Дарън Шан
Чиракът на вампира (5)

Глава четвърта

Кръв…

Най-вече за нея ми говореше господин Крепели. Тя беше жизненоважна за нас. Без нея губехме сили, остарявахме и умирахме. Кръвта ни подмладяваше. Вампирите остаряваха десет пъти по-бавно от хората (за десет години остаряваха с една), но ако не пиеха човешка кръв, остаряваха дори по-бързо (с двайсет-трийсет години за една-две). Тъй като бях наполовина вампир и остарявах с една пета от нормалната скорост, не се налагаше да пия толкова кръв, колкото господин Крепели, но ако изобщо не го правех, щях да умра.

Вампирите можеха да поддържат силите си с животинска кръв — от кучета, крави, овце, — но имаше и животни, чиято кръв те — ние — не можехме да пием, например котките. За вампира котешката кръв беше чиста отрова. Не можехме да пием кръв и от маймуни, жаби, повечето риби и змии.

Господин Крепели не ми беше казал всички опасни животни. Те бяха много и щеше да ми е нужно време, за да ги науча. Заръчваше ми винаги да питам, преди да пробвам нещо ново.

Вампирите трябваше да пият човешка кръв горе-долу веднъж месечно. Повечето го правеха всяка седмица. Така не се налагаше да смучат голямо количество. Ако се хранеха веднъж в месеца, щяха да изпиват много кръв на един път.

Господин Крепели ми обясни, че не е хубаво да се въздържаш дълго време. Тогава от глад може да изпиеш повече, отколкото възнамеряваш и без да искаш, да убиеш жертвата си.

— Вампирът, който се храни редовно и по малко, може да се контролира — каза той. — А този, който пие само в краен случай, някой ден ще изсмуче всичката кръв на човека. Трябва да засищаме глада си редовно, за да се владеем.

Най-добре беше да пием прясна кръв. И малко количество от жив човек беше достатъчно, за да се нахраним. Когато човек умре обаче кръвта започва да се разваля. Затова ако пиеш от мъртвец, трябва да погълнеш много повече кръв.

— Правилото е да не докосваш човек, който е мъртъв повече от ден — обясни господин Крепели.

— А как ще разбера от колко време е мъртъв? — попитах.

— По вкуса на кръвта — отвърна той. — Ще се научиш да различаваш добрата от лошата. Развалената кръв е като вкиснало мляко.

— Опасно ли е да е се пие развалена кръв?

— Да. Може да се разболееш, дори да полудееш и да умреш.

Бррр!

Вампирите бутилираха прясна кръв и я съхраняваха за спешни случаи. Господин Крепели носеше няколко бутилки кръв във вътрешните джобове на наметалото си. Понякога вадеше и отваряше една, когато седнеше да се храни, все едно беше бутилка вино.

— Можете ли да живеете само на бутилирана кръв? — попитах го една вечер.

— Известно време — кимна той. — Но не дълго.

— А как се бутилира? — полюбопитствах аз и огледах шишето. Приличаше на епруветка, но стъклото беше по-тъмно и по-дебело.

— Има си начин — отвърна вампирът. — Следващия път, когато си попълвам запасите, ще ти покажа.

Кръв…

Именно от нея се нуждаех най-силно сега и пак от нея най-много се страхувах. Ако опитах човешка кръв, нямаше да има връщане назад. Щях да бъда вампир завинаги. Ако намерех начин да го избегна, можеше отново да стана човек. Може би вампирската кръв във вените ми щеше да избледнее. Може би нямаше да умра. Може би щеше да загине само вампирът в мен и тогава щях да се върна у дома при семейството и приятелите си.

Нямах кой знае какви основания за надежда, господин Крепели беше казал, че е невъзможно да стана отново човек, но пък това беше най-голямата ми мечта.