на няколко крачки и не смеех да извърна очи. Тя се изкиска, когато осъзна, че съм я чул, но не се смути. Продължи да подканя Чарлс да я придружи в леглото. Принцесата често се шегуваше. Не съм ставал свидетел на лошите й настроения, от които Негово кралско височество се оплакваше по-късно.“

Чарлс доверява на биографа си Джонатан Димбълби, че по време на медения месец разбрал за булимията на младата си съпруга. Според принца това предизвиквало внезапни смени на настроението и в един момент Даяна била весела, а в следващия — мрачна. Подир две седмици на борда на яхтата двойката се присъединява към кралското семейство в Балморал. На моменти Даяна се чувства потисната от обременяващото присъствие на роднините на съпруга й и напуска масата, за да повръща. Чарлс толкова се разтревожва от проблемите й с яденето, че се свързва с Лорънс Ван дер Пост и го умолява да му помогне. Възрастният мъж, на когото Даяна вярва, разговаря мило с нея при всеки сеанс, но бързо осъзнава, че тя има нужда от по-професионална помощ. Той дава на Чарлс името на един психиатър, който прави дискретни посещения, за да съветва двойката. Терапевтът се среща с тях в апартамента им в Балморал всеки ден в единадесет сутринта за по един час. Прекарва по тридесет минути с двамата заедно и после още половин час само с Даяна, опитвайки се да разговаря с нея за тревогите й. Чарлс казва, че се безпокои за емоционалното й състояние. „Тя е толкова напрегната“, споделя той. Чуди се дали жена му не страда от маниакална депресия. „Как иначе могат да се обяснят настроенията й — жизнерадостна чаровност сутрин и словесни атаки вечер?“ Терапевтът препоръчва транквиланти. След медения месец Даяна продължава психотерапията в Лондон, но отказва да взема успокоителни. Булимията я преследва още единадесет години.

„Това е коварна болест, от която е трудно да се отървеш — признава тя години по-късно. — Човек си я докарва, защото има ниско самочувствие и не се смята за достоен и значим. Напълваш стомаха си догоре по четири или пет пъти на ден и това ти донася известно успокоение. Сякаш някой те е прегърнал, но то е временно. После се отвращаваш от претъпкания си стомах и повръщаш всичко… Това е повтарящ се и невероятно пагубен цикъл.“

Край Балморал са се събрали представители на пресата от различни страни. Те блокират входовете и настояват да снимат. Чарлс гневно им заявява, че имат достатъчно материал, след като са преследвали „Британия“ в продължение на две седмици с нахалните си мощни обективи. Дразни се и от братовчеда на кралицата Патрик Личфийлд, който продава из целия свят фотографията, направена от него на кралската сватба. „Той дори не изпрати снимките на кралицата“, роптае Чарлс. На ненадейната снимка след церемонията принцът и принцесата на Уелс стоят заедно с гостите си на стъпалата пред тронната зала и се превиват от смях. Чарлс смята, че както са уловени в момент на отпускане, изглеждат лишени от достойнство. След като е дал на Личфийлд изключителното право да фотографира на сватбата, принцът се чувства използван. Не е очаквал той да продава снимките, без да поиска разрешение. „Не мога да повярвам, че лорд Личфийлд би могъл да ни предаде по този начин“, споделя Чарлс. По-късно Личфийлд прави копия на известната снимка и ги раздава вместо визитни картички.

„И на мен ми даде една — казва фотографът Дейвид Хюм Кенърли спечелил наградата «Пулицър». — Той е арогантен тип, но снимката на Чарлс и Даяна е страхотна.“

Принцът не е в настроение да любезничи с пресата, ала на четвъртия ден от балморалския период на медения месец няма избор. Кралското семейство се чувства обсадено и кралицата изпраща прессекретаря си да преговаря: интервю с младоженците, плюс снимки, в замяна на уединение. Сделката е сключена и от мърморещия Чарлс се иска съдействие.

Принцът на Уелс е главнокомандващ полковник на шотландските Гордони, така че за интервюто се облича в пълна шотландска носия — дълги до коленете чорапи, карирана пола и кожена торбичка (която се носи отпред на полата). В уречения час се появява на срещата с новинарите, хванал ръката на жена си.

