Кити Кели
Вести от кралския двор (18)

17

Херцогинята се колебае. Няколко седмици преди сватбата си тя се е отклонила от пътеката на „дълга и благоприличието“. И е обвинена, че е повела принцесата на Уелс по кривия път. Двете жени са заснети в Аскот как мушкат един мъж в седалищните части с върховете на чадърчетата си. Няколко дни след това се преобличат като полицайки, за да направят внезапна проверка на ергенското парти на принц Андрю. С полицейски значки и палки нахълтват в нощния клуб „Анабел“ и се настаняват на бара с питие в ръка. Британската преса отразява инцидента на разбираем за американците език: професионалната лига срещу младежката лига. Сара е прикована към позорния стълб като дяволска мъжкарана. Даяна, сладурчето в съседство, се отървава невредима. Като във вълшебната приказка за двете принцеси: едната отваря устата си и от нея излизат рубини и диаманти. Другата заговаря и оттам изскачат крастави жаби.

„На принцесата на Уелс й се разминава, защото е по-хубава — пише журналистът от «Сънди таймс» Крейг Браун, — и по-малко биеща на очи от херцогинята на Йорк. По някакъв странен начин херцогинята сякаш е огледално отражение на съвременна Англия с нейната пошлост, безсрамие и крещяща липса на загадъчност.“

През първата година от брака си херцогинята на Йорк става херцогиня на Йък^[1]. Позволява си 120-дневна ваканция и въпреки това се оплаква, че е претоварена. Поема 55 кралски ангажимента срещу 429 от страна на принцеса Ан. Това спечелва на Сара Фъргюсън титлата херцогиня на Ду Литъл^[2]. След като качва двадесет и два килограма по време на първата си бременност, тя е прекръстена на херцогинята на Порк. Когато приема безплатни самолетни билети за първа класа, безплатни хотелски апартаменти и безплатни лимузини, става „авантаджийката Фърджи“. Не отказва също и безплатни часовници от „Картие“ и безплатни куфари от „Луи Вюитон“. Като херцогиня на Доу^[3] очаква интервютата да й се плащат и моли създателите на висшата мода да й подаряват скъпи дрехи. Френският дизайнер Ив Сен Лоран се съгласява, но англичанката Зандра Роудс я отрязва с думите: „Нямам нужда от реклама.“

Сара е разтърсвана от противоречия като замаян от алкохола пияница. Видяна е да замерва закачливо съпруга си с хлебчета на публично място. В друг случай изсипва върху косата му солница и го пръска с шампанско. Като аукционер на благотворителна разпродажба тя подтиква наддаващите да предлагат по-солидни суми. „Хайде, Джордж — подканва един мъж и го стряска, — жена ти те иска го-ляям“ На частно парти в чест на емир от Средния изток се хвърля на пода пред очите на четиридесетте гости и започва да подвиква на стриптийзьорката: „Свали го! Свали го!“

„Фърджи смята, че като замерва хората с храна, може да се отъждестви с нисшите прослойки, което само потвърждава вулгарността й“ — изтъква журналистът Таки Теодоракопулос. — Ако желаете да прогоните застоялите се прекалено до късно натрапници от някоя лондонска квартира, просто кажете: „О, Фърджи. Най-сетне. Как си?“ Хората моментално ще се разбягат. Щом иска да разсмее кралицата, Филип вдига телефона и изрича: „Какво? Казвате, че Фърджи била блъсната от камион и избягала?“

Пресата я критикува дори когато отива на лов с кралското семейство и си одрасква челото с оптическия мерник на пушката. Един журналист изказва своето съжаление, че Фърджи се наранила, докато „се е наслаждавала на невинното момичешко удоволствие да убива големи бозайници просто заради спорта“.

„Донякъде — признава баща й — това, че стана херцогиня на Йорк, наистина я главозамая. Тя невинаги тълкуваше правилата, както трябва. Кралското семейство наистина има привилегии, но и те са в определени граници. Сара си мислеше, че ще се измъква безнаказано в далеч по-голяма степен, отколкото това стана в действителност. В началото Андрю трябваше да бъде много по-твърд, да я напътства и съветва, а той не го направи.“

Андрю не се колебае да я мъмри публично, когато тя прекалява особено с алкохола. Веднъж, след поредната му забележка, Сара се нахвърля върху него: „Защо непрекъснато трябва да ме поставяш в неудобно положение и пред хората да ми показваш, че съм сгрешила? Не е много благородно. Понякога си толкова лош, също като баща си.“

Фърджи, която се дразни от отрицателните отзиви за нея в пресата, се опитва да спечели благоволението на репортерите, докато Андрю ги пренебрегва. „Не разговаряй с тях — съветва я той. — Те са критикари. Създават герои и после ги сриват в прахта.“

„Какво да правя? — пита тя една своя приятелка. — Андрю ми казва да не обръщам внимание, но той е далеч, на кораба си, а не в центъра на събитията.“

Нападките на журналистите стихват през февруари 1988 година, когато семейство Йорк се съгласява да посети Лос Анжелос, за да спомогне за популяризирането на британското изкуство и индустрия. Бременна в третия месец, Сара пристига облечена с френски тоалет. Но бързо признава, че бельото й е произведено в Англия.

„Кюлотите ми са от «Маркс и Спаркс» — изчуруликва тя, използвайки името, с което е известен «Маркс енд Спенсър», държавният универсален магазин, където пазаруват английските домакини от средната класа.“

В очакване на височайшата визита търговците от Чайнатаун са издигнали плакат: „ДОБРЕ ДОШЛА, ФЪРДЖИ, И К’ВО МУ БЕШЕ ИМЕТО“. Като го вижда, Андрю се ухилва добродушно. Напъхан в костюма си на ситни райета, той изглежда така, сякаш току-що е спечелил състезание по надяждане. При предишното му посещение в Лос Анжелос са го нарекли кралското изчадие, след като насочил бояджийска пръскачка към представителите на пресата. Налага се британското консулство да заплати на един фотограф 1200 долара за нанесени щети и официално да се извини.

