Кити Кели
Вести от кралския двор (15)

14

„До гуша ми дойде от проклетите ви мерки за сигурност — избухва Единбургският херцог. — Да тръгваме.“

„Съжалявам, сър — отвръща агентът от американските секретни служби, — но не мога да сторя нищо, докато колата на президента не потегли.“

Кралицата и херцогът, обикалящи Калифорния през 1983 година като гости на семейство Рейгън, седят на задната седалка на лимузината си и чакат автоколоната да потегли по мокрите от дъжда улици на Сан Франсиско. Филип е напрегнат и нетърпелив.

„Казах тази кола да тръгва“, сопва се той.

„Сър, чакаме автомобила на президента Рейгън.“

Кралицата гледа право пред себе си. Минават секунди. Разгневен, Филип грабва едно списание от джоба на седалката, свива го на руло и удря шофьора по главата.

„Подкарай шибаната кола — изкрещява той. — И то веднага!“

Кралицата седи невъзмутимо и не проронва дума, докато съпругът й налага агента, като че ли е кон. Час по-късно, когато пристигат в хотела, тя изпраща представителя на британското посолство в стаята на агента с покана да се присъедини към кралското семейство за по едно питие преди лягане.

„Не, благодаря“, отказва той. Не прави опит да прикрие гнева си от отношението на съпруга на кралицата спрямо него и от нейното равнодушие към инцидента.

„Моля ви, сър. Трябва да приемете поканата на Нейно величество.“

„Казах: «Не, благодаря.» Не възнамерявам да бъда в тяхната компания повече от необходимото.“

Пратеникът на кралицата апелира към присъстващия там служител на Белия дом. „Моля ви, сър, умолявам ви. Не мога да се върна при Нейно величество и да й кажа, че поканата й е била отхвърлена. Ще загубя работата си. Признавам, че Единбургският херцог е ужасен — непоправим грубиян, — но ви моля като лична услуга да приемете поканата.“

Служителят на Белия дом поглежда агента от секретните служби, който наблюдава разтревожения англичанин и в миг променя решението си. „Искам да подчертая — казва той, — че ще го направя заради вас, не заради тях.“

По време на цялата визита секретните служби на САЩ се стараят да осигурят възможно най-добрата охрана на кралската двойка, но Единбургският херцог възразява срещу всяка предложена мярка за сигурност. Предишната вечер е запалил лампичката в лимузината си.

„Съжалявам, сър — настоява агентът. — Трябва да ви помоля да загасите светлината. Тя ви прави прекалено лесна мишена.“

„Проклет да съм, ако го сторя — реагира остро Филип. — Защо мислите, че са излезли тези хора? Те желаят да ме видят, а пък аз искам да им помахам.“

Шефът на протокола на САЩ Селва Рузвелт се застъпва за американските служители. „Сър, тези мъже само си вършат работата — заявява тя. — Ако ви се случи нещо, ще се отчете като техен пропуск. Моля ви, не си го изкарвайте на тях. Те са получили определени заповеди.“ Излизайки от колата, Филип затръшва вратата под носа й. След няколко часа, по време на вечерята, той й се извинява.

От Сан Диего до Сан Франсиско и до ранчото на Рейгън в Санта Барбара херцогът фучи заради охраната. „Тези проклети песоглавци“, мърмори пред кралицата, която също се дразни от прекалените мерки за сигурност. Насаме се съгласява със съпруга си. Публично не казва нищо. Тя е на посещение на добра воля — петото в Съединените щати, и нейната визита е продиктувана от настоятелната молба на правителството й да заздрави онова, което двете страни наричат „специална връзка“. Британската министър-председателка Маргарет Тачър, политическа съмишленичка на Роналд Рейгън, има нужда от помощта на САЩ, така че задоволява апетита на американците към кралските особи, като изпраща кралицата на посещение.

Рейгън е подкрепил Тачър, когато през 1982 година английските войски са нахлули на Фолклендските острови, за да си ги възвърнат от Аржентина. Цената: 237 английски военнослужещи и 3,7 милиарда долара. Мнозина са смятали, че Великобритания е твърде бедна и пасивна, за да предприеме подобна атака, така че инвазията издига престижа на страната. Капитулацията на Аржентина през юни 1982 година позволява на енергичната министър-председателка да стане известна и уважавана като Желязната лейди. Принц Андрю, любимото дете на кралицата, управлява военноморски хеликоптер в тази война и се завръща у дома като герой.

„Специалната връзка“ между Лондон и Вашингтон се обтяга след инвазията на САЩ в Гренада, бивша английска колония в Карибско море, останала член на Британската общност. Като кралица на Англия Елизабет II е също така и кралица на Гренада и не гледа с добро око на агресорите, особено ако са съюзници. „Тя е извънредно недоволна от президента Рейгън заради този инцидент“, заявява говорителят на лейбъристите. Кралицата извиква Маргарет Тачър в Двореца, за да обясни защо Нейно величество е трябвало да чуе новината от Би Би Си, а не лично от министър-председателката. Мисис Тачър отговаря, че не е знаела, докато не се обадила на президента преди броени минути. „Това е благородна инвазия“, казал й Рейгън, твърдейки, че след комунистическия преврат от острова трябвало да бъдат евакуирани хиляда американци. Мисис Тачър уверява кралицата, че и тя е обезпокоена, но Великобритания няма да заклейми агресията. „Ние подкрепяме Съединените щати и ще продължим да го правим и в по-големите международни обединения — изтъква министър-председателката. — Америка е единственият гарант за свободата в Европа.“

Кралицата показва раздразнението си по време на срещата, като не предлага на Тачър да седне. След това коментира реакцията й: „Само два реверанса днес.“ Прекомерната почтителност на министър-председателката, която говори за себе си в множествено число — „ние“, — развеселява кралското семейство. Принц Филип я отхвърля като „бакалската дъщеря“, защото е родена в апартамента над семейната бакалница в Грантъм. Кралицата, известна с умението си да имитира другите, умира от удоволствие да разказва вицове за Маргарет Тачър. Любимият й е как министър-председателката посещава старчески дом.

„Знаете ли коя съм?“, казва кралицата, наподобявайки надутия тон на Тачър, която стиска ръката на възрастен обитател на дома.