„Къде искате да направим интервюто?“, пита той.

„Тук е съвсем добре, Ваше кралско височество“, отвръща един репортер.

Чарлс го разпознава. „Надявам се, че ви е било приятно да обикаляте Средиземноморието.“

„Малко скъпичко“, отговаря репортерът.

„Добре“, казва Чарлс с кисела усмивка.

Камерите бръмчат и фотоапаратите щракат, докато грубият принц и чаровната принцеса бъбрят с пресата.

„Как беше меденият месец?“

„Прекрасен“, възкликва Даяна.

„А брачният живот?“

„Горещо го препоръчвам“, изрича тя, щастливо усмихната.

„Приготвяли ли сте вече закуска на съпруга си?“

„Аз не закусвам.“

Чарлс изглежда смаян. „Сигурно ще стане много вълнуващо телевизионно предаване“, процежда той саркастично. Даяна свежда очи и се усмихва. След секунди той целува ръката й, тя се засмива весело и фотографите бързат да ги заснемат.

Докато двойката се готви да си тръгне, един от операторите подарява на принцесата букет цветя.

„Благодаря ви. Предполагам, че някой от вас го е вписал в служебните си разходи“, шегува се Даяна.

Два месеца по-късно, на 5 ноември 1981 година, Дворецът съобщава, че принцесата е бременна. Тя се опитва да продължи да изпълнява кралските си ангажименти, но честите пристъпи на сутрешно гадене я принуждават да ги отменя. Съпругът й обяснява на репортерите.

„Всички имате съпруги, знаете какви са проблемите… По-добре е да не се претоварва… След около три месеца нещата вероятно ще се подобрят.“ И добавя неофициално: „Готов съм да поема пълната отговорност.“

Няколко дни по-късно принцесата възобновява ангажиментите си, но докато минава през тълпите и приема букети, получава пристъпи на гадене. Не се опитва да скрие дискомфорта си. „Това е ужасно, мръщи се тя. — Никой не ми е казвал, че ще се чувствам така.“ Виждайки една бременна жена в Дарбишир, хваща ръцете й съчувствено. „О, това сутрешно гадене, не е ли отвратително!“

При всяко излизане е следвана от пресата. Тя се държи безупречно на обществени места, но всяка поява изсмуква енергията й и я оставя емоционално изтощена. У дома губи самообладание. „Зад затворените врати имаше сълзи и гневни избухвания“, спомня си дворцов помощник. Чарлс не знае как да се справя с променливите състояния на съпругата си. Обажда се на любовницата си за съвет и по-често играе поло. „Трябва да изляза — току казва на бодигарда си. — Твърде много хормони.“

Колкото повече Чарлс й се изплъзва, толкова по-тревожна става Даяна. Обвинява го, че се измъква, за да се среща с Камила, и ревността й го вбесява до такава степен, че напуска демонстративно стаята, което само я ядосва още повече. Сърдита от отсъствията му, любопитна за местонахождението му и разстроена от наглите обективи на фотографите, Даяна се оплаква горчиво на кралицата, която е изнервена от истеричното поведение на снаха си. Обвинявайки за това пресата, Елизабет събира редакторите от Флийт Стрийт, за да ги призове да оставят принцесата на мира. Кралският прессекретар Майкъл Ший се среща с тях пръв.

„Очаквахме, че след медения месец вниманието на журналистите малко ще намалее — подхваща той. — Но това изобщо не се случи. Принцесата на Уелс се чувства като обсадена. Хората, които я обичат и са загрижени за нея, започват да се безпокоят от отражението, което подобни атаки биха могли да имат върху състоянието й.“

Кралицата влиза в залата, за да се присъедини към посланието. Заявява, че не е почтено от страна на фотографите да се крият в храстите с телефото обективи, за да следят принцесата без нейно знание. Тя се позовава на публикуваната предишния ден снимка, на която Даяна е обвила ръце около врата на съпруга си и се усмихва нежно, докато стоят пред Хайгроув, къщата им в Глостършир. След кралския упрек журналистите се съгласяват да се оттеглят. В уводна статия на „Таймс“, озаглавена „Принцесата пленница“, се казва: „Би било добре да покажем, че сме достатъчно зрели да не държим една принцеса затворена в двореца.“ Примирието продължава шест седмици.