„Дадоха ми чека, за да поправя фотоапаратурата си“ — спомня си фотографът Крие Галкън. — Казаха ми: „Нейно величество държи да знаете, че тези пари са от личните средства на Андрю, а не от обществените фондове на английския народ.“

Един лосанджелиски телевизионен коментатор определя посещението на Андрю през 1984 година в Калифорния като „най-неприятната британска визита, откакто опожариха Белия дом във войната през 1812-а“.

Министър-председателката е толкова разтревожена от материалите за него в пресата, че поръчва едно поверително изследване на специалисти по връзки с обществеността от лондонския офис на „Саачи енд Саачи“, за да се опита да подобри имиджа на Андрю. Докладът на мисис Тачър е изпратен на кралицата, която отказва да го прочете. „Не мисля, че имам нужда да бъда съветвана по семейни въпроси от една ужасна невзрачна женица“, заявява тя.

При това посещение Андрю се държи по-добре. След като пристигат в Лонг Бийч с кралската яхта „Британия“, двамата със Сара прекарват десет дни, пътувайки из Южна Калифорния. Посещават училища и супермаркети, където тя изпраща въздушни целувки, а той раздава автографи. Фърджи се появява с малки американски и британски знаменца в косата и казва на фотографите: „Обърнете внимание на фризурата ми, момчета.“ По време на обиколката из „Бълокс Уилшър“, универсален магазин в Лос Анжелос, двойката посещава бутиците на няколко английски дизайнери. Андрю забелязва едно черно велурено сако, което му харесва, така че управителят на магазина нарежда да му го опаковат. Той приема подаръка, но после решава, че предпочита нещо по-съвременно, като например морскосиньо пилотско яке. Замяната мигом е извършена.

Учениците, които никога преди не са виждали херцогиня, наобикалят Фърджи и я обсипват с въпроси за живота в замък. Тя им отговаря, че най-трудното нещо е ходенето по нужда. Децата ококорват очи, когато им разказва за старомодните тоалетни на кралицата. „Трябва да дърпаш синджирчето на казанчето, а не да натискаш ръчката — обяснява Фърджи. — Аз винаги го развалям.“

Британската преса използва сравнението груба като ревящо магаре. Някога описвана като глътка свеж въздух, сега се превръща в скункс^[4] на градинско парти. „Тя е международен срам — вайка се лондонският «Сънди таймс». — Вероятно американците ще се оттеглят на своите много по-изтънчени вечерни партита, за да си разказват вицове за ужасната вулгарност на англичаните.“

Същата вечер херцогинята се появява на едно празненство, обкичена с диамантите, които е получила от кралицата. Блестейки с тиарата, огърлицата, обеците и гривната си, тя подмята саркастично на вперилите очи в нея: „Камъните ли броите?“ Когато някой я пита дали харесва Гилбърт и Съливан^[5], Сара отвръща, че предпочита „Дайър Стрейтс“. Един лондонски журналист се свива от срам. „Надявахме се на изисканост — казва той, — но сбъркахме адреса.“

Американците обаче са очаровани от жизнената червенокоска, особено филмовите звезди, които се трупат в Холивуд, за да се запознаят с нея. Морган Феърчайлд прави притеснено реверанс, а Пиърс Броснън онемява. „Не знаех какво да й кажа“, признава той, изчервявайки се. Джак Никълсън не е толкова сдържан.

„Сподели разочарованието си, че не е сложена да седи до мен — разказва той с характерната за него дяволитост. — Отвърнах й, че може би е извадила късмет, защото не се знае какво бих могъл да й сторя, ако бяхме един до друг.“

Фърджи бързо се запътва към Джон Траволта, за да му каже, че принцесата на Уелс все още се хвали с танца им в Белия дом. „Съобщи ми, че Даяна не спира да говори за това“, споделя Траволта с усмивка.

На една галавечеря херцогинята се появява с рокля, наподобяваща спортна площадка от розови тюлени вафли, обсипана с розови сатенени рози. Лондонският „Сънди таймс“ коментира презрително: „Изглеждаше така, сякаш е спечелила трето място в конкурс за двойнички на Кармен Миранда.“

На следващата вечер Сара се появява в „Балтимор хотел“ дълга черна рокля с каскада от дипли от оранжева коприна. Дизайнерът мистър Блекуъл обявява тоалета за „дяволски отвратителен“ и слага Фърджи начело на списъка си на най-зле облечени личности през 1988 година, като „херцогинята, която има походката на куца патица“. Дългата й червена коса е завита и увъртяна в рояк от непослушни къдрици, обуздавани от диамантени гребени, и пада на масури по раменете й. Ефектът е смайващ дори и за холивудските ексцентрични стандарти.

Когато се приближава до микрофона същата вечер, тя оглежда 750-те души, всеки от които е платил по 1000 долара, за да бъде в обкръжението на кралска особа. Намига весело на Роджър Мур, церемониалмайстора, и като забелязва актьора Джордж Хамилтън, млясва с устни. „Всички тези мъже наоколо“, изрича високо.

Един темпераментен гост се провиква: „Обичаме те, Фърджи!“

Тя му отвръща: „Ще се видим по-късно.“

„Така стана с Фърджи — разказва журналистът Рос Бенсън, клатейки глава съчувствено. — Това беше началото на края. Пуснах материал, че е била голям хит в Съединените щати, но останалите британски репортери буквално я разпердушиниха. Разтръбиха, че поведението й било позорно, и с вродения английски снобизъм я нарекоха презрително «невъзпитаната дъщеря на коняр в блейзър».“

От Лос Анжелос семейство Йорк отпътува за Палм Спрингс, където са поканени за уикенда от Уолтър и Дий Аненберг в „Сънилендс“, 208-акровото им имение, разположено в пустинята. Бившият американски посланик във Великобритания и съпругата му посрещат кралския хеликоптер на частната си писта. Аненбергови са осигурили цял автопарк коли за голф с гюруци като на ролс-ройс, за да транспортират херцога и херцогинята, гардеробиерите, помощниците, охраната и багажа им.