„Не — отвръща обърканият старец, — но ако попитате старшата сестра, тя ще ви каже.“

Веднъж обаче една нейна шега й излиза солено. Говори се, и вероятно е истина, за дипломат от Британската общност, който отишъл в Бъкингамския дворец да представи акредитивните си писма. Когато решила, че е излязъл, кралицата започнала да го имитира, а после, за свой ужас, видяла, че е все още в стаята. „Не е зле, мадам — рекъл любезно той, докато се оттеглял, — никак не е зле.“

Прессекретарят й се опитва да я очовечи, като набляга на чувството й за хумор, което често остава скрито зад суровата фасада. Разкрива, че кралското семейство нарича Елизабет Мис Прасешко лице, когато изглежда отегчена или недоволна. Тя също използва за себе си това прозвище. Докато гледала видеозапис на кралската сватба, викнала на съпруга си: „Филип, ела да видиш. Тук съм с Прасешкото си лице.“

„Понякога, но, разбира се, невинаги, Нейно величество обича да гледа своето превъплъщение в «Спитинг имидж», твърди прессекретарят й. Той има предвид сатиричното шоу, което използва гумени кукли, за да осмива кралското семейство и други известни личности. В един от развеселилите кралицата скечове гумената карикатура на министър-председателката — силно начервени бузи, остър нос и добре зализана коса, разговаря с куклата-кралица, облечена в старомоден плетен костюм и със забрадка върху короната.“

„Ние поне не се перчим със смешни малки шапчици“, казва куклата на Маргарет Тачър.

„Но много ви се иска, нали“, отвръща куклата-кралица.

Отношенията между Елизабет II и Маргарет Тачър винаги са били благоприлични и сърдечни, ала никога толкова топли и приятелски, както с Уинстън Чърчил и Харолд Уилсън. Една от причините е предпочитанието на кралицата към мъжете. „Тя приема нископоставеността на жените като нещо в реда на нещата“, казва английският историк Дейвид Кенъдин. „Другата причина беше самата Маргарет Тачър — отбелязва Чарлс пред своя биограф. — Тя бе твърде страшна.“ Принцът споделя пред редактора на „Сънди експрес“, че министър-председателката „малко ми напомня за строга учителка“. По-късно Чарлс дотолкова се разочарова от консервативната политика на Тачър, че изпраща паметна записка до кралицата, умолявайки я да направи нещо, преди министър-председателката да е съсипала страната. Елизабет, която, е съгласна с мнението на сина си, не е в състояние да стори нищо, но понякога споделя недоволството си с лидерите от Британската общност.

„Нейно величество не одобряваше политиката на Маргарет Тачър — казва Робърт Хоук, бивш министър-председател на Австралия. — Смяташе я за опасна.“ По време на една вечеря с лорд Шоукрос кралицата не скрива гнева си по повод на това, че Маргарет Тачър се е отметнала от обещанието да даде на шаха на Иран убежище в Англия. „Щом веднъж си дал дума — заявява тя, — трябва да я удържиш.“

Въпреки негативните си чувства кралицата все пак награждава министър-председателката с Ордена на Жартиерата след оттеглянето й. С ограничението да бъде носен от двадесет и четирима граждани Орденът на Жартиерата, най-високото рицарско отличие, обикновено се присъжда от монарха на оттеглил се министър-председател, който не е претърпял крах на общи избори. Тачър подава оставка през 1990 година.

Кралицата е подозрителна и спрямо политическите възгледи на Маргарет Тачър, която казва пред помощниците си консерватори, че Нейно величество не е „една от нас“. Желязната лейди влиза в конфликт с Елизабет във връзка със становището на Британската общност срещу апартейда. Тя не споделя привързаността на монарха към Общността; повече я интересува авторитетът на Великобритания в Европа. Всъщност нарича Британската общност тайфа алчни просяци.

Кралицата доверява на Антъни Бен, депутат от Лейбъристката партия, че ненавижда Общия пазар и смята лидерите му за груби, цинични и лишени от идеали. В дневника си Бен изказва предположението, че негативното отношение на височайшата особа произтича от факта, че не вижда роля за себе си в Европейския съюз. Републиканецът Бен осмива кралицата, отбелязвайки, че е неспособна да каже дори „Добро утро“, без да й е предварително написано от някой придворен.

И все пак, независимо от мнението на министър-председателката, кралицата остава вярна на доминионите си. И прави всичко възможно да укрепи разклатената представа за монархията, особено в Канада и Австралия, където републиканските чувства са силно изразени. До 1982 година е осъществила дванадесет обиколки в Канада и девет в Австралия. И затвърждава присъствието на Короната в двете страни, като редовно изпраща членове на семейството си на посещения там. През 1983-та принцът и принцесата на Уелс прекарват в Австралия шест седмици, макар че отначало Даяна отказва да замине. След известни препирни тя се съгласява, но настоява да вземат със себе си деветмесечното бебе и бавачката му.

„Не си забравил как си се чувствал — казва Даяна на Чарлс. — Страдал си, когато майка ти те е оставяла за месеци наред, а си бил по-голям от Уилс.“ Напомня на съпруга си какво й е разказвал за самотното си детство. Даяна смята, че той е бил емоционално увреден от родителите си, които поради постоянните пътувания са били прекалено заети, за да му обръщат внимание. „Няма да причиня това на Уилс“, заявява тя пред персонала. Позовава се на книгите, в които е чела, че през първите две години от живота на детето се оформя неговото самочувствие и усещането му за сигурност. „Знам, че е още бебе — добавя принцесата, — но въпреки това има нужда от вниманието ни.“

Даяна е привърженичка на осезателното майчинство или, както тя го определя, „много прегръдки и гушкане“. Често стряска бавачката Барбара Барне, връхлитайки в детската стая по никое време, когато бебето спи. „Дойдох само да го целуна“, казва Даяна, докато протяга ръце към Уилс и го събужда. Грижовна майка, тя се суети около кошчето му и се тревожи, когато плаче. „Сигурна ли сте, че е добре?“ Бавачката, която Уилс нарича Баба, се дразни от страха на принцесата да не бъде изместена. Няколко години по-късно Даяна усеща, че детето й се затруднява да направи разликата между „Баба“ и „Мама“, така че уволнява бавачката.

Когато Чарлс предлага да вземат бебето при пътуването през 1983 година, кралицата се колебае. Но той обяснява, че Даяна не иска да бъде разделена от детето в продължение на шест седмици. Кралицата го изслушва търпеливо и се съгласява да предприеме съвместно с Външното министерство необходимата подготовка, за да може двойката да пътува със сина си. И въпреки това е загрижена.