Малко след коледните празници в Сандрингам Даяна предупреждава Чарлс, че ако я остави отново сама и отиде да язди, ще се самоубие. Когато той затръшва вратата разярен, тя се хвърля надолу по малка стълба. Осемдесет и една годишната кралица-майка чува суматохата и намира принцесата свита на кълбо и хлипаща. Един лакей отвежда Даяна в стаята й и повиква лекаря й. След прегледа той заявява, че е добре, с изключение на леко охлузване в коремната област; плодът е невредим. Няколко часа по-късно лакеят продава информацията за инцидента на вестник „Сън“, доказвайки, че нищо не тежи повече от струващата пари кралска тайна. На следващия ден таблоидът пуска новината на първа страница, но не споменава, че падането е било явен опит за самоубийство.

„Принцесата просто мразеше да ходи в Сандрингам за Коледа — казва фризьорът й Ричард Далтън. — Довери ми, че било ужасно студено и че празничният обяд приключвал в три часа. «Часът е три и е време да ме гледате по телевизията», казваше тя, имитирайки знаете кого. Кралското семейство трябвало да гледа коледното обръщение на кралицата. Това било задължително.“

Кралицата-майка разговаря с племенника си Джон Боус-Лайън за поведението на Даяна, което, изглежда, се влошавало вследствие физическо заболяване. „Имала пристъпи, продължаващи по няколко минути, по време на които била като луда и ставала неконтролируема“ — твърди Боус-Лайън^[8]. — И после всичко свършвало също толкова бързо, както и започвало.

Отначало лекарите смятаха, че изблиците й може да се дължат на епилепсия, но това предположение бе отхвърлено, тъй като не гълташе езика си, нито имаше други епилептични симптоми. Очевидно заболяването й трябва да беше наследствено — в рода Фърмой се срещаха и други такива случаи, така че уведомиха кралското семейство.

През следващите три години Даяна още няколко пъти ще се помъчи да сложи край на живота си в изблик на отчаян порив за самоунищожение. „Правих го четири или пет пъти“, споделя с д-р Морис Липседж, специалист по проблеми на храненето в лондонската „Гайс Хоспитъл“. Описва му различните си опити за самоубийство: два пъти срязва вените на ръцете си с нож за лимони; прокарва нож по вената на единия си крак; хвърля се върху стъклен шкаф.

„Когато никой не ти обръща внимание или имаш такова усещане, започват да се случват най-различни неща — добавя Даяна. — Тези опити бяха моят вик за помощ.“

След като Елизабет забелязва първите признаци на раздор между съпрузите, тя им предлага да предприемат пътуване. „В подобни ситуации Нейно величество винаги препоръчва бягство — отбелязва неин приятел. — Според кралицата решението е двамата да заминат, да си изяснят нещата и всичко ще е наред. При нея винаги е действало. Защо да не подейства и при тях?“

Няколко дни по-късно принцът и принцесата заминават за остров Уиндмиър на Бахамите. „Даяна има нужда от ваканция на слънце — казва Чарлс, — за да се подготви за раждането.“ Двойката отново е следвана от дългите обективи на фотографите на свободна практика, които заснемат принцесата, бременна в петия месец, да подскача сред вълните по оранжев бански костюм. И отново снимката й се появява на първите страници на таблоидите, а кралицата е разярена. „Това е един от най-черните дни в английската журналистика“, обявява тя чрез своя прессекретар. По-късно „Сън“ публикува извинението си и повторно отпечатва фотографията, в случай че петте му милиона читатели се зачудят за какво се извинява.

Нейно величество отново се опарва от „Сън“ и мъжа, доминиращ британските медии чрез закупуването на „Сън“, „Сънди таймс“, „Таймс ъф Лъндън“ и Скай Телевижън. Рупърш Мърдок дава урок на кралицата, доказвайки й, че нейните мизерни надници не могат да се мерят с доходоносната му журналистика. Всяка пикантна подробност от живота в Двореца е за продан и той харчи със замах за сензационни разкрития. Като австралиец Мърдок няма задръжки спрямо Короната и не е монархист. Така че непочтителните му вестници бързо забогатяват за сметка на кралското семейство, отпечатвайки неразкрасени статии и красноречиви снимки. Лишени от защитната пелена на респекта, кралските особи пляскат с криле и крякат като гъски при вида на пушка. Кралицата поучава редакторите, изисква (и получава) съдебни запрещения и накрая се обръща към съда, за да попречи на служителите си да продават тайни. Призовава към санкциониране на пресата и води дела за нанесени нематериални щети.