Фърджи скача от хеликоптера с голяма златна шнола във формата на китара в косите, върху която е изписано „рок“. Андрю е обут с мокасини с пискюли. Те се мятат в две от колите за голф и като деца на картинг започват да карат нагоре и надолу по пистата с палячовска невъздържаност.

На следващия ден присъстват на мач по поло и на официална вечеря. „О, ще дойдат само неколцина приятели“, казва мисис Аненберг за партито, на което са поканени сто души. Кучетата на Министерството на външните работи на САЩ душат за бомби, докато пристигат кинозвезди и знаменитости. Актьорът Майкъл Йорк („Не сме роднини“, шегува се Фърджи.) прави снимки и херцогинята моли Франк Синатра да й изпее една песен; той удовлетворява желанието й с „Дамата е скитница“.

„Ужасно съм засегнат от критиките към херцога и херцогинята в английската преса — негодува лосанджелиският шеф на протокола. — Кметът Брадли намери херцогинята за много забавна, а обиколката им из Южна Калифорния бе огромен успех.“

Други американци също застават на страната на Фърджи и смятат херцогинята-лудетина за изключително симпатична с вечните й гримаси и забавните й реплики. „Няма значение, че модните изказвания на Фърджи понякога завършват с въпросителна — пише «Ю Ес Ей тудей». — С нейната блестяща индивидуалност човек може да се облече и с абажур и пак да огрява стаята.“

На свой ред Фърджи също отдава заслуженото на американците. „Обичам да посещавам Съединените щати — заявява тя пред аудиторията в Националния прес клуб във Вашингтон няколко години по-късно, — защото американците са толкова мили с мен. Сигурно съм била американка в предишния си живот.“ Публиката я аплодира очевидно, без да си дава сметка, че херцогинята вярва в прераждането. Тя добавя, че особено обича пътуванията до Ню Йорк. „Там наистина се зареждам с всичко“, казва за маратонските си пазарувания. При едно завръщане в Лондон авиолинията й взема 1200 долара за петдесет и едно парчета свръхбагаж.

„Тези екскурзии до САЩ започнаха да й излизат през носа по отношение на тукашния й имидж“, твърди английската журналистка Ингрид Сюард, която й е и лична приятелка.

Но Сара нехае. Тъй като съпругът й е в морето, тя скучае. Така че често отскача с конкорда до Ню Йорк, където присъствието й предизвиква безсрамни интриги сред новобогаташите.

Социалният престиж на титлата й привлича заможни люде и магнати, които правят всичко възможно, за да се запознаят с нея. „Много е хубава — възхищава й се мултимилионерът Доналд Тръмп, — толкова вълнуваща, с изключителна индивидуалност.“

Сара винаги успява да развеселява и забавлява. Тя угощава новите си приятели с анекдоти за кралското семейство. Позовавайки се на пиетета на кралицата към неприличния хумор, тя повтаря любимите шеги на Нейно величество, включително историята за държавното посещение на нигерийския генерал Говон.

Кралицата посрещнала президента Говон на гара „Виктория“ и пътувала с него в каретата, когато един от конете вдигнал опашката си и пръднал.

Нейно величество се обърнала към президента Говон. „О, много се извинявам. Не е особено добро начало за посещението ви.“

„Ама моля ви, не се извинявайте — отвърнал Говон. — Аз и без това си помислих, че е един от конете.“

След няколко чашки Сара продължава с репертоара си от пикантни анекдоти, сред които любимият й е този за кралицата, която е гост на радиопредаване, наречено „Какво е това?“. Водещите съобщават отговора на слушателите, преди да обявят госта. Той има право на двадесет въпроса, за да познае отговора.

Вечерта, когато гостува височайшата особа, отговорът е „конски член“.

Проницателната кралица се насочва право към целта още с първия си въпрос. „Животно, растение или минерал?“

„Животно“, отговарят й.

„Можеш ли да го целунеш?“

„Ами, хммм, да… предполагам, че човек би могъл да го целуне, ако има такова желание.“

„За конски член ли става дума?“, пита кралицата.

Сара избухва в смях, докато изрича заключителната реплика, което изненадва една от домакините й. „Определено не си представях така една херцогиня — подхвърля предпазливо тя, — но беше много жизнена и винаги ни изпращаше благодарствено писмо.“ Писмата на Сара от Бъкингамския дворец са написани върху бланки с отличителния й знак — малка корона над голямо „С“.

Изкусна имитаторка, тя забавлява новите си приятели и като пародира роднините на съпруга си. Подражава на принц Филип, марширувайки важно из стаята подобно на немски войник и излайвайки заповеди. После смръщва силно лице и казва: „Това е Нейно величество, когато й викаме Мис Прасешко лице“. „Наподобява походката на кралицата с висяща от лакътя й чантичка.“ След това, за изненада на публиката, взема един кухненски нож и посвещава в рицарство кучето на домакините си. Докато опира неръждаемото острие до всяко от ушите на палето, тя изписуква като кралицата: „Изправете се, сър Ръдърфорд.“

Що се отнася до скандалното поведение, херцогинята си намира достоен противник на едно вечерно парти в Ню Йорк, устроено от първия й литературен агент — Морт Дженклоу, който я настанява на масата срещу писателя Норман Мейлър.

„Никога не съм чела ваша книга — признава тя, — така че с коя трябва да започна?“

„Мъжагите не танцуват“ — отвръща Мейлър.

„За какво става дума?“

„За путки“, отговаря той.

Писателят Том Уолф шумно си поема въздух, но херцогинята не трепва.

„Знаете ли, мистър Мейлър — казва тя, — в този момент ми е най-интересно да наблюдавам лицата на хората около тази маса.“

Мейлър е впечатлен от бързия й отговор. „Добре го измисли — признава той, припомняйки си вечерта с известно съжаление. — Тогава сякаш ме беше обладал дяволът… Казах, че в книгата има интересна дискусия за разликата между путка и шунда. Не отричам, че херцогинята наистина беше фантастична. Много хора се престориха на оскърбени, но Сара Фъргюсън едва ли би могла да се държи по-добре в случая. Направи си труда да увери мнозина от присъстващите, че изобщо не е обидена. Аз се чувствах отвратително после, защото вестниците я охулиха, а това едва ли й се е отразило добре в Англия.“

Когато Сара се връща в кабинета си в Бъкингамския дворец, посреща я суровото лице на сър Робърт Фелоус, който се е издигнал до личен секретар на кралицата^[6], пост предоставящ голяма власт. Той влиза, размахвайки куп изрезки от вестници.