Поведението на Даяна тревожи кралицата особено след ски ваканцията им с Чарлс в Австрия няколко месеца по-рано. Принцът и принцесата са привлекли тълпи от папараци, които се струпват по пистите, магазините и ресторантите и предизвикват безредици. Блъскайки се и крещейки, за да се доберат по-близо до високопоставената двойка, представителите на пресата разбутват насъбралите се туристи. Курортното градче сякаш е превзето от лунатици, всички с фотоапарати и микрофони. Фотографите, даващи мило и драго да заснемат Даяна, разбиват врати и чупят витрини на магазини. Необходима е намесата на полицията, за да се възстанови редът.

Някога очарователна и съдействаща на медиите, сега принцесата отказва да позира. Дразни се, че я преследват всеки път, когато се появи на публично място. Крие лице в яката на палтото си, мушва ръце в джобовете си и свежда глава. Нахлупва шапката си за ски над очите, носи големи скиорски очила и отказва да се усмихне.

На пистите принц Чарлс се опитва да я склони. „Моля те, скъпа, моля те — увещава я той. — Усмихни им се и да приключим с това.“ Даяна гледа втренчено надолу.

„Моля те, не се крий по този начин“, настоява Чарлс и я прегръща. Тя замръзва, отдръпва се и не отлепя очи от земята.

„Даяна, държиш се направо глупаво — казва той раздразнено. — Моля те, скъпа, трябва да го направиш.“ Тя не желае да вдигне поглед.

„Ваше кралско височество — приканва я един фотограф, — една малка усмивчица. Като в доброто старо време.“ Даяна скрива лице в шепите си и остава така цели пет минути, като още повече разстройва Чарлс и фотографите.

В английската преса всеки ден се появяват снимки на намръщената принцеса и нещастния й съпруг, придружени с описания на суматохата, която тя предизвиква: редят се истории за автомобилни преследвания със сто мили в час, когато принцесата се опитва да избяга от фотографите, както и за русокоси примамки, които изпраща, за да ги заблуди; за издигнати барикади и заграждения пред пресата; за грубо отношение към репортерите и за изтласкани от пътя коли на фотографи. След като прочита за фотограф, окървавен от кралския телохранител, кралицата изпраща член на персонала с умиротворителна мисия.

Виктор Чапман, канадски дипломат с чудесно чувство за хумор, отлита за Лихтенщайн същия следобед заедно с Франсис Корниш, един от служителите на Чарлс, за да се справят с принцесата. По време на срещата си с двойката Корниш започва да изрежда на Даяна задълженията й като кралска особа. Заявява й строго, че е длъжна заради Нейно величество да сътрудничи на хората от пресата. Даяна, която вече не може да търпи придворните, не обръща внимание на Корниш, но се поддава на лекия флирт на Чапман, който й намига по време на суровата лекция.

„Вик беше страхотен човек — спомня си един от приятелите му. — Беше се женил два пъти и имаше пет дъщери. Обичаше жените и знаеше точно как да се справи с Даяна. Ласкаеше я, придумваше я, шегуваше се.“

В онези дни в душата на принцесата цари хаос. Но тя изглежда великолепно, след като с гладуване е свалила килограмите (цели 24), качени по време на бременността. Дни наред е обикаляла магазините, за да не мисли за глада, и резултатите са забележителни. Даяна съзнава, че стилът е най-важното за една кралска особа, и е твърдо решена да се наложи като най-добре облечената Уелска принцеса в историята. По-късно ще покаже, че зад изящната външност се крие нещо по-стойностно; за момента обаче я интересува единствено да прави зашеметяващо впечатление. Внимателно разглежда снимките си във вестниците и чете коментарите за облеклото си. Консултира се с модни специалисти и дизайнери. Дава им да разберат, че възнамерява да внесе стил и блясък в ролята си и да се открои от останалите жени от династията Уиндзор с техните бели чантички, шапки за градински партита и здрави ниски обувки. С блестящата си руса коса и целогодишен тен тя изглежда не по-малко пленителна, от която и да е кинозвезда. „Единствената дума за нея е «великолепна» — въздиша списание «Вог». — Главозамайващо великолепна.“

Разбира се, малцина подозират, че принцесата страда от булимия, както и от следродилна депресия. Придворните са на мнение, че просто се държи разглезено и своенравно. По-късно тя споделя с Чапман, че е отегчена от кралските си задължения и възнамерява да забременее отново възможно най-скоро. „Предпочитам да ям и да раждам бебета^[1], отколкото да приемам букети“, казва Даяна.

„Напълно съм съгласен с вас, мадам — отвръща той, — но ви моля засега да не споделяме това с Франсис (Корниш).“ Чапман постига такова топло разбирателство с принцесата, че кралицата го изпраща да придружи високопоставената двойка в Австралия през 1983 година.

„Именно там той коренно промени Даяна“ — спомня си жена, също участвала в пътуването. — Вик й показа как да бъде принцеса. Напътстваше я: „Ще бъде чудесно, ако изтанцувате един танц със съпруга си пред камерите“, каза й преди благотворителния бал в „Саудърн Крос хотел“ в Мелбърн. Даяна направи физиономия, но той я окуражи. „Забавлявайте се. Покажете им стила си.“ Поласка я, увери я, че е най-добрата танцьорка, която някога е виждал.

„Най-добрата?“, удиви се Даяна.

„Вик се засмя. Най-добрата — след Дейм Марго Фонтейн. А това е само защото тя има Нуреев“. Принцесата отвърна, че на нея ръцете й са вързани — Чарлс ни беше признал какъв ужас изпитва, когато на официални вечери трябва да стане и да открие танците. „Уверявам ви — каза ни той, — сърцето ми направо се свива от необходимостта да се кълчим като палячовци.“

Вик се държеше игриво с Даяна. Помагаше й да се отпусне. Тя му правеше физиономии, докато придворната дама се суетеше с бижутата й същата вечер. Даяна взе колието и го нахлузи през главата, вместо да изчака да й го сложат около шията. То обаче заседна на ръба на носа й. „Човката ми е прекалено голяма“, засмя се тя. Вик изпадна във възторг: „Оставете го така. Младежко е и е забавно, също като вас. Просто бъдете прекрасна, каквато сте. Всичко, което искат, е една красива принцеса. Много ще ви харесат.“

И той не се излъгва. Снимката на танцуващите Чарлс и Даяна успокоява британците, които са започнали да се тревожат за не съвсем идеалната си принцеса. С увитите около главата й смарагди на кралица Мери танцуващата под звуците на дискомузиката Ди е истински триумф.

