Дарън Шан
Чиракът на вампира (34)

Глава трийсет и трета

След малко се появиха господин Длъгнест и още неколцина от цирка, заедно с четирима от Малките хора. Бях твърде уморен, за да помръдна от мястото си до тялото на Сам, гледах тъпо в празното пространство пред себе си и усещах как кръвта му се уталожва в стомаха ми.

— Какво точно се е случило? — смръщи вежди господин Длъгнест. — Как е успял да избяга човекът вълк?

— Не знам, Хайбърниъс — отвърна господин Крепели. — Не съм питал, а и не възнамерявам да го правя в следващите един-два дни. Дарън не е в състояние да отговаря на въпросите ни.

— Човекът вълк мъртъв ли е?

— Не — поклати глава вампирът, — само в безсъзнание.

— Слава богу — въздъхна собственикът на цирка. Щракна с пръсти и Малките хора оковаха безчувствения звяр. От сенките се появи един микробус и те го натовариха вътре.

Зачудих се дали да не поискам главата на виновника, но какво щеше да ми донесе това? Човекът вълк не беше зъл, а просто по рождение луд. Убиването му щеше да е ненужна жестокост.

Когато приключиха с него, Малките хора се приближиха към трупа на Сам и посегнаха да го вдигнат.

— Почакайте — спрях ги аз. — Какво ще правят със Сам?

Господин Длъгнест се прокашля смутено.

— Ами… предполагам, че възнамеряват да прикрият следите.

В първия миг не разбрах какво точно имаше предвид, а след това изкрещях:

— Искат да го изядат?

— Не можем да го оставим тук — отвърна той, — а нямаме време да го погребем. Това е най-лесният…

— Няма да стане! — отсякох.

— Дарън — обади се господин Крепели, — не бива да се месим…

— Няма да стане! — повторих и разбутах Малките хора. — Ако искат да изядат Сам, ще трябва първо да изядат мен.

Малките хора се взряха в мен с гладни зелени очи.

— Като ги гледам, нямат нищо против — рече сухо господин Длъгнест.

— Говоря сериозно — изръмжах. — Няма да позволя да изядат Сам. Той заслужава истинско погребение.

— За да го изядат червеите? — подхвърли собственикът на цирка, но аз така го изгледах, че той въздъхна и раздразнено поклати глава.

— Остави момчето да направи, каквото си е наумило, Хайбърниъс — обади се меко господин Крепели. — Върнете се в лагера. Аз ще остана да му помогна да изкопае гроба.

— Хубаво — сви рамене господин Длъгнест. Той свирна и махна на малките хора да го последват. Те с нежелание отстъпиха и се подредиха зад него, като ме оставиха сам с мъртвия Сам Грест.

Господин Длъгнест и помощниците му си тръгнаха. Господин Крепели седна до мен.

— Как си? — попита той.

Поклатих глава. Не можех да му отговоря.

— Усещаш ли прилив на сила?

— Да — отвърнах тихо. Макар че всъщност беше изминало много малко време, вече забелязвах промяна. Зрението и слухът ми се бяха изострили, насиненото ми тяло почти не ме болеше.

— Толкова кръв ще те държи сит доста време — рече вампирът.

— Не ме интересува. Не го направих заради себе си. Направих го заради Сам.

— Сърдиш ли ми се?

— Не — въздъхнах.

— Дарън — започна той, — надявам се…

— Не ми се говори за това! — прекъснах го. — Студено ми е, боли ме, страдам… Искам да си мисля за Сам, а не да си говорим глупости.

— Както желаеш — отвърна господин Крепели и започна да копае с ръце. Включих се и аз, но след няколко минути спрях и вдигнах глава.

— Сега вече съм истински вампирски чирак, нали? — попитах.

Той кимна тъжно.

— Да.

— Доволен ли сте?

— Не — поклати глава господин Крепели. — Срамувам се.

Премигах объркано, но в този миг над нас се появи тъмен силует.

Беше онзи от Малките хора, който накуцваше.

— Ако си мислиш, че ще ти дадем Сам — размахах към него калния си пръст, но преди да довърша заканата си, той скочи в плитката дупка, заби широките си сиви пръсти в почвата и започна да вади големи буци пръст. — Помага ни? — възкликнах озадачено.

— Така изглежда — отвърна вампирът и сложи ръка на рамото ми. — Иди си почини. Двамата с него ще се справим по-бързо. Когато сме готови, ще те повикам да погребеш приятеля си.

Предложението му беше разумно, затова кимнах, изпълзях встрани и легнах край бързо оформящия се гроб. След малко се дръпнах още малко и зачаках в сенките на старата гара. Насаме с мислите си. И с алената кръв на Сам по устните и зъбите си.