„Е, изглежда, днес пак не сме се справили много добре, а?“ — и поклаща неодобрително глава. Хвърля вестникарските статии на бюрото й, сякаш са умряла мишка. Тя го поглежда гневно.

„О, Робърт, наистина“, казва раздразнено.

„Сигурно е голямо разочарование за вас“, подхвърля, поглеждайки я над металните рамки на очилата си. Обръща се и вече на вратата добавя: „Защото знам, че за Нейно величество е.“

Фелоус или „Белоус“^[7], както го нарича Фърджи, е първи братовчед на баща й и човек, когото не може да понася. Ужасява се от посещенията му в кабинета й, понеже винаги пристига със строг поглед и размахва свитък изрезки, регистриращи последните й гафове. Казва на приятелите си, че я заболява стомахът още щом го зърне да се приближава. „Направо изгаряше от нетърпение да ми покаже статията за депутата, който рекъл, че скандално позоря кралското име“, оплаква се тя.

„Той беше нейният лорд-екзекутор“, потвърждава една нюйоркска бизнесдама, която херцогинята е взела за своя неофициална съветничка. — Белоус Лошата новина, както го наричахме, правеше живота на Сара истински ад. Тя трябваше да се изправи сама срещу тази неуморна дворцова машина, чиято единствена цел бе да сломи възхитителния й дух. Нямаше кой да й помогне. Дори съпругът й. Колкото и да я обичаше, Андрю не желаеше да я защити от придворните. Истината е, че и той самият твърде много се боеше от тях.

„Тя усещаше тежестта и мощта на монархията да се стоварва върху нея; даваше си сметка, че е в беда, но не можеше да се опре на никого за съвет. Никой не желаеше да й помогне. Кралицата я обожаваше, ала не тя е всемогъщата в Двореца. Принц Филип ръководи всичко и щом веднъж бе решил, че Сара не си струва неприятностите, които причинява, с нея беше свършено. Всяка седмица в морето, Андрю го нямаше да я подкрепя. Принцесата на Уелс пък виждаше в нейно лице съперница. Майката на Сара се занимаваше с умиращия си съпруг в Бразилия. Сестра й Джейн трябваше да се оправя със собствения си развод в Австралия. А баща й не можеше с нищо да помогне, след като самият той се забърка в сексуален скандал. Така че като нейна приятелка се опитах да направя каквото мога.“

Нюйоркчанката съветва херцогинята да подобри имиджа си, като поеме повече кралски ангажименти и се захване активно с благотворителна дейност в полза на деца инвалиди и умствено изоставащи. „Казах й да си поиска своя дял от Даяна — споделя съветничката й. Тя обяснява приливите и отливите в отношенията между херцогинята и принцесата със съперничество и дребнава ревност. — Сара усещаше, че я принасят в жертва, за да направят място за Даяна като бъдеща кралица. Дразнеше се от несправедливите сравнения между тях двете в пресата — описваха Даяна като любяща майка, а Сара — като вятърничаво момиче, което зарязва децата си в продължение на месеци, за да ходи по луксозни почивки.“

Ски-инструкторът й в Швейцария Бруно Шпрехер я определя като жена, която не харесва другите жени. „Винаги караше добре — казва той, макар че тя спира на всеки двадесет минути, за да запали цигара, — и беше голяма приятелка с мъжете в групата, но не обичаше да има конкурентки.“

Нюйоркската й съветничка вижда нещата по друг начин. „За съжаление Сара беше прекалено откровена, за да й е добре. Признаваше, че никога не си е падала особено много по бебетата, преди да си роди свое. Даяна, разбира се, бе представяна като мадона, която обожава децата. Но Сара имаше резерви към принцесата като майка особено когато се опита да настрои момчетата срещу Чарлс. Тя непрекъснато питала малките принцове: «Кой ви обича най-много? Кой ви обича повече от всичко на този свят?» И от момчетата се очаквало да отговорят: «Ти, мамо. Ти.» Сара смяташе, че това не е редно. Не беше съгласна и с ужасяващия образ на Чарлс, който Даяна рисуваше. Според Сара той просто не бил толкова лош. Глупав, да, ала не и чудовището, за което говореше съпругата му.“

Нюйоркската бизнесдама продължава: „Сара никога не критикуваше публично принцесата на Уелс — не беше толкова неразумна, — но много пъти се чувстваше използвана по най-ужасен начин от Даяна. Например принцесата не й беше никаква опора по време на неприятния инцидент с баща й. (През май 1988 година майор Рон е разкрит от таблоидите като редовен посетител на салоните за масаж. «Прайвит ай» обявява конкурс за анаграма на «Роналд Фъргюсън». Първите места печелят следните предложения: «природно недоразумение» и «забавлението на стария похотливец». Четири години по-късно любовната му връзка с Лесли Плейър става публично достояние и тя признава, че е направила аборт от него; тогава принц Чарлс го уволнява като свой поло мениджър.) Даяна мъдро се оттеглила на възможно най-голяма дистанция от майора, като дори извеждала децата си от игрището за поло, за да не се заразят от присъствието му. Сара беше наранена и унизена от поведението на баща си, но, както изтъкна тя, семейството на Даяна не е чак толкова образцово, че да се прави на такава светица.“

Малко след сватбата си братът на Даяна Чарлс Спенсър се обажда на водещия светската рубрика в „Дейли мейл“, за да признае извънбрачното си прегрешение с една бивша приятелка, преди разказът й да се появи в жълтата преса. Изповедта на Спенсър предизвиква сензация по първите страници на английските вестници. „Причиних на съпругата си повече мъка, отколкото бих желал да преживее за цял живот с мен — казва той, — и поемам отговорността за безумната си постъпка. Сега, след раждането на нашето бебе, ние много се обичаме и бракът е най-важното нещо в живота ни.“

По-късно Спенсър заявява, че съпругата му, бившата манекенка Виктория Локууд, била много неуравновесена и страдала от анорексия и алкохолизъм. Имала нужда от лечение и била настанена в детоксикационен център за три месеца заради „сериозни психологически проблеми“, по думите на съпруга й. В словото си на един свой рожден ден Чарлс Спенсър, известен преди сватбата си като Чарли Шампанското, се показва безразличен към проблемите на съпругата си. Казва, че баща му го е посъветвал да си намери жена, която да бъде до него в мигове на слабост и сила. „Е — казва той на гостите си, — тези от вас, които познават Виктория, добре знаят, че е необходима немалка сила, за да търпиш глупостта й, а че е слаба, е очевидно.“ Шест години след това двойката, която има четири деца, се разделя.