След приключването на обиколката Даяна подарява на придворната си дама Ан Бекуит-Смит чифт скъпи обеци. На картичката е написано: „Не бих могла да се справя без теб.“

Проблемът на принцесата е разрешен, но решението безпокои принца. „В беда сме — споделя Чапман с приятелката си Каролин Таунзенд след своето завръщане в Англия. — Тя е твърде популярна, а на него това никак не му харесва.“

Принцът не разбира в какво се състои привлекателността на съпругата му. Очаквал е неговата интелигентност да бъде ценена по-високо от нейната красота и се дразни от възторга, който тя поражда сред тълпите, които искат да зърнат нея, а не него. Страда, когато вижда минувачите да пресичат улиците, за да бъдат от нейната страна, а не от неговата. С ангелската външност и с аурата си на принцеса Даяна удовлетворява фантазиите на хората по начин, непостижим за него. И той завижда. Тя разбужда емоции, родени от мечтите и подхранвани от вълшебните приказки, като предизвикващ възхищение идеален образ. Титлата Нейно кралско височество, придобита чрез брака й, я издига в очите на хората. Подобно на светица тя автоматично е почитана и смятана достойна за обожание. Облича се изискано и красотата й заедно с природната топлота я прави магнетично привлекателна. Чарлс, независимо от всичките си стойностни дела, изглежда скучен, докато Даяна заслепява.

„Едно от малкото верни за цялото човечество обобщения — пише Саймън Сибег Монтефиоре в «Сайколъджи тудей» — е, че всички народи, включително английският и американският, се преборват със скуката на всекидневието, като обожават или презират блясъка и недостатъците на своите династии.“

И така подобно на Жаклин Кенеди Онасис и принцеса Грейс Монакска преди нея принцесата на Уелс се превръща във фокус за нацията. Третирана като природен феномен, тя става обект на всеобща истерия. Хората се трупат с часове, за да я видят как минава. Протягат се, за да я докоснат, и се чувстват благословени, ако се усмихне в тяхна посока. За разлика от сериозния си съпруг Даяна вълнува тълпите. Тя притежава блясъка на кинозвездите, а той не може да го понесе.

„Вик прозрял нагряващия в Австралия конфликт — спомня си Таунзенд, — така че се опитал да помогне на Чарлс. Предложил му няколко шеговити забележки, които да подхвърли на прощалния банкет в Оукланд в чудесния стил на президента Кенеди, представил се като мъжа, придружаващ Жаклин Кенеди в Париж, при това, наслаждавайки се на всяка минута. Но Чарлс не е Джон Ф. Кенеди.“

Винаги когато се мъчи да се самоиронизира, принцът звучи напрегнато и неестествено. Виждайки някой да маха с букет към Даяна, той понечва да й го предаде. „Напоследък съм се превърнал в събирач на цветя“, казва с горчивина. Поведението му напомня за грешник, който вижда изкупление в самоиронията, но не може да се насили да направи съдбоносната крачка. Въпреки че се чувства ужасно неловко да се надсмива над себе си, той все пак се опитва. „Стигнах до извода, че наистина би било много по-лесно, ако имах две съпруги — споделя Чарлс. — Тогава те биха могли да покриват двете страни на улицата, а аз да си вървя по средата и да напътствам операторите.“

Тъй като той е Уелският принц, всички се засмиват. Но Чапман съзнава колко е трудно за Чарлс да отстъпи встрани и да остави съпругата си да бъде звездата.

„Вик беше с нас в провинцията“ — разказва Таунзенд — и Уелският принц му звънеше късно вечерта, разтревожен примерно от някаква отрицателна статия. „Нищо не може да се направи по въпроса“, отвръщаше Вик. Останалите хора около принца шикалкавеха и го извъртаха: „О, да, Ваше кралско височество, напълно сте прав, сър. Такива мръсотии. Възмутително е. Наистина. Да, сър. Да, сър. Прекалено е, сър“. Но не и Вик. Той беше прям и казваше на Чарлс истината.

„Даяна изгризваше ноктите си до живеца, защото се тревожеше от публикациите в таблоидите, които не се нравеха на Двореца. Веднъж се появи с нова прическа, с която за нещастие затъмни кралицата при откриването на парламента. Принцеса Маргарет се вбеси и каза нещо на Чарлс, който направи Даяна на пух и прах. Горкичката, трепереше в онези дни. Ноктите й я издаваха: ако бяха къси и изгризани, значи имаше неприятности.“

Английската преса съобщава, че през първите три години от брака си Даяна е изрекла само петстотин думи на публични места. Прекалено е изплашена, за да произнесе реч или да се появи без съпруга си. Първата й самостоятелна изява е във Франция, а не в Англия, когато присъства на погребението на принцеса Грейс Монакска. По силата на единствената им среща Даяна гледа на принцесата като на близка приятелка. „Бяхме физически свързани“, казва на дъщерята на Грейс Каролин. Даяна, която вярва в астрологията и номерологията, смята, че с принцесата на Монако са родени под една и съща звезда и имат общи мистични характеристики. Наистина и двете произлизат от разбити семейства. И двете са трети деца. И двете са се омъжили за принцове. И двете стават по-известни от съпрузите си. И двете плащат висока цена.

Даяна вижда потвърждение на предположенията си няколко години по-късно, когато Робърт Лейси публикува биографията „Грейс“, в която разкрива злоупотребата на принцесата с алкохол, разстроения й брак, извънбрачните й любовни връзки. Даяна отбелязва, че книгата доказва онова, което е усещала интуитивно. Когато Грейс умира през 1982 година, Уелската принцеса трябва да се бори, за да отиде на погребението й. Дворецът не иска тя да замине, макар че никой друг от кралското семейство не изразява желание да го стори. Даяна казва по-късно, че горещите похвали от страна на пресата за присъствието й на траурната церемония са я уверили, че е постъпила правилно.

Чарлс е по-загрижен да получи одобрение за собствените си дела. Изтъква, че е първият кръводарител в кралското семейство, ала никой не му обръща внимание. „Направих го, за да вдъхна кураж на страната, след като страхът от СПИН предизвика рязък спад в донорството, но цялата преса се интересуваше единствено от роклите на Даяна — оплаква се той на флигел-адютанта си. — Журналистите са мръсници — проклети драскачи, всички до един.“

Адютантът съзнава колко силно копнее Уелският принц да получи признание като хуманитарист. „Ще ми се да бях Боб Гелдоф“, казва Чарлс, след като ирландският рокер е спечелил всеобщото уважение за събраните от него милиони за подпомагане на гладуващите в Етиопия.

