Дарън Шан
Чиракът на вампира (1)

Въведение

Казвам се Дарън Шан. И съм наполовина вампир.

Не съм се родил такъв. Бях съвсем обикновено момче. Живеех с родителите и по-малката си сестра Ани. Ходех на училище и имах много приятели.

Обичах да чета истории с ужаси и да гледам страшни филми. И когато в града ни дойде пътуващ цирк, най-добрият ми приятел Стиви Леопард купи билети. Представлението беше невероятно, адски шантаво и страшно. Изкарахме си чудесно.

Но най-страшното дойде след края на шоуто. Стиви разпозна един от цирковите артисти, господин Крепели, който беше вампир — беше видял негов портрет в някаква стара книга. След представлението приятелят ми остана в салона и го помоли да го вземе със себе си и също да го направи вампир. Господин Крепели се съгласи, но се оказа, че кръвта на Стиви е лоша и така приключи всичко.

Или по-скоро щеше да приключи, ако и аз не се бях скрил там, за да видя какво е замислил Стиви.

Не исках да имам нищо общо с вампирите, но пък от малък обичах паяци — отглеждах ги като домашни любимци, — а господин Крепели притежаваше отровен дресиран паяк, Мадам Окта, която правеше най-различни номера. Аз я откраднах и му оставих бележка, в която го предупреждавах, че ако се опита да ме преследва, ще разкрия тайната му пред целия свят.

Накратко, ето какво се случи: Мадам Окта ухапа Стиви и го взеха в болница. Щеше да умре и затова аз отидох при господин Крепели, и го помолих да го спаси. Той се съгласи, но в замяна трябваше да приема да стана полувампир и да го последвам като негов чирак.

След като излекува Стиви и вля от отвратителната си вампирска кръв във вените ми, аз избягах, но не след дълго започнах да жадувам за кръв и се страхувах, че ако остана у дома, може да направя нещо ужасно (например да посегна на малката си сестричка).

Затова господин Крепели ми помогна да се престоря на умрял. Погребаха ме жив и през нощта, когато наоколо нямаше никого, той ме изрови и двамата потеглихме заедно. С дните ми на човек беше свършено. Започваха нощите ми на вампирски чирак.