Публично херцогинята на Йорк застава до баща си, след като го хващат в салона за масаж, но пред приятели споделя с горчивина, че се чувства омърсена от скандала. Твърди, че злополучната му известност е намалила шансовете й за разгръщане на благотворителна дейност, която й е необходима, за да възстанови доброто си име. Споделя, че Галопиращият майор, както е започнал да се нарича, я е направил най-малкото недостойна за уважение в очите на хората. Търсещите кралски патронаж институции, особено онези, които искат да набират средства и да си извоюват достойно име, я отбягват. Принцесата на Уелс е патрон на 120 благотворителни организации; херцогинята на Йорк — само на петнадесет.

„Имах приятели наркомани — казва Сара, — така че попитах дали мога да се включа в движението срещу токсикоманията.“ Става патрон на Центъра за борба с химическата зависимост. „Хората са склонни да се отнасят с предубеждение към наркоманите — отбелязва тя. — Но аз ги приемам като равни.“ По това време Сара също е наркоманка. „Организмът й беше станал зависим от онези лекарства за отслабване (амфетамините) и това бе началото на сгромолясването й — споделя седемдесет и девет годишният Джак Темпъл, един от многото лечители, към които се обръща за помощ. — Хапчетата замъгляваха мозъка й. Действията й не бяха нормални.“

От Ню Йорк американската й съветничка наблюдава слисано как пресата все по-често описва херцогинята като човек, който върви през света с протегнати напред ръце като магнити. Продава изключителните права за едно интервю на английски вестник срещу 201 600 долара. Поради некоректност от нейна страна обаче част от сумата е удържана, тъй като тя е отрекла, че е бременна. А в деня, когато статията излиза, споменава пред един телевизионен репортер, че очаква второто си дете. „Забравих“, заявява пред представител на вестника и настоява за изплащане на цялата сума. Заплашва да ги съди, но кралицата се намесва и тя отстъпва.

Сара прибира 500 000 долара, за да покаже дома си Сънингхил Парк на „Хелоу!“, списание с големи лъскави снимки, което ласкае знаменитостите, най-вече кралските особи. Изданието, което плаща огромни хонорари за изключителни права, е любимо на Сара; през следващите десет години снимката й се появява няколко пъти на кориците му. Продава специални интервюта, както и фотографии — свои, на съпруга си, на децата си, на майка си, на баща си и на сестра си. В първия материал позират със съпруга й, докато сменят памперсите на бебетата. На четиридесет и осем страници списанието помества седемдесет снимки на херцога и херцогинята на Йорк с дъщерите им, принцесите Биатрис и Юджини. А текстът на корицата тръби: „Херцогът и херцогинята на Йорк дават най-задушевното си интервю, за първи път отварят вратите на своя дом и ни канят да споделим интимните им семейни мигове.“ Кралицата отбелязва, че изглежда като филмово списание, лансиращо млада холивудска звезда. Дори писателката Барбара Картланд, която правителството на мисис Тачър е направило дейм на Британската империя, изразява отвращението си. „Със същия успех можехме да видим снимки на кралицата-майка, която сваля дрехите си и влиза във ваната.“

Нюйоркската помощничка на херцогинята е претрупана с работа: „Материалите във вестниците станаха толкова ужасяващи, че накрая я посъветвах да престане да дава интервюта, защото спонтанните й реплики я убиваха. Тя подхвърляше нещо повърхностно и забавно, което неизменно се тълкуваше превратно или пък излизаше безочливо и глупаво. Така че секретарят й започна да иска от репортерите да предават въпросите си писмено. Сара ми ги изпращаше по факса заедно с това, което желаеше да отговори; аз редактирах коментарите й и й връщах онова, което трябва да каже. Този механизъм действаше за известно време…“

Нюйоркската бизнесдама се опитва да закриля Сара от пресата, но най-големият враг на херцогинята е самата херцогиня. Тя не следва съветите на приятелката си, нито се учи от собствените си грешки. Вместо това се вайка заради обществения си имидж и обвинява всички наоколо — придворните, пресата, принцесата на Уелс („Знам, че дава на журналистите информация за мен“), баща си и дори съпруга си, когото сега определя пред приятели като „отегчителен… любим, но отегчителен любим“. Оплаква се, че Андрю не печели достатъчно, за да поддържа кралски начин на живот. Очарована от размаха, с който харчат новите й американски приятели, особено богатите като Крез тексасци, тя се заема да увеличи своите доходи.

По време на първата си бременност решава да напише детска книжка, макар и да признава, че любимите й часове в училище са били тези по модерни танци. Директорката на Хърст Лодж веднъж я описва в един отчет като „ентусиазирана ученичка, която разведрява с веселия си характер живота в Лодж… (но)… редовно не се представя добре на писмените работи“.