Горейки от желание да зарадва господаря си, адютантът се обажда на един журналист и му споменава, че принцът носи донорска карта, в която упълномощава лекарите да използват органите му при животоспасяващи операции. Материалът излиза, но не прави почти никакво впечатление, защото предишната вечер Даяна се е появила на бенефис с тясна сребриста рокля само с една презрамка и снимките й доминират във вестниците.

След няколко дни упоритият адютант се обажда в едно предаване на Би Би Си, за да съобщи, че принцът проучва причините за безредиците в бедняшките квартали. Добавя, че Чарлс е прекарал една нощ, вървейки из тъмните улици на Лондон, посетил е приюти и е разговарял с бездомни.

Заплененият от играта на поло принц се вижда като човек от народа, но сестра му заявява, че е „прекалено изискан“ за тази роля. Посочва, че служителите му в Хайгроув трябва да носят специални униформи, включително и герба на Уелския принц, и да се покланят всеки ден при първата си среща с него. Напускайки стаята, те обикновено излизат заднишком. Камериерът, който му служи от дванадесет години, е на същото мнение: „Имах късмета да го познавам добре — казва Стивън Бери, — но никога не бих могъл да забравя, че той е господарят, а аз — слугата.“

Чарлс не схваща иронията в това, че проповядва пестене на гориво, докато в същото време кара харчещо по един галон^[2] на десет мили бентли. Описва себе си като земеделец благородник, принуден да свиква с градския живот, когато не се занимава с провинциалното си имение. Макар и да е един от най-богатите хора в света, той страстно се ангажира с проблемите на бедните. Демонстрира загрижеността си по време на двудневна визита в Съединените щати: прекарва първия ден, обикаляйки бедняшките квартали на Питсбърг, а втория играе поло в Палм Бийч. Възстановява се и от двете прояви, като отлита на ски в Швейцария.

В Англия Чарлс копнее да участва в дискусиите за социалната политика. През май 1984-та се възползва от предоставилата му се възможност, когато чете поздравително слово пред Кралския институт на британските архитекти по случай 150-та му годишнина. Архитектите очакват похвала, но Уелският принц ги упреква за елитаризма им. Изтъква, че строгите им решения не са съобразени с чувствата и с желанията на обикновените хора. Посочва като пример замисъла за модерната пристройка от стъкло и стомана към Националната галерия на изкуството в Лондон. Чарлс казва, че проектът е „чудовищен цирей върху лицето на обичан и елегантен приятел“.

Речта му е цитирана на първите страници на английските вестници и той е много доволен особено след като въпросният проект е отхвърлен. „Боря се упорито, за да играя някаква роля като принц на Уелс — споделя той пред редактора на «Сънди телеграф» по време на частен обяд. — Чувствам, че положението ми ме задължава да върша и да казвам неща, които, надявам се, биха могли да разбудят съзнанието на страната, нещо като леко убождане.“ Някои от архитектите негодуват, че той прави по-скоро второто, отколкото първото.

„По-късно се почувствах длъжен да поставя под съмнение мнението му“ — отбелязва Гордън Греъм, бивш президент на Кралската академия на британските архитекти. „Любезно, но го сторих.“ Греъм твърди, че не е забелязал кралската реч да е имала някакви последици, ала приятелите му не са съгласни.

„Глупости — заявява Йън Колтър, международен консултант, някога работил за Рандолф Чърчил. — Гордън Греъм се прости с рицарското звание след тази реч. Предизвиквайки директно несъмнения престолонаследник, той се хвърли срещу най-голямата вятърна мелница — срещу всички тях. Щом кралят-слънце ти обърне гръб, оставаш в неговата сянка. Кралските особи покровителстват и подкрепят и ако се отдръпнат от теб, ти си труп.“

Чарлс съзнава властта си, но не разбира критиките. Свикнал е с неимоверни хвалебствия, ала вече от месеци списанията и вестниците осмиват и него, и жена му, и брака им. „Венити феър“ пише, че той е „под чехъл сега и вовеки веков“. Любовницата му е описала жена му като мишка, но останалите я виждат като цар-плъх. Прочистила е персонала му от над четиридесет души, които или са напуснали, или са били уволнени. Изгонила е по-голямата част от „розовата мафия“, както нарича хомосексуалистите сред прислугата на Чарлс, защото не иска да се навъртат около невръстните й синове. Прогонва дори стария лабрадор на своя съпруг, понеже кучето не може да сдържа урината си.

Даяна се дразни не по-малко от Чарлс от писанията на таблоидите за „манията й да пазарува“ и за „безбожните суми“, които „профуква“ за „висша мода“. Един вестник изчислява, че след като английското списание „Вог“ започва да я съветва, тя изхарчва 1,4 милиона долара за една година — за 373 тоалета заедно с аксесоари като шапки, колани, обувки и чанти. „Не е вярно, не е вярно — стене принцесата. — В началото, разбира се, непрекъснато трябваше да си набавям нови неща, защото при пътуванията се налага да се преобличаш по три или четири пъти на ден. Налагаше се да си купувам нови неща. Не можех да ходя по Евино облекло.“

Оттогава обаче гардеробите й са се разраснали до шест апартамента в Кенсингтънския дворец. Една стая е запазена само за обувките: „Триста и двадесет чифта — казва весело на приятелката си Сара Фъргюсън, — а тук не включвам маратонките.“ Даяна скоро се научава да изпраща сметките за дизайнерските тоалети, които слага при кралски пътувания, на британското външно министерство. За шестнадесетдневната обиколка в Оман, Катар, Бахрейн и Саудитска Арабия сметката й за облекло е 122 000 долара.

Потресена е от статиите за това как от невинна девойка се е преобразила в самовлюбена вещица. Чувства се, несправедливо обвинена, че е превърнала съпруга си в оглупял мистик, на когото не разрешава вече да стреля и да ловува.