„Нейно величество много се ядоса, след като в печата се появи снимка, на която шестгодишният й внук Питър държеше за врата един мъртъв фазан по време на лов — спомня си член на кралското домакинство. — Нареди да изгоним репортерите и фотографите от имението Сандрингам и им забрани достъпа до Уиндзор. Опита се да ги държи настрани от всички семейни събития, включително и от кралските кръщавки.“

Първото дете на Чарлс и Даяна, престолонаследникът на британския трон, се ражда на 21 юни 1982 година и хусарите от Кралската конна артилерия изстрелват традиционните четиридесет и един салюта в чест на новия принц. Русото синеоко момче е известно като „бебето Уелс“ в продължение на седем дни, докато родителите му се карат за името. „Имахме малък спор за това как да го наречем“, признава Чарлс пред репортерите. Двойката накрая се споразумява за Уилям Артър Филип Луис в чест на Вилхелм Завоевателя, легендарния крал Артур, Единбургския херцог и лорд Луис Маунтбатън. Принц Уилям (за родителите си — Уилс) трябва да бъде кръстен на осемдесет и втория рожден ден на кралицата-майка.

„Беше много тежка бременност — не се чувствах добре през цялото време — споделя Даяна в едно телевизионно интервю. — Но усещах, че цялата страна ми съчувства… така че до раждането на Уилям това ми беше голяма утеха.“

Британците празнуват, с изключение на своенравната леля на бебето, която е на посещение на добра воля в Съединените щати, когато Даяна ражда, и се дразни от въпросите на пресата.

„Ваше кралско височество, нещо ново за принцеса Даяна?“

„Не знам нищо — сопва се тя. — Вие ми кажете“.

„Каква е реакцията ви за това, че има син?“

Ан вдига рамене. „Изобщо не знаех.“

„Тази сутрин.“

„О, чудесно — отвръща саркастично. — Не е ли хубаво?“

„Доволна ли сте от визитата в Ню Мексико?“

„Задръжте въпросите за себе си.“

„Мадам, как се чувствате като леля?“

„Това си е моя работа, благодаря ви.“

Раздразнителната принцеса изпада на дъното на кралската класация по популярност. „Чупката, Ан“, безцеремонен е „Дейли мейл“, твърдейки, че тя завижда заради суетнята около Даяна. Други вестници наричат дъщерята на кралицата груба, начумерена и жалка. След десет години учените глави ще променят мнението си. Със своята благотворителна дейност в организацията „Спасете децата“ Ан ще се превърне в една от най-уважаваните жени във Великобритания. Някои проучвания ще покажат, че обществеността я смята за по-достойна от Чарлс да се възкачи на трона. Но през 1982 година е сред най-охулваните личности в Обединеното кралство.

Вътре в кралското семейство отношенията между принцеса Ан и принцесата на Уелс са ясни: те взаимно се ненавиждат. Ан смята Даяна за суетна, лекомислена и невротична. „Твърде лигава към децата“, заявява тя.

Даяна пък определя зълва си като мъжкарана. „Мисля, че се бръсне.“

„Забравяш — казва един приятел, — че Ан беше единствената жена участничка в олимпийските игри в Монреал (1976 година), на която не й направиха тест за пола.“

„Резултатите биха били твърде смущаващи — шегува се Даяна. — Тя е Филип в женски дрехи.“

Принцесата на Уелс не разбира жени като Ан, които сякаш твърдо са решили да не допуснат нищо женствено у себе си. Тя отказва да си слага грим, стяга косата си на кок и носи дрехи, като че купени от магазин за преоценени облекла. Даяна е чула за прелюбодеянието на Ан с човек от охраната на двореца, но не разбира каква сексуална привлекателност би могло да има у нея. „Какво намират мъжете в тази жена?“, учудва се тя.