Сара обаче е непоколебима и заявява, че не желае да звучи като писател, който е изгълтал речника. Така че поставя името си върху една проста история за хеликоптерчето Бъджи (прозвище на австралийско зелено папагалче), на което по-големите летателни машини гледат отвисоко, докато не извършва героизъм. „Седнах зад масата в трапезарията с голяма купчина хартия пред себе си — използвах празните гърбове на разни фотокопия и разпечатки — казва херцогинята пред «Пъблишърс уикли» — и започнах да пиша само с един молив.“

С този молив тя натрупва цяло състояние. Получава аванс от 1 милион долара от „Саймън енд Шустър“ и в течение на три години съчинява четири книжки за Бъджи; те й донасят повече от 2,5 милиона долара от правата за поредицата, правата за превод в чужбина и правата за издаване с меки корици. По-късно с помощта на своя финансов съветник Сара продава правата за създаването на анимационни филми, навиващи се играчки, тениски, шапки и кутии за обяд. Книжките стават бестселъри в Англия, въпреки че литературните критици ги определят като „посредствени и противни“ и „пълен боклук“.

Сара е толкова жестоко критикувана, задето се е възползвала от кралската си титла, че Робърт Фелоус стро го я съветва да дари поне 10 процента от хонорара си за благотворителни цели. В началото тя се противи, изтъквайки, че „Бъджи“ е единственият й източник на значителни приходи. Но след като осъзнава, че „съветът“ идва от страна на Нейно величество, бързо отстъпва. Сара знае, че заповедите на кралицата обикновено излизат през тънките устни на Робърт Фелоус. Когато я обвиняват в плагиатство^[8], тя съобщава, че ще дари определен процент^[9]. Но след като прави публичното съобщение, променя решението си и си задържа хонорарите. Малко по-късно книжките й за Бъджи предизвикват големи брожения.

Един наблюдателен читател е поразен от сходствата между „Бъджи — малкото хеликоптерче“ от НКВ херцогинята на Йорк и „Хеликоптера Хектор“ от Артър У. Болдуин, англичанин, починал няколко години по-рано.

Сюжетите и на двете книги се въртят около приключенията на малко хеликоптерче с мигли; и двете са сходно илюстрирани, и двете разказват горе-долу една и съща история.

Перипетиите на Болдуиновия Хектор започват с това, че хеликоптерът се чувства „ненужен и забравен“, защото е оставен да безделничи в хангара, докато останалите самолети летят до екзотични места. Бъджи също е обезсърчен и безделничи, защото всички самолети от неговия хангар отиват на въздушно шоу.

Хектор заспива и сънува „чудесен сън“. Същото става и с Бъджи. След като се събужда, Хектор отива на разходка. Както и Бъджи. Хектор се развеселява. „В далечината виждаше морето, което проблясваше и блещукаше в светлината на утрото.“ „Бъджи също се развеселява“. Морето блещукаше и студеният вятър плющеше по бузите му. И Хектор, и Бъджи изпълняват спасителни операции за спасението на попаднали в опасност хора; и двете хеликоптерчета си спечелват уважението на големите самолети; и двете живеят щастливо след това.

Херцогинята твърди, че Бъджи е нейно собствено творение — и не желае да отстъпи. „Книгите са си напълно мои. Всеки ред.“ Издателят, който държи авторските права на „Хектор“, не е особено убеден, но не оспорва публично твърденията на Сара. „За нас е трудно да кажем, че нещо е литературно «прекопирано» — пише Джейн Муър, юрисконсулт на «Рийд интернешънъл букс» в едно писмо, — но ако не е това основният източник на вдъхновение за книжките «Бъджи», то тогава е някакво забележително съвпадение.“ Запазва мълчание по това дали съвпадението е случайно, или показателно.

През ноември 1989 година, по време на втората си бременност, Сара заминава за Тексас като почетен гост на Лин и Оскар Уайът. Семейство Уайът притежава 8 милиарда долара и води луксозен живот с частни самолети и вили във Франция. Лин, наследничка на универсалния магазин „Саковиц“, е четвъртата жена на Оскар. Оскар, петролен магнат, притежава „Коустал корпорейшън“. Подобно на деца, които колекционират куклите Барби и Кен, семейство Уайът колекционира знаменитости — кинозвезди, манекени, художници, дизайнери и кралски особи. „Грейс и Рение са ни съседи в Южна Франция“, подхвърля провлачено Лин Уайът, сякаш принцът и принцесата на Монако са „просто приятели“ от съседното ранчо. Привлекателна руса красавица, включена в международната класация за най-добре облечени личности, Лин Уайът обича да общува с хора като Анди Уорхол, Мик Джагар, Джери Хол, Лайза Минели, Нанси Рейгън, принцеса Маргарет и Ага Хан.

„Уайътови са подвижни портфейли“, казва Фърджи на свой приятел, описвайки принадлежащите към световния хайлайф съпрузи и широкия размах, с който харчат. Въодушевено говори за разточителността на бала в Спортния клуб на Монте Карло, устроен от Лин Уайът. „Докара със самолет четири хиляди жълти рози — щраква с пръсти фърджи, — и окото й не мигна.“

Като патрон на Хюстън Гранд Опера Лин Уайът е поканила херцогинята да представлява кралското семейство на бенефиса в полза на Британската опера. Тя дава вечеря в чест на Сара и включва сред гостите двамата си синове от първия брак. Мисис Уайът настанява по-големия, тридесет и шест годишния Стив, до Сара. Той живее в Лондон и работи в петролната империя на пастрока си, занимава се с продажбите за Близкия изток. Пристигнал е в Хюстън само за да присъства на партито на майка си в чест на херцогинята на Йорк.

Фърджи определено харесва високия строен тексасец, който има гъста черна коса, целогодишен тен и добре очертани мускули. Той се представя като спиритуалист и казва, че дължи това на мадам Васо, която по-късно твърди, че любовната връзка между Сара и Стив е започнала, когато Сара е била бременна в петия месец. Тя предлага тази информация на един нюйоркски редактор с надеждата да продаде книгата си през 1996 година. Но журналистът отхвърля жеста с думите, че хората не се интересуват от любовните авантюри на херцогинята.

Сара, която редовно се консултира с астролози, споделя с един от тях, че не може да устои на тексасеца. Добавя, че е „невероятно сладък… като синеок пудинг“. Също така споменава пред баща си, че Фред, кодовото й название за Уайът, е необуздан в леглото. Отначало майор Фъргюсън се противопоставя на връзката им и настоява Сара да я прекрати.

„Наистина ли го желаеш?“, пита тя.