Чарлс постоянно се дразни от начина, по който го описват медиите. Не чете таблоидите, които нарича „евтината и безочлива жълта преса“. Но се оплаква, че и стойностните вестници, които все пак преглежда, не отразяват по заслуги старанието му. По време на частен обяд негодува пред редакторката на „Сънди телеграф“ Перигрин Уърстхорн: „Понякога се чудя защо не взема да си вдигна партакешите и да прекарвам цялото си време в игра на поло.“

Подобно на политиците, които живеят с изборите, Чарлс и Даяна се мъчат да напипат вярната струна. Търсят съвети навред, допитват се до торите в парламента, до дискретни редактори и до почитани придворни. Вслушват се в съвети на адвокати и медийни консултанти, канят ги всичките в Кенсингтънския дворец, за да използват идеите им.

„Беше през ноември 1984 година, когато обядвах с тях“ — пише в спомените си Джон Джунър, бивш редактор на „Сънди експрес“. — Принцът спомена, че се надява принцеса Даяна да започне да дава интервюта. После добави: „Може би не веднага. Вероятно ще е по-умно да изчакаме, докато натрупа повече опит.“

Принцесата се съгласи. „Направо мразя звука на собствения си глас — каза тя. — Не мога да го понасям. Миналата седмица, когато кръщавах онзи нов лайнер, доста се зачудих, чувайки се след това. Изобщо не звучеше като моя глас.“

Принцът се засмя. „Аз се чувствам по същия начин. Не мога да повярвам, че този надут глас е моят. Толкова високомерен.“

Чарлс иска съвета на Джунър как да осъществява връзките с обществеността и да се пребори с „идиотските истории“, които се появяват в пресата. Принцът излага надълго и нашироко тревогите си — неблагоприятното положение на младежта в страната, неадекватността на Англиканската църква — и редакторът слуша. Също и Даяна, докато Джунър не се обръща към нея, за да я включи в разговора.

„Скъпа, много съжалявам — казва Чарлс. — Изобщо не ти дадох думата. Искаше ли да добавиш нещо?“

Принцесата кимва. После излива негодуванието си от атаките срещу нея, че е настроила съпруга си против ловуването.

Принцът се намесва: „И аз съм ядосан от това. Защото съпругата ми не е виновна. Всъщност тя обича лова. Аз съм този, който е против.“

„Решението си е изцяло негово — заявява Даяна пред друг журналист. — Израснала съм в провинцията и обичам лова. Застрелях сърна в Балморал по време на медения ни месец. Мисля, че това е само някаква прищявка на Чарлс.“

Очарован от принцесата, Джон Джунър има известни резерви спрямо принца. „Чарлс беше сериозен, може би прекалено сериозен млад мъж, обладан от идеята да служи на нацията, донякъде изложен на опасността да съкруши съпругата си и дори на още по-голямата опасност да я отегчи.“

След продължили седмици наред консултации със съветниците им, включително с един астролог, принцът и принцесата решават да се появят по телевизията. Заявяват, че искат да бъдат интервюирани („от уважаван журналист, разбира се“, уточнява Чарлс), така че да могат да се представят пред народа без субективното посредничество на вестниците. „Нека хората ни видят такива, каквито сме наистина“, казва Даяна. В замяна на привилегията да направи интервюто Индипендънт Телевижън им предоставя редакторския контрол и им обещава меко осветление. „Не бих искал плешивината ми да заслепи зрителите“, шегува се Чарлс.

Извикват филмовия режисьор сър Ричард Атънбъро да ги подготви. Под негово ръководство те стават първокласни актьори. Чарлс играе ролята на романтика; Даяна е красивото наивно момиче. Двамата малки принцове Уилс и Хари са във второстепенните роли, блъскащи по пианото на заден план. Като бъдещ крал Чарлс трябва да изглежда силен, решителен и достоен за доверие. Като негова съпруга Даяна трябва да стои до него, нежна и подкрепяща. До октомври 1985 година са научили ролите си до съвършенство.

„Хората очакват много от нас — започва Чарлс сериозно, — и аз винаги внимавам — сигурен съм, че и ти, скъпа — да не ги разочаровам, да не разочаровам нашата страна.“ Даяна го поглежда свенливо и кима.

Питат я за нейната роля. „Да подкрепям съпруга си — отговаря принцесата, — и винаги да съм до него и да му вдъхвам кураж. И нещо още по-важно, да бъда съпруга и майка.“

В продължение на четиридесет и пет минути те се представят безукорно. Тя казва, че никога не се е подлагала на диета; той дори не знаел как изглежда спиритическата масичка. Тя отрича да има страст към пазаруването; той не е привърженик на хомеопатията. Тя заявява, че безкрайно много уважава принцеса Ан. Той няма предубеждения към архитектурата.

Когато интервюиращият внимателно загатва за слуховете, че Даяна е властна съпруга и определя вкусовете на мъжа си, принцесата изглежда изненадана. „Е, може от време на време да си позволи да му подбера вратовръзката — казва тя, — но нищо повече.“ По-късно Чарлс се заливал от смях, спомняйки си неистовите й опити да промени външността му. Дни наред е тършувала из гардеробите му, махайки сините ризи — „толкова скучни“ — и заменяйки ги с раирани, от „Търнбъл енд Асър“, пренебрегвайки едноредните сака в полза на двуредни блейзъри, захвърляйки обувките с връзки — „твърде старомодни“ — и донасяйки мокасини с пискюли. Изпраща го дори при фризьора си с инструкции да му направят прическата със сешоар: „Прикрийте плешивината.“ Заради големите му уши го заставя да не носи шапки. „Ще приличаш на фолксваген с широко отворени врати.“

По телевизията двамата се държат приятелски и шеговито един към друг и това разсейва слуховете за разстроения им брак. Разменят си добродушни закачки, усмихват се често и очароват зрителите. Интервюто им по-късно е излъчено по американската телевизия по време на посещението им във Вашингтон през 1985 година. Това е първата визита на Даяна в Съединените щати, кралицата изпраща прессекретаря на Двореца, за да се оправя с медиите. Майкъл Ший инструктира американските репортери как трябва да се държат, напомня им да отправят въпросите си към принца, а не към принцесата. „Тя няма да ви отговори — заявява той, — така че изобщо не опитвайте.“

През цялата двудневна визита Даяна не казва публично нищо. Преди да си заминат, й задават въпроса дали Вашингтон й е харесал.

„Много — отвръща тя меко, — аз…“

Чарлс я прекъсва. „Като неин говорител, искам да кажа — заявява с гръмък глас, — че го намира за прекрасен.“

Ший хвърля укорителен поглед към репортера, осмелил се да отправи въпроса си към принцесата вместо към принца. Журналистът измества поглед.