Рязка като куршум, Ан не прави нищо, за да се харесва на останалите, особено на пресата, която ненавижда. „Вие сте истинска напаст дори само по силата на този фотоапарат в ръката ви“, сопва се тя на един фотограф, който се опитва да я заснеме.

Чарлс не отрича, че Ан е труден човек, но казва, че тя е единствената му сестра и че му е направила голяма чест, като го е поканила за кръстник на първородния си син. Така че предлага да върнат жеста и Ан да бъде една от кръстниците на принц Уилям. Даяна отказва.

„Скъпа, моля те — увещава я Чарлс. — Моля те.“

Даяна е непреклонна и след вял опит да промени решението й Чарлс се предава. Няколко дни по-късно обявяват избраните кръстници: принцеса Александра; херцогинята на Уестминстър; лейди Сюзън Хъси; гръцкият крал Константин II; лорд Ромзи; сър Лорънс Ван дер Пост.

На кръщавката архиепископът на Кентърбъри облива главата на бебето с вода и подава на баща му запалена свещ, за да ознаменува приемането на младия принц в лоното на църквата.

„Прозорците бяха отворени, слънцето проникваше вътре — разказва сър Лорънс пред списание «Хороскоп». — И внезапно небето притъмня като пред буря. Точно когато архиепископът поднесе запалената свещ, през прозореца нахлу силен порив на вятъра. Свещта потрепна, но не изгасна.“

Мъдрецът вижда в това поличба за принца и принцесата на Уелс, които вярват в мистичното. Ван дер Пост казва, че е добър знак и обяснява, че трепналата свещ означава криза в живота на принц Уилям, която обаче той ще преодолее.

Две години по-късно, след раждането на втория им син, Чарлс отново предлага да поканят сестра му за кръстница, но Даяна отново отказва. Вместо това се спира на лейди Силия Вести; лейди Сара Армстронг-Джоунс, дъщерята на принцеса Маргарет; и Каролин Прайд Бартоломю, бившата й съквартирантка от Коулхърн Корт. За кръстници Чарлс избира брат си Андрю, херцога на Йорк; художника Браян Орган, който рисува ласкателни портрети на кралското семейство; и Джералд Уорд, богат състезател по поло.

Обявяването на кръстниците на бебето разпалва бурен скандал в кралското семейство. Принц Филип е толкова сърдит на Чарлс, задето втори път пренебрегва Ан, че не разговаря с него, нито посещава новородения си внук в продължение на шест седмици. В края на годината изпраща на Чарлс бележка, в която му заявява, че не изпълнява дълга си на несъмнен престолонаследник. Филип хвали Ан, любимото си дете, като най-дейния член на кралското семейство. „Тя е представяла Короната на 201 събития, докато записките показват, че ти си се появявал на подобни изяви 93 пъти, а съпругата ти — 51. Дори събрани, цифрите (за 1984 година) говорят за далеч по-слаба активност в сравнение с усилията, които полага сестра ти.“

Три години по-късно кралицата възнаграждава всеотдайността на дъщеря си, като я нарича Кралска принцеса, най-високата чест, с която един суверен би могъл да дари жена в кралското семейство.

Но Ан е силно оскърбена, че за втори път е пренебрегната като кръстница, и отказва да присъства на кръщаването на принц Хенри Чарлс Албърт Дейвид (за родителите си — Хари). Заявява, че датата съвпада с лова, който са планирали със съпруга й. За да бъде церемонията по-близо до имението на Ан, кралицата и принц Чарлс избират вместо Бъкингамския дворец параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзор с надеждата лелята на бебето да промени решението си. Тя обаче не го прави. Прессекретарят на кралицата й звъни по телефона и я умолява да отмени лова, изтъквайки, че отсъствието й ще бъде интерпретирано от пресата като обида спрямо принцесата на Уелс.

„Е, и какво от това? — отвръща Ан, която изпраща децата си да я представляват. — Питър и Зара ще присъстват, а то е напълно достатъчно.“

Майкъл Ший продължава да моли, но безрезултатно. Както той предугажда, вестниците на Мърдок охулват дъщерята на кралицата, като я наричат сприхава и отмъстителна. Същевременно издигат в култ принцесата на Уелс и я обявяват за най-обичаната личност в кралството след кралицата-майка.