„Да, наистина — отвръща майорът. — Направи го. Веднага.“

„Сигурно не очакваш от мен да стоя сама нощ след нощ“, възразява Сара. Не продумва на баща си в продължение на шест месеца.

„И други хора я съветваха да престане да се вижда със Стив Уайът — признава майор Фъргюсън, — и на тях също не им говореше с месеци.“

Стив Уайът е осиновен от втория съпруг на майка му, след като истинският му баща Робърт Липман е осъден за убийството на жена под влияние на наркотици и излежава шест години затвор. Стив издига в култ своя безгрижен пастрок Оскар Уайът и рядко споменава истинския си баща. Ако го попитат, загатва, че Липман е починал още преди раждането му. От майка си е научил основните правила на издигането във висшето общество; ласкае богатите съпруги и се държи почтително с богатите им съпрузи.

И Стив, и Сара говорят на езика на Ню Ейдж — езика на мистиците, медиумите и на кристалите с електромагнитни полета, които те смятат за целебни и тонизиращи. Тя му разказва за гласовете, които чува в главата си, и за духовете, които я закрилят от злото. Стив споделя с нея, че е сложил над леглото си една от пирамидите на мадам Васо, за да предпази душата си. Той медитира всяка сутрин и се храни здравословно. „Отегчаваше всички до смърт с приказките си за диети, добра карма и останалите дивотии, с които ни занимават съвременните американци“, казва журналистът Таки Теодоракопулос.

Уайът ненавижда цигарите, така че Сара се опитва да не пуши пред него. Горещ привърженик на добрата физическа форма, неговото верую е: „Моето тяло е моят храм.“ Херцогинята отвръща, че в такъв случай би искала да му стане поклонничка. И двамата се смеят от сърце.

След вечерното парти Оскар Уайът предлага въздушна обиколка над своето ранчо, разположено върху 29 000 акра, близо до Корпус Кристи; взема Сара с личния си хеликоптер и й позволява да поеме управлението. Стив се възхищава на авиаторските й умения. „Съпругът ти ли те научи да го правиш?“, пита той.

„Съпругът ми няма много време да ме учи на каквото и да било“, отговоря тя.

„Ама че прахосничество“, възкликва Уайът. Той е очарован от снахата на кралицата и й го показва.

Сара му е дала личния си телефонен номер в двореца и му е казала да й се обади, като се върне в Лондон. Стив не закъснява да го стори и тя веднага го кани да пийнат по нещо. Той й се отплаща с партита, вечери в ресторанти и ваканции. Сара го посещава в апартамента му на Кадоган Скуеър. След няколко седмици го представя на нищо неподозиращия си съпруг, а когато Андрю се отправя към морето, завежда Уайът в техния дом в Бъркшир. Кани го на освещаването на къщата си, на кръщавката на дъщеря си и на вечеря с роднините на съпруга си. И дори го настанява на почетното място до кралицата.

Малко след като Андрю се връща на кораба си през януари 1990 година, Сара му се обажда и му заявява, че се чувства обезверена. Пита го как могат да поддържат един брак, който е подложен на продължаващи с месеци раздели. Андрю й припомня какво й е казал, преди да се оженят: че той е принц и морски офицер, а едва след това съпруг. Изразява предположението, че тя се чувства объркана заради бременността си, но Сара настоява, че желае да се отърве от брака и от придворните. „Искам да живея в Аржентина с майка си“, проплаква тя. Разговорът им е записан от непознат радиолюбител, който го продава на английската преса.

Андрю бърза да се прибере у дома на 23 март 1990 година, когато се ражда втората им дъщеря, и остава вкъщи шест седмици. Докато той и бавачката се грижат за бебето, Стив Уайът отвежда с частен самолет Сара и двегодишната Биатрис на ваканция в Мароко. Следващия месец Уайът и Сара са в Южна Франция, където майка му е наела вила. След няколко седмици, през август 1990-а, той я моли да приеме в Бъкингамския дворец д-р Рамзи Салман, иракския министър на петрола. Сара изобщо не се колебае.

Тя кани любовника си и иракския му бизнеспартньор на вечеря в апартамента си на втория етаж в двореца. С наивността си не помисля за политическите последици от това, че е приела представителя на Саддам Хюсеин дни след нахлуването на Ирак в Кувейт. Когато научава какво е направила, принц Филип се нахвърля върху нея заради неблагоразумието й. Член на кралското семейство да приеме гост от Ирак с отворени обятия, когато английските войници може би ще воюват срещу страната му, е „безотговорно“ и „направо безумно глупаво“. Сара обвинява придворните. „Някой трябваше да ми каже“, заявява.

След вечерята тя е завела двамата си гости в „Дьо Гаврош“, един от най-хубавите френски ресторанти в Лондон, за да се присъединят към малка компания, чийто домакин е Алистър Макалпин, бивш касиер на Консервативната партия. Лорд и лейди Макалпин са приятели на семейство Йорк и неведнъж са вечеряли в Сънингхил Парк; те обичат херцогинята, но не горят от желание да предлагат гостоприемството си и на пратеника на Саддам Хюсеин. Разтревожени са и от безсрамното поведение на Сара и Стив Уайът. „Това беше такова демонстриране на взаимни ласки, каквото не съм виждал в ресторант с три звезди“, казва един от гостите на Макалпин.

„Херцогинята притежава независим дух — пише по-късно Алистър Макалпин — и инстинкт, който според нея оправдава всяка нейна постъпка, независимо колко нелепи или неуместни са действията й.“

За голяма изненада Сара, която владее до съвършенство така наречения от списание „Пънч“ „снобски протокол“, не осъзнава светските последици от факта, че си е хванала американски любовник — и то такъв, който звучи като Сами Глик с южняшки акцент. Това е културологичен сблъсък между аристократи и броненосци на остров, почитащ аристократите. Независимо от парите на баща си, тексасецът не може да си извоюва място сред британската върхушка. Социалните бариери са твърде високи дори и за професионален алпинист като Стив Уайът. Една американка, опитала се да изкачи стената, свършва с това, че живее в изгнание — а тя се е омъжила за краля на Англия. „Мнението на повечето англичани е, че американците са диваци“, казва Харълд Брукс-Бейкър.