„Добре тогава, сър — продължава той, гледайки Чарлс, — на принцесата хареса ли й вечерята в Белия дом?“

„Мисля, че ти хареса, нали, скъпа? — казва Чарлс. — Би била пълна идиотка, ако не й харесва да танцува с Джон Траволта, не е ли така?“

Дни преди организираните от семейство Рейгън танци за височайшата двойка съпругата на президента поръчва „Марин Бенд“ да репетира музиката от филма „Треска в събота вечер“, така че звездата Джон Траволта да може да полети с принцесата из Голямото фоайе на Белия дом. Знаейки за някогашната мечта на Даяна да стане балерина, мисис Рейгън я е настанила до Михаил Баришников, директор на Американския балетен театър. Първата дама поканва също и любимите звезди на Даяна: Нийл Даймънд, Том Селек и Клинт Истуд. Колкото и да обича принц Чарлс, републиканската първа дама не включва в списъка на гостите неговата предпочитана звезда Барбра Стрейзънд, защото тя е либерална демократка. По щастливо съвпадение всички любими знаменитости на Даяна са мъже и консервативни републиканци, които са подкрепили Роналд Рейгън.

И все пак принцесата не е впечатлена от президента и първата дама. Пред приятели Даяна нарича Рейгън „боклук“, което на нейния жаргон означава скучен старец, а пред Андрю Нийл (редактор на „Лъндън сънди таймс“) споделя, че смята Нанси Рейгън за вулгарна американка. Казва, че единствената причина първата дама да дойде предишната година в Лондон е била да се снима с кралската двойка и принц Уилям.

В Белия дом президентът настоява да открие танците с принцесата, която трябва да прехапе устни, за да не се разсмее, когато той обърква името й по време на словото си след вечерята. Изправяйки се на крака, за да приветства двойката, Рейгън вдига тост за принц Чарлс и за „неговата прелестна дама принцеса Дейвид“. Бързо се поправя и я нарича „принцеса Диан“.

„Какво каза? — прошепва балерината Сузан Феръл. — Принцеса Дейвид ли?“

„Не се безпокой — отвръща й актьорът Питър Устинов. — Той просто си мисли за следващия уикенд в Кемп Даяна^[3]“.

Вечерята в Белия дом в чест на Чарлс и Даяна е обявена за най-бляскавото парти на годината. Но представителите на английската преса не са впечатлени. Те се надсмиват над семейство Рейгън и неуморните им усилия да общуват с кралските особи и критикуват прес корпуса на Белия дом за леността му. „Не знаят дори как да висят на прага“, отбелязва Джеймс Уитакър от „Дейли мейл“. Той и колегите му се гордеят с това, че дебнат нежелаещите да им сътрудничат жертви на праговете им. Тъй като мисис Рейгън е забранила достъпа на пресата до вечерните танци, английските кореспонденти преследват кинозвездите до хотелите им. „Причакахме ги, за да научим какво е станало — казва гордо Уитакър. — На американските журналисти не им пукаше. Отидоха си вкъщи да спят. Показаха се като неописуемо мързеливи“. От своя страна американските репортери заявяват, че англичаните може да изглеждат изискани, но се държат като животни.

Кореспондентът на Би Би Си дава тон за презрителните коментари на британските медии, отразявайки пристигането на двойката в Белия дом: „Президентът Рейгън посрещна принца и принцесата, облечен с карирано сако, което поразително приличаше на килима в замъка Балморал.“

Същата вечер, след като откриват танците, първата дама се обръща към Траволта. „Време е, Джон“, казва му тя. Кинозвездата отива до масата на принцесата и я кани на танц. „Бях във възторг“, споделя Даяна. Всички спират да говорят, за да ги гледат, и не обръщат никакво внимание на Уелския принц, който танцува с балерината Сузан Феръл.

„Принцесата усети, че това е особен момент — спомня си Траволта, — и като че наистина полетя. Показа страхотно чувство за ритъм. Правехме завъртания и обръщания. Танцувахме нещо като модерен фокстрот и тя ме следваше много добре. Беше една прекрасна малка танцьорка.“

Гостите бурно ръкопляскат, когато музиката спира, и Траволта придружава Даяна до мястото й. Поруменяла от вълнение, гъвкавата принцеса иска отново да танцува. Прошепва на Клинт Истуд колко би се радвала да танцува с по-висок от нея мъж. Доверява му, че тъй като е близо метър и осемдесет, са я посъветвали да носи ниски обувки, за да не се извисява над съпруга си.

„Вие обаче сте над метър и осемдесет“, казва тя на актьора с остри черти на лицето.

„Бих ви поканил на танц — преструва се на сериозен Истуд привидно сериозно, — но вие сте твърде възрастна за мен.“

„Та аз съм само на двадесет и четири“, отвръща Даяна, флиртувайки.

„О, добре — съгласява се петдесет и пет годишният актьор. — Ще направя изключение“.

Истуд описва танца си с Даяна, перифразирайки една реплика, станала известна от филмите му за Мръсния Хари^[4]: „Тя осмисли деня ми.“^[5]

Както знаменитостите са очаровани да се запознаят с Даяна, така и тя е възхитена от възможността да се срещне с тях, включително и с изследователя Жак Ив Кусто, кънкьорката Доръти Хамил, художника Дейвид Хокни, гимнастичката Мери Лу Ретън и актрисата Брук Шийлдс. Казва на Баришников, че е взела автограф от него години по-рано, когато е танцувал в Ковънт Гардън.

„Бях едно от онези момичета, които ви чакаха часове наред след представлението“, признава му тя.

Пита Доръти Хамил дали и в Америка има жълти и светски списания, както в Англия. „Могат да бъдат толкова мили — казва Даяна. — Задават ти три прекрасни въпроса и след това те затапват с четвъртия.“ Интересува се и от телевизионните токшоута^[6] и иска да научи нещо повече за Джони Карсън и неговото шоу „Тунайт“.

„Разбира се, стигнахме и до името на Джоан Ривърс“ — спомня си Доръти Хамил, която е настанена на масата на Даяна, — и Баришников се намеси: „Не, не го правете! Не се появявайте в шоуто на Джоан Ривърс.“

По време на обяда на следващия ден в Ъпървил, Вирджиния, в имението на филантропа Пол Мелън, английската двойка е представена на Каролин Кенеди и Джон Ф. Кенеди-младши. Няколко дни по-късно на благотворителен бал в Палм Бийч принцът и принцесата се запознават с Боб Хоуп, Грегъри Пек и Джоан Колинс, чийто съпруг, с когото неотдавна са сключили брак, е шестнадесет години по-млад от нея. Даяна е очарована от петдесет и три годишната телевизионна звезда от „Династията“ и кара един репортер от „Дейли мейл“ да й разкаже за сватбата на Колинс. „Тя е невероятна — възхищава й се Даяна. — На нейната възраст. Съпруг номер четири.“

Във Вашингтон и Палм Бийч по улиците се събират многобройни тълпи, за да посрещнат принца и принцесата.

Млади момичета подскачат и пищят от вълнение при вида на Даяна. Принцесата на Уелс се е превърнала във всепочитана икона, която предизвиква същите оглушителни викове като рокзвездите. Когато придружава съпруга си на религиозните служби във Вашингтонската национална катедрала, повече от дванадесет хиляди души се обръщат да я зърнат. „Мисля, че се дължеше на шапката й, подобна на летяща чиния“, отбелязва принц Чарлс. И описва с ръка голям кръг над главата на жена си.

При шеговития прощален тост във Вашингтон той казва: „Един джентълмен от пресата ме попита, много тактично, струва ми се, защо този път пред катедралата имало повече хора, отколкото като бях тук сам. Отговорът, разбира се, е, че всички те се стекоха, за да видят новите ми дрехи.“

Публиката оценява хумора му и отново се засмива, когато той определя сватбата си като продукция на свещения шоубизнес. „Съпругата ми и аз сме смаяни от невероятния, ентусиазиран и дружелюбен прием, който намерихме тук — изтъква Чарлс. — Може би се дължи на факта, че преди четири години се оженихме в една добре известна лондонска клерикална арена за борба с бикове, но всъщност това не беше филм, заснет в Холивуд.“

Макар и вниманието да е съсредоточено повече върху Даяна с нейната младост и красота, Чарлс, съвсем не изненадващо, очарова някои по-възрастни жени. „Трябва да призная, че според мен той беше по-интересният от двамата — пише шефката на протокола на Съединените щати Селва Рузвелт в мемоарите си. — Начетен е, говори красиво, притежава чара на баща си и невероятно чувство за хумор.“ Дъщерята на президента Рейгън Морийн е по-откровена. „Всички харесахме Чарлс — отбелязва тя, — но Даяна е глупава. Някой трябва да й каже, че този неин унесен поглед през ресниците не върши работа.“

До завръщането си в Лондон принцесата на Уелс вече се е превърнала в подвижен паметник. Английските допитвания до общественото мнение сочат, че тя е най-голямата туристическа атракция в страната — по-привлекателна от Трафалгар Скуеър и сградата на парламента, взети заедно. Едно национално проучване показва, че от 1983 до 1985 година е донесла 66,6 милиона долара приходи на държавната хазна от списания, книги и туристи. Приветствана е като единствения член на кралското семейство, който се ръкува без ръкавици, дава автографи, целува държавни глави и прегръща болни от СПИН. Тя придава чар на бездушната династия Уиндзор, а вечерта на 23 декември 1985 година излъчва също така и сексапил.

Придружила е принц Чарлс в Ковънт Гардън на бенефиса в полза на Лондонския кралски оперен театър. По време на антракта тя се извинява. Оставя го сам в кралската ложа и бързо се промъква зад кулисите, за да подготви изненадата.

Когато завесата се вдига, една стройна, подобна на тръстика блондинка се завърта от края към центъра на сцената в ефирна бяла сатенена рокля с тънки като спагети презрамки. Хората доловимо ахват, щом разпознават танцьорката, която се носи под звуците на популярната песен на Били Джоел „Богаташко момиче“:

Богаташкото момиче,

то своя богаташки свят обича,

ала горещата му кръв поиска своя дял

и то сега си търси мъж от бедния квартал.

С белите си сатенени обувки на токчета принцесата на Уелс видимо се извисява над партньора си Уейн Слийп. Балетистът, който е влязъл в Книгата на Гинес за това, че е направил повече подскоци ножица от Нижински, почти не бива забелязан. Всички очи са вперени в Даяна.

Тя тайно е репетирала танца в Кенсингтънския дворец като коледен подарък за съпруга си. Поднася му го пред 2600 души, които никога не са виждали кралска особа да се носи съблазнително по сцената.

„Принцът едва не падна от стола си — разказва Слийп — особено когато тя отскачаше над главата ми… Тези скокове взривиха залата… Не можех да повярвам колко е добра. Беше толкова уверена и сигурна в себе си, че дори направи реверанс към кралската ложа.“ Слийп я вдига на ръце и я изнася зад кулисите. „Аз бях нервният от нас двамата — признава той. — Съзнавах, че държа бъдещата кралица на Англия.“

Публиката крещи одобрително и става на крака, за да аплодира поппринцесата. Извикват я осем пъти на бис и тя се покланя, гледа право към съпруга си и се усмихва. И иска да излязат и да потанцуват още. „Аз казах «не», — спомня си Слийп, — защото щяха да започнат да ни намират недостатъци. Тя е добра танцьорка, но не е професионалистка. Опита се да започне отново и ми се наложи да я изнеса насила. Толкова й хареса.“

Няколко месеца по-късно Даяна се връща на сцената, привлечена от музиката на „Фантома на операта“. След като гледа мюзикъла на Андрю Лойд Уебър шест пъти, тя заявява на мениджъра на театъра на Нейно величество в Лондон, че държи да я заснемат как танцува под звуците на любовната песен „Всичко, което искам от теб“. Казва, че това ще бъде подарък за рождения ден на съпруга й. Тъй като става дума за молба на Уелската принцеса за принца, мениджърът на театъра се съгласява да й осигури сцена и оркестър. По-късно тя признава, че никога не е имала намерение да подарява видеозаписа на Чарлс, а го е искала за себе си.

Не възразява, когато официалният фотограф на операта продава снимките от смелия й танц с Уейн Слийп за хиляди долари. „Това беше най-сексапилното представление, което някога съм виждал в Ковънт Гардън“, казва фотографът.

За съжаление принцът, който пред хората става на крака, за да аплодира жена си, насаме я ругае, че се е изложила по такъв недостоен начин. Отхвърля подарения танц като нарцистично себепоказване и заявява, че това не е нищо друго, освен един от коварните й планове да го затъмни. Не изпитва никаква гордост от таланта й. Вместо това се чувства унизен и се утешава в успокояващите обятия на любовницата си.