През 1990 година всички, освен съпруга на Сара знаят, че бракът й е приключил. Любовникът й, който продължава да спи с други жени, все още се опива от кралското внимание. „За едно еврейско момче от Хюстън, чийто истински баща е замесен в скандал — пише «Дейли мейл», — едва ли може да има по-голям социален триумф от личната покана на херцогинята на Йорк за бала в Бъкингамския дворец през декември 1990 година, на който се празнуват рождените дни на кралицата-майка (90), принцеса Маргарет (60), принцеса Ан (40) и херцога на Йорк (30)“.

Скоро обаче той престава да получава подобни покани. Чрез своите флигел-адютанти кралицата изразява неудоволствието си от връзката и принуждава херцогинята да не се вижда повече с амбициозния тексасец. „По-скоро на бика ще му израснат цици, отколкото да причиня неудобства на тази мила лейди“, казва Оскар Уайът на свой бизнеспартньор. За да не обиди Нейно величество, той сътрудничи на Двореца и прехвърля сина си на работа в Съединените щати. „Беше много неудобно положение — обяснява Лин Уайът на един водещ светска рубрика журналист. — Принц Андрю дори се обади на Стив, за да го увери колко съжалява за всичко това.“

При преместването си от апартамента на Кадоган Скуеър Стив Уайът оставя там 120 снимки от ваканцията през май 1990 година в Мароко със Сара и дъщеря й. Един хамалин намира любителските фотографии, разпознава херцогинята на Йорк и ги продава на таблоидите. Сара е в Палм Бийч с баща си и любовницата му, когато съпругът й се обажда, за да я уведоми за предстоящата публикация.

Андрю е на борда на кораба си, когато от Двореца се свързват с него по повод на снимките. Прессекретарят на кралицата му предлага той да съобщи на съпругата си. Така че Андрю покорно се обажда на Сара, която приема разговора на летището в Палм Бийч. Започва да му крещи, че не я е защитил.

„Не че не знаеше за тези снимки — напада го тя. — Ти ги видя. Знаеше за ваканцията. Искаше да замина. Защо не им го каза? Защо никога не ме защитаваш пред тези копелета?“ Трясва слушалката и същата вечер се напива. Жестоко.

Признава, че е прекалила с алкохола, когато на следващия ден говори пред Асоциацията за борба със заболяванията на двигателната мускулатура. „Снощи изпих твърде много коктейли“, казва на публиката. Живва по време на посещението си в „Конър Нърсъри“ в Уест Палм Бийч, където позира за снимки с чернокожи деца, болни от СПИН. Същата вечер отива на вечеря в частния „Евърглейдс клъб“ в Палм Бийч и на следващия ден е сурово разкритикувана от вестниците, че е удостоила с височайшето си присъствие, дори и непреднамерено, клуб, в който не се допускат чернокожи и евреи.^[10]

По време на обратния полет до Лондон тя отново пие. След втората чаша шампанско започва да замерва баща си с пакетчета захар. Хвърля мокри кърпички по любовницата му и мята фъстъци из кабината. „След това Сара си нахлупи торбичка за повръщане върху главата — спомня си любовницата на майора, — и взе да издава звуци, наподобяващи телефонен сигнал. Заливахме се от смях като глупави ученички.“ Останалите пътници наблюдават лудориите. Сред тях трима журналисти си водят бележки.

„Начинът, по който беше разкрасена историята — възмущава се майор Фъргюсън, — ме убеди повече от всичко друго, че пресата се е заела да дискредитира дъщеря ми.“ Два месеца по-късно, на 19 март^[11] 1992 година, Дворецът обявява, че херцогът и херцогинята на Йорк се разделят. Прессекретарят на кралицата Чарлс Ансън информира насаме кореспондента на Би Би Си, който съобщава: „В Двореца вече са наточили ножовете за Фърджи.“ И добавя, че кралицата е много разстроена от поведението на херцогинята, а останалата част от кралското семейство я смята за недостойна да бъде една от тях.

„Бях бесен — спомня си баща й — и се обадих на сър Робърт Фелоус, за да му кажа колко чудовищно е това според мен… беше непростимо.“

Придворният отвръща хладнокръвно: „Моята работа е да пазя семейството и особено кралицата. Налага се.“

„Не се налага да стигате чак дотам“, отвръща Фъргюсън.

В крайна сметка прессекретарят се извинява на Сара за недискретността си и си подава оставката пред кралицата, която обаче не я приема.^[12] Дори напротив, четири години по-късно го прави рицар.

„Вулгарна, вулгарна, вулгарна.“ Това е думата, която лорд Чартърис използва — изречена три пъти, — за да заклейми херцогинята. Чартърис, бившият личен секретар на кралицата, порицава Сара в интервю, дадено пред журналистката от „Спектейтър“ Норийн Тейлър. А журналистът от „Мейл он сънди“ Джон Джунър обявява херцогинята за „ужасно неморална“. Нарича я пренебрежително „кралски велосипед“ — каран от всички.

По това време тя вече е напълно опозорена като съпруга и майка. Но за нея още по-съкрушителна е новината, че мъжът, когото нарича любовта на своя живот, Стив Уайът, я напуска заради друга: той се жени за американската красавица от висшето общество Кейт Мадженис. Когато съобщава на Сара, тя се опитва да му пожелае всичко хубаво. По-късно обаче признава, че почти е плачела. След сватбата казва: „Не мога да имам мъжа, когото обичам, защото той е женен. Какво не ми е наред? Защо не пожела да се ожени за мен?“

Още преди следите на Уайът да са изстинали, във водите наоколо вече кръжи друг сладкодумен тексасец. „Ако искаш да се изкачиш от дъното на повърхността бързо и безопасно — пише Труман Капоти в една своя повест, — най-сигурният начин е да си избереш някоя акула и да се прикачиш към нея като риба-лоцман.“

През следващите три години ще бъде трудно да се разбере кой е акулата и кой — рибата-лоцман, но херцогинята се готви да предприеме пътуването на